Tweet
В снежната, ледена Коледна нощ на особено студената в Линкълншир, Англия зима на 1642/43г. Хана Нютон родила първото си дете. Радостта била помрачена от смъртта на съпруга ѝ, заминал си едва няколко месеца по-рано. Исак бил добър мъж, дребен земевладелец и скотовъдец, неграмотен, но много сръчен. Хана кръстила новороденото момченце на съпруга си, но никой нямал особено големи надежди, че дребното, немощно бебе ще оцелее. Била е тъжна, самотна нощ за младата жена. Леглото било късо, защото се вярвало, че подпрените през нощта крака водят до дълголетие - правило, което Исак старши очевидно пропуснал да спази. В ъгъла пропуквала малка камина, която не сгрявала много стаята, но успявала да държи в нишата-шкаф (черната вратичка на втората снимка, между камината и прозореца) сухи ценностите на семейството: няколко книги, няколко перуки и няколко килограма сол. През сламения покрив се чувал да се обажда бухала на къщата от специално оставената за него вдлъбнатина - това го стимулирало да гнезди там и да лови мишките в сградата и из имението. Единствената външна тоалетна била в другия край на къщата, през двора, а единственото годишно къпане било много далеч - чак през юни. Дрехите (по един чифт на човек, два - ако хората са богати) и чаршафите се перяли също веднъж годишно и се простирали по околните храсти и дървета. Лекарите се викали само, ако някой умира, защото било всеизвестно, че и без това само разнасят зарази. Урината се събирала за основа на домашните лекарства, към които се прибавяли лавандула от градината и ако се намери - стрит рог от еднорог. Водните източници били несигурни и мръсни, за това се пиел слабо разреден алкохол, предимно плодово вино и бира. Чиниите били от дърво (за прислугата) и оловно-железни за господарите, като всички били забърсвани с кърпа след ядене и подреждани обратно в шкафа. В такива условия в онази Коледна нощ Хана гледала през прозорчето към искрящата в нощта бяла овощната градина, чудейки се какво ще прави с живота си. Голямото ябълково дърво в центъра ѝ махало със заснежените си клони, но Хана не разчела посланието.
В онази нощ Хана не би повярвала, че след около 300 години през тази спалня целогодишно ще минават около 100 човека на ден; че най-светлите умове на всяка епоха ще пристъпват с благоговение към леглото, където е поел първи дъх малкия Исак; че в космоса ще летят семки от ябълката в градината им; че над огнището ще има мраморна плоча с рождената дата на Исак и с епитаф от един от най-големите поети на Англия Алексадър Поп.
Епитафът гласи:"Природата и нейните закони лежаха скрити във нощта. Бог каза:"Нека бъде Нютон" и всичко се обля във светлина."(преводът е мой)
Напук на всички предвиждания малкият Исак оцелял, пораснал и закрепнал. Движел се добре в живота, но майка му получила писмено предложение за брак от викария на съседното село, което приела и се преместила да живее там. Условието било тя да е сама, защото божия човек не искал да отглежда чужди деца. Малкият Исак останал да живее в къщата с баба си по майчина линия, която се заела с поддръжката на дома, управлението на стопанството и прислугата. Раздялата с майка му оказала необратимо влияние върху момчето. До края на живота си той останал затворен, саможив и особен. Никога не се оженил, а много от хората, които го познавали го смятали по-скоро за неприятен като човек. Ясен показател е фактът, че на лекциите му в Кеймбридж не ходел почти никой. Стигнало се до там, че самият Нютон спрял да ходи в уречените дни и часове, попълвайки времето си с други занимания.
Животът на момчето протичал между стаите в къщата, голямата градина около нея и прилежащите стопански постройки. Днес малкото имение е комплекс-музей, в който може да се прекара приятен ден. Намира се в Уулсторп, веднага в ляво от пътя на около 150км. северно от Лондон. Пътува се по що-годе добрата магистралка А1, която на места е амриканизарано-4-лентова от всяка страна, а на други си е селска-английска-двулентовка.
Имението е прекрасно поддържано.
Има много приятно кафене, както и място за пикник,
ако човек си носи собствено ядене.
Къщата на семейство Нютон е типична за средната ръка хора от тяхното време. Това е задната страна със стопанските сгради и дискретно в ляво тоалетната на имението. Плочката, която се вижда отпред на първата снимка е част от слънчевия часовник, който Исак си направил сам в градината и който показвам на следващите няколко снимки.
Ако човек стъпи на съответния месец - наистина показва времето точно.
Къщата по-натам - вижда се целия слънчев часовник и входа на овощната градина.
Къщата отпред и овощната градина пред нея.
