Притегателната сила на Родопите - мото трип

[lubashki777]

Какво са Родопите...?
За някои може да са само планина, за други местоживеене, а за трети дори ...просто нищо особено...
За мен обаче това е може би рая на земята...
Планината на траките и не случайно строените от тях стотици светилища,ме привлича с енергията си, планината на Орфей и легендите ме привличат с мистиката си, а всичко останало ме грабва защото е...просто глътка свежест и доза от наркотика наречен хармония, релакс, красота и спокойствие...
Няма как да мине годината, без по някакъв начин да не успея макар и за кратко да отида в тази планина.Миналата година ежегодната ни станала вече традиция експедиция с джипките през лятото беше в далечния северозапад.Видяхме красотите на западния дял на Ст. Планина, разгледахме множество уникални пещери и стъпахме с джиповете на най-северозападната точка на БГ...устието на р. Тимок.Беше красиво и готино изживяване, особено с верните приятели, които бяха невероятна компания.Въпреки това, че лятото отмина...онази вътрешна притегателна сила не ме остави на мира и от нищо организирах едно самостоятелно ходене в любимата планина...


http://offroadsz.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=3377


Стартирахме тази година...купих си мотора/най-после.../, направихме доста обиколки до интересни дестинации, но...нещо все ме дърпаше да направим едно кръгче и в Родопите.Уговорихме принципно моята идея и след като издебнахме една неделя в която се очакваше...почти да не вали потеглихме.
Групата този път беше извън мен и Стефката, още два мотора/Ники , половинката му и Марти/.Събрахме се сутринта уговорихме подробностите и гас...
Времето беше мрачно...





...но карах и в сърцето ми грееше онази...специалната светлина, а ръцете ми едва ли не трепереха от мисълта как само след два часа ще сме там...на специалното място...
Първа спирка за кафенце и зареждане с гориво е на ОМВ-то на Поповица. Наредихме конете на коневръза и седнахме ...





Специален поздрав към Стефко...за спомен така да се каже, че от два дни е с друг мАтор...





Пийваме си кафето и продължаваме нататък.Полека, полека се приближаваме и първите възвишения на Родопа планина вече се виждат пред нас.Добре, че карах последен, защото трепета от досега с тази уникална планина все ме караше да давам повече и ...повече гас.
Следваща спирка с. Бяга и мястото, където винаги има невероятно количество каравани за продан.Този път обаче...каравани нямаше... , обаче имаше макове и друга красота наоколо...











След краткото лирично отклонение вече сме в Пещера.Задължително отбиваме за да видим крепостта Перистера.Страхотно и добре реставрирано място.








Печеше неистово и просто не беше подходящо за снимане, но...вече започнах да свиквам, че при подобни трипове все съм на определеното място в най-неподходящото за снимане време...
Влезнахме вътре и се преобразихме ...








Накрая попълнихме и музейната колекция с още един ...шлем...














С червения кант според мен е обозначено, докъде са били оригинално запазени стените при разкопките, а над тях вече е до-изграждано в наши дни.








Тръгваме, а Пещера е в краката ни...





От тук нататък навлезнахме вече и в Родопите.Пътя вече беше изпъстрен с много красота и лъкатушеше завой след завой.Беше невероятно готино да вдишваш миризмата на смола, дървесина и да се наслаждаваш на всяка една ела и всяка една полянка.Все едно минавахме, през частен поддържан от градинари парк...просто уникално...
Следваща спирка - Циговчарк. Спираме моторите, да хапнем, аз докато чакаме да ни донесат поръчката продължавам неистово да снова насам-натам...











Групата очакваща обяда...





След около половин час, идва и той...Аз си поръчвам нещо, което обикновено ми се случва да хапвам именно тук в Родопите.Прясна изпечена пъстърва...





Обаче хапвам и не ме свърта много на масата...





Просто ти се иска мига да не свършва никога...











Хайде да запечатам и групата на фона на тази невероятна красота...





...а и нещо също така готино , което се вижда рядко...





Това е...потегляме.Пътя ни продължава напред и през Ракитово завъртаме един кръг с крайна точка Пазарджик където вече сме отново в равнината.
Малко преди това спираме за почивка и докато останалите си купуват кафе...аз вися на задната ограда и си вземам довиждане с Родопите.





