Tweet
Здравейте приятели, през изминалия уикенд се събрахме 4 джипа с цел да прогоним и да уточним за окончателно в настоящите условия маршрута за събора идната седмица.Идеята беше да е стегнато и бързо каране, без барбекюта и т.н.
В крайна сметка...това не се получи точно така..., но да започна от самота начало.
Събрахме и потеглихме.В началото снега беше пренебрежимо малко и ние настъпвахме смело нагоре в планината.Излизайки на първото открито място обаче...
...не закъсняха и първите навявания и сериозни преспи.
Наложи се малко асистенция, но към момента все още приемахме проблема повече като игра, отколкото като...проблем.
Денко се развихри с Паджерото и му даде да разбере за снега...
:bravo:
Групата продължи напред и нагоре.Скоро достигнахме и ето това красиво място.
Природата се беше погрижила естествено да не минем транзит, а да спрем и да се полюбуваме на красотата.
Марин като първа джипка се натресе в дълбоката пряспа и се наложи помощ от приятел.
Да ама Бертонето на Киро не успя да извади тежката Тойота и докато Денко му се гласеше ...отзад
, да се пробва и той...Вранглера изчакваше на фона на красотата и простора.
Митсубишито беше закачено и след няколко опита Тойотата беше извадена от прегръдките на снега.За съжаление тук дадохме и първата щета.Колана се откачи при едно от дърпанията и след силен звук на счупено стъкло, установихме, че на Паджерото му отиде стъклото на десния фар...
В крайна сметка, джиповете минаха по разбитата пряспа и продължихме по маршрута.
Последва леко спускане, минаване през реката...
...а след това кратко спиране на едно също много красиво място с невероятна панорамна гледка...
След кратката пауза отново се метнахме по машините, защото ни предстоеше истинското предизвикателство, а именно изкачването към върха преди финала на маршрута
Панорамните гледки става все повече и повече.
Всичко вървеше добре и по план, докато не започнаха и проблемите.На първо място като такива се оказаха падналите дървета на пътя.Първото беше някакво самотно и все още не знаехме какво ни предстои...
...но само няколкостотин метра по-нататък и нещата станаха сериозни.
За съжаление, нещо се бяхме издънили с резачките/Марин де... :yes:
/ и за това имахме единствено малък шансов инструмент/това говоря извън силата в дърбодобива-моя Викториноск в джоба с триончето си 
/, с който Марин се захвана...
В крайна сметка не се наложи да вадя швейцарската сила... :grin: , ...с брадвичката поокастряхме клоните, за да не ни пречат и след това с колан и теглителна сила от Тойотата отстранявахме падналите дървета в страни от пътя.Работата беше доста обемна, но...добре, че нападалото беше ели и те са характерни с плитката си коренова система, та се справихме.
Наоколо не липсваше красота...
...и дори майката природа се беше погрижила да направи естествени рамки за картините на нашите машини...
До тук все още всичко /въпреки спирката за почистване от падналите дървета/вървеше по план.Дори и макар и да газехме доста в снега, краката ни все още бяха топли и сухи.
Скоро маршрута ни изведе обаче на северния склон и точно на спускане от билото попаднахме в капан.
На пръв поглед макар и видимо снега да стана доста по-дълбок, не очаквахме нещо сериозно като проблем, но...
...дълбоките коловози подсказваха какво евентуално ни очаква на някое усойно място по маршрута.Движението все още се извършваше без проблем, като машините стържеха с дифовете си по високата част на коловоза.
Все пак въпреки много сняг, спряхме и на още едно много красиво място с невероятна гледка към Ст. Планина.
Тук с Денко/по негова идея/ реализирахме продължението на един проект от детските ни години, а именно продължението на анимационното филмче от Сънчо " Под шипковия храст"... :grin:
Видно е как зайо се е сврял под шипковия храст и дори е направил ак и пиш...
Щраквам една снимка преди да се метна при моя пилот и...
