Tweet
На този ден: През 1855 г. е роден знаменитият оръжейник Джон Браунинг
През своя 71-годишен живот той създава 37 модела нарезно оръжие и 18 модела гладкоцевно
Слонът в Шри Ланка е най-интересното хрумване като платформа на картечницата Colt M1895
Джон Моузес Браунинг (John Moses Browning) e роден на 23 януари 1855 г. в Огден, щат Юта. Той е едно от 22-те деца на мормона Джонатан Браунинг, който има три жени. Бащата притежава оръжейна работилница за дулнозарядни пушки, където малкият Джон научава устройството на оръжията още преди да се научи да чете. Сглобява първото си оръжие на 13-годишна възраст.На 23 години Джон Браунинг получава своя първи патент за еднозарядната винтовка "J. M. Browning Single Shot Rifle", известна още под името "Модел 1879 г.". По-късно той я усъвършенства под названието "Модел 1885 г.". Патентът е продаден на Winchester Repeating Arms.
Джон и неговият брат Мат откриват своя малка оръжейна работилница-магазин под името "J. M. Browning & Bros." с по-малко от хиляда долара капитал. Първоначално са наети 7 работници.
В течение на няколко години компанията се развива с променлив успех, докато през 1883 г. тяхната еднозарядна винтовка случайно не попада на представителя на компанията Winchester Ендрю МакАусланд. Той я показва на ръководството на фирмата, което високо оценява достойнствата на конструкцията и на дизайна.
За среща с братята Браунинг заминава управляващият компанията Winchester Т. Г. Беннет, който прекарва в Огден цели шест дни. Сключен е договор и братята започват работа за Winchester.
Там Джон Браунинг патентова няколко свои изобретения и разработва полуавтоматично оръжие с пълнител, разположен под цевта: създадени са винтовките "Магазинна винтовка 1886 г.", "Магазинна пушка 1887 г.", "Магазинна винтовка 1894 г.", "Магазинна винтовка 1895 г.", "Магазинна пушка 1897 г.".
Браунинг разработва и системи, в които за презареждане на оръжието се използва отвеждането на част от барутните газове чрез канал от цевта, като по-късно той използвал тази схема в своите автоматични винтовки, картечници и пушки.
През 1900 г. Браунинг патентова изключителната за тогавашните представи гладкоцевна пушка, получила названието Browning Аutomatic-5 или "Модел 1900 г.". Ръководството на компанията Winchester обаче изцяло отхвърля пeрспективния проект на талантливия конструктор, което става причина през 1902 г. за окончателното му прехвърляне в белгийската оръжейна компания FN Fabrique Nationale, с която той периодично си е сътрудничил до този момент. В Белгия започва производството на уникалната за времето си пушка, по-късно лицензът е закупен и от Remington, а оръжието продължава да се произвежда и сега.
Сътрудничеството на Джон Браунинг с FN всъщност започва с неговия автоматичен пистолет, известен с името "7,65 мм пистолет Браунинг образец 1900 г". Независимо от своето име, този пистолет е създаден няколко години преди това. Заедно с пистолета Браунинг разработва и нов патрон калибър 7,65 мм с бездимен барут, който превъзхождал по своята мощ и балистика револверните патрони с черен барут. В съчетание с конструкцията на пистолета, където пълнителят е поставя в ръкохватката на пистолета, оръжието се получава компактно и мощно, превъзхождащо всички съществуващи до този момент пистолети и револвери.
Още през 1897 г. такъв пистолет попада в ръцете на управляващия компанията FN в Лиеж, Белгия. Между компанията и Браунинг е подписан договор за лицензното производство на пистолета. Така започва взаимноизгодното сътрудничество между Браунинг и компанията FN. Пистолетът става много популярен по света и през 1912 г. е произведен неговия милионен екземпляр. От този момент името "Браунинг" станало нарицателно за всички автоматични пистолети.
През 1903 г. се появява следващият автоматичен пистолет, конструиран от Браунинг, получил името "9 мм пистолет Браунинг образец 1903 г.". Конструкцията на този военен пистолет се оказва толкова сполучлива, че той е произвеждан цели 37 години, като за това време са произведени около 10 милиона екземпляра.
През 1906 г. на основата на своя пистолет образец 1903 г. Браунинг създава "джобен" пистолет за своя 7,65 мм патрон с бездимен барут. Новото оръжие получава означението "7,65 мм пистолет Браунинг образец 1906 г.". Конструктивно той се различава незначително от своя предшественик, но има изключително малки габарити. Не случайно са продадени повече от 4 милиона екземпляра.
През 1910 г. се появява поредният модел на самозаряден пистолет. Той се отличава от "Модел 1906 г." с надяната около цевта пружина и увеличените габарити. Отначало се произвежда за калибър 7,65 мм, но през 1912 г. е добавен и вариант за калибър 9 мм. Новият пистолет получава название "Пистолет Браунинг образец 1910/12 г." След 10 г. Браунинг увеличава размерите на пистолета за сметка на по-дългата цев и ръкохватка. Този модел пък получава названието "Пистолет Браунинг образeц 1922 г.".
