Това няма да е история за футбол, просто имената на тези градове ги запомних едно време от Тото 1. После така се получи, че първо видях Норич, който се оказа приятно местенце с интелектуален уклон.
Заприказвах се с местните и за Ипсуич, или по-скоро опитах да се заприказвам... вместо отговор, запитаният плюва в прахта и отвръща само с крив поглед и свиване на юмруци. Бързо научавам как в Норич за Ипсуич се говори или лошо или нищо. Но дори и без пристрастия е забележимо че в местните новини криминалната хроника почти винаги е от Ипсуич. И докато Норич кипи и бълбука с култура, то в Ипсуич дрънчат кръчмарски сбивания, а преди няколко години се излюпи и сериен убиец.
В един момент обаче по телевизията мярвам репортаж за новото им яхтено пристанище, и зяпвам.
Яяя, 'ма то там имало и цивилизация. И синьо небе, и лъскави бели яхти. Сръгвам Норичкия фен в ребрата - брато, кво става, нали там уж работническа класа, докери, индустрия, прахоляк... Моменталически отсъждам наказателна дузпа във врата на Норич - дузпа с яхта, щото Ипсуич хич не ги бива с футболната топка, обаче яхтиииии... И потеглям към Ипсуич, в компанията на голям Норички фен, малък фотоапарат и торба предубеждения.
И като всеки изследовател на нови територии, първо се запасявам с карта. Английските градове може да не са особено привлекателни, но винаги предлагат т.н. "градска пътека" - пешеходна обиколка на шепа интересности . Това разбира се предотвратява възможността туристите да се отплеснат встрани и да навлязат в територията на недружелюбни местни племена, където да бъдат изядени от канибали
Преди да превърнат "доковете" в "яхтено пристанище", единствената забележителност с която се рекламираше Ипсуич беше "Античната къща".
Е, не е баш "антична", но на местния окръг не случайно му викат "глупавият Сафък" Знае се че през 14век е била собственост на рицар. Барелефната мазилка е добавена през 1660г и изобразява сцени от четирите континента - Австралия още не е открита. Семейството което я разкрасява така остава да живее тук през следващите 300. За съжаление след това къщата става общинска собственост и партерът кощунствено е отдаден на супермаркет (отгоре е арт-галерия) . Затова пък резбованата колонада между прозорците (нашарени с плакати на маруля и пилешки кълки ) е "ум да ти зайде":
Помпозния герб е на Чарлз II, заедно с мотото на "Ордена на жартиерата" - "нека се засрами всеки който лошо си помисли". Фенът на Норич млъква сконфузено,макар и временно. Я що вицове има за Ипсуичкия футболен отбор...
Над улицата се извисява църква, за която научавам че има най-стария мелодичен камбанен звън в света (демек песничка, не само дзън-дзън ). Петте камбани вътре са ляти около 1450г и не са ремонтирани от тогава, дори "езиците" са им оригинални.
Постепенно се оказва, че този "работнически" град има тих "селски" център, а местните канибали нещо много ги бива да дялкат - тези финни детайли определено не са гризани със зъби. Чувствам се объркан.
Мотаем се из няколко улички, за които казват че са тъпкани от римско време насам. Почти на всяка улица - църква . Все още не сме срещнали неандерталци с боздугани, вероятно днес няма мач ...
Отгоре ни следят гаргойли, а норичкия фен ги сочи и се кикоти: "Ооо, фенове на Ипсуич!"
Влизаме в случайна църква, за която научавам че далеч не е "случайна" - преди 800г тук е писана хартата с която селището става град.
Вътре неочакваните неща продължават. Масивното пространство е бяло и светло, само нишата с хористите и олтара тъне в мистичен мрак. Светлината от огромните прозорци над тях сякаш спира точно на границата на тъмната ламперия. Долу едва мъждукат лампи, тихо и тъмно като в замъка на Дракула.
Оказва се че сградата е реконструирана през 19 век, но тъмнината била характерна за оригиналната сграда, затова са направили тази част по старому, както си е свикнал народа. При това им недоверие към новите неща, да се чудиш как въобще са възприели цветната телевизия, но бързо ми хрумва отговор - за да си различават цветовете на футболните фланелки като предават мач!
