Tweet
Бях си избрал хубав маршрут, което за мен значи да не срещна жив човек поне в част от участъците и да е толкова труден, че да го запомня. Застраховка си правя винаги, така че ако не дай си Боже стане сакатлък да не давам повод на някой във форумите да пише коментари, че му вземат от данъците за издирването.
ГПС-а е задължителен като се ходи извън маркираните пътеки. То реално голяма част от маркираните са такива само на думи, но поне са отъпкани и личат макар че в лошо време забравете, че като сте минавали оттам ще помните откъде се минава. Екипирам се и така че без проблем ще изкарам няколко дена аварийно, тоест товаря се като катър.
Първия ден:Кресна - Синаница
След цяла нощ път с влак и после автобус от София слязох в Кресна по някое време преди обяд. Голяма жега беше, а и бях недоспал и се скапах докато се добера до х. Синаница.
Бях забравил да наглася датата на фотоапарата и той се беше нулирал на 2008 година която е вероятно датата му на производство и затова първите няколко снимки са с грешна година и дата.
Вероятно заради тази дупка местността се води Пещерата, но по-скоро приличаше на минна галерия.
Привечер пристигнах разкапан и обезводнен до Синаница.
Маршрутът за втория ден беше следният: Хижа Синаница-Гергийски езера-Влахински езера-надолу по Влахинска река и от там директно към заслон Кончето-Кутелите -връх Вихрен-хижа Вихрен.
Шорт-кът-а от Влахинска река към заслон Кончето или по-точно 400 метра(а трябваше да са 200м) вдясно от него беше черешката на тортата.Тук е моментът да спомена, че това качване няма нищо общо с "магистралните" пътеки през Кончето и ако решите да го пробвате, си е за ваш риск. Не че е нещо кой знае какво, но ако не улучите точното място на качване си е доста неприятно.
На снимката вероятно е едно от Гергийските езера, което го нямаше отбелязано на картата. Изглеждаше по-скоро като гьол отколкото като езеро ама... ако няма име, ще му измисля някакво и ще го патентовам ако разбира се Епъл вече не са ме изпреварили.
Връх Гергийца горе вдясно на снимката:
От премката между Гредаро и Муратов връх има прекрасна гледка към едно от Влахинските езера (Голямо Влахинско) и билото с връх Вихрен.
Ей за там се бях запътил.
Щях да мина в края на прехода и през това бялото(вр.Вихрен) дето стърчи и щях да спя на хижа Вихрен.
Поглед назад към Муратов връх. На около петдесетина метра от езерото има извор. Като проследите миниатюрното поточе ще го намерите под един камък. Ще ви трябва канче, защото с шише е трудно пълненето на вода. Тревата около полускритото поточе е с малко по-различен цвят.
Нямах трак откъде точно се минава. Единствено знаех че нагорнището е безкрайно, поне така го бяха описали.Знаех че се излиза на 200 метра от заслона, но нещо обърках пътя и издрапах поне на 400 метра оттам. Някъде под Бански Суходол видях тази изглеждаща почти отвесна стена.
Обзеха ме съмнения, че най-вероятно ще се забия на някое стръмно място където няма да мога да се кача и после ще трябва да слизам по задник цял километър надолу. За който не знае така се слиза като е стръмно. Ако е много стръмно може и по корем със задника напред. Ако е толкова стръмно, че не можете да продължите, звъните на 112. За случаите когато нямате обхват на телефона, е добре да сте научили поне една молитва. И разбира се класиката в жанра-да оставите 300лв за овца за курбан на приятели и познати.
Поне до тук качването си струваше.
Колцина са виждали връх Вихрен от тази страна?
Снимката е поглед назад.Все още продължавах да подсичам, за да стигна някъде под заслона.
Все още ходенето беше по трева, но е толкова стръмно, че правя десетина крачки и спирам да дишам. Все още бях новобранец с три идвания в Пирин и физическата ми форма не беше добра.
Тук се забих в място, откъдето нямаше път нагоре. Наложи се да слизам надолу, за да заобиколя.
