Родопа планина – винаги има какво още да се види.

[Пламен Пенов]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Бяхм чел в някакъв блог за много добрата кухня на едно ресторатче на язовир Кърджали, и поогладнели се запътихме натам. Малко трудно го открихме, но пък си заслужаваше. Хапването на рибка беше задължително.














Часът удари 14.00, а ни очакваше най натоварващия маршрут за деня. След стабилния обяд, беше време да се пораздвижим.











Яз. Кърджали – доста поизпразнен...

















Доста коли имаше на импровизирания паркинг пред пътеката отвеждаща към пещерата, лесно намерих къде да паркирам, нарамих раницата, и поехме нагоре... Есента беше в разгара си... Слънцето се скри по поръчка зад доста гъсти облаци, сякаш и то иска да ни е по леко с изкачването.























Кладенеца, непосредствено под пещерата...





А ето я и нея, след час и половина преход, някои бяха доста поизплезели езика...

















Наближаваше 16.30ч., а ни чакаше и слизане. По парче шоколад за възвръщане на изразходената енергия, кратка почивка, и закрачихме надолу...









Слязохме за около час. Щом влязохме в колата, сякаш някой спусна завесата, мрака настъпи почти мигновено. Очакваха ни около 150км. шофиране на фарове, нещо което доста мразя, но е неизбежно.

Толкова за един ден. Имах желание за повече, но нали трябва и да се върнем някой ден отново, а останаха и толкова много набелязани обекта. И дано да е през зимата, че пролетта ми звучи някак далечно...

Поздрави...

[s_s1]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Разкошни пътеписи! Както колегата писа:

Удивително представяне на местата. На всички тези места съм бил с изключение на пещерата Снежанка. Но така си гипредставил с тези, пак казвам , удивителни снимки, че все едно не съм ги посещавал. Поклон, и Благодаря за споделянето!

и аз така.
И на Перперикон съм ходил, но тази пещера около него не я знам.
Много увлекателен разкал и много красиви природни забележителности.
Очаквам да споделите следващата разходка.

[Пламен Пенов]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Дълга зима, тежка зима, люта зима… Трудно е да си представя максимални дневни температури от -6С, но и това се случи. Сякаш нямаше край тоя студ. Всяка година покрай Великден вече сме планували, че и дори резервирали хотел за почивка около Гергьов ден, но тази обаче не беше така, някак зимата още не искаше да си тръгва, а онова странното, но хубаво чувство за предстоящо пътуване, за момента липсваше.
Великден е. След задължителното агнешко, и обилния обяд, повдигам темата за почивка. За миг всички ме поглеждат изумено, но после усмивките грейват на лицата им:
- Дааааа... Къде ще ходим?
- Е как къде??? - В Родопите разбира се!
След кратко разглеждане на картата, погледа ми спира на Велинград – Спа столицата на България. Така всички ще са доволни, има и планина, има и минерална вода с басейни, сауна и джакузи... Оставям на дамите да харесат хотел, а аз започвам да разучавам забележителностите в района – пещери много, еко пътеки също, паметници, музеи, а и теснолинейката за която мечтая от доста време да ме повози, също минава от там. Решението е взето, може да идва 6 май.
Някак монотонно минават следващите 20 дни, забързани в ежедневието си – на работа, после у дома, и после повторение, и пак, и пак... постоянният стрес – какво забравих да свърша днес, не забелязахме кога календара се премести, и онова хубавото чувство се завърна. Усещаш как започваш да летиш, забравяш за проблеми и въздишки, и се пренасяш в друг свят, изпълнен с усмивки и забавления. Утре пътуваме, а всичко е още в гардероба:
-Жена, давай куфарите, че то утре сутрин няма да ми е до : „къде са ми обувките”, и „кой ми взе чорапите”. Приготвяме всичко, складираме го до вратата, и с усмивка се строяваме хоризонтално пред телевизора.
Ден първи : Шести май - Гергьовден
Багажа е натоварен, кафето изпито, всички закусили, часът е малко преди десет, пускам навигацията, и поемаме към любимата планина : Родопа. Настроението е супер, въпреки намръщеното време, и ръменето с което ни изпраща, но винаги може да се погледне и от хубавата страна: - Ще ни върви по вода... Почивкааааа, урааааа.... - се чува от задната седалка.
Пристигаме малко след 13,00ч., точно време за обяд. Дъжда не спира, но надеждите ни за добре прекаран следобед са все още живи, по прогноза трябва да спре да вали около 15,30 – 16,00ч. Започвам да ровя в телефона за забележителности във Велинград – езеро Клептуза, исторически музей, църкви, картинг писта, минерален плаж. Явно днес ще е така, нама да можем да се поразходим по някоя еко пътека, а ще си останем в градчето - лошо няма, така да бъде.
Дъжда спря, облачноста се разкъса, една снимка от терасата на хотела и поемаме към езерото...


























