JAPAN 2015 -

[s_s1]

От: JAPAN 2015 -

Разкошен разказ и супер снимки.
Благодаря!

[Жоро Танев]

От: JAPAN 2015 -

Благодаря! Денят ми започва невероятно благодарение на Вас! Благодаря.

[cuki]

От: JAPAN 2015 -

Благодаря! Пожелавам Ви време и възможност за нови приключения. Така всеки, който прочете пътеписите ще изживее част от вашите емоции

[g.milusheva]

От: JAPAN 2015 -

2015.10.05, 10, 11 Tokyo

понеже съм зачепкала темата архитектура в Япония – ще продължа с малко кадри от няколко различни дни из Токио - и да ви втръсне от архитектурна гледна точка

Токио, естествено, е мегаполис; и в никакъв случай не е Япония.

но някъде между безкрайното жужене на човешки крачета по улиците и колосалната плетеница от влакове, която го оформя и задържа в едно цяло като скелет на гигантска полегнала годзила – се намират същите противоречия и странности, които европейското око не може да подмине и да отдаде на грандиозността му.

спирка 1 – Ginza

е най-старата и най-престижна търговска част на града, където любителите на луксозно пазаруване няма да бъдат разочаровани; тук, както и в следващото място, което ще посетим, са се разположили ВСИЧКИ големи марки, коя от коя по-атрактивни, коя от коя с по-запомняща се сграда, проектирана от архитектурно светило.

Токио е каталог на съвременната световна архитектурна гилдия – буквално; надпреварата във визията на магазините не е особено японска черта, а е по-скоро продиктувана от колосалното стълпотворение на потенциални клиенти на квадратен метър – или на квадратен милиметър, ако трябва да сме точни;

33 000 000 човешки съдби са съсредоточени в района Токио – Йокохама – или иначе казано на територията на София-област.

Toyo Ito – Mikimoto





Jun Mitsiu – de Beers



Kengo Kuma – Tiffany&Co



Aoki Jun – Louis Vuitton



студио 8, USA – Gap



Nikken Sekkei - Yamaha



nknown – Zara



unknown – unknown



въпреки относителната ширина на булеварда (средностатистическа за по-големите пътни артерии в сърцето на Токио) – по 2 платна в посока и широки, 6-метрови тротоари, мястото, след като се загледаш, е умопомрачително клаустрофобично; защото всъшност улицата е единственото свободно пространство.

ако загледате по-горните снимки ще установите странно мини-разстояние между сградите, вариращо между 60 см. и метър – това е и единственото място, незаето от сгради в Токио; може би мястото е там от земетръсни съображения, иначе и него нямаше да го има, по-стряскащото е, че то е толкова от всички страни – включително отзад.

сградите имат една-единствена фасада – към улицата – и тя е единствен източник на естествена светлина и свеж въздух за цялата сграда, независимо колко дълбока е тя.

един празен, златен парцел на Ginza, за илюстрация:

[g.milusheva]

От: JAPAN 2015 -

трябва да си призная, че “леката” хаотичност на застройката (височината на сградите е меко казано стихийна – кой докъдето си решил) и кошмарно изглеждащите цепки между сградите с инсталационните трасета (включително канализация), извадени отвън, малко ме стресира; и за пореден път ме накара да си дам сметка колко всъшност европейци сме в България, колко силно и дълбоко, макар и понякога неосъзнато, сме носители на онова, което наричаме “западна” цивилизация.

огледайте се по някоя софийска улица – и с малки изключения – ще видите подредени сгради с обща еднаква височина, относително съобразена с ширината на улицата, с нейната важност, та дори понякога – една с друга… разходете се в Берлин… или в Копенхаген… или в Барселона – и ще наблюдавате същата обща подреденост и чистота на градоустройствената рамка по всяка улица, същата … хмммм …. обществена мисъл на целенасочено градоустройство.
а градоустройството е квинтесенция на социума в едно общество – архитектурната висша мисъл за общо благо в устройствата на градовете ни, с предвиждане поне за две поколения напред…. и в Япония няма такова! или поне не във вида, в който го разбираме в Европа.

разбира се, изключения има – waterfront-a на Yokohama, някои нови примери в Токио, повечето дело на западни архитекти – и във всички тях си личи желанието за скъсване на така острата граница между публично и частно, която е завладяла Япония и която сякаш се корени дълбоко в мирогледа и културата, за пропускане на обществения живот поне мъничко навътре в частните инициативи, за отваряне на въздух за социалност, за отваряне на пространствата, които са на ръба.

спирка 2 – Aoyama + Omotesando

са район и улица, разположени перпендикулярно на Ginza и навлизащи надълбоко в сърцето на Токио; вероятно възникнали като контрапункт на твърде скъпите локации в Ginza, в днешно време зоната е не по-малко луксозна… и архитектурна.

Norihiko Dan – Hugo Boss





до нея

Toyo Ito – TOD’s



Andrea Tognon – MAX&Co



Jun Mitsui – H&M



unknown – Stella Mccartney





SANAA – Dior



измежду националните герои на Япония (бел. пр. – Япония е все пак е дала на света най-много носители на наградата Прицкер – цели 6, така че тук имената на архитектите не просто се знаят, те СА национални герои!) – тук там са се наместили и световни величия; колкото и да е странно – западните архитекти могат да бъдат ясно разпознати

CDI+ARUP – Audi Forum





MVRDV – Gyre




ако още не ви е направило впечатление опитите за разкъсване на рязката граница между частно и публично – няма как да не го видите в “ъгълчето на швейцарците”:

Herzog&deMeuron – MiuMiu и най-вече Prada, разположени почти една срещу друга





всъшност славната сграда на Prada е силно впечатляващо не толкова с агресивната си и много силно запомняща се фасада, а с това:



а това, дами и господа, е нищо! празно пространство! незастроено! какво кощунство и разхищение на скъпа търговска земя!!! … и единственото място в Токио (което не е обществен парк), където ни се прииска да седнем за малко, това беше изобщо възможно и някак не се чувствахме зашеметени и повлечени от общото гъмжило…





и преди да съм оставила търговска Япония на мира, че да отидем там, където все пак се случва немислимото – японски публични пространства, един кадър без думи; познайте какво не е наред (бялата сграда отзад е сградата на Диор, дело на SANAA)!