Това е една от последните снимки на Вихрен, докато се качвах нагоре, защото след това бях вече 4x4 и не исках да се търколя надолу докато снимам. Тревата свърши и започна гладката скала и сипеите.
Не че е проблем това качване за всеки който си е изял закуската и е улучил точното място за качване, но ако от най-горната част на качването се търколиш веднъж надолу, това ти гарантира още хиляда кълбета чак до Влахинска река.
В горната част попаднах на сипей . Горе на пътеката няколко колеги туристи ми гледаха сеира. Срам не срам, последните два-три метра излазих по корем. Като гледам трака качването е точно на котата на Безименен връх, който е между Бански Суходол и заслона.
Починах си пък и време беше за обяд.Хапнах акациев мед и фъстъчено масло. За трети път го минавах Кончето, но за пръв път леко се притесних заради леките крампи и слабост в дясната ръка. Ясно е че нямаше на ръце да го минавам, ама друго си е да си с две здрави ръце. Последните метри беше бясно ровене с щеките по сипея, защото на всеки два метра се свличах по един метър обратно и ако бях спрял да давам газ щях да се засиля надолу и това ми прецака мускула на ръката.
Кончето, Кутело и Вихрен.
На Кончето милион туристи.Толкова много кандидат-камикадзета не бях виждал събрани на едно място. Това адреналинът е голяма работа. Чудя се защо хората не си седят по къщите - жените да плетат, готвят и да носят салатите, а мъжете като типични жители на Балканския полуостров да пият бира и ракия докато гледат шампионска лига, да хапват мезета и да псуват съдията.
Ако тръгвате примерно по "магистралната" пътека от хижа "Яворов" през Кончето и връх Вихрен до хижа "Вихрен", то трябва да си вземете повечко вода, защото маршрутът е безводен. Има вода в началото и в края, а нормално ходене е 10 часа.За по-добре физически подготвените е 8 часа , а за хептен кашкавал туристите може и 12 часа.
"Кривият" маршрут, който описах, имаше вода, но трудно се откриваше. Пия от езера в краен случай защото са замърсени с разни бактерии, все пак животните дрискат наоколо и дъждовете вкарват в езерата всичко това.За всеки случай си нося и хлорни хапчета за дезинфекция на водата.Може и да преварите водата, но лятото не нося котлони, че ми тежат.
Хванал съм някакъв хвърчикоптер вляво на снимката.
Поглед назад. Това е мястото където от ръба, лятната и зимната пътека се отделят една от друга.Аз си продължавам към Кутело, а някакви каубои идват по подсичащата Кутело да яхнат и те Кончето. За кратко преди това двете вървят заедно. До миналата година нямаше въже по подсичащата, защото преди години са го срязали, но сега са сложили на най-опасните места.Вчера на 4 септември 2016г минах оттам и го видях новото въже по подсичащата Кутело пътека.Има все още места обаче, където ако е мокро си е опасно за подхлъзване и на тези места въже няма, затова ходете когато е сухо и няма да имате проблем.
Първия път преди две години минах по лятната. Тогава бях на седмица турист и не бях стъпвал в Пирин. Тази подсичащата към Премката тогава все още без въже ми се стори по опасна от самото Конче, което реално е най-лесната част. Колегата който беше с мен беше на същото мнение. Предната година пак се беше убил един човек, хлъзгайки се от там на два метра сняг. Да не говорим че пропускате хубавите гледки от билото ако пропуснете изкачването на Кутело. Разбира се най-хубавите гледки са ако още от Суходолски превал над х. Яворов тръгнете по билото а не по лятната, но там си е за хора без страх от високото защото си е пак един вид *Конче*, но без въже на места.
Ако ще ходите, изчакайте поне втората половина на юли или дори края му, че снежните петна, дори и да са два на два метра, са причинили смъртта на не един или двама. Много лавини падат зимата в Пирин и затова зимата почти не ходя там, но до края на юни котките трябва да са в раницата ви или на краката като се наложи и като се ходи по високите части. Това че долу е 30 градуса жега да не ви заблуждава.
