Tweet
Приватизирано от фейсбук, признавам без бой.Та ..
Пускам ви един мой превод на според мен, забелижителна хумористична творба. Ако смятате, че е подходящ, публикувайте.Възникване и използване на танкът "Тигър" в контекста на еволюцията на семейство котки
от
И. Кошкин
превод-Коровиев
История на създаването
Историята на танка Тигър започва преди много стотин хиляди години, когато няколко вида от семейство котки решили да се откажат от излизащите от мода и неотговарящи на съвременните условия дълги, саблевидни кучешки зъби, да се сдобият с опашки и да започнат използването на нови камуфлажни схеми. Необръщайки внимание на насмешките на своите саблезъби родственици, те търпеливо отглеждали дълги опашки и щателно изследвали различните видове маскировъчни окраски. След няколко десетки хиляди години напрегнат труд, първият тигър най-накрая заточил нокти в палмата и до 30-те години на ХХ век, повече или по-малко, се вписал в средата.
В това време на власт в Германия дошъл А.А. Шикългрубер, на простоцарски наричан Хитлер. И не позлодействал дори и пет години, започнал реализацията на военномегаломанските си фантазии. Не останало встрани и панцервафе. Първите немски танкове, разбира се, не били задвижвани с педали, както утвърждават някои недобросъвестни изследователи. Така или иначе, "танкове" ги наричали само откровено пристрастни хора. Обаче, на фюрера му се искало нещо по-така... В края на януари 1937 г. Фирмата "Хеншел" получила поръчка за проект на някакъв агрегат, срамежливо наричан "бойна машина". Първият изработен образец не се явявал танк и се сглобявал от 2 парчета хванати с болтове. Ходовата му част била напълно нормална и нищо не предвещавало ужаса, който предстоял да изпитат хиляди немски техници през 43-45 г. В това време, в Германия не прилагали прогресивните съветски методи за управление на конструкционния процес, заключващи се в събирането на цели колективи в специални, напълно закрити помещения, където им създавали всички условия за продуктивна работа. Затова, когато представители на панцервафе пристигнали да огледат новия танк, бързичко им показали нещо без кула, обаче натоварено с релси.
– А танкът къде е? – попитали танкистите.
– Ми ето! – отговорили конструкторите.
– Това!?
– Е, всъщност това още не е танк. Това е първият концептуално-експериментален прототип на опитна машина.
– А веднага опитна машина не можахте ли да направите?
– Е-е-е-е, бързата работа - срам за майстора. Освен това, пробвахме няколко интересни идеи върху него.
Тогава един от офицерите от панцервафе казал, че има познати, които работят в гестапо и ако това разтакаване продължава, върху конструкторите също ще бъдат изпитани някои интересни идеи, касаещи праговете на болка, пределната здравина на ставите и съчлененията и анатомията въобще. Не минало и година и конструкторите представили втори прототип. За да избегнат сблъсъци с танкистите и гестапо, на него набързо му хакнали кула от PzWgIV и с гордост го демонстрирали на представителите на панцервафе.
– Е? – попитали представителите.
– Ето! – с гордост отговорили инженерите.
– Какво "Ето"? – зловещо просъскал влизащия в групата Гудериан, посягайки към кобура.
Хот и Майнщайн издърпали на страни Гудериан, след което, за повдигане на бойния дух, първите двама попаднали им инженери набързо били разстреляни. Това необичайно ободрило останалите и новият опитен прототип се появил буквално след година. Той кула си нямал, но затова пък си имал нещо друго...
Сред сътрудниците на фирмата "Хеншел" се носила мрачната легенда за детството на инженер Книпкамп. Злата мащеха заставяла бедното момченце от сутрин до вечер да мие, трие и подрежда по полиците чинии. Безкрайни редове чинии – това се отпечатало в паметта на нещастното момче. Докато стане съветник в имперското управление по въоръжението Книпкамп се справял някак със своите комплекси, въпреки, че проекта му за автоматично оръдие, стрелящо с плоски, дискообразни снаряди, докарал в управлението няколко инфаркта. Очевидци разказвали, че, действащия образец, преди всичко приличал на побесняла съдомиялна машина, а водното охлаждане на ствола, произвеждащо облак пара, само задълбочавало това впечатление. Но нищо неподозиращият главен конструктор Ервин Адерс му възложил да конструира ходовата част. Казват, че виждайки първия образец, Адерс изгълтал 2 опаковки валидол. След това скрил в шкафа тримата най-яки свои инженери, сложил в джоба на сакото именния си П-38 и извикал Книпкамп за обяснение.
– Какво е това? – ръцете на главния конструктор видимо треперили.
– Експериментален образец на ново прогресивно шаси! – нездравият блясък в очите на инженера изплашил Адерс до такава степен, че той забравил за пистолета.
– Ама защо в 4 реда!?
– Защото! Така! Е по-добре! Плавност! На хода! – уловили истеричните нотки в гласа на конструктора, инжинерите в шкафа тихо припаднали.
– Ама след месец трябва да предадем машината! – простенал Адерс, чудейки се в концлагер ли ще го пратят или веднага ще го разстрелят.
– Всички ще бъдат във възторг! – уверил го Книпкамп.
Трябва да отбележим, че след демонстрацията на втория образец, управлението по въоръженията решило да не рискува и възложило разработката на тежък танк и на фирмата "Порше". За щастие на антихитлеристката коалиция, Порше си имал своите бръмбари в главата. Фердинанд Порше много обичал всевъзможни електрически джаджи, затова в качеството на двигател на своя звяр, той избрал не примитивния "Майбах", а съоръжил цяла верига от бензинов мотор, генератор и електромотор. За да бъде пълна картината, следва да добавим, че на всяко от водещите колела се падал личен електромотор и общото количество двигатели и генератори достигнали шест. По слухове, след представянето на проекта, част от сътрудниците на фирмата, тези по-умните, постъпили като доброволци във Вермахта и страшно доволни от себе си, заминали в Полша. Най-умните избягали във Франция и станали членове на съпротивата.
В това време, Германия нападнала СССР. В началото на юли Порше и Адерс били спешно извикани в Кумерсдорф. Направо до колата ги посрещнал долетелият от фронта преди половин час Гудериан и нежно прегърнал ги през раменете, ги повел към някакъв хангар.
– Е, господа, какво ще кажете за това? – гласът на Хайнц бил мек като масло.
– Donnerwetter! – Адерс седнал където си стоял, а Порше се хванал за сърцето.
Сред хангара стояло опушено чудовище без вериги, с броня, наподобяваща лунен пейзаж.
– Какво е това? – изхъхрил Порше.
– Това? – гласът на Гудериан бил сладък като мед. – О-о-о, това е много интересна работа. Това е руски тежък танк. По него стреля половината 6-та дивизия, а той се спря когато му свърши горивото. фелдмаршал Лееб изпадна в истерия от това... А СЕГА!!!
Температурата в хангара спаднала с 10 градуса, Адерс с мъка потърсил с очи дали Майнщайн е наоколо... Този път там били Шпеер и Тод, които хванали Гудериан. Той се дърпал и крещял:
– Arsch mit Ohren!!! Тези Bierfickeren четири години дялкат цукала с вериги и ги наричат тежки танкове! Mit solchen Arschloecher werde ich bald fertig! Тод, мамка ти, пусни ме, аз на тея Arsch ще им скъсам! Докато немския народ под ръководството на великия фюрер...
