Tweet
Изминалия уикенд посетих карстовия район около село Карлуково и околията му и направо попаднах в "Светът на чудесата".
Въпреки, че като територия този район е сравнително малък, любопитните обекти, които може да види тук човек са наистина много.
Преди няколко месеца моя приятелка ми подхвърли за Карлуково, че иска да го разгледаме и че има интересни места, без въобще да подозирам за какво става въпрос.
Основният магнит е пещера "Проходна" и феноменът "Божиите очи". Толкова и знаех.
Една вечер седнах пред компютъра и се зачетох по разни сайтове свързани с Луковит, Карлуково. Отмятах си всяко едно място за което се споменаваше и привличаше интерес. Изпаднах в тих потрес, като видях първоначалния списък, който включваше над 20 обекта!
-Пещера "Проходна"
-"Божиите очи"
-Скален манастир "Света Марина"
-известната психиатрична клиника за душевно и умствено болни "Карлуково"
-Местност "Задънен дол"
-Местност "Струпаница"
-Скален феномен "Провъртеник"
-Скален манастир "Свети Никола"
-х.Провъртеник
-Каменните къщи в стил "семейство Флинстоун"
-Панорамна площадка над гара "Карлуково"
-Тектонския гребен "Калето" над село Реселец
-Пещера "Темната дупка" Реселец
-Местност "Пропадалото"
-Водопад 'Скока"
-Скален феномен "Прозорците"
-Скален феномен "Реселешки Кукли"
-Природен феномен "Червеница"
-Природен феномен "Дупката" село Ъглен
-Скално образование "Слончето" Ъглен
-"Голям дол" село Кунино
-Праисторическо селище "Самуилица"
-Ждрелото на река Ръчене
-Карстов извор "Златна Панега"
Със сигурност изпускам още, защото интересните места са страшно много.
Трудно ми бе да подредя маршрут, защото никога до този момент не бях идвал в района на Карлуково. Изброените обекти са пръснати в радиус от 30км в околията около град Луковит и село Карлуково.
Има доста за ходене пеш, основните пътища са асфалт, но има и черни пътища, затова най-добре с джипка и здрави крака, но може и с лека кола и здрави крака. Резервен вариант, ако не разполагате със здрави крака и да дойдете с преспиване и за два дни.
Започнах да кроя план за посещение. Много ме съмняваше, че в рамките на един ден може да се види всичко. Реално не може, а и човек само ще загуби, ако бърза да обикаля. Как разбрах това ли?
Познахте! Аз бързах и се опитах без подготовка да разгледам всичко за един ден. Не успях. Успях, обаче да се влюбя в този район и стана така, че за 3 дни го посетих 2 пъти и кроя скорошно 3-то посещение.
Взех си един петък отпуск и отпрашихме с майка ми, кученцата и един от най-добрите ми приятели към Ябланица. Разчитах на приятелчето, защото трябваше да търсим всичко. Снимах, обикаляхме, удивихме се, изморихме се и в края на краищата не успяхме да обиколим всичко, а чувството "трябва да дойда пак" се вклини в мислите ми. Силно впечатлен от видяното издържах само ден - съботата. Още на следващия ден - неделя с колеги пак дойдохме и обиколихме всичко, като този път не се лутах толкова и посетихме и нови места. Сега нямам търпение да напиша този пътепис, да споделя снимките си и пак да дойда по тези места.
"Светът на чудесата" - това важи за цяла България и с голяма сила за Карлуковския район.
Споделям снимките си миксирано - най-доброто от двете ми посещения. Старах се макар да повтарям местата, да снимам от различен ъгъл и под различна светлина видяното.
При второто ми посещение в неделя имах лошият късмет да получа повреда в обектива и да остана без автофокус. Доста снимки направих с ръчен фокус, а доста се размазаха и изтрих :-(
От София тръгнахме в 7 часа.
Пътят по магистралата до Ябланица профуча неусетно. Подминаваме Ябланица и се запътваме по шосето към Луковит. В село Румянцето има отбивка към село Карлуково.
Пролетта тук е доста по осезаема от тази в Софисйкото поле. Него ден предвиждаха 28 градуса температури и още от сутринта беше доста топло.
След като се премине през селото на изхода му се намира прословутата пещера "Проходна". Доколкото четох това е най-достъпната е лесно проходима българска пещера. Дълга е над 250 метра и един от входовете й е най-големият пещерен вход в България. Имахме късмет и в двата дни да изпреварим другите посетители. В петък малко след нашето посещение пристигнаха два автопбуса с малки деца, а в неделя паркингът пред пещерата около 10 часа беше от поне 20 автомобила. Препоръчвам да сте тук около 9 часа.
