През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

[georgipetkov64]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

То както е тръгнало,да чакаме и екшън!
Това,в кръга на шегата.Чета с интерес,и чакам продължението.
Браво!

[ezhko]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Част 2 - Ден втори (past the point of no return)

Ден втори логично започва, където е свършил ден първи - в хотел Шкадарлия в Прокупле.
Ранна сутрин: телесната ми обвивка се смъква в ресторантчето. Поднесеното кафе не само брутално връща и душата на мястото и, но и я удря през петите директно в паркета.
След което се принася омлет с кремвирши. Богослужението е завършено, сега е ред на земните дела. Докато се интересувам дали другарчето ми не се е появявало тази сутрин, се появява "гледачката" от снощи.
И продължава с убежденията за чудотворния майстор, който е на една ръка разстояние. Хващам собственика на хотела насаме и му обяснявам, че не изпитвам доверие към дадената особа.
Собственикът обаче ме изненадва - права е жената казва - майсторът е велик и ще ходил да си взема буса от него днес. Искам ли да ме закара? Ми искам разбира се! Ааа - той се буди към 10:00
Добре де - ще се чака. И чакам. Става десет, отиваме при вълшебния майстор и научаваме, че същия е бил отнесен от летящото килимче в Швеция. То и аз ще ходя там, ама от следващия понеделник.
А сега ко прайм? Ми имало наблизо и майстор на мотори. Возят ме дотам. На плочника пред къщта лежат тленните останки на два Симсона и един скутер. Частите им са смесени и пръснати навсякъде...
Пича надниква снощен след десетото позвъняване и ни се кара, че го будим посред нощ.
Връщаме се в хотела несолоно хлебавши. Ситуацията изисква преценка и изясняване на алтернативите. С други думи ми трябва мултицет. Къде може да има такова нещо? Пращат ме при "кинези"-те - логично.
Връщам се с мултицета, тъкмо да видя последните гърчове на колежката след кафето. Мерим тоци. Акумулатора е малко под 12V. Заряд без фарове 13.4V. С фарове 12.3V. Не впечатляват, но и не са безнадеждни.
"Да бъде или да не бъде" -туй е въпросът! Решението отново гласи - форвертс!!!
Тръгваме за Копаоник по обед. Път кат слънце (с много такова отгоре), движение слабо - след 2 часа (вкл. приятните завойчета нагоре по планината) се мъдрим на панорамата на Копаоник. Тъдява:

Наслаждаваме се на гледките


Докато хапещия студ не ни прогонва обратно при моторите

Поемаме надолу към Рашка. Пътчето е стръмничко и на къси серпантини, но асфалта е сух, а гледките прекрасни. Първата ми снимка обаче е чак под серпантините. Прекалено са стръмни за да се спре.


Стигаме около 4 в Нови Пазар, откъдето се закупува и зарядно за акумулатор. После сядаме в едно заведение до шадравана на градския площад да обядваме.
От много години не бях ял истинско кисело мляко. Препоръчвам горещо!


Зареждаме на Лукойл накрая на града, кафе, цигара и към границата.
Тъкмо минаваме сръбския граничен пункт и DRZ-то решава, че няма да пали. Акумулатора на 11.4V. Молим граничарите да заредим акумулатора. Докато текат преговорите спира любезен шофьор, вади кабели и дава ток. Мотора пали от раз и потегляме. Минаваме Черногорския граничен пункт без да го гасим и потегляме за Рожайе.
Веднага навлизаме в каньона на река Ибър:

Стигаме Рожайе, купуваме набързо кабели за прехвърляне на ток от акумулатор и потегляме нататък.

Навлизаме в каньона на река Тара. Внушително място, непредаваемо със снимки.

Няма и да се опитвам. Който иска - да ходи да си го гледа на място.
Бързо се стъмва, а ние още не сме стигнали планираната крайна точка за ден едно (чувате ли смях отгоре?)
С мъка минаваме по завоите над шеметните урви в тъмнината. В 10:30 денят приключва в къмпинга до хотел Равняк с няколко бири любезно поднесени от служител на хотела. (снимката е от следващата сутрин)


Стигнали сме "the point of no return". Оттук нататък сме по-близо до крайната цел на пътуването отколкото до София. Въпросът да продължаваме или да се връщаме не стои на дневен ред.

