ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

[sozi]

Здравейте
Най после и аз да мога да разкажа за една разходка а не само да чета .Първо да кажа че беше голям кеф и в най скоро време ще се повтори и потрети и т.н. и т. н .По принцип бяхме планували да се разходим в северна България но след като следихме прогнозата промених ме маршрута към Родопи.В последствие се оказа че сме решили правилно.И така предния ден събрахме багажа и набързо отскочихме до Бургас да купим малък сгъваем сушуар /който по думите на навигатора е от първа необходимост/.Разпределихме на всеки по дисага + раница на резервоара и една малка чантичка на гърба на навигатора .Сутринта на 23.05.15 се облякохме и възседнахме Спас.

Предварително се извинявам за снимките ама при липса на хубав фотоапарат основно се снимаше с телефони и таблет.Времето беше чудесно а трафикът минимален.След около 100 километра спряхме да разтъркаме задниците преди Елхово.

За този ден бяхме решили да преспим в Кърджали като преди това да минем през Перперикон.Малко преди Перперикон след настойчиво тропане по каската спрях и другата половина от екипажа заяви че трябва да хапне.Между другото това изречение /къде ще хапваме, следващите четири дена беше първото което чувах при тръгване/.Отбихме се в едно доста симпатично комплексче "ПЕРПЕРЕК"

Хапнахме пиинахме /безалкохолно/ и пак тръгнахме.След малко при село Бели плас до пътя видяхме интересни образувания.

Инай накрая стигнах Перперикон.Никога не бяхме ходили там и комплекса ми направи много добро впечатление.Оставихме мотора и багажа при пазача на паркинга и поехме по байра .И тук в пълна сила важеше нашата поговорка "Тръгнаха като аслани а се върнаха ........" Голяма грешка 45 кг.човек да катери тия чукари в кожен екип при 27 градуса.

А тука беше края на обиколката за жената.Думите и бяха ако искаш да продължа викай линейка.

Съжалих я и я оставих на сянка а аз тръгнах да обикалям ,знам ли кога друг път ще мога да дойда.

Помотах се около половин час по чукарите ,върнах се на мястото където бях оставил навигатора си и го намерих в компанията на един дядо който и разказвал за историята на мястото .С една дума тя научи повече от мен за историята на Перперикон.
Полека полека слязохме на паркинга екипирахме се и газ към Кърджали.По принцип във всяка крайна точка бяхме набелязали по няколко хотела и без да правим предварителна резервация решавахме в кой да отседнем.Решихме за тази вечер да отидем до Главатарци и та да преспим.Първото набелязано хотелче беше "ОРЕНДА".Бяхме сами в хотела а домакините са чудесни .На брега на язовира е има закътано място за паркирване на мотори и външно барбекю на което можеш да си приготвиш разни гъделчета. Има и ресторантче и домакините също могат да ви приготвят нещо по ваше желание.

Свалихме кожите взехме по един душ и седнах ме на тиферич за следобедно кафе.Голям кеф.Вечерта се поразходихме малко покрай язовира ,хапнахме в една кръчмичка и така приключи първия ден , който премина предимно във каране.

[green]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Малииии много сте кипри Манекени направо Браво и още много пътешествия!!! Май ви мернах като завивате на разклона до Елхово...

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Сутринта на втория ден се събудихме рано рано .Ей голяма тишина голямо спокойствие приказка.Сутришен тоалет надве на три багажа стегнат и готови за път.Днес дестинацията е Златоград,Смолян,Широка лъка ,Триград.Нашите домакини сутринта ни изненадаха със закуска и кафенце .Горещо го препоръчвам това хотелче "ОРЕНДА"

Натоварихме и Спас и поехме.

На излизане от Главатарци се сетихме че забравихме вода,добре че в тази планина има безброй чешми по пътя.

Докато наливахме ни подминаха едни колеги със ВАРАДЕРО с варненска регистрация.Явно е започнал сезона на пътешествията.Криво ляво излязохме от Кърджали /тъй като хартиеният GPS който ползвах нямаше улична карта на градовете/ Бяхме решили да минем през Джебел а не по главния път и не съжалихме.Общо взето пътищата в тази част на Родопи се оказаха идеални за Спас.Първата спирка беше до с.Бенковски .От този форум бях разбрал че има много интересни скални образования ,поспряхме и поснимахме.

От там първа по дълга спирка Златоград.Уцелихме някакъв празник и беше пълно с народ спряхме в началото на архитектурния комплекс да се поразходим.В магазинчето до което спряхме попитахме дали може да оставим при тях част от снаряжението и хората се отзоваха с разбиране .Въобще ми направи огромно впечатление че където и да помолим за оставяне на каски раници и якета нямаше никакъв проблем.

