Pura Vida в Коста Рика

[prascho]

Pura Vida буквално означава „чист живот“. В Коста Рика е нещо като национална житейска философия за хубав, пълноценен и щастлив живот. Не случайно „тикосите“, както сами се наричат местните са едни от най-щастливите хора на планетата, а страната им е известна с прозвището „Швейцария на Централна и Южна Америка“.
Чистият живот е доведен почти до крайности. Опазването на околната среда е като религия. Ето само някои от нещата, които научих през първите седмици тук:

- за последната години цялата енергия се произвежда от възобновяеми източници.
- почти 30% от територията на страната е от защитени местности
- може да си купиш земя, да я залесиш (ако вече не е) и да получаваш пари за кислорода, който произвеждат дърветата
- повече от 100 години нямат армия и не им е била нужна. Общото мнение тук е, че армията е пълна глупост и излишно хабене на ресурси.
- от друга страна образованието и здравеопазването също са издигнати в култ – страната е известна дестинация за медицински туризъм – най-вече за граждани на САЩ.
- жизненият стандарт е много висок, по-висок от някои западноевропейски страни.
- икономиката е една от най-проспериращите в световен мащаб
- продължителността на живота е една от най-големите в света
- хората наистина са щастливи и усмихнати.



Озовахме се в Коста Рика благодарение на половинката ми – Мира, която е пещерен биолог и изследванията ѝ са свързани основно с прилепи. Аз пък съм пещерняк и това ме прави идеален асистент за теренни проучвания. Мира получи предложение за докторантура в Университета на Коста Рика и решихме, че това е една идеална възможност да поживеем на място, за каквото и двамата си бяхме мечтали като правим това, което и двамата харесваме, а именно да изследваме пещери.
Около 3 седмици след като се потвърди финансирането на част от изследователската работа се добрахме до мястото, където живеем в момента – градчето Голфито, което се намира на брега на Тихия Океан и е едно от най-влажните места на планетата:

https://www.google.co.cr/maps/place/...!6m1!1e1?hl=en

Пристигнахме в средата на ноември – края на дъждовния сезон, което означаваше, че ежедневно се наслаждавахме на проливни дъждове, които продължаваха от 30 минути до 2-3 часа и изглежда не правеха впечатление на никого. Настанихме се в може би най-красивото място наоколо – къщата Тинаму, която се намира буквално в дъждовната гора извън градчето.










Тинаму е бивш хостел, където в момента живеят нашите приятели Хуан и Каролина с дъщеря им Сара, която е на 8 години и котката Венус. С тях ни свързаха пещерняците от единствения пещерен клуб в Коста Рика Антрос, след като се свързахме с тях с молба за съдействие и информация по проекта.
Мястото наистина е като в рая. Точно до къщата се събират две реки като на около 100 метра има два водопада, в които редовно ходихме да се къпем.





Освен изобилната флора тип „дъждовна гора“ около къщата гъмжеше и от всякаква фауна, което още в началото доведе биоложката до екстаз:

Няколко вида маймуни:







Птици:



сред които и Тукани



Игуани



Жаби



Сред които и отровни, като тази, която си носи яйцата на гърба



И такива, които нямат много късмет...



Бозайници като тази Пака, която се хранеше всяка вечер от компоста до къщата.



А бананите растат свободно навсякъде.



Прекарахме първите си два месеца в Коста Рика в Тинаму и благодарение на Хуан и Каролина научихме доста от нещата, които съм изброил в началото. Още в началото ми направи впечатление, че тикосите наистина живеят чисто - обичат природата, събират боклука разделно, стремят се да не разхищават нито вода, нито електроенергия, спазват правилата и са щастливи.

Следва…

[darkrose]

От: Pura Vida в Коста Рика

Благодаря за споделеното. Красиво е, а и звучи като интересно място.

[BENZBOSS]

От: Pura Vida в Коста Рика

Стандарта им не е много висок,ако сравняваме с България може ма иначе си е ЛатриноАмериканска дьржава с всичко добро и лошо в нея.Верно е,че е най-добрата в която сьм бил в ония край на света,но висок стандарт дума да няма.