Исак учил известно време в местното училище, където не блеснал с нищо. Очевидно обаче молбите му за не-добруване на втория съпруг на майката били чути на най-високо ниво, защото викария починал само осем години след сватбата. Междувременно Хана успяла да роди още един син и две дъщери, които прибрала със себе си в къщата в Уулсторп. Всичко това спасило Исак от греха да изпълни заканата си (прилежно отбелязана в дневника му) да запали къщата на новото семейство на майка си заедно с обитателите вътре. Изобщо дневникът на малкия бъдещ гений е много информативно за изследователите му четиво. Там той надлежно рапортува за всички свои грехове, които включват дърпане косите на сестрите си, капризничене за храна и обиждане на прислужник - очевидно всичките сериозни провинения по тогавашните мерки.
Надеждите на Хана сина ѝ да наследи баща си като фермер не се увенчали с никакъв успех. Момчето си растяло затворено и обичало да майстори различни неща, от които нямало нито видима полза, нито проспект за финансова изгода. За да получи образование в доброто районно училище в близкия град Грентъм, Исак бил изпратен на квартира при аптекаря на града. Именно там развил огромен интерес към малките шишенца и прахчета в аптеката, успял да направи подарък вятърна мелничка, задвижвана от тичащ плъх за дъщерята на аптекаря (за която дори бил сгоден) и да раздаде малко юмручно право на няколко надутляци в училище, които се присмивали на произхода и умствените му възможности. Дали амбициран от дъщерята и надутковците или просто защото пораснал - Исак успял да впечатли академично в последната година на обучението си. Имал нестандартно мислене, което при насочване върху специфичен въпрос, усамотяване и концентрация винаги довеждало до решение. Поради проблема с поведението му обаче бил изключен от училището.
Мелничката с плъха е изглеждала приблизително така:
Хана прибрала сина си без драми, защото било време той да се научи да продава животни на пазара и да поеме постепенно ръководството на имението. Исак се провалил шумно в това занимание. Сигурна съм, че от този период в него се зародили и първите формулировки на законите на Нютън такива, каквито света ги знае и днес.
Младежът обичал да се мотае, да си пише по стените и да си гледа неговите си работи. Писането по стените му било навик, който останал с годините и всички били свикнали с него. Има и до днес из къщата негови писания, например тези:
Mайка му обаче все го карала да ходи по стопанските работи, което го довело неминуемо до извода, че :"Всяко тяло (Исак) запазва състоянието си на покой (мисли си някакви неща) или на равномерно праволинейно движение (върши си неговата си работа), докато някакво външно въздействие (майка му) не го изведе от това състояние." Всички кават, че първия закон на Нютон бил формулиран благодарение откритията на Галилей, но аз настоявам да се отдаде дължимото и на майка му Хана. Доказателство за участието ѝ прозира и във втория закон на Нютон, който поради пълна липса на фермерски ентусиазъм бивал активно подканян на принципа: "Сила (майка), действаща на системата (Исак) отвън (чрез скандали), води до ускорение на системата (Исак все пак се затътрял към пазара)." Проблем се пораждал, когато Исак забравял за какво е отишъл там- върнал се няколко пъти не просто без да е продал животните, ами понякога и без самите животни- забравял ги на пазара или ги губел по пътя. Книгите мълчат за случващото се след това в къщата от уважение към един от любимите гении на Англия, но резултата при прибиране без пари и без животни е ясен, като се има пред вид епохата и съпътстващите я възпитателни методи. И тук се наложил от само себе си третия закона на Нютон: "Всяко действие (извършена глупост) има равно по големина (зависи каква е паричната загуба) и обратно по посока противодействие (майка ти ти тегли един заслужен здрав бой право-пропорционален на тази загуба)."
Учителят Строукс от Грентъм и братът на Хана (който бил завършил Кембридж) се обединили и се опитали да я убедят да изпрати Исак да учи висше. Хана размисляла известно време, между домакинските си дейности като кисненето на кухненските месали в прясна урина за избелване и подновяването на надписа-заклинание на стената до входната врата на къщата против вещици. Ясно ѝ било, че от Исак фермер няма да стане, изтървал бил и аптекарството поради раздялата с аптекарската щерка, а Хана нямала доверие в способностите му, защото не виждала как ще изкарва пари от тях. Един път Исак гледал в слънцето цели три дни и временно ослепял, кой би платил за правене на такова нещо? Все пак решила да го пусне да учи в Кембридж, защото учителя и брат ѝ обещали да го финансират частично. Останалата част от парите за таксите Исак започнал да изкарва, прислугвайки на богатите студенти в университета. Все било нещо, въздъхнала Хана и махнала с ръка, защото имала малко имение и още три деца, за които да мисли.