Повечето декорации са на 100-200 години, общо-взето нови
Чудих се защо мечка носи корабче, после се оказа че това било лъв... и герб на града. Коремчестите дракони отстрани били "водно конче". Моряшка му работа, нищо чудно че тюлените им изглеждали като русалки
Статуя на най-известната личност на града - с тази поза статуята му ми прилича на граф Дракула. Бил е най-влиятелният кардинал на Хенри ХIII и е живял в оранжевата къща отзад:
На "Тихата улица" сме , шшшшшш.... Има няколко теории за името й - че голяма част от обитателите са били отнесени от чумата, или че улицата е била покрита със слама, за да не тропат каруците по нея защото наблизо имало моряшка болница. Още е тихо.
Атмосферата на "работнически град" не съм я помирисал, наоколо къщетата са белосни и декорирани с дребни детайли:
"Стария пазар на добитък" е бил толкова голяма гордост, че името е останало като название на улица:
и някои не толкова дребни :
Въпреки че минахме покрай някои неугледни улички, оказва се че индустрия тук всъщност няма. Единственото производство е земеделско, като най-голямата гордост е фирмата Рансъмс, произвеждаща чудеса на техниката като това тракторче, което наскоро открих да бръмка във винтидж състезание по оран :
Норичкият фан вече е изчерпал всички майтапи за местния футболен отбор с прякор "Трактористите" , и се е кротнал на заден план.
Сред историческите сгради е и тази, строена едва през 1970-те - на живо е удивително светлопоглъщаща и плътно черна, огромна, заоблена, "разлята" в продължение на няколко пресечки:
Покривът е озеленен и дори е имало плувен басейн за служителите, но някакъв гении е решил че е забранено паментик на културата да се пълни с вода и вече не могат да се плацикат в обедната почивка... Архитект е Норман Фостър, вдигнал "Краставицата" в Лондон, най-високия мост в света (френският "Мийо" ) и некои други майсторлъци.
В един момент измежду къщите се мярка вода с леки слънчеви отблясъци, и мачти. Ехааа... но краката ми в този момент решават че са изминали предостатъчно разстояние и самодейно се насочват към най-близката кръчма. Норичкият фан вече е две стъпки напред, бърза да удави мъката от резултата.
А резултатът от нашето въображаемо първо полувреме е 0-1 за Ипсуич. Норич играе по-добре,но рита противниковите играчи по пищялките. Освен това хич не ги бива да спасяват дузпи
Заслушвам се в източноевропейския акцент на отегчената сервитьорка, но бързо се разочаровам - полски или латвийски. Паят, който ми носи е недопечен, но бирата е как си трябва - топла и изветряла. Хрумва ми че не съществува реклама за английска бира, вероятно защото е трудно да се измисли промоция за течност със стайна температура и вкус на недоизмит бидон
Гаврътвам си халбата "Призрачен кораб - призрачно бледа бира" - която изненадващо се оказва с освежаващ, пролетен аромат. Познавачите на вино вероятно биха го нарекли "букет", но аз съм разочарован че пивото вместо на трюм мирише на горска поляна и цветя. Раздвоен съм, Ипсуич започва да ми харесва. Айде към лодките.
Пристанището е най-старата част на града, действа някъде от 7-ми век насам, и дълго време е един от четирите основни на Острова. През 1630г от тук за Масачусетс тръгват доста емигранти и дори вдигат там едноименен град, Ипсуич.
През 19век се добавя най-големия мокър док в страната. Не разбрах обаче как се стига до индустриалната част, нито в коя посока е морето ( 10 км надолу по огромно речно устие ).
Всичко останало е от 2000г насам - апартаменти, марина за 350 яхти, ресторантчета, и ... студентски общежития на новопоникнал университет. "Доковете" вече се именуват "Крайбрежието". Тук е и най-високата сграда в Източна Англия – цели 23 етажа гордост ...
Пропускам думата "лукс", защото като цяло градът все още има излъчване на нещо средно между софийските квартали Подуяне и Люлин (или Сточна гара ) и имат още много прах да бършат преди всичко да стане лъскаво.
На оцелялите складове са качнали по едно балконче и хоп! апартамент.
Оцеляло е и адмиралтейството, с тази масивна метална порта зад която спокойно може да се озапти Годзила, ако се наложи. Доближих се да сложа ухо на вратата, но беше тихо. Годзила спи.
Една лондонска гемия с перфектно подредени въженца - изисква търпение, но то наоколо няма и какво друго да се прави (освен да кльопаш интернационална манджа в новонацвъканите заведения и да съзерцаваш неподвижния кран в съседния строеж).
В далечния ъгъл непретензиоцно се беше акостирал супер-висок холандец който едвам набутах в кадър.
