Tweet
Поради близостта си до София, леснодостъпният си източен планински път и невероятните гледки, които се откриват от най-ветровития ни планински връх, връх Мургаш ми е любима дестинация.
Тръгвам към него съвсем спонтанно и без подготовка по всяко време на денонощието и колкото и да ми е странно засега не ми омръзва. Всеки път съм очарован от видяното. Понякога не мога да се организирам за голям преход за уикенда и тогава Мургаш ме зарежда с нужната енергия.
Този път ранно пролетно и за по-малко от половин ден. Качих храна на хората работещи в метео-станцията, повечето от която за черния котарак - талисманът на станцията :-).
Поприказвахме си с Алберт и Петя на чист въздух и гледки, напълних очите и обектива с красиви гледки и се прибрах доволен.
Маршрут:
София - с.Чурек - вр.Мургаш - с.Желява - София
Поинтересувах се и намерих легенда за връх Мургаш, която почерпих от тук: http://strannik.bg/o/5367/vrah-murgash
Няма да голословя излишно, просто споделям прекрасните гледки, за да им се насладите и вие
Самият връх
Любимата ми поляна по пътя нагоре
На гледка :-)
Зеленият полъх пълзи бавно от долу нагоре :-)
Миналогодишната трева все още обагря в жълто билото
Буковата гора все още не се е събудила
Суматохата на насекомите
Тръгвам към него съвсем спонтанно и без подготовка по всяко време на денонощието и колкото и да ми е странно засега не ми омръзва. Всеки път съм очарован от видяното. Понякога не мога да се организирам за голям преход за уикенда и тогава Мургаш ме зарежда с нужната енергия.
Този път ранно пролетно и за по-малко от половин ден. Качих храна на хората работещи в метео-станцията, повечето от която за черния котарак - талисманът на станцията :-).
Поприказвахме си с Алберт и Петя на чист въздух и гледки, напълних очите и обектива с красиви гледки и се прибрах доволен.
Маршрут:
София - с.Чурек - вр.Мургаш - с.Желява - София
Поинтересувах се и намерих легенда за връх Мургаш, която почерпих от тук: http://strannik.bg/o/5367/vrah-murgash
Според легендата за връх Мургаш в тогавашното село Якущица (сега Елешница) някъде около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива мома - за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата й стигнала надалеч. Казвала се Златка. Но била и горделива. Идвали ергени от близо и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието, че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия връх планината!
Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат. Всички падали от умора още недостигнали средата към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, главата му се замаяла, затуптяло юнашкото му сърце. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име - Мургаш. А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.
Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат. Всички падали от умора още недостигнали средата към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, главата му се замаяла, затуптяло юнашкото му сърце. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име - Мургаш. А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.
Самият връх
Любимата ми поляна по пътя нагоре
На гледка :-)
Зеленият полъх пълзи бавно от долу нагоре :-)
Миналогодишната трева все още обагря в жълто билото
Буковата гора все още не се е събудила
Суматохата на насекомите
?
Коментар