Страница 2 от 2 ПървиПърви 12
Резултати 21 до 27 от 27

Тема: The Hateful 9 - 2016

  1. #21
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    463
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Някъде след полунощ разтурихме купона, и всеки се ориентира към палатката си. Отворих предпазливо мрежата и с кълбо се вмъкнах , стиснал с една ръка фенера , а в другата спрей с репелент, готов да напръскам и смачкам всяка осмелила се да проникне гад. Нищо не шаваше, така че спокойно се настаних в спалният чувал и се опитах да заспя. Обаче – жега. Измъкнах се от чувала и се завих с него. Пак жега. Разкарах го. Същата работа, хем уморен, хем не мога да заспя, може би от липсата на уиски... Съблякох се чисто гол и си легнах на шалтето, а не след дълго усетих капките пот , които се стичаха по тялото ми – егаси парника. Незнам към колко заспах, но по едно време се събудих от страхотен вятър, палатката се гърчеше във всички посоки, рейките скърцаха жално, а температурата определено бе по ниска. Навлякох се да видя какъв е тоя desert storm, и се подадох навън. Прах и мизерия се носеше във въздуха, част от нещата които останаха от вечерята липсваха, предполагам отнесени някъде из района, палмите и подобните на тях се гънеха силно. Насладих се няколко минути на природната стихия, набих по здраво колчетата , прибрах се обратно, сложих си тапите за уши и заспах, надявайки се конструкцията да издържи, в краен случай, сутринта щях да се събудя увит като мумия, едва ли щеше да ме издуха на далеч.
    Утрото бе тихо – вятъра както се появяваше, така и изчезваше явно, без предизвестие. Идеше ми да се покажа от палатката и да изрева тематично като лъва на “metro goldwyn mayer”, така се бях схванал. В стойка Z достолепно излизам от убежището, преминавайки постепенно в Г, докато успявам да се изпъна на I. Гимнастиката пак я пропуснах, замених я с лека оборка на района, и запалих барбекю-спиртника да правя кафе и да закусим. Някои от колегите бяха сгънали вече инвентара, Владо разпалено обясняваше за някакъв силен вятър, и как ставал през нощта да набива колчета и да си връзва палатката допълнително за палмата и мотора. Странна история, вероятно е сънувал.





    Наредихме багажа по моторите, изкефих се как добре си подредих нещата. Кога ли ще взема и живота си да подредя, замислих се, то да е багаж, ясно, ама... Докато се замислях пак се появи вятъра – отначало лек полъх, после по натрапчиво, небето придоби оловен отенък, палмите зашумяха тревожно. Изнизахме се към шосето, събрахме се там и поехме към пустинята. Реално след нашият лагер нямаше вече растителност, само едно голямо нищо , докъдето стигаше погледа, разделено на две от шосето.





    Подкарах по бързо, тъй като обстановката ставаше тревожна, видимостта спадна критично, но цели участъци от пътя бяха налазени вече от пясъчни езици, които действаха като пясъчен вариант на „легнал (дебел и мек) полицай”, и намалих отново, другите не се и виждаха. В ляво от пътя в далечината мернах големи дюни , и спрях да изчакам.





    Мечтаех си да видя такова нещо от близо, има някаква магия в това природно творение. Да ходя по него, да усетя пясъка ( който вече усещах в устата си), да попия усещането от истинската пустиня. Събрахме се, и заявих че тръгвам натам, не видях ентусиазъм в другите, и за да нямат много време да мислят, слязох от пътя и тръгнах в избраната посока, тананикайки си „Enter Sandman” на Металика. Терена бе нещо като опесъчена сгурия, гарнирана с камъни, но можеше да се кара. След няколкостотин метра се обърнах и видях два фара да ме следват, Асен и Свилен, Владо предпочел да остане на шосето да ни чака.