Покарахме водно колело, пихме по сокче в една от многоброините кръчми на брега на езерото, посмяхме се с две патки, които упорито търсеха храна сред водораслите в езерото, и си направихме разходка в парка около него. Време беше да тръгваме за историческия музей, ако искаме да разгледаме и него.





























Останалите места не ни впечатлиха с имената си: картинг писта, минерален плаж, конна база... и решихме да се отдадем на почивка до вечерята, защото утре ни очакваше предизвикателството наречено: пещера „Лепеница”.

Следва...

[Пламен Пенов]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Ден втори:

Със ставането ме е обзело едно настроение, че дори и времето да е лошо, няма да може да промени стихията в мен. Доста бях прочел за пещерата която ни очакваше, и емоцията от неизвестното поддържаше адреналина на доста високо ниво. Какво ни очакваше? - кал, пълен мрак, влажност около 90%, течаща река през първите 150метра. Не случайно раздават на входа ботуши, каска с челник и ръкавици. Пещерата не е разходка, както във всички останали в които съм бил досега, а доста голямо предизвикателство. Степента на трудност става по висока, колкото по навътре навлизаш. Влизането става само с водач - пещерняк, а те са я разделили на три части. Проникването в първите 200м. е нормално, газене на ледена вода, и почти през цялото време се ходи нормално изправен. Втората част /200 – 420м./ започва със патешко ходене, после лазене, провиране в доста тесни участъци, през които ако бях 20кг. по тежък, нямаше как да премина. Третата /420 – 600м./е най емоционална от към преминаване, но пък и най- красива. Започва със спираловидно спускане с въже, преминаване по тесни мостчета, изкачване по стръмни и хлъзгави зъбери, и всичко това в пълен мрак доверявайки се на някакво фенерче закрепено на каската, докато се достигне до най голямата зала, която е крайната точка на маршрута за туристи.

Пещерата Лепеница се намира в Западните Родопи, под връх Сюткя (2186 м), на около на 11 км южно от Велинград. Дълга е 1525 м и е разположена на 975 м надморска височина, с денивелация 10 м. Лепеница се състои от три етажа. Най-долният е дълъг 273 м и през него тече подземна река. На втория етаж при дъждовно време се образуват четири езера, а в сухо време езерата са само две. Третият етаж е сух, но недостъпен. В пещерата има сталагмити, сталактити и сталактони и пещерни бисери. Температурата в пещерата е около 10 градуса.

Бързо си изпивам кафето, вдигам всички под тревога, и започвам да се екипирам за „тъмната дупка”. Пътят от хубав асфалт става в такъв с дупки, като по средата на маршрута асфалта изчезва съвсем, а дупките и калта превземат по-голямата част от трасето. Работното време на пещерата е от 10,00ч. до 16,00ч. Пристигаме навреме за първата група, а притеснението ми е, че съм сам мъж със осем жени /вкл. водача/, а откаже ли се някой по средата на маршрута – връщат се всички.

























































Излязохме кални до уши, но удоволствието от видяното бе неповторимо. Прехода на 600м. и връщането ни отне около три часа, но честно казано не усетих как мина вреумето там вътре. Преди да влезем се чудех закакво са направили такава чешма на входа, с 7-8 чучура, сега всичко вече ми беше ясно. Щастливи, че успяхме всички да достигнем до края, се запътихме към следващата дестинация : Плиоценски музей в с.Дорково . Времето се намръщи, и се изсипа такъв дъжд, че се наложи в един момент да отбия от пътя докато премине бурята. Все пак стигнахме някак до селото, а дъжда нямаше намерение скоро да спира. Очакванията ми за това което ни предстоеше, бяха доста повече от видяното.... Малко инфо от нета:

Природонаучният музей Плиоценски парк е открит на 19 Септември 2013 г. в село Дорково. В него са представени находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Кокалите около селото. Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 кв м площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Монтирана е озвучителна техника. В музея се възпроизвеждат звуците издавани от животните, чийто останки са намерени в палеонтологичното находище.

Остана ни да видим само крепоста Цепина над селото, но времето беше на друго мнение. Все пак решихме да отидем до паркинга преди пътеката, но вместо да спре, дъжда се усили. Направих кратка разходка между капките, но беше толкова кално, че се отказах веднага. Стигна ми за днес калта в пещерата, че сега и тук.

