Tweet
ОТЛЕТЯЛА РАДОСТ
Преди няколко седмици на старата ни напукана панелна тераса се чу странен шум...събудих се през нощта и нещо шаваше по перваза, някакви странни звуци се чуваха...помислих, че се е покатерил някой мишок и шета по саксиите...Минаха няколко дни и вече питах за отрова за гризачи, когато се прибрах след работа и дъщеря ми ме посрещна от вратата "Мамо, имаме си лястовички!" И какво да видя - две малки птиченца неуморно хвърчаха и по милиметри кал и слама бяха започнали да градят дом. Две малки сърчица, четири крилца и две човчици, подчинени на неумолимия закон на природата, на инстинкт, на любов...искаха да си направят дом у дома! Толкова се зарадвахме, че няма да сме сами и някой ще ни чурулика и пее, че ще има яйчица и после мънички пиленца с много гладни жълти устички, че ще си имаме домочадие дарено от Бог и няма да сме само две... Гнездото бе готово за непонятно за мен кратко време. Обикновено за да се построи дом работят багери, зидари, архитекти, монтажни групи, бетон помпи, ел. инсталации, ВиК, интериорни стилисти...А тук само за седмица бе изграден дом на Природата и нищо не им трябваше освен чистата природа и забравеният от хората обикновен, но много важен за кръговрата живот. И така...всяка сутрин всяка вечер чуруликане до безспир, говорят си, не спират. И ето - преди седмица лястовичката легна в гнездото, сигурно вече трябваше да топли яйчицата, а таткото прелиташе непрекъснато - сигурно да я храни. Наблюдавахме ги и им се радвахме, дъщеря ми когато имаше работа на терасата им говореше "...не се плашете малки птиченца, аз много ви обичкам, само за малко да полея цветята и се махам..." И така...до преди няколко дни. Аз заминах на работа, а след час детето ми се обади и каза, че някаква голяма черна птица е нападнала лястовичките и те са пищяли от уплаха. После часове са се стрелкали като полудели около гнездото си...после вече ги нямаше. Какво стана, дали им открадна тая черна гадина яйчицата, дали нападна тях самите, но те си отидоха. Остана един празен дом, една липсваща песен и една отлетяла радост.
П.П. Моля ви, ако някой знае за подобни случаи, нека сподели, наистина ли има птици, които искат да погубят себеподобни?
Преди няколко седмици на старата ни напукана панелна тераса се чу странен шум...събудих се през нощта и нещо шаваше по перваза, някакви странни звуци се чуваха...помислих, че се е покатерил някой мишок и шета по саксиите...Минаха няколко дни и вече питах за отрова за гризачи, когато се прибрах след работа и дъщеря ми ме посрещна от вратата "Мамо, имаме си лястовички!" И какво да видя - две малки птиченца неуморно хвърчаха и по милиметри кал и слама бяха започнали да градят дом. Две малки сърчица, четири крилца и две човчици, подчинени на неумолимия закон на природата, на инстинкт, на любов...искаха да си направят дом у дома! Толкова се зарадвахме, че няма да сме сами и някой ще ни чурулика и пее, че ще има яйчица и после мънички пиленца с много гладни жълти устички, че ще си имаме домочадие дарено от Бог и няма да сме само две... Гнездото бе готово за непонятно за мен кратко време. Обикновено за да се построи дом работят багери, зидари, архитекти, монтажни групи, бетон помпи, ел. инсталации, ВиК, интериорни стилисти...А тук само за седмица бе изграден дом на Природата и нищо не им трябваше освен чистата природа и забравеният от хората обикновен, но много важен за кръговрата живот. И така...всяка сутрин всяка вечер чуруликане до безспир, говорят си, не спират. И ето - преди седмица лястовичката легна в гнездото, сигурно вече трябваше да топли яйчицата, а таткото прелиташе непрекъснато - сигурно да я храни. Наблюдавахме ги и им се радвахме, дъщеря ми когато имаше работа на терасата им говореше "...не се плашете малки птиченца, аз много ви обичкам, само за малко да полея цветята и се махам..." И така...до преди няколко дни. Аз заминах на работа, а след час детето ми се обади и каза, че някаква голяма черна птица е нападнала лястовичките и те са пищяли от уплаха. После часове са се стрелкали като полудели около гнездото си...после вече ги нямаше. Какво стана, дали им открадна тая черна гадина яйчицата, дали нападна тях самите, но те си отидоха. Остана един празен дом, една липсваща песен и една отлетяла радост.
П.П. Моля ви, ако някой знае за подобни случаи, нека сподели, наистина ли има птици, които искат да погубят себеподобни?
Дървото завъди 20-на гнезда, стана нещо като резерват за гугутки, защото гаргите са доста умни птици и в един момент просто се отказаха да "търсят храна" в това точно дърво. А лястовици една година наредиха три гнезда над кухненския ми прозорец на сегашния ми апартамент. Много им се радвахме, вкл. и котката 
, която цял ден си упътняваше времето с мечтателно набюдение от вътрешната страна на прозореца. Но се изсипа един порой с градушка, вятърът блъскаше дъжда и леда в прозореца, буквално отми гнездата, а на перваза останаха счупени яйчица. На следващата година лястовичките не повториха, явно си взеха поука.
Даже нашата намеса в нещата в повечето случаи не води до нищо хубаво . В работата имам десетина добре охранени дворни котки които няма сила в този свят да ги накара да хванат мишка/плъх в резултат на което има и много гризачи които се чудя как да хвана с капани и да изтровя с отрова . Като отида в базата още от вратата на двора ме посрещат няколко мяукащи и чакат да им дам нещо за ядене . В градска среда те естествен враг реално нямат щото и със скитащите кучета положението е същото . Изключвам една отхапана опашка на една много мързелива кока която пък хептен беше подценила инстинктите на немската овчарка 
Коментар