Имала си достатъчно занимания около къщата, изкарването на прехраната, готвенето и поддържане на хигиената. Например намирането на тютюневи листа за втриване в косата против въшки си било цял подвиг по това време. Ето трапезарията на семейството, в ляво е леглото на прислужничката, която била длъжна да поддържа огъня денонощно (няма сведения, но е възможно да се е казвала Пепеляшка). Големият съд над огнището винаги бил пълен с ядене, защото при намаляване на количеството в него просто добавяли вода, сурово месо и още зеленчуци. Може да не ни звучи много вкусно, но като прибавим постоянното поддържане на огъня под съда разбираме как са надхитрили липсата на хладилник. В по-малката кухня се хранели работниците, висяло месото за сушене и печели хляб. Последната снимка е с неминуемите писания по стените, дори в кухнята, дело разбира се на Исак.
В нея обикновено всичко е било разхвърляно. Сега е оправена заради посетителите.
Четял, учел и работел предимно математика и натурална философия, която днес наричаме физика.
Това е оригиналното легло на Нютон, където сега понякога спи самонастанилата се в къщата черна котка Коко. Тя се вижда върху леглото на първата снимка, която пре-снехме от албума на музея заради котката. Служителите казаха, че си е харесала това място и ползва само него за спане. В деня на нашето посещение Коко не се бе мяркал из имението от около седмица - обичайно негово поведение, както се изясни, тъй че не можахме да го снимаме лично.
Исак бил изключително надарен оптик. Коствало му две години, но си изработил сам лещите и модела на телескоп-рефлектор с диаметър на обектива 36мм, с който успял да увеличи наблюдаваните обекти 40пъти. Конструктивния принцип на този телескоп се ползва за изработване на телескопите и до днес.
Над камината е посмъртната маска на Нютон.
В ляво се вижда малката стаичка до неговата спалня, в която той доказал с опити разлагането на бялата светлина през стъклена призма, която също си изработил сам. До тогава се смятало, че цветът е свойство на предмета. Нютон доказал, че цвета е свойство на светлината и зависи от начина, по който пада върху предметите, т.е. обикновената бяла светлина сама по себе си е съчетание от всички цветове на дъгата.
Ето как е направил експеримета си:
Капацитетът на Исак да намира решение на проблем при самоизолация достигнал апогея си в тези години.
Нютон бил оптик, химик, алхимик, физик, математик, астроном, металург и теолог едновременно. Научил сам иврит, за да може да преведе Библията от най-старото и оригинално копие, което можел да намери. Бил дълбоко вярващ, защото наблюдавал природата с точното си око и прозирал гениалните общовалидни закони, по които работи тя. Но не бил религиозен, вероятно отблъснат от църковността на втория съпруг на майка си или по собствено усмотрение. Исак се занимавал сам в стаята си с дни, понякога забравяйки изобщо да яде. Не било разрешено на прислугата да влиза, за да му оправя леглото или стаята. От прозореца си Исак виждал овощната градина и едно определено ябълково дърво.
Нютон сам разказвал за това, как наблюдавал ябълките да падат на земята и се питал защо правят така, вместо да летят на всички страни и да се приземяват където си искат, когато си искат.
Дървото е специално оградено, за да не се газят корените му от многото посетители. Това не е оригиналното дърво, а прорасналото на неговото място след една голяма буря през XIX в. ново дърво. Има и няколко други наоколо, всички от семки на оригиналното дърво. Така ще има винаги да се посади ново, когато естествения път на настоящето свърши. Всеки посетител може спокойно да се разходи из овощната градина, има няколко пейки, на които да поседне, а има и малки Нютъновци, които просто седят на земята и четат книги.
Попитах една от уредничките какви са на вкус ябълките на това дърво. Тя каза, че всеки е добре дошъл да си вземе, когато им е сезона. Стоят в кошница отстрани до оградката, но можеш да си вземеш и от под дървото, стига да не стъпваш в заградената територия. На вкус не са особено сладки, нито сочни, сорта се каза Цветето на Кент и е смесица от сорт за ядене суров и сорт за готвене. В Англия са много популярни сортовете за готвене, правят пайове от тях. Семки от ябълките на това дърво са летели няколко пъти в космоса, а при завръщането си са раздадени на училища, които ги посяват и се грижат за дърветата. Има и три специални ябълкови дървета, прихванати от това дърво из университетите на света: в Тринити Колидж, Кембридж; Масачузетския Технологичен Институт, САЩ и в Университета Тянджин, Китай.
Важно е да се посети това място. Важно е да се разбере начина на живот на хората от Англия през XVIIв. Само така можем да започнем да прозираме гения на този човек Исак Нютон. Нека помислим какво бихме могли ние самите да направим при такъв начин на живот, какъвто са водили хората тогава.