Крепостта Цепина се намира край село Дорково, община Пазарджик. Изградена е на конусовидния връх Цепина. В местността при археологически разкопки са открити останки от тракийско селище, некропол, базилика, жилища, руини от църкви и т.н. Според исторически сведения твърдината е била седалище на Деспот Алексий Слав - племенник на цар Калоян. В подножието на върха има построена хижа Цепина и музейна експозиция с всички находки от проучванията

Прибрахме се в хотела, а емоцията все още държеше всички. Разговаряхме на висок глас, без да се усещаме че децибелите са доста над нормалния човешки говор. Превъзбудени от изминалия ден, заспахме щастливи, а за следващия ден беше предвидена разходка с теснолинейката Септември – Добринище.

Следва....

[lubashki777]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Еха..., направо ти завижда и то като се замисля...съвсем неблагородно...
Началото предполага една супер тема за любимата ми планина и за любими места през призмата на твоя поглед и твоите емоции...
Ще очаквам продължението с интерес и...само посмей да няма утре сутрин за кафето продължение, ще си имаш работа с мен...
Поздрави!

[Пламен Пенов]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

и...само посмей да няма утре сутрин за кафето продължение, ще си имаш работа с мен...

Еххх Любо, снощи много задължения се появиха, но днес ако работата е по-малко, ще довърша - обещавам. То последния ден беше почти само дъжд, но пак има какво да се разкаже.

[Пламен Пенов]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Ден трети, и последен:

Ставам, а чувствата са смесени. Еуфория от преживяното вчера, и тъга, че днес е последния ден от почивните. Но като всяко нещо, и тази почивка си има начало и край, важното е че предстоеше едно пътуване с влак, и не какъв да е влак, а теснолинейката за която доста бях помечтал да видя и да се повозя, ей така без цел и посока. Кафето е готово, излизам на терасата на хотела и паля цигара. Мъглата бавно пълзи от билото на планината към къщите на хората. Има мириз на борова гора, а свежият въздух създава чувството за чистота. Трудно е да се опише с думи, навярно всеки го е изпитал в даден момент от живота си. Отпивам от кафето, и си мисля – Защо е толкова кратък този миг, неможе ли да работим по два дни в седмицата, а пет да почиваме? Еххх мечти, мечти.....






Днес съм решил да оставя всички да се наспят. Имаме достатъчно време, да закусим, да стегнем багажа, и във 10.00ч. да сме на гарата. Времето е кофти, редуват се слаб ръмеж и проливен дъжд през 15 минути. Вчера на входа на пещерата видяхме реклама за въжена градина в Ракитово, стопанисвана от същото дружество което се грижи и за пещерата, и решихме там да завършим това приключение - дано само времето да позволи.
Последен кадър от терасата преди тръгване, и снимка за спомен на хотела. Добро обслужване, хубава храна, и най вече чисто и поддържано.








Часът е малко преди 10.00 , всички сме строени в чакалнята на гарата, и очакваме ревът на локомотива, за да се предвижим до перона.

А разказ като този, който прочетох преди време, ме накара да изживея това пътуване, макар и за съвсем кратък, но пък толкова живописен участък от линията Септември – Добринище.

Април е и влакчето се движи в тунел от зеленина. Навън се сменят картини на скалисти дефилета, спиращи дъха пропасти и успокояващи горски пейзажи. На няколко места по трасето влакът "изписва" осморки и шестици за удоволствие на онези, които се возят за първи път. "В чужбина такъв влак би бил целия в панорамни стъкла от пода до тавана, за да могат хората да се наслаждават на красотата. Тук няма такива екстри, но за сметка на това има 50 годишни локомотиви. Не ме разбирайте погрешно,
при добър ремонт те биха могли да изкарат още 50 години, но у нас пари за поддръжка няма. Старата техника струва скъпо!", разказва 21-годишният студент от Пазарджик Кристиан Ваклинов. Младият мъж се прочу през 2012 г. с писмото си до бившия министър-председател Пламен Орешарски в защита на теснолинейката.

Влакът вече е набрал скорост, която в нито една точка по линията не надхвърля 35 км/ч. Целият живот по трасето тече на бавни обороти.

Стотици хора от селца и махали вървят километри пеша към най-близката гара или спирка, натоварени с мляко и земеделска продукция, хващат влака до някое от по-големите населени места, където продават стоката си, за да си купят хляб и се прибират у дома. "Без теснолинейката няма живот
за нас", така започва всеки разговор в планинския край.

