Страница 1 от 2 12 ПоследенПоследен
Резултати 1 до 20 от 27

Тема: The Hateful 9 - 2016

  1. #1
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране The Hateful 9 - 2016

    Спомените поизбледняха, снимките повечето си нямам идея на кой комп са, и все пак, сядам да пиша, преди 2017 г,бях обещал тук там..

    Както е загатнато и във филма Генезис, всяка идея трябва да бъде посята, и да разцъфти във времето, някъде в дебрите на подсъзнанието. В случая зрънцето бе пост във форум, който може би щеше да си остане незабелязан, но вероятно съдбата има пръст в това, защото нещата се развиха по друг начин.
    Мечтата на Любо да посети Португалия го подтикнала да провери дали случайно няма някой желаещ да иде с него до там – кауза пердута по принцип. На неговия пост обаче попада Асен, който в типичен стил изписва няколко свои поста, около 5 пъти по големи , и поне 50 пъти по детайлно обосновани. Тук вече се появявам и аз , за да внеса хаос и доза оптимизъм , разсъждавайки предимно финансово-времево-географски , тук там и философски. Някъде около Коледа ситуацията започва да изкристализира и става ясно - ташака на страна, както казва президента Мадуро – ще го направим това пътуване!
    За самите планове – то не бяха платформи под наем, ферита отгоре, отдолу, магистрали целодневни, почнахме да се забъркваме. С платформа е добре, че се пести многото път до Испания, такси пътни, гориво, може да се спи на смени, бързо се стига, ама с над 2 мотора в ремарке отиваме на С+Е категория, която аз упорито отказвам да изкарам, за да не ми хрумне да карам камион. А докато обсъждахме идеята ,необичайно, групата набъбна на внушителните 9 бр. мотори и 10 души, с което отивахме на вариант ТИР, и някак си не бе реалистично. От друга страна, за Любо идеята може да си бе Лисабон, ама на нас ни звучеше прекалено миролюбиво и скучно , та се почнаха добавките – малко Алпи, що не Доломити, а, че то Пиринеите са на път, въх , и Сиера Невада била там... Положението излизаше извън контрол... Капак бе моята добавка – Мароко. Оказа се че ферита до Испания подходящи няма , на юг спират само в Танжер. Ке се делиме, видЕло се е...
    Това писмо разпратих до групата, да се запознаят с идеята. В последствие обърнахме посоката и други неща, но горе долу става ясно...
    ........................
    Проформа Мароко 2016
    Ще нахвърлям нещата за там, както ги виждам аз. Желателно е участващите да погледнат , ако има идеи и забележки да кажат. Според плануваното време и голямото разстояние, в предвид групата от 5(4) човека, се очертава изморително каране , и ще сме на ръба. Ако останем ден повече от планираното се разминаваме с другите в Лисабон, но .. кой знае, може да се наложи.
    От това което четох и гледах за Мароко, интересната част е юг-югоизток. Говоря за природа- цукове, медини , цигания и фесове не планирам да гледам, само по принуда. Основни цели – Сахара (Мерзуга), проход Тодра, проход Дадеш, водопад Узуд и много каране на мотор. За да се успее по изгрев трябва да сме на моторите, размотаването е крайно нежелателно!
    Пристигане в 18 ч, 25.май. Я пристигнем тогава , я не. В зависимост от часа – ако сме навреме – караме до като може и спим някъде, в най-добрия случай около Мекнес – има доста хотели. Ако закъснее корабчето – спим в Танжер. Ако не се лъжа то не спира в града, а на 40 км от, в пристанищна зона.
    На 26 май трябва да сме в Мерзуга – залез в пустинята ми звучи както ми се иска. Селото е странно, но гледам че е пълно с хотели и къмпинги , едва ли ще е проблем за спане, макар че ми се иска да съм на палатка на дюните.
    27 май - Мерзуга – Узуд – минаваме през прохода Тодра да го видим – 15 км от нашия път е, после обратно към прохода Дадеш. Някъде към средата съм си харесал един планински шорткът, та може да се разделим за малко , и спираме в Узуд. Места за спане има доста според интернето.
    28 май – по най бързия път към Танжер – половината е магистрала. Варианта е да спим там, или вечерта да минем с ферито в Испания –все тая в общи линии.
    29 май – Испания – Гибралтар – Ронда – Севиля – може да спим там в района.
    30 май – Севилия – Евора – Лисабон
    31 май – Лисабон
    1 юни – Лисабон – и кой на където види ... аз лично съм за Толедо ( Мадрид) през Монсанто
    Ферибот Барселона – Генуа има на 3 ти , 5 ти, 8 ми... За мен 5 ти идва най-логично, билета е около 100 евро, пътува едно денонощие...
    И така , за 14+2 форматираните , има шанс в неделя на 7 ми да си пият кафето в къщи..
    Ако в Мароко закъснеем , а то е почти сигурно, всичко за Испания добива варианта дата+1. Ако някой иска да пусна карта, но е по хубаво да си направи всеки и да има обсъждане.
    ......................................

    Тарантино в този момент пусна филма си Н8, явно е следял форума, ние пък му откраднахме името - Н9 БАГ едишън... нашият трилър обаче бе с отворен край.



    Толкова народ да пътува заедно, си е проблемно – колона от типа Тур дьо Франс е дразнеща, в градовете ужас, стиковането, спирането, комуникацията – всичко се превръща в драма. И за това решихме – каквото - такова – изпитаният модел с чекпойнтите – чакаме се еди къде си в определен час. За начало – 23.05.2016 - Генуа 20 ч, пристанището – всеки да си прави сметка и да си пътува колкото си иска, и от където си иска да минава – все пак до там има доста интересни места за обикаляне.
    Група 1 (ако не се лъжа - на 19 ти – маршрут Белград, Крк , Венеция) – Емил Вн(В-Стром1000) и аз (Триумф 955)– в късния следобед да дойде и потегляме. Дойде, а половин час след него Светли и Герчев от Варна, с бързите вибратори( Хонди... Африка и ХЛ600 (!!!)). Честно казано, бе изненадващо, те си бяха отделна група. Ако бяха карали маалко по живо, щяха да пристигнат преди Емил, който идваше от Свищов. Не пропуснах да му го напомням няколко пъти...
    Група 2 – Любо (БМВ 1100РТ, Радо и Стефи (ЦБФ1000) – на следващия ден.
    Група 3 – Асен(БМВ ГС), Свилен(БМВ ГС), Владо(Я-Фейзър600) – на по следващия ден...