При тези думи Тод и Шпеер направили "Хайл Хитлер", изпускайки при това Гудериан, и той малко поритал конструкторите. Като се уморил, оправил си мундира и казал:
– Значи така, Arschlochen. Видяхте руския танк. Ако след половин година моите орли нямат такъв, само че по-добър, ще ви откъсна и двете Eier. Или не, ще звънна на Химлер и ще му кажа, че и двамата сте скрити евреи!
Конструкторите избърсали кървави сополи и си направили изводи. Работите тръгнали с ударни темпове. Много скоро се изяснило, че перспективното 75 мм оръдие, което предстояло да се постави на танка на Адерс, разбира се, е много добро оръдие, но има малко екзотичен бронебоен снаряд, съдържащ 1 кг волфрам. Волфрамът бил за Райха толкова стратегическа суровина, че конструкторите на оръдието моментално ги пратили на източния фронт, а Адерс имал много неприятна беседа с чичко Мюлер. Наложило се да ходят при Порше и да молят за резервна кула. В тази кула стояло 88 мм танково оръдие,което в предишния си живот било зенитно. То било много мощно оръдие, но танкистите не веднъж забелязвали последствие, че каквото и да става на бойното поле, появи ли се вражески самолет, Тигърът необяснимо защо започвал да вири оръдието и да си върти кулата.
На 20 април 1942 г. по един образец на всяка фирма бил докаран в квартирата на фюрера в източна Прусия. При разтоварването смелите Поршевци нахакали своя танк в грунта. По-хитрите Хеншелевци разтоварили своя със 70 тонен кран, което предизвикало в присъстващите танкисти и особено техници, пристъп на необяснима тревожност. Показали танковете на Хитлер и той веднага наградил Порше с кръст за военни заслуги. След това покарали малко танковете. Танкът на Порше вървял бързо, но завоят му бил по-широк и от вираж на бомбардировач "Ланкастър". Танкът на Хеншел вървял по-бавно, но за сметка на това завивал на място. Вярно, при това двигателя така се нагрял, че го охлаждали с течен азот. За по-нататъшни изпитания закарали танковете на полигона в Берк. Електротрансмисията на танка на Порше постоянно излизала от строя, релетата избивали, бушоните горели и от танка смърдяло на изгоряла изолация. След огледа фюрерът се приближил към конструктора.
– Ферди, какво е двигателчето на танка? – фюрерът ласково потупал по рамото любимеца си.
Порше започнал да обяснява своята система от електротрансмисии. Фюрерът леко се променил в лице.
– Электрически? Ферди, да не ти хлопа дъската? На твоя слон целия Райх не може му насмогна с батериите! Какъв му е радиуса на действие? 50 км??? А после електростанция ли ще му носим? Ах, бензинови мотори? ФЕРДИНАНД, ТИ ДА НЕ СИ ИДИОТ??? Два мотора в танка??? Не са два? ШЕСТ??? Дайте ми килим!
Фюрерт сгризъл донесеното от адютантите килимче, успокоил се малко и дал на разплакания Порше носната си кърпа:
– Добре де, не плачи, все пак си те обичам. Ти просто си се преуморил. Замини в Алпите или Париж, почини си, а после друга работа ще ти поръчам. Имам тука нещо на ум... "Мишленце" му казвам, – фюрерът захихикал и се прибилижил към Адерс.
– И какво имаме тука... КАКВО Е ТОВА???
– Колела! – с истерична бодрост отрапортувал Адерс.
– Виждам, че са колела! Защо са в 4 реда!
– За по-добра плавност на хода! Разработено от нашите инженери под мое ръководство! Плод на арийския гений! Позволяват на танка да стреля в движение!
– А по-рано, какво, не можеше ли да стреля? – озадачено попитал фюрерът.
Адерс прекрасно знаел, че танкът може да стреля ако ще в движение, ако ще в падение, ако ще преобърнат, само да има снаряд в оръдието. Само че, да стреляш и да улучиш, това са принципно различни неща. Ама било късно да си върне думите:
– Не, мой фюрер! Когато танка подскача по време на движение, снарядът може от клатенето да засече в оръдието!
Доколкото всички присъстващи танкисти били заглавичкани от Адерс с обещания за изтегляне от източния фронт, те в хор потвърдили думите му, и танкът бил приет на въоръжение. От тази минута започнали неприятните приключения на съюзните танкисти и немските механици, но това е вече съвсем друга история...
И. Кошкин,
Бойно използване
Първите 4 тигъра били произведени към 18 август 1942 г. Хитлер моментално решил да ги прати някъде да повоюват. Да ги мъкнат до Сталинград било далече, В Африка Ромел яко гонил англичаните, затова било решено да ги пратят под Ленинград.
– Представете си – хихикал фюрерът. – Седят си руснаците и изведнъж - ТРЯС!!!
Танкистите имали свое мнение по въпроса, Но само Гудериан го изказал:
– Ама, мой фюрер, първо на първо, там руснаците си имат блата...
– И к`во от това?
– Ъ-ъ-ъ, как да го кажа... Танкът – той е много тежък. Съответно, ако кара през блатото, може да заседне.
– Ама руснаците си ги карат!
– Руснаците са деца на природата! Те ядат мъх, спят под открито небе, знаят всички пътечки и си пренасят танковете на ръце. Освен това, не е ли по-добре да изчакаме 2 месеца и РРРЪЦ, да се изтърсим със 100 тигъра в Москва.
Фюрерът демонстративно изял малко ковьорче без ресни и Гудериан бил принуден да признае своята неправота. Четири тигъра били пратени под Ленинград.
По принцип тигрите не били глупави зверчета, затова още в първата атака на 2 от тях рязко се счупили скоростните кутии, а на третия се запалил двигателя. Отбуксирали танковете в тила, след което специално пристигналите сътрудници на гестапо им показали фотографии на пресата за преработка на скрап в завода на Круп. Тигрите задавено преглътнали и казали, че изводите са направени.
Следващото настъпление било след 2 седмици. Предали тигрите на 170-та пехотна дивизия. Командирът на дивизята дълго се дръгнал по главата, размишлявайки какво да прави с четирите слончета,а тигрите, пред чиито очи била работещата преса, с целия си вид изразявали решимост да мачкат и съкрушават.
– Dingsda ня`ква, – казал той на края. – Добре, карайте ей по тая пътечка.Каквото си намерите, може да го мачкате. Така или иначе там няма наши. Ако влезете в Петербург, звъннете ми.
– А пехота? – покорно попитал един тигър
– Каква пехотата? За какво говориш? – неубедително се възмутил командира на дивизията.
– А, нищо, просто така си дрънкаме – смънкали тигрите и окуражавайки се един друг, тръгнали по тясната пътечка насред блатата.
В тоя ден гладните руски артилеристи били особено зли – вече седмица не им карали махорка на позицията. Когато командира на противотанковата батарея видял движещите се по пътя 4 огромни танка, не започнал, както се очаква, да търчи в кръг и да крещи: "Предаваме се! Ей ся, само комисарите да разстреляме!" Вместо това той изплюл качака, в който вместо махорка свивали сушени фъшкии и слама, и с думите: "Ох, котьо, ама си го нахендрихте!", лично застанал до прицела на оръдието. Първия Тигър, руснаците просто унищожили. Останалите 3 не били готови за такъв развой на събитията и се панирали. Тъй като руснаците продължавали да стрелят, те бързичко се счупили и се престорили на мъртви. През нощта ги измъкнали на буксир. От останалия мъртъв Тигър, руските разузнавачи отвинтили за сувенири всичко, което могли. Събрали сувенирите в специалния отдел и ги изпратили за по-нататъшно изучаване. По-късно броя на тигрите под Ленинград го докарали до 7. В отговор руснаците убили 5, въпреки че немците твърдят, че три Тигъра се самоубили изключително от презрение към руснаците.