Маршрута за деня (300км.):
https://goo.gl/maps/TS3TU8xN33M2

[whitewater]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Схванах ситуацията. БМВ-то трудно ще го развалиш с една такава разходка... Колежката с DRZ-тa да не е същата, която се оплакваше във мото форума, че и изгорял статора, имало някакви къси съединения и разни други "веселби" с мотора и на това пътуване? С този DRZ, който е със супермото джанти?

Ааа... и ДРЗ не се разваля с едно пътуване ... много моля! Дама е моята,има капризи,но ме прибра на ход жива и здрава! Иначе и БМВ-то ми е отдавна на сърце.. но се включих да защитя честта на моят изключително неверотен, дурако и идиотоустойчив мотор!

[suzuki team]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Ааа... и ДРЗ не се разваля с едно пътуване ... много моля! Дама е моята,има капризи,но ме прибра на ход жива и здрава! Иначе и БМВ-то ми е отдавна на сърце.. но се включих да защитя честта на моят изключително неверотен, дурако и идиотоустойчив мотор!

А така,някой требе да защити и сузукитата.

[ezhko]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)


Част 3 - Ден трети (the name of the game)

Четвъртък - рано сутринта. Излюпвам се от спалния чувал и още несъбуден вече съм гладен...

Оглеждам се за помощ в създалата се ситуация. Помощ отнийде се не види.
Ресторанта затворен...

Колежката е опашкулена в палатката си и вероятно няма намерение да се порадва на изгрева. Младост - да не е като нас дъртите да става с първи петли?


Ясно - спасението на гладните е в собствените им ръце. Които веднага се раздвижват за да спретнат "Кус-кус с риба тон по мъжки".
Ето я и рецептата:
В канчето на газовия котлон се сипва олиото от пакета с риба тон (консерва - ама в пластмасов плик вместо в тенеке). Слагат се заветните 5 гр. сол, щипка сушени зеленчуци и се пълни с вода до половината.
Пали се котлона и след 2 мин. сместа ври. Канчето се допълва с кус-кус до малко под края и се оставя да къкри на тих огън 10 мин. Котлона се гаси и почва бъркане. След още 5 мин. водата е поета и е време за смесване с рибата тон. Което се прави в приложеното пластмасово канче. Гладът е утолен, но съдържанието на кофеин в кръвта е на опасно ниски нива...
Пристига колежката с оферта - джезвето и кафето от нея, а котлона и водата от мене. Оферта "приета със задоволство". "Джезвето" се слага на котлона, при което пламъка е притиснат надолу и пластмасовите части почват да горят с тих пламък... Джезвето се маха. Котлона се гаси. Кафето се доварява на котлона на колежката.


Пристига и персонала на къмпинга. Питам да платя - аааа, безплатно е (щото баните не са довършени). Какво да кажеш - балкански нрави. Също като в България.
Стягаме багажа и с бодро темпо през невероятния каньон на Тара виждаме първата контролна точка за днес - знаменития мост над реката.

Скоро и стигаме до него.

До моста два паметника. Единия официално-държавен, възхваляващ подвига на черногорския инженер, взривил построения от него мост и c цената на живота си забавил хитлеристките войски.
Втория, далеч по-малък - тих вопъл на майката на въпросния офицер, питаща ЗАЩО?!? Мисля, че политиците от всякакъв цвят и националност, следва да бъдат заставяни да отговарят персонално на тези въпроси. И ако нямат съвестта после да се хвърлят сами от моста, да бъдат бесени на него за назидание.

Междувременно ми предлагат да се спусна по въжен тролей от единия край на каньона до другия. Добре. Ако някой ме занесе на гръб ееееей до онова баирче дето почва тролея и после ме върне с кола през моста до мотора. Някой друг път.

Времето напредва и ние се отправяме по серпантините към Жабляк. През това време дъждеца кротко ни мокри.
Малко преди Жабляк дъжда става пороен. Като не разбираме от намек...

В същото време виждаме край пътя сервиз. Спираме за да видим, дали няма да решат проблемите на DRZ-то. И заварваме майсторите започнали втора бутилка сливовица.
Е поне изчакваме пороя да мине на сухо. Стигаме до Жабляк.