И пиши по-често бре човек,там бях в началото на Декември

[prascho]

Голфито

Голфито (на испански означава буквално „заливче“) е малко градче в най-южната част на Коста Рика на брега на Тихия Океан. Границата с Панама е на 60 км. Представлява малко заливче в по-големия залив Golfo Dulce (Сладък Залив):

https://www.google.co.cr/maps/place/...!6m1!1e1?hl=en

Конфигурацията на двата залива е предпоставка за изключително спокойна вода, почти без вълни въпреки сериозната разлика в нивата на приливите и отливите – почти 3 метра.
Голфито е било най-голямото бананово пристанище в Централна Америка, но за съжаление в средата на 80-те години на миналия век Обединената плодова компания фалира и градът започва да запада. През 90-те години започва да се развива риболовен туризъм и в момента е една от топ-дестинациите в света.

























Има и безмитна зона, където се продават основно алкохол, бяла и черна техника. Създали са много интересна система – всеки има право да пазарува стоки на обща стойност до 1000 долара, но затова е необходим специален документ, който се издава за следващия ден. Т.е. за да пазаруваш трябва да прекараш задължително два дни в града – първия ден да си извадиш разрешителното и втория да се сдобиеш с това, което ти е необходимо.

Ние живеем в Голфито понеже тук е районът, който е обект на проучванията на Мира, както и научният ѝ ръководител – професор Глориана Чавери, която преподава в местният филиал на Университета на Коста Рика.

Университетът:





Лабораторията по биология:



Както писах в предния ми пост - прекарахме 2 месеца в Тинаму при Хуан и Каролина преди да си намерим подходяща квартира. Търсенето на жилище се оказа доста сериозен проблем, с който ни помогна Оскар – съпругът на Глориана. Той също е преподавател в Университета като специалността му е кино и театър. Благодарение на него успяхме да огледаме доста помещения и да изпаднем в тотален потрес. Тук казват апартамент на всичко – показаха ни стаи без прозорци, някакви килери 2 на 2 метра с огромен телевизор на стената и за капак ни предложиха бивш офис на банка, който беше изпразнен. В касата можело да сложат легло, а във вътрешния офис да се импровизира дневна и готово…

Накрая благодарение на ината на Мира, която обикаляше неуморно наоколо попаднахме на правилното място – стара американска дървена къща на два етажа, като на горния има голямо общо помещение и три спални, а на долния голяма дневна, кухня и малка стая за прислугата. Прислуга нямаме (въпреки тайните ми мераци), но затова пък има термити, с които се боря вече няколко седмици с променлив успех.

Къщата беше празна - наложи се да напазаруваме доста неща - повечето от безмитната зона: матрак, маса, столове, пералня и т.н. Оскар и Глориана ни снабдиха с печка и хладилник. Когато започах да включвам електроуредите и да поставям крушки се видях в чудо. Някакъв неграмотен гений се беше вихрил из цялата къща - от почти всички ключове биеше ток, девиаторните свързвания бяха произведение на изкуството, инсталацията на контактите беше трипроводна, но в таблото бяха закачени само двата проводника на произволен принцип - къде нула, къде земя (да, има чиста земя)... Печката се оказа на 220 волта при положение, че цяла Коста Рика е на 110 и докато се чудех как се е озовала тук видях, че все пак е помислено и до къщата идваха 2 проводника по 110 волта. За да се успокоя прегледах и преработих почти цялата ел. инсталация на къщата като се убедих нагледно в предимствата на 220 волтовите системи пред 110 волтовите такива.

Къщата:



дневната:



Работното ми помещение на втория етаж.



Нямаме стъкла на прозорците, както повечето къщи тук, а само мрежи, които не вършат особено добра работа. Насекомите са огромно количество, но явно се разпространяват на периоди - имало е дни, в които без репелент с поне 20% съдържание на DEET получаваш само страдание, предимно от комари. Ухапванията са изключително болезнени и сърбящи, а има опасност и от Денга треска, и напоследък от Зика - вече има регистирани случаи в Коста Рика. През последните няколко седмици обаче комарите изчезнаха и не се е налагало да ползваме репелент.
Хлебарките са огромни и се чува как се разхождат, но и те намаляха значително след няколко интервенции със съответните препарати. Пълно е с гекони, които са изключително симпатични, а и помагат при борбата с насекомите. На тавана открихме колония от прилепи, което докара нов екстаз на биоложката.

