С Голф до Португалия (2016)

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Катедралата определено впечатляваше с размера и с нестандартния си вид. Това е „трудът на живота” на Антони Гауди, който е главен архитект на проекта в продължение на около 30 години. Когато той умира едва 1/4 от проекта е изпълнена. Строежът е бил прекъсван поради липса на финансиране, както и по време на испанската гражданска война. „Саграда фамилия” не е завършена до ден днешен, като се планира това да стане през 2026-а (!) в чест на 100 годишнината от рождението на Гауди.




И тук отново греда! Искахме да влезем вътре, но се оказа, че няма билети за въпросния ден, а можело да се резервират чак за утре следобед, когато вече трябваше да сме на път. Хвана ме яд. Много исках да вляза вътре и като истински българин опитах да измисля някаква схема, за да успея. Из целия град и особено около катедралата беше пълно с някакви индо-пакистано-цигански субекти, които продаваха сувенири, селфи стикове и какви ли не други боклуци. Помислих си „тия търгаши може би ще успеят да ми помогнат”. Отидох при една тумба мургавелчовци и ги попитах, дали говорят английски. Насочиха ме към един индиец, който си беше постлал бял чаршаф на земята и на него беше наредил стоката.
Човекът се оказа много вежлив и с много добър изказ. Чак ми е интересно с какво ли се е занимавал в Индия….стори ми се твърде квалифициран за продавач на селфи стикове. Проведохме следния разговор, който ще възпроизведа на английски, защото звучи по-добре.
- Can we get tickets for Sagrada familia"?
- Yes, sir, there is an online system where you can book tickets.
- But…can we get tickets today? (намигване )
- I’m sorry, sir, I’m afraid that’s impossible. There is no black market.

Разбра ме човека накъде бия и прецених, че щом тези типове не могат да ми помогнат, значи няма как да стане. Е…нали трябва да остане и нещо за разглеждане в Барселона следващия път .

За финал на разходката ни решихме да отидем до един квартал, непосредствено до центъра, където могат да се видят редица сгради, дело на Гауди. Някои от тях се ползват като музеи, една е хотел, други са частна собственост.










Барселона ни изпрати с митинг-шествие на някакви индо-пакистанци:



Ако трябва да обобщя впечатленията си бих казал, че Барселона безспорно е много красив град, но не мога и да не отбележа, че е невероятно комерсиализиран и пълен с туристи, което на моменти много ме дразнеше. От една страна това ни попречи да посетим някои забележителности, от друга беше досадно постоянно да се блъскаш сред разни тълпи башибозук и не на последно място – човек остава леко с впечатлението, че тук едва ли не всичко се прави заради туристите и в този смисъл все едно това не е град, а някакъв увеселителен парк.
Надявам се да посетя Барселона пак някой ден, дано има по-малко туристи тогава .

На следващата сутрин потеглихме към Валенсия. Тук ще отворя една скоба и ще разкажа малко за пътищата. Че настилката беше перфектна навсякъде е общо взето ясно, няма да говоря за това J. В Испания има два вида магистрали „autovia”, която е безплатна и „autopista”, която е платена. Повечето автописти са по източното крайбрежие и в северната част около Билбао. Пътните такси за разстоянието от Барселона до Валенсия бяха общо 35 евро за 350 км разстояние, затова решихме да им покажем пръст номер 3 и да хванем безплатния път…така или иначе половината от него си беше безплатна магистрала .

Хубавото когато пътува човек с кола е, че когато му хареса нещо по път може да спре и да разгледа. По едно време пътувахме съвсем близо до морето и решихме да отбием към едно курортно градче встрани от пътя.


Плажът не бе нищо особено, но мястото си беше красиво. Драго влезе да се топне в морето, а аз нащраках някоя друга и се любувах на гледката:

Седнахме за един обяд.
Малко лютеничка на плажа :



Във Валенсия пристигнахме следобеда…един път да стигнем по нормално време. Нашите домакини бяха изключително позитивни и усмихнати хора. Контактът с тях бе удоволствие.
Направихме си една следобеда разходка:

Кулите „Серанос”, част от защитната стена, опасвала стария град:


По улиците на стария град:


Площадът пред градската катедрала:


На следващия ден отидохме до океанографския музей. Малко се намръщихме при цената 28.50 евро на човек, но решихме да ги дадем, тъй като в Барселона не влязохме никъде. Оказа се, че цената бе оправдана предвид това, което човек получава срещу тези пари и определено препоръчвам с две ръце да посетите музея!


Тук могат да се видят морски представители от всички океани на планетата, блатни птици, като дори имаше цял пеперудник:

Хранене на пингвините:

Белуга:


Акули:

И една цветна пеперуда за разнообразие :

Бе демонстрирано нагледно колко сол се съдържа в 8 л вода в различните морета и океани по света. Най-впечатляващо бе количеството в Мъртво море – цели 2600 г сол в 8 л вода:

Безспорно най-интересното място тук бе делфинариумът, където в определени часове няколко пъти дневно се провежда шоу с делфини, което беше страхотно!

Върнахме се до квартала на нашите домакини за малко следобедна почивка. Поглед от тяхната тераса. Това беше от по-бедните квартали на Валенсия, населяван с доста латино американци.



