Tweet
Това е един от онези дни, които всеки обичащ есенния сезон, пейзажи и цветове мечтае да уцели.
Златната есен е миг и не е лесно да се уцели, трябва си късмет. Не случайно е наречена златна - защото е ценност и трябва късмет да я откриеш, да си там в точния миг, да я грабнеш. Това е пиковият момент на есенния сезон, моментът в който цветовете са най-силни, най-богати, най-ярки. От зелено, през златно жълто, през оранжево, червено та до кафяво. Короните на дърветата са отрупани с листа, които ежеминутно се откъсват и поемат кратък полет към земята, падайки и лишавайки всеки следващ миг с част от тази красота. Слънцето е задължителен фактор, за да подхрани тази неповторима колоритност и богатство, елексир за очите. Мъглата и вътърът са бичовете, способни да посекат тази мечтана картина за часове. Способни са само за една нощ да унищожат всичко и на другия ден да няма почти нищо. Есента е като плод - зрее и презрява и чака да бъде откъсната и оценена, ако ли не просто пада и изгнива.
Всяка година чакам и търся точно този миг. Единственото, което съм установил е, че златната есен се случва някъде между края на октомври и началото на ноември. Зависи от надморската височина и от атмосферните фактори. Винаги, обаче може да се окаже, че си подранил или още по-лошо - че си закъснял. Природата е непредвидима и затова казвам, че това явление е късмет и трябва да бъде уцелено.
Тази година с приятели уцелихме златната есен на две места - в Стара планина и във Витоша и Верила. В този си фотопис искам да ви покажа как изглеждаше тя по южните склонове на Витоша и Верила планини. Този същия маршрут съм го минавал през зимата, когато красотата е съвсем различна. Есента е топла, по-цветна и много приятна за разходки.
Съботната разходка беше дълга и с помощта на джипа, докато неделната беше достъпна с лека кола и пешеходна в рамките само на един участък красива есенна гора - местност Ленище под хижа Селимица.
Маршрут събота:
София - яз.Студена - Витоша - село Боснек - село Ярлово - Верила планина - връх Голям Дебелец - с.Ярлово - с.Железница - София
Маршрут неделя:
София - с.Кляадница - местност Ленище - София.
Съботния ден или по-точно съботния фотоден започна от полетата в близост до язовир Студена.
Трицветни тополи - красота
И самият язовир спокоен в унисон със страхотния съботен ден
Хубав горски път води в подножието на Витоша. Кефиме се на джипчето много, защото с доста мъки и след 2 години стана и най-после се возим с него :-)
Раздавам го кротко и не го насилвам, като за фоторазходка, но то си минава отвсякъде.
Борова горичка в по-ниската част на Витоша
И малко по-нагоре започнаха типичните есенните гледки
Слезнахме за по-дълга почивка
Цветове...страхотни
Тук минаваме през ниските части на южна Витоша. Там горе е Черни връх.
Приятен и спокоен път
Зелените следи маркират пътя. В противен случай няма как да се познае лесно. Имах някакви бегли спомени от зимата, но няма нищо общо.
Тук гората е почти изцяло широколистна и сме малко по-високо. Точно тук оцелихме златната есен. Листата падаха ежеминутно. Опитах се да ги заснема, но в крайна сметка не си личат.
Страхотен листопад. Моментът в който трябва да си тук. Нито по-рано, нито по-късно. След ден два тук щеше да е голо.
Злато :-)
Това е голата част и най-високата точка през която преминава пътят. Следва спускане към село Боснек.
Принципно целта ми бе да стигна село Ярлово. След като се слезне в село Боснек пътят за Ярлово продължава по отсрещния хребет. Следва пак качване нагоре и после слизане.
Точно тук реших на момента да променя и разнобразя маршрута. Слезнахме през селото надолу към село Долна Диканя.
Тук има страхотни места за пикник и са достъпни и за леки автомобили.
Стигнахме Долна Диканя и реших, че може и по асфалт да стигнем до Ярлово, което е някъде отвъд баира. Тук стана забавно.
Първо реших да задам на навигацията новата ни цел, а тя гордо ми изписа, че до Ярлово имаме 70км асфалт!!!
Помислих, че греши, но след справка с втора навигация видяхме същия резултат. Просто асфалтът води до Дупница, откъдето тръгваме по пътя за Самоков и оттам се отбиваме към Ярлово.
Спрях двама местни в селото с надеждата да ми кажат пряк черен път. Да, ама и двамата категорично казаха, че такъв няма. Дори след като им посочих един , който виждах отсреща пак отговорът им беше негативен. Трябвало да се върна до Боснек и оттам по пътя, който си знам.
Вторият забавен момент дойде след като зададох на навигацията да намери оффроуд път и да изключи останалите. Сметна ми само 12 км до Ярлово, обаче ми даде абсолютно права линия за следване. Първоначално хванах посоката и след малко разбрах пародията. Под офроуд път навито смята буквалния смисъл на тази дума. Направо през гората. Няма дървета, няма камъни, хребети, нищо. Абсолютно права линия все едно съм в пустиня.
