Tweet
И така,началото,имах уговорка с 3-4 души за ходене до Румъния,миналата година с колегата p-pleven успяхме да обиколим трансфагараш ,и тая година си бях обещал да мина и трансалпина,планирах,мислех,исках с колата и децата,но като си представя в какви задръствания ще се набия и всичките ми мераци утихваха,още повече че в началото на годината след 17 години вярна служба,напуснах старата фирма и с колеги си направихме наша собствена фирма,с която се надявах като шев да имам повече свободно време и свобода за пътуване и т.н.Както обичайно плановете са за това да не се получават нещата както искаш,с новата фирма стартирахме с много работа,ангажименти,договори,нови киенти,офиси,техника,доставчици,коли инструменти,фактури.....работа и работа ......и една сряда почти бях стигнал до бърн оут както му викат зад океана,напук на всичката работа успях да избутам до петък,знаейки че lubashki и още един колега ще тръгнат в четвъртък реших да ходя ако ще и сам,и понеже мойте хора си намериха оправдание,а аз имах жизненоважно цел да забравя за работата,най добрия открит от мен лек е мотора,казах на жената че отивам в Румъния сам,тя не повярва,на дядото и той не повярва,помислиха че имам любовница ама нейсе....
Без каквато и да било подготовка,метнах един къс ръкав и викам стига толкова,даже палатка мислех да не нося,два дни ако ще и без вода ще издържа,към 2 часа през ноща здравия разум надделя и си взех термо бельото,на ставане към 4 часа си викам я да взема и мембраните на якето и панталона,за всеки случай и някоя консерва ,къде ще спя и ям ми беше все едно,исках да карам и карам и карам докъто падна от мотора без капчица сили да се държа за кормилото.В четири часа бях пред гаража,мотора ми даже и не подозираше какво съм му измислил(диагноза).
Единствено му напомпих –проверих гумите ,бяха си ок.Метнах всичко,видях че има място и за палатката,ми добре.....4:30 потеглих на фарове.
Предната нощ кракнах сиджик за андроид ,оффлайн навигация на БГ и Румъния,Стигнах до разклона на Павел Баня и заредих на петрол бензин догоре,сложих зимните ръкавици ,пуснах подгрева на макс и започнах да зъзна,студ,викам си ще грейне слънце,миналата година умряхме от жега по същото време.Тръгнах към шипка
Тук спрях да си вдигна всички ципове на якета панталони и т.н
Тука не помня за какво спирах,в смисъл много ми беше студено,нещо обличах
Това вече е горе на паркинга на шипка ,някъде към 5:30 сутринта,студ и студ,аз съм силно разколебан
Тук облякох всичко което носех с мен без мембраната на панталона щото не върви да се опна по гащи на главния път,студа става още по голям,подгрева работи на макс,дръжките не се пипат от жега,всичко друго крещи от студа.По стечение на обстоятелствата две години под ред на нова година тоя проход го минавам единия път на 1 януари в 01:00 часа в студ ,сняг и лед, и не съм брал такъв студ както сега.....
Това е малко след върха посока Габрово,тук намуших и мембраната и термо клина и всичко което можеше да се облече го облякох,седнах за 5 мин. и помислих трезво,да продължа ли към Румъния явно не подготвен за времето или така и така имам палатка,да отпраша към Синеморец,Ахтопол ,Каваците или където и да е на топло....Мислих и реших че по лошо от това да завали,няма на къде,и .......заваля!
Баси и късмета,стискам зъби ,мотора подухва топло,карам с 40 км. надолу и си викам поне до изгрев слънце ще карам и ако и тогава не се стопли,ще му мисля в коя посока да тръгна.
Стигнах до Русе,изтървах последното ОМВ да заредя и реших да зареждам в Румъния но след Омв имаше еко ,и нямаше коли,заредих,пих,съблякох се,слънцето грейна обещаващо,напомпих гумите и газ към моста.На моста опашка към два километра,чаках 2-3 мин.и ми писна,на зиг-заг и до кпп-то,митничара ми взе личната карта и ме пита защо направо не съм продължил а чакам,казах му че не бързам за никъде,той се засмя и вика давай....и така по гпс стигнах до курте де аржес или там както се казва,вече беше към 11 часа,жега,огладнях,забравих да кажа че навсякъде плащам с виза,никакъв кеш в мен освен 40 лв.