Входът на пещерата е огромен и висок над 30 метра.
Погледнат от вътре, навън
Точно в средата на пещерата се вижда феноменът "Божиите очи". Двата естествени отвора са с много сходна форма. Интересното е, че погледнати почти от всеки ъгъл изглеждат различни, може би защото скалната маса около тях е доста дебела.
Липсата на други хора допринася много за тайнственото, величественото и мистичното чувство при влизане в тази грамада.
Студ и влага лъха през грамадният отвор, пърхат гълъби, чува се дори как се разбиват капките вода откъснали се от скалите.
"Божиите очи"
Мечтаех да имам своя снимка тук :-)
През "очите" влиза доста светлина и осветява огромната пещера
Човек се губи на фона на огромния пещерен обем
Изходът от другата страна
Пътеката отвъд изходът води до пещерния дом и скалният манастир "Света Марина", така че може да направите един импровизиран кръг и да се върнете в изходна точка, ако сте паркирали пред пещерата.
Ние, обаче се върнахме и погледнахме "очите" и отгоре.
По малки пещерни отвори, но задънени.
Капки откъснали се от тавана се разбиват на пръски.
Малко язовирче се кипри на близката поляна
Изкачваме се пак до пътя и се запътваме да погледнем гледките от горната страна на пещерата
От тази снимка може да добиете представа колко е голям най-големият пещерен свод на наша територия.
Пътеката над пещерата е доста трудна за преодоляване
"Очите" погледнати отгоре. Има парапет и площадка за наблюдение. Лятото тук ще е голям змиярник, така че да го имате предвид, ако посещавате това място през летните дни.
Над едно от "очите" има дори площадка за наблюдение.
От площадката на пещерния дом. Психиатричната клиника "Карлуково". Гледахме я доста време, наблюдавахме хората в нея и се замислихме....колко е прекрасно да си здрав!!! Това е най-голямото богатство!
Изключително красив район
Гара "Карлуково" и каменоломна разположена само на километър от гарата. Поточната линия направо товари вагоните.
Река Искър. За любителите на офроуда покрай нея и клиниката тръгва черен път, който води в село Кунино. Не го включих в плана, но следващото ми посещение ще минава точно оттук.
Страхотна пролет, топлина и пробуждащият се живот и аромати. Обожавам!
Поглед към долината водеща до пещерата.
По леко екстремната и интересна пътечка към скален манастир 'Св. Марина"
Горе над нас се вижда площадката от която по-рано наблюдавахме околията.
Забелязах в далечината над гарата панорамна площадка.
На път в търсене на пътя до нея. Първият ден карах през полетата, но после открих , че се стига по тесен асфалтов път, който в последният половин километър става черен.
Поглед от площадката и беседката. Страхотно място! Задължително се качете до тук. Най-вдясно високата скала е скалният феномен "Провъртеника". Долу под нас до пътя е местността "Струпаница" образувана вследствие на голямо земетресение.
От тунела под нас излиза влакчето
Оттук се вгледах в скалите насреща и съвсем бегло съзрях контурите на този уникален манастир - Свети Никола. Това е снимка с максимален зуум. Толкова добре е прикрит и в цвета на скалите, досущ като хамелеон.
Предположих и откъде може да се стига до него и не сгреших. Трябва да слезнете, пресечете релсите под моста, да завиете наляво, да отидете до самата клиника и покрай нея да завиете надясно и тръгнете по един много интересен път от другата страна на реката.
Гордост е да построиш мост. Гордост е да построиш каквото и да е.
Пътят за манастир Свети Никола.
Всъщност забелязах по специфичната форма, стълбовете и нахвърляните траверси край пътя, че това е бивш железопътен маршрут. Страхотно, все едно бяхме влакче :-)
Принципно се стига до тази порта, но може да ви я отворят (хижарят от хижа Провъртеник). Пеш е около 15-20 минути до манастира , а с автомобил 5. Проблемът е, че през уикенда пред тези порти се събират макс 5-6 коли и няма къде да се обърне.
Изключително красив път
Блатист район край реката. Точно оттук наляво тръгват над 100 стълбички до скалния манастир. Има табели.
Манастир "Свети Никола"
Страхотната гледка от манастира. Това пътче край реката обградено и от двете страни с вода ми привлече вниманието. Постройките в далечнината също са интересни - там са хижата, няколко частни домове и каменните къщи - къщата на Флинстоун.