Снимка на северната отвесна стена на Вихрен, която лудите катерят и лете и зиме. Нормалните туристи минаваме вдясно някъде по ръбчето. Пътеките се виждат. Само в началото има едно по -стръмно място което се минава на четири крака, но не е толкова трудно, а и като се катерите е по-лесно затова и качването от север на връх Вихрен е за предпочитане, отколкото ако слизате от там. Ако не обичате стръмните места си направете плана така, че да се качвате от север.
От 2015 г. са сложили една верига за по-лесно качване, ама освен да си прескрипите(как мамка му се пише тази дума?) пръстите за друго не съм сигурен че ще ви помогне.
Поглед от връх Вихрен .
Хижа "Вихрен" беше няколко часа надолу, но ясно се чуваха как изсъскват бирите и газираните напитки, когато отваряха шишетата. Мисълта за щипещия гърлото тоник ми подейства като допинг и чат пат подтичвах надолу.
Обикновено първо удрям бира, а после за десерт два тоника. Сигурен съм, че ако се направи задълбочено изследване, ще почнат да ползват бирата и тоника като заместители на един куп лекарства. Всичко минава от тях, само трябва да са добре изстудени и да те карат да хълцукаш като отпиеш.
На снимката се вижда в далечината Рибно Бъндеришко езеро от което на другия ден щях да се кача на Бъндеришки чукар, който стърчи над езерото.
Трети ден: Хижа Вихрен-Спанополски чукар-Бъндеришки чукар- Тевно езеро.
За около 2-3 часа се качих от хижа "Вихрен" до някакво безименно връхче намиращо се между Бъндеришки чукар и Караулите.
На снимката са езеро Рибно Бъндеришко и връх Тодорка.
Качването не е проблем, но слизането от другата му страна към Башлийска порта изтощава. Ходенето по високите части на Пирин определено е много трудно.Тук е почти невъзможно да минаваш по 50-60 км като примерно по черните пътища в Родопите или източна Стара планина (Ком Емине).
Кратки разстояния от порядъка на 15-20 км ме изморяваха, главно защото трябваше да внимавам сто процента и не можех да блея настрани и да си свиркам. Стъпиш на някой голям камък който уж е стабилен и той поддаде. Тази непрекъсната концентрация изморява много, а когато си сам нямаш право дори на изкълчен глезен.
Спанополски чукар:
Връх Синаница. Онова бялото в най-левия край на снимката.
Бъндеришки чукар:
Дълго Бъндеришко езеро, Муратов, Вихрен и Тодорка. Пак бях свършил водата и пресъхнах, а и някакви вероятно месоядни птици за пореден път грачеха над мен и чакаха да се гътна.
Слиза се по големи като трабантче камъни.Придвижвах се със скоростта на охлюв. По задник, по корем, в комбинация от двете и т.н. Чат пат се налагаше някой и друг шпагат .
Особено при слизането от Бъндеришки чукар в посока Башлийска порта има места, където трябва да се внимава. Разказът на едно семейство който четох в един форум преди да тръгна, не предвещаваше такъв зор. Повечето хора, за съжаление, не стават да дават съвети за планината, защото малко ги е срам да си признаят страховете, съмненията, трудностите...и може тотално да ви заблудят с някави розови приказки.
Езеро Тевно Василашко, а в далечината се мяркат Вихрен и Кутело.
Вляво са Валявишките езера, Джангал, Момини двори, Валявишки чукар, а най-вдясно се мяркат и Превалските езера.. Най-сетне стъпих на нормалната маркирана пътека между хижа Вихрен и Тевно езеро. По магистралната пътека между х. Вихрен и Тевно езеро се минавате през едно по-кофти място между Типиците и някой със страх от високото може да се притесни. В хубаво време, като се внимава и се прави бавно без бързане, няма проблем.
Връх Каменица. Обувката ми натискаше ахилеса, който се беше подул и затова прекратих предсрочно прехода.