Гледките са невероятни - курортното градче е скапано. Опитите ни да намерим гостилница удрят само на барове. На нас може и да ни е рано за пиене, но на "туристите" не.
В същото време започва гръмотевична буря. Колежката изказва съмнение в разумността да ходим по планинските върхове в такова време и предлага да следваме царския път до Подгорица.
Да де, ама аз за какво съм бил път чак дотук? Поглеждам accuweather - имаме прозорец от 2 часа в гръмотевичните бури за да минем 40 км. проход от Жабляк до Трса. Даааа!
Защо съм толкова настоятелен? Ми защото ни чака ето това:









И гледките ни дочакват. Ето ни и нас:



A на мен от околната обстановка ми спира дъха. Пълен възторг. Иска ми се момента никога да не свършва. Пулсът ми е сигурно 200 и трябва постоянно да си напомням да дишам.
Невероятно!!!!Още!!!!Моля!!!!

Разминаваме се с поне пет групи мотористи, незнайно защо решили да минават маршрута в посока обратна на нашата. Прочее ние сме единствените минаващи в тази посока. Най-лошия мотоциклет който видях беше КТМ 990 Адвенчър на който липсваха повече от 30% от наличните Туратех ъпгрейди. Мдааа - прошляк некъв.
Ето и видео от маршрута, направено от навигатора на такъв, като него:

Почва пак да гърми и да трещи, но вече не ни касае - дегустираме менюто на единствения ресторант в Трса в компанията на поне още 5 екипа като нас.

Топлата чорба иде дюшеш на измръзналото ми и мокро тяло. Гулаша добавя нотка на оптимизъм, че има живот и след видяното, а с кафето ми идва и необоснованата идея, че съм годен да продължа. Чао топло огнище.

След кратко и стръмно спускане стигаме до това местенце:


Кафето в мен казва, че ще минем оттук. И минаваме:


Серпантините се редуват с тунели, после преминават в серпантини в тунели, а накрая и черешката на тортата: кръстовище в тунел:


И ние там:

А ето и видео от група ентусиасти по темата:

Веднъж слезли до главния път имаме дилема - към Котор ли да поемем или към Сараево?
Вече сме четвъртък, а спътничката е съдия по рафтинг в събота. Дотук акумулатора не ни е подвеждал, но....
...но ние сме вече ден и половина назад от плана (смях отгоре), акумулатора не зарежда (пак хилеж отгоре), а рафтинг съдийството не може да бъде рискувано.
Така че, завой към границата с Босна.
Чакат ни прекрасни моменти по каньона на река Пива. Ето такива:





A ето и видео с подходяща музика илюстриращо прекрасно пътя:

Забелязахте ли моста на края на видеото? Ето този?

С една такава настилка?

Само че дървото влажно и разлигавено?
Е това е границата с Босна...
...гледам колежката приближава мястото с прилична засилка и си следните мисли минават като куршуми през главата ми:
1. Абе тея точно дървен мост ли измислиха тука? Колко ли мото-велосипедисти им тежът на съвестта?
2. Колежката натиска спирачка...Не, не, не, нееееееееееее .....DRZ-то и колежката се влачат настрани.... Не, не гредата ... И камъка не... Уффф - спряха.
3. Леко се отърва...Ама точно от такова невинно падане носих жертвата до Пирогов...Две операции на колянна става... Не, не пак!!!
4. Стой долу - идаааааа <чувам собствения си глас>. Да бе - аз и рицар на бял кон (мотор).
Идааааа, ама трябва да спра. Като натискам спирачката повтарям изтърсването (слава богу в по-малки мащаби, поради много по-ниската ми скорост).
Босненските граничари мрат от хилеж на постовете си. После идват да дигат мотори. В хватката им личи опит, натрупан от многократни повторения.
В последващия разговор дедукцията ми намира потвърждение - "Абе брато, тука ден не минава без да се пребият поне трима кат вас. Днеска сте ни петите".
"Да е жива и здрава ... ти. И роднините. И те милите" - тече ли тече моята мисъл. А устата глаголи: "Ами някой няма ли да се сети нещо да направи?"
"Началството в своята мъдрост не е разпоредило още" е отговора. "За да осигури забавление на персонала" - шепне подсъзнанието ми.
Отбиваме за по утешение във вид на PowerBar. Митничарят се оказва рафтинг-фен. Завръзва се разговор за два фаса време ...
Към края се включвам за да попитам за пътя нататък. "Ми 20 км. не е стока" е неутешителния отговор. А щом е така - да тръгваме доде е светло.
Пътя наистина не е стока:

Стръмен, завои, редките участъци асфалт са покрити с рядка кал и дребни камъчета за още "по-добро" сцепление...Гумите на DRZ-то не понасят гаврата и следва ново изтърсване.
А след него, мотора не палииии. Спираме група сладури с Мерцедес. Имаме кабели. Те имат ток. Продължаваме бавно и внимателно до разклона за Фоча, където асфалта рязко се подобрява.
Drang nach Sarajevo - се носи боен вик до мене. Добре де, само дето е тъмно. И мокро. И аз съм мокър. И сме скапани. И е студено. Поради което се влачим с 1-ва таралежа скорост.