Естествено нямаше как да седим на едно място до края на деня и след 1-2 часа отново яхнахме метлата към центъра. По път решихме да спрем за по 1 кафе в квартала. Сервитьорката не знаеше английски, нито пък ние испански. Опитахме с разни откъслечни думи, но трудна работа. За наше улеснение тъкмо като с Драго обсъждахме как да се разберем с нея тя каза:
- Абе говорете на български, бе!

Беше приятна жена, не я разпитахме откога е в Испания. Казахме й, че просто пътуваме из страната. Тя прояви чувство за хумор и каза:

• Ее, живот си живеете вие. Обикаляте, а ние тука да бачкаме”.

Еми и аз си бачкам, сега ми е паднало да пообикалям .


Разходката дори из кварталите на Валенсия е много приятна. Тези палми в кръговите кръстовища бяха много готини:



Опитахме безалкохолната напитка „хорчата”. Прави се от орехи и се консумира студена.


Може да се намери навсякъде във Валенсия, включително и на улицата:


Като цяло ми хареса, макар че след като пих повечко от нея ми стана тежко на стомаха .

Стигнахме до един от големите площади в града – този през общината:





Общината:



Гара Север:




Арената за провеждане на корида, изградена върху основите на римски амфитеатър:




Във Валенсия често надписите освен на кастилски испански бяха и на валенсиански. Според мен разликите между двата са си диалектни, но явно и тук местните искаха да покажат регионална гордост.

Намерихме заведение, къде предлагаха много добра оферта – сангрия и паеля за 6.50 евро.




Сангрията не мисля, че е моята напитка. Паелята ми хареса…но за мен си е кажи-речи като пиле с ориз .

Вечерта прекарахме с нашите домакини и техни приятели на по бира. По пътя много ми хареса тази палма, разположена по средата на пешеходната пътека :



Валенсия е страхотен град и беше прекрасно, че ги нямаше ордите от туристи.

[enev]

От: С Голф до Португалия (2016)

Супер разказ, Браво и Поздравления !

[s_s1]

От: С Голф до Португалия (2016)

Супер разказ, Браво и Поздравления !

+1
Благодаря!

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

От Валенсия поехме към Мадрид. Както в повечето западноевропейски държави и в Испания горивото на магистралата е по-скъпо, затова отбихме да заредим в едно от близките градчета. На Драго му се прииска да хапне нещо, затова отидохме до местната кръчма. Градчето беше малко и тук сякаш времето бе спряло.



Направи ни впечатление, че по средата на работния ден кръчмата бе пълна с мъже в трудоспособна възраст. По официални данни безработицата в Испания е около 30%, а младежката е още по-висока. Това обаче съвсем не се усещаше в големите градове, но явно е сериозен проблем с по-малките населени места.

След няколко часа вече бяхме в испанската столица и решихме още същия ден да посетим кралския дворец. Преди това обаче се случи нещо неочаквано. В Интернет намерихме един платен гараж, където можехме да оставим колата по време на престоя си, тъй като паркирането бе платено навсякъде, а на улицата щеше да ни излезе по-скъпо...ако въобще успеем да си намерим място. Шофирайки из малките улички по време камиона, който се движеше пред мен спря. Не обърнах внимание и просто си го чакахме, когато той изведнъж включи на задна и тръгна към нас. Очевидно не ни виждаше на огледалата и искаше да влезе в една уличка вляво. Докато реагирам и му ударя клаксон вече беше късно. Чу се едно "ПРАС" и го подпрях отзад. В този момент изтръпнах и първата ми мисъл беше "Айдее, заминаха броня, радиатор...тука се насадихме". Веднага излязох, хората от камиона също. За мое учудване не само, че бронята и радиатора бяха здрави, но по колата нямаше и драскотина...абсолютно нищо. Много корав излезе този Голф. Вярно, че ме удариха с ниска скорост, но все пак ударът се усети, а и това си беше камион. Хората се бяха притеснили много, но в крайна сметка щети нямаше, така че се разделихме по живо, по здраво .


На място разбрахме, че в редица музеи в града входът е безплатен от 18.00 до 20.00 часа, което според мен е много хубава политика. Безплатно е обаче само за граждани на Европейския съюз и от Латинска Америка . Имаше опашка, естествено, но като цяло не се чакаше дълго за вход.

Мадридската катедрала и опашката, извила се за влизане в кралския дворец:





Чакайки на опашката минахме покрай един музикант, свирещ на акордеон (или „окардион” както казва треньорът Димитър Пенев ). Беше изложил свои дискове за продажба, на които веднага забелязах българското и испанското знаме. Наш човек се оказа .

Кралският дворец:



Испанският крал Фелипе VI и съпругата му. Лично мнение – човекът се е уредил :


Основното стълбище, откъдето се минаваше към различните зали:



На следващия ден отново бяхме решили да направим една безплатна обиколка на центъра. Тя започна от площад „Puerta del Sol” – основно площад за срещи в Мадрид:




Интересни декорации по централните пешеходни улици:


По време на обиколката отново минахме покрай кралския дворец и видях същия български музикант от вчера. Ненадейно подочух разговора му с неговите колеги, проведен на чист български език:

- Ама аз днеска съм с друг акордеон, че моя го откраднаха...

Е това е, доказателство, че животът в чужбина не е само цветя и рози

Оказа се, че в Мадрид се намира най-старият ресторант в света. Имаше си и сертификат от рекордите на Гинес, така че нещата са сериозни. Открит е в началото на 18-и век, като оттогава работи непрекъснато, като не е затварял дори и по време на Испанската гражданска война:


Отивахме към един от другите главни площади на града. Внезапно покрай нас мина една тумба негри, които продаваха разни чанти, сувенири и други неща по центъра. Бяха опънали някакви бели плащове, закачени с въже за четирите края и когато полицията ги подгони просто ги вдигнаха и отпрашиха.