    Нашият маршрут бе - Белград, остров Крк, Венеция ---> Генуа, детайли дано се сети някой да напише...
    Моментни проблясъци:
    Магистрала. От комуникацията се чува „Погледни наляво!”. Гледам – нищо. „А сега погледни надясно !” . Гледам, пак нищо впечатляващо. „А сега погледни мен!”. Поглеждам към Емил и чувам:
    -Аз съм на в-Стром!!!
    WTF…

    И така:

    Генуа, лето господне 2016- но, почти лято, лека мараня, влага и мирис на бензин... Морска алея, паркинг под надлеза на булеварда, прекосяващ града, близо до Аквариума, отзад съвсем естествено акостирал истински пиратски кораб, и размотаващи се индивиди от неевропейки вид. Успяха, въпреки отпора, да ни пробутат малко сувенири, и ни вързаха по една шарена гривничка, с вуду излъчване, за 10 евро общо такса спокойствие. Все пак, може пък джаджите да влязат в употреба в Африка, знае ли човек, макар че по скоро аксесоарите бяха с азиатски ( китайски ) произход - глобализация. Важен беше слогана – „Бългерия – Кения( или Нигерия, не запомних..) – тугедър!”



    Държа да отбележите как по-светлозелените стискат чантичките си, макар че твърдяха че било чисто съвпадение.



    Полегнал на мотора, с крака на кормилото, в стойка, подходяща за гинекологичен кабинет, пъхнал слушалки ... е, в ушите си, надул музиката до край, чакам часовника да отмери оставащите до 18 ч. минути, за да се отправим към мястото на срещата – пристанищния комплекс, където да се съберем всички, че групата се бе поразпиляла насам-натам. Градушката бе отминала, улиците - почти сухи, даже успяхме да разгледаме центъра в лек тръс, и да направим покупки. Някак си неусетно минаха дните, от деня на потеглянето, но поради естеството на организацията, като че ли тук, на 1500 км от България започваше същинското пътуване.
    Изнасяме се в индианска нишка, старателно заобикаляйки бариерата, факт е че паркинга за мотори по принцип е безплатен, но мястото за лавиране бе малко , и се наложи да правим разни чупки, тук там и каране по бордюра , за да можем да прокараме натоварените мотори. Фериботния комплекс не бе далеч, но типично за големите градове стигането до там е омотано, минават се пропусквателни пунктове и контроли, и в крайна сметка спряхме в нещо като тунел да се чакаме. След около 30 мин, всички бяхме на линия и дружно минахме поредното КПП, а после по крив маршрут поехме към нашия ферибот. Аз не си сложих каската , че ми пречеше на музиката, но не след дълго строг тип ме отби, гледайки ме унищожаващо. Аз също. Погледахме се, оня вдигна палката и бавно и назидателно се почука по главата. Също така бавно си сложих каската, не сваляйки поглед от него, внимавайки да не ми паднат кабелите или да го ядосам повече и изминах останалите няколкостотин метра в пълна изрядност, докато съзрях нашето МПС ( Морско Превозно Средство ).



    СлОчаеност или не, в ушите ми тъкмо зазвучава АцеДеце и Хелс Белс като фон на огромен кораб (GNV), 10 тина етажа, и огромно стълпотворение на огромен плац.



    Честно казано, някак си още като че ли не си бях дал сметка за посоката ни – Африка, та имаше лек шок. Мотори , коли , бусове и камиони, като последните три вида бяха до такава степен натоварени с каквото се сетите, че единственото им ограничение май бе височината да на превишава дължината. При моторите малко по прилично положение, дори Герчев изглеждаше като че е на локална разходка. Лъжливо впечатление , разбира се, защото извади дъска за рязане, чудно от къде , може би седеше на нея, и наряза някакъв салам да хапнем.



    Между другото, изгубих бас за бутилка уиски, и то с доста, твърдейки че мотора му оборудван е под 400 кг. Каква наивност.
    Хапваме си , оглеждаме се и си шушукаме, чудно ми бе наистина как всичко това ще се побере в кораба. Емил завързва разговор с швейцарски адвенчър до нас за опит, цел и посока.
    Пресъздавам :
    -Къде си пътувал преди?
    -О, доста, почти цяла Африка, Европа, постоянно обикалям.
    -А източна Европа?
    -Да, Чехия, Полша, Унгария, Сърбия...
    -България?
    -Неее, не, там е опасно! Вие от къде сте?
    -България.
    Следва ококорен поглед, и предпазливо надничане за оглед на регистрационните ни табели. Няма лъжа, българи сме. Ако бях викнал „Бау” зад него съм сигурен че щеше да подскочи. Най-голямото доказателство бе лепнатата със скоч предна гума на Асен, която бе спукал в Милано ( признал съм го , има талант в това отношение – къде намери рапидка в центъра на мегаполиса, си остава тайна за мен...) и сложил фитил, а ние за майтап я фикснахме допълнително . След въпроса защо е така, и обяснението, че така си лепим гумите, на сащисания човек не му остана нищо друго освен да се снима до „старховитата” група от „Бългерия”, страна, която в представите му е доста след Африка като информация . С право или не, мен не ме зарадва това, жалко е. Че ние и нагли, мотори караме насам натам...



    Трябваше да е потеглим по разписание в 20 ч. Италияно-Африканска работа - мина час, мина втори... мотаем се по паркинга и нервничим, радвайки се, че градушката падна преди това, ако ни бе сварила тук, щеше да е чудесно изживяване плюс тест за каските и дрехите ни. Бях наченал уискито, когато забрадена жена е появи от някъде и ми връчи малко момиченце. По инерция го поех, като секунда по късно вече се чудех какво ли значи това, и дали току що не станах зет в Маракеш или Рабат примерно. Оказа се просто че искат да се снимат с мен.
    Някъде след около 5 часа висене, към 23 ч., и почти последни, влязохме в огромния търбух на ферибота. Моторите не се връзваха, просто ги оставихме на стойка, като имаше малко умуване на странична ли е по добре или централна, но предполага се, че това огромно чудовище не се клати (грешка), та не се притеснихме. Нарамили багажа, се отправяме към 7 етаж, дето рецепционистка ни отпраща към 9 тия, и някак си стигаме до каютите в голямата бутаница. Стаичките бяха с размер на средно голяма кучешка колиба, за сметка на това с 4 ри легла (2х2) и вместо прозорец – картина с перденце, и тема която не запомних, но имахме собствен санитарен възел. При пускане на водата се създаваше такъв вакуум, че ако без да искаш натиснеш бутона преди да си станал от клекалото, може да олекнеш допълнително с още кило поне... В общи линии след като се нанесохме, не остана място. Като най-стар си избрах секънд флоор , лефт от вратата ( не търсете логика – няма) , Свилен отдолу , Асен срещу мен, със съпорт Владо Фейзър под него. Е два дни , какво толкова – така се успокоявахме. До нас Емил Вн, Герчев ,Светли и Любо. В трета каюта – Радо и Стеф.
    Малко след полунощ, групово от паулбата изгледахме потеглянето на кораба, а след това се отправих да търся къде бях заврял бутилката уиски. Е, какво... поехали, кеф.


  2. #2
    Регистрация
    Sep 2008
    Място
    гр. Ямбол
    Публикации
    850
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Чудесен стил ...
    0887 246718

  3. #3
    Регистрация
    Feb 2009
    Място
    Варна
    Публикации
    40
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Супер си е станало Гошо! Същият швейцарец, след като видя и разправията ми относно камерата на каската с митничаря, започна да ни гледа ужасен и безмълвен!