На 10 км. преди Сараево спираме за фас на автобусна спирка до някаква пропаднала кръчма. Фас - добре, ама мотора пак не пали...
Вадя с отработено движение кабелите и се отправям към спрял наблизо мерцедес. Груба грешка, щото мерцедеса е подозрително нов.
"Разкарай се бе село. Аз не знам де му е акумулатора на мойто каруца" - се носи нежния баритон на мутрата отвътре.
Отправям се към кръчмата за втори опит. Краката са ми схванати от студ, влага и обездвижване. Твърдите ботуши добавят своята лепта и походката ми наподобява ритуален езически танц.
С този танц се изтърсвам в кръчмето размахвайки в такт кабелите.
Две трети от посетителите веднага дават дума да минат на по-качествен алкохол. По-смелите от останалата група се приближават с решителното намерение да отстранят злия дух, решил да развали хубавия им делириум тременс. Атаката им рязко спира, когато си позволяват да поемат дъх на 3 метра от мен. С просълзени очи молят прошка и чист въздух. Милостиво се съгласявам. Срещу ток.

Останалите до Сараево 10км. ги минавам в хипнотично състояние, сънувайки топла баня и чаршафи. Спираме на бензиностанция в центъра. Отварям интернет в търсене на подходящ хотел. Има такъв - казва се Ада, близко е и е 60лв. за единична стая със закуска и охраняем паркинг. Ада ми звучи като рая. Хотела е забутан в някакви улички. Нацелваме го от 3-ти опит.

Един прекрасен ден завършва след 220км пътуване и много емоции.
Ето го и маршрута за деня:
https://goo.gl/maps/nbyy4ihBKfv

[go6o]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

баси, и същия маршрут, и същия хотел, че и времето ... спомени

[sozi]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Велик си брат и в разказа и в снимките

[s_s1]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Благодаря за пътешествието. Много увлекателно разказваш.
Очаквам продължението.

[ezhko]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Част 4 - Ден четвърти ("Радости от различен калибър" - както казва Азис)

Петък - днес трябва да сме до вечерта в Баня Лука. Че колко му е: 200км +/- 10.
Това и на велосипед е постижимо, нали така? НАЛИ ТАКА?!? А?

Събуждам се с първи петли и слизам на закуска. После се отправям към паркинга ...


...и от нямай какво да правя решавам да закърпя мигача на DRZ-та (дето пострада при второто падане). Отварям маската на фара. С малко магия мигача си идва на мястото.
Тъкмо да затворя маската и виждам как жичката на габарита опира в маса. Ето защо габарита е светел и при изключено положение (си мисля аз, докато греша). Идва и колежката.
Замерваме заряда - малко по-добре е. Перфето. Остави го малко да поработи, викам, докато смъкна багажа си. Тъкмо ще позареди акумулатора...
Връщам се с багажа - колежката "сияе". Току що казва ми се изпари антифриза... Ушите ми писнаха от кикота на този горе. Почти получих сръбско гражданство (щото те не псуват на майка, ами на ...).
Проверявам вентилатора. Не ще да работи. Дали не е датчика? А купи тези жици. А дай ток директно от акумулатора на вентилатора. Ми не ще да върти. И с разменени полюси не ще. и като побутнеш перката, пак не иска ... Скромните ми идеи свършиха тук. Предлагам да се остави мотора на съхранение в хотела и до Баня Лука с автобус. Паралелно се търси превоз до София.
Спътничката обаче инат - не може да няма сервиз в Сараево. То че не може - не може. Ама от де да ги знам къде са. И кой е читав? И как да се закара мотора дотам?
Хотелиера идва с идея: има, казва, рокерски бар наблизо. Там трябва да знаят... Дигам се до бара. Ето го там - в средния от трите високи блока в близката далечина.