Тумбата бяха от полицията:



Стигнахме до „Placa major”. Построен през 16-и век площадът е най-известен с това, че е бил основната арена на действие по време на Испанската инквизиция т.е. тук са се провеждали екзекуции, изгаряния на вещици и т.н.


Интересното беше, че сградите, обграждащи площада, са всъщност жилищни.

Около „Placa major”:



Един театър, който беше намерил интересен начин да направи фасадата си по-забележима:

Видяхме пак същата тумба негри…бяха се преместили малко по-надолу:




Стигнахме и до сградата на испанския парламент:


С това безплатната ни обиколка приключи и се върнахме до апартамента, в който бяхме отседнали за кратка почивка. Аз се изживявах като папарак:




Късния следобед искахме да посетим известния музей за изобразително изкуство „Прадо”. Това е испанския еквивалент на Лувъра, съхраняващ множество творби на известни художници като Рафаел, Рембранд, Рубенс, Веласкес и др. Както и при кралския дворец входът беше безплатен от 18.00 до 20.00 часа.

Една страхотна улична табела:



Още една сграда с надписа „Refugees welcome”. Мигрантите определено могат да си преосмислят стратегията .


Арката на победата:


Музеят „Прадо”


В музея имаше доста впечатляващи платна, но трябва да призная, че с Драго не сме големи ценители на изкуството, така че може би човек, който повече се интересува би оценил „Прадо” повече.

Отправихме се да посрещнем залеза в един от градските паркове. Минахме покрай „Placa de Espana”:



…и успяхме да стигнем до заветното място тъкмо навреме.




Вечер по мадридските булеварди:

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Така приключи престоят ни в Мадрид. На следващия ден предстоеше да влезем в Португалия, но планирахме да направим още една спирка по пътя.

Толедо се намира само на 90 км от Мадрид, така че измъквайки се от тежкия трафик на милионния град почти веднага бяхме пристигнали. Градът е известен с това, че е бил старата столица на Испания. Основан е в дълбока древност, като през 8-и век е превзет от маврите, които се владеят почти цяла Испания в продължение на около 3 века и имат големи заслуги за развитието на Толедо като културен, икономически и търговски център. Превзет е отново от испанците през 11-и век, а упадъкът му започва, когато през 16-и век за столица е определен Мадрид, с цел отделяне на кралския двор от църквата и намаляване на нейното влияние върху краля. Днес градът е много посещаван и е известен с красивия си стар град вкл. със запазената мюсюлманска архитектура, тъй като тук векове наред мирно са съжителствали араби, евреи и християни.

Портата на входа на стария град:


От сградата на библиотеката имаше страхотен изглед:




По улиците на Толедо:





Възрастна жена из тесните улици на стария град:


Два примера за мюсюлманска архитектура:




Аз пред красивата готическа катедрала:



Едно от красивите места в Толедо, които бих препоръчал е манастира „Сан Хуан”:












След разходката, с колата се отправихме към едно от местата, за които ни бяха казали, че дават много хубав поглед над целия град. Така си беше:



Това си беше перфектното място за обяд:



На същия ден трябваше да стигнем до Лисабон, така че бе време вече да продължим по пътя си. След няколко часа спряхме да заредим в едно от последните градчета преди португалската граница (в Португалия бензинът е със средна цена 1.45 евро, докато в Испания е 1.10 евро).

Ето каква беше гледката на бензиностанцията, доказателство за това, че красотата е навсякъде около нас, просто трябва да имаме очи да я видим:



Съвсем скоро преминахме границата. Имахме още спирка, непосредствено след нея, а до Лисабон оставаха около 250 км:

[FiveFinger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Браво.
Какво е голфчето?Как беше с тамошните горива?Правеше ли проблеми колата?Как я подготвихте за този път?
Благодаря.

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Голфарата се държа перфектно, но то по хубави пътища и баба знае . Горивата, ако питаш за вървенето на колата - съвсем нормално. Като цени аз бензин зареждам и най-скъпо беше в Италия - 1.50 евро. Във Франция и в Германия е около 1.30, в Португалия също беше скъпо - 1.45 евро някъде. Андора беше голям кяр - там е 1.01 евро, в Испания и Австрия е около 1.10 евро. Като цяло християнски цени, още повече като се сетя в Северна Норвегия как сме зареждали бензин на над 2 евро/л .
Колата проблеми не е правила, с изключение на един ден във Франция на връщане. При по-висока скорост (70/80 км/ч) ако освободя от скорост оборотите рязко падаха до нула и колата гаснеше. При плавно намаляване беше ОК. В крайна сметка продължихме така и до Париж се оправи и не се е проявявал този проблем повече. Може би се е била задръстила дросел клапата.
Не съм я подготвял с нещо по-специално колата. Тя е в много добро техническо състояние и просто отидох при моя майстор и той смени някои дреболии по нея - 1-2 маркуча, термодатчик...такива неща. След пътуването сменях дискове, накладки, маншони на рейката, но това са си наложителни неща просто защото колата е стара .

