Tweet
Замислих се нужно ли е някакво техническо обслужване на въздушното окачване на WK2...
Стандартните проблеми на въздушното окачване са:
1. Износване или повреда на задна въздушна възглавница заради влязла под нея мръсотия (предните са защитени, и за тях навярно проблема е общо износване).
2. Замърсяване на системата с влага
3. Износване или повреда на компресора основно заради прекомерна работа или замърсяването в системата
Специфичната реализация при WK2 избягва част от горепосочените проблеми, но все пак остават въпроси:
1. Периодичното чистенето на въздушните възглавници е препоръчително. За съжаление това се прави правилно само със специализиран софтуер/хардуер (т.е. WiTech), който да 'изпусне' възглавницата напълно.. Т.е. самостоятелно няма как да се направи, въпреки, че според 'книгите' в процедурата няма нищо трудно... Някой правил ли го е? Из руските форуми го правят по следния начин - смъкват окачването до долу (т.е. малкия обем остатъчен газ във възглавниците), откачат щуцера, изпускайки принудително системата. И мият/търкат с подръчни материали (в книгите за Джип пише конкретен продукт на Керхер
)
2. Замърсяването е минимизирано заради това, че системата е херметична и работи с азот. Въпроса ми е има ли въпреки това въздухозаборник около компресора, който да компенсира евентуална загуба на работен газ? Въпроса възникна заради леко странната препоръка отново из разни форуми, периодично да се продухва/зарежда системата с нов азот. Единствената логична причина за такова действие би била ако евентуално системата все пак смуче понякога и от външния въздух (и съответно вкарва влага).
3. Докато при Мерцедес системата/компресора ВИНАГИ смуче външен въздух при повдигане, при джипката компресора само прехвърля азот между възглавниците и ресивър (под шофьорската седалка ). Т.е. джипката е по-малко податлива на проблеми (при мерцедес отново според форумите често проблема с компресора е заради запушен филтър и поради това - прекомерна работа/прегряване на компресора).. Обаче въпреки това при спадане на налягането в рисивъра и при джипката е възможно да се достигне до прекомерна работа на компресора..
Съвети от други форуми :
1. При дълъг път да има при резервните части поне една задна възглавница
2. Често при гръмване на задна възглавница се чупи щуцера към нея. Добре е да има резервен.
3. При гръмване на възглавница незабавно да се извади бушон М2. Така се изключва и компресора - т.е. няма да 'издуха' целия газ от рисивъра в опит да надуе спуканата възглавница.
4. Периодично да се продухва системата със 'сух' азот по следния начин: смъкват автомобила до EXIT режима, вадят бушон М2, изпускат рисивъра, включват към него бутилка с азот и го пълнят отново (през редуцир вентил 12-14 бара). Конектора бил като за климатик. 'Разхождат' няколко пъти системата до максимален и минимален обем (високо/ниско положение, за да се 'размеси' чистия азот със сместа в системата). Изпускат отново 'мръсния' азот и отново пълнят със 'сух'.
5. Периодично (през 5-6 години) да се сменя релето за управление на компресора (нагаряло контакти)...
6. Поставяне на защита на задните възглавници. Единия вариант е щатна мопаровска пластмасова защита, която предпазва възглавницата само от камъчета и т.н... Втория по-сериозен вариант е 'домашен майстор' - в долната част на възглавницата (там, където реално работи и влиза мръсотия) се нанизва по-широк шланг (с малко по-голям диаметър от възглавницата), и се прикрепя към възглавницата със скоби... Реално това изолира изцяло работното пространство на възглавницата от външната мръсотия.
Та ако някой има още някакви съвети за поддръжка и 'авариен ремонт' на въздушното окачване - моля да сподели.
Стандартните проблеми на въздушното окачване са:
1. Износване или повреда на задна въздушна възглавница заради влязла под нея мръсотия (предните са защитени, и за тях навярно проблема е общо износване).
2. Замърсяване на системата с влага
3. Износване или повреда на компресора основно заради прекомерна работа или замърсяването в системата
Специфичната реализация при WK2 избягва част от горепосочените проблеми, но все пак остават въпроси:
1. Периодичното чистенето на въздушните възглавници е препоръчително. За съжаление това се прави правилно само със специализиран софтуер/хардуер (т.е. WiTech), който да 'изпусне' възглавницата напълно.. Т.е. самостоятелно няма как да се направи, въпреки, че според 'книгите' в процедурата няма нищо трудно... Някой правил ли го е? Из руските форуми го правят по следния начин - смъкват окачването до долу (т.е. малкия обем остатъчен газ във възглавниците), откачат щуцера, изпускайки принудително системата. И мият/търкат с подръчни материали (в книгите за Джип пише конкретен продукт на Керхер
)2. Замърсяването е минимизирано заради това, че системата е херметична и работи с азот. Въпроса ми е има ли въпреки това въздухозаборник около компресора, който да компенсира евентуална загуба на работен газ? Въпроса възникна заради леко странната препоръка отново из разни форуми, периодично да се продухва/зарежда системата с нов азот. Единствената логична причина за такова действие би била ако евентуално системата все пак смуче понякога и от външния въздух (и съответно вкарва влага).
3. Докато при Мерцедес системата/компресора ВИНАГИ смуче външен въздух при повдигане, при джипката компресора само прехвърля азот между възглавниците и ресивър (под шофьорската седалка
). Т.е. джипката е по-малко податлива на проблеми (при мерцедес отново според форумите често проблема с компресора е заради запушен филтър и поради това - прекомерна работа/прегряване на компресора).. Обаче въпреки това при спадане на налягането в рисивъра и при джипката е възможно да се достигне до прекомерна работа на компресора.. Съвети от други форуми :
1. При дълъг път да има при резервните части поне една задна възглавница
2. Често при гръмване на задна възглавница се чупи щуцера към нея. Добре е да има резервен.
3. При гръмване на възглавница незабавно да се извади бушон М2. Така се изключва и компресора - т.е. няма да 'издуха' целия газ от рисивъра в опит да надуе спуканата възглавница.
4. Периодично да се продухва системата със 'сух' азот по следния начин: смъкват автомобила до EXIT режима, вадят бушон М2, изпускат рисивъра, включват към него бутилка с азот и го пълнят отново (през редуцир вентил 12-14 бара). Конектора бил като за климатик. 'Разхождат' няколко пъти системата до максимален и минимален обем (високо/ниско положение, за да се 'размеси' чистия азот със сместа в системата). Изпускат отново 'мръсния' азот и отново пълнят със 'сух'.
5. Периодично (през 5-6 години) да се сменя релето за управление на компресора (нагаряло контакти)...
6. Поставяне на защита на задните възглавници. Единия вариант е щатна мопаровска пластмасова защита, която предпазва възглавницата само от камъчета и т.н... Втория по-сериозен вариант е 'домашен майстор' - в долната част на възглавницата (там, където реално работи и влиза мръсотия) се нанизва по-широк шланг (с малко по-голям диаметър от възглавницата), и се прикрепя към възглавницата със скоби... Реално това изолира изцяло работното пространство на възглавницата от външната мръсотия.
Та ако някой има още някакви съвети за поддръжка и 'авариен ремонт' на въздушното окачване - моля да сподели.
Коментар