Tweet
в библиотеката на родителите ми навремето се мъдреше една малка книжка, формат Библиотека Галактика, с любопитното заглавие “Петнайстият камък от градината на Рьоанджи”; чела съм я достатъчно малка, че да не помня почти нищо от фактологията с изключение на едно странно усещане за … недостижимост; за чуждост; за неразбираемост.
през изминалите две седмици, докато обикаляхме земите на изгряващото слънце, постоянно се улавях, че се вглеждам в хората около себе си с въпроса – наистина ли сте чак толкова различни вътре в себе си, различни до неразбираемост?!
наскоро прочетох някъде, че за разлика от западното общество, което се основава на чувството за вина,японското общество се базира на чувството за срам…
2015.10.01-02
пътят до Япония е дълъг
нашият минава през Доха и над безбрежните Хималаи…
през Нарита
та чак до временната ни база в малкото градче Fujisawa, разположено на 80 км. на юг от Токио, почти на океана, където финишираме на маса…
съвременна Япония в голяма степен Е храна
централните части на населените места са изпъстрени от малки кръчмички, наречени изакая, ресторанти, открити будки за take-away и всякакви форми на храно-продавници, от които се разнася особения, специфичен аромат на японската кухня; и не, тя не е суши, ако това очаквате; не че няма суши, и не че японците не консумират тази форма на хапки от ориз, сурова риба и водорасли, с които са известни по цял свят – но е все едно да очаквате в България на всяко ядене да ви сервират баница, защото сме известни с нея….
Япония е страната с най-много заведения за хранене на глава от населението; най-гледаните телевизии показват кулинарни програми; най-обсъжданата тема между самите японци е яденето…
2015.10.03 Enoshima
на сутринта се отправяме към наблизо разположеното крайбрежно градче и моментално се сблъскваме с транспортната система на Япония – влакчетата:
не мисля, че е лесно човек да си представи колко е пренаселена Япония, дори след като е бил там; грубо казано – там, където не е планина, е град; всичкото; безкраен град; опитайте се да си представите България, населена от 45 милиона души; сега предвидете по една малка двуетажна къщичка за всяко семейство…. представете си тракийската низина – от София до Бургас – цялата в безкрайна върволица от къщички, разпростряли се плътно една до друга от подстъпите на Родопа та чак до върхарите на Стара планина – и има шанс да визуализирате района Токио – Осака.
дори и при най-перфектната пътна система, ако японецът се качи на кола – цялата държава ще блокира моментално; затова системата не му позволява да притежава кола – освен че цените на четириколесните са умопомрачителни (150 000 euro@!!@), за да притежаваш автомобил първо трябва да докажеш, че притежаваш паркомясто за него! и японците не притежават; движат се пеша, с влакче и колелета; ако толкова им е нужна кола – градчетата са изпъстрени с малки рент-а-кар центърчета.
а от влакчетата на Япония никой не може да се оплаче – освен, че са изключително точни и минават през 5 мин, системата им е така автоматизирана, че ние се навигирахме из безкрайната им плетеница само благодарение на Google maps, който не само че показваше нужните прекачвания, точния час на влакчето и перона, на който трябва да го вземем, но вадеше и стойност на билетчето….
през изминалите две седмици, докато обикаляхме земите на изгряващото слънце, постоянно се улавях, че се вглеждам в хората около себе си с въпроса – наистина ли сте чак толкова различни вътре в себе си, различни до неразбираемост?!
наскоро прочетох някъде, че за разлика от западното общество, което се основава на чувството за вина,японското общество се базира на чувството за срам…
2015.10.01-02
пътят до Япония е дълъг
нашият минава през Доха и над безбрежните Хималаи…
през Нарита
та чак до временната ни база в малкото градче Fujisawa, разположено на 80 км. на юг от Токио, почти на океана, където финишираме на маса…
съвременна Япония в голяма степен Е храна
централните части на населените места са изпъстрени от малки кръчмички, наречени изакая, ресторанти, открити будки за take-away и всякакви форми на храно-продавници, от които се разнася особения, специфичен аромат на японската кухня; и не, тя не е суши, ако това очаквате; не че няма суши, и не че японците не консумират тази форма на хапки от ориз, сурова риба и водорасли, с които са известни по цял свят – но е все едно да очаквате в България на всяко ядене да ви сервират баница, защото сме известни с нея….
Япония е страната с най-много заведения за хранене на глава от населението; най-гледаните телевизии показват кулинарни програми; най-обсъжданата тема между самите японци е яденето…
2015.10.03 Enoshima
на сутринта се отправяме към наблизо разположеното крайбрежно градче и моментално се сблъскваме с транспортната система на Япония – влакчетата:
не мисля, че е лесно човек да си представи колко е пренаселена Япония, дори след като е бил там; грубо казано – там, където не е планина, е град; всичкото; безкраен град; опитайте се да си представите България, населена от 45 милиона души; сега предвидете по една малка двуетажна къщичка за всяко семейство…. представете си тракийската низина – от София до Бургас – цялата в безкрайна върволица от къщички, разпростряли се плътно една до друга от подстъпите на Родопа та чак до върхарите на Стара планина – и има шанс да визуализирате района Токио – Осака.
дори и при най-перфектната пътна система, ако японецът се качи на кола – цялата държава ще блокира моментално; затова системата не му позволява да притежава кола – освен че цените на четириколесните са умопомрачителни (150 000 euro@!!@), за да притежаваш автомобил първо трябва да докажеш, че притежаваш паркомясто за него! и японците не притежават; движат се пеша, с влакче и колелета; ако толкова им е нужна кола – градчетата са изпъстрени с малки рент-а-кар центърчета.
а от влакчетата на Япония никой не може да се оплаче – освен, че са изключително точни и минават през 5 мин, системата им е така автоматизирана, че ние се навигирахме из безкрайната им плетеница само благодарение на Google maps, който не само че показваше нужните прекачвания, точния час на влакчето и перона, на който трябва да го вземем, но вадеше и стойност на билетчето….
Коментар