Не само един съфорумец преследва мечтите си. Това важи и за мене.
Отдавна искам да видя пустото Проклетие. За тези, на които нищо не говори това име - това е планина на Балканите, основната част е в Албания, малки части са в Черна гора и Косово. Проклетие е сръбското име, албанското така и не запомних, а на английски е Albanian Alps. Не е много висока - първенецът Майя Йезерце е 2,694 м, но е много сурова и величествена планина.
Преди две години се опитахме да видим черногорската част, но нямахме късмет с времето - валя непрекъснато, върховете бяха в облаци и мъгла.
И така - най-после реших, че е време да се посети албанската част на Проклетие. Най-интересни са две долини - Валбона и Тет.
До Валбона най-лесно се стига през Косово, но нямам никакво желание да минавам от там по много причини. Пък и ми се свидят 30-те евро за зелена карта. За това остана пътуването през Македония.
С намиране на македонски денари на много изгоден курс проблем нямаше, но леки така и не успях да намеря. И се наложи да тръгнем с македонска валута и евро за Албания.
След старателна логистика какво да посетим, от къде да минем и къде да спим, най после дойде денят, в който потеглихме.
Не ми се пътуваше през Гюешево и Скопие, за това решихме да минем през Благоевград. Ето какъв беше маршрутът ни:
И така - натоварихме целия катун на 20-годишната баба (дрехи, обувки, раници, палатка, маса, столове, спални чували, матраци, ядене и пиене) и потеглихме.
Не бях пътувала по новата магистрала. Тя свършва точно там, където започва пътя към границата, който е наскоро обновен и много добър. Влезнахме в Македония без никакво чакане и проблеми. Скоро след това гаргата (Гарминът) започна да се държи неадекватно, което се повтори няколко пъти и на моменти ни докарваше до лудост.
Първото й изстъпление беше малко след Делчево - заби ни през едно село по някакъв много тесен път, където едвам се разминаваха две коли. С това започнаха 10 дневните ни приключения по тежки, на места и ужасни пътища. Започнах да си мечтая за пътищата в Черна гора...
След катерене по всички възможни околни баири с почти пълзяща скорост отново излезнахме на главен път.
Май между Кочани и Щип се строи нов път, а колите минават по някакъв, който на моменти е прясно асфалтиран, но без знаци и хоризонтална маркировка, има черен участък. От Велес карахме малко по магистрала, което не само че е платена, а е и в ужасно състояние - има някакви напречни неравности, от които колата подскача нагоре-надолу. Тези проблеми ги имаше и по доста други пътища в Македония.
До Преспанското езеро не сме спирали да гледаме. Но то е много красиво и няма как човек да не си почине и не му се порадва.
След кратка почивка започнахме да се изкачваме в планината Галичица, която е между Преспанското и Охридското езеро. Намерихме място, където можехме да спрем и да се порадваме от високо на езерото.
Селцето, което се вижда в залива вдясно, е в Албания:
Освен красивите гледки забелязах и други интересни неща:
Балканска чубрица, цъфтяща в бяло (нашенската е с лилави цветчета) и с по-силен и много приятен аромат. Естествено, че набрах малко.
Другото интересно растение беше някакъв странен вид дъб, който е нещо средно между храст и малко дръвче. Със странни сплескани желъди, за разлика от познатите ни по-източени.
Продължихме нагоре към прохода. На най-високото място има построено малко параклисче. От него се вижда и Охридското езеро. Естествено, че спряхме да погледаме и снимаме. Галичица е красива планина и заслужава ча се види на живо.
За съжаление беше следобед и Охридското езеро беше срещу слънцето и в мараня. За това снимките са само документални.
Поседяхме доста и след това продължихме надолу към къмпинга, в който щяхме да спим - Авто-камп Љубаништа . Естествено гаргата ни заби между някакви вили и трябваше да питаме един човек къде е пътя за къмпинга. След това лесно стигнахме до него.
Къмпингът е на много красиво място. Има огромен плаж. Но май с това свършват плюсовете му. Естествено населен, на доста места дъни чалга . Санитарните възли се оказаха малко и недостатъчно чисти. Не си заслужаваше цената - 750 денара (24 лв.). Но за една вечер нямаше да е толкова проблематично.
Явно поради това, че македонците си нямат море, възприемат езерото като такова. Много каравани и разни големи образувания, нещо средно между палатка и цигански катун, явно са разположени за постоянно там.
Не беше лесно да си намерим добро място за палатката. Наложи се да чакаме доста време, за да изкарат една каравана и колата, за да се установим на същото място (при това беше неделя привечер, когато къмпингът е най-празен).
След опъването на палатката се заехме със салатата и барбекюто. Докато приготвяхме вечерята, слънцето залезе над албанския бряг.
В езерото и на брега беше пълно с всякакви птици - чайки, корморани, патици и други знайни и незнайни пернати.
След доста разгорещен разговор с подпийнали съседи, дънещи чалга до дупка, легнахме. Поне през нощта беше тихо и можеше да се спи.
Следва продължение...
