Tweet
Поредното ми изкачване на връх Ботев пеш.
Без преспиване и с тръгване и прибиране от и в София за един ден.
Кръстих така фотописа, защото едни от най-красивите места в Стара планина са хижа "Рай" и "Райското пръскало". Пътеката до тях преминава през резервата "Джендема", който от турски означва "Ад". Непъстъпни скалисти места, адски трудни за прекосяване извън обозначението за това места.
Дата 28.05.2016
Връх Ботев - първенецът на Стара планина е една от най-трудните пешеходни цели.
11 часа ходене във вода, остри камъни, по въжета на ръба на пропасти, всред сняг облаци и мъгли.
Ставане в 2:00 часа, тръгване в 4:00 часа от София и прибиране в полунощ същия ден.
Почти 24 часова разходка - предизвикателство.
От 570м. на старта до 2376м. на върха. Стара планина е много широка планина и върховете се стигат трудно.
1806 метра денивелация нагоре и после още толкова надолу.
Според крачкомер - около 60 000 крачки, но това всичко са някакви си цифри.
Всичко това си заслужава, за да зърнеш едни от най-красивите места в България.
Да победиш умората си, да преодолееш психическата бариера и граници, да се слееш с природата, да си напълниш душата с красиви гледки и да усетиш въздуха и свободата там горе.
Определено това остава любимият ми планински преход.
Маршрут:
София - Калофер - местност "Бяла река" - хижа Рай - връх Ботев - обратно по същия път
Тръгнахме 4 човека от София по тъмно в 4:00 часа. Аз и една моя приятелка Михаела, Захари Коровски тук от форума ,с който се запознахме на живо на тази разходка и едно момиче Весела, което никой не познаваше към момента. Ще попитате как така. Ами просто е: писахме във фейсбук в една група "Планинари", вечерта преди разходката, че имаме едно свободно място в джипа, ако някой иска да дойде. Така и стана. Има и такива хора - доверяват се на непознати и тръгват. Странно е, но факт. Впоследствие станахме приятели и направихме още няколко прехода.
Други двама мои приятели щяха да тръгнат от Панагюрище и да се присъединят към нас в Калофер.
Още в групата на планинарите ни предупредиха, че планът е доста амбициозен и може да не го изпълним. Знаех си, че е възможен, защото съм го минавал. По пътя нагоре отново се опитаха , да ни обезкуражат, чев сме закъснели и т.н., но ние бяхме твърдо устремени.
Трябваше да стана в 2:00 часа. Не спах. Въобще не съм лягал. Тръпка ми е, че ще пътувам :-)
Събрах останлите ентусиасти, които бяха свежи като репички и нетърпеливи да потеглим.
Посрещаме заревото някъде около Пирдоп
Уютът на хубава тиха музика, топлина от парното и красотата на "Подбалканския път" и спящите градове и села изтръпнали от утринния хлад отвъд стъклата
6:00 часа закусваме в центъра на моя роден град Карлово
Михаела бе приготвила послания за другите туристи и възнамеряваше да ги остави някъде по пътя.
Все по близо до Калофер. Стара планина е впечатляващо красива при този сезон.
В Калофер среща на по кафе с другите двама участници - адашът Влади и Тина. Синхронизирахме се и потеглихме.
По тесния път към манастир "Рождестово Богородично"
Пътната настилка рязко се развали и решихме да оставим леката кола на приятелчетата някъде тук и да се стъпчем в джипа всички.
Често се случва да пътувам с 5 до 7 човека. Забавно е.
Предната вечер бе валял обилен дъжд. Влажността бе много висока. Намокрихме си краката още по поляните около манастира.
Обаче пък бе толкова зелено и свежо, че чак магично.
8:00 часа - Тръгване от Бивак "Бяла река".
Трябваше да тръгнем по план в 7:00 часа, но се замотахме. Изгубихме и една от радиостанциите на Захари, но вечерта като се прибирахме си я прибрахме обратно.
Пътеката тръгва оттук към хижа Рай и минава през:
- Екопътека "Бяла река"
- Местност "Параджика"
- резерват "Южен Джендем" - в превод "Адът" заради своята непристъпност.
- "Каменливеца" - скалиста местност
- "Рогачева гора" - дивна пътека и трудно изкачване през вековна букова гора
- връх "Малък Райски Купен" - 1479м.
- Поглед към "Голям Джендемски водопад"
Бяла река бе придошла мощно
Началото на пътеката бе отвратително, кално, хлъзгаво и стръмно.
Гледка към връх Ботев. Изглежда не толкова далеч, но е страшно много тежък път.
Резрват 'Джендема"
Михаела оставя посланията
От всички страни се спускат сезонни водопади
Започва спускането в "Рогачева гора", което ти излиза соленоо, защото след него започва много стръмно и продължително изкачване към хижа Рай.