    Вятъра донесе и едри капки дъжд от някъде, които мокрейки земята, намалиха вдиганият прах, и очертаваха посоката от която идваме, следите от гумите се виждаха поне за кратко. Наближихме нещо като лагер, или село с оазис, а зад него се извисяваха огромни дюни, виждаше се как вятъра завихря пясъка горе, и носи облаци от пясък. Грандиозна гледка.













    опит за видео с телефон: https://youtu.be/xBCfy0JqxFQ

    Спряхме максимално близо според възможностите си до дюните, карането в пясък на тежък мотор е занимание трудно, да не кажа невъзможно – всякакви тактики и кондики не помагаха, аз уж имах някакъв опит, ама с три пъти по лек мотор, и установих че баш сега всичкият ми опит е безполезен, но давах акъл. Основната идея бе да не губиш скорост и да не ти затъва предницата, но 300 килограмовите мотори, с шосейни гуми, не бяха съгласни дори с нея. Малко от Асен, че му виках да не връща газта – „Затъвам , давам газ и излизам на зиг-заг от една насрана ситуация, влизайки в по-насрана, но вече и с по-голяма скорост... ужас!” .







    Спряхме на един по-твърд участък, вятъра почти изчезна даже, и с фото техника си направихме малка разходка. Е, какво да кажа, когато се сбъдват мечтите ти, се чувстваш жив.

















    Тръгнахме на обратно, вятъра пак се появи, Владо го нямаше, продължихме по нататък и се събрахме всички на една бензиностанция. Питах го защо е тръгнал, каза че издържал половин час свит до мотора, подпирайки го с гръб, издебнал затишието и се добрал до тук. . Обектива на апарата ми се движеше само с принудително теглене, с гадно стържене на пясък, явно абдикира, а дрехите и моторите ни бяха с голяма доза бедуинско излъчване. Пооправихме се , пихме чай, заредихме бензин и обърнахме посоката, днес трябваше да се връщаме.



    Плана – от пустинията до Атлантика, през Атласките планини ( около 600 км, евентуално до Танжер – 800 км). Поради естеството на пътуването в Мароко, липсват снимки за голяма част от пътуването, което е голям минус, но ще пусна за илюстрация някои снимки от нета, тъй като ние нямаме, а накрая и карта за маршрута.
    До Ерачидия пътя ще го запомня с невероятно силния постоянен вятър, който духаше перпендикулярно на шосето. Над сто километра карахме със крен като на платноходи, то отстрани направо смешно изглеждаше. Десните завои вземахме с прави мотори, на левите лягахме като на ГП. Особено интересно бе разминаването или изпреварването на големи камиони, тъй като за малко спираха течението, и после пак те удряше силната вълна на вятъра.





    Самият град е в началото на планината, там спряхме в едно заведение. Умората ни започваше да се появява, пихме фрешове и се посъвзехме.



    Горещината бе страхотна, а казармите изобилстваха – много военизиран регион. След това пътя влизаше в планински каньон, има и голям язовир, мислех си че вятъра ще спре, ама не – само разнообрази ситуацията, като сменяше посоката на поривите и ни създаде допълнителни емоции. Прекосяването на основният масив е около 150 км, но е в сравнително ниски участъци, редуващи се с плата, и добър асфалтов път, имаше си движение на МПС та.



    На Миделт спряхме пак, този път да хапнем в ресторантче на пътя. Като класически българи, бяхме свикнали да четем менюто от дясно на ляво, ама на тия азбуката им бе на опаки, цифрите бях от ляво, а те бяха и единственото разбираемо нещо. Не видяхме обезпокоителни суми, и с ръкомахане и сочене си избрахме разни неща, след което се разположихме на маса до шосето. Храната бе вкусна, за десерт пихме чай, листата стърчаха от чашата, аромата– страхотен.