...той докато кривна леко настрани от коловозите да ми направи път да влезна без да газя дълбокия сняг, ...закъсваме...
наложи се да го избутам отново на пътя и добре, че това стана лесно заради пързалянето по снега.
Продължихме напред...
Продължихме, ама колко да сме продължили...точно след няколко минути снега стана неимоверно много дълбок, ...
...а пред нас се очертаваха едни 100 метра от онова усойно и северно място с навяване на сняг, което не се стапяше и до късна пролет
Минавайки отпред , за да снимам първия опит да продължим, на места затъвах около 80-90см. в снега... и крака ми не достигаше твърда земя...
Все пак първи опит на Марин...
И...успя...да преодолее...порвите 10-15м.
Отдолу Тойотата набра невъобразимо количество сняг, който я надигна и тя остана на място.Първа проба-теглене назад от Денко и нов опит за пробив, но...стратегията се оказа непечеливша.
Последва стратегия две.Теглене напред с лебедката ...
Лебедката обаче направо пързаляше забитата в снега Тойота и макар уж да изглеждаше разбито след нея, никой от останалите нямаше да може да мине, защото снега продължаваше да си стои дълбок...
Марин реши да си изпусне налягането на гумите, което за мен не беше най-подходящата стратегия към ситуацията, но все пак го направи.Това не му помогна нещо, но за съжаление после му изигра лоша шега...
Стигнахме и до момента в който трябваше да вадим лопатите...
Все пак...минахме отново на план "А", разпънахме доста дълга линия/около 40м./ и тойотата разбиваше напред, а Паджерото е измъкваше назад от прегръдките на преспите.
Скоро преодоляхме ръба и останаха едни 10-15м. навявания за да се откопчим.с лебедки напред и асистенция, Тойотата най-после изкочи на малко по-плитко, където имаше възможност да се засили и по надолнището да разбива навяванията с тонажа си и инерцията.
След нея другите вече минаха доста по-лесно...
Измъкнахме се...равносметката два часа в дълбокия сняг, не знам колко лебедки и риск някой да остане без акумулатор.Все пак всичко е добре, когато свършва добре.Преборихме го :yes:
Следва продължение!
В крайна сметка...това не се получи точно така..., но да започна от самота начало.
Събрахме и потеглихме.В началото снега беше пренебрежимо малко и ние настъпвахме смело нагоре в планината.Излизайки на първото открито място обаче...
...не закъсняха и първите навявания и сериозни преспи.
Наложи се малко асистенция, но към момента все още приемахме проблема повече като игра, отколкото като...проблем.
Денко се развихри с Паджерото и му даде да разбере за снега...
:bravo: Групата продължи напред и нагоре.Скоро достигнахме и ето това красиво място.
Природата се беше погрижила естествено да не минем транзит, а да спрем и да се полюбуваме на красотата.
Марин като първа джипка се натресе в дълбоката пряспа и се наложи помощ от приятел.
Да ама Бертонето на Киро не успя да извади тежката Тойота и докато Денко му се гласеше ...отзад
, да се пробва и той...Вранглера изчакваше на фона на красотата и простора.Митсубишито беше закачено и след няколко опита Тойотата беше извадена от прегръдките на снега.За съжаление тук дадохме и първата щета.Колана се откачи при едно от дърпанията и след силен звук на счупено стъкло, установихме, че на Паджерото му отиде стъклото на десния фар...
В крайна сметка, джиповете минаха по разбитата пряспа и продължихме по маршрута.
Последва леко спускане, минаване през реката...
...а след това кратко спиране на едно също много красиво място с невероятна панорамна гледка...
След кратката пауза отново се метнахме по машините, защото ни предстоеше истинското предизвикателство, а именно изкачването към върха преди финала на маршрута
Панорамните гледки става все повече и повече.
Всичко вървеше добре и по план, докато не започнаха и проблемите.На първо място като такива се оказаха падналите дървета на пътя.Първото беше някакво самотно и все още не знаехме какво ни предстои...