С това триковете на Ипсуич се изчерпват, и Норич умело поема топката ...
(второто полувреме следва)
Заприказвах се с местните и за Ипсуич, или по-скоро опитах да се заприказвам... вместо отговор, запитаният плюва в прахта и отвръща само с крив поглед и свиване на юмруци. Бързо научавам как в Норич за Ипсуич се говори или лошо или нищо. Но дори и без пристрастия е забележимо че в местните новини криминалната хроника почти винаги е от Ипсуич. И докато Норич кипи и бълбука с култура, то в Ипсуич дрънчат кръчмарски сбивания, а преди няколко години се излюпи и сериен убиец.
В един момент обаче по телевизията мярвам репортаж за новото им яхтено пристанище, и зяпвам.
Яяя, 'ма то там имало и цивилизация. И синьо небе, и лъскави бели яхти. Сръгвам Норичкия фен в ребрата - брато, кво става, нали там уж работническа класа, докери, индустрия, прахоляк... Моменталически отсъждам наказателна дузпа във врата на Норич - дузпа с яхта, щото Ипсуич хич не ги бива с футболната топка, обаче яхтиииии... И потеглям към Ипсуич, в компанията на голям Норички фен, малък фотоапарат и торба предубеждения.
И като всеки изследовател на нови територии, първо се запасявам с карта. Английските градове може да не са особено привлекателни, но винаги предлагат т.н. "градска пътека" - пешеходна обиколка на шепа интересности . Това разбира се предотвратява възможността туристите да се отплеснат встрани и да навлязат в територията на недружелюбни местни племена, където да бъдат изядени от канибали
Преди да превърнат "доковете" в "яхтено пристанище", единствената забележителност с която се рекламираше Ипсуич беше "Античната къща".
Е, не е баш "антична", но на местния окръг не случайно му викат "глупавият Сафък" Знае се че през 14век е била собственост на рицар. Барелефната мазилка е добавена през 1660г и изобразява сцени от четирите континента - Австралия още не е открита. Семейството което я разкрасява така остава да живее тук през следващите 300. За съжаление след това къщата става общинска собственост и партерът кощунствено е отдаден на супермаркет (отгоре е арт-галерия) . Затова пък резбованата колонада между прозорците (нашарени с плакати на маруля и пилешки кълки ) е "ум да ти зайде":
Помпозния герб е на Чарлз II, заедно с мотото на "Ордена на жартиерата" - "нека се засрами всеки който лошо си помисли". Фенът на Норич млъква сконфузено,макар и временно. Я що вицове има за Ипсуичкия футболен отбор...
Над улицата се извисява църква, за която научавам че има най-стария мелодичен камбанен звън в света (демек песничка, не само дзън-дзън ). Петте камбани вътре са ляти около 1450г и не са ремонтирани от тогава, дори "езиците" са им оригинални.
Постепенно се оказва, че този "работнически" град има тих "селски" център, а местните канибали нещо много ги бива да дялкат - тези финни детайли определено не са гризани със зъби. Чувствам се объркан.
Мотаем се из няколко улички, за които казват че са тъпкани от римско време насам. Почти на всяка улица - църква . Все още не сме срещнали неандерталци с боздугани, вероятно днес няма мач ...
Отгоре ни следят гаргойли, а норичкия фен ги сочи и се кикоти: "Ооо, фенове на Ипсуич!"
Влизаме в случайна църква, за която научавам че далеч не е "случайна" - преди 800г тук е писана хартата с която селището става град.
Вътре неочакваните неща продължават. Масивното пространство е бяло и светло, само нишата с хористите и олтара тъне в мистичен мрак. Светлината от огромните прозорци над тях сякаш спира точно на границата на тъмната ламперия. Долу едва мъждукат лампи, тихо и тъмно като в замъка на Дракула.
Оказва се че сградата е реконструирана през 19 век, но тъмнината била характерна за оригиналната сграда, затова са направили тази част по старому, както си е свикнал народа. При това им недоверие към новите неща, да се чудиш как въобще са възприели цветната телевизия, но бързо ми хрумва отговор - за да си различават цветовете на футболните фланелки като предават мач!
Повечето декорации са на 100-200 години, общо-взето нови
Чудих се защо мечка носи корабче, после се оказа че това било лъв... и герб на града. Коремчестите дракони отстрани били "водно конче". Моряшка му работа, нищо чудно че тюлените им изглеждали като русалки
Статуя на най-известната личност на града - с тази поза статуята му ми прилича на граф Дракула. Бил е най-влиятелният кардинал на Хенри ХIII и е живял в оранжевата къща отзад:
На "Тихата улица" сме , шшшшшш.... Има няколко теории за името й - че голяма част от обитателите са били отнесени от чумата, или че улицата е била покрита със слама, за да не тропат каруците по нея защото наблизо имало моряшка болница. Още е тихо.