Беше неделя следобяда и не срещнах жив човек. Като тръгвах ми се искаше да си почина от тълпите, сега пък се оглеждах с надеждата да си кажа едно Добър ден с някой, ама нямаше с кого.
ГПС-а е задължителен като се ходи извън маркираните пътеки. То реално голяма част от маркираните са такива само на думи, но поне са отъпкани и личат макар че в лошо време забравете, че като сте минавали оттам ще помните откъде се минава. Екипирам се и така че без проблем ще изкарам няколко дена аварийно, тоест товаря се като катър.
Първия ден:Кресна - Синаница
След цяла нощ път с влак и после автобус от София слязох в Кресна по някое време преди обяд. Голяма жега беше, а и бях недоспал и се скапах докато се добера до х. Синаница.
Бях забравил да наглася датата на фотоапарата и той се беше нулирал на 2008 година която е вероятно датата му на производство и затова първите няколко снимки са с грешна година и дата.
Вероятно заради тази дупка местността се води Пещерата, но по-скоро приличаше на минна галерия.
Привечер пристигнах разкапан и обезводнен до Синаница.
Маршрутът за втория ден беше следният: Хижа Синаница-Гергийски езера-Влахински езера-надолу по Влахинска река и от там директно към заслон Кончето-Кутелите -връх Вихрен-хижа Вихрен.
Шорт-кът-а от Влахинска река към заслон Кончето или по-точно 400 метра(а трябваше да са 200м) вдясно от него беше черешката на тортата.Тук е моментът да спомена, че това качване няма нищо общо с "магистралните" пътеки през Кончето и ако решите да го пробвате, си е за ваш риск. Не че е нещо кой знае какво, но ако не улучите точното място на качване си е доста неприятно.
На снимката вероятно е едно от Гергийските езера, което го нямаше отбелязано на картата. Изглеждаше по-скоро като гьол отколкото като езеро ама... ако няма име, ще му измисля някакво и ще го патентовам ако разбира се Епъл вече не са ме изпреварили.
Връх Гергийца горе вдясно на снимката:
От премката между Гредаро и Муратов връх има прекрасна гледка към едно от Влахинските езера (Голямо Влахинско) и билото с връх Вихрен.
Ей за там се бях запътил.
Щях да мина в края на прехода и през това бялото(вр.Вихрен) дето стърчи и щях да спя на хижа Вихрен.
Поглед назад към Муратов връх. На около петдесетина метра от езерото има извор. Като проследите миниатюрното поточе ще го намерите под един камък. Ще ви трябва канче, защото с шише е трудно пълненето на вода. Тревата около полускритото поточе е с малко по-различен цвят.
Нямах трак откъде точно се минава. Единствено знаех че нагорнището е безкрайно, поне така го бяха описали.Знаех че се излиза на 200 метра от заслона, но нещо обърках пътя и издрапах поне на 400 метра оттам. Някъде под Бански Суходол видях тази изглеждаща почти отвесна стена.
Обзеха ме съмнения, че най-вероятно ще се забия на някое стръмно място където няма да мога да се кача и после ще трябва да слизам по задник цял километър надолу. За който не знае така се слиза като е стръмно. Ако е много стръмно може и по корем със задника напред. Ако е толкова стръмно, че не можете да продължите, звъните на 112. За случаите когато нямате обхват на телефона, е добре да сте научили поне една молитва. И разбира се класиката в жанра-да оставите 300лв за овца за курбан на приятели и познати.
Поне до тук качването си струваше.
Колцина са виждали връх Вихрен от тази страна?
Снимката е поглед назад.Все още продължавах да подсичам, за да стигна някъде под заслона.
Все още ходенето беше по трева, но е толкова стръмно, че правя десетина крачки и спирам да дишам. Все още бях новобранец с три идвания в Пирин и физическата ми форма не беше добра.
Тук се забих в място, откъдето нямаше път нагоре. Наложи се да слизам надолу, за да заобиколя.
Това е една от последните снимки на Вихрен, докато се качвах нагоре, защото след това бях вече 4x4 и не исках да се търколя надолу докато снимам. Тревата свърши и започна гладката скала и сипеите.