...но само няколкостотин метра по-нататък и нещата станаха сериозни.
За съжаление, нещо се бяхме издънили с резачките/Марин де... :yes:
/ и за това имахме единствено малък шансов инструмент/това говоря извън силата в дърбодобива-моя Викториноск в джоба с триончето си /, с който Марин се захвана... В крайна сметка не се наложи да вадя швейцарската сила... :grin: , ...с брадвичката поокастряхме клоните, за да не ни пречат и след това с колан и теглителна сила от Тойотата отстранявахме падналите дървета в страни от пътя.Работата беше доста обемна, но...добре, че нападалото беше ели и те са характерни с плитката си коренова система, та се справихме.
Наоколо не липсваше красота...
...и дори майката природа се беше погрижила да направи естествени рамки за картините на нашите машини...
До тук все още всичко /въпреки спирката за почистване от падналите дървета/вървеше по план.Дори и макар и да газехме доста в снега, краката ни все още бяха топли и сухи.
Скоро маршрута ни изведе обаче на северния склон и точно на спускане от билото попаднахме в капан.
На пръв поглед макар и видимо снега да стана доста по-дълбок, не очаквахме нещо сериозно като проблем, но...
...дълбоките коловози подсказваха какво евентуално ни очаква на някое усойно място по маршрута.Движението все още се извършваше без проблем, като машините стържеха с дифовете си по високата част на коловоза.
Все пак въпреки много сняг, спряхме и на още едно много красиво място с невероятна гледка към Ст. Планина.
Тук с Денко/по негова идея/ реализирахме продължението на един проект от детските ни години, а именно продължението на анимационното филмче от Сънчо " Под шипковия храст"... :grin:
Видно е как зайо се е сврял под шипковия храст и дори е направил ак и пиш...
Щраквам една снимка преди да се метна при моя пилот и...
...той докато кривна леко настрани от коловозите да ми направи път да влезна без да газя дълбокия сняг, ...закъсваме...
наложи се да го избутам отново на пътя и добре, че това стана лесно заради пързалянето по снега.
Продължихме напред...
Продължихме, ама колко да сме продължили...точно след няколко минути снега стана неимоверно много дълбок, ...
...а пред нас се очертаваха едни 100 метра от онова усойно и северно място с навяване на сняг, което не се стапяше и до късна пролет
Минавайки отпред , за да снимам първия опит да продължим, на места затъвах около 80-90см. в снега...
и крака ми не достигаше твърда земя... Все пак първи опит на Марин...
И...успя...да преодолее...порвите 10-15м.
Отдолу Тойотата набра невъобразимо количество сняг, който я надигна и тя остана на място.Първа проба-теглене назад от Денко и нов опит за пробив, но...стратегията се оказа непечеливша.
Последва стратегия две.Теглене напред с лебедката ...
Лебедката обаче направо пързаляше забитата в снега Тойота и макар уж да изглеждаше разбито след нея, никой от останалите нямаше да може да мине, защото снега продължаваше да си стои дълбок...
Марин реши да си изпусне налягането на гумите, което за мен не беше най-подходящата стратегия към ситуацията, но все пак го направи.Това не му помогна нещо, но за съжаление после му изигра лоша шега...
Стигнахме и до момента в който трябваше да вадим лопатите...
Все пак...минахме отново на план "А", разпънахме доста дълга линия/около 40м./ и тойотата разбиваше напред, а Паджерото е измъкваше назад от прегръдките на преспите.
Скоро преодоляхме ръба и останаха едни 10-15м. навявания за да се откопчим.с лебедки напред и асистенция, Тойотата най-после изкочи на малко по-плитко, където имаше възможност да се засили и по надолнището да разбива навяванията с тонажа си и инерцията.
След нея другите вече минаха доста по-лесно...
Измъкнахме се...равносметката два часа в дълбокия сняг, не знам колко лебедки и риск някой да остане без акумулатор.Все пак всичко е добре, когато свършва добре.Преборихме го :yes:
Следва продължение!
Коментар