  2. #22
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    463
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Тук присъствахме на интересно прекосяване на града от военна колона. Голям водещ камион , в който шофьора се бе облегнал на клаксона, а тоя до него ръкомахаше като луд, на никакво разстояние отзад вървяха огромни влекачи с военна железария. Шанса да спре това шествие , каквото и да му се изпречеше на пътя не бе по-голям от нула. Както подчерта Владо , ако някой опиташе да се ползва от предимството си, в случая, щеше да му последното ползвано предимство.
    Малко по късно , докато карахме, изпитахме лично една метеорологична аномалия. Тъй като до момента бе топло, направо жега, аз си карах без яке, след Зайда, някой сякаш раздели въздуха с нож. Температурата падна с поне двуцифрена стойност, и то без да е промени пейзажа много, макар че започваше да е вижда зеленина. Скоро и пътя започна да е изкачва, флората определено стана разнообразна. Сетих се , че докато четох за Мароко, видях че имат и зимни курорти, което ме изненада много. Също както Асен, в разговор с колега мароканец – „Оня ми разправя че си сложил зимни гуми! Гледам го един тъмничък такъв, викам си тоя ме взе за мезе... какви зимни гуми там... а той ми вика „Ти май не си много добре с географията!”. Представяш ли си?”.
    Та тоя регион около Ирфан е познат като „Швейцарската част на Мароко” – много приятно място. Инатях се да се обличам, ама ми се разтрака ченето, някак си не можех да възприема, че в Африка ще ми е студено, но факт. На един превал с гора се отбих да се облека и сложа ръкавици, не издържах вече, а и отстрани на пътя видях маймуни.





    Докато се навличах се приближи един местен, и започна да ми оферира да купувам камъни и разни. Опитах се да го разкарам, оня упорит, дойде даже още един. Знаех, че тук търговските порядки са малко тегави , от моя гледна точка, не е приятно да те имат за ходеща касичка, която да бъде изтръскана, но до момента нямахме много контакти с местни, та чак тук попадахме на упорити търговци. В интерес на истината, колкото и да си бяха упорити, не бяха нагли, спазваха дистанция. Някак си бях сигурен, или може би изражението е показвало, но нямаше да изтърпя дълго, ако някой почне да ме тегли за ръкава (или за друго...), и да ми обяснява как изпускам сделката на живота си. Седнах на една пейка да пуша втренчен в маймуните наоколо, и офертите се пренесоха към колегите. Асен се отбраняваше и кълнеше, че няма да взема нищо, в крайна сметка не можа да си събере покупките, та се наложи да слагам и в моята топкаса. Първият дистрибутор пак дойде при мен, докато си релаксирах. Викам му „Нямам пари бе човек!” , а той сочи Асен и вика „Е тоя има, вземи от него!”. Бръкнах се накрая и аз , признавам. Джунджурийките не бяха скъпи , и си бяха уникати – раковини от пустинята, нещо черно като брикет, но като се разполови , в средата има красиви цветни кристали, всякакви видове минерали в кутия, взех си гривна с вулканични камъни, макар че се дърпах, според мен е накит, и не е за мъже, оня ме убеди в обратното, даже и я сложих. Егаси и напастта... добре, че не съм жена си рекох. Между другото износа на тия неща май не е законен.



    Владо раздава бисквити.

    След тази инвазия спряхме чак на Мекнес , и то за да заредим в късният следобед, макар че на една бензиностанция Асен се сдоби с още артефакти – състоятелен тип е, доказа го. До океана оставаха по малко от 150 км, Танжер също бе постижима цел, но някак си безсмислена – много каране за нищо. Ориентирахме се към спане по крайбрежието , по точно Кенитра, а още по точно Плаж Мехдиа, имаше къмпинг според навигацията. По пътя видях много обелени дървета и се чудех с каква идея е това, по късно разбрах че са коркови, и така се процедира.
    Градът се оказа приятен, да не кажа, че си имаше направо европейска визия, с крепостна стена, но пък къмпинга не работеше , незнайно защо. Стигнахме края на крайбрежната ивица малко преди да залезе слънцето, може би половин час. Свилен реши, че адвенчъра му идва в повече и отиде да търси хотел, докато ние се чудехме как да организираме палатков лагер, особено аз, щото нямаше ентусиазъм , странна работа. Мислех да си се разпъна директно на плажа, до едни храсти, но другите се дърпаха, а и духаше вятър.