До тук времето не позволяваше, и снимах от вътре, от купето, следващите са вече от вън, от площадката между вагоните.

















Гара Аврамово

Това е най-високата железопътна гара на Балканите, с надморска височина 1267 метра. ЖП гара Аврамово е гара по единствената теснопътна жп линия в България, с междурелсие 760мм, свързваща градовете Септември - Велинград - Якоруда - Разлог - Банско и Добринище. Линията е една от най-живописните в цяла Европа и същевременно изключително важна за местното население, което през зимата няма друг транспорт към по-големите градове като Разлог и Велинград.

От 1878 до 1912г на сегашното място, където е разположена гарата е минавала държавната граница на Княжество България, след 1908г. Царство България, с Османската империя. Строежът на гарата се осъществява с построяването на втория етап от теснопътната линия – от Чепино до Якоруда, след 1926г. Отсечката е въведена във временна експлоатация на 12 декември 1937г, официално е открита на 30 юли 1939г, заедно с отсечката Якоруда-Белица.

Достигаме Якоруда, последната спирка от нашето пътешествие. Влакът, който ще ни върне ни очакваше , а снимането по обратния маршрут стана невъзможно, заради проливния дъжд навън. Бяха надули парното на мах и изпарението от мокрите дрехи запоти всички стъкла само за минути. Е нищо, поне в едната посока се полюбувах на невероятната природа и пейзажи.








Слизаме от влака, и се колебаем дали да тръгваме изобщо за Ракитово. Дъжда не спира, а въжената градина едва ли ще работи в това време. Все пак решаваме да прескочим, поне ще видим часовниковата кула, а точно над нея в боровата горичка се намира и това въжено съоръжение.

Часовниковата кула в Ракитово е най-известният символ на града. Тя е един от запазените паметници, представители на възрожденската архитектура в региона. Построена е през 1872 година на височината Бърдо, непосредствено до източния край на Ракитово. Кулата с часовника е висока 18,6 метра, а стените и са дебели 80 сантиметра. Представлява осмоъгълник, сътворен от камъни и дърво.

И това е краят на една вълнуваща и разтоварваща почивка,изпълнена с много адреналин и емоции, пък макар и тридневна. Прибрахме се уморени, но заредени. Дали ми е харесало – да, беше невероятно преживяване. Хубавото е, че лятото е пред нас, и тепърва ни очакват още много такива прекрасни места, до които можем да се докоснем, стига само да го пожелаем.

Поздрави.

[Alexr]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Благодаря за пътеписа. Честно казано винаги ме е било яд, че в нито един от влаковете ни няма панорамни вагони. Не само цялата линия на теснолинейката е изключително живописна. Всичките пресичания на Стара Планина също са. При теснолинейката поне са останали откритите площадки между вагоните. При първото ми возене на това влакче, през далечната 1983 година, изкарах целия път от Септември до Банско там.

[Daniel]

Re: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Страхотен пътепис. Благодаря за споделеното.

[PinMaster]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Колега, само да те замоля - като са ти забранили снимките - не снимай - ако ТИ не знаеш защо - тези, които са написали забраната - знаят!
Прилепа не ти е проговорил, че да ти обясни колко му пречиш в неговият дом, нали? Така и децата от снимките ще научат нещо полезно, че като порастнат да не са като нас!

[Пламен Пенов]

От: Родопа планина – винаги има какво още да се види.

Колега, само да те замоля - като са ти забранили снимките - не снимай - ако ТИ не знаеш защо - тези, които са написали забраната - знаят!
Прилепа не ти е проговорил, че да ти обясни колко му пречиш в неговият дом, нали? Така и децата от снимките ще научат нещо полезно, че като порастнат да не са като нас!

До колкото разбирам, става дума за Ягодинската пещера. За другите, които съм посетил и снимал, никой не е правил проблем, дори за Снежанка ме помолиха да ги изпратя на имейл адрес, че щели да обновяват сайта си. А забраната за снимане в Ягодина е заради светкавиците на апаратите. Изрично попитах дали мога да снимам без светкавица, преди да предприема каквото и да е. И както се вижда от exif-а на всяка снимка, снимано е на високо исо, ниска скорост, и без светкавица. Така че споко, с нищо не съм нарушил спокойствието на животинките, но грешката си е моя, че не съм го упоменал където трябва.

ПП - След това снимките са обработвани (изсветлявани), защото така както ги вижда апарата, едва ли на някой ще му стане ясно какво е това.
Поздрави.