Така завърши първия ми досег с магията наречена Родопа планина за тази година.Все ми се искаше да е малко по-бавно темпото, да имаме повече време за спиране и любуване на красотата, но...нямаше как.Километрите не са малко и трябваше да се приберем вечерта.
Стъмва се...аз съм пред гаража...Стоя облегнат на мотора и въобще не ми се иска да го прибирам.Как така всичко свърши толкова бързо, как така ей сега тръгнахме и изведнъж...магията свърши.С мъка се изправям и се завръщам в реалността...отварям гаража, за да прибера вярната машина, и все ми се струва, ей сега ще се събудя и ще съм там...в Родопа планина...


Следва...

[lubashki777]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Лягам си вечерта и отново съм там...Ей...направо се притеснявам, че се побърквам, но на мен явно просто ми влияе така.Ходил съм по всички планини.Скитал съм с джипката по Ст. Планина, Средна Гора, Странджа, Пирин и Рила.Катерихме се преди няколко години по Беласица и след това се прехвърлихме и в Огражден, но...чувството което изпитвам щом само си помисля за Родопите, не може да се сравни с нищо.От 10 години обикалям лятно време тази планина и продължавам да твърдя, че ...просто не мога без да посетя поне един път това място през годината.
Събуждам се сутринта с голямо разочарование, че всъщност съм си в леглото в Ст. Загора...
Ставам, по инерция правя кафе, пускам си лаптопа, сядам пред нета и...нещо не ме свърта.Мисля си, вчера беше уникално.Събрахме се 4-ри мотора, направихме първия си трип в Родопите.Така да се каже запознах Хондата с това омагьосващо място, но на мен не ми стигна.Не само това...сега желанието ми да се върна там беше в пъти по-силно.Звъня на Стефко и го питам днес нещо няма ли да мръднем с моторите...ама той ме информира, че бил на работа.Няма с кой друг да карам и...аз продължавам да си пия машинално сутрешното кафе.В един момент обаче просто не издържах.Станах, облякох екипировката и макар да беше 11,30ч./т.е. почти обяд/, просто запалих мотора, заредих резервоара до горе и гас...Накъде...ами то е ясно...Към Родопите
Знам, че не е добре да се правят дълги трипове сам и то с мотора.Всичко се случва и когато имаш другари с теб, знаеш, че има на кого да се опреш в труден момент.Това обаче някак бледнееше пред неистово ми желание да се върна там...
Този път обаче потеглям в източния дял на Родопите.Бързо минавам през Димитровград-Хасково и Кърджали.От там продължавам към Момчилград и след него завивам на изток по тесния лъкатушещ път към Татул.
Там реших да ми е първата спирка,и да видя гробницата на Орфей.Не отивах там за първи път, но някак имах непреодолимото желание да посетя още веднъж това уникално място.
Времето беше перфкетно и дори направо горещо.Оставям мотора на паркинга, като моля една от жените продаващи разни плетени изделия да ми наглежда магнитната раница да не артиса/тя е празна, ама този който евентуално би я взел откъде ще знае тази подробност... /, а тя дори ми предлага и якето да си оставя и че нямало да има проблем.Е...чак толкова не исках да рискувам и отказах деликатно...
Тръгвам по пътечката, плащам си билетче и скоро съм там...





Гледките от горе са меко казано уникални...иска ти се да полетиш...








А ето и самата гробница...








Изкачваш се по изсечените в скалата стъпала от нашите прадеди и стигаш горе...сякаш си на върха на света...





Гробницата най-горе...








Изживяването беше уникално, докато...не се натрупаха един отбор туристи и най-вече по-възрастни "туристки", които ако питате мен би трябвало да ги задължават да сключват застраховка живот, преди да се катерят с треперещите си крака по скалите, по които...самия аз трудно се катеря... , ама...от друга страна...може пък и някои от тях наистина да ги привличат подобни места, макар, че повечето ми се струва са дошли само да размахват телефони, които ползват не по предназначения, а за ..."уникални" снимки от местата на които са успяли да се изкатерят.Да не говорим, че никой не се съобразява с другия.Ти снимаш нещо, а г-жа "туристката" изведнъж си подава гъзинката в кадъра ти и дори не и прави впечатление, че ако беше изчакала само секунда и нямаше да ти развали снимката.Дори и по-лошо...тръгва да се катери, залита...отива да пада...а ти да снимаш ли, да и спасяваш живота ли... , важното "атаката" към върха да е стръвна...
Както и да е...в един момент стана супер пренаселено.Чак не можех да се чувам мислите, а камо ли да да релаксирам стоейки там на върха и усещаш само шепота на вятъра в лицето си...
Така, че...кръгом и надолу.Подкарвам мотора по обратния път и спирам за един кадър...











