Колко див е Дивия Запад???

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Колко див е Дивия Запад???

Чудесен пътепис със страхотно снимки!Браво!

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

отВРАТ ли са пържолите?

Много апетитно изглеждат.Навярна са били и вкусни.
И барбекюто и то много фешън.
Явно си е чудесно местенце с доста екстри.

Поздрави.

Позна, пържолите бяха абсолютен отВрат, всичко си ометохме, а барбекюто като, че ли е запазена марка на щатските паркове, може да има и 20-30 патента, но е супер удобно.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Да те питам Митко,там по рано имаше един червен асфалт,нещо различно ли е или просто си е червен?

И друго-до колко са застъпени Сузукитата там изобщо или това е само при вас?

Червения асфалт и на мен ми направи впечатление, не знам защо е такъв. Обикновенно е сиво-черен. Това беше една отсечка от 7-8 мили...
Сузукита има, но на фона на Харлитата плюс всички останали Японски круизъри се губят. От друга страна са си извоювали име на много надеждни мотори, особено малките 650цц двигатели и като добавиш ниската цена, стават супер привлекателни мотори. Аз смених два за 2 години, и трети бих си взел.
Моите наблюдения, без това да е официална статистика, особено когато пътувам на запад-меката на тежкото ендуро е, че на всеки 1000 мили каране, средно се разминавам с 10 ГС-а, 8-Втрома и 3 Супер Тенерета.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ден 4ти



Станахме рано, пихме кафе и се приготвихме за Beartooth Pass.
Проход на кота 10000 фута, северо източно от Йелоустон.




Въпреки, че Йелостон не фигурираше в плановете ни за деня, трябваше да го пресечем почти целия за да стигнем до Beartooth.

Покарахме 12 мили и стигнахме до входа на парка, там се плаща такса от $25 за една седмица неограничен достъп. Ние, щото сме баровци, платихме по $40...е не точно за това, но при нас правенето на сметки без кръчмаря е генетично заложено, затова взехме и пас за Grand Teton, планинска верига на юг от Йелоустон.






Национален парк Йелоустоун е разположен в щатите Уайоминг, Монтана и Айдахо. Той е създадена със закон от Конгреса на САЩ и подписан от президента Юлисис Грант на 1 март 1872 г. Факт, е че Йелоустоун е първият национален парк в света и е известен със своята дива природа и многобройните гейзери.

Простира се на площ от 3,468.4 квадратни мили (8983кв. км), включващи езера, каньони, реки и планински вериги.

Езерото Йелоустоун е едно от езерата на най-висока надморска височина в Северна Америка и е центрирано върху Йелоустоун Caldera, най-големият супервулкан на континента. Калдера се счита активен вулкан и е избухвал със страхотна сила няколко пъти през последните два милиона години. Половината от световните геотермални гейзери са в Йелоустоун, подхранвани от непрекъснатия вулканизъм. Потоци лава и скали от вулканични изригвания обхващат по-голямата площ на Йелоустоун.

Йелоустоун е дом на стотици видове бозайници, птици, риби и влечуги, включително няколко, които са или застрашени или изчезващи. Мечки гризли, вълци, бенгалски тигри, зебри, жирафи и волни стада от бизони и лосове живеят в парка... това за тигрите, зебрите и жирафите е плод на моята полу-фантазия, казвам полу, защото съм готов да се обзаложа, че една вечер, между ставането от масата и отиването в палатката ги мернах в компактна група до водата.
Горските пожари са нормално явление, като през 1988 г., близо една трета от парка е опожарен. Следите от огъня бяха на всякъде, тъжна картина...
Бяхме предупредени, че времето което сме избрали за посещението на парка е най-натовареното за сезона, но в крайна сметка или тръгвахме и поемахме негативите на пика на туристическия сезон или си оставахме по къщите и започвахме да се оплакваме колко несправедлив е живота.




Тук настана спор дали това е от мечка или бизон, Ванката авторитетно заяви, че най-вероятно е някой закъсал турист.



Въпреки, че Йелоустон не ни беше целта за деня, спирахме често. Гейзерите бяха буквално на всякъде. Пуфтяха като парни локомотиви, имаше места където миризмата беше ужасна, но беше красиво и различно от всичко познато до сега.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

В един момент попаднахме в трафик, не трафик, а паркинг на пътя. Никой не се движеше, ние отбихме настрана да изчакаме малко.



Това беше момента в който ме зачопли отвътре дали не бяхме недообмислили нещо. Стояхме около половон час и не мърдахме, в ниското се виждаха полицейски лампи на колите на горските.
Прчината за задръстването бяха стада бизони, и то не защото ходеха по пътя както нахалните крави от предишния ден, а защото всичко живо спираше да снима.
Всеки снимаше каквото му падне, едни бизони, други-други неща, абе важното е да се снима.

Колите бяха стотици, местехме се като мравки, накря дойде и нашият ред да спрем и да забавиме колоната.



Най-накрая се измъкнахме от тапата, загубихме поне час, ако не и повече.

