"Интересните времена"

[Стария]

От: "Интересните времена"

ПреписвАл е яко от Иво Андрич ("Омер паша Латас", "Мостът над Дрина" и др.), ама го фанАх по времето на търсачките в интернето.

Вернокараш ме да си препрочета Иво Андрич имам почти всичко от него....ААААА усещах нещо не у реду

[Goblin]

От: "Интересните времена"

Д-р Обри ... ... ...

(цялото интервю тук)

Сик транзит глория житейски бълбукатори...

Писах ти да лавираш. Не като набереш скорост да метнеш на волана на 90 градуса. Считай по-нататъшните си изяви в сериозните раздели за компрометирани.

[Тропчо]

От: "Интересните времена"

.....един вид контент-анализ или анализ на съдържанието...
т.е. и - ако имам идея, но не правя нищо за нея, тогава защо да развалям забавлението на някой друг, като я публикувам?

Дали ще се справя или не – ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислим, пресметнем до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал.

От друга страна, колко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие?
Отдавна смесването, мултидисциплинарноста – вече не е особена новост, без значение дали в Кембридж или в македонския университет.
....
Но да не стигаме, чак до там: иронията да е последен стадий на разочарованието и да издава душевната умора, а по скоро да е компонент на мисленето.
“Свободата винаги започва с ирония“.
....
1. Въпроса за познанието, догмите, забраненото и прикривано - преследваното познание през вековете, фалшивите авторитети и т.н.
2. Въпросите, които са били винаги актуални: за власта, авторитаризма в различните му проявления, подчинението и съпротивата.
3. Използването на философията и религията за политически цели и налагането - по различни съображения, най-вече с насилие - на измисленото вето за правото на тълкуване на истината/ите, като окончателно-единствено разбиране за света.
....
Както и да е, най-важна е онази наука, която ни отучва от злото.
....
И тогава само Администратора/Модератора да има думата, само и единствено като последна инстанция? Нещо като Светата инквизиция или поне да се надяваме на нещо, като академичен съвет - колегия от няколко души? Разбирам, че е малко като риторичен въпрос, т.е. няма как, но се надявам и аз да съм бил правилно разбран.

Малко се поуморих да отделям пасажи... Съзирам в изложението доста от Еразъм Ротердамски, Данте, а защо не и от Тери Претчет. Аз имам един единствен въпрос:

Кое прави днешните времена по- интересни от вчерашните ? Предоставяш ни някакъв каламбур от ценности, правила, етични норми, попримесени с чувство на недооцененост, малко световна конспирация... Няма въпроси, няма позиция, няма тълкуване... Нещо като "Ето ви портокал! Кво ше кажете, а ?!? ".

Нещо дразни ли те в днешните интересни времена, от нещо си възхитен, или гаджето те остави, реши да се научиш, да свириш на китара...?

Не разбрах.