  4. #4
    Регистрация
    Mar 2007
    Място
    London, UK
    Публикации
    767
    Точки (при гласуване)
    15

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Много весело звучи.
    И аз ще следя темата
    .

  5. #5
    Регистрация
    May 2009
    Място
    Ракитово
    Публикации
    201
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Голям карнавал е било, чакаме продължение
    По добре късно от колкото никога .
    Нула89781нула019

  6. #6
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    По пътя на обратно усещам, че трябва по внимателно да обърна внимание на схемите на кораба, паулби, етажи, цветово оформление, ако не искам да се лутам излишно, Радо постъпи най-добре като просто засне с ГСМ-а си картата на ферито, аз разчитах на памет. Устройството бе максимално функционално, до 4 ти етаж бяха трюмовете с МПС тата, нагоре вече започваха битовите помещения. На 11 етаж бе ресторант с открита тераса, отделения за животни ( да бе, не знаех че има такива неща...), ненапълнен басейн, нещо като панорамен етаж се очертаваше да е. Две огромни осветени кръгови стълбища, разделяха симетрично кораба на три части, и спомагаха за първоначалната ориентация. Каютите с прозорци бяха малко по-скъпи , не знам точно с колко, на Асен падна цялата организация в случая, ние бяхме резервирали 3 без прозорци, по около 400 лв на човек. Пътува се от Генуа или Чивитавекия (Рим) , с междинно спиране в Барселона, крайна точка Танжер, общо около 1700 км, за 48 часа. Като цяло доста добър вариант според мен за достигане до Мароко, поне за едната посока. При варианта с 9 човека, се получаваше реална възможност един от нас да прекара пътуването в интересна компания, например на мен в съзнанието ми все изникваше Герчев с група маври ( 3 броя...). Не бих им завидял на горките хора...
    Мотая се с препълнена чаша по коридорите, и консерва в джоба, цъкайки с език и гледайки вселенското стълпотворение наоколо. Още преди тръгване, за пътуване към Танжер в ушите ми звучеше музика от сагата Star Wars, и безсмъртната реплика за един бар на Татуин . „Тук е събрана цялата измет на галактиката...” –изниква в главата ми, докато прескачам двама легнали на входа , а влизайки в „заведението” , вътре ме лъхва миризма на всякакви екзотики, треви или по концентрирани благини като хашиш и подобни. Издрапах до терасата и седнах да се навечерям с класиката „боб с наденица”. Уиски и бира за разредител ме довършиха, докато с Емил обсъждаме нещо, незнайно какво. На връщане отново минаваме през фентъзи атмосферата и крачим бодро към стаичките си, които бяха в другия край на кораба. Гледам Емил леко се заваля, и тъкмо смеейки се, да му кажа че докато минаваме през тоя бар, не трябва да дишаме много, усещам как синхронно политам в същата посока. Бааааси, да е вятър, не е , какво ли е ... и баам ,тоя път в отсрещната стена. Логиката ми настояваше, че кораб с такива размери няма шанс да се клати толкова, докато съзнанието ми се обясняваше, че пода се движи, и то със сериозна амплитуда. Светли обаче ни успокои че било нормално и се свиква. Да , прав беше, съгласихме се ние, след като взехме по две хапчета.

    И така горе-долу минаваше времето на кораба, визуално...

    Хоризонта:


    Подарък от неявил се на срещата участник (Тихомир)


    Музика по двойки с общи интереси, поне в тая област:


    Забавления за по малките в групата:


    Тренировки за тонус:


    Неусетно се озоваваме в Барселона...

  7. #7
    Регистрация
    Feb 2012
    Място
    Панагюрище
    Публикации
    49
    Точки (при гласуване)
    6

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Проследяването на пътеписа стопля въпреки студа на вън

  8. #8
    Регистрация
    Mar 2009
    Публикации
    194
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Айде, че тъкмо стана интересно.

  9. #9
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Барселона от към пристанището не изглеждаше толкова добре, колкото както я видях на връщане, обикаляйки с мотора. Виждаха се висок хълм в ляво, палми, лифт минаващ над града и кулите на Саграда Фамилия.





    Престоя бе от няколко часа, кораба – достатъчно препълнен, не след дълго отново бяхме в открито море. Всеки се занимаваше с нещо, за да убива времето – четене, разговори, музика, спане, пиене, както и разнообразни комбинации от тези неща, имаше хубави полупразни зали на нашият етаж, достъпа бе забранен за повечето други обитатели.

















    Доуточняваха се планове, обсъждаше се това което е до сега, кой къде е минал, какво е видял, какво ще гледа. Последно се реши, след спането в Танжер, група от 4 ри човека – Асен, Свилен, Владо и аз да врътнем един мега бърз тур в Мароко, по мой полу-безумен план – около 2000 км, с две * 3 * нощувки, останалите поемаха към Испания – Гибралтар и после разходка насам натам в Андалусия, Сиера Невада и пътят към Лисабон, където щяхме да се срещнем в къмпинг на центъра, и да отидем заедно до Кабо да Рока – най-западната точка на континента.
    Тук да опиша и нещо , което смятам че е важно. На борда на кораба пътува служител на граничното управление на Мароко, който подготвя документите, за да се намали разправията при минаването на границата. По уредбата съобщават къде се намира, и с паспорта се отива там. Аз лично пропуснах уведомлението, но колегите ми казаха. В нещо като неработещо казино, с амфитетрално разположени седалки, чакаш реда си, с паспорт в ръка, в моя случай – с чаша в другата. Мустакатият представител на властта, строг и справедлив си вършеше работата чинно – две забрадени жени се опитаха да се прередят, и бяха върнати безцеремонно. В големият тефтер пред него се вписваха данните, и в паспорта на всеки се поставяше печат и персонален номер, който впоследствие се оказа много важен, искаха го навсякъде. За МПС тата важи зелена карта.
    В Танжер бяхме почти по разписание, аз лично се съмнявах че е възможно, факт е че кораба се придържа часово към графика си, въпреки забавеното тръгване. Първоначално на хоризонта се яви Гибралтарската скала, чийто силует трудно може да бъде объркан, и наоколо се виждаха доста кораби, а не след дълго започнахме захода към пристанището.





    Последен оглед на каютите и събираме багажа.



    Докато се приближавахме, съвсем ясно на прозореца се виждаше сериозното клатене на кораба, с което бяхме привикнали, отсрещната планина се местеше видимо нагоре-надолу, загледах се повече и направо ми се догади. Чудех се като стъпя на твърда земя дали пак трябва да пия хапчета, докато се нормализирам, или ще карам мотора на зиг-заг.



    Лудницата при слизането бе осезаемо повече от качването, уж бяхме до люка на рампата, но се оказа че не можем да влезем в колоната за излизане, защото се караше броня до броня, клаксони, псувни ( предполагам), крясъци, сблъсъци, присъствах на 3 сбивания, протичащи по един и същ начин – страшни физиономии, бойни викове, хватки с душене тук-там, приказки, накрая прегръдки... странен манталитет, такива хубави боеве е разтуриха, а малко остана и ние да се включим.