В мижавия бар ме насочват към сервиз на Piaggio. От сервиза ми казват да донеса мотора и антифриз. Доверието ми към тях се топи стремително с всяка дума, която разменяме...
За всеки случай купувам подходящ антифриз и дестилирана вода и се отправям назад. А там Али Баба и 40-те разбойници увещават колежката, че само на 30 км. оттук имало блестящ сервиз.
Те имали бус и щели да я закарат само за 20 евро. Колежката се навива. Предлагат да качат и моя мотор. С леко потръпване си представям телесните ми останки въргалящи се в някой дол, моторите приватизирани, а девойката продадена по канален ред. Аааа, не, изричам гласно. Моя мотор си е на ход.
Товарим мотора и потегляме. Аз на дистанция отзад. Вземаме карта за вход на магистралата. С пълен резервоар съм - няма къде да избягат (или пък аз сам ще им дойда в бандитската бърлога?). На излизане от магистралата трябва да се плати. Гледам как се отдалечават към близкия завой. Правя си сметката, ако не спрат, да не платя и да ги догоним с полицията заедно (дето оригинално ще гони мен за неплатеното евро). Те обаче чинно спират да ме изчакат.
Стигаме в пакет до сервиза и на мен оптимизма ми рязко се качва - в двора и постройките поне 50 ендура, от които половината Сузукита... Тук сме на правилното място!
А правилното място не е Кауфланд, а ТУК (село Lepenica до Сараево)!
Сваляме мотора, изчакваме майстора да дойде. От радост споделям ракията на приятелите с буса. Щедро ги каня в България.
"Ааа, вика пича, не мога". "Що бре". "Ами имам условна присъда. За кражба на мотори".
Туш. Гасете лампите.
Междувременно диагностиката тече и показва следното:
- късо съединение в лявата конзола
- неработеща фаза на генератора
- подбит обков на вентилатора
- клеясала ос на вентилатора

Предлагани варианти:
- оставете мотора и елате си го вземете след два дена (звучи разумно, но неприемливо за колежката)
- временно изключване на задната светлина (но не и стоп), слагане на маломощна крушка на предния фар, почистване на вентилатора и изправяне на обкова. Препоръчват да запалиме свещичка в близката църква за здравето на вентилатора (ама по-дебела).

Вариант две е приет и докато тече кърпенето, слагат акумулатора да се зарежда. Аз през това време се отправям да търся обяд. В единствената кръчма в селото предлагат единствено кебабчета. И специално за мен - вчерашни питки хляб. Вземам два броя и се връщам. Вълнението е потиснало глада на колежката, а аз не ям, защото усещам, че не е трябвало да пия оная ракия...
В 18:30 потегляме от сервиза с планове (все още не сме си взели урок) да се домъкнем преди полунощ в Баня Лука.
Тече еднообразен ландшафт с чести населени места:

Тъкмо излизаме на магистрала и ни запуква дъжд.

После се и стъмва. А стомаха ми настойчиво иска да повикаме боата...
Спирам да я викам. И така почти час. Дъжда става порой. Отказваме се да продължаваме днес.
Решавам да не дарявам кебабчета на боата и ги давам вместо това на гладните.
За късмет точно над нас има мотел с паркинг.

Единична стая с баня и бойлер и със закуска - 15 лв. Какво повече му трябва на човек?
Как какво - бира! И бира има, а и разкошна тераса, където да се наместим. (Зад маскировъчната мрежа, между двете кули на снимката по-долу):


Разотиваме се по стаите с уговорката да сме тръгнали в 5:00 на другия ден. Планът (някои хора никога не се научават!!!!) е да стигнем на мястото на състезанието, преди то да е почнало (8:00 сутринта).

Завършва ден, пълен с толкова крив късмет, че даже дни по-късно, докато пиша за него, компютъра ми забива на два пъти...

Изминати само 116 км. по този маршрут:
https://goo.gl/maps/nBatkGtBepB2

[ezhko]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Част 4 и половина - Ден пети ("Тръгнахме заедно - пристигнахме всички")

"Съботно утро, ясно и свежо. Наоколо всичко кипи от живот."
Да бе, да... В 4:45 само балъци като нас не спят и товарят мотори.
Справяме се за 15 мин. и потегляме. Чакат ни 173 км. И имаме 3 часа да ги минем.
Времето е добро. Пътя относително сух. Завоите - приятни:

И докато съм се отпуснал приятно, се разминавам на милимунди с оная с косата...
Бус. Дал ляв мигач. Престроява се за завой в ляво. Продължавам си направо. Това е толкоз просто и логично.
Внезапно буса завива надясно. Моторист (аз). Какво тук значи някаква си личност?
Личността обаче държи на кожата си и се счупва от рефлекси. Промъква се в оставената пролука от 1 м. качвайки се на тротоара.
Вместо да се огъне около пътния знак, скача обратно на платното и даже успява с мъка да запази равновесие...
С други думи се отървава само побелели от ужас косми и съкратени години от живота.
За момент размислям дали да не се върна и да убия гадта...Но имаме да гоним план!
И го гоним.
Минаваме Баня Лука и навлизаме в каньона на река Върбас.