След убийството на първия тигър, руските войници дълго го обикаляли и се чесали по главите. Накрая някой предложил да пратят тая чудесия на другаря Сталин.
След запознанството си с Тигъра, другарят Сталин загризал лулата и повикал конструктора Котин от Танкоград.
– Тавариш Котин, какво за туй ще кажете?
-... твойта мама! – казал интелигентният Жозеф Яковлевич.
– Ще считаме, че казахте това за Адолф Хитлер – мъдро се усмихнал Вожда.
Котин изблизал танка от веригите до дулната спирачка и намръщено се изправил пред Сталин.
– В общи линии, другарю Сталин, едно от двете. Или това е мутант, или...
– Какво "или"? – леко подбутнал конструктора другарят Сталин.
– Или - сиебаломамата, – твърдо казал Котин, прекрасно съзнавайки, че до края на войната точно него няма да разстрелят.
– Както казваше тавариш Ленин, няма такава мама, дето балшевиките да не могат да пренаебат.
– Ще стараем, другарю Сталин, – изпънал се конструктора.
– Разбира се, че ще! – съвършено без акцент казал вожда, и Котин разбрал, че шегите са приключили.
В това време, лятото неумолимо приближавало. Немското командване се готвило внезапно да среже издатината при Курск. Съветското командване пък се готвило внезапно да попречи на това. В пълна тайна немците съсредоточавали огромни сили в основата на издатината. Руснаците старателно си давали вид, че нищо не знаят, а траншеи си копаят ей тъй, от нямане к`во да правят. Глутници 34-ки пълзяли през нощите към линията на фронта, излежавайки се денем в овразите. Тези които попадали под погледа на немското въздушно разузнаване си придавали възможно най-безгрижен вид, протягали се, гонели се един друг и се старали да изглеждат абсолютно нищо неподозиращи.
Към началото на Орловско- Курската операция (която немското командване,вече имащо представа за нивото на осведоменост на противника, с черен хумор нарекло "Цитадела") на курската дъга изпълзяли 146 тигъра. В ноща на 5 юли командването на централния и воронежкия фронт заповядало да се постреля малко по позициите на немските войски, колкото да намекнат, че всички са готови и може да се започва. Немците по някаква причина започнали с малко закъснение.Немските танкове подкарали към съветските позиции.В първите редове пълзяли тигрите, необичайно горди от оказаната им чест. Отначало почетната задача за отстрел на немските бронирани зверчета била възложена на противотанковата артилерия и пехотата. Без оглед на загубите артилерията и пехотата, малко или много се справяли със задачата. Коварните съветски артилеристи знаейки, че бронята на тигрите е непробиваема, се изхитрили да отстрелват бедните зверчета по всичко дето стърчи от бронирания корпус – от оръдието, до многострадалните колела. Освен това, руснаците използвали гнусната и развратна тактика "флиртуващи оръдия". За тая цел, няколко оръдия се моткали по хълмовете и когато видели тигри, започвали разюздано да им намигат с прицелите си, да се кълчат и изобщо да привличат внимание. Когато доверчивите немски танкове се хвърляли срещу тях, от храстите се изсипвала цяла орда противотанкови оръдия и с вик: "А кой тука честните жени закача!" – им спрятали безобразен побой.
Като цяло руската пехота хитро маневрирала около танковете, ту се криела, ту се появявала уцелвайки подходящ момент да хвърли връзка гранати или бутилка с бензин върху капака на моторното отделение.
Необикновенни трудности пред немците поставяло така нареченото "нахално миниране". В самия разгар на настъплението, пред отиващите в атака немски танкове, изведнъж спирал раздрънкан руски камион и няколко небръснати личности с вид на оперативно- интересни лица, започвали деловито да заравят нещо в земята, право на пътя.
– Ей, ей, какво правите там бе?! – възмутено се провиквал главният тигър.
– Ти кьорав ли си? Пътно-ремонтни работи провеждаме. – нагло отговарял старши руснака, продължавайки да копае акуратни дупки.
– А какво тогава заравяте в земята?
– Не знам. Заповядват ни- заравяме.
– Това е възмутително! Между другото, ний тука настъпваме!График гоним! В 1230 трябва да излезем до село, какво беше... "Горелое".
– А ний план гоним. До 1215 да изкопаем 40 дупки.
– Ще се оплачем! Кой ви е командирът?
– Военна тайна, – ехидно отвръщали руските сапьори.
– ОК пичове, недейте с лошо. Има ли обход тука?
– Естествено, че има. Ей по онуй възвишенийце, – с подозрителна готовност отговорил руснака.
Тигрите подкарали по указаното направление, само за да се върнат след половин час:
– А ве пичове? Ама не така! Там има няк`ви мини, ей го на, Дитрих гръмна!
–Леле пичове, сори начи! – очите на руския сапьор се напълнили с кристално чисти сълзи на разкаяние. –Някой пак е оакал ситуацията при нас. Всеки случай, ние тука свършихме, тъй, че може смело да тръгвате.
– Аре, лека и доходоносна! – викнали руските сапьори, мятайки се в камиона.
– Пу-пу-пу, да не чуе дяволът! – дружно отговорили тигрите.
– Тамън при него, миличкия ще идете. – мърморили сапьорите, завивайки зад близкото хълмче.
Добре, ама настъпил момента, когато руските танкисти трябвало да тръгнат в настъпление. Е тука тигрите, най-накрая се развъртяли. Типичният танков бой между 34-ките и тигрите преминавал така:
– А ве, нещо много е тихо – загрижено казвал съветският командир.
– БАММММ!!!!
– Вашта мамаааа – казвали съветските танкисти, изскачайки от разбития танк.
– Мамка вииии – казвали оцелелите 34-ки, криейки се кой къде свари.
Тигрите на хоризонта, доволно се хилели. Много бързо се изяснило, че могъщите танкови атаки, които и по-рано ни се отдавали с мнооого голям зор, сега са станали съвсем невъзможни. Особено възмущавало нашите танкисти това, че тигърът не се пробивал не само отпред, но и отстрани.
– Е т`ва сега не е честно! – викали те на тигрите. – И къде тогава да ви стреляме?
– А м`чи никъде! – издевателски се смеели тигрите. – Ний вас сички ша ви целнем.
На нашите им оставало само да скърцат със зъби.
Когато Жуков поставил пред другаря Сталин доклад за резултатите от Курската битка, другарят Сталин едва не си глътнал лулата:
– Тавариш Жюкав, вий разбира се сте камунист, ма от Бога се побойте бе! Какви са тия 600 унищожени тигри?
– Е, тука малко попреувеличихме... – въздъхнал Жуков. – 80 парчета удархме.
– А наши загуби какви?
– Ама няма да ме биете!?
– Няма – казал вожда без акцент и Жуков мълчаливо поставил пред него друго листче.
– Мда-а-а, – задавено казал вождът, тъпчейки тютюн в лулата. – Как ще обясните това, тавариш Ротмистров?
– Ми то, ний таковата, пък те, тъй... – отговорил смелият танкист.
– Танковете им са по- мощни, – превел Жуков.
– Доколкото съм чувал, танковете не воюват с танкове! –наставнически вдигнал пръст Сталин.
– То тъй, `ма щот` кат` таковата... ! – възразил Ротмистров.