За наш късмет къщата се намира на 50 метра от университета, а в съседство се оказа доста приличен басейн, където вече редовно плуваме. Като се загледах в Google Maps басейнът излезе с доста неприлична форма, но все пак дългата му страна е със сигурност над 26 метра, което ми позволява да тренирам пълноценно, особено след като научих в кои часове няма никакви хора. Жълтият маркер до басейна е къщата.



За наше нещастие на 100 метра от другата страна на къщата се намира летището и първите полети са сутрин в 6. Траекторията на кацане/излитане минава буквално на 50 метра от прозореца на спалнята ни, което в началото създаваше брутален стрес, особено за мен тъй като съм "нощна птица" - работя предимно вечер и сутрин съм тотално неадекватен. Но явно човешкото тяло има могъщ адаптивен механизъм и в последно време почти няма самолет, който да е успял да ме събуди.

Следва…

[prascho]

От: Pura Vida в Коста Рика

Стандарта им не е много висок,ако сравняваме с България може ма иначе си е ЛатриноАмериканска дьржава с всичко добро и лошо в нея.Верно е,че е най-добрата в която сьм бил в ония край на света,но висок стандарт дума да няма.

И пиши по-често бре човек,там бях в началото на Декември

За стандарта и доброто/лошото ще напиша отделно, че там са сложни нещата, но като цяло си прав - Латино-Американска държава, в която доста неща ме дразнят.

Иначе съжалявам, че не се сетих по-рано да пиша - днес си говорихме с Борко (Tramp) и стана въпрос за теб и брат ти. Ще се радвам да се видим ако имате път насам. Бирата тук не я бива много, но все ще измислим нещо

На мен може есента да ми се отвори път към Сан Диего, та може и там да се видим евентуално.

[BENZBOSS]

От: Pura Vida в Коста Рика

Бях там с крива перка на една 80 фута моторна,тьрсехме кой да я оправи,че фраснахме едно дьрво и се наложи да лазим до Пез Вела Марина.След около месец сьм пак по тоя пьт,но май няма да спираме в Коста Рика макар,че предния пьт никой не ни пита за документи,бреговата им охрана беше на входа на големия залив.

За кьм Сан Диего ВЕДНАГА да се обадиш,дано сме си у нас,ще ти липсват и комари и хлебарки

[Жоро Байкушев]

От: Pura Vida в Коста Рика

Някакъв неграмотен гений се беше вихрил из цялата къща - от почти всички ключове биеше ток, девиаторните свързвания бяха произведение на изкуството, инсталацията на контактите беше трипроводна, но в таблото бяха закачени само двата проводника на произволен принцип - къде нула, къде земя (да, има чиста земя)... Печката се оказа на 220 волта при положение, че цяла Коста Рика е на 110 и докато се чудех как се е озовала тук видях, че все пак е помислено и до къщата идваха 2 проводника по 110 волта. За да се успокоя прегледах и преработих почти цялата ел. инсталация на къщата като се убедих нагледно в предимствата на 220 волтовите системи пред 110 волтовите такива.

Линейното напрежение( между две фази) при 110 волтова линия е 220 волта. NFPA 70 е стандарта, ....печки, бойлери, климатици се свързват на линейно напрежение (220 волта - мисли за европейското 380 волта ), осветление и маломощни контакти на фазово 110 волта( фаза - нула). Земята си е за защита от утечки, като навсякъде, може пък и дефекнотокова защита да са сложили за екстра, така,че нула и земя не ги давай на късо.

[bochkata]

От: Pura Vida в Коста Рика

Красота!
Ще следя темата с интерес!

[prascho]

От: Pura Vida в Коста Рика

Линейното напрежение( между две фази) при 110 волтова линия е 220 волта. NFPA 70 е стандарта, ....печки, бойлери, климатици се свързват на линейно напрежение (220 волта - мисли за европейското 380 волта ), осветление и маломощни контакти на фазово 110 волта( фаза - нула). Земята си е за защита от утечки, като навсякъде, може пък и дефекнотокова защита да са сложили за екстра, така,че нула и земя не ги давай на късо.