    Обаче излязохме! Вярно, почти последни , но пък бе още светло, имахме време, не бързахме. А и да бързахме , все тая в крайна сметка. На КПП то 6 големи колони, първо имаше кабинки, от които се вземаха едни зелени листа, на които на марокански или френски си вписваш данните + номера в паспорта, даден от кораба.





    „Услужливи” хора помагаха срещу 2 евро, после видях че работят там всъщност. Зелените листчета се оказаха дефицитни, и се предвижихме до същинското КПП, където учтиво ни отбиха, и ни казаха да чакаме докато получат бланки. Лудницата с местните бе забележителна – свиркане, викове, боеве, до степен, в която си мислех че присъстваме на поредната арабска пролет – май до момента само тук нямаше ексцесии, егаси късмета щяхме да извадим. Служителите правеха максимума според мен, понеже си отвисяхме над 3 часа, имах време да наблюдавам – нереално търпеливи просто, аз щях да изкукам на 10 тата минута ако работя там – тълпи крещящи и бутащи се хора, с фон от неспиращи клаксони, абсолютен хаос на първо четене. Компютърната система се била сринала, до колкото разбрах, това бе официалното обяснение за това че ни държаха толкова, или просто не ги кефехме. На Светли му чели конско заради камерата на каската, същите дивотии като при нас –не се сещам за нормален довод да е забранено снимането, 21 век сме - с всичко можеш да снимаш, освен ако не се крие нещо нередно.
    Изгледахме хубавия залез, и дойде нощта, а с нея и нашият ред. Аз бях с малко бензин, а и не само, тъй като подведени от мен, че бензина е по-евтин, някои от спътниците не бяха заредили. Подведени не е точната дума, тъй като в Италия последно сипах на 1.55 евро( видях цени от 1.37 до 1.74 ...) , тукашният бе около 1 евро, което е сериозна разлика, но порта бе на 40 км от града, и се получи малко напрегнато нощно каране, с вероятност от гаснене за гориво. Пътят до града е приятен и начупен, около морето, а на влизане видяхме нещо, което е оказа честа гледка –блокада от военни с автомати, шосето бе стеснено с конуси, и в готовност бяха опънати вериги с шипове. Централният булевард и града е осветен добре, всъщност по това време трудно можеше да се каже че има видима разлика с някой от градовете от другата страна на протока. Асен ни заведе бързо до резервираният хотел от марката „Ибис” – добро попадение – местоположение и качество на добра цена.
    Докато паркирахме, Владо дойде при мен и ми вика – „Я виж, че нещо ми стърже отпред, не мога да определя какво е, май са накладки.”. Като виден капацитет яхнах Фейзъра, и потеглих колебливо. Бе, разглезил съм се с моя Тигър, викам си, това неще да свива. Врътнах един кръг, малко на зиг-заг, заклеймявайки управлението на мотора, необичайно е най-мекото определение с което бих го описал, тоя Владо е егаси царя, как се добра до тук с това се чудех. Стъргане нямаше, но поведението на мотора бе странно. Спирайки хванах кормилото и казах на Асен да размърда каплата – движеше се странично с поне сантиметър луфт. Лагери...
    Не знам той как се е почувствал, ама щом на мен ми спадна... настроението, представям си. Нямаше за сега какво да се направи, така че събрахме багажа и се нанесохме. Номера от паспорта и тук го искаха.

    Някои пътуват така. Сутринта се сблъскаха със суровите Бг мотористи, но за това по-късно.



    От персонала се поинтересували какво мислим да правим, Асен обяснил , а краткият и съдържателен отговор бил „No way…”, или „импасибъл”, не помня - все тая, смисъла е ясен. Емил пък не пропуснаха да го прекарат през метал детектора. Два пъти. Съмнителен тип, казвам ви...
    Разхвърляхме багажа и излязохме на нощна разходка.









    Хейт ин Блек

    Централната част си е направо европейска, сравнително чисто, осветено, хора, облекло, коли, нищо не подсказва че си в Африка. Намерихме хубав ресторант и се настанихме, препоръчаха ни местният специалитет „тажин” – представлява островърхо гювече. Съдейки по това, че не си изядохме порциите, не ни се понрави нещо май, поне на мен. Странно, защото всеки ерген или студент ще ви каже, че каквото и да сложиш в гювече, в почти произволна комбинация, все се получава нещо вкусно. Е тия тук опровергаха това, аз „тажин” не ядох повече.



    Алкохол? Бира? Забравете... поне чая е хубав, безспорно. Герчев реши да почерпи с неговата кредитна карта, нямахме дирхами още. После се опита да си събере парите, не знам дали му се получи, но ми се видя сърдит. Няколко дни по късно, като се засекохме в Ронда, като че ли му бе минало.
    Полунахранени се прибрахме бавно зяпайки насам-натам, мисля че към 3 си легнахме, в 6 трябваше да станем. До последно аз лично не сменях времето и си карах по нашата часова зона, по комфортно се усещах така. Утрешният ден вещаеше да е интересен, отправяхме се към водопада Узуд.
    Последно редактиран от go6o ; 07-01-17 в 02:24 Причина: допълнение

  10. #10
    Регистрация
    Jan 2008
    Място
    Варна
    Публикации
    4,688
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Хаха - браво - лек и хубав разказ

    Цитат Мнение на go6o Преглед на публикациите
    ......не се сещам за нормален довод да е забранено снимането, 21 век сме - с всичко можеш да снимаш, освен ако не се крие нещо нередно.....
    На доста места е така - заснемането на граничната зона е забранено... Явно останало от едно време, но е факт....
    Май и тук го имаме: http://www.offroad-bulgaria.com/show...12#post1905112

    П.С. до границата и на Русия и на Норвегия също имаше големи табла край пътя - забранено снимането, баенето на кокалчета и т.н...
    Последно редактиран от slowtraveler ; 07-01-17 в 07:42
    Nissan Qashqai 2.0/140h.p/4x4/2008
    Jeep Grand Cherokee Overland 2014/3.0 CRD

  11. #11
    Регистрация
    Feb 2009
    Място
    Варна
    Публикации
    40
    Точки (при гласуване)
    9

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Ами понеже аз си се разправях с митничаря, а снимах навсякъде, държа да отбележа , че нямаше нито табела , нито надпис, който да ограничава, уведомява или забранява снимки и видео. А с митничаря се разбрахме , след като си поговорихме на по висок тон и се отказа да ми конфискува камерата !