– Всичко се случва – превел Жуков. – И когато това "всичко" вземе та се случи...
– Знаете ли тавариши, – замислено започнал Сталин, – когато тавариш Сталин бил на Туруханското заточение, ходил на лов за мечки... – Жуков и Ротмистров скептично се спогледали – А трябва да знаете твариши, – продължил Сталин, давайки си вид, че нищо не е забелязал – най- трудно е да изкараш мечката от бърлогата. Докато е в бърлогата, ша я фанеш, ама за оная работа...Ама ако я изкараш... Та, тавариши, по-гъвкаво го давайте.Да се измъква фашисткият звяр от леговището, а още по- добре, да се домъкне в нашето леговище. Разбрано?
– Тъй верно!
Всъщност, в частите отдавна стигнали до този извод. Кюскането с тигрите един на един, отдавна било непопулярно, вместо това, в ход тръгнали всевъзможни азиатски хитрини. Например, под Харков, танкистите на 1 механизиран корпус използвали следния тактически прийом:
Тигърът (чете от разговорник):
– Поле... чисто! Излезе на дуел? излезе 10 руски танк, на честно бой, на дуб...двуб.. двубой!
Т-70 (от храстите):
– Божкейй, ма кви ги дрънкати вий? Мчи вий ни знайти ли, чи танковете н`съ бият с танкове? Танковете са бият с пехотата, ша ма прощавате! Пък вий тука к`во ни са натискати непрекъснато.... да н`сте нещу танкосексуалист?
Естествено, от такова оскърбление на тигъра му пламвала кулата и той се хвърлял в храстите да се разправи с ругателя... И там кулата вече съвсем наистина му пламвала. На друго място, в продължение на седмица по предната линия, демонстративно и много бързо карал Т-34 с надпис: "Танк на героя на Съветския съюз, два пъти евреин на Съветския съюз, Мойсей Абрамович Финкелщайн. Всички фашисти, извинявам се, сте педерасти!". Въпреки напълно лъжливия надпис (командира на танка всъщност се казвал Евгений Соломонович Рабинович, бил си обикновен евреин и "Герой" към този момент още не бил станал, а, да и фашистите далеч не всички били педерасти), на смелия танкист се отдало да подмами 2 тигъра на минно поле.
Интересен прийом използвал веднъж танкистът Петр Героев. Озовавайки се съвсем сам срещу тигър, той започнал много бързо да кара около него.Тигърът съответно започнал да върти кулата, опитвайки се да докопа нахалника.Все по-бързо се носил танкът на Героев, все по-бързо се въртяла и кулата на тигъра.След това тя внезапно спряла. От нея изпълзял на 4 крака командирът на танка и обилно повърнал.Останалите от екипажа, както се изяснило по-късно, повърнали направо в танка. Но най-резултатен се счита непрекият разгром на батальон тигри под Фастов.Батальонът бил прехвърлен да ликвидира пробив във фронта. Още по пътя към фронтовата линия, тигрите видели разбита немска колона.Насред разгома се извисявал забит в земята стълб, върху който се веела бележка: "Разкъсахме линията на фронта.Сега копеленца, ще ви чукаме по азбучен ред.Ако още не сте напълнили гащите, ще ви чакаме на височина 235.7. Двеста руски танка." Изминавайки 20 км и оставяйки 2 неизправни машини по пътя,тигрите намерили на височина 235.7 размазана немска батарея и нова бележка: "Чакахме, чакахме, писна ни. Сега сме в село Убитое. Чакаме ви там, ако сколасате. 200 руски танка." Изминавайки 40 км. и изгубвайки още 4 танка, тигрите пристигнали в село Убитое. В селото намерили немски автопарк размачкан от вериги и трета бележка: " Пичка ви лелина! 2 часа чакахме, кафа бе! На кратко: Чакаме ви във Фастов, ако и там не дойдете, да знаете, че сте долни, бъзливи копелдаци! 200 руски танка." Напрягайки сили, тигрите с последни капки бензин допълзяли до Фастов, оставяйки в банкетите още 6 повредени машини. Във Фастов намерили и последната бележка: " Хи-хи-хи, ама яко ви преебахме! Червената армия вече се придвижи на сто км., а ние бяхме не 200, а само 100!" Останалите тигри се самоубили от позор и огорчение.
Все едно, тигрите били изключително опасен противник, но за нещастие, всички имали едно слабо място.Това място била тяхната ходова част... Безброй са епитетите с които озверелите немски механици награждавали инженер Книпкамп, сменяйки колелата на чудовищната машина. Доколкото за смяна на колело от вътрешния ред отивало денонощие, много механици не издържали.Излизала им пяна на устата и се хвърляли върху тигъра с чукове, налагайки невинната машина където сварят. Известен факт е, че воювалите на тигри танкисти, до края на живота си неможели не само да ядат от чини, но и да ги гледат. Видът на куп чинии можел да докара инфаркт на закален ветеран преминал руската кампания и лагер за военнопленници.
Чудовищно по размер и жестокост сбиване между офицери на луфтвафе и панцервафе се случило през май 1944г. в бар "Drei Ferkels und Sieben Gnomen Bar" в Берлин. Боят, заради който за три месеца излязъл от строя състава на 2 гешвадера и 1 шверепанцерабтелунг, станал заради съвсем невинна шега. Пиещият заедно с летците щандартенфюрер от СС, изпратил от тяхно име на масата на танкистите купчина чинии, наредени в шахматен ред....Разтървали летците и танкистите с пожарни маркучи, при това, биещите се дажи не забелязали нападението на хиляди американски бомбардировачи в този момент. Проведеното разследване, така и не установило личността на щандартенфюрера. В болницата, офицерите от луфтвафе си спомняли, че се казвал Ото..., Ото Фон..., ама повече от това не помнили. Впрочем, всички твърдели едно и също, че той им напомнял на някого.
Длъжни сме да признаем, че тигърът бил много лесен за управление.Всеки член на екипажа можел да ги управлява и въобще длъжността механик-водач на тигър се смятала за нещо непристижно във панцервафе.Командирите, желаейки да засрамят мързеливите си механик-водачи, казвали: "А бре, левак!Ти само тигър ставаш да караш!" Освен това, тигъра имал изключително мощно въоръжение, което позволявало на някои немски танкисти да имат невъобразим брой победи. Така например, веднъж 6 тигъра от 101-и тежък танков батальон, под командването на оберщурмфюрер от СС Михаел Витман, до обяд унищожили 300 съветски танка. Което примерно 2 пъти превишавало наличния танков парк на червената армия на този участък на фронта. Неудоволетворени от това, на следващия ден те унищожили още 200 танка и само внезапната атака на вече хиляди съветски танкове, заставила героите да отстъпят.
Съюзниците, така и не пожелали да разберат, че са длъжни по дефолт да губят от такива забележителни и страшни машини и продължавали да настъпват, и даже понякога да унищожават "Тигри". Към 1 март 1945г от 1200 произведени "Тигъра", живи останали само 185.Оцелелите след капитулацията били изклани, съгласно нейните условия.