През 1911 г. Браунинг разработва военен самозаряден пистолет за патрон .45 АСР (11,43 мм). Правото за неговото производство придобива фирмата Colt и пистолетът започва да се произвежда серийно под името Colt М1911.
На основата на всички модели пистолети Браунинг модели са разработени десетки оръжия, срещат се и точни копия под други названия.
През 1917 г. Браунинг разработва картечница на станок, чието право за производство е закупено от фирма Colt. През 1919 г. базата на тази картечницата Браунинг създава лека картечница.
През 1918 г. е разработена конструкция на автоматична винтовка с презареждане чрез отвеждане на част от барутните газове през канал в цевта. Тя получава названието „БАР” (Браунинг Аутоматик Райфъл) и се произвеждала в няколко страни.
През 1921 г. Браунинг разработва голямокалибрена картечница, получила названието "Браунинг М2". Нейната конструкция се оказва толкова сполучлива, че е приета на въоръжение в около 50 страни от света.
През своя 71-годишен живот Джон Мозес Браунинг създава 37 модела нарезно оръжие и 18 модела гладкоцевно. Това обаче са само базовите модели, без да се отчитат всевъзможните модификации, варианти и калибри. Талантливият конструктор получава 128 патента, но не винаги на свое име. Различни фирми по неговите патенти, но под собствена марка произвеждат оръжия, разработени от Браунинг: винтовката Winchester М 1886 и М 1895, пистолетът Colt М1911, картечниците Colt М 1895 и М 1895/1914 и много други.
Не е за подценяване, че Джон Браунинг разработва и значителен брой различни образци патрони за стрелково оръжие (повечето пистолетни), които отдавна са стандартизирани и до сега се намират в масово производство: 6,35-мм (cal .25), 7,65 мм Браунинг, 9-мм Браунинг дълъг и 9-мм Браунинг къс, .38 АСР.
Повечето от конструираните от Браунинг образци оръжия впоследствие са пуснати в масово производство. Оръжие с фирмената марка „Браунинг” влиза на въоръжение в армиите не само на много страни, но и на цели континенти, а неговите ловни модели буквално наводняват световния пазар на граждански оръжия.
Джон Моузес Браунинг умира на 26 ноември 1926 г. в офиса фирмата Fabrique Nationale от сърдечен пристъп. Неговото тяло обаче е пренесено в Америка и е погребано с военни почести.
/По материали в интернет/
През своя 71-годишен живот той създава 37 модела нарезно оръжие и 18 модела гладкоцевно
Слонът в Шри Ланка е най-интересното хрумване като платформа на картечницата Colt M1895
Джон Моузес Браунинг (John Moses Browning) e роден на 23 януари 1855 г. в Огден, щат Юта. Той е едно от 22-те деца на мормона Джонатан Браунинг, който има три жени. Бащата притежава оръжейна работилница за дулнозарядни пушки, където малкият Джон научава устройството на оръжията още преди да се научи да чете. Сглобява първото си оръжие на 13-годишна възраст.На 23 години Джон Браунинг получава своя първи патент за еднозарядната винтовка "J. M. Browning Single Shot Rifle", известна още под името "Модел 1879 г.". По-късно той я усъвършенства под названието "Модел 1885 г.". Патентът е продаден на Winchester Repeating Arms.
Джон и неговият брат Мат откриват своя малка оръжейна работилница-магазин под името "J. M. Browning & Bros." с по-малко от хиляда долара капитал. Първоначално са наети 7 работници.
В течение на няколко години компанията се развива с променлив успех, докато през 1883 г. тяхната еднозарядна винтовка случайно не попада на представителя на компанията Winchester Ендрю МакАусланд. Той я показва на ръководството на фирмата, което високо оценява достойнствата на конструкцията и на дизайна.
За среща с братята Браунинг заминава управляващият компанията Winchester Т. Г. Беннет, който прекарва в Огден цели шест дни. Сключен е договор и братята започват работа за Winchester.
Там Джон Браунинг патентова няколко свои изобретения и разработва полуавтоматично оръжие с пълнител, разположен под цевта: създадени са винтовките "Магазинна винтовка 1886 г.", "Магазинна пушка 1887 г.", "Магазинна винтовка 1894 г.", "Магазинна винтовка 1895 г.", "Магазинна пушка 1897 г.".
Браунинг разработва и системи, в които за презареждане на оръжието се използва отвеждането на част от барутните газове чрез канал от цевта, като по-късно той използвал тази схема в своите автоматични винтовки, картечници и пушки.
През 1900 г. Браунинг патентова изключителната за тогавашните представи гладкоцевна пушка, получила названието Browning Аutomatic-5 или "Модел 1900 г.". Ръководството на компанията Winchester обаче изцяло отхвърля пeрспективния проект на талантливия конструктор, което става причина през 1902 г. за окончателното му прехвърляне в белгийската оръжейна компания FN Fabrique Nationale, с която той периодично си е сътрудничил до този момент. В Белгия започва производството на уникалната за времето си пушка, по-късно лицензът е закупен и от Remington, а оръжието продължава да се произвежда и сега.