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Непосредствено след границата спряхме в градчето Марвао, известно с красивото си местоположение и средновековната си крепост. Разположено е на голяма надморска височина, откъдето има страхотна гледка над цялата околност.
Марвао е страхотно място, определено това е един от фаворитите ми за това пътуване. Красота и спокойствие:







Гледката от крепостта:



Непосредствено след като отново поехме към Лисабон се наложи да спра за момент, защото следващото градче също се оказа много готино. Брей, много хубава ще излезе тази Португалия.


Пристигнахме в Лисабон късно вечерта, а на следващия ден отново се записахме за една безплатна обиколка из града.
Разходка из един от старите квартали на Лисабон:





Детска градина, оградена с бодлива тел. Нямам обяснение…


Лисабон е град, разположен на множество хълмове, поради което на много места се разкриват чудесни панорамни гледки:




Фуникульор:

Поглед към замъка „Св. Жоржи”:


Входни врати като за педя човек-лакът брада:


По време на обиколката ни разказаха малко за историята на Португалия. Държавата се формира окончателно през 11-и век, по време на периода на реконкистата, когато иберийските християнски кралства воюват срещу арабския халифат, който управлявал голяма част от полуострова. Интересно е защо Португалия не е станала част от кралство Испания, както се е случило с Каталония и държавата на баските например. Такива опити естествено е имало, като най-драматичните събития са се случили в края на 14-и век. Тогава в хода на чумната епидемия португалският крал умира, без да остави мъжки наследник, а е имало вече сключен договор, съгласно който дъщеря му е трябвало се омъжи за кастилския крал, като по този начин Португалия автоматично губи независимостта си. Разбира се местните аристократи и богати търговци не са били съгласни и издигат за крал друг благородник, известен по-късно като крал Жоао I. Това означавало война, като решаващият момент в нея е бил битката при Алжубарота. Португалците побеждават, въпреки численото превъзходство на испанците. Основна заслуга за това има гениалния предводител Нуно Алвареш Перейра, който по-късно бива провъзгласен за светец. Така Португалия запазва своята независимост и в бъдеще няма да последват сериозни военни конфликти с Испания,а границите й ще си останат непроменени от 13-и век до ден днешен.



С ерата на Великите географски открития се формира Португалската империя, която в продължение на няколко века е една от големите световни сили.

Разходката ни продължи към идеалния център и района на пристанището:


Тези улични музиканти бяха много забавни:



Симпатичните лисабонски трамваи:




Стигнахме до „търговския площад” на пристанището. В миналото той е бил основна входна врата към града, затова и има толкова представителен вид.


Поглед към моста „Вашку да Гама” над река Тежо:


Тук нашата обиколка свърши и отидохме да обядваме.
Още един трамвай по пътя:


Решихме да опитаме местната кухня. Португалската кухня се състои предимно от рибени ястия. Най-характерна е рибата треска. Дори се казва, че португалците имат 365 рецепти за готвене на треска и могат да я ядат по различен начин всеки ден от годината. Любопитното е, че тази риба всъщност не живее в Атлантическия океан, край португалските брегове. Среща се край бреговете на Исландия, в Норвежко море…като цяло доста по на север. В миналото португалците са можели да си позволяват да я внасят, тъй като са били много богати, а днес също я внасят, просто защото се е наложила като традиционно и обичано ястие .

Заложих на треска с гарнитура варени зеленчуци, чесън и някакъв сос, не мога да го опиша. Невероятно вкусно ядене…просто нямам думи. С една бира към него направо се размазах. Освен това цената за основното ядене и за една бира беше съвсем достъпна – около 10 евро. Горещо препоръчвам да опитате треска в Португалия.



След обяда се отправихме към най-старата част на града.
Минахме покрай Лисабонската катедрала:



…и просто се изгубихме в малките улички, които бяха много цветни и приятни:


Периодично се откриваше и по някоя друга панорамна гледка:


Достигнахме до една от по-известните наблюдателни площадки. Мястото беше добро и решихме, че ще се върнем тук, за да посрещнем залеза:





В този квартал ни направи впечатление, че автопаркът всъщност си е старичък. Осезаемо по-стар, отколкото в Испания и почти на едно ниво с българския. Както казва един приятел, който е посещавал Португалия, „липсват само съветските класики”. Драго пък възкликна, че гледайки колите, „все едно съм си в Плевен, на „Дружба” „ . Дори първото нещо, което видяхме от Португалия бе как буквално няма и километър след границата, с мръсна газ ме изпревари един Голф 2. Много добре...значи тук колата ми не е ретро, а се брои като част от актуалния автопарк .
Опитах още една португалска бира в хостела:


Върнахме се отново до наблюдателната площадка, откъдето наблюдавахме красивия залез:





На следващия ден отидохме до предградията на Лисабон, където се намират някои от най-известните забележителности. Разгледахме отвън впечатляващия манастир „Жеронимуш”. Опашките с туристи бяха невероятни, затова нямаше как да си позволим да чакаме за вход.



Наблизо се намира и кулата „Белем”, която е имала отбранително значение и е построена в чест на експедицията на Вашку да Гама:



От тук се отправихме към символичната финална точка на нашето пътуване – нос Кабо да Рока; най-западната точка на Европа. Не бях гледал предварително какво представлява самото място, то пък било прекрасно :







Гордите членове на българската експедиция :

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

На 30 км от Кабо да Рока се намира град Синтра. Той е известен с това, че тук се е намирала кралската лятна резиденция, а също така много от аристократите на Лисабон са строили своите вили тук, с цел да намерят прохлада и спокойствие. Градът предлага за разглеждане множество дворци и имения…човек би могъл една седмица непрекъснато да ги разглежда, но разбира се ние с такова време не разполагахме.