Остава да отбележим едно интересно явление имащо място в Съветския Съюз. Легендата за неунищожимия и непробиваем немски танк, до такава степен пуснала корени сред съветските танкове , че няколко Т-44 създали клуб за историческа реконструкция, посветен, изключително на "Тигъра". Те се преобличали като "Тигри, боядисвали се в немска разцветка, слагали немски опознавателни знаци( трябва да признаем, доста неумело) и устройвали реконструкции на сраженя в които са учавствали "Тигри".След демобилизацията, те били поканени в Мосфилм и взели участие в заснемането на много исторически филми, както у нас, така и в
от
И. Кошкин
превод-Коровиев
История на създаването
Историята на танка Тигър започва преди много стотин хиляди години, когато няколко вида от семейство котки решили да се откажат от излизащите от мода и неотговарящи на съвременните условия дълги, саблевидни кучешки зъби, да се сдобият с опашки и да започнат използването на нови камуфлажни схеми. Необръщайки внимание на насмешките на своите саблезъби родственици, те търпеливо отглеждали дълги опашки и щателно изследвали различните видове маскировъчни окраски. След няколко десетки хиляди години напрегнат труд, първият тигър най-накрая заточил нокти в палмата и до 30-те години на ХХ век, повече или по-малко, се вписал в средата.
В това време на власт в Германия дошъл А.А. Шикългрубер, на простоцарски наричан Хитлер. И не позлодействал дори и пет години, започнал реализацията на военномегаломанските си фантазии. Не останало встрани и панцервафе. Първите немски танкове, разбира се, не били задвижвани с педали, както утвърждават някои недобросъвестни изследователи. Така или иначе, "танкове" ги наричали само откровено пристрастни хора. Обаче, на фюрера му се искало нещо по-така... В края на януари 1937 г. Фирмата "Хеншел" получила поръчка за проект на някакъв агрегат, срамежливо наричан "бойна машина". Първият изработен образец не се явявал танк и се сглобявал от 2 парчета хванати с болтове. Ходовата му част била напълно нормална и нищо не предвещавало ужаса, който предстоял да изпитат хиляди немски техници през 43-45 г. В това време, в Германия не прилагали прогресивните съветски методи за управление на конструкционния процес, заключващи се в събирането на цели колективи в специални, напълно закрити помещения, където им създавали всички условия за продуктивна работа. Затова, когато представители на панцервафе пристигнали да огледат новия танк, бързичко им показали нещо без кула, обаче натоварено с релси.
– А танкът къде е? – попитали танкистите.
– Ми ето! – отговорили конструкторите.
– Това!?
– Е, всъщност това още не е танк. Това е първият концептуално-експериментален прототип на опитна машина.
– А веднага опитна машина не можахте ли да направите?
– Е-е-е-е, бързата работа - срам за майстора. Освен това, пробвахме няколко интересни идеи върху него.
Тогава един от офицерите от панцервафе казал, че има познати, които работят в гестапо и ако това разтакаване продължава, върху конструкторите също ще бъдат изпитани някои интересни идеи, касаещи праговете на болка, пределната здравина на ставите и съчлененията и анатомията въобще. Не минало и година и конструкторите представили втори прототип. За да избегнат сблъсъци с танкистите и гестапо, на него набързо му хакнали кула от PzWgIV и с гордост го демонстрирали на представителите на панцервафе.
– Е? – попитали представителите.
– Ето! – с гордост отговорили инженерите.
– Какво "Ето"? – зловещо просъскал влизащия в групата Гудериан, посягайки към кобура.
Хот и Майнщайн издърпали на страни Гудериан, след което, за повдигане на бойния дух, първите двама попаднали им инженери набързо били разстреляни. Това необичайно ободрило останалите и новият опитен прототип се появил буквално след година. Той кула си нямал, но затова пък си имал нещо друго...
Сред сътрудниците на фирмата "Хеншел" се носила мрачната легенда за детството на инженер Книпкамп. Злата мащеха заставяла бедното момченце от сутрин до вечер да мие, трие и подрежда по полиците чинии. Безкрайни редове чинии – това се отпечатало в паметта на нещастното момче. Докато стане съветник в имперското управление по въоръжението Книпкамп се справял някак със своите комплекси, въпреки, че проекта му за автоматично оръдие, стрелящо с плоски, дискообразни снаряди, докарал в управлението няколко инфаркта. Очевидци разказвали, че, действащия образец, преди всичко приличал на побесняла съдомиялна машина, а водното охлаждане на ствола, произвеждащо облак пара, само задълбочавало това впечатление. Но нищо неподозиращият главен конструктор Ервин Адерс му възложил да конструира ходовата част. Казват, че виждайки първия образец, Адерс изгълтал 2 опаковки валидол. След това скрил в шкафа тримата най-яки свои инженери, сложил в джоба на сакото именния си П-38 и извикал Книпкамп за обяснение.
– Какво е това? – ръцете на главния конструктор видимо треперили.
– Експериментален образец на ново прогресивно шаси! – нездравият блясък в очите на инженера изплашил Адерс до такава степен, че той забравил за пистолета.
– Ама защо в 4 реда!?
– Защото! Така! Е по-добре! Плавност! На хода! – уловили истеричните нотки в гласа на конструктора, инжинерите в шкафа тихо припаднали.
– Ама след месец трябва да предадем машината! – простенал Адерс, чудейки се в концлагер ли ще го пратят или веднага ще го разстрелят.
– Всички ще бъдат във възторг! – уверил го Книпкамп.
Трябва да отбележим, че след демонстрацията на втория образец, управлението по въоръженията решило да не рискува и възложило разработката на тежък танк и на фирмата "Порше". За щастие на антихитлеристката коалиция, Порше си имал своите бръмбари в главата. Фердинанд Порше много обичал всевъзможни електрически джаджи, затова в качеството на двигател на своя звяр, той избрал не примитивния "Майбах", а съоръжил цяла верига от бензинов мотор, генератор и електромотор. За да бъде пълна картината, следва да добавим, че на всяко от водещите колела се падал личен електромотор и общото количество двигатели и генератори достигнали шест. По слухове, след представянето на проекта, част от сътрудниците на фирмата, тези по-умните, постъпили като доброволци във Вермахта и страшно доволни от себе си, заминали в Полша. Най-умните избягали във Франция и станали членове на съпротивата.
В това време, Германия нападнала СССР. В началото на юли Порше и Адерс били спешно извикани в Кумерсдорф. Направо до колата ги посрещнал долетелият от фронта преди половин час Гудериан и нежно прегърнал ги през раменете, ги повел към някакъв хангар.
– Е, господа, какво ще кажете за това? – гласът на Хайнц бил мек като масло.
– Donnerwetter! – Адерс седнал където си стоял, а Порше се хванал за сърцето.
Сред хангара стояло опушено чудовище без вериги, с броня, наподобяваща лунен пейзаж.
– Какво е това? – изхъхрил Порше.
– Това? – гласът на Гудериан бил сладък като мед. – О-о-о, това е много интересна работа. Това е руски тежък танк. По него стреля половината 6-та дивизия, а той се спря когато му свърши горивото. фелдмаршал Лееб изпадна в истерия от това... А СЕГА!!!
Температурата в хангара спаднала с 10 градуса, Адерс с мъка потърсил с очи дали Майнщайн е наоколо... Този път там били Шпеер и Тод, които хванали Гудериан. Той се дърпал и крещял:
– Arsch mit Ohren!!! Тези Bierfickeren четири години дялкат цукала с вериги и ги наричат тежки танкове! Mit solchen Arschloecher werde ich bald fertig! Тод, мамка ти, пусни ме, аз на тея Arsch ще им скъсам! Докато немския народ под ръководството на великия фюрер...
При тези думи Тод и Шпеер направили "Хайл Хитлер", изпускайки при това Гудериан, и той малко поритал конструкторите. Като се уморил, оправил си мундира и казал:
– Значи така, Arschlochen. Видяхте руския танк. Ако след половин година моите орли нямат такъв, само че по-добър, ще ви откъсна и двете Eier. Или не, ще звънна на Химлер и ще му кажа, че и двамата сте скрити евреи!