  12. #12
    Регистрация
    Jan 2008
    Място
    Варна
    Публикации
    4,688
    Точки (при гласуване)
    18

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Напълно е възможно да е нямало табела, ама нали знаеш - незнанието на местния закон не те освобождава от отговорност (арестували са ме на пристанище във Варна за такава работа - гранична зона, щото в кадър освен товара ми е влязло и колело на пристанищен кран, който бил стратегически механизъм - е, преди двадесеттина години )
    Затова в такъв случай се извинявам, свивам ушите и гледам да мина метър (за предпочитане - въобще да не видят камера или фотоапарат )
    Но това са детайли - дай да не цапаме темата - достатъчно е занимателна
    Nissan Qashqai 2.0/140h.p/4x4/2008
    Jeep Grand Cherokee Overland 2014/3.0 CRD

  13. #13
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Тегаво събуждане – телефона пищи, душата и тя... реших да я послушам, компромисно се излежавах половин час, викам си – кой ще е луд да стане по това време. Кой ли?!? Свилен се бе изнизал, слизам долу – сам съм, луди хора ... Изоставили са ме!
    Надничам за моторите – видях няколко, олекна ми, и отидох натам. На Владо каплата свалена и заключена за мотора, до моят и БМВ то, другите бяха дезертирали към Иберия.



    На връщане се засичам със Свилен на шведска маса, и научавам, че експедитивно е разфасовано проблемното МПС, Асен и Владо са отишли да търсят лагери. Историята е по обширна, и включва пряко впечатление, което е създадено на колегите с платформата и обозният бус. Та значи, хората обикаляли и цъкали невярващо , докато гледали безкомпромисните действия по ремонта, като капак Герчев извадил походна мулти_Брадва, след като не му услужили с инструменти, и избил оста. Сигурен съм – тия типове вече са убедени, че докато обикаляме, сами си набавяме храна чрез ловуване, която после изяждаме , разбира се още мърдаща и топла. Аз все още продължавах да подхождам несериозно към оборудването си – мултифункционални клещи и малко свински опашки (а.к.а. Мейзърки), но в случая бях сигурен за компанията – тия юнаци не се оставят на случайността, пореден пример.
    Докато чакахме да се върнат издирващите части, със Свилен тръгнахме да е разхождаме – на него му трябваше аптека да вземе нещо за гърло, на мен също, само че исках цигари и нещо за пиене – вкусове разни.

    Макдоналдса:


    Това си взех за гърло:

    Алеята до централния булевард бе в ремонт, ще стане хубаво, садят едни огромни палми по 20 м, има пейки, осветление, градинка и започва морето ( океана). Имаше нещо като приток, който се влива в залива, който бе мръсен и вонеше ужасно, дано вземат мерки, не се вписва в градската среда, по мои разбирания. Замазването на такива боклуци и смрад с думата колорит ми идва прекалено полит-коректно.
    Когато се прибрахме, Фейзъра вече бе събран, в сервиз намерили двата лагера, даже оригинални, но за „Хонда”.



    Хибридизирането и ъпгрейда на машината започнало още в Белград, там задната гума дала фира, и я сменили с чисто нова, на цената на почти две. Нямаше съмнение че стойността на мотора се покачва, обърнах внимание на това на Владо, но се разминахме в преценката – аз говорех за продажна, а той съдеше за ситуацията по изтъняването на джоба си.
    Обменихме пари и тръгнахме не след дълго, разправията доведе до забавяне и неминуемо щеше да наруши графика, изчислен до минути, спряхме да заредим, при обем на резервоара 24 л, аз налях 24.700 л – карал съм на изпарения, или помпата отчита друго. Малко се замотахме, но колкото да видим старата част на града , не повече, и хванахме магистралата. Пътят е добър, пейзажите – средиземноморски , има зеленина, тук там бананови плантации, нищо необичайно – тази част на Мароко си е такава – не много „африканска”.
    Наближаваше обяд, и на една бензиностанция отбихме да хапнем, имаше и ресторантче със скара. Погледах цените на пържолите, смятах, пак гледах, нещо не ми излизаха сметките – то, че не е евтина държава ясно, ама три-четири пъти над това което бях склонен да приема... глад не глад, въпроса си е принципен. След по обстойно четене на менюто, изписано с йероглифи, вденахме че цената е за кг. месо. Това ни и трябваше, напълнихме таблите, и си устроихме пиршество. Спорехме какво ядохме – някои твърдяха че е говеждо, аз си мисля че е агнешко, може пък и да е за добро че не узнахме. Не успяхме да изядем всичко, а келнера донесе и чай, който не бяхме поръчвали, ама пита ли те някой – на гости си , чужденец, богат, турист, мотор караш – ако искаш пий, важното е да платиш. Платихме.



    Отново по моторите , отмятаме километри, с крейсерските 120 км/ч. Спиране за плащане на тол пунктовете имаше на големите градове, околовръстните са безплатни, цената е два пъти по малка от тази на италианските, които пък са известни със скъпотията си. По добра е ситуацията – вместо евро на 10 км, тук е левче, и пак е болезнено. Скоростта се контролира от нещо като снайперисти по надлезите, с радари , и на тола те привикват ако си прекалил – ние не го направихме.



    Заредихме на Казабланка , ставаше вече тегаво това магистралното, сменяхме си моторите даже, но от там започваше захода на изток към Бени Мелал – на картите се виждаше магистрала, която бе почти готова, защото по нея карахме почти до града, а на тази бензиностанция отпочинахме с чай, разбира се.



    Асен носеше мед, хубави коктейлчета си забъркахме. Нямаше много движение, да не кажа никакво, и персонала ни се зарадва, снимахме се за спомен. Пейзажа постепенно се бе изменил, полупустинен, в далечината се виждаха кафеникавите зъбери на планината Атлас, към която се бяхме запътили, вече бе късен следобед.

    Така полегнал си магистралствам.


    След излизането от магистралата може да се каже, че бяхме в Африка. Такава каквато я знаех от книги, филми и интернет, и каквато си я представях. Градчетата изглеждаха сходно - прашни пътища, палми, множество щъкащи хора, хаос някакъв и безвремие. Оставаха ни стотина километра, половината изглеждаше прилично, другото планинско. Асен ме пита от къде да минем – веднага посочвам изнасилен и начупен малък път, без оцветяване на картата ( те винаги са интересни) – имаше ли смисъл да ме задава тоя въпрос въобще.
    Слънцето залязваше, когато започнахме изкачването на планината – гледката – величествена, бяхме набрали височина, цялата равнина и светлините долу се виждаха като на длан. Настилката хубава, завоите и изживяването – невероятни. Който е карал по такива терени знае, че километрите сякаш се утрояват, скоростта пада много, удоволствието от каране на мотор е голямо, но ние бяхме на път почти цял ден и умората започна да си казва думата. Бяхме близо, това бе успокояващо. Подминахме един град(село) в нищото (Улед Аяд) и поехме към Узуд, според табелата. Предложих великодушно по едно време да намерим хотел и да спим, нямаше нужда да се чанчим по нощите. Не се прие. Не след дълго пътят изчезна ( при Айт Атаб), от черен се превърна в ремонтен, насипан с едра фракция от остри скални отломки, много неприятна за каране – първа, много рядко втора скорост, от едната страна пропасти, от другата скали и дълбока канавка. Въртя се по серпентините, бяхме се разтегнали сериозно, когато вдигам глава нагоре, и в адската тъмнина виждам фарове на много високо. Стана ми готино ( мазохизъм някакъв) и ме напуши такъв смях , че едва карах докато се хилех в каската – егаси, точно пред края ли ни се случва това, чудесно. Ознаменувах по традиция настроението си с дълго натискане на клаксона, като на сватба. За да съм по ясен, представете си Петроханския проход, примерно, само че в Атласите, друга природа, на майната си, без настилка, тъмно, с малко повече завои, и тотално безхаберие къде се намираме и колко остава. По бегли сметки, макс. 30 км, ама какви километри... Предполагам че е асфалтиран сега и е разкош, жалко че едва ли ще го видим пак.