На няколко пъти пресичаме реки и потоци. Всичко е подгизнало. Тук гората е напълно непроходна, като изключим тясната пътека, която следваме.
Вековна букова гора. Свежо зелена. Уникално красиво.
Хаха, послание към ентусиастите, а с добавката 4x4 и към офроудърите. Започва тежката част към хижата. Тази част някои я наричат "Серпентините". Пътеката вие 45-60 минути стръмно нагоре с обратни завои.
Задминахме една голяма група планинари, които явно нямаха нашите амбиции - Ботев за един ден и не бързаха. С тях вървеше и това куче-мама, което получи подобаваща прегръдка :-)
Това е да обичаш всичко живо :-)
Най-сетне излизаме от гората и стръмното изкачване свърши. Поне за следващия половин час :-)
Мъчителното изпълзяване от гората се оплаща с тези неповторими гледки.
Райското пръскало - Най-високият ни постоянно течащ водопад - 125 метра.
Снимка за спомен
Едно от товарните кончета на хижа Рай
и още една снимка пред хижа Рай
Понеже вървяхме с 1 час закъснение от първоначалния план и групата се бе разпокъсала по пътя насам, решихме да се разделим. Половината останаха на хижата, другата половина потеглихме нагоре към връх Ботев.
Поддържахме връзка по радиостанциите. Пътят от хижата нагоре е много труден, особено за не отпочинали и транзитно преминаващи покрай хижата ентусиасти като нас.
Предстаоеше ни изкачване по емблематичната "Тарзанова пътека".
Оставихме излишния багаж, за да се олекотим. Хапнахме високовъглехидратни храни, заредихме с вода и след 15 минутна кратка почивка поехме нагоре.
Райското пръскало в своята прелест.
Пътеката пресича водата идваща от водопада. Него ден беше толкова пълноводна, че нямаше как да я пресечем без да се намокрим. Затова решихме да не рискуваме, да си намокрим чорапите и обувките и се събухме боси.
Ледената вода прерязва, но след като се обухме след това сякаш печка имахме в чорапите. Освежаващо и забавно.
Отклонихме се от основната пътека, която свързва хижите в околностите и подехме по стръмнините към връх Ботев към "Тарзановата пътека"
Момичетата за първи път се качваха към връх Ботев, а и без предварителна сериозна подготовка, но младостта и желанието дават криле.
Гледките тук са шеметни и спиращи дъха. Любими са ми!
Без преспиване и с тръгване и прибиране от и в София за един ден.
Кръстих така фотописа, защото едни от най-красивите места в Стара планина са хижа "Рай" и "Райското пръскало". Пътеката до тях преминава през резервата "Джендема", който от турски означва "Ад". Непъстъпни скалисти места, адски трудни за прекосяване извън обозначението за това места.
Дата 28.05.2016
Връх Ботев - първенецът на Стара планина е една от най-трудните пешеходни цели.
11 часа ходене във вода, остри камъни, по въжета на ръба на пропасти, всред сняг облаци и мъгли.
Ставане в 2:00 часа, тръгване в 4:00 часа от София и прибиране в полунощ същия ден.
Почти 24 часова разходка - предизвикателство.
От 570м. на старта до 2376м. на върха. Стара планина е много широка планина и върховете се стигат трудно.
1806 метра денивелация нагоре и после още толкова надолу.
Според крачкомер - около 60 000 крачки, но това всичко са някакви си цифри.
Всичко това си заслужава, за да зърнеш едни от най-красивите места в България.
Да победиш умората си, да преодолееш психическата бариера и граници, да се слееш с природата, да си напълниш душата с красиви гледки и да усетиш въздуха и свободата там горе.
Определено това остава любимият ми планински преход.
Маршрут:
София - Калофер - местност "Бяла река" - хижа Рай - връх Ботев - обратно по същия път
Тръгнахме 4 човека от София по тъмно в 4:00 часа. Аз и една моя приятелка Михаела, Захари Коровски тук от форума ,с който се запознахме на живо на тази разходка и едно момиче Весела, което никой не познаваше към момента. Ще попитате как така. Ами просто е: писахме във фейсбук в една група "Планинари", вечерта преди разходката, че имаме едно свободно място в джипа, ако някой иска да дойде. Така и стана. Има и такива хора - доверяват се на непознати и тръгват. Странно е, но факт. Впоследствие станахме приятели и направихме още няколко прехода.
Други двама мои приятели щяха да тръгнат от Панагюрище и да се присъединят към нас в Калофер.
Още в групата на планинарите ни предупредиха, че планът е доста амбициозен и може да не го изпълним. Знаех си, че е възможен, защото съм го минавал. По пътя нагоре отново се опитаха , да ни обезкуражат, чев сме закъснели и т.н., но ние бяхме твърдо устремени.