    Вдъхновен от сутрешното пустинно каране скачам смело на мотора и тръгвам към океана, но не след дълго полягам на една страна . Шибан пясък! Толкова се окопах, че и със свалени куфари , без чужда помощ нямаше да мога да изляза от там.

    https://youtu.be/wXItpoI5HXs

    http://media.snimka.bg/s1/5773/037789850-big.jpg?r=0

    Компромисно решаваме с Асен да идем до сами брега, и да хванем последните слънчеви лъчи. Нещо с мащаба имаше проблем, че ей тоя близкия плаж,



    цифром и словом е на 5 (пет) минути път. Направо брадясахме докато стигнем.
    И така, обобщаващо – посрещнахме изгрева в пустинята, а залеза над атлантика. Някои неща просто си отиват в съчетание, прехласнах се аз. Изгрев в пустиня! Залез над океана! Нещо като да си купиш Опел от Ръждавец примерно – хармония лъха от всякъде.





    Владо тръгна да търси хотел, Асен – по – хубаво място. Беше спрял БМВ то на няколко метра от асфалта, в пясъка. Побръмча докато затъна до шарнира, изхвърляйки фонтани с пяък, бутнахме го и стартира. Върна се се след малко - намерил наблизо езеро , но... да си до океана , и да идеш на езеро – моля ви се, що за гавра?



    Дойде един мургавелко с костюм, и ни е помоли да не изхвърляме пясъка на платното ( доста буксувахме...) , че го карат после да мете.
    Историческият компромис дойде от към Владо – намерил хостелче на 200 м. Паркирахме примерно, вътре от тримата собственици, няма нито един, оказа се, че е финала на шампионската лига. Инструктираха ни да търсиме Набиль, в близкия бар. Владо получил съгласието му, след някаква одисея, както и да е – казаха ни настанявайте се, 15 лв на човек. Мястото бе нещо като сърфистка комуна – цветно, китно и хаотично . Къпане, преобличане и отиваме и ние да гледаме финала в бара, за завършек на този чуден ден. Бара бе наблизо, и всъщност надмина очакванията ми – обзавеждането си бе лукс с ориенталски заемки. Владо ми шепне тихо на ухото , докато зяпам с интерес наоколо – „Дали не е упадъчно, а ?” . Задимено помещение, сепарета и маси, с наргилета до тях, и групички хора, зяпащи телевизора. Малко генгста ми идеше ситуацията...



    Сядаме срещу ТВ то, идва сервитьора, поръчваме чай и сокчета , а Асен се издокарва с акцент – „Уан коУк, плийз!”(кола май искаше..,). Сервитьора го поглежда и пита въпросително:
    -Кока?
    - Но, нооо, онли кока-кола – поправя се Асен, ръкомахайки отбранително.
    Поради нерешителността му, решихме да опитаме наргиле, с мента.





    Че не беше мента, съм сигурен, може да не са ни разбрали... ама оня дето сменяше огънчетата беше някакв факир, не бях виждал толкова сръчни и отиграни движения. Някак си от чая, от умората ли, установих че мача не ме вълнува особено, май и другите, не се сещам как завърши. Дотътрихме се до леглата, пуснах си “dream on” и потънах в сън, след поредният разкошен ден.

  3. #23
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    463
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Времето на сутринта бе разкошно, закусихме прилично, опитахме и някакви местни специалитети. Разбрахме и без да искаме, че за да ни осигурят място за спане, някои от мочетата в сърф комуната бяха спали в бус навън – мога само да им благодаря за отношението , лично аз останах с великолепно впечатление от мястото.







    Сувенирите от вчера, Асен ако иска да снима неговите и да ги покаже, все пак ги изнесохме вече през границата...