Исак Нютон бил реален човек, не бил икона. Отказал да бъде свещеник, както повелявала традицията , за да е преподавател в Кембридж, наложило се да направят изключение за него. Отишъл в Лондон, където бил член на парламента. Единственото му изказване там касае затваряне на прозорец, защото му духало. Бил назначен към банката, за да му се осигури нормален доход. Той го приел сериозно и гонел фалшификаторите на монети. Има екзекутирани хора заради него. Считан е за член на Розенкройцерите, не приемал Иисус за Бог, бил последовател на Арианизма, документи с подробности по тези въпроси били открити след смъртта му, но са така шокиращи, че били засекретени. Имал лична математическа борба с Лайбниц, (когото обвинил в плагиатство), изхода от която говорят, че спечелил по нечестен начин. Отказал да приеме последно причастие, но все пак бил погребан в Уестминстърското абатство. Бил първият учен, удостоен с тази чест. След смъртта му намерили доста живак в органите му, вероятно в резултат на алхимичните му занимания. С наличието на този живак обясняват не до там адекватното му поведение в последните години от живота му, а някои посочват това и като причина за смъртта му.
Имението му е място за поклонение на учените, посетено е от всички светли умове на съвременната наука, включително Айнщайн и Стивън Хоукинг (който сам се счита за преродения Нютон и заема 17ти поста на Лукасов математически професор в Кембридж, пост, заеман от Нютон като 3-ти подред).
В една от бившите плевни до кафенето сега има много хубава научна, донякъде детска секция, посветена на постиженията на Нютон с възможност да се повторят опитите му. Прекрасен начин да се помогне на децата да заобичат науката, въпреки сухото ѝ представяне в съвременните училища.
"Знаете ли че, Нютон едвам взел входящите изпити за Тринити Колидж.
Осем години по-късно обаче бил вече най-напредналия математик на своето време."
Разгледахме с удоволствие къщата, поседяхме на пейката срещу ябълката на Нютон. Мислех си колко ли века би ми отнело, за да се сетя, че ябълките падат на земята поради земното притегляне. Милиони хора преди и след Нютон са виждали всякакви плодове да падат от дърветата директно на земята, вероятно някои са се чудили как става това, но само Нютон си е отговорил правилно на въпроса "Защо става това". Защото знайно е, че само от правилно формулирания въпрос винаги следва правилния отговор. Ясно е, че Исак бил гений, ясно е, че е виждал нещата различно от останалите хора по негово време, а и след това.
Тръгнахме си обратно по А1, а аз продължавах да се измъчвам от един ветровит въпрос, който се въртеше из мен, очаквайки ме да го уловя и формулирам правилно. И стана, направих го, получи се! Фундаметалният въпрос е един и се свежда до следното:"Защо точно тази ябълка е била причината Нютон да се сети за гравитацията?" Отговорът дойде едновеременно с въпроса: Защото това е ябълката, поникнала от огризката, която Адам хвърлил след изгонването им с Ева от Райската градина. Не сте ли се чудили винаги какво е станало с тая огризка, от ябълката от Дървото на Познанието? Ами ето какво - Адам я метнал от яд, че е причинила изгонването им от рая и тя паднала в Линкълншир, в градината на имението Уулсторп. Там пуснала корени и пораснала като цяло ново дърво, Дървото на Познанието, но в земен вариант.
Исак стигнал далеч, ядейки ябълковите пайове на майка си, приготвени с ябълки от това дърво. Ние също си купихме от тези пайове. А аз, само докато седях и дишах пролетния въздух около това земно Дърво на Познанието, за един единствен ден формулирах въпрос и намерих правилния отговор за причината за гения на Нютон. Въпрос с отговор, първи по рода си като концепция в световното блогърство, а вероятно и изобщо.
Трябва задължително да се върна в Уулсторп в края на лятото, когато ще има узрели нападали ябълки на разположение на посетителите. Те са там, чакат да бъдат вдигнати и изядени, плодовете от земното Дърво на Познанието. Ябълката на Нютон - трябва само да я поискаш, да посегнеш и да я вземеш. Желание, анти-инерция и анти-гравитация. Това е и моя Закон на Нютон за успеваемост във всяко едно начинание:
1 ΝξώτΩη Υςρευαεμοςτ ≅ ψελαηιε + αητι-ιηε℘ςιφ (I) + αητι-g℘αυιταςιφ (G)
Кой знае какви ще ги наизмисля след това...
https://vitoshaword.wordpress.com/
Гледам да пиша повече, междувременно направих и блог, дала съм линк най-отдолу, може би ще ти харесат и други постове в него, въпреки, че аз ги слагам повечето и тук в offroad. Много благодаря за похвалата!
Пъте-пис за мен е всичко, което можеш да видиш на път. И от крайпътен бар става пътепис, навсякъде има забавления за описване. 
Коментар