    Поиздъхнали от множеството дрифтове с тежките мотори, спираме, за да се съберем на що годе равно място, и някакси закрепяме моторите на стойка. Владо отива да пикае, и го чувам да казва удивено:
    - Ебаси паяка! Вижте го бе, огромен е!
    Не проявихме интерес, но му обърнах му внимание да внимава, докато е разгащен, да не изникне някоя друга гадина. Подскачаща ,хапеща и много вероятно - отровна.
    Гледам и Асен се хили нещо, питам го , а той обяснява:
    -Като спуках гумата в Милано, звъннах на един приятел гумаджия, да го питам дали мога да карам така, с фитил.
    -И?
    -Ами вика ми, не е проблем, стига да не караш по камъни някъде...
    -Камъни? Къде пък камъни тук, аре са...
    На угасени фарове бе страхотно – цялото небе обсипано със звезди, луна нямаше, и една безкрайна тишина. Асен се опита да снима, това е резултата.



    Изкачихме превала и започна спускането, също толкова тегаво, но не и толкова дълго – стигнахме до Узуд. Аз си бях наумил да търся един къмпинг, дето бях чел за него, на някаква италианка, но нямах координатите, а по това време вече бе невъзможно. Асен изрови друг, холандски, и ни заведе до него. Беше затворено разбира се, но зъннахме и отвори едно момче, с приличен английски. Нямаше места за 4 ма - искахме стая, но успяхме да се разберем за около 15 евро на човек, дадоха ни допълнителен дюшек в традиционна керпичена къщичка и се нанесохме скоростно. Силите ни бяха изчерпани, изкъпахме се , хапнахме, пушихме, с лек разбор. Владо ме пита, със смешно сериозно изражение:
    -Гошо, ако вярно съм разбрал, това бе най-лекият ден за прехода в Мароко?
    Кимам утвърдително. Факт. 2000 км, на бегом, това е реалитито. От утре почваше същинското, това до тук – чист транспорт. Лиснах една чаша уиски за лека нощ, погледнах часовника, установих че някъде , доста далеч, в една красива страна, вече е 3 часа след полунощ, и се хоризонтирах в леглото.


  14. #14
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    По план следваше прекосяване на Атлаския масив, с лек зиг-заг, към ждрелото Дадеш, че е прочуто с няколко снимани и преекспонирани завои по списания и сайтове, аз се колебаех между него и Тодра, ако нямахме тия проблеми с тръгването си бе напълно постижимо да видим и двете, сега вече май нямаше как. Въобще, тия няколко изгубени часа в началото, не успяхме да ги наваксаме докрай, прекалено точно бе изчислението, а не бива така. Не че пропуснахме нещо важно от плана, но всичко бе на ръба , а умората – повече. В избраният от мен маршрут имаше един път, да го наречем, през билото, съкращаващ време и предлагащ адреналин, по който аз бях решил да мина, въпреки че гугъла отказа съдействие, не бил асфалтов, голяма работа. Асен се нави да дойде с мен, май по скоро за да ме наглежда да не ми хрумне някоя глупост, другите щяха да минат по стандартният път, и теоретически по едно и също време щяхме да стигнем до град Имилчи , където да се чакаме. От там , през планини и каньони, излизахме в пустинята и гонехме Мерзуга, хептем в пустинята Сахара, където щяхме да спим. Разбира се - диво къмпингуване, дюни, залез , ала бала. Какво всъщност се случи, след малко, сега трябва да видим водопада Узуд, който пък трябваше да видим вчера.
    Гореспоменатият водопад го водят че е висок 110-120 м, с три каскади , в превод от берберски май значи маслина, защото реката минавала през такива гори, а по поречието и има работещи и до днес воденици, както и доста пещери. Мисля че е разрешено къпането, в най-долната част, поне така четох. Хубавото е, че може да се види както отгоре, така и отдолу, има тераси, дори лодки за разходка.
    Поспахме си повече, няма да го крия, слънцето бе изгряло отдавна, времето – хубаво .





    За да впечатля спътниците, реших да стопля вода на новият ми спиртен котлон, фешън изработка, щото по принцип не нося такива неща. Разопаковах и разположих джундурийката на масата в предверието, сипах вода и го запалих. Обаче! Преди да тръгна, не успях да намеря сух спирт , и взех нещо визуално напомнящо на него, бели кубчета, които се оказаха разпалки за барбекю, чист нафталин според мен. Че гореше, спор няма, ама как пушеше само... съдинката стана катранено черна, но имахме топла вода.





    Направихме кафе, даже пура пуших, прекарах се като не взех цигари, очаквах, че ще си намеря по пътя, оказаха се абсолютен дефицит, и за това Асеновите НЗ спасиха ситуацията. Хапнахме консерви, после отидохме до рецепцията да платим , и там пак пихме кафета и чай, уж обсъждайки маршрута.





    Времето напредваше, а път имахме много, натоварихме се и слязохме към центъра и водопада, обозначен с табели. На шосето още ни пресрещна местно момче, което ни вкара в платен паркинг, и се предложи за екскурзовод – щял да ни покаже всичко ,обиколка, маймуните и т.н. За паркинга приехме, екскурзовод – не, цената не беше проблем, 15 тина лв., ама ни идеше излишен, баси, ние адвенчъри ли сме или к’во, ще ни води някой си. Чиба!



    Оставихме моторите на сянка под едни дървета, нахвърляхме дрехи и каски на тях, макар че тоя като спомена маймуни, ми дойдоха разни разнопосочни мисли в главата, ама замълчах. За капак , Асен си забрави телефона на мотора. Айфон 6 плюс/минус, ширпотреба, за какво му е на някой, като се замислиш, освен че е лъскав и свети.
    Пътеката вървеше покрай рехава гора и малка река , ама наистина малка, и вещаеше разочарование. Скоро се чу шум от падаща вода, и излязохме на панорамните тераси. Е, струваше си, това бе общото мнение. Няма как да се пресъздаде мащаба от снимките, има клипче някъде, ще го пусна после.


















    Честно казано, тая табела ми вкара разни идеи, ама нямахме време. Скачане във водопад ми се видя чудесно хрумване.

    На отсрещните скали наистина се виждаха маймуни, във вдлъбнатините, интересна и необичайна за нас приятна обстановка. Поснимахме, погледахме от различен ъгъл, имаше дъга, придаваща особено очарование на всичко и отново поехме към моторите. Всичко си бе както го бяхме оставили. Аз нещо се заблеях, докато ядях вафла на мотора и паднах с него, позор...



    Вдигнах го с небрежно изражение – 300 кила макс, детска игра, да не е на Герчев „Африката”, това не е нищо за мен, знае се.
    Стартирахме бодро по баира, посока – град Азилал , там трябваше да заредим.



    Започнахме да попиваме истинското Мароко, деня бе хубав, прекрасна видимост и перфектна температура около 24 ц, реехме се по завоите, зяпахме, трафика – нулев, всичко бе интересно и невиждано до момента. Спускането към езерото Бараж Бин Ел-Уидин бе много красиво, пътя минава около язовирната стена и се отделя вдясно, като веднага се стеснява до еднолентов, тип асфалтова пътека, растителността се променя, високите дървета изчезват и на тяхно място се появяват все по криви и ниски дръвчета, приличаха ми на маслинови.

















    Катерехме се все по на високо, пейзажа постоянно се сменяше – от всякакви странни цветове скали , до величествени пейзажи, простиращи се до края на хоризонта. При село Исекси (саундс гууд...) имаше хубав мост, и много разцъфнали храсти, запомних го.



    Достигнахме кръстовището пр Тагелфт, дето трябваше да се разделим, и разпънахме тържествено софрата – стандартна консервена шведска маса, отстрани до шосето. От дума на дума стигнахме до варианта всички да караме по моят маршрут, а не по разни карти и ГПС и, пък каквото стане, явно генерирах доверие. Съблякох си якето, че ми стана топло при тая мисъл, и тръгнах само по джърси. Навигирането по спомени от сателитни снимки и по памет в планините на чужд континент не е лесна работа, да знаете... За момент почувствах отговорност, но ми мина бързо.










    Прословутия марокански скакалец, оригинал едишън.

    Все по трудно ми е да описвам промените , които виждахме в пейзажа, буквално през няколко километра природата се променяше, пресичането на Атласите е около 200 км , и предлага невероятно много като изживяване.







    Както си карам с около 80-90, снимах в движение с лявата ръка, играех го фото репортер, лошо само че не знам къде са ми всички снимки, излетях от пътя на едно място, има нещо като отсечен праг отстрани и следват много едри камъни. Едва се задържах на мотора, и над 100 м не успях да се кача на шосето, не връщайки газта, дрифтирайки и подскачайки на мотора, че и с една ръка. Като спряхме по късно , викам на останалите – „Репортера ви щеше да даде фира”, търсейки съчувствие. А Свилен ми вика – „Мислех че нарочно караш там, за кеф”. Егаси кефа, струваше ми няколко бели косъма и изкривена задна капла, както и сериозно преосмисляне на ралита от типа „Париж-Дакар”. Успокоих се, че съм изглеждал съвсем естествено и небрежно на мотора, докато се опитвах да оцелея. Хроникьорството изисква жертви, примирих се и с това.
    Последно редактиран от go6o ; 11-01-17 в 21:53

  15. #15
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    7,242
    Точки (при гласуване)
    25

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Много готин пътепис. Няколко пъти го препрочитам в очакване на продължение на пътеписа.
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  16. #16
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    С десет инчов лаптоп, толкова...

    Превала който исках да преминем бе на около 2000 м. надморска височина, информация имаше малко за него, най-вероятно не бе асфалтиран, но не повече от 40 км, само някакви супер адвенчърски снимки имаше в гугъла за него, показващи колко невероятно трудно , страхотно и т.н. е минаването. Аз мога да кажа само, че бе красиво, защото е лесно да мръднеш в страни от пътя и да се снимаш, показвайки колко сложно е всичко, а не видях да е проблем. Хубавото бе, че се преминава точно през автентични и забутани територии, които няма как да видиш от шосето.







    Други МПС та нямаше, само селца забравени от бога.



    Когато наближавахме , тумби от хора и деца се спускаха да ни видят, радваха ни се, аз им махах жизнено, широко усмихнат. На едното населено място ( бе то май си бяха само три села, като е замисля), чувам от комуникацията Асен.
    - Блек Хоук Даун гледал ли си?
    - Да, защо?
    - Помниш ли падналия хеликоптер и как ги обезкостиха ония? Карай по живо!
    - Какво намекваш, радват ни се!
    - Определено! Трябваше да видиш разочарованата физиономия на хлапето, докато търсеше втори камък, че с първият не можа да те свали...
    - Кажи честно...
    - Мен ме издрънчаха с една баскетболна топка в каската , ама я отиграх.
    - Е , не...
    Ред тийм изоставаше , подминахме селото и спряхме да изчакаме, след новата информация, си бе направо притеснително, аз карах първи и успявах да мина докато тълпата тичаше, ама за последните в групата оставаше плътен кордон на пътя, да не вземе нещо да излезе извън контрол.



    Нямаше проблеми, а другото село бе някак си пусто и спряхме. Докато снимах, от някъде излезе мустакат индивид и вика „Но пикчърс!”, може би на френски. Обясних му миролюбиво, че не снимам, докато се въртях и щраках с апарата на около. Не го взехме на сериозно, численото надмощие си каза думата, но пък не изчакахме да видим дали ще има подкрепление. Оглеждайки се сетих за това , че каменната ера не била свършила, щото са свършили камъните, ама тук не се връзваше нещо – хем само камъни , хем ерата не беше много като тази , от която идвахме. Как ли живеят тия хора се питах, след пътуване по разни земи човек може да си направи равносметка за мястото където живее и живота който живее. В каменна къща, насред висока каменна планина, обграден с камъни – не се представям на такова място, честно...
    Стигнахме до кръстопътя ,



    от където хванахме оригиналният път, и отново закатерихме поредният превал. Атласите като планина, от към флора и фауна ги няма хич, поне там където ги прекосихме, но като богатство на форма и цветове са нещо уникално.





    Каньони, плата, речни корита - всякакъв вид камънак се ширеше до хоризонта, и не се повтаряше, винаги изникваше нещо друго, настилката е сравнително добра, температурата – над 20, без да е горещо, вятър нямаше. Една безкрайна грандиозна пустош...





    Пред град Имилчи спряхме на бензиностанция, заредихме и се разположихме в бъгавото магазинче , което съвместяваше комплекса. Хората и на вид бяха по различни, вместо арабско население, тук ( а и по натам) са предимно бербери. Две лапета сладкиши се мотаеха, щракнах си една снимка с тях,





    Свилен пожела да ги почерпи с кока-кола, и докато се чудеше на глас дали майка им няма да се разсърди , че ги черпи с газирано, Владо, с удивен поглед отвърна:
    -Майка им, ще питаш майка им??? Тук на жените не съм сигурен дали им е позволено да познават часа по часовника... ти за газираното си се загрижил да питаш...
    Повъртяхме се , да си поизпънем гърбовете и поехме през ситито, Батман бе паркирал на центъра,



    Auberge и Крис Риа


    А нашата отбивка я подминахме, щото бе с лява ориентация. Излязохме от града, но не ми хареса посоката географски и спрях, та видяхме че сме пропуснали нашият път на центъра. Минахме през някои населени места







    и от там насетне последва това ,



    което и преди малко – пак планинско каране, имаше доста дълъг участък на високо плато и карахме бързо, после пак каньони...



    и така докато подминахме отбивката за Дадеш, която и до днес не мога да се сетя къде е скрита и защо не видях, и поехме към ждрелото Тодра, или по точно , влязохме в него.
    В началото представлява нещо като речен каньон, имаше много хубави разцъфнали храсти тук там, стените отстрани с всеки километър ставаха по високи, много приятно място за каране.















    Топ мястото е тесен участък обграден от високи стотици метри скали, и преминаваща река, пътят е от бетонни плочи, има разни търговци, май и заведение в началото.







    Спряхме по средата, събухме се и нагазихме в реката – страхотно и величествено място.



    Водата бе ледена, и ни подейства освежаващо. След хубавата почивка потеглихме отново, оставаха ни не повече от 20 км до пустинята, а гледките си оставаха все така красиви и екзотични – високи скали, река, но вече и палми тук там.
    Пейзажа след излизането е променя рязко – планината изчезва и до хоризонта се вижда предимно жълтеникъв отенък, само там дето върви реката остава гъст зелен пояс.



    Минахме през град Тингир, следвайки посока запад, че има два варианта, и скоро се озовахме в равното, от страни в далечината се виждаха високи каменни хълмове. Тук някъде се появи и вятъра – леко , плавно , постепенно ... и постоянно. „Горещ ветър”, както се казва и един филм. Някъде към късният следобед бяхме в град Алниф, от където хващаме директно в нашата посока. Спряхме да заредим и пием чай на тази бензиностанция.



    Хубавото бе, че вятъра ни се пада в гръб, лошото, че закъснявахме – бе вече очевидно, че пак ще замръкнем някъде, където не сме планирали. За да наваксаме малко вдигнахме и скоростта, карахме с около 130-140 км/ч, нямаше движение, а пътят сравнително прав, с хубава настилка.



    Вече се забелязваха и характерните пясъчни езици които налазваха асфалта в равните участъци, а небето в оловно син отенък придаваше странна и призрачна атмосфера наоколо.





    Спрях на едно място да снимам, и тук се сблъсках със парадокса на настигането – малкото време докато щраках, ми струваше после 10 мин. догонване – при група караща с 130 км/ч хипотетично , аз подържах скорости над 180 км/ч, и дълги минути не успявах да ги зърна дори. Въпреки всичко спирах пак, и дори получих възможността отново да излетя от пътя на един хълм със силно опесъчен завой. Не се възползвах изцяло...Така де, адвенчър и адреналин – форевър тугедър - без да ги съчетаеш, изпускаш някак си тази неочаквано добра комбинация. Мога да твърдя обаче, че си струваше спирането, усещането да си сам в нищото, слушайки воя на вятъра и попивайки всичко наоколо , нереално и невиждано до момента.
    Събрахме се на разклона за Мерзуга пред град Рисани, после влязохме тържествено през портата



    и спряхме на един магазин за покупки.



    Трябваше да търсим място за спане, а аз се бях заинатил да спя на диво, в пустинята. Истинските дюни бяха далеч, щяхме да сме там по тъмно, и все пак, да е пустиня, дори да не стигнем... Подкарахме отново, палмите от страни ставаха все по рехави, пейзажа равен , каменист и изцяло пуст, вятъра все още не утихваше. Избрах последната според мен удачна възможност и кривнах на едно място, покарахме докато се набихме между едни палми и палмови растения и спряхме, в нещо , което с голяма фантазия мога да нарека градина , и то не че имаше нещо там, а беше неравно, и дълбока дупка – вероятно кладенец.



    Слънцето залязваше, и на собствено осветление разпънахме катуна. Всеки си избра подходящо растение, до което да паркира, някои заложиха на високи палми, аз предпочетох нещо по малко, не че имаше значение, психолозите да се изкажат.



    Скоро тъмнината ни обгърна изцяло, и се събрахме около огъня и спиртничето ( барбекю ъпдейтнато) , да си варим супа. Избора на Асен за супа се оказа нещо , което според него самия изглежда така, сякаш веднъж е ядено вече. Налях блажено последното уиски в моята разтегаема телескопична чаша, но слагайки я внимателно на земята, тя показа свойствата си на сгъване. Единственото което ни остана бе да попием аромата, разчитайки на нюх. В далечината имаше кула, Асен се изяви отново и като фотограф, според мен по добре от колкото като кулинар.



    Магическа вечер, на магическо място с приятели, след дълъг и интересен ден – разговори , шеги , закачки – тези неща остават за цял живот . Всичко това , примесено с умората, бе предпоставка за добър сън... Но, само предпоставка.


  17. #17
    Регистрация
    Nov 2006
    Място
    Vidin , Видин
    Публикации
    467
    Точки (при гласуване)
    14

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Свилен пусна това като заявка, че ще направи филмче.

    https://youtu.be/wvYCHQqQjJI

    За сега , от към музика звучи добре .

    Другото е от на Асен телефона, и е за следващия ден, че не знам кога ще седна да пиша пак.

    https://www.youtube.com/watch?v=ZVbcj0MqiMg

  18. #18
    s_s1 е офлайн
    Светослав Генчев
    Старши участник | ОС || СзО || +ПЛ |
    Регистрация
    May 2007
    Място
    с. Стража до гр. Търговище
    Публикации
    7,242
    Точки (при гласуване)
    25

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Невероянто!
    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

  19. #19
    Регистрация
    Jul 2012
    Публикации
    429
    Точки (при гласуване)
    6

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Жестоко, вече не си спомням защо другата част от групата не е с вас, но има за какво да съжаляват.
    The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

  20. #20
    Регистрация
    Feb 2008
    Място
    Варна
    Публикации
    685
    Точки (при гласуване)
    10

    По подразбиране От: The Hateful 9 - 2016

    Ами другата част от групата реши да покара тия дни в Андалусия и не вярвам някой да съжалява също. Жалко ,че с колкото и време да разполага човек все не стига да се види всичко. А и колкото по-голяма е групата , толкова повече време се губи. За такова дълго пътуване повече от 4 мотора в група си е тегаво. Но пък си заслужаваше всеки всеки час прекаран на мотора в нова обстановка и с добри приятели.

Страница 1 от 2 12 ПоследенПоследен

Сходни теми

  1. Networx Offroad 2016- Rally & Trophy- 18- 20 ноември 2016 г.
    От atanas_93 във форум Networx-Racing
    Отговори: 232
    Последно мнение: 29-12-16, 22:23
  2. ВАРНА ТРОФИ 2016 - ЧЕРНО МОРЕ ОФРОУД 6-8 МАЙ 2016
    От ПЛАМЕН ТЕНЕВ във форум Офроуд "ВАРНА"
    Отговори: 68
    Последно мнение: 15-05-16, 13:01

Тагове в Темата

Правила за публикация

  • Вие не можете да публикувате нови теми
  • Вие не мжоете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да добавяте прикачени файлове
  • Вие не можете да редактирате собствените публикации
  •