След миля и нещо отново спряхме, този път видимоста беше добра, но не се виждаше кьорав бизон. Пред нас имаше десетки ако не и стотици коли спрели на пътя. Наоколо се мотаеха хора с половин метрови обективи и блееха на някъде в дясно. Мен ме фана нервата и почнах да ставам зъл. Ляв мигач, в насрещното и газ, цялата група се изнесе в пакет, не ни пукаше, а и парк горските не бяха полицаи в крайна сметка.
Сашо, явно беше запазил спокойствие и в движение попитал какво толкова зяпат всичките тези хора. История стара като света-кръв и зрелище.
Елен в реката и вълк на сушата си мерили търпението. Ясно е, че елена рано или късно ще излезе и тогава-мътна и кървава... Всичките тези хора чакаха развръзката, силно се надявам елена да е изкарал във водата поне още 4-5 часа, ей така за да изпили търпението на публиката.

От нерви не снимах, то и с моя обектив едва ли щеше да излезе нещо.

В един момент тълпите изчезнаха, радост!!! Като, че ли периферията на парка беше по-доброто място за нас.
Природата оставаше страхотна. Планини, долини, сипеи и тучни пасища ни обграждаха отвсякъде.



Purple Elephant с бизони. Priceless!



Не след дълго напуснахме парка през северния вход. Бяхме в Монтана, Сашо си беше у дома.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Време беше за заслужена почивка и обяд. Спряхме в Silver Gate-автентично, градче, село, махала или просто 10тина постройки около улицата с една единствена цел-да обслужват туристите. Предполагам, че това място функционира от Май до Октомври, през останалото време стои затрупано със сняг в очакване на следващия сезон.



Последна спирка за бензин в Cooke City и най-накрая навлязохме в заветния път.



Beartooth Highway е част от US Route 212 между Red Lodge, Монтана и Cooke City, Монтана. Той представлява поредица от стръмни зигзаг завои, по границата между Монтана и Уайоминг, на кота 10 947 фута (3337 м) се намира Beartooth Pass.

При движение от изток на запад, най-високите части на Beartooth Highway минават през в широко плато близо до върха на прохода, а след това се спускат до мястото, където Beartooth се свързва с Wyoming Highway 296 (Chief Joseph Scenic Highway) в близост Cooke City, който образува североизточния вход към Национален парк Йелоустоун.
Пътя официално е открит на 14 юни 1936 г. отворен е за ползване между Май и Октомври, но се е случвало да се затваря заради снежни бури и по средата на месец Август.

Beartooth е вкаран в топ 3 на най-красивите и притегателни пътища в САЩ.
По принцип съм леко скептичен когато става дума за топ нещо си. Тези класации ако не са комерсиализирани или платени от някой, който има интерес от това, са строго индивидуално оценявани, спрямо нечии си вкус, който не винаги дори се доближава до моя или на голямата публика като цяло.

Око да види, ръка да пипне, за това бяхме тук.



Началото беше повече от обещаващо. Движение почти никакво, прекрасно време и невероятните Скалисти Планини които ни караха да се чустваме малки и незначителни.

Спряхме на една отбивка за поредната фото сесия и Ванката се присети, че тази година не изпускал мотора. Веднага коригира този пропуск, но Сашо се оказа наблизо и не остави Встрома дълго да се въргаля в прахта.



От тук нататък мога да кажа само едно УАУ, не знам дали е топ 3, 4 или 304, но това е проход през който бих минавал отново и отново и отново...



На върха имаше голяма група HD мотористи, практикуваха оф роуд каране и си показваха магариите.



Полюбувахме се на гледката, поснимахме и направихме обратен завой. Причината, че не се спуснахме по източния ръкав беше, че искахме да се прибереме по Chief Joseph Scenic Highway, а него можехме да го хванеме само ако се върнем 30 мили в посоката от която дойдохме.

[Daniel]

Re: Колко див е Дивия Запад???

Благодаря. Страхотен пътепис.

[boy3m]

От: Колко див е Дивия Запад???

В един момент попаднахме в трафик, не трафик, а паркинг на пътя. Никой не се движеше, ние отбихме настрана да изчакаме малко.



Това беше момента в който ме зачопли отвътре дали не бяхме недообмислили нещо. Стояхме около половон час и не мърдахме, в ниското се виждаха полицейски лампи на колите на горските.
Прчината за задръстването бяха стада бизони, и то не защото ходеха по пътя както нахалните крави от предишния ден, а защото всичко живо спираше да снима.
Всеки снимаше каквото му падне, едни бизони, други-други неща, абе важното е да се снима.
[ATTACH=CONFIG]821763[/ATTACH]

Ей, Митак...трафика е заради друго...

Ко,стАна?
Това пастирката на бизоните ли е?

И аз искам да съм бизон....,да ме завръща оттук-оттам.

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ей, Митак...трафика е заради друго...

Ко,стАна?
Това пастирката на бизоните ли е?

И аз искам да съм бизон....,да ме завръща оттук-оттам.

Браво, тая снимка си заслужава цитат още няколко пъти. Когато тая кака излезе от колата и тръгна на разходка, яда ми от стоенето в трафик моментално се изпари...