Отдавна искам да видя пустото Проклетие. За тези, на които нищо не говори това име - това е планина на Балканите, основната част е в Албания, малки части са в Черна гора и Косово. Проклетие е сръбското име, албанското така и не запомних, а на английски е Albanian Alps. Не е много висока - първенецът Майя Йезерце е 2,694 м, но е много сурова и величествена планина.
Преди две години се опитахме да видим черногорската част, но нямахме късмет с времето - валя непрекъснато, върховете бяха в облаци и мъгла.
И така - най-после реших, че е време да се посети албанската част на Проклетие. Най-интересни са две долини - Валбона и Тет.
До Валбона най-лесно се стига през Косово, но нямам никакво желание да минавам от там по много причини. Пък и ми се свидят 30-те евро за зелена карта. За това остана пътуването през Македония.
С намиране на македонски денари на много изгоден курс проблем нямаше, но леки така и не успях да намеря. И се наложи да тръгнем с македонска валута и евро за Албания.
След старателна логистика какво да посетим, от къде да минем и къде да спим, най после дойде денят, в който потеглихме.
ДЕН ПЪРВИ
София - Преспанско езеро - Галичица - Охридско езеро
София - Преспанско езеро - Галичица - Охридско езеро
Не ми се пътуваше през Гюешево и Скопие, за това решихме да минем през Благоевград. Ето какъв беше маршрутът ни:
И така - натоварихме целия катун на 20-годишната баба (дрехи, обувки, раници, палатка, маса, столове, спални чували, матраци, ядене и пиене) и потеглихме.
Не бях пътувала по новата магистрала. Тя свършва точно там, където започва пътя към границата, който е наскоро обновен и много добър. Влезнахме в Македония без никакво чакане и проблеми. Скоро след това гаргата (Гарминът) започна да се държи неадекватно, което се повтори няколко пъти и на моменти ни докарваше до лудост.
Първото й изстъпление беше малко след Делчево - заби ни през едно село по някакъв много тесен път, където едвам се разминаваха две коли. С това започнаха 10 дневните ни приключения по тежки, на места и ужасни пътища. Започнах да си мечтая за пътищата в Черна гора...
След катерене по всички възможни околни баири с почти пълзяща скорост отново излезнахме на главен път.
Май между Кочани и Щип се строи нов път, а колите минават по някакъв, който на моменти е прясно асфалтиран, но без знаци и хоризонтална маркировка, има черен участък. От Велес карахме малко по магистрала, което не само че е платена, а е и в ужасно състояние - има някакви напречни неравности, от които колата подскача нагоре-надолу. Тези проблеми ги имаше и по доста други пътища в Македония.
До Преспанското езеро не сме спирали да гледаме. Но то е много красиво и няма как човек да не си почине и не му се порадва.
След кратка почивка започнахме да се изкачваме в планината Галичица, която е между Преспанското и Охридското езеро. Намерихме място, където можехме да спрем и да се порадваме от високо на езерото.
Селцето, което се вижда в залива вдясно, е в Албания:
Освен красивите гледки забелязах и други интересни неща:
Балканска чубрица, цъфтяща в бяло (нашенската е с лилави цветчета) и с по-силен и много приятен аромат. Естествено, че набрах малко.
Другото интересно растение беше някакъв странен вид дъб, който е нещо средно между храст и малко дръвче. Със странни сплескани желъди, за разлика от познатите ни по-източени.
Продължихме нагоре към прохода. На най-високото място има построено малко параклисче. От него се вижда и Охридското езеро. Естествено, че спряхме да погледаме и снимаме. Галичица е красива планина и заслужава ча се види на живо.
За съжаление беше следобед и Охридското езеро беше срещу слънцето и в мараня. За това снимките са само документални.
Поседяхме доста и след това продължихме надолу към къмпинга, в който щяхме да спим - Авто-камп Љубаништа . Естествено гаргата ни заби между някакви вили и трябваше да питаме един човек къде е пътя за къмпинга. След това лесно стигнахме до него.
Къмпингът е на много красиво място. Има огромен плаж. Но май с това свършват плюсовете му. Естествено населен, на доста места дъни чалга . Санитарните възли се оказаха малко и недостатъчно чисти. Не си заслужаваше цената - 750 денара (24 лв.). Но за една вечер нямаше да е толкова проблематично.
Явно поради това, че македонците си нямат море, възприемат езерото като такова. Много каравани и разни големи образувания, нещо средно между палатка и цигански катун, явно са разположени за постоянно там.
Не беше лесно да си намерим добро място за палатката. Наложи се да чакаме доста време, за да изкарат една каравана и колата, за да се установим на същото място (при това беше неделя привечер, когато къмпингът е най-празен).
След опъването на палатката се заехме със салатата и барбекюто. Докато приготвяхме вечерята, слънцето залезе над албанския бряг.
В езерото и на брега беше пълно с всякакви птици - чайки, корморани, патици и други знайни и незнайни пернати.
След доста разгорещен разговор с подпийнали съседи, дънещи чалга до дупка, легнахме. Поне през нощта беше тихо и можеше да се спи.
Следва продължение...
Коментар