Tweet
Здравейте,
Който има малчугани и Интернет у дома веднага ще се досети за това масово страдание по съвременните дечурлига.
Щерка ми успешно върви по стъпките ми и за сега рекорда и е 7-8 часа ютюб за един ден, сигурен съм, че може да го подобри ако не я спрем...
Та за това започнах плани опити за политическо излизане от ситуацията и дори постигане на траен успех в отдалечаване от фотойла и айпада.
Уж случайно започнахме да гледаме вечер преди лягане за търсене на съкровища, металдетектинг и такива забави сред природата.
Както се подразбира, малката веднага захапа и прояви сериозен и интерес към такива видеота.
След време започнах да търся клипове с така наречения магнет фишинг или "риболов" с магнит.
Това е доста забавно занятие като единственото изисване е да има наблизо вода, гьол, езеро, река, канали, кладенци, блато, локва, дере и т.н.
Е трябва и магнит, и то не какъв а мощен, истински, неодимов магнит, най-добре сила над Н42, по-добре Н45 има и по-силни ама са мега скъпи.
Магнита трябва да има сила да вдигне поне 80-100кг, хубаво е магнита да има дупка за болт с ухо, където да се върже с правилен възел за здраво въже.
Купих аз магнити по интернет, с болтовете беше филм докато намеря, въже от амазон яхтено някакво 7мм и днес тествахме набързо нещата в една гора.
В гората има едно дере и там преди месец видяхме в блатото една голяма кутия и много и се наканихме.
Изчакахме да се стъмни за да няма много зрители, кучеразхождачи, и се спуснахме в дерето да тестваме магнитовъдицата.
Тъмно, коприва, комари, блато където почти затънах с единия крак и за малко да направя беля, та добре започна забавата.
Метнах магнита и той дрънна, значи беше метал все пак тази кутия, защото можеше и да е куфар примерно.
Мислех, си че ще залепне и ще я извадя лесно ама тя не помръдва, магнита зе отлепя кутията не помръдва.
Хмм, викаме си с щерката, е те тука ударихме съкровището, щом толкова тежи
)
И мятам магнита, той лепи, дърпам, дърпам ама едвам едвам помръдва тва нещо и хич и не показва, че иска да излиза.
Обаче, единия път явно закачих магнита за ръба защото захапа кутията здраво и ми позволи полека лека да я отлепя от тинята.
И се оказа сейф, полека лека го размърдах защото вече беше се отлепил от тинята и вратичката му се отвори, и вътре имаше нещо.
Щерката, взе да се ентусиазира и вълнува супер много
Полека, лека, дърпайки за вратичката докарах сефа почти до брега.
Ама брега се оказа тиня дълбока, пропаднах и едвам не затънах, възрах въжето за две дървета за всеки случай и почнах да подлагам клони на които да стъпя.
Натрупах малко дървета, стъпах върху тях и изкарах сейфа, тежеше здраво пущината защото беше пълен освен с вода и с тиня а и с още нещо.
Е още нещото се оказа, чували за боклук, силиконов флакон празен, половин керамична плочка и с други думи, нищо ценно.
Малката, се разочарова и взе да повтаря какъв неуспех е било това.
Обясних няколко пъти разликата между неуспех и разочарование.
Както и да е, стигнахме до колата и започнах да се мия, че нали цопнах с единия крак в тинята, трябваше и магнита да измия, че беше в тиня здраво.
И светнаха в далечината фарове, и като дойде страха, тъмно, гора, фарове, ние правим странни неща, спече се детето но го успокоих, че все пак това е част от забавлението.
Та тръгнахме ние, обаче мен ми се търси още забава, понеже живеем на брега на голяма река, викам на детето, хайде да идем за пет минути, хем ще измием тинята хем ще тестваме от брега в Темза.
Паркирах малко нередно, ама нали е късно, викам за малко нема ядове.
Намерихме една пролука между акостиралите лодки и под зоркото наблюдение на банда лебеди започнахме да мятаме магнита в реката, щерката вече яко се беше зарибила защото очите и бяха на понички при всяко мятане
Освен пирони, кукички, прижинките от едновремешните щипки и разни телове друго не излизаше.
Малко се преместихме и залепихме нещо тежко, ама много тежко, толкова тежко, че в началото не мърдаше а магнита се отлепяше.
Полека, лека почах да го разклащам и в един момент помръдна, това след двайсетина опита, после взех да го влача и после успях и да го вдигна от дъното.
Изкарахме ме го, нещо приличащо на селски туч, дето бабите готвят на него, тва с като плоча с дупка като за тоалет където се слага чувена с боба
И верно като туч тежеше, над 10-15 кила, ама го измъкнах, сигурно е част от кораб и е старо, доволни се прибрахме, и щастливи се похвалихме у дома.
Жената естествено ни наруга пак за нещо си, както по добава на една българска майка)) и те така.
Утре на светло, ще видим какво сме уловили, за сега го оставихме да отлежава в багажника на джипа.
Снимки нямам, че бях мръсен а и в тъмното, ама ако напишете magnet fishing в ютюб ще видите за какво иде реч.
