Ходеше ми се от доста време до хижа Иван Вазов и Урините езера, но го даваха дъжд с гръмотевици и въпреки това пак тръгнахме. Сутринта беше слънчево и доста топло времето.
Първа спирка за кучето, да ходи на тоалетна
Следващата спирка е за вода. Има някакъв метален каптаж, в който влиза вода. Друг път също съм пил от там вода, уникална е
Това със сигурност са щастливи крави
Черното езеро:
Групата (без мен)
С джипа до тук. Продължаваме пеш към хижа Иван Вазов
Той със сигурност е най-доволен
Кристално чиста вода
Най в ляво е връх Калин, а от дясно е накяъде джипа
Свободни кончета:
И най-накрая след 1:15 мин сме на хижата.
Там ни посреща Кабир, но тъй като и ние сме с куче не се задържахме много.
Време за уридни езера имаше, но започна да се гърми и предпочетохме да го оставим за друг път.
Вече хванахме по пътеката за Калин
На връщане минахме по пътя за Черното езеро, на отиване към хижата напряко през скалите.
Щом се качихме в колата и потеглихме надоло, започнаха първите капки дъжд.
Яз. Калин и черното небе над него.
Време е да тръгваме, започва да вали по-силно.
Скоро не бях вижал такава буря. За минути по време на спускане пътя стана като река. Малко по-надоло започна и градушка. На 2-3 пъти спирах заради големите ледени топчета.
Не знам дали личи какво става навън. Спряхме под едно дърво да ни пази поне малко от градушката.
Е това беше нашата разходка до Яз. Калин и хижа Иван Вазов. Надявам се да ви е харесало.
Първа спирка за кучето, да ходи на тоалетна
Следващата спирка е за вода. Има някакъв метален каптаж, в който влиза вода. Друг път също съм пил от там вода, уникална е
Това със сигурност са щастливи крави
Черното езеро:
Групата (без мен)
С джипа до тук. Продължаваме пеш към хижа Иван Вазов
Той със сигурност е най-доволен
Кристално чиста вода
Най в ляво е връх Калин, а от дясно е накяъде джипа
Свободни кончета:
И най-накрая след 1:15 мин сме на хижата.
Там ни посреща Кабир, но тъй като и ние сме с куче не се задържахме много.
Време за уридни езера имаше, но започна да се гърми и предпочетохме да го оставим за друг път.
Вече хванахме по пътеката за Калин
На връщане минахме по пътя за Черното езеро, на отиване към хижата напряко през скалите.
Щом се качихме в колата и потеглихме надоло, започнаха първите капки дъжд.
Яз. Калин и черното небе над него.
Време е да тръгваме, започва да вали по-силно.
Скоро не бях вижал такава буря. За минути по време на спускане пътя стана като река. Малко по-надоло започна и градушка. На 2-3 пъти спирах заради големите ледени топчета.
Не знам дали личи какво става навън. Спряхме под едно дърво да ни пази поне малко от градушката.
Е това беше нашата разходка до Яз. Калин и хижа Иван Вазов. Надявам се да ви е харесало.
Коментар