Трябваше да стана в 2:00 часа. Не спах. Въобще не съм лягал. Тръпка ми е, че ще пътувам :-)
Събрах останлите ентусиасти, които бяха свежи като репички и нетърпеливи да потеглим.
Посрещаме заревото някъде около Пирдоп
Уютът на хубава тиха музика, топлина от парното и красотата на "Подбалканския път" и спящите градове и села изтръпнали от утринния хлад отвъд стъклата
6:00 часа закусваме в центъра на моя роден град Карлово
Михаела бе приготвила послания за другите туристи и възнамеряваше да ги остави някъде по пътя.
Все по близо до Калофер. Стара планина е впечатляващо красива при този сезон.
В Калофер среща на по кафе с другите двама участници - адашът Влади и Тина. Синхронизирахме се и потеглихме.
По тесния път към манастир "Рождестово Богородично"
Пътната настилка рязко се развали и решихме да оставим леката кола на приятелчетата някъде тук и да се стъпчем в джипа всички.
Често се случва да пътувам с 5 до 7 човека. Забавно е.
Предната вечер бе валял обилен дъжд. Влажността бе много висока. Намокрихме си краката още по поляните около манастира.
Обаче пък бе толкова зелено и свежо, че чак магично.
8:00 часа - Тръгване от Бивак "Бяла река".
Трябваше да тръгнем по план в 7:00 часа, но се замотахме. Изгубихме и една от радиостанциите на Захари, но вечерта като се прибирахме си я прибрахме обратно.
Пътеката тръгва оттук към хижа Рай и минава през:
- Екопътека "Бяла река"
- Местност "Параджика"
- резерват "Южен Джендем" - в превод "Адът" заради своята непристъпност.
- "Каменливеца" - скалиста местност
- "Рогачева гора" - дивна пътека и трудно изкачване през вековна букова гора
- връх "Малък Райски Купен" - 1479м.
- Поглед към "Голям Джендемски водопад"
Бяла река бе придошла мощно
Началото на пътеката бе отвратително, кално, хлъзгаво и стръмно.
Гледка към връх Ботев. Изглежда не толкова далеч, но е страшно много тежък път.
Резрват 'Джендема"
Михаела оставя посланията
От всички страни се спускат сезонни водопади
Започва спускането в "Рогачева гора", което ти излиза соленоо, защото след него започва много стръмно и продължително изкачване към хижа Рай.
На няколко пъти пресичаме реки и потоци. Всичко е подгизнало. Тук гората е напълно непроходна, като изключим тясната пътека, която следваме.
Вековна букова гора. Свежо зелена. Уникално красиво.
Хаха, послание към ентусиастите, а с добавката 4x4 и към офроудърите. Започва тежката част към хижата. Тази част някои я наричат "Серпентините". Пътеката вие 45-60 минути стръмно нагоре с обратни завои.
Задминахме една голяма група планинари, които явно нямаха нашите амбиции - Ботев за един ден и не бързаха. С тях вървеше и това куче-мама, което получи подобаваща прегръдка :-)
Това е да обичаш всичко живо :-)
Най-сетне излизаме от гората и стръмното изкачване свърши. Поне за следващия половин час :-)
Мъчителното изпълзяване от гората се оплаща с тези неповторими гледки.
Райското пръскало - Най-високият ни постоянно течащ водопад - 125 метра.
Снимка за спомен
Едно от товарните кончета на хижа Рай
и още една снимка пред хижа Рай
Понеже вървяхме с 1 час закъснение от първоначалния план и групата се бе разпокъсала по пътя насам, решихме да се разделим. Половината останаха на хижата, другата половина потеглихме нагоре към връх Ботев.
Поддържахме връзка по радиостанциите. Пътят от хижата нагоре е много труден, особено за не отпочинали и транзитно преминаващи покрай хижата ентусиасти като нас.
Предстаоеше ни изкачване по емблематичната "Тарзанова пътека".
Оставихме излишния багаж, за да се олекотим. Хапнахме високовъглехидратни храни, заредихме с вода и след 15 минутна кратка почивка поехме нагоре.
Райското пръскало в своята прелест.
Пътеката пресича водата идваща от водопада. Него ден беше толкова пълноводна, че нямаше как да я пресечем без да се намокрим. Затова решихме да не рискуваме, да си намокрим чорапите и обувките и се събухме боси.
Ледената вода прерязва, но след като се обухме след това сякаш печка имахме в чорапите. Освежаващо и забавно.
Отклонихме се от основната пътека, която свързва хижите в околностите и подехме по стръмнините към връх Ботев към "Тарзановата пътека"
Момичетата за първи път се качваха към връх Ботев, а и без предварителна сериозна подготовка, но младостта и желанието дават криле.
Гледките тук са шеметни и спиращи дъха. Любими са ми!
. Никога не съм се качвал до в.Ботев, но след (фото) разказа ти все едно че бях там и аз. Е.....почти.
Коментар