Конструкторите избърсали кървави сополи и си направили изводи. Работите тръгнали с ударни темпове. Много скоро се изяснило, че перспективното 75 мм оръдие, което предстояло да се постави на танка на Адерс, разбира се, е много добро оръдие, но има малко екзотичен бронебоен снаряд, съдържащ 1 кг волфрам. Волфрамът бил за Райха толкова стратегическа суровина, че конструкторите на оръдието моментално ги пратили на източния фронт, а Адерс имал много неприятна беседа с чичко Мюлер. Наложило се да ходят при Порше и да молят за резервна кула. В тази кула стояло 88 мм танково оръдие,което в предишния си живот било зенитно. То било много мощно оръдие, но танкистите не веднъж забелязвали последствие, че каквото и да става на бойното поле, появи ли се вражески самолет, Тигърът необяснимо защо започвал да вири оръдието и да си върти кулата.
На 20 април 1942 г. по един образец на всяка фирма бил докаран в квартирата на фюрера в източна Прусия. При разтоварването смелите Поршевци нахакали своя танк в грунта. По-хитрите Хеншелевци разтоварили своя със 70 тонен кран, което предизвикало в присъстващите танкисти и особено техници, пристъп на необяснима тревожност. Показали танковете на Хитлер и той веднага наградил Порше с кръст за военни заслуги. След това покарали малко танковете. Танкът на Порше вървял бързо, но завоят му бил по-широк и от вираж на бомбардировач "Ланкастър". Танкът на Хеншел вървял по-бавно, но за сметка на това завивал на място. Вярно, при това двигателя така се нагрял, че го охлаждали с течен азот. За по-нататъшни изпитания закарали танковете на полигона в Берк. Електротрансмисията на танка на Порше постоянно излизала от строя, релетата избивали, бушоните горели и от танка смърдяло на изгоряла изолация. След огледа фюрерът се приближил към конструктора.
– Ферди, какво е двигателчето на танка? – фюрерът ласково потупал по рамото любимеца си.
Порше започнал да обяснява своята система от електротрансмисии. Фюрерът леко се променил в лице.
– Электрически? Ферди, да не ти хлопа дъската? На твоя слон целия Райх не може му насмогна с батериите! Какъв му е радиуса на действие? 50 км??? А после електростанция ли ще му носим? Ах, бензинови мотори? ФЕРДИНАНД, ТИ ДА НЕ СИ ИДИОТ??? Два мотора в танка??? Не са два? ШЕСТ??? Дайте ми килим!
Фюрерт сгризъл донесеното от адютантите килимче, успокоил се малко и дал на разплакания Порше носната си кърпа:
– Добре де, не плачи, все пак си те обичам. Ти просто си се преуморил. Замини в Алпите или Париж, почини си, а после друга работа ще ти поръчам. Имам тука нещо на ум... "Мишленце" му казвам, – фюрерът захихикал и се прибилижил към Адерс.
– И какво имаме тука... КАКВО Е ТОВА???
– Колела! – с истерична бодрост отрапортувал Адерс.
– Виждам, че са колела! Защо са в 4 реда!
– За по-добра плавност на хода! Разработено от нашите инженери под мое ръководство! Плод на арийския гений! Позволяват на танка да стреля в движение!
– А по-рано, какво, не можеше ли да стреля? – озадачено попитал фюрерът.
Адерс прекрасно знаел, че танкът може да стреля ако ще в движение, ако ще в падение, ако ще преобърнат, само да има снаряд в оръдието. Само че, да стреляш и да улучиш, това са принципно различни неща. Ама било късно да си върне думите:
– Не, мой фюрер! Когато танка подскача по време на движение, снарядът може от клатенето да засече в оръдието!
Доколкото всички присъстващи танкисти били заглавичкани от Адерс с обещания за изтегляне от източния фронт, те в хор потвърдили думите му, и танкът бил приет на въоръжение. От тази минута започнали неприятните приключения на съюзните танкисти и немските механици, но това е вече съвсем друга история...
И. Кошкин,
Бойно използване
Първите 4 тигъра били произведени към 18 август 1942 г. Хитлер моментално решил да ги прати някъде да повоюват. Да ги мъкнат до Сталинград било далече, В Африка Ромел яко гонил англичаните, затова било решено да ги пратят под Ленинград.
– Представете си – хихикал фюрерът. – Седят си руснаците и изведнъж - ТРЯС!!!
Танкистите имали свое мнение по въпроса, Но само Гудериан го изказал:
– Ама, мой фюрер, първо на първо, там руснаците си имат блата...
– И к`во от това?
– Ъ-ъ-ъ, как да го кажа... Танкът – той е много тежък. Съответно, ако кара през блатото, може да заседне.
– Ама руснаците си ги карат!
– Руснаците са деца на природата! Те ядат мъх, спят под открито небе, знаят всички пътечки и си пренасят танковете на ръце. Освен това, не е ли по-добре да изчакаме 2 месеца и РРРЪЦ, да се изтърсим със 100 тигъра в Москва.
Фюрерът демонстративно изял малко ковьорче без ресни и Гудериан бил принуден да признае своята неправота. Четири тигъра били пратени под Ленинград.
По принцип тигрите не били глупави зверчета, затова още в първата атака на 2 от тях рязко се счупили скоростните кутии, а на третия се запалил двигателя. Отбуксирали танковете в тила, след което специално пристигналите сътрудници на гестапо им показали фотографии на пресата за преработка на скрап в завода на Круп. Тигрите задавено преглътнали и казали, че изводите са направени.
Следващото настъпление било след 2 седмици. Предали тигрите на 170-та пехотна дивизия. Командирът на дивизята дълго се дръгнал по главата, размишлявайки какво да прави с четирите слончета,а тигрите, пред чиито очи била работещата преса, с целия си вид изразявали решимост да мачкат и съкрушават.
– Dingsda ня`ква, – казал той на края. – Добре, карайте ей по тая пътечка.Каквото си намерите, може да го мачкате. Така или иначе там няма наши. Ако влезете в Петербург, звъннете ми.
– А пехота? – покорно попитал един тигър
– Каква пехотата? За какво говориш? – неубедително се възмутил командира на дивизията.
– А, нищо, просто така си дрънкаме – смънкали тигрите и окуражавайки се един друг, тръгнали по тясната пътечка насред блатата.
В тоя ден гладните руски артилеристи били особено зли – вече седмица не им карали махорка на позицията. Когато командира на противотанковата батарея видял движещите се по пътя 4 огромни танка, не започнал, както се очаква, да търчи в кръг и да крещи: "Предаваме се! Ей ся, само комисарите да разстреляме!" Вместо това той изплюл качака, в който вместо махорка свивали сушени фъшкии и слама, и с думите: "Ох, котьо, ама си го нахендрихте!", лично застанал до прицела на оръдието. Първия Тигър, руснаците просто унищожили. Останалите 3 не били готови за такъв развой на събитията и се панирали. Тъй като руснаците продължавали да стрелят, те бързичко се счупили и се престорили на мъртви. През нощта ги измъкнали на буксир. От останалия мъртъв Тигър, руските разузнавачи отвинтили за сувенири всичко, което могли. Събрали сувенирите в специалния отдел и ги изпратили за по-нататъшно изучаване. По-късно броя на тигрите под Ленинград го докарали до 7. В отговор руснаците убили 5, въпреки че немците твърдят, че три Тигъра се самоубили изключително от презрение към руснаците.