следва...

[g.milusheva]

От: JAPAN 2015 -

така и така ви досаждам с архитектура, ей ги въпросните национални герои, получили въпросната "нобелова награда за архитектура" - наградата Прицкер:

1987 Kenzo Tange
1993 Fumihiko Maki
1995 Tadao Ando
2010 SANAA (което реално е втората жена, на която се присъжда наградата ever)
2013 Toyo Ito
2014 Shigeru Ban

наградата се присъжда от 1979г. и реално Япония има 6/37; единствената държава, дала на света повече архитектурни величия, е САЩ - 7/37.

[Kozzzec]

От: JAPAN 2015 -

...познайте какво не е наред!



следва...

Стълбът е в уличното платно, а и хоризонталната крива на улицата е кофти.

[Валентин Исаев]

От: JAPAN 2015 -

Останах безмълвен след тая серия,но да опитам и аз-външните стълби???

[zoro-1]

От: JAPAN 2015 -

Направо съм удивен, сега виждам една по-различна Япония, видяна през очите на архитект!!! Много благодаря за споделеното!!!
П.П. Стълба пред самата сграда на "Диор" е изкривен към платното!

[Daniel]

Re: JAPAN 2015 -

Благодаря. Страхотен разказ. Следя го с голям интерес.

[Alexr]

От: JAPAN 2015 -

Благодаря за интересния поглед към Япония.


А на снимката с грешката - сигурно има някаква чисто архитектурна грешка, но мен ми бодат очите двата стълба и окабеляването върху тях. Боднати са в контура на улицата. Жиците са накичени хаотично. А отклоненията към сградите изглеждат като че ли нашите цигани са си прихванали от жиците кой ток, кой телефон, кой кабелна телевизия. Висящи по стълбовете трансформатори май при нас не се използват от много години. Въобще въздушни жици в центъра на града ми стоят нелепо.

Чакам продължението.

[Vili4ka]

От: JAPAN 2015 -

Много много интересно, а и снимките към разказа са уникални! Благодаря ти, Гери, за споделеното!

П.С. Поздрави на Шеф Михалчев от нас - негови анонимни фенове Все се каним да посетим Мияби, но все не се организираме. Нещо, което скоро ще поправим.

[g.milusheva]

От: JAPAN 2015 -

няма архитектурен проблем в снимката, всъшност.
и има - ако човек (като мен) разсъждава, че всичко що касае средата, която обитаваме, е архитектурен проблем.

абсурдът наистина са жиците и това място (пряка на Omotesando, със сграда на носителка на Прицкер отзад) е просто прекрасен пример за невероятните контрасти на Япония; не просто жиците - те са видимата част, а липсата изобщо на адекватна инфраструктура, която би била нормална за най-скъпата част на един от най-големите мегаполиси на кълбенцето ни.

електроразпределителната мрежа на цяла Япония изглежда така - вдигаш глава и гледката е неизменно "задраскана" от десетки трасета кабели, опънати във въздуха - средно и ниско напрежение едно до друго + комуникационни трасета, с мини-трансформаторчета на всеки трети стълб, някои по-големи, други по-малки... сигурно моето мислене е изкривено, но дори в София основните кабелни трасета са под земята, а в "белите" държави цялата инфраструктура се намира в проходими подземни колектори, разхождащи се под улици и тротоари... и това е в резултат на елементарна градоустройствена далновидност.

и да - ако към това прибавите и другите неща, които забелязахте и сами - мястото на стълба, почти абсурдните нива на асфалта, непостоянността на тротоарите (които често играят на "тука има - тука няма")... градската среда, която ще се получи, е толкова хаотично-недалновидна и без обща мисъл, че по-скоро бихте предположили, че се намира във Виетнам или Албания, но не и в центъра на Токио; а парцелите, които граничат с тази улица, струват колкото земята в цял софийски квартал - единия...

[Kozzzec]

От: JAPAN 2015 -

...абсурдът наистина са жиците и това място (пряка на Omotesando, със сграда на носителка на Прицкер отзад) е просто прекрасен пример за невероятните контрасти на Япония; не просто жиците - те са видимата част, а липсата изобщо на адекватна инфраструктура, която би била нормална за най-скъпата част на един от най-големите мегаполиси на кълбенцето ни.

електроразпределителната мрежа на цяла Япония изглежда така - вдигаш глава и гледката е неизменно "задраскана" от десетки трасета кабели, опънати във въздуха - средно и ниско напрежение едно до друго + комуникационни трасета, с мини-трансформаторчета на всеки трети стълб, някои по-големи, други по-малки...
и да - ако към това прибавите и другите неща, които забелязахте и сами - мястото на стълба, почти абсурдните нива на асфалта, непостоянността на тротоарите (които често играят на "тука има - тука няма")... градската среда, която ще се получи, е толкова хаотично-недалновидна и без обща мисъл, че по-скоро бихте предположили, че се намира във Виетнам или Албания, но не и в центъра на Токио; а парцелите, които граничат с тази улица струват колкото земята в цял софийски квартал - единия...

При пословичните с педантичността си японци съм убеден, че има причина, но каква е...?

[huko]

От: JAPAN 2015 -

Те, японците, са крайно педантични към едни неща, а към други са просто... дзен