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

След около 45 мин се отклонихме по Chief Joseph Highway.

Chief Joseph е индианец живял между 1840 и 1900г, известен със съпротивата си срещу федералното правителство да засели племето му- Nez Perce в резерват, който не е бил договорен с тях.
Този резерват е бил „натрапен“ с цел да се освободят земите обитавани от тях в продължение на столетия, защото там са открити големи залежи на злато.
Интересното е, че тази схема се разиграва по-същото време и малко по-на изток. Индианците не са имали място в районите със златни залежи, за да нямат претенции, нищо, че тези земи са били техни с векове, правото на по-силния, мисля...
След дълги битки, предимно юридически, през 1885 г. Той и племето му са изпратени в резерват във Вашингтон, където по-късно умира.

Честно казано не знаех какво да очаквам от този път, тъй като е непосредствено до Beartooth, като че ли не му се обръща много внимание, от друга страна точно това са и местата който ни изненадват приятно в тези пътувания.
Второ УАУ за последните 2 часа, както каза Сашо, този път изби рибата, не само я изби, но направо я метна в тигана...

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Някъде към 6 бяхме обратно в Коди. Слънчево, топло, идеално време за скара, бира и сладки приказки.

Спряхме пред един Уолмарт и го ударихме на шопинг. Докато седях на опашката, другите трима изведнъж нахълтаха в магазина с две колички в които бяха намятали всичко което висеше по моторите. Това не ми хареса, ама хич.
Заваляло...ОК, все пак денят беше прекрасен, малко дъжд накрая нямаше да ни уплаши.
След около 30 минути спря, ние намятахме покупките по моторите и газ към къмпинга. Тамън тръгнахме и заваля пак, ама здраво и застудя, ама много.
Пристигнахме в къмпинга само за да установиме, че там вали още по-силно, духа студен вятър и програмата за вечерта, а именно баня в реката, мръвки на скара, приказки около огъня се отлага за неопределено време.
Ха, може и да отложиме банята, но всичко останало е по план. Метнахме едно платнище на единствения кол наоколо, опънахме ъглите с ластици и се сгушихме под импровизирания навес.
Не беше супер комфортно, но за полеви условия си беше направо лукс.
Менюто беше шопска салата, наденица с боб и бира. След 1 час, дори спря да вали.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Браво, тая снимка си заслужава цитат още няколко пъти. Когато тая кака излезе от колата и тръгна на разходка, яда ми от стоенето в трафик моментално се изпари...

[H-D Rider]

От: Колко див е Дивия Запад???

Обещаващо започва този пътепис,ще го следя с интерес!

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Някои снимки от мен....

За красивия пол във форума:





Маршрута за деня се получи горе-долу следния—според мен задължително трябва да е годишно събитие:


https://goo.gl/maps/d7wfV


Четири V-Strom-А, и Чикагската мафия:





Още веднъж:





Този гарван правеше усърдни опити да ни сприятели. Снимката е на Митко:





Още веднъж, бизона който почива до горещите извори—абе живот…





Спряхме да се полюбуваме на река Йелоустоун, с пушеци на отвъдния бряг:




Интересното е че гореща вода бълбукаше и в реката, въпреки което рибата скачаше...


Не си спомням дали споменахме че попаднахме в задръстване—чакахме толкова дълго че някои хора не издържаха и излязоха да се поразтъпчат, за късмет на всички наоколо:





Този малчуган тръгна в наша посока:





Когато подминавах господина в рогатия костюм на асфалта, си мислех да спра за снимка.... В този момент той се обърна и ме погледна--всякакви мераци за снимка се изпариха моментално



Кафето в Silver Gate, където обядвахме. Работещите там бяха от Африка, говориха на французойски:





Ванката хвърля по едно око през рамо на… моторите:





Магазина от другата страна на улицата:





Още веднъж цветче:





Това е изгледа от къмпинга Beartooth—ако някой идва тук, елате с лодка:





Когато ние бяхме там имаше доста хора, май беше група с някакъв лагер…


Още веднъж, планинско цветче:





Помолих един от групата с Харлитата да ме снимат на върха—айде барабар и Петко с мъжете:




По пътя нагоре видяхме един или два пъти тези мъжаги да си търкулнат моторите през баира. После група от поне 7-8 човека ги влачи обратно на пътя.


Видео от каньона където спряхме по пътя носейки названието шеф Йосиф:


https://goo.gl/photos/x1cuAHT2b8XtpeHt5


С Митко спряхме за няколко снимки—Chief Joseph Highway:





Тези четириноги които Митко вече показа, са антилопи. Името им е по-точно pronghorn, и живеят изключително в Северна Америка. Най-близкият им родственик по генетичен път е…жирафа:





Ванката беше и инженер, и строител на шатрата която ни спаси от дъжда по време на вечеря… И готвач:





Както и предната вечер, и тази завърши с пир—голяма тава със салата, печени наденици и прочие… Тия момчета от Чикаго не си поплюват…

[sozi]

От: Колко див е Дивия Запад???

Пътеписа ви е по добър от Дискавъри канал.