Най-известният дворец се казва „Пена”:


Видяхме го отдалече, тъй като бяхме решили да заложим на друга забележителност. Тук посетихме имението „Кинта де Регалейра”, което е било собственост на богат португалски индустриалец. В продължение на няколко десетилетия той поетапно е оформял парка в имението си, като определено е имал доста ексцентрични идеи.

Регалейра определено е интересно място, предлагащо по-необичайни забележителности. Освен имението и църквата до него по алеите могат да се видят малки кули, фонтани, езерца, а най-нестандартна е системата от подземни тунели, по които може да се стигне до различни части на парка.


Едно от най-известните места е кладенецът, който представлява обърната кула. В долната част се преминава към различните тунели, за които споменах. Кладенецът никога не е използван за складиране на вода. Всъщност тук са се извършвали различни масонски обреди.

Поглед отгоре:


По стъпалата:


От дъното на кладенеца:


Из подземните тунели:


Едно от езерцата:



Две снимки и на самото имение:




След Синтра хванахме магистралата към Порто. Това е сигурно най-пустата магистрала, по която някога съм пътувал. Буквално не се срещаха други превозни средства в продължение на километри. Направо имах усещането, че това е частна магистрала, построена за нас. Причината за това е, че просто магистралните такси са много високи. От Лисабон до Порто има две паралелни магистрали, като цената е кажи-речи еднаква – малко над 20 евро за 300 км, което очевидно и за португалците е много скъпо.

Порто ни посрещна с дъжд и се наложи да разпъвам палатка в един къмпинг по тъмно и в калта…беше много неприятно и изнервящо .

За щастие на следващия ден времето отново беше хубаво. Започнахме разходката си из Порто с красива гледка от железния мост „Луиш I”:



От там посетихме катедралата на Порто:


Площадът пред общината:


Самата община:


Нямаше да ми омръзне са снимам палми и тези симпатични трамваи :




Из пешеходната зона в центъра имаше всевъзможни улични артисти и като цяло кипеше от живот:






Около старата борса:





Стигнахме до река Дуро и видяхме отстрани големия железен мост:


Един невъзмутим гларус:


Лодки край брега, пренасящи бъчви с вино:



Една старичка, но перфектно изглеждаща Тойота Корола:



Всяка врата си е отделен номер :


Разходката ни свърши там, където започна:


Нашият къмпинг се намираше в предградията на Порто, съвсем близо до плажа, затова се разходихме до там. Стана ми студено на краката дори само като ходех по пясъка, не искам и да си помисля за топване на краката във водата :


Океански рибар:


Така приключи нашият престой в Португалия. Следващият ден премина в продължително шофиране по иберийските магистрали и в късния следобед достигнахме град Билбао, най-големият град на баската област в Северна Испания. Тук за съжаление можехме да останем само за няколко часа.



Всеизвестно е колко необичаен е баският език. Баските наричат страната си „Еускади”:



Един от главните площади е „Plaza Nueva”. Представляваше малък затворен площад, изпълнен с деца и младежи:



Спуснахме се из уличките на стария град. Тук всичко беше под знака на футбола – навсякъде имаше знамена на ФК Атлетик Билбао, футболни сувенири, както и много хора, носещи тениски на отбора.





Също така имаше много знамена на баската автономна област, с което за пореден път се уверих, че в Испания местния патриотизъм (или може би дори национализъм) е много силно изразен:


Готическата катедрала:


В Билбао дори момиченцата играят футбол :


Край реката:

За Билбао нямах някакви конкретни очаквания, но се оказа, че това е един много красив и уреден град и не на последно място – много богат и с висок жизнен стандарт. Направих справка и се оказа, че баската област е на първо място в Испания по БВП на глава от населението, както и по доходи на глава от населението. Пътувайки през Испания определено се забелязваше, че Каталония и баската са област са по-богати от централната част на страната например.

На тази снимка може да видите, колко е странен езика на баските и че няма нищо общо с испанския:



В Билбао обаче има много испанци от други части на страната и аз поне никъде не чух да се говори на баски език. Предполагам, че е по-разпространен в малките населени места на областта.

Вече по тъмно си направихме една разходка из модерната част на града:


Музеят за модерно изкуство „Гугенхайм” :




Една снимка на Голф-а пред лъскавата бизнес сграда :




Бяхме си резервирали места в един хостел на 30-40 км от града. Когато отидохме обаче се оказа, че всичко е затворило преди 1 час и беше невъзможно да влезем. Решихме да продължим по пътя към Франция и нощувахме в колата, в покрайнините на град Сан Себастиян.

На следващата сутрин съвсем скоро влязохме отново във Франция.

[s_s1]

От: С Голф до Португалия (2016)

Супер!

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Що се отнася до магистрални пътни такси французите определено обичат шума на парите. Първоначално възнамерявахме да пътуваме до Бордо по магистралата, но след като набързо ни ошушкаха с 6-7 евро за първите 50 км решихме да слезем от нея. Тук е мястото на похваля навигацията на Google, която ползвахме през част от пътуването. Прекара ни така, че слизахме от магистралата 1-2 км преди пункта за плащане, след което шофирахме 10-15 км по селските пътища и отново се качвахме на магистралата за 30-40 км. Отделно навигацията на няколко пъти ни спаси от тежки задръствания по магистралите във Франция и Германия, избирайки автоматично алтернативни маршрути.