Забавата е голяма, поне в началото
Който има малчугани и Интернет у дома веднага ще се досети за това масово страдание по съвременните дечурлига.
Щерка ми успешно върви по стъпките ми и за сега рекорда и е 7-8 часа ютюб за един ден, сигурен съм, че може да го подобри ако не я спрем...
Та за това започнах плани опити за политическо излизане от ситуацията и дори постигане на траен успех в отдалечаване от фотойла и айпада.
Уж случайно започнахме да гледаме вечер преди лягане за търсене на съкровища, металдетектинг и такива забави сред природата.
Както се подразбира, малката веднага захапа и прояви сериозен и интерес към такива видеота.
След време започнах да търся клипове с така наречения магнет фишинг или "риболов" с магнит.
Това е доста забавно занятие като единственото изисване е да има наблизо вода, гьол, езеро, река, канали, кладенци, блато, локва, дере и т.н.
Е трябва и магнит, и то не какъв а мощен, истински, неодимов магнит, най-добре сила над Н42, по-добре Н45 има и по-силни ама са мега скъпи.
Магнита трябва да има сила да вдигне поне 80-100кг, хубаво е магнита да има дупка за болт с ухо, където да се върже с правилен възел за здраво въже.
Купих аз магнити по интернет, с болтовете беше филм докато намеря, въже от амазон яхтено някакво 7мм и днес тествахме набързо нещата в една гора.
В гората има едно дере и там преди месец видяхме в блатото една голяма кутия и много и се наканихме.
Изчакахме да се стъмни за да няма много зрители, кучеразхождачи, и се спуснахме в дерето да тестваме магнитовъдицата.
Тъмно, коприва, комари, блато където почти затънах с единия крак и за малко да направя беля, та добре започна забавата.
Метнах магнита и той дрънна, значи беше метал все пак тази кутия, защото можеше и да е куфар примерно.
Мислех, си че ще залепне и ще я извадя лесно ама тя не помръдва, магнита зе отлепя кутията не помръдва.
Хмм, викаме си с щерката, е те тука ударихме съкровището, щом толкова тежи
)И мятам магнита, той лепи, дърпам, дърпам ама едвам едвам помръдва тва нещо и хич и не показва, че иска да излиза.
Обаче, единия път явно закачих магнита за ръба защото захапа кутията здраво и ми позволи полека лека да я отлепя от тинята.
И се оказа сейф, полека лека го размърдах защото вече беше се отлепил от тинята и вратичката му се отвори, и вътре имаше нещо.
Щерката, взе да се ентусиазира и вълнува супер много
Полека, лека, дърпайки за вратичката докарах сефа почти до брега.
Ама брега се оказа тиня дълбока, пропаднах и едвам не затънах, възрах въжето за две дървета за всеки случай и почнах да подлагам клони на които да стъпя.
Натрупах малко дървета, стъпах върху тях и изкарах сейфа, тежеше здраво пущината защото беше пълен освен с вода и с тиня а и с още нещо.
Е още нещото се оказа, чували за боклук, силиконов флакон празен, половин керамична плочка и с други думи, нищо ценно.
Малката, се разочарова и взе да повтаря какъв неуспех е било това.
Обясних няколко пъти разликата между неуспех и разочарование.
Както и да е, стигнахме до колата и започнах да се мия, че нали цопнах с единия крак в тинята, трябваше и магнита да измия, че беше в тиня здраво.
И светнаха в далечината фарове, и като дойде страха, тъмно, гора, фарове, ние правим странни неща, спече се детето но го успокоих, че все пак това е част от забавлението.
Та тръгнахме ние, обаче мен ми се търси още забава, понеже живеем на брега на голяма река, викам на детето, хайде да идем за пет минути, хем ще измием тинята хем ще тестваме от брега в Темза.
Паркирах малко нередно, ама нали е късно, викам за малко нема ядове.
Намерихме една пролука между акостиралите лодки и под зоркото наблюдение на банда лебеди започнахме да мятаме магнита в реката, щерката вече яко се беше зарибила защото очите и бяха на понички при всяко мятане
Освен пирони, кукички, прижинките от едновремешните щипки и разни телове друго не излизаше.
Малко се преместихме и залепихме нещо тежко, ама много тежко, толкова тежко, че в началото не мърдаше а магнита се отлепяше.
Полека, лека почах да го разклащам и в един момент помръдна, това след двайсетина опита, после взех да го влача и после успях и да го вдигна от дъното.
Изкарахме ме го, нещо приличащо на селски туч, дето бабите готвят на него, тва с като плоча с дупка като за тоалет където се слага чувена с боба
И верно като туч тежеше, над 10-15 кила, ама го измъкнах, сигурно е част от кораб и е старо, доволни се прибрахме, и щастливи се похвалихме у дома.
Жената естествено ни наруга пак за нещо си, както по добава на една българска майка
)) и те така.Утре на светло, ще видим какво сме уловили, за сега го оставихме да отлежава в багажника на джипа.
Снимки нямам, че бях мръсен а и в тъмното, ама ако напишете magnet fishing в ютюб ще видите за какво иде реч.
Забавата е голяма, поне в началото
Коментар