Не че е проблем това качване за всеки който си е изял закуската и е улучил точното място за качване, но ако от най-горната част на качването се търколиш веднъж надолу, това ти гарантира още хиляда кълбета чак до Влахинска река.
В горната част попаднах на сипей . Горе на пътеката няколко колеги туристи ми гледаха сеира. Срам не срам, последните два-три метра излазих по корем. Като гледам трака качването е точно на котата на Безименен връх, който е между Бански Суходол и заслона.
Починах си пък и време беше за обяд.Хапнах акациев мед и фъстъчено масло. За трети път го минавах Кончето, но за пръв път леко се притесних заради леките крампи и слабост в дясната ръка. Ясно е че нямаше на ръце да го минавам, ама друго си е да си с две здрави ръце. Последните метри беше бясно ровене с щеките по сипея, защото на всеки два метра се свличах по един метър обратно и ако бях спрял да давам газ щях да се засиля надолу и това ми прецака мускула на ръката.
Кончето, Кутело и Вихрен.
На Кончето милион туристи.Толкова много кандидат-камикадзета не бях виждал събрани на едно място. Това адреналинът е голяма работа. Чудя се защо хората не си седят по къщите - жените да плетат, готвят и да носят салатите, а мъжете като типични жители на Балканския полуостров да пият бира и ракия докато гледат шампионска лига, да хапват мезета и да псуват съдията.
Ако тръгвате примерно по "магистралната" пътека от хижа "Яворов" през Кончето и връх Вихрен до хижа "Вихрен", то трябва да си вземете повечко вода, защото маршрутът е безводен. Има вода в началото и в края, а нормално ходене е 10 часа.За по-добре физически подготвените е 8 часа , а за хептен кашкавал туристите може и 12 часа.
"Кривият" маршрут, който описах, имаше вода, но трудно се откриваше. Пия от езера в краен случай защото са замърсени с разни бактерии, все пак животните дрискат наоколо и дъждовете вкарват в езерата всичко това.За всеки случай си нося и хлорни хапчета за дезинфекция на водата.Може и да преварите водата, но лятото не нося котлони, че ми тежат.
Хванал съм някакъв хвърчикоптер вляво на снимката.
Поглед назад. Това е мястото където от ръба, лятната и зимната пътека се отделят една от друга.Аз си продължавам към Кутело, а някакви каубои идват по подсичащата Кутело да яхнат и те Кончето. За кратко преди това двете вървят заедно. До миналата година нямаше въже по подсичащата, защото преди години са го срязали, но сега са сложили на най-опасните места.Вчера на 4 септември 2016г минах оттам и го видях новото въже по подсичащата Кутело пътека.Има все още места обаче, където ако е мокро си е опасно за подхлъзване и на тези места въже няма, затова ходете когато е сухо и няма да имате проблем.
Първия път преди две години минах по лятната. Тогава бях на седмица турист и не бях стъпвал в Пирин. Тази подсичащата към Премката тогава все още без въже ми се стори по опасна от самото Конче, което реално е най-лесната част. Колегата който беше с мен беше на същото мнение. Предната година пак се беше убил един човек, хлъзгайки се от там на два метра сняг. Да не говорим че пропускате хубавите гледки от билото ако пропуснете изкачването на Кутело. Разбира се най-хубавите гледки са ако още от Суходолски превал над х. Яворов тръгнете по билото а не по лятната, но там си е за хора без страх от високото защото си е пак един вид *Конче*, но без въже на места.
Ако ще ходите, изчакайте поне втората половина на юли или дори края му, че снежните петна, дори и да са два на два метра, са причинили смъртта на не един или двама. Много лавини падат зимата в Пирин и затова зимата почти не ходя там, но до края на юни котките трябва да са в раницата ви или на краката като се наложи и като се ходи по високите части. Това че долу е 30 градуса жега да не ви заблуждава.