Да, усетих се, че така са ги решили нещата. Има и други уреди на 220 волта, като им слагат различни щепсели за да не стават грешки. За останалото - всички контакти са окабелени трипроводно, но в таблото се използваха само два проводника свързани произволно - фаза/нула или фаза/земя. Половината контакти не работеха, като се оказа, че на доста от тях на мястото на фаза/нула бяха вързани фаза/земя или нула/земя, като земята обикновено беше отрязания проводник в таблото. Дефектнотокова защита няма. Сега всичко си е свързано където трябва

Другото интересно е, че почти в цялата къща ключовете за осветлението прекъсват нулата, а не фазата и вечер се наблюдават много интересни светлинни ефекти от енергоспестяващите крушки в изключено положение Тези, които прекъсват фазата пък биеха ток заради прегоряла изолация на проводника, която се допираше до металния корпус.

[prascho]

Доброто, лошото и стандартът

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление е лошата организация на транспорта. Летяхме от Лондон до Либерия (градът, не държавата), който се намира в северната част на страната и се наложи да изминем с кола под наем около 400 км до Голфито, което ни отне сумарно над 8 часа. Почти през целия път следвахме Пан Американската Магистрала, която в Коста Рика определено не си оправдава името, с изключение на 10-ина километра около Либерия, които на всичкото отгоре са и платени. Почти целият път е двулентов и изключително бавен. Максималната позволена скорост е 80 км/ч, но населените места, през които се преминава са много и там ограничението е 40. В Коста Рика населено място е всяко струпване на няколко къщи. Ако са повече от 5 задължително има училище и разбира се Zona Escolar – училищна зона, където ограничението е 25 км/ч. Като съчетаем тези фактори със сериозния трафик комбиниращ камиони и автобуси се получава наистина бавно придвижване.








Главните пътища са с прилична настилка, но второстепенните са почти изцяло на макадам. В малките населени места асфалт има само ако през тях минава основен път. Това е и причината предпочитаните автомобили да са 4х4.

Впоследствие се придвижвахме доста с обществения транспорт, който разбираемо е по-бавен. До столицата Сан Хосе са около 300 км, които с автобус се вземат за около 7 часа, а с кола за 6. От Голфито до границата с Панама – градчето Пасо Каноас - има 60км – два часа и половина с автобус. Интересното е, че оттам до първият голям град в Панама – Давид също има 60км, които обаче отнемат по-малко от 40 минути, отново с автобус.

В автобусите, в които сме пътували досега е нямало климатици – разчита се на естествена вентилация от отворените прозорци. Автобусите са доста прилични, а хората определено имат хигиенни навици, така че неприятни миризми няма. Цената на билетите е поносима – еднопосочен билет до столицата струва 15 долара. Ако обаче искаш да пътуваш да по-близка дестинация по същия маршрут цената не се променя – независимо дали отиваш на 50, 100 или 200 км – 15 долара.

Цените на повечето стоки са доста високи – дори сравнени с някои страни в Западна Европа. Храните със сигурност са по-скъпи от Испания, Германия и Великобритания. Запознах се вече с доста хора от САЩ, които също твърдят, че тук им е скъпо. Обясниха ми, че причината е в държавно поддържан монопол. По предлог, че защитава местното производство държавата ограничава брутално вноса с огромни такси и така няколкото големи компании, които произвеждат над 95% от хранителните стоки на пазара могат да си позволят да завишават сериозно цените. За пример – един литър прясно мляко на компанията Dos Pinos струва малко под 3 долара тук, но в Панама същото мляко на същата компания може да се намери за под 1 долар. Много хора, които живеят близо до границата редовно ходят да си пазаруват в Панама.

От друга страна това пък спомага за формиране на стабилна средна класа, която е над 70% от населението. Т.е. въпросните монополисти могат да си позволят по-високо заплащане на служителите си, което пък влияе като цяло на трудовия пазар и т.н. Има и едни около 20%, които официално живеят бедно и за тях тази политика изобщо не е добра, но те пък нямат много разходи – например за отопление и дрехи. Принципно по-бедните хора се занимават със земеделие и си осигуряват голяма част от необходимите храни. Като цяло стандартът на живот е най-високия в Централна и Южна Америка, а хората са най-щастливите в света.