Сътрудничеството на Джон Браунинг с FN всъщност започва с неговия автоматичен пистолет, известен с името "7,65 мм пистолет Браунинг образец 1900 г". Независимо от своето име, този пистолет е създаден няколко години преди това. Заедно с пистолета Браунинг разработва и нов патрон калибър 7,65 мм с бездимен барут, който превъзхождал по своята мощ и балистика револверните патрони с черен барут. В съчетание с конструкцията на пистолета, където пълнителят е поставя в ръкохватката на пистолета, оръжието се получава компактно и мощно, превъзхождащо всички съществуващи до този момент пистолети и револвери.
Още през 1897 г. такъв пистолет попада в ръцете на управляващия компанията FN в Лиеж, Белгия. Между компанията и Браунинг е подписан договор за лицензното производство на пистолета. Така започва взаимноизгодното сътрудничество между Браунинг и компанията FN. Пистолетът става много популярен по света и през 1912 г. е произведен неговия милионен екземпляр. От този момент името "Браунинг" станало нарицателно за всички автоматични пистолети.
През 1903 г. се появява следващият автоматичен пистолет, конструиран от Браунинг, получил името "9 мм пистолет Браунинг образец 1903 г.". Конструкцията на този военен пистолет се оказва толкова сполучлива, че той е произвеждан цели 37 години, като за това време са произведени около 10 милиона екземпляра.
През 1906 г. на основата на своя пистолет образец 1903 г. Браунинг създава "джобен" пистолет за своя 7,65 мм патрон с бездимен барут. Новото оръжие получава означението "7,65 мм пистолет Браунинг образец 1906 г.". Конструктивно той се различава незначително от своя предшественик, но има изключително малки габарити. Не случайно са продадени повече от 4 милиона екземпляра.
През 1910 г. се появява поредният модел на самозаряден пистолет. Той се отличава от "Модел 1906 г." с надяната около цевта пружина и увеличените габарити. Отначало се произвежда за калибър 7,65 мм, но през 1912 г. е добавен и вариант за калибър 9 мм. Новият пистолет получава название "Пистолет Браунинг образец 1910/12 г." След 10 г. Браунинг увеличава размерите на пистолета за сметка на по-дългата цев и ръкохватка. Този модел пък получава названието "Пистолет Браунинг образeц 1922 г.".
През 1911 г. Браунинг разработва военен самозаряден пистолет за патрон .45 АСР (11,43 мм). Правото за неговото производство придобива фирмата Colt и пистолетът започва да се произвежда серийно под името Colt М1911.
На основата на всички модели пистолети Браунинг модели са разработени десетки оръжия, срещат се и точни копия под други названия.
През 1917 г. Браунинг разработва картечница на станок, чието право за производство е закупено от фирма Colt. През 1919 г. базата на тази картечницата Браунинг създава лека картечница.
През 1918 г. е разработена конструкция на автоматична винтовка с презареждане чрез отвеждане на част от барутните газове през канал в цевта. Тя получава названието „БАР” (Браунинг Аутоматик Райфъл) и се произвеждала в няколко страни.
През 1921 г. Браунинг разработва голямокалибрена картечница, получила названието "Браунинг М2". Нейната конструкция се оказва толкова сполучлива, че е приета на въоръжение в около 50 страни от света.
През своя 71-годишен живот Джон Мозес Браунинг създава 37 модела нарезно оръжие и 18 модела гладкоцевно. Това обаче са само базовите модели, без да се отчитат всевъзможните модификации, варианти и калибри. Талантливият конструктор получава 128 патента, но не винаги на свое име. Различни фирми по неговите патенти, но под собствена марка произвеждат оръжия, разработени от Браунинг: винтовката Winchester М 1886 и М 1895, пистолетът Colt М1911, картечниците Colt М 1895 и М 1895/1914 и много други.
Не е за подценяване, че Джон Браунинг разработва и значителен брой различни образци патрони за стрелково оръжие (повечето пистолетни), които отдавна са стандартизирани и до сега се намират в масово производство: 6,35-мм (cal .25), 7,65 мм Браунинг, 9-мм Браунинг дълъг и 9-мм Браунинг къс, .38 АСР.
Повечето от конструираните от Браунинг образци оръжия впоследствие са пуснати в масово производство. Оръжие с фирмената марка „Браунинг” влиза на въоръжение в армиите не само на много страни, но и на цели континенти, а неговите ловни модели буквално наводняват световния пазар на граждански оръжия.
Джон Моузес Браунинг умира на 26 ноември 1926 г. в офиса фирмата Fabrique Nationale от сърдечен пристъп. Неговото тяло обаче е пренесено в Америка и е погребано с военни почести.
/По материали в интернет/
Коментар