Ок, поне ни изведе на един хубав прашен път край нивите. Знаех в коя посока е Ярлово, изключих навигацията и хванах пътя. Поне щеше да е забавно.
Засякохме този страхотен път. Тук карах с 60-70км/ч. като на рали :-)
Доста бързо съкратихме разтоянието до Ярлово на 6км. Излялохме на това било с един голям кръст. Така и не разбрах името му.
Оттук насетне стана по интересно, тъй като пътят се разклоняваше често, а аз държах да карам във правилната посока, така че карах по възможно най-прекият маршрут. Пряк да, но това включваше и през едно сечише право надолу. Беше забавно и си направихме няколко снимки покрай направилото шпагат окачване на джипа. Радвам му се още, защото не съм наясно напълно с въжможностите му и ми е още интересно.
Вече засекли един по равен горски път не бе сложно да се спуснем до една махала. Така и не разбрах точно къде бяхме. Зададох на навигацията да ме води към връх Голям Дебелец във Верила планина и тя ни показа пътя.
Доста запустял в началото, но после беше приличен. Тук някъде мисля вече бяхме на територията на Верила планина. Наистина нямам представа точно къде е границата между Витоша и Верила.
Стигнахме и до тези дълбоки коловози. Мостовете на джипа се тътрузеха, но освен факта, че усетих това, нищо друго не се случи.
Навигацията умело ни избираше път из многото разклонения. Наистина без нея тук нямаше да се оправя.
Засякохме познатият ми път Ярлово - Яребковица, който води и до крайната ни точка - връх Голям Дебелец.
Тук си направихме фенски снимки през тази локва.
Пътят бе както го помня. На места с дълбоки коловози, но нямаша проблеми. Стигнахме и до поляните и красотите под Голям Дебелец. Много приятно място!
Тук ми е заплюто за снимки място.
Ето как изглежда същото място няколко месеца по-късно през зимата, пак в същия час - преди залез.
Но до зимата има още малко време.
Последната част я взимаме пеш. Има път, но е доста стръмно и не си заслужава риска псоред мен, пък и на никой няма да навреди малко ходене пеш и пролята пот.
Мнооого красиво място, особено по залез.
Силуетът на Витоша остава доста назад.
От връх Голям Дебелец
Закачихме обратно трибагреника. Беше отвят от вятъра.
Снимка за спомен
Следва спускане по тъмно до село Ярлово и там в местната кръчма до едно голямо кюмбе хапнахме кюфтаци с гарнитурка и пийнахме малко винце. Някои от нас не :-)
Златната есен е миг и не е лесно да се уцели, трябва си късмет. Не случайно е наречена златна - защото е ценност и трябва късмет да я откриеш, да си там в точния миг, да я грабнеш. Това е пиковият момент на есенния сезон, моментът в който цветовете са най-силни, най-богати, най-ярки. От зелено, през златно жълто, през оранжево, червено та до кафяво. Короните на дърветата са отрупани с листа, които ежеминутно се откъсват и поемат кратък полет към земята, падайки и лишавайки всеки следващ миг с част от тази красота. Слънцето е задължителен фактор, за да подхрани тази неповторима колоритност и богатство, елексир за очите. Мъглата и вътърът са бичовете, способни да посекат тази мечтана картина за часове. Способни са само за една нощ да унищожат всичко и на другия ден да няма почти нищо. Есента е като плод - зрее и презрява и чака да бъде откъсната и оценена, ако ли не просто пада и изгнива.
Всяка година чакам и търся точно този миг. Единственото, което съм установил е, че златната есен се случва някъде между края на октомври и началото на ноември. Зависи от надморската височина и от атмосферните фактори. Винаги, обаче може да се окаже, че си подранил или още по-лошо - че си закъснял. Природата е непредвидима и затова казвам, че това явление е късмет и трябва да бъде уцелено.
Тази година с приятели уцелихме златната есен на две места - в Стара планина и във Витоша и Верила. В този си фотопис искам да ви покажа как изглеждаше тя по южните склонове на Витоша и Верила планини. Този същия маршрут съм го минавал през зимата, когато красотата е съвсем различна. Есента е топла, по-цветна и много приятна за разходки.
Съботната разходка беше дълга и с помощта на джипа, докато неделната беше достъпна с лека кола и пешеходна в рамките само на един участък красива есенна гора - местност Ленище под хижа Селимица.
Маршрут събота:
София - яз.Студена - Витоша - село Боснек - село Ярлово - Верила планина - връх Голям Дебелец - с.Ярлово - с.Железница - София
Маршрут неделя:
София - с.Кляадница - местност Ленище - София.
Съботния ден или по-точно съботния фотоден започна от полетата в близост до язовир Студена.
Трицветни тополи - красота
И самият язовир спокоен в унисон със страхотния съботен ден
Хубав горски път води в подножието на Витоша. Кефиме се на джипчето много, защото с доста мъки и след 2 години стана и най-после се возим с него :-)
Раздавам го кротко и не го насилвам, като за фоторазходка, но то си минава отвсякъде.
