Експедиция Мунзур - Юли 2014

[prascho]

От доста време се каня да разкажа за експедицията в която участвах миналата година но поради една или друга причина все не намирах време. В крайна сметка Станимира Делева ме изпревари и успя да обобщи записките и снимковия материал в своя блог.

Надявам се да ви е интересно.

Експедиция Мунзур - Юли 2014 - част I


Експедиция Мунзур - Юли 2014 - част II

[ikristiqn]

От: Експедиция Мунзур - Юли 2014

Страхотен разказ!

[prascho]

От: Експедиция Мунзур - Юли 2014

Искам да споделя и малко лични впечатления, понеже описаното в дневника е основно от Станимира и Антон (познат тук като dedritus).

Страхотно впечатление ми направиха кюрдите - независимо дали в големите или малките градове и села. Колкото повече отивахме на Изток, толкова по-европейски ориентирани ставаха хората. Жените си ходеха свободно облечени - почти не се виждаха фереджета и "нинджи". Интересно, че повечето местни, с които общувахме бяха много добре запознати с българите и твърдяха, че имаме общ корен - даже визуално си приличаме. Доста често се случваше да ни заговорят на кюрдски.

По техните думи през последните години турците усилено се опитват да заличат всякакви следи от асирийската цивилизация - например строят много язовири точно върху места с много древна история и по този начин лишават кюрдите от историческа идентичност. Минахме с ферибот през точно такъв язовир с потопена древна крепост.



Всъщност - една от целите на експедицията беше да се направи хидро-геоложки профил на платото "Мунзур" и да се докаже огромното значение на водите от него за целия регион, като по този начин се попречи на плановете за строеж на нов язовир, който да залее цялата долина Овачик.

Това доста ни помогна при срещата с ПКК, за която също искам да разкажа. Аз бях първият, който имаше честта да се срещне с тях, тъй като съм нощна птица и вечер си лягах почти винаги последен. Този път си правехме компания с единия американец - Питър. Както си говорихме от тъмнината изникнаха двама бойци в униформи, с раници и "калашници" - АК-47 с дървени приклади. Говореха само кюрдски, така че се наложи да събудим единствения кюрд, който участваше в експедицията - Зейнел (хидрогеологът ни). Набързо вдигнахме целия лагер, като междувременно успях да предупредя Станимира да не мърда от палатката и да пази тишина.

Бойците учтиво се представиха и ни обясниха, че контролират този регион. Разказаха ни за каузата си и че имат нужда от "дарения". Обясниха ни, че ще трябва да им "дарим" екипировка - палатки, раници, обувки, генератор и т.н. Тук трябваше да употребим цялата си дипломатичност за да обясним, че това е частна експедиция, че не сме изпратени от някаква голяма организация и че екипировката си е лично наша. Всъщност фактът, който обърна нещата в наша посока беше именно, че се опитваме да предотвратим строежа на язовира, което се оказа и тяхна кауза в момента. А когато разбраха, че половината членове на експедицията с българи съвсем омекнаха. Те също много ни харесваха едва ли не като братски народ.

След този обрат като че ли нещата се успокоиха. Обясниха ни да не се притесняваме от тях и че турците може да ни разпитват като слезем от платото. Да си кажем всичко честно без да пропускаме детайли - жандармерията така или иначе била наясно. Не ни казаха имената си, нито позволиха да ги снимаме. Тук е моментът да спомена, че в градчето, от което тръгнахме към платото - Овачик беше с население около 10-15000 човека, но имаше огромна военна база, с бронирани машини, даже видяхме и малки артилерийски установки.

ПКК ни посетиха още веднъж след няколко вечери като този път вече съвсем дружелюбно си положиха оръжието настрани и вечеряха с нас. Понеже беше мой ред да готвя бях забъркал невероятно люта доматена супа, която американците бойкотираха, но останалите приеха с аплодисменти. Бойците също много я харесаха - видях даже сълзи от умиление в очите им.

Този път се опитаха да ни вербуват за каузата. Разбрахме, че старшият е бивш учител по история - много ерудиран човек, който ни разказа доста неща. Отновно много силно впечатление ми направи различната гледна точка - чувал бях за ПКК предимно по новините, но съвсем друго си е да си на тяхна територия и техен офицер да ти разказва за какво точно се бие (въпреки, че точно по това време официално имаше примирие). Честно си признавам, че се чуствах доста притеснен от цялата ситуация - все пак не всеки ден срещам въоръжени бойци/революционери/терористи (според гледната точка).