Спрях да хапна на една полянка,отварям консервите ,а те изтекли преди 2 години,хм....дилема,реших да ги пробвам,имаха отвратителен метален вкус,изядох три и реших да се потъркалям в царевицата 30 минути ако има включване....
Поснимах малко...
Някъде горе започваше Трансфагараш...
От по далече...
От тук дойдох,това е на юг.
Едно селфи за което нагаждах апарата 10 мин.и все не ми стигаше времето да се кордисам пред мотора
Чаках да видим има ли ефект от консервите,оказа се че консерва с 3 години годност и 2 години отгоре общо 5 не могат ме спрат.И продължаваме напред...
Тука за първи път гпс-а ме наджипиеси...пусна ме по някакъв път и така стигнах до някаква бариера след нея се оказа че има огромна болница в гората и на високо в планината,пътя до нея беше тесен и хубав но се наложи да се връщам,болницата обаче ми хареса и си помислих да ти е кеф да се разболееш в тая болница....
Нищо,пътя го минах два пъти с огромно удоволствие.
От там зареждам,пия и хапвам при всяка възможност,намерих познатия път и така стигнах до прохода...
Както споменах в началото ,исках да карам и да карам и без да спирам докъто мога...газ и само нагоре...Спрах само за снимка,макар че снимките немогат да пресъздадът истинското усещане в действителност.
Тук вече беше някъде към 15:30 часа...бях вече доста на високо ,леко захладня,но пък слънцето напичаше безмилостно парещо,реших да се потъркалям на полянката,ръмънците са странни хора.
Спират в страни на банкета с аварийни,гледам слизат и се снимат,след 2 мин. поглеждам разпънати одеяло,колата на полвината банкет на аварийки,след още 5 мин. Гледам пуши скара,колата мига на аварийки половината на пътя,половината на тревата.
На мен пък след студа в БГ ме хвана жега,изгоря ми лицето от слънцето,баси и кефа.Обух си обувките и газ нагоре..
След малко гората свърши
Явно за Румънците това е някакъв вид традиция или незнам,странно ми е
Имаше и такива изгорели.....
Естествено и много мотористи
Пътя от който дойдох от юг.
Малко по нагоре естествено имаше задръстване
Много от водачите и бакшишите ми махаха неодобрително че ги подминавам,незнам защо,но едва ли си вярват че ще бутам 260 кг.мотор 5 км. нагоре..
Спирах само да снимам,тук в тунела карането по осевата линия е трудно защото пътя е тесен и ако дойде кола от горе,колите в твоята посока няма да те пуснат щото стоят на място и така ще запушиш цялото движение,естествено вътре не се диша,и съответно да покажем на Румънците кои са по лоши водачи в ЕУ,подкарах от дясно,там вървяха пешеходци,макар тротоара да беше от другата страна,според мен тая пътека беше за колела,но в тунела освен че е тъмно тече вода и по велоалеята има четери пръста фина кал...Всички водачи се разсърдиха че ги изпреварвам от дясно и свиреха и подвикваха ама това е положението,на изхода на тунела имаше полиция най демонстративно минах с газ пред тях,и напред......Да ме извиняват водачите ,ама нямаше друг начин.
Минах целия проход и на слизане от север си харесах едно място на което миналата година бяхме разпънали палатки,за разлика от другите места това беше идеално,на 20 метра от пътя,не се вижда и е приятно сред високи дървета..но затова после...
Слезнах до главния път за Сибиу,заредих,взех някакви ръжени бисквити за 15 лв.кока кола,бира основно за пиене и потеглих обратно към карпатите.
Това са Карпатите от север на юг
Вечерта изядох още 3 пет годишни консерви,много ми харесаха,изпих всичката кока кола,и бира,носих си и ариана и нея изпих към 6 литра общо,добре че имах и една 2 литра замразена минерална вода,че и нея изпих.Към 22:00 часа един човек свири с колата вика,не му обърнах внимание,дойде при мен и вика тука не може....в общи линии ми обясни че тука на това място мечките пресичали пътя и било опасно,пита ме сам ли съм,казах да и той се хвана за главата в буквалния смисъл,дойде жена му и тя ми каза същото,но понеже съм от Пловдив,там нямаме мечки и не се впечатлих много,мислих и реших че тоя човек има бизнес нещо и така.....после чаках да дойде мецана....и така съм заспал.Мецана така и не дойде.