Въпреки, че като територия този район е сравнително малък, любопитните обекти, които може да види тук човек са наистина много.
Преди няколко месеца моя приятелка ми подхвърли за Карлуково, че иска да го разгледаме и че има интересни места, без въобще да подозирам за какво става въпрос.
Основният магнит е пещера "Проходна" и феноменът "Божиите очи". Толкова и знаех.
Една вечер седнах пред компютъра и се зачетох по разни сайтове свързани с Луковит, Карлуково. Отмятах си всяко едно място за което се споменаваше и привличаше интерес. Изпаднах в тих потрес, като видях първоначалния списък, който включваше над 20 обекта!
-Пещера "Проходна"
-"Божиите очи"
-Скален манастир "Света Марина"
-известната психиатрична клиника за душевно и умствено болни "Карлуково"
-Местност "Задънен дол"
-Местност "Струпаница"
-Скален феномен "Провъртеник"
-Скален манастир "Свети Никола"
-х.Провъртеник
-Каменните къщи в стил "семейство Флинстоун"
-Панорамна площадка над гара "Карлуково"
-Тектонския гребен "Калето" над село Реселец
-Пещера "Темната дупка" Реселец
-Местност "Пропадалото"
-Водопад 'Скока"
-Скален феномен "Прозорците"
-Скален феномен "Реселешки Кукли"
-Природен феномен "Червеница"
-Природен феномен "Дупката" село Ъглен
-Скално образование "Слончето" Ъглен
-"Голям дол" село Кунино
-Праисторическо селище "Самуилица"
-Ждрелото на река Ръчене
-Карстов извор "Златна Панега"
Със сигурност изпускам още, защото интересните места са страшно много.
Трудно ми бе да подредя маршрут, защото никога до този момент не бях идвал в района на Карлуково. Изброените обекти са пръснати в радиус от 30км в околията около град Луковит и село Карлуково.
Има доста за ходене пеш, основните пътища са асфалт, но има и черни пътища, затова най-добре с джипка и здрави крака, но може и с лека кола и здрави крака. Резервен вариант, ако не разполагате със здрави крака и да дойдете с преспиване и за два дни.
Започнах да кроя план за посещение. Много ме съмняваше, че в рамките на един ден може да се види всичко. Реално не може, а и човек само ще загуби, ако бърза да обикаля. Как разбрах това ли?
Познахте! Аз бързах и се опитах без подготовка да разгледам всичко за един ден. Не успях. Успях, обаче да се влюбя в този район и стана така, че за 3 дни го посетих 2 пъти и кроя скорошно 3-то посещение.
Взех си един петък отпуск и отпрашихме с майка ми, кученцата и един от най-добрите ми приятели към Ябланица. Разчитах на приятелчето, защото трябваше да търсим всичко. Снимах, обикаляхме, удивихме се, изморихме се и в края на краищата не успяхме да обиколим всичко, а чувството "трябва да дойда пак" се вклини в мислите ми. Силно впечатлен от видяното издържах само ден - съботата. Още на следващия ден - неделя с колеги пак дойдохме и обиколихме всичко, като този път не се лутах толкова и посетихме и нови места. Сега нямам търпение да напиша този пътепис, да споделя снимките си и пак да дойда по тези места.
"Светът на чудесата" - това важи за цяла България и с голяма сила за Карлуковския район.
Споделям снимките си миксирано - най-доброто от двете ми посещения. Старах се макар да повтарям местата, да снимам от различен ъгъл и под различна светлина видяното.
При второто ми посещение в неделя имах лошият късмет да получа повреда в обектива и да остана без автофокус. Доста снимки направих с ръчен фокус, а доста се размазаха и изтрих :-(
От София тръгнахме в 7 часа.
Пътят по магистралата до Ябланица профуча неусетно. Подминаваме Ябланица и се запътваме по шосето към Луковит. В село Румянцето има отбивка към село Карлуково.
Пролетта тук е доста по осезаема от тази в Софисйкото поле. Него ден предвиждаха 28 градуса температури и още от сутринта беше доста топло.
След като се премине през селото на изхода му се намира прословутата пещера "Проходна". Доколкото четох това е най-достъпната е лесно проходима българска пещера. Дълга е над 250 метра и един от входовете й е най-големият пещерен вход в България. Имахме късмет и в двата дни да изпреварим другите посетители. В петък малко след нашето посещение пристигнаха два автопбуса с малки деца, а в неделя паркингът пред пещерата около 10 часа беше от поне 20 автомобила. Препоръчвам да сте тук около 9 часа.