Обясниха ни колко е справедлива тяхната кауза и че има много чужденци, които се биели на тяхна страна. Имали французи, немци, холандци, един австриец. Когато офицерът спомена австриеца другият войник го прекъсна за да поясни, че австриеца го застреляли преди няколко месеца, т.е. вече не се броял. Отново стана въпрос за "дарения", но този път съвсем дипломатично подпитаха дали все пак няма да оставим нещо като приключим експедицията. Ние всъщност възнамерявахме да оставим доста неща на номадите - бидони, останалата храна, някаква дребна посуда, газовите котлони и прочее неща, които няма смисъл да сваляме но биха били от ползва на местните. Оказа се, че всички номади са ятаци на ПКК и всичко, което оставим при тях така или иначе отива за "армията". Тук съвсем приятелски ни предупредиха да не оставяме вещи, които евентуално могат да бъдат свързани с нас - например тенджерата под налягане беше много висок клас модел на Fagor със сериен номер, по което може да се проследи откъде е купена. Това било предпоставка за евентуални проблеми с турските власти, т.е. ако заловят нашата тенджера в лагер на ПКК и я проследят до нас може да ни арестуват до изясняване на случая - т.е. да установят защо български пещерняци оказват логистична подкрепа на работническата партия.

В крайна сметка оставихме доста багаж на платото, като ни увериха, че ще бъде използван за справедлива кауза.

Другата случка, която искам да споделя е свързна с прибирането и бусчето - VW Caravelle T4 VR6. Както пише в блога на Станимира - още на идване имахме проблеми с газовото и се наложи да минем доста голяма част от пътя на бензин. Проблемът се изразяваше в това, че просто не превключваше на газ. Понеже се падна нощно каране и не намерихме отворен сервиз отстранихме проблема рано сутринта в първия гараж, който видяхме. Оказа се лоша връзка през единия от бушоните от контролера. Стигнахме до Овачик без повече проблеми на газ и оставихме буса в двора на човека, който осигури конете.

На връщане за съжаление ситуацията се повтори - изведнъж газта изключи и се наложи да караме само на бензин. Тук обаче излезе нов проблем - понеже беше горещ летен ден с температури 40+ бензиновата помпа започна да загрява и да изключва на всеки 5-6 минути. Нямаше как да караме бързо за да охлаждаме и се наложи да се придвижваме до първия град на 30 км за няколко часа. За наш късмет последните 10 км бяха полегато надолнище, което ни спести буквално часове. Озовахме се в Малатия - един от основните кюрдски градове около 22:00 часа. Градът кипеше от живот и на първата бензиностанция, на която питахме за сервиз намерихме човек, който се качи на колата си и ни заведе до официалния дилър на VW в Малатия...



Вече беше почти 23:00 ч, така че започнахме да се оглеждаме за подходящо място за палатки и чакане до сутринта. За наша изненада момчетата от охраната след като разбраха за проблема ни почерпиха с чай и се обадиха по телефона. Половин час по-късно се появиха четири автомонтьори + един сервизен инженер + един от шефовете. Направиха пълна диагностика на буса - ето как разбрахме за бензиновата помпа. За съжаление нямаха налична такава за да я сменят и казаха, че могат да намерят на другия ден. Междувременно сервизният инженер откри повредата в газовото - този път истинската повреда - лоша спойка в контролера. Извика ме за да ми я покаже и я отстрани пред мен с един поялник.



Обясниха ни, че вече не би трябвало да има проблеми да караме на газ. А вечер, понеже температурите са по-ниски можело и на бензин, стига да караме поне със 70-80 км/ч за да се охлажда бензиновата помпа.

За финал когато се опитахме да си платим твърдо отказаха с аргумента, че сме гости-чужденци. Като цяло много ни се радваха - разпитваха ни подробно за експедицията, за България и отновно споменаха за общите корени на българи и кюрди. Специално снимаха бусчето, понеже не били виждали толкова стар Caravelle с VR6. Даже отначало не вярваха докато не отвориха капака. Изпратиха ни с пожелания за успешно прибиране. Пропуснах да спомена, че половината говореха много добър английски. Невероятни хора!

Прибирането обратно мина без никакви проблеми с една кратка еднодневна пауза за "разпускане" на азиатския черноморски бряг.