През ноща гледах най красивите звезди,също като бяхме деца и нощно време лягахме на плочата на нечий гараж ,нагрята от слънцето през деня и така с часове.Много красиво небе и нощ,пък и случих на пълнолуние.Сутринта станах към 4 часа и започнах да товаря нещата.
Без каквато и да било подготовка,метнах един къс ръкав и викам стига толкова,даже палатка мислех да не нося,два дни ако ще и без вода ще издържа,към 2 часа през ноща здравия разум надделя и си взех термо бельото,на ставане към 4 часа си викам я да взема и мембраните на якето и панталона,за всеки случай и някоя консерва ,къде ще спя и ям ми беше все едно,исках да карам и карам и карам докъто падна от мотора без капчица сили да се държа за кормилото.В четири часа бях пред гаража,мотора ми даже и не подозираше какво съм му измислил(диагноза).
Единствено му напомпих –проверих гумите ,бяха си ок.Метнах всичко,видях че има място и за палатката,ми добре.....4:30 потеглих на фарове.
Предната нощ кракнах сиджик за андроид ,оффлайн навигация на БГ и Румъния,Стигнах до разклона на Павел Баня и заредих на петрол бензин догоре,сложих зимните ръкавици ,пуснах подгрева на макс и започнах да зъзна,студ,викам си ще грейне слънце,миналата година умряхме от жега по същото време.Тръгнах към шипка
Тук спрях да си вдигна всички ципове на якета панталони и т.н
Тука не помня за какво спирах,в смисъл много ми беше студено,нещо обличах
Това вече е горе на паркинга на шипка ,някъде към 5:30 сутринта,студ и студ,аз съм силно разколебан
Тук облякох всичко което носех с мен без мембраната на панталона щото не върви да се опна по гащи на главния път,студа става още по голям,подгрева работи на макс,дръжките не се пипат от жега,всичко друго крещи от студа.По стечение на обстоятелствата две години под ред на нова година тоя проход го минавам единия път на 1 януари в 01:00 часа в студ ,сняг и лед, и не съм брал такъв студ както сега.....
Това е малко след върха посока Габрово,тук намуших и мембраната и термо клина и всичко което можеше да се облече го облякох,седнах за 5 мин. и помислих трезво,да продължа ли към Румъния явно не подготвен за времето или така и така имам палатка,да отпраша към Синеморец,Ахтопол ,Каваците или където и да е на топло....Мислих и реших че по лошо от това да завали,няма на къде,и .......заваля!
Баси и късмета,стискам зъби ,мотора подухва топло,карам с 40 км. надолу и си викам поне до изгрев слънце ще карам и ако и тогава не се стопли,ще му мисля в коя посока да тръгна.
Стигнах до Русе,изтървах последното ОМВ да заредя и реших да зареждам в Румъния но след Омв имаше еко ,и нямаше коли,заредих,пих,съблякох се,слънцето грейна обещаващо,напомпих гумите и газ към моста.На моста опашка към два километра,чаках 2-3 мин.и ми писна,на зиг-заг и до кпп-то,митничара ми взе личната карта и ме пита защо направо не съм продължил а чакам,казах му че не бързам за никъде,той се засмя и вика давай....и така по гпс стигнах до курте де аржес или там както се казва,вече беше към 11 часа,жега,огладнях,забравих да кажа че навсякъде плащам с виза,никакъв кеш в мен освен 40 лв.
Спрях да хапна на една полянка,отварям консервите ,а те изтекли преди 2 години,хм....дилема,реших да ги пробвам,имаха отвратителен метален вкус,изядох три и реших да се потъркалям в царевицата 30 минути ако има включване....
Поснимах малко...
Някъде горе започваше Трансфагараш...
От по далече...
От тук дойдох,това е на юг.