Борова горичка в по-ниската част на Витоша
И малко по-нагоре започнаха типичните есенните гледки
Слезнахме за по-дълга почивка
Цветове...страхотни
Тук минаваме през ниските части на южна Витоша. Там горе е Черни връх.
Приятен и спокоен път
Зелените следи маркират пътя. В противен случай няма как да се познае лесно. Имах някакви бегли спомени от зимата, но няма нищо общо.
Тук гората е почти изцяло широколистна и сме малко по-високо. Точно тук оцелихме златната есен. Листата падаха ежеминутно. Опитах се да ги заснема, но в крайна сметка не си личат.
Страхотен листопад. Моментът в който трябва да си тук. Нито по-рано, нито по-късно. След ден два тук щеше да е голо.
Злато :-)
Това е голата част и най-високата точка през която преминава пътят. Следва спускане към село Боснек.
Принципно целта ми бе да стигна село Ярлово. След като се слезне в село Боснек пътят за Ярлово продължава по отсрещния хребет. Следва пак качване нагоре и после слизане.
Точно тук реших на момента да променя и разнобразя маршрута. Слезнахме през селото надолу към село Долна Диканя.
Тук има страхотни места за пикник и са достъпни и за леки автомобили.
Стигнахме Долна Диканя и реших, че може и по асфалт да стигнем до Ярлово, което е някъде отвъд баира. Тук стана забавно.
Първо реших да задам на навигацията новата ни цел, а тя гордо ми изписа, че до Ярлово имаме 70км асфалт!!!
Помислих, че греши, но след справка с втора навигация видяхме същия резултат. Просто асфалтът води до Дупница, откъдето тръгваме по пътя за Самоков и оттам се отбиваме към Ярлово.
Спрях двама местни в селото с надеждата да ми кажат пряк черен път. Да, ама и двамата категорично казаха, че такъв няма. Дори след като им посочих един , който виждах отсреща пак отговорът им беше негативен. Трябвало да се върна до Боснек и оттам по пътя, който си знам.
Вторият забавен момент дойде след като зададох на навигацията да намери оффроуд път и да изключи останалите. Сметна ми само 12 км до Ярлово, обаче ми даде абсолютно права линия за следване. Първоначално хванах посоката и след малко разбрах пародията. Под офроуд път навито смята буквалния смисъл на тази дума. Направо през гората. Няма дървета, няма камъни, хребети, нищо. Абсолютно права линия все едно съм в пустиня.
Ок, поне ни изведе на един хубав прашен път край нивите. Знаех в коя посока е Ярлово, изключих навигацията и хванах пътя. Поне щеше да е забавно.
Засякохме този страхотен път. Тук карах с 60-70км/ч. като на рали :-)
Доста бързо съкратихме разтоянието до Ярлово на 6км. Излялохме на това било с един голям кръст. Така и не разбрах името му.
Оттук насетне стана по интересно, тъй като пътят се разклоняваше често, а аз държах да карам във правилната посока, така че карах по възможно най-прекият маршрут. Пряк да, но това включваше и през едно сечише право надолу. Беше забавно и си направихме няколко снимки покрай направилото шпагат окачване на джипа. Радвам му се още, защото не съм наясно напълно с въжможностите му и ми е още интересно.
Вече засекли един по равен горски път не бе сложно да се спуснем до една махала. Така и не разбрах точно къде бяхме. Зададох на навигацията да ме води към връх Голям Дебелец във Верила планина и тя ни показа пътя.
Доста запустял в началото, но после беше приличен. Тук някъде мисля вече бяхме на територията на Верила планина. Наистина нямам представа точно къде е границата между Витоша и Верила.
Стигнахме и до тези дълбоки коловози. Мостовете на джипа се тътрузеха, но освен факта, че усетих това, нищо друго не се случи.
Навигацията умело ни избираше път из многото разклонения. Наистина без нея тук нямаше да се оправя.
Засякохме познатият ми път Ярлово - Яребковица, който води и до крайната ни точка - връх Голям Дебелец.
Тук си направихме фенски снимки през тази локва.
Пътят бе както го помня. На места с дълбоки коловози, но нямаша проблеми. Стигнахме и до поляните и красотите под Голям Дебелец. Много приятно място!
Тук ми е заплюто за снимки място.
Ето как изглежда същото място няколко месеца по-късно през зимата, пак в същия час - преди залез.
Но до зимата има още малко време.
Последната част я взимаме пеш. Има път, но е доста стръмно и не си заслужава риска псоред мен, пък и на никой няма да навреди малко ходене пеш и пролята пот.
Мнооого красиво място, особено по залез.
Силуетът на Витоша остава доста назад.
От връх Голям Дебелец
Закачихме обратно трибагреника. Беше отвят от вятъра.
Снимка за спомен
Следва спускане по тъмно до село Ярлово и там в местната кръчма до едно голямо кюмбе хапнахме кюфтаци с гарнитурка и пийнахме малко винце. Някои от нас не :-)
Коментар