Повечето техника е много скъпа. Компютърна мишка, която в Европа не струва повече от 10 евро тук а минимум 20 долара. Ако си купиш нещо по Интернет задължително се обмитява по предварително установени тарифи. Т.е. – поръчваш си нещо, което пристига от Китай с фактура, на която пише 12 долара, но тази фактура не се взема под внимание, а стоката се проверява в изготвен от правителството списък с предварително дефинирани цени. Естествено, ако фактурата е на по-голяма стойност от тази в списъка се избира тя. Мой приятел си поръча DVD записвачка за лаптоп, която струваше 10 долара с доставката от Китай и му я обмитиха на 60, като всъщност тези продукти имат нулево мито, но има задължителни такси – 13% VAT и 18% такса за „развитие на туризма“.

Бялата и черната техника също са скъпи – дори в безмитната зона цените са по-високи от тези в Европа, а ми казаха, че там било почти 2 пъти по-евтино отколкото в столицата например.

Автомобилите са много скъпи. След кратко проучване на пазара се отчаяхме – 20 годишно Suzuki Grand Vitara на 260 000 км струва над 7000 долара. 25-30 годишни „таралясници“ са по 2000-3000 долара и държат цени. Митата за внос са направо неприлични – до 3 годишен автомобил – 53%, до 5 години – 64% и над 6 години – 79%.
Един добър вариант, за който ни казаха наши приятели от САЩ, които живеят тук от доста време е да се купи кола от Панама. Там цените са минимум 2 пъти по-евтини, а бюрокрацията около придобиване на автомобил е минимална. Документите се получават директно от търговеца, без да има нужда да се минава през адвокат и единственото, което ти трябва за да караш в Коста Рика е застраховка, която е около 150-200 долара на година. На всеки 3 месеца автомобилът трябва да излиза от страната, за да се спестят таксите и митата при внос.

Ние всъщност все още сме със статут на „вечни туристи“, т.е. на всеки 3 месеца трябва да излизаме от страната и да се връщаме, което вече направихме веднъж. Запознахме се с грингоси (граждани на САЩ), които живеят така тук вече 10-15 години без проблеми. Мира би трябвало да получи студентска виза, като докторант в университета, но понеже тук никой не бърза за никъде документацията се придвижва изключително бавно и все още чакаме официално да я приемат, въпреки, че тя вече си работи по проекта.

Много е дразнещо, че навсякъде ни третират като грингоси, колкото и да обясняваме, че нямаме нищо общо със САЩ и че нашата държава е по-бедна. Усетят ли, че си чужденец веднага цените отиват нагоре. Вярно - с усмивка, но все пак нагоре. Примерно - прясно филе от акула на рибното пристанище ни го продаваха за 12 долара килото докато накрая местни приятели ни информираха, че струва поне наполовина по-евтино и сега вече се пазарим. По същия начин филето от рибата тон "падна" от 15 долара за килограм на 8. Също така много произволно боравят с обменните курсове на долара. Официалната валута тук е колон, като един долар е 520-540 колона. Долари се приемат навсякъде, но ако пазаруваш курсът естествено е 500 колона за долар.

Е, след като се запознахме с повече местни има и примери в обратната посока. Например зарзаватчията, от който пазаруваме много ни хареса и редовно ни прави много добри отстъпки, докато си упражнява английския с нас, а ние испанския с него.

Има и официално държавно регламентирана дискриминация. Например вход за защитена територия за тикоси струва 2 долара, а за чужденци - 15. Всъщност безплатни диви места няма - или е защитена местност или е частен имот, като и в двата случая трябва да се плаща - на държавата или на собствениците според пазарлъка. Дивото къмпиране е разрешено на определени места и разбира се срещу заплащане. Като ходим по експедиции обикновено използваме частни "финки", както наричат тук фермите и срещу няколко долара на човек на вечер си опъваме хамаците, палатките и ползваме вода, баня и каквото още си договорим. За това ще разкажа подробно в някой от следващите постове.