С такива гимнастики около обяд стигнахме в Бордо. Първо видяхме красивия паметник „Monument aux Girondins”, изграден в памет на загиналите по време на Френската революция. Много впечатляващи бяха фонтаните от двете страни на монумента. Определено едни от най-красивите, които съм виждал някога. Красота и изящество до най-малкия детайл:








Фонтаните очевидно са любим обект за студентите по изобразително изкуство:


От тук се насочихме към пешеходната зона на Бордо.
Сградата на театъра:


Из централната част:






Няколко снимки на катедралата „Св. Андре”







Много ми допадна това улично кафене. Когато чуя „Франция” винаги си представям точно такъв тип места:




Във Франция хората ми се сториха доста приятни, вежливи и отзивчиви. Дори когато не знаеха английски все пак се опитваха по един или друг начин да ни помогнат. Не сме попадали на лошо отношение в нито една от държавите, които посетихме. Много беше приятно да наблюдавам как си общуват французите в своето ежедневието – в пекарната те посрещат усмихнати продавачки, клиентите също с усмивка отговарят на поздравите им, често се завързват кратки разговорчета помежду им. Като цяло цареше една атмосфера на любезност и доброжелателност, която караше и мен да се чувствам добре.

Една от портите, откъдето се е влизало в стария средновековен град:


Зелени трамвайни трасета по крайречния булевард:



Накрая видяхме най-известното място в града – площадът „Place de la Bourse” с голямото водно огледало:








Чакахме ли, чакахме…то беше едно пълнене, източване. Най-накрая започна по-ефектната част с издигането на фино диспергирана вода:






От Бордо предстоеше да пропътуваме 600 км чак до Париж. Споменах вече, че по френските магистрали обичат шума на парите…по тази магистрала изобщо не можеха да му се наситят, защото удоволствието да се измине по нея въпросното разстояние струва цели 55 евро. Затова си бяхме намислили отново им покажем пръст номер 3 и да се движим по безплатните пътища. Оказа се, че безплатната алтернатива е прекрасна и пътуването е по-бавно едва с 1 – 1.30 часа. От тези 600 км около 2/3 бяха безплатни магистрали и скоростни пътища.

Влязохме в Париж през задната врата, така да се каже. Около 15 км шофирахме зад това Пежо, което просто счупи ретро-метъра. Нямаше мигачи в истинския смисъл на думата, а пръчки, които се подаваха от купето. В момента е на аварийни светлини :


В Париж обиколката ни започна от най-известното място в града. „Големият смок”, както я наричам :



Около Айфеловата кула към нас дойде с оферти цяла група негри, продаващи всевъзможни сувенири. Решихме, че ще можем да спазарим някой магнит по-евтино. Захванахме разговор с единия, той попита по едно време откъде сме, дали не сме от Турция? (може би защото Драго не се беше бръснал веднъж за цялото пътуване ). Когато му казахме, че сме от България той отвърна:
- Bulgaria!

След което превключи на някакъв развален български:
- Айде, има-има, нема-нема. Айде, два за пет.

Когато му казахме „два за четири” обаче не ни разбра, но в крайна сметка се съгласи на тази сделка .



Някои казват, че Айфеловата кула е грозна, че е една купчина желязо просто. Според мен е доста фотогенична, а и все пак си е символ и запазена марка на града.


Продължихме към Триумфалната арка и булевард „Шанз Елизе”:




Арката е построена в чест на победата на Наполеон над австро-руските сили в битката при Аустерлиц. Тъй като се вижда колко много коли имаше около нея бих искал да споделя, че очаквах във Франция, както в други западноевропейски държави, колоезденето да е много популярно. Бих казал, че особено Марсилия и Париж са доста автомобилни градове.



По „Шанз Елизе”. Самата улица не е нещо особено.




Встрани от нея се намираха красивите „Grand palais” и „Petit palais” т.е. малкия и големия дворец. Построени са за нуждите на Световното изложение през 1900-а година. Днес тук са разположени музеи, организират се изложби и други културни събития:






Поглед към дома на инвалидите, построен през 17-и век. Създаден е именно с цел да подслони воини-инвалиди, останали без средства по една или друга причина:


Площад „Конкорд”


Минахме през парка „Тюилери”, откъдето искахме да стигнем до Лувъра.




Седнахме за кратка почивка и току виж и времето започна да се прояснява:




Този малчуган нещо беше много отегчен:


Пред Лувъра отново попаднахме на нашите любими улични търговци. Така както бяха застанали пред бившата кралска резиденция картинката ми се стори доста иронична и направих една снимка:



Самият Лувър. Много красива сграда и вътрешен площад, определено едно от местата в Париж, които не са за изпускане.

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Влязохме в Лувъра, но тъй като имахме само този ден за разглеждане на Париж не можехме да му отделим почти никакво време. Все пак решихме, че е по-добре да влезем за около 2 часа, отколкото да не влезем въобще. Музеят е огромен и ние видяхме една нищожна част от него, но все пак решихме да се концентрираме върху това, което ни се струва по-интересно.

Посетихме раздела, посветен на древен Египет:


Саркофази:


Беше изложена дори истинска мумия от 600 г. пр. н.е.