Снимка на северната отвесна стена на Вихрен, която лудите катерят и лете и зиме. Нормалните туристи минаваме вдясно някъде по ръбчето. Пътеките се виждат. Само в началото има едно по -стръмно място което се минава на четири крака, но не е толкова трудно, а и като се катерите е по-лесно затова и качването от север на връх Вихрен е за предпочитане, отколкото ако слизате от там. Ако не обичате стръмните места си направете плана така, че да се качвате от север.
От 2015 г. са сложили една верига за по-лесно качване, ама освен да си прескрипите(как мамка му се пише тази дума?) пръстите за друго не съм сигурен че ще ви помогне.
Поглед от връх Вихрен .
Хижа "Вихрен" беше няколко часа надолу, но ясно се чуваха как изсъскват бирите и газираните напитки, когато отваряха шишетата. Мисълта за щипещия гърлото тоник ми подейства като допинг и чат пат подтичвах надолу.
Обикновено първо удрям бира, а после за десерт два тоника. Сигурен съм, че ако се направи задълбочено изследване, ще почнат да ползват бирата и тоника като заместители на един куп лекарства. Всичко минава от тях, само трябва да са добре изстудени и да те карат да хълцукаш като отпиеш.
На снимката се вижда в далечината Рибно Бъндеришко езеро от което на другия ден щях да се кача на Бъндеришки чукар, който стърчи над езерото.
Трети ден: Хижа Вихрен-Спанополски чукар-Бъндеришки чукар- Тевно езеро.
За около 2-3 часа се качих от хижа "Вихрен" до някакво безименно връхче намиращо се между Бъндеришки чукар и Караулите.
На снимката са езеро Рибно Бъндеришко и връх Тодорка.
Качването не е проблем, но слизането от другата му страна към Башлийска порта изтощава. Ходенето по високите части на Пирин определено е много трудно.Тук е почти невъзможно да минаваш по 50-60 км като примерно по черните пътища в Родопите или източна Стара планина (Ком Емине).
Кратки разстояния от порядъка на 15-20 км ме изморяваха, главно защото трябваше да внимавам сто процента и не можех да блея настрани и да си свиркам. Стъпиш на някой голям камък който уж е стабилен и той поддаде. Тази непрекъсната концентрация изморява много, а когато си сам нямаш право дори на изкълчен глезен.
Спанополски чукар:
Връх Синаница. Онова бялото в най-левия край на снимката.
Бъндеришки чукар:
Дълго Бъндеришко езеро, Муратов, Вихрен и Тодорка. Пак бях свършил водата и пресъхнах, а и някакви вероятно месоядни птици за пореден път грачеха над мен и чакаха да се гътна.
Слиза се по големи като трабантче камъни.Придвижвах се със скоростта на охлюв. По задник, по корем, в комбинация от двете и т.н. Чат пат се налагаше някой и друг шпагат .
Особено при слизането от Бъндеришки чукар в посока Башлийска порта има места, където трябва да се внимава. Разказът на едно семейство който четох в един форум преди да тръгна, не предвещаваше такъв зор. Повечето хора, за съжаление, не стават да дават съвети за планината, защото малко ги е срам да си признаят страховете, съмненията, трудностите...и може тотално да ви заблудят с някави розови приказки.
Езеро Тевно Василашко, а в далечината се мяркат Вихрен и Кутело.
Вляво са Валявишките езера, Джангал, Момини двори, Валявишки чукар, а най-вдясно се мяркат и Превалските езера.. Най-сетне стъпих на нормалната маркирана пътека между хижа Вихрен и Тевно езеро. По магистралната пътека между х. Вихрен и Тевно езеро се минавате през едно по-кофти място между Типиците и някой със страх от високото може да се притесни. В хубаво време, като се внимава и се прави бавно без бързане, няма проблем.
Връх Каменица. Обувката ми натискаше ахилеса, който се беше подул и затова прекратих предсрочно прехода.
Беше неделя следобяда и не срещнах жив човек. Като тръгвах ми се искаше да си почина от тълпите, сега пък се оглеждах с надеждата да си кажа едно Добър ден с някой, ама нямаше с кого.
Коментар