Атмосферата на "работнически град" не съм я помирисал, наоколо къщетата са белосни и декорирани с дребни детайли:
"Стария пазар на добитък" е бил толкова голяма гордост, че името е останало като название на улица:
и някои не толкова дребни :
Въпреки че минахме покрай някои неугледни улички, оказва се че индустрия тук всъщност няма. Единственото производство е земеделско, като най-голямата гордост е фирмата Рансъмс, произвеждаща чудеса на техниката като това тракторче, което наскоро открих да бръмка във винтидж състезание по оран :
Норичкият фан вече е изчерпал всички майтапи за местния футболен отбор с прякор "Трактористите" , и се е кротнал на заден план.
Сред историческите сгради е и тази, строена едва през 1970-те - на живо е удивително светлопоглъщаща и плътно черна, огромна, заоблена, "разлята" в продължение на няколко пресечки:
Покривът е озеленен и дори е имало плувен басейн за служителите, но някакъв гении е решил че е забранено паментик на културата да се пълни с вода и вече не могат да се плацикат в обедната почивка... Архитект е Норман Фостър, вдигнал "Краставицата" в Лондон, най-високия мост в света (френският "Мийо" ) и некои други майсторлъци.
В един момент измежду къщите се мярка вода с леки слънчеви отблясъци, и мачти. Ехааа... но краката ми в този момент решават че са изминали предостатъчно разстояние и самодейно се насочват към най-близката кръчма. Норичкият фан вече е две стъпки напред, бърза да удави мъката от резултата.
А резултатът от нашето въображаемо първо полувреме е 0-1 за Ипсуич. Норич играе по-добре,но рита противниковите играчи по пищялките. Освен това хич не ги бива да спасяват дузпи
Заслушвам се в източноевропейския акцент на отегчената сервитьорка, но бързо се разочаровам - полски или латвийски. Паят, който ми носи е недопечен, но бирата е как си трябва - топла и изветряла. Хрумва ми че не съществува реклама за английска бира, вероятно защото е трудно да се измисли промоция за течност със стайна температура и вкус на недоизмит бидон
Гаврътвам си халбата "Призрачен кораб - призрачно бледа бира" - която изненадващо се оказва с освежаващ, пролетен аромат. Познавачите на вино вероятно биха го нарекли "букет", но аз съм разочарован че пивото вместо на трюм мирише на горска поляна и цветя. Раздвоен съм, Ипсуич започва да ми харесва. Айде към лодките.
Пристанището е най-старата част на града, действа някъде от 7-ми век насам, и дълго време е един от четирите основни на Острова. През 1630г от тук за Масачусетс тръгват доста емигранти и дори вдигат там едноименен град, Ипсуич.
През 19век се добавя най-големия мокър док в страната. Не разбрах обаче как се стига до индустриалната част, нито в коя посока е морето ( 10 км надолу по огромно речно устие ).
Всичко останало е от 2000г насам - апартаменти, марина за 350 яхти, ресторантчета, и ... студентски общежития на новопоникнал университет. "Доковете" вече се именуват "Крайбрежието". Тук е и най-високата сграда в Източна Англия – цели 23 етажа гордост ...
Пропускам думата "лукс", защото като цяло градът все още има излъчване на нещо средно между софийските квартали Подуяне и Люлин (или Сточна гара ) и имат още много прах да бършат преди всичко да стане лъскаво.
На оцелялите складове са качнали по едно балконче и хоп! апартамент.
Оцеляло е и адмиралтейството, с тази масивна метална порта зад която спокойно може да се озапти Годзила, ако се наложи. Доближих се да сложа ухо на вратата, но беше тихо. Годзила спи.
Една лондонска гемия с перфектно подредени въженца - изисква търпение, но то наоколо няма и какво друго да се прави (освен да кльопаш интернационална манджа в новонацвъканите заведения и да съзерцаваш неподвижния кран в съседния строеж).
В далечния ъгъл непретензиоцно се беше акостирал супер-висок холандец който едвам набутах в кадър.
С това триковете на Ипсуич се изчерпват, и Норич умело поема топката ...
(второто полувреме следва)
Коментар