…както и стена, на която е изписана цялата египетска книга на мъртвите:


Посетихме и отдела, посветен на древна Гърция. Тук имаше предимно скулптури.

Атина, богинята на войната:


Видяхме и прочутата статуя на Венера с липсващите ръце. Честно казано не виждам какво е толкова впечатляващото. Със сигурност не бих се блъскал в навалицата, за да я видя.


Поглед навън:


Естествено няма как да влезем в Лувъра и да не минем оттук:


Ами…нека ме изядат разбирачите от изкуство, но тази картина беше точно това, което очаквах – картина…хубава, но в никакъв случай не нещо уникално, космическо, невиждано. Не знам как е придобила такава слава, сигурен съм, че ако не беше толкова известна поне половината от хората в музея щяха да я подминат, без въобще да я забележат. За мен лично в музея имаше много по-впечатляващи творби.

Разбира се пред картината навалицата беше огромна. За мен бе по-интересно да снимам башибозука, който снима картината, отколкото самата картина :


Една от красивите и известни картини, които успяхме да видим е „Коронясването на Наполеон”. На нея е представено как Наполеон поставя императорската корона на главата на съпругата си.



Към края на разходката ни поехме към катедралата „Парижката Света Богородица”.



Каналите на Сена:




Пропуснах да спомена едно от комичните неща по време на нашия престой в Париж. Не ме пуснаха да се кача на Айфеловата кула, тъй като при проверката пред нея охраната извади от раницата ми яденето, което разнасяхме със себе си. Маслинки, консерви, бурканчета…трябва да обядваме нещо все пак . Уплашиха се, че вътре има бомби най-вероятно и не ме пуснаха, а нямаше и къде да си оставя раницата.

Пред „Парижката Света Богородица” също имаше проверка. Охраната бе един много приятен чернокож господин, очевидно с чувство за хумор. Проведохме следния разговор:

- Bonjour!
- Bonjour!

Отварям аз раницата, той погледна и каза:
- Merci…bon appetit !

Разсмях се от сърце, той също.


Катедралата е чудесна и въобще острова, на който е разположена бе най-приятната част от града, лично за мен.


Това успяхме да видим от френската столица за краткото време, което имахме. Определено ще се върнем, но все пак успяхме поне малко да я опознаем. Останах с много добро впечатление от Париж. Честно казано бях чувал предимно негативни неща за него и очаквах да е доста по-мръсно и неугледно. Поне в идеалния център, където ние пребивавахме такива картини не видях. Също така бях чувал за емигрантските общности, за гетата, но това явно е повече проблем в някои предградия. В интерес на истината чернокожите и арабите, които видяхме в центъра бяха много добре облечени и определено даваха вид на заети хора, напълно интегрирани във френското общество. „Гето субекти”, като в Марсилия, в идеалния център не видях.

На следващата сутрин напускахме Париж и отново по безплатните пътища се отправихме към една от последните дестинации на нашето пътуване. Щяхме да минем през мъничката държава, носеща гръмкото име „Велико херцогство Люксембург”.

За столицата му, град Люксембург мога да кажа, че е много чист, спретнат…и съвсем компактен град. От тези градове, в които повечето хора се познават.

Из пешеходната зона:


Херцогският дворец:



Типичен люксембургец на караул пред двореца :


Плоадът пред градската катедрала:



Официалните езици тук са три – люксембургски (който до скоро е бил немски диалект), немски и френски. Повечето хора по улицата сякаш говореха на френски, но ми се стори, че много от тях нямат проблем да превключват между няколко езика. Така например ми направи впечатление една жена, продавачка в магазин за сувенири, която без проблем си общуваше на френски и на немски, в зависимост от клиентите, които влизаха.




Люксембург е държавата с най-висок жизнен стандарт в ЕС, но това не се забелязва по улиците. Хората ми се видяха скромни и съвсем не парадират с благосъстояние. Е…виждат се и такива возила понякога :


Поглед над един от кварталите на град Люксембург:



След като прекарахме един следобед тук предстоеше транзитно да направим един голям скок през цяла Германия, Австрия и Словения.


Нощувахме отново в колата край магистралата между Щутгарт и Мюнхен. Немските магистрали бяха адски натоварени, заради трите почивни дни, които се очертаваха в Германия. В полунощ движението около Щутгарт бе като на „Цариградско шосе” в пиков час.

Следващият ден премина в път, като чак вечерта успяхме да стигнем до Загреб. Беше събота вечер, което може би обяснява донякъде нещата, но все пак – паркирането бе кошмарно! Въртяхме се близо час из централните улици и просто не можехме да намерим едно паркомясто. Нямам спомен другаде да съм виждал такова чудо. Накрая паркирахме и само за 10-15 мин, докато разтоварвахме багажите поне 3 коли спираха да ни питат, дали ще излизаме.

Излязохме за по бира:



На следващата сутрин валеше ситен дъжд. Времето се беше развалило, което значеше, че е време да се връщаме у дома. Все пак не сме от захар и малко дъжд нямаше да ни попречи да се разходим из града.



Загреб е симпатичен град, но за мен като столица на държава не беше много впечатляващ. Що се отнася до забележителности мисля, че София може да предложи много повече. Няма как обаче да не отбележа, че бях много впечатлен от поддръжката на дребните неща в градската среда. В това отношение Загреб е на светлинни години от София и мисля, че горната снимка говори достатъчно. Хубави тротоари, трамвайни трасета в безупречно състояние, без изкривени колчета и паднали огради. Болно ми е, че София е толкова мърляв град, тъй като тези неща според мен невинаги са въпрос на финансиране, колкото на поддръжка и на елементарно желание градът да има добър и уреден вид.