И накрая стигаме до природата – наистина най-уникалното нещо тук. На 51 000 квадратни километра има над 4% от биоразнообразието на планетата. Уникално е и отношението на тикосите към тази природа – пазят я изключително ревниво и се гордеят с нея. Наскоро попаднах на тази реклама:



В превод:
Нашите военновъздушни сили
Нашата армия
Нашите подводници

Вече писах по-горе, че Коста Рика повече от 100 години няма армия. Това лично на мен ми беше изключително интересно и затова разпитах доста тикоси какво мислят по въпроса. Бяха изненадващо единодушни - армията е една голяма глупост, от която такава малка държава определено няма нужда. Само се разхищават излишно ресурси, които е много по-добре да се инвестират в образование, здравеопазване и култура. Хората наистина вярват, че образованието е изключително важно и е изиграло основна роля в развитето на страната им.

Вярно е, че както каза BENZBOSS ги има типичните за Латино-страна проблеми – корупция, неефективност, мързел и т.н. Всички тези неща са много по-слабо изразени в сравнение с останалите държави в региона като Хондурас или Никарагуа, но си ги има. Все пак като ги сложим на кантара с Pura Vida-та и човек разбира защо толкова много грингоси се преселват да живеят тук.

[BENZBOSS]

От: Pura Vida в Коста Рика

Точно преди Коста Рика удрям дьрво и дясна перка крива,почва една вибрация,а ми остават само около 5000 километра пьт и няма как,ще се спира.Влизам куцайки в Голфито,тук кран,там кран.......няма,а товарят лодки в това пристанище,товарят ма с крана на кораба,на брега кран няма.Има един голям Американски на бреговата охрана,картечници да искаш имат ма кран няма.Цяла нощ на котва стояхме е там около ония лодки и никой не те закача,никой не те пита какьв си и какво си.
Идва един с малка лодка,какво и защо обясняваме ние,а той надена маската и плавниците и цоп,скочи да види човека какво става,ние сьрбаме кафета още.Ми крива е едната перка,няма оправяне тук,Пез Вела карате,там и 100 тона вдигат.
Вземи тая студена бира и тия 20 долара.......и той като скочи,мноооого пари били това,той само се намокрил за минутка.Е аз виждам ма аз ли да се мокря пьк и инфото за Пез Вела много добро,вземи парите бре.......взе ги ма трябваше да му ги набутам в рьцете.На излизане от залива тяхната брегова охрана,седят и киснат на входа чакат лошите,а лошите минаха покрай тях и никой нищо.

Пристигаме в Пез Вела 10 вечрта,завьртях в марината,място колко искаш ма викам да питам един в една будка точно на входа на марината.Прекарвам аз носа на лодкатана едни 2 метрта от будката му,светнахме му,той скочи........не можело да спрем в марината,вьн на котва,не сме минали митница и не можело.Ма на един мотор сьм бре,един генератор сдаде,кьде вьн и каква митница,врьзвам я на коневрьза и си лягам,митницата утре.Не та не,вьн на котва.Ма вземи ми колко искаш,остави ме да я вьржа........не,на котва.Играх му един Стоичков няколко пьти и си бьцнахме котвата.

На другия ден подхождам / питаш и не може,спираш и те гонят....../спирам си,слиза един от моите да врьзва лодката и като скочи някакьв келеш Ма вие митница не сте минали,няма право да слиза от лодката......е па да не сьм каубой бе,с ласо ли да я хвана тая лодка,много сериозно се взимате.......той гледа тьпо.......изгони ме ако можеш.А чакай после до 4 след обяд агент,че сам е абсурд да оправиш документи,а плати си 500 долара за 3 печата........а никой не провери ни лодка ни нищо.Американци в марината,оправиха я за нула време,а плати си после 550 долара за изходните печати,дизела тройно на тоя тукашния,а на 5 тона разликата не е като на 50 литра............