    До Танжер стигнахме за малко повече от час, препоръчано ни бе да хванем фери от гарата в града – оказа се в последствие, че това е най-разумното, за отиване до Алхисерас – цената същата , около 65 евро, стига се за половин част със супер фаст фериботи – нещо като голяма моторница или катамаран, луксозно е , и върви на глисаж с около 70 км/ч - страхотия. Тъкмо отивах за второ кафе и видях захода за към испанското пристанище. За моторите има специални места, и захващане с протектори.





    На борда има безмитен магазин, купих си стек евтини цигари (17 еу), които ми стигнаха и за няколко дни в Бг- убийствена отрова...За сравнение – другият ферибот пътува два часа повече и е на 40 км от там. Най-голямо впечатление ми направи реда при излизане - същите нервни индивиди, дето се караха и биеха при пристигането ни, сега стояха чинно, и се изчакваха, нямаше клаксони и бутаница. И всичко това май заради един униформен испански полицай, застанал отпред на изхода, със строго изражение, и посочващ кое МПС да се придвижи. Пред КПП будката един с бус даже ми даде ред, махайки с ръка...
    И така, пристигнахме в Испания. Приключението продължаваше.
    От тук насетне пътуването продължи в по различна конфигурация – понякога карах сам, понякога в група , моят маршрут като държави изглеждаше така – Испания,Португалия, пак Испания, Италия, Албания, Македония, Сърбия и се прибрах. Мащабно, цветно, и незабравимо пътуване. Според Асен, мнение което напълно споделям, всеки трип се дели на планиране, същинско пътуване и накрая описване и наслаждаване на спомените – който не участва в тези три неща, губи. Аз не искам да съм от губещите , и за това се постарах, до колкото мога. Няма да имам сили да описвам цялото пътуване, което си заслужаваше от начало до край, ще пусна после малко снимки , за пресъздаване на атмосферата.
    Няколко думи за Мароко – единствената достъпна държава в Африка ( заедно с Тунис), от към България, с възможна логистика за мотор, без да струва космически суми, както и излишни разправии с документи. Голяма и разнообразна територия, предлагаща възможности за невероятно изживяване. Нашето минаване от там бе по скоро опознавателно, поради комбинацията малко време-много километри, но пък на мен ми хареса и си струваше. Препоръчвам го за дестинация.

    Визуално горе долу това беше - 2000 км за 3 дни.


  4. #24
    Регистрация
    Jan 2008
    Място
    Варна
    Публикации
    4,440
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Браво адаш - благодарности, че сподели с нас това пътуване!
    Nissan Qashqai 2.0/140h.p/4x4/2008
    Jeep Grand Cherokee Overland 2014/3.0 CRD

  5. #25
    Регистрация
    Nov 2009
    Място
    На морето
    Публикации
    237
    Точки (при гласуване)
    8

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Благодаря за споделянето.

  6. #26
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    7,171
    Точки (при гласуване)
    23

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Благодаря!

    Разкошен разказ, който ме хвърли в мечти.
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  7. #27
    Регистрация
    Jun 2008
    Място
    София
    Публикации
    3,028
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Благодаря! Бе някой ден може би ... и аз ...
    Животът е това, което се случва, докато ние кроим планове....

    тел. имаше преди, ама сега е в профила щото ...

Страница 2 от 2 ПървиПърви 12

Сходни теми

  1. Networx Offroad 2016- Rally & Trophy- 18- 20 ноември 2016 г.
    От atanas_93 във форум Networx-Racing
    Отговори: 232
    Последно мнение: 29-12-16, 22:23
  2. ВАРНА ТРОФИ 2016 - ЧЕРНО МОРЕ ОФРОУД 6-8 МАЙ 2016
    От ПЛАМЕН ТЕНЕВ във форум Офроуд "ВАРНА"
    Отговори: 68
    Последно мнение: 15-05-16, 13:01

Тагове в Темата

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •