Грубо.. 300 евра на човек. Наем на яхтата, горивото ,яденето и пиенето.
Можеше и по-евтино да излезе ако бяхме взели по-малка лодка, но я платихме с идеята за 10 човека екипаж, а останахме 7.
Платна не опъваме, че им пречело на риболова.
Иначе помагат момчетата. Да скочат на кея, да прехвърлят въжетата, котвите да дигат и пускат по команда,че няма дистанционни.
На тая извадих грота все пак да го видя... баси и големия чаршаф.. и си го прибрах. И добре че. 20 минути след това щяхме да сме в ебаси приключението.
Най-накрая да събера душевни сили и да започна този пътепис.
От Нова година още организираме това пътуване. Лодката я резервирахме през sailgreek.net.
45 футова Бено 2015 година. След като получих хиляда оферти, реших да наемем лодката
през една от големите фирми - Kavas Yachts. Прочетох какви ли не коментари за всякакви "византийски номера",
затова реших през по-големи за да избегна ядовете.
Цяла зима плановете не бяха толкова за маршрута колкото за провизиите.
Крайната сметка..добре, че никъде не ни провериха за алкохол, че нямаме лиценз за вносители.
Датата на отплаване идваше , а аз до последно не знаех дали ще ме пуснат отпуска.
Все пак нямаше проблеми с това.
Събота рано сутрин поехме от София към Лефкада и след обяд към 15:00 вече бяхме там.
Лодката може да се взима чак към 17:00, но аз реших че може би да видя все пак къде е.
Във фирмата процедурата по наемане беше бърза.. забавиха се с документите от граничарите.
Марината в Лефкада е голяма и приятна. Обаче беше голяма жега. Докато в София беше 15 градуса и дъжд.
Плаващата ни къщичка за следващите 7 дни:
Започна едно влачене на багаж.. 7 големи колички. Част от багажа:
Малко мезета..
След като половин мини-маркет влезе в лодката, изпихме по една бирички докато чакаме документите.
Най-накрая представителят на компанията донесе подпечатаните документи и можеше да потегляме.
Часа беше около 18:00
Изнизахме се бавно от канала и поехме към о.Меганиси и посока град Вати(ЦЪК)
Вдигнахме знамето..
Времето перфектно. Вятър 3 възела.
След около 2 часа пристигнахме във Вати. Повъртяхме се..дойде един младеж с гумена лодка.
Ако искаме да спрем в марината - 25 евра май поиска.. ако не и повече. Благодарихме му, ама все някъде щяхме да се наместим. Заходих към едно свободно място и почти веднага разбрах защо е свободно.
Дълбокомера показваше 2.2м ,след 2 секунди 2.0 м, още 2 секунди 1.8м и ..... заорахме кила в пясъка..
Фък.. газ назад, напред (BOSS-a ми го е показвал как се прави ) Измъкнахме се.
Обаче място .. йок.. за нас няма.
Момчето от марината дойде каза, че в североизточният край на градчето може спрем.
Дълбоко е и няма проблем.
Да поясня тук за който не знае. В Йонииско море котвата е по-важна от платната.
Абсолютно навсякъде се акостира с котва и кърма към кея. Котвата трябва и да спрете в хилядите заливи.
Е ние го научихме по трудният начин.
Котвата ни беше преебана, но това го разбрахме на следващият ден. Но повече за това , по-късно.
Наместихме се. Масово лодките са 32 до 38 фута. Та ние се отличавахме доста.
Е с това барбекю убихме немците и англичаните от съседните лодки.
Гледаха ни като извънземни. А ние имаме важна мисия - 10 кг пържоли
Питиетата се разляха, салатата беше готова, пържолите постоянно идваха топли-топли от скарата..
Коментар