След убийството на първия тигър, руските войници дълго го обикаляли и се чесали по главите. Накрая някой предложил да пратят тая чудесия на другаря Сталин.
След запознанството си с Тигъра, другарят Сталин загризал лулата и повикал конструктора Котин от Танкоград.
– Тавариш Котин, какво за туй ще кажете?
-... твойта мама! – казал интелигентният Жозеф Яковлевич.
– Ще считаме, че казахте това за Адолф Хитлер – мъдро се усмихнал Вожда.
Котин изблизал танка от веригите до дулната спирачка и намръщено се изправил пред Сталин.
– В общи линии, другарю Сталин, едно от двете. Или това е мутант, или...
– Какво "или"? – леко подбутнал конструктора другарят Сталин.
– Или - сиебаломамата, – твърдо казал Котин, прекрасно съзнавайки, че до края на войната точно него няма да разстрелят.
– Както казваше тавариш Ленин, няма такава мама, дето балшевиките да не могат да пренаебат.
– Ще стараем, другарю Сталин, – изпънал се конструктора.
– Разбира се, че ще! – съвършено без акцент казал вожда, и Котин разбрал, че шегите са приключили.
В това време, лятото неумолимо приближавало. Немското командване се готвило внезапно да среже издатината при Курск. Съветското командване пък се готвило внезапно да попречи на това. В пълна тайна немците съсредоточавали огромни сили в основата на издатината. Руснаците старателно си давали вид, че нищо не знаят, а траншеи си копаят ей тъй, от нямане к`во да правят. Глутници 34-ки пълзяли през нощите към линията на фронта, излежавайки се денем в овразите. Тези които попадали под погледа на немското въздушно разузнаване си придавали възможно най-безгрижен вид, протягали се, гонели се един друг и се старали да изглеждат абсолютно нищо неподозиращи.
Към началото на Орловско- Курската операция (която немското командване,вече имащо представа за нивото на осведоменост на противника, с черен хумор нарекло "Цитадела") на курската дъга изпълзяли 146 тигъра. В ноща на 5 юли командването на централния и воронежкия фронт заповядало да се постреля малко по позициите на немските войски, колкото да намекнат, че всички са готови и може да се започва. Немците по някаква причина започнали с малко закъснение.Немските танкове подкарали към съветските позиции.В първите редове пълзяли тигрите, необичайно горди от оказаната им чест. Отначало почетната задача за отстрел на немските бронирани зверчета била възложена на противотанковата артилерия и пехотата. Без оглед на загубите артилерията и пехотата, малко или много се справяли със задачата. Коварните съветски артилеристи знаейки, че бронята на тигрите е непробиваема, се изхитрили да отстрелват бедните зверчета по всичко дето стърчи от бронирания корпус – от оръдието, до многострадалните колела. Освен това, руснаците използвали гнусната и развратна тактика "флиртуващи оръдия". За тая цел, няколко оръдия се моткали по хълмовете и когато видели тигри, започвали разюздано да им намигат с прицелите си, да се кълчат и изобщо да привличат внимание. Когато доверчивите немски танкове се хвърляли срещу тях, от храстите се изсипвала цяла орда противотанкови оръдия и с вик: "А кой тука честните жени закача!" – им спрятали безобразен побой.
Като цяло руската пехота хитро маневрирала около танковете, ту се криела, ту се появявала уцелвайки подходящ момент да хвърли връзка гранати или бутилка с бензин върху капака на моторното отделение.
Необикновенни трудности пред немците поставяло така нареченото "нахално миниране". В самия разгар на настъплението, пред отиващите в атака немски танкове, изведнъж спирал раздрънкан руски камион и няколко небръснати личности с вид на оперативно- интересни лица, започвали деловито да заравят нещо в земята, право на пътя.
– Ей, ей, какво правите там бе?! – възмутено се провиквал главният тигър.
– Ти кьорав ли си? Пътно-ремонтни работи провеждаме. – нагло отговарял старши руснака, продължавайки да копае акуратни дупки.
– А какво тогава заравяте в земята?
– Не знам. Заповядват ни- заравяме.
– Това е възмутително! Между другото, ний тука настъпваме!График гоним! В 1230 трябва да излезем до село, какво беше... "Горелое".
– А ний план гоним. До 1215 да изкопаем 40 дупки.
– Ще се оплачем! Кой ви е командирът?
– Военна тайна, – ехидно отвръщали руските сапьори.
– ОК пичове, недейте с лошо. Има ли обход тука?
– Естествено, че има. Ей по онуй възвишенийце, – с подозрителна готовност отговорил руснака.
Тигрите подкарали по указаното направление, само за да се върнат след половин час:
– А ве пичове? Ама не така! Там има няк`ви мини, ей го на, Дитрих гръмна!
–Леле пичове, сори начи! – очите на руския сапьор се напълнили с кристално чисти сълзи на разкаяние. –Някой пак е оакал ситуацията при нас. Всеки случай, ние тука свършихме, тъй, че може смело да тръгвате.
– Аре, лека и доходоносна! – викнали руските сапьори, мятайки се в камиона.
– Пу-пу-пу, да не чуе дяволът! – дружно отговорили тигрите.
– Тамън при него, миличкия ще идете. – мърморили сапьорите, завивайки зад близкото хълмче.
Добре, ама настъпил момента, когато руските танкисти трябвало да тръгнат в настъпление. Е тука тигрите, най-накрая се развъртяли. Типичният танков бой между 34-ките и тигрите преминавал така:
– А ве, нещо много е тихо – загрижено казвал съветският командир.
– БАММММ!!!!
– Вашта мамаааа – казвали съветските танкисти, изскачайки от разбития танк.
– Мамка вииии – казвали оцелелите 34-ки, криейки се кой къде свари.
Тигрите на хоризонта, доволно се хилели. Много бързо се изяснило, че могъщите танкови атаки, които и по-рано ни се отдавали с мнооого голям зор, сега са станали съвсем невъзможни. Особено възмущавало нашите танкисти това, че тигърът не се пробивал не само отпред, но и отстрани.
– Е т`ва сега не е честно! – викали те на тигрите. – И къде тогава да ви стреляме?
– А м`чи никъде! – издевателски се смеели тигрите. – Ний вас сички ша ви целнем.
На нашите им оставало само да скърцат със зъби.
Когато Жуков поставил пред другаря Сталин доклад за резултатите от Курската битка, другарят Сталин едва не си глътнал лулата:
– Тавариш Жюкав, вий разбира се сте камунист, ма от Бога се побойте бе! Какви са тия 600 унищожени тигри?
– Е, тука малко попреувеличихме... – въздъхнал Жуков. – 80 парчета удархме.
– А наши загуби какви?
– Ама няма да ме биете!?
– Няма – казал вожда без акцент и Жуков мълчаливо поставил пред него друго листче.
– Мда-а-а, – задавено казал вождът, тъпчейки тютюн в лулата. – Как ще обясните това, тавариш Ротмистров?
– Ми то, ний таковата, пък те, тъй... – отговорил смелият танкист.
– Танковете им са по- мощни, – превел Жуков.
– Доколкото съм чувал, танковете не воюват с танкове! –наставнически вдигнал пръст Сталин.
– То тъй, `ма щот` кат` таковата... ! – възразил Ротмистров.
– Всичко се случва – превел Жуков. – И когато това "всичко" вземе та се случи...