Продължавам и след като стигам главния път ...завивам на ляво в посока Маказа.Новия път е страхотен.Завоите правят управлението на мотор супер приятно удоволствие, а гледките извън пътя от ляво, където реката се извиваше завой след завой бяха супер готини.Спирам на едно място, което винаги съм искал да снимам, ама все не е било удачно да се спира.Сега бях сам и с никого не трябваше да се съобразявам.Карам...спирам където ми е кеф...Посоката я решавам, точно като стигна следващото кръстовище и така...Пълна свобода...
За съжаление, мястото където исках да снимам не беше хич подходящо за спиране, а трафика за сметка на това пък беше убйствен.Налага се да спра другаде в близост, за да не съм съвсем капо...Все пак...





Обръщам и потеглям в посока Кърджали.Бяхме се разбрали с приятел да пием по кафе, ама...пустата притегателна сила не ме оставяше все още.Влезнах в града, но...на първата бензиностанция макар и часа да беше вече 16,30ч. направих кръгом и...гас в посока запад към Ардино.Пътя е хубав с доста остри завои, но за сметка на това беше красиво.Казах си..."къде си тръгнал бре тепърва от сега нататък да се забиваш в джендемите", обаче отново онази притегателната сила ми показа всичко в бяла светлина и аз натисках на гаста.Скоро идва и желаната от мен отбивка.Крайната ми дестинация е с. Рибарци...или по-точно на километър преди него.То е и последното село, след което вече път няма.Ходил съм там преди време един път, и все ми се струваше, че е някак по-близо до главния път, обаче не...Пътчето беше тясно/колкото една кола/, с доста остри завои, с дупки и се виеше из гората, като тук там се изкачваше и се минаваше през някоя махала или малко селце.В интерес на истината имаше доста коли идващи насреща ми, което ме накара да съм доста внимателен по завоите, че караха малко като джигите, а точно сега не ми трябваше някоя злополука в това забутано място.Точно след 45мин. се изкачих и достигнах желаната от мен точка.
Оставих мотора да си почине в страни от пътя, а аз с фотоапарат в ръце просто се насладих на великолепието на гледката в краката ми...








Вярната машина довела ме едва ли не ...до края на света.Е, не съвсем до края де, ама...чувството е такова, а то е най-важно.





Тук докато сменях обектива с по-широкия ми се сучи нещо интересно.Покрай мен и мотора мина човек идващ от селото.Човека видимо не беше съвсем наред, защото си говореше сам и ръкомахаше доста оживено.Когато стигна до мен ме погледна и на развален български ми каза добър ден, а аз също го поздравих.След малко обаче той прехвърли мантинелата и седна на полянката от която снимах обратния завой на р. Арда...кръстоса крака и замлъкна...Може би няколко минути съзерцава мълчаливо красотата.Гледах го отстрани зяпнал...Пред мен виждах въздействието на всичко заобикалящо ни дори и над този човек, който явно не беше съвсем наред.Само след минути, докато се сетя да го снимам седнал по турски и с реещ се поглед над тази красота, той се отърси от магията, стана , прехвърли мантинелата и продължи надолу по пътя отново говорейки си сам и ръкомахайки...
Случката ми беше предостатъчна и сякаш снимането някак избледня у мен като желание.Бях свидетел на нещо много повече, а именно как тази красота въздейства дори и на хората, които не са съвсем в час...
Обърнах мотора и теглих назад.Часа беше вече около 17,45 , а мен тепърва ме очакваше връщане по същото тясно и забутано пътче през планината, след това достигане до Кърджали и от там едни 100+ километра до Ст. Загора, а не ми се замръкваше.
Да де...ама само два завоя по-нататък не издържах пред гледката която ми се разкри на фона на залязващото слънце...