Централният площад на Загреб с паметника на бан Йосип Йелашич – който е бил начело на австрийските провинции Хърватия и Далмация:



В града имаше фестивал на ретро автомобили:




Катедралата:





Пазар в стария град:



Каменната порта:


Накрая стигнахме най-известната забележителност на града – църквата „Св. Марк”:




Вече бяхме доволно мокри и разходката не носеше удоволствие в тези условия, така че набързо се наложи да се връщаме към колата.


Пристигайки при колата видях дясното си огледало на земята. Беше паднало самото огледало, без пластмасовата част, също и ветробранът беше счупен. Не знам защо с тези хървати все така накриво вървяха нещата. Бях оставил колата на съвсем спокойно място, нито имаше как кола да отнесе огледалото там, нито беше от страната на тротоар. Моята теория е, че някой пияница се е подпрял на него J. За щастие върнахме огледалото обратно и се закрепи (все още не е паднало), така че и този път се разминахме с лека щета.

Сбогувахме се със Загреб и се изстреляхме по магистралата към София. След 8 часа се върнахме на добрата стара Калотина.





С това приключвам своя разказ. Благодаря Ви за вниманието, надявам се да Ви е било интересно и да не съм прекалил със снимките и обясненията. Аз съм си такъв...по-обстоятелствен за тези неща, но какво да направя като искам да разкажа толкова много

КРАЙ!

[Rattenfaenger]

От: С Голф до Португалия (2016)

Естествено ще се радвам да отговаря на Вашите въпроси, ако има такива. Като за начало s_s1 попита за CouchSurfing, така че нека отговоря.

Първоначално хората са заинтригувани от възможността да се спи безплатно в някой друг град. Дори един приятел на Драго беше попитал "как беше онзи сайт с безплатните нощувки?". Разбира се, че никой не е такъв балам да пусне някакви навлеци ей така да спят у тях, че си няма друга работа .
CouchSurfing e нещо много готино, но не е за всеки. Не че е някакво екстремно преживяване, но предполагам, че човек трябва да е отворен към запознанства с други хора, за да се получат добре нещата. Хората, които се регистрират в сайта, обикновено са по-широко скроени и обичат да се запознават и да си общуват с хора от други държави, с други култури и т.н. Правила няма - не е задължително да приемеш някого у дома, може да се разходите заедно, да пиете по кафе...както се уговорите. Съответно за различните потребители се оставят отзиви и така другите потребители могат да придобият някакво впечатление. Аз съм регистриран от доста време, доста хора са написали хубави неща за мен и това ме прави по-надежден, ако мога така да се изразя.

Как става подбора. Ами гледам да са хора горе-долу на нашата възраст, които да са ми интересни по един или друг начин. Примерно да харесваме едни и същи неща, или пък да са посещавали интересни места. Това и им пиша в съобщението - мисля, че имаме сходни интереси и ще се радвам да се запознаем. Съответно нещата са много неформални...няма нищо задължително, но все пак хората обикновено очакват да прекараш някакво време с тях, било то в разговори, било то в някаква съвместна дейност. Обикновено лесно се започват разговорите и всичко зависи от хората - с някои може да излезем на вечеря или да пием по нещо, с други да се разходим из града, с трети просто да си приказваме у тях. Обикновено на тях им е интересно да научат повече за България, да им разкажем за заниманията си, професиите си и т.н.

На "подводни камъни" не съм попадал, но може примерно някой да е приел да му гостуваш и да се откаже в последния момент. Можеш и на сериен убиец да попаднеш предполагам, но не съм чувал за такива случаи, а сайтът се ползва от много хора .

Хубавото е, че местните хора винаги споделят нещо по-любопитно за града и държавата, могат да те светнат за някое хубаво място за ядене примерно и т.н. Ние лично винаги се стараем просто да сме любезни, приветливи...и естествени. Няма някакви норми и стандарти. Отделно винаги даваме на домакините си по някой дребен сувенир от България, което прави впечатление и обикновено хората много се кефят дори и на едно просто мускалче. Въпросът е в личното отношение.

В общи линии това не е просто начин как да спестиш някой лев при пътуванията си (което си е фактор, безспорно), а и начин да завържеш нови познанства и да видиш страната чрез хората й. Разбира се с някои хора си пасвате по-добре, с други не толкова. Въпреки всичко си е ангажимент - все пак сте се разбрали за някаква конкретна дата и се предполага, че ще си точен, отделно не върви да се изсипеш там по никое време. Макар че и това е субективно и много зависи от човека и от уговорката, която понякога става в движение.

Надявам се отговорът ми да бе изчерпателен

[Пенчо]

От: С Голф до Португалия (2016)

Естествено ще се радвам да отговаря на Вашите въпроси, ако има такива. Като за начало s_s1 попита за CouchSurfing, така че нека отговоря.



Надявам се отговорът ми да бе изчерпателен

И аз да споделя, че щерката обиколи така вече повече от 27 държави за последните 3 години.
И посрещам от къдели не гости. Кеф е.
Почти всички се влюбват в ракия с шопска....

[s_s1]

От: С Голф до Португалия (2016)

Благодаря!
Много готин разказ.
Ще се регистрирам в CouchSurfing.