– Знаете ли тавариши, – замислено започнал Сталин, – когато тавариш Сталин бил на Туруханското заточение, ходил на лов за мечки... – Жуков и Ротмистров скептично се спогледали – А трябва да знаете твариши, – продължил Сталин, давайки си вид, че нищо не е забелязал – най- трудно е да изкараш мечката от бърлогата. Докато е в бърлогата, ша я фанеш, ама за оная работа...Ама ако я изкараш... Та, тавариши, по-гъвкаво го давайте.Да се измъква фашисткият звяр от леговището, а още по- добре, да се домъкне в нашето леговище. Разбрано?
– Тъй верно!
Всъщност, в частите отдавна стигнали до този извод. Кюскането с тигрите един на един, отдавна било непопулярно, вместо това, в ход тръгнали всевъзможни азиатски хитрини. Например, под Харков, танкистите на 1 механизиран корпус използвали следния тактически прийом:
Тигърът (чете от разговорник):
– Поле... чисто! Излезе на дуел? излезе 10 руски танк, на честно бой, на дуб...двуб.. двубой!
Т-70 (от храстите):
– Божкейй, ма кви ги дрънкати вий? Мчи вий ни знайти ли, чи танковете н`съ бият с танкове? Танковете са бият с пехотата, ша ма прощавате! Пък вий тука к`во ни са натискати непрекъснато.... да н`сте нещу танкосексуалист?
Естествено, от такова оскърбление на тигъра му пламвала кулата и той се хвърлял в храстите да се разправи с ругателя... И там кулата вече съвсем наистина му пламвала. На друго място, в продължение на седмица по предната линия, демонстративно и много бързо карал Т-34 с надпис: "Танк на героя на Съветския съюз, два пъти евреин на Съветския съюз, Мойсей Абрамович Финкелщайн. Всички фашисти, извинявам се, сте педерасти!". Въпреки напълно лъжливия надпис (командира на танка всъщност се казвал Евгений Соломонович Рабинович, бил си обикновен евреин и "Герой" към този момент още не бил станал, а, да и фашистите далеч не всички били педерасти), на смелия танкист се отдало да подмами 2 тигъра на минно поле.
Интересен прийом използвал веднъж танкистът Петр Героев. Озовавайки се съвсем сам срещу тигър, той започнал много бързо да кара около него.Тигърът съответно започнал да върти кулата, опитвайки се да докопа нахалника.Все по-бързо се носил танкът на Героев, все по-бързо се въртяла и кулата на тигъра.След това тя внезапно спряла. От нея изпълзял на 4 крака командирът на танка и обилно повърнал.Останалите от екипажа, както се изяснило по-късно, повърнали направо в танка. Но най-резултатен се счита непрекият разгром на батальон тигри под Фастов.Батальонът бил прехвърлен да ликвидира пробив във фронта. Още по пътя към фронтовата линия, тигрите видели разбита немска колона.Насред разгома се извисявал забит в земята стълб, върху който се веела бележка: "Разкъсахме линията на фронта.Сега копеленца, ще ви чукаме по азбучен ред.Ако още не сте напълнили гащите, ще ви чакаме на височина 235.7. Двеста руски танка." Изминавайки 20 км и оставяйки 2 неизправни машини по пътя,тигрите намерили на височина 235.7 размазана немска батарея и нова бележка: "Чакахме, чакахме, писна ни. Сега сме в село Убитое. Чакаме ви там, ако сколасате. 200 руски танка." Изминавайки 40 км. и изгубвайки още 4 танка, тигрите пристигнали в село Убитое. В селото намерили немски автопарк размачкан от вериги и трета бележка: " Пичка ви лелина! 2 часа чакахме, кафа бе! На кратко: Чакаме ви във Фастов, ако и там не дойдете, да знаете, че сте долни, бъзливи копелдаци! 200 руски танка." Напрягайки сили, тигрите с последни капки бензин допълзяли до Фастов, оставяйки в банкетите още 6 повредени машини. Във Фастов намерили и последната бележка: " Хи-хи-хи, ама яко ви преебахме! Червената армия вече се придвижи на сто км., а ние бяхме не 200, а само 100!" Останалите тигри се самоубили от позор и огорчение.
Все едно, тигрите били изключително опасен противник, но за нещастие, всички имали едно слабо място.Това място била тяхната ходова част... Безброй са епитетите с които озверелите немски механици награждавали инженер Книпкамп, сменяйки колелата на чудовищната машина. Доколкото за смяна на колело от вътрешния ред отивало денонощие, много механици не издържали.Излизала им пяна на устата и се хвърляли върху тигъра с чукове, налагайки невинната машина където сварят. Известен факт е, че воювалите на тигри танкисти, до края на живота си неможели не само да ядат от чини, но и да ги гледат. Видът на куп чинии можел да докара инфаркт на закален ветеран преминал руската кампания и лагер за военнопленници.
Чудовищно по размер и жестокост сбиване между офицери на луфтвафе и панцервафе се случило през май 1944г. в бар "Drei Ferkels und Sieben Gnomen Bar" в Берлин. Боят, заради който за три месеца излязъл от строя състава на 2 гешвадера и 1 шверепанцерабтелунг, станал заради съвсем невинна шега. Пиещият заедно с летците щандартенфюрер от СС, изпратил от тяхно име на масата на танкистите купчина чинии, наредени в шахматен ред....Разтървали летците и танкистите с пожарни маркучи, при това, биещите се дажи не забелязали нападението на хиляди американски бомбардировачи в този момент. Проведеното разследване, така и не установило личността на щандартенфюрера. В болницата, офицерите от луфтвафе си спомняли, че се казвал Ото..., Ото Фон..., ама повече от това не помнили. Впрочем, всички твърдели едно и също, че той им напомнял на някого.
Длъжни сме да признаем, че тигърът бил много лесен за управление.Всеки член на екипажа можел да ги управлява и въобще длъжността механик-водач на тигър се смятала за нещо непристижно във панцервафе.Командирите, желаейки да засрамят мързеливите си механик-водачи, казвали: "А бре, левак!Ти само тигър ставаш да караш!" Освен това, тигъра имал изключително мощно въоръжение, което позволявало на някои немски танкисти да имат невъобразим брой победи. Така например, веднъж 6 тигъра от 101-и тежък танков батальон, под командването на оберщурмфюрер от СС Михаел Витман, до обяд унищожили 300 съветски танка. Което примерно 2 пъти превишавало наличния танков парк на червената армия на този участък на фронта. Неудоволетворени от това, на следващия ден те унищожили още 200 танка и само внезапната атака на вече хиляди съветски танкове, заставила героите да отстъпят.
Съюзниците, така и не пожелали да разберат, че са длъжни по дефолт да губят от такива забележителни и страшни машини и продължавали да настъпват, и даже понякога да унищожават "Тигри". Към 1 март 1945г от 1200 произведени "Тигъра", живи останали само 185.Оцелелите след капитулацията били изклани, съгласно нейните условия.
Остава да отбележим едно интересно явление имащо място в Съветския Съюз. Легендата за неунищожимия и непробиваем немски танк, до такава степен пуснала корени сред съветските танкове , че няколко Т-44 създали клуб за историческа реконструкция, посветен, изключително на "Тигъра". Те се преобличали като "Тигри, боядисвали се в немска разцветка, слагали немски опознавателни знаци( трябва да признаем, доста неумело) и устройвали реконструкции на сраженя в които са учавствали "Тигри".След демобилизацията, те били поканени в Мосфилм и взели участие в заснемането на много исторически филми, както у нас, така и в
Коментар