ОТЛЕТЯЛА РАДОСТ
Преди няколко седмици на старата ни напукана панелна тераса се чу странен шум...събудих се през нощта и нещо шаваше по перваза, някакви странни звуци се чуваха...помислих, че се е покатерил някой мишок и шета по саксиите...Минаха няколко дни и вече питах за отрова за гризачи, когато се прибрах след работа и дъщеря ми ме посрещна от вратата "Мамо, имаме си лястовички!" И какво да видя - две малки птиченца неуморно хвърчаха и по милиметри кал и слама бяха започнали да градят дом. Две малки сърчица, четири крилца и две човчици, подчинени на неумолимия закон на природата, на инстинкт, на любов...искаха да си направят дом у дома! Толкова се зарадвахме, че няма да сме сами и някой ще ни чурулика и пее, че ще има яйчица и после мънички пиленца с много гладни жълти устички, че ще си имаме домочадие дарено от Бог и няма да сме само две... Гнездото бе готово за непонятно за мен кратко време. Обикновено за да се построи дом работят багери, зидари, архитекти, монтажни групи, бетон помпи, ел. инсталации, ВиК, интериорни стилисти...А тук само за седмица бе изграден дом на Природата и нищо не им трябваше освен чистата природа и забравеният от хората обикновен, но много важен за кръговрата живот. И така...всяка сутрин всяка вечер чуруликане до безспир, говорят си, не спират. И ето - преди седмица лястовичката легна в гнездото, сигурно вече трябваше да топли яйчицата, а таткото прелиташе непрекъснато - сигурно да я храни. Наблюдавахме ги и им се радвахме, дъщеря ми когато имаше работа на терасата им говореше "...не се плашете малки птиченца, аз много ви обичкам, само за малко да полея цветята и се махам..." И така...до преди няколко дни. Аз заминах на работа, а след час детето ми се обади и каза, че някаква голяма черна птица е нападнала лястовичките и те са пищяли от уплаха. После часове са се стрелкали като полудели около гнездото си...после вече ги нямаше. Какво стана, дали им открадна тая черна гадина яйчицата, дали нападна тях самите, но те си отидоха. Остана един празен дом, една липсваща песен и една отлетяла радост.
П.П. Моля ви, ако някой знае за подобни случаи, нека сподели, наистина ли има птици, които искат да погубят себеподобни?
Преди няколко седмици на старата ни напукана панелна тераса се чу странен шум...събудих се през нощта и нещо шаваше по перваза, някакви странни звуци се чуваха...помислих, че се е покатерил някой мишок и шета по саксиите...Минаха няколко дни и вече питах за отрова за гризачи, когато се прибрах след работа и дъщеря ми ме посрещна от вратата "Мамо, имаме си лястовички!" И какво да видя - две малки птиченца неуморно хвърчаха и по милиметри кал и слама бяха започнали да градят дом. Две малки сърчица, четири крилца и две човчици, подчинени на неумолимия закон на природата, на инстинкт, на любов...искаха да си направят дом у дома! Толкова се зарадвахме, че няма да сме сами и някой ще ни чурулика и пее, че ще има яйчица и после мънички пиленца с много гладни жълти устички, че ще си имаме домочадие дарено от Бог и няма да сме само две... Гнездото бе готово за непонятно за мен кратко време. Обикновено за да се построи дом работят багери, зидари, архитекти, монтажни групи, бетон помпи, ел. инсталации, ВиК, интериорни стилисти...А тук само за седмица бе изграден дом на Природата и нищо не им трябваше освен чистата природа и забравеният от хората обикновен, но много важен за кръговрата живот. И така...всяка сутрин всяка вечер чуруликане до безспир, говорят си, не спират. И ето - преди седмица лястовичката легна в гнездото, сигурно вече трябваше да топли яйчицата, а таткото прелиташе непрекъснато - сигурно да я храни. Наблюдавахме ги и им се радвахме, дъщеря ми когато имаше работа на терасата им говореше "...не се плашете малки птиченца, аз много ви обичкам, само за малко да полея цветята и се махам..." И така...до преди няколко дни. Аз заминах на работа, а след час детето ми се обади и каза, че някаква голяма черна птица е нападнала лястовичките и те са пищяли от уплаха. После часове са се стрелкали като полудели около гнездото си...после вече ги нямаше. Какво стана, дали им открадна тая черна гадина яйчицата, дали нападна тях самите, но те си отидоха. Остана един празен дом, една липсваща песен и една отлетяла радост.
П.П. Моля ви, ако някой знае за подобни случаи, нека сподели, наистина ли има птици, които искат да погубят себеподобни?
Коментар