Едно селфи за което нагаждах апарата 10 мин.и все не ми стигаше времето да се кордисам пред мотора
Чаках да видим има ли ефект от консервите,оказа се че консерва с 3 години годност и 2 години отгоре общо 5 не могат ме спрат.И продължаваме напред...
Тука за първи път гпс-а ме наджипиеси...пусна ме по някакъв път и така стигнах до някаква бариера след нея се оказа че има огромна болница в гората и на високо в планината,пътя до нея беше тесен и хубав но се наложи да се връщам,болницата обаче ми хареса и си помислих да ти е кеф да се разболееш в тая болница....
Нищо,пътя го минах два пъти с огромно удоволствие.
От там зареждам,пия и хапвам при всяка възможност,намерих познатия път и така стигнах до прохода...
Както споменах в началото ,исках да карам и да карам и без да спирам докъто мога...газ и само нагоре...Спрах само за снимка,макар че снимките немогат да пресъздадът истинското усещане в действителност.
Тук вече беше някъде към 15:30 часа...бях вече доста на високо ,леко захладня,но пък слънцето напичаше безмилостно парещо,реших да се потъркалям на полянката,ръмънците са странни хора.
Спират в страни на банкета с аварийни,гледам слизат и се снимат,след 2 мин. поглеждам разпънати одеяло,колата на полвината банкет на аварийки,след още 5 мин. Гледам пуши скара,колата мига на аварийки половината на пътя,половината на тревата.
На мен пък след студа в БГ ме хвана жега,изгоря ми лицето от слънцето,баси и кефа.Обух си обувките и газ нагоре..
След малко гората свърши
Явно за Румънците това е някакъв вид традиция или незнам,странно ми е
Имаше и такива изгорели.....
Естествено и много мотористи
Пътя от който дойдох от юг.
Малко по нагоре естествено имаше задръстване
Много от водачите и бакшишите ми махаха неодобрително че ги подминавам,незнам защо,но едва ли си вярват че ще бутам 260 кг.мотор 5 км. нагоре..
Спирах само да снимам,тук в тунела карането по осевата линия е трудно защото пътя е тесен и ако дойде кола от горе,колите в твоята посока няма да те пуснат щото стоят на място и така ще запушиш цялото движение,естествено вътре не се диша,и съответно да покажем на Румънците кои са по лоши водачи в ЕУ,подкарах от дясно,там вървяха пешеходци,макар тротоара да беше от другата страна,според мен тая пътека беше за колела,но в тунела освен че е тъмно тече вода и по велоалеята има четери пръста фина кал...Всички водачи се разсърдиха че ги изпреварвам от дясно и свиреха и подвикваха ама това е положението,на изхода на тунела имаше полиция най демонстративно минах с газ пред тях,и напред......Да ме извиняват водачите ,ама нямаше друг начин.
Минах целия проход и на слизане от север си харесах едно място на което миналата година бяхме разпънали палатки,за разлика от другите места това беше идеално,на 20 метра от пътя,не се вижда и е приятно сред високи дървета..но затова после...
Слезнах до главния път за Сибиу,заредих,взех някакви ръжени бисквити за 15 лв.кока кола,бира основно за пиене и потеглих обратно към карпатите.
Това са Карпатите от север на юг
Вечерта изядох още 3 пет годишни консерви,много ми харесаха,изпих всичката кока кола,и бира,носих си и ариана и нея изпих към 6 литра общо,добре че имах и една 2 литра замразена минерална вода,че и нея изпих.Към 22:00 часа един човек свири с колата вика,не му обърнах внимание,дойде при мен и вика тука не може....в общи линии ми обясни че тука на това място мечките пресичали пътя и било опасно,пита ме сам ли съм,казах да и той се хвана за главата в буквалния смисъл,дойде жена му и тя ми каза същото,но понеже съм от Пловдив,там нямаме мечки и не се впечатлих много,мислих и реших че тоя човек има бизнес нещо и така.....после чаках да дойде мецана....и така съм заспал.Мецана така и не дойде.
През ноща гледах най красивите звезди,също като бяхме деца и нощно време лягахме на плочата на нечий гараж ,нагрята от слънцето през деня и така с часове.Много красиво небе и нощ,пък и случих на пълнолуние.Сутринта станах към 4 часа и започнах да товаря нещата.
)
Коментар