Пристигаме в 8:10 на предполагаемото място. Там няма никой.

Следват телефони преговори и още малко път нагоре по каньона.

За да стигнем до едни такива ентусиасти:


Тръгнахме заедно, пристигнахме всички. И то почти навреме за да може нейна чест да се заеме със справедливо съдене на горепоказаните удавници.
ФИНАЛ...

Част 5 - Ден пети ("But I have promises to keep, and long to go before I sleep...")

...ама не съвсем. Да не забравяме връщането! Аз следва да летя по обед в понеделник.
За по-нататъшните дестинации нямам време. Да изчакам един ден за да се връщаме заедно - рисковано.
Още повече имайки предвид, че съм тотално дехидратиран и продължава да ми се гади ...
Обсъждаме накратко ситуацията.
Нейна чест се чувстват уверени, че ще се справят с обратния път. Дълъг е, но е само магистрали. А и българският отбор е с бус...
Вземам си довиждане и поемам на обратно. Не съм сам - боата е на едно повикване през цялото време.
Назад пътя е тривиален.
Обратно през Баня Лука, където най-забележителното нещо е една малка крепост:

После магистрала като слънце до границата с Хърватска:

Обичайните балкански неуредици на границата (разположена абсолютно неинтуитивно в центъра на населеното място):

Километрите до Белград се нижат монотонно, прекъсвани само от зареждания, една граница и преговорите с боата.
Планирано беше (sic!), на връщане да спим в къмпинг "Ruza Vetrova".

При моето състояние, обаче е по-добре да се прибирам.

За да не съм 100% капо правя кратко отклонение до Манасиевият манастир. Ето го на хоризонта:


Спирам за да поръчам хроники на това пътуване



После продължавам към Ниш. Тунелите и тировете след Ниш са гадни на този етап, но не са нищо ново и непознато.
Обаче получавам неочакван бонус - след тунелите и до Пирот е магистрала! (макар и незавършена)

Напускам Сърбия с последните лъчи на слънцето за деня, за да стана свидетел на ритуала по смяна на българската гранична стража. Точно преди аз да мина!

Смяната отнема само 15 мин. за мое облекчение.
Продължавам по инстинкт напред...
Route 80...

...предизвиква определени асоциации. Ето такива:

Хаслъ riding for 16 hours...И да - wishing the trip was trough...
Източно от Омаха. Доста по на изток, слава богу

Малко преди околовръстното си имам малка закачка с две възголемички бау-бау, решили да тренират уменията си за прихващане на преминаваща плячка.
Така де - аз съм сертифициран дресьор на (служебни) кучета... Попаднали са на точния човек. Млади са - имат още да поучат. Когато го направят, ние мотористите ще имаме проблем за решаване.

...23:30 съм прибрал мотора и мъкна сака и себе си към къщи...

След 950км. денят и пътешествието приключват за мен.

Маршрута за деня:
https://goo.gl/maps/FFrAR4rpfxt

[ezhko]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Равносметка:

Минати километри:1840
Дни: 5
Разходи: 420лв., от които:
- 130лв. за гориво
- 135лв. за спане
- 40лв. за пътни такси
- 115лв. за храна и кафета по пътя.
(с точност +/- 5 лв.)

Преживявания: безценни

[СПИДИ]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Благодаря!

Дерзая ...

[go6o]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Супер! С другият участник какво се е случило после, че не се вижда от написаното? Всичко е добре, когато свършва добре ... ))

[ezhko]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Супер! С другият участник какво се е случило после, че не се вижда от написаното? Всичко е добре, когато свършва добре ... ))

Ааа... и ДРЗ не се разваля с едно пътуване ... много моля! Дама е моята,има капризи,но ме прибра на ход жива и здрава! Иначе и БМВ-то ми е отдавна на сърце.. но се включих да защитя честта на моят изключително неверотен, дурако и идиотоустойчив мотор!

[IDVES]

От: През реки и планини (Сръбски, Черногорски и Босненски)

Браво! Майстор си на описанието! Две вечери под ред ми достави невероятно удоволствие да чета написаното.