Бавно потеглих и с доста усилия успявах да се контролирам да не извръщам глава непрекъснато назад, че това по тия пътчета си е доста опасно.Точно два завоя по-надолу младеж със синьо Рено Лагуна буквално ме връхлетя в завоя... . Помислих си толкова беше, докато се опитвах отчаяно да избегна удара.Размина се по чудо...
Продължих съвсем бавно, като на всеки следващ завой почти спирах/особено на по-острите/.Все пак излязох на главния път след около 30мин. невредим.
Тъкмо се успокоих и ново дваЙсе. Ускорявам нагоре по главния път, следва завой и...в един момент насрещна кола подплашва една ...кокошка... ровеща нещо отстрани в банкета.Кокошката се хвърля като камикадзе през пътя и от големия стрес чак прелита пред мотора ми на има-няма 1 метър и то на нивото на предния фар.Набивам спирачките и се разминавам отново без удар на косъм...
Направо лудница...казвам си, "хайде братле, време е да се прибираш".Останалия път на връщане няма да го описвам.Километрите си нижеха, но аз мислено бях все още някъде там...в онази красота и хармония.
Прибирам се и с изумления виждам, че дневния ми километраж е почти 400км. Доста голям трип се беше получил и то го направих съвсем сам...Всичко обаче си заслужаваше, защото красотата на Родопите трябва да се преживее, да се вдиша и да се усети...останалото е блед отзвук!
Поздрави на всички!

[Пламен Атанасов]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Браво ! Невероятни снимки , и чудесна разходка .

[Еделвайс]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Браво Любо, не спирай все така хубаво да разказваш и страхотните снимки, Родопите са ми слабост и ме омайват всеки път като съм там , благодаря че споделяш редовно

[lubashki777]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Благодаря ви, радвам се, че ви харесва!
П.П.Павка...явно не само мен омайват и притесненията ми, че нещо се побърквам не са основателни...

[lyubo73]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Браво на вас, много хубави снимки. Успех и все така да продължавате да се разхождате и да ни информирате!

[n960]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Eeeх,Любак...!!!

[GEORGI Y60]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Стягай Тераното за лятната експедиция след месец и мисли в коя част на Родопите не сме ходили още ....

[lubashki777]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Eeeх,Любак...!!!

Ами...Ники...

Стягай Тераното за лятната експедиция след месец и мисли в коя част на Родопите не сме ходили още ....

Гоше тия дни за това си мисля, ама...все нищо не измислям...Лошото е, че нещо не ми се карат много километри, а повече просто ми се стои на някое хубаво място по Родопите на лагер...Ще мисля обаче...

[ВладиЧ]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Много готино! Такива снимки с моя Олимпус не мога да докарам... Май не ми достига качество и обектив...
Пролетта и началото на лятото са времето за пътувания из източните Родопи. Юли и август вече става много топло и там, около Момчилград, Крумовград, Ивайловград, изгаря... Тогава вече е за средните и западните Родопи, които са по-високи - Смолян, Доспат, Девин, Михалково, Сърница и т.н. Красоти да искаш!

[nikimoto]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Браво,браво пренесе ме за миг в любимата планина.Благодаря

[D. Bibov]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Много красиво и зареждащо, особенно река Арда

[lubashki777]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Благодаря ви приятели и се радвам, че ви харесват нашите похождения!
П.П.Владич, напълно си прав...
Поздрави!

[Пламен Пенов]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Благодаря Любо! Върна ме месец назад, във спомените ми за прекрасният Гергьовден прекаран в тази невероятна планина... Човешкото око няма насищане, а сега е още по красиво, зелено и пълно с живот. Благодаря още веднъж!

п.п. Монитора ми нещо ли не е в ред, или си оставил по светли снимките?

[lubashki777]

От: Притегателната сила на Родопите - мото трип

Благодаря Любо! Върна ме месец назад, във спомените ми за прекрасният Гергьовден прекаран в тази невероятна планина... Човешкото око няма насищане, а сега е още по красиво, зелено и пълно с живот. Благодаря още веднъж!

п.п. Монитора ми нещо ли не е в ред, или си оставил по светли снимките?

Радвам се, че съм те пренесъл макар и виртуално на това омагьосващо място.

П.П.Пламене, почти всички кадри са снимани в крайно неблагоприятни условия.На повечето слънцето така прежуряше, че направо не знам как не са тотален брак.В последствие при пост-обработката се опитах да пооправя нещата, и е твърде възможно някой кадър да е останал по-светъл от необходимото, ама това е...
Всъщност виж и си и монитора де, че аз като ги гледам при мен в 90% си ми изглеждат нормални откъм светло/тъмно...
Поздрави!