Входът на пещерата е огромен и висок над 30 метра.
Погледнат от вътре, навън
Точно в средата на пещерата се вижда феноменът "Божиите очи". Двата естествени отвора са с много сходна форма. Интересното е, че погледнати почти от всеки ъгъл изглеждат различни, може би защото скалната маса около тях е доста дебела.
Липсата на други хора допринася много за тайнственото, величественото и мистичното чувство при влизане в тази грамада.
Студ и влага лъха през грамадният отвор, пърхат гълъби, чува се дори как се разбиват капките вода откъснали се от скалите.
"Божиите очи"
Мечтаех да имам своя снимка тук :-)
През "очите" влиза доста светлина и осветява огромната пещера
Човек се губи на фона на огромния пещерен обем
Изходът от другата страна
Пътеката отвъд изходът води до пещерния дом и скалният манастир "Света Марина", така че може да направите един импровизиран кръг и да се върнете в изходна точка, ако сте паркирали пред пещерата.
Ние, обаче се върнахме и погледнахме "очите" и отгоре.
По малки пещерни отвори, но задънени.
Капки откъснали се от тавана се разбиват на пръски.
Малко язовирче се кипри на близката поляна
Изкачваме се пак до пътя и се запътваме да погледнем гледките от горната страна на пещерата
От тази снимка може да добиете представа колко е голям най-големият пещерен свод на наша територия.
Пътеката над пещерата е доста трудна за преодоляване
"Очите" погледнати отгоре. Има парапет и площадка за наблюдение. Лятото тук ще е голям змиярник, така че да го имате предвид, ако посещавате това място през летните дни.
Над едно от "очите" има дори площадка за наблюдение.
От площадката на пещерния дом. Психиатричната клиника "Карлуково". Гледахме я доста време, наблюдавахме хората в нея и се замислихме....колко е прекрасно да си здрав!!! Това е най-голямото богатство!
Изключително красив район
Гара "Карлуково" и каменоломна разположена само на километър от гарата. Поточната линия направо товари вагоните.
Река Искър. За любителите на офроуда покрай нея и клиниката тръгва черен път, който води в село Кунино. Не го включих в плана, но следващото ми посещение ще минава точно оттук.
Страхотна пролет, топлина и пробуждащият се живот и аромати. Обожавам!
Поглед към долината водеща до пещерата.
По леко екстремната и интересна пътечка към скален манастир 'Св. Марина"
Горе над нас се вижда площадката от която по-рано наблюдавахме околията.
Забелязах в далечината над гарата панорамна площадка.
На път в търсене на пътя до нея. Първият ден карах през полетата, но после открих , че се стига по тесен асфалтов път, който в последният половин километър става черен.
Поглед от площадката и беседката. Страхотно място! Задължително се качете до тук. Най-вдясно високата скала е скалният феномен "Провъртеника". Долу под нас до пътя е местността "Струпаница" образувана вследствие на голямо земетресение.
От тунела под нас излиза влакчето
Оттук се вгледах в скалите насреща и съвсем бегло съзрях контурите на този уникален манастир - Свети Никола. Това е снимка с максимален зуум. Толкова добре е прикрит и в цвета на скалите, досущ като хамелеон.
Предположих и откъде може да се стига до него и не сгреших. Трябва да слезнете, пресечете релсите под моста, да завиете наляво, да отидете до самата клиника и покрай нея да завиете надясно и тръгнете по един много интересен път от другата страна на реката.
Гордост е да построиш мост. Гордост е да построиш каквото и да е.
Пътят за манастир Свети Никола.
Всъщност забелязах по специфичната форма, стълбовете и нахвърляните траверси край пътя, че това е бивш железопътен маршрут. Страхотно, все едно бяхме влакче :-)
Принципно се стига до тази порта, но може да ви я отворят (хижарят от хижа Провъртеник). Пеш е около 15-20 минути до манастира , а с автомобил 5. Проблемът е, че през уикенда пред тези порти се събират макс 5-6 коли и няма къде да се обърне.
Изключително красив път
Блатист район край реката. Точно оттук наляво тръгват над 100 стълбички до скалния манастир. Има табели.
Манастир "Свети Никола"
Страхотната гледка от манастира. Това пътче край реката обградено и от двете страни с вода ми привлече вниманието. Постройките в далечнината също са интересни - там са хижата, няколко частни домове и каменните къщи - къщата на Флинстоун.
Благодаря.
Коментар