Бе Коста Рика,отиваш на плажа и едни бири,едни цици,едни маймуни скачат,джунгла.........най-уредената дьржава в ония край на света,да не ти се налага документи да оправяш или да бьрзаш,гледат те като изпаднал и се чудят за кьде си се разбьрзал,аз карам с двойно на тяхната скорост,тия са умрели в кожата си половината,но е верно,че и ние постоянно бьрзаме,на 350 кинта марината на вечер аз поне бьрзам пьк и сьм от нашите,идва ми от вьтре един вид.

За почивка се е утепало,джунгла,резервати и малки бири колко искаш,но ние гледаме да я прескачаме,че номера с документите и цифрите им там не ми харесват.Хондурас,Никарагуа и Салвадор не ги смятам за дьржави,в това не спирам ако не ме изхвьрли океана там.Гуатемала ОК ма тия тримцата сьм ги зачеркнал от списька.

[Еделвайс]

От: Pura Vida в Коста Рика

Много ми стана интересно, благодаря за споделеното.

[prascho]

От: Pura Vida в Коста Рика

...
Бе Коста Рика,отиваш на плажа и едни бири,едни цици,едни маймуни скачат,джунгла.........най-уредената дьржава в ония край на света,да не ти се налага документи да оправяш или да бьрзаш,гледат те като изпаднал и се чудят за кьде си се разбьрзал,аз карам с двойно на тяхната скорост,тия са умрели в кожата си половината,но е верно,че и ние постоянно бьрзаме,на 350 кинта марината на вечер аз поне бьрзам пьк и сьм от нашите,идва ми от вьтре един вид.

За почивка се е утепало,джунгла,резервати и малки бири колко искаш,но ние гледаме да я прескачаме,че номера с документите и цифрите им там не ми харесват.Хондурас,Никарагуа и Салвадор не ги смятам за дьржави,в това не спирам ако не ме изхвьрли океана там.Гуатемала ОК ма тия тримцата сьм ги зачеркнал от списька.

Никой за никъде не бърза тук. Всичко става бавно, спокойно и без напрежение. Хората много мразят да им се създава всякакъв стрес. Аз съм професионално увреден на тема оптимизация и ефективност и тези подорбности много ми се набиват на очи. Няколко пъти съм споделял с тикоси, че за много от нещата, които се случват тук отдавна има измислени в пъти по-ефективни процедури и те винаги реагират по един и същ начин: "Ама защо трябва да се бърза толкова? Нали накрая все пак ще стане? Pura Vida!". Същото отношение наблюдавах преди няколко години в Андалусия, само че там казваха "Маняна". Предполагам се сещате за вица за разликата между "Маняна" и "Яваш"? E, "Pura Vida" е същото ама без елемента на припряност...

[BENZBOSS]

От: Pura Vida в Коста Рика

Маняната ми го играха едно време в Испания,ИншАлах пьк по Дубайско,Мексиканската минута и тя е 2 часа,помпите за гориво в Хавай пьлнят резервоар за 10 минути вместо за 2............а ние все бьрзаме.

[trapper]

От: Pura Vida в Коста Рика

Никой за никъде не бърза тук. Всичко става бавно, спокойно и без напрежение. Хората много мразят да им се създава всякакъв стрес. Аз съм професионално увреден на тема оптимизация и ефективност и тези подорбности много ми се набиват на очи. Няколко пъти съм споделял с тикоси, че за много от нещата, които се случват тук отдавна има измислени в пъти по-ефективни процедури и те винаги реагират по един и същ начин: "Ама защо трябва да се бърза толкова? Нали накрая все пак ще стане? Pura Vida!". Същото отношение наблюдавах преди няколко години в Андалусия, само че там казваха "Маняна". Предполагам се сещате за виза за разликата между "Маняна" и "Яваш"? E, "Pura Vida" е същото ама без елемента на припряност...

Маняната ми го играха едно време в Испания,ИншАлах пьк по Дубайско,Мексиканската минута и тя е 2 часа,помпите за гориво в Хавай пьлнят резервоар за 10 минути вместо за 2............а ние все бьрзаме.

Е, вашите съседи все пак са "бързаци"! Навремето живях в Либия. Когато питах за нещо, което съм поръчал отдавна, отговорът беше "мункен букра ... мункен ба-букра ...." (може би утре ... може би вдруги ден ...). Но беше хубаво - никой за никъде не бързаше!