Не можахме да опитаме от въртяното кафе че както казах беше пълно с народ и нямаше свободни места , но нищо тази дестинация ще я повторим .Пътят до Смолян е уникален ,на две три места се увлякох до толкова че остъргах степенките на Спас за което бях награден със удари по каската от страна на навигатора .Влизайки във Смолян бе зададен основния въпрос "Къде ще ядем".Айде нова спирка за зареждане .От Смолян до Стойките пътя е на дупки явно се ползва повече пътя през Пампорово и този са го занемарили.Спрях ме и в Широка лъка за кафенце.Беше неделя и доста народ щъкаше из ряйона ,разминахме се и няколко групи мотористи явно използвайки хубавото време се кефеха на пътя
.
Това е моето първо ходене по този край и природата ме заплени .Установихме че ако пътувахме с автомобил нямаше да усетим и половената от красотата на местата където бяхме.Както ти ухае на пролет на акации който растат покрай пътя ,на чисто и на свежо в момента когато влезеш в някое селци те удря аромат на тор .


Това е селфи на хора на който от два дена телефоните не са звънели и никой не ги е занимавал със глупости и проблеми.Направи ми и огромно впечатление че на всяко е едно равно местенце покрай река има обработваеми градинки .Като се замислих земеделски инструменти не съм хващал от около 23 години и ако ме накарат сега да копам ще намеря хиляди причини да откажа.Винаги съм казвал на баща ми че е направил много добре като е дошъл от Лом в Созопол и си е намерил жена.Сега ако живеех в северозападна България сигурно и аз щях да копам .ГОЛЯМ МЪРЗЕЛ СЪМ.Следващата спирка бе Триград.Преди това спряхме да направим някоя снимка на ждрелото .Уникално нещо.

От там в Триград пак директно в първия хотел от списъка "ТРИИБИЯ" .Събличане на екипите душче и разходка в селцето.

Това тук е соц вариянта на СПАС

Разхождайки се в един сайван видях мотор ВАРАДЕРО който беше много прашлясъл.На другия ден поразпитах и се оказа че собственика явно го продава .Мотора е в движение само има проблем със предната маска на фара и някой пластмаси .Ако имах свободни пари бих го вземал ведна .Според мен това е мотора за пътешествия.

Като се прибрахме в хотела ни очакваше приятна изненада.Спас си имаше компания.

Бяха дошли колеги Кирил и Милена със моторчето Тодорка така че вечерта изкарахме във приятна компания и на лаф моабет.

[automax]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Чудна разходка. Браво. Родопите са ми любимото място.
Със собственика на Варадерото сме приятели. Ако нещо си навит....
Щом сте в Триград непременно се отбийте в музея на мечката при Коци.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Днес слеобяд писах, ама май не съм публикувал написаното.
Арна разходка и вие добре сте се накиприли, ама... 'земи да купиш на Спас едни кожени дисаги, че тез много нещо не му ходят, т'ва според мен де.

Благодарско за фотосите.

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

За дисагите си прав трябват кожени ама за три дена и 80 лева бюджет това успях да намеря .В цената влиза и раницата за резервоар

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Така да разкажа и за третия ден .Този ден беше най натоварен от към културни мероприятия .Сутринта пак се оцъклих рано рано .В ресторантчето на хотела пихме по едно кафе ,направихме разбор на плановете за деня със навигатора и се приготвихме за тръгване .Колегите и те бяха готови ,така че тръгнахме заедно към Дяволското гърло.Преди старта една снимка на екипажите и машините.

Спасчо пак беше прилежно натоварен а Кирето и Милена трънгаха без багаж тъй като имаха намерение да обикалят два дена наоколо и да нощуват в хотелчето.До Дяволското гърло отидохме заедно и там се разделихме .Дано да са прекарали добре защото нас от обяд нататък ни гонеше дъжд.

Тъй като го даваха дъжд направих една иновация на дисагите с помощта на найлонови торби се опитах да ги направя непромокаеми .В тази пещера има едно помещение което въпреки молбите ни не можахме да разгледаме .

Ама като се замисля ако ни бяха пусна пътуването щеше да се утече .Разгледахме пещерата и се чувствахме много добре вътре с кожените екипи докато не дойде време да излезем, 288 стъпала и то доста стръмни.Следващата снимка сама говори за мъките на навигатора.

Като се върнахме се теглихме на кантарчето .При 45 кила живо тегло с кожения екип ,ботушите и раницата удари 55. Купихме от бабите на изхода специален мед за подсилване и някоя друга билка и газ към Ягодино.Карането в двете ждрела е много готино стига да внимаваш в завоите.Разгледахме и Ягодинската пещера ,там се върви леко и е равно и от там седна джипка към Орлово око.Още от началото на пътуването това беше една от основните цели.Жената изпитва ужас от височини ,дори я страх да погледне от балкон на втори етаж така че бяхме решили да се качим горе и да видим дали ще се престраши да стъпи на платформата.За мое голямо учудване не и трябваха много кандърми без да се замисли стигна до края и дори погледна надолу.Гледката от там наистина е добра .Следващия път ще отидем и до Вълчов камък който го дават най високата точка в района.

На връщане шофьора спира и гледаме отива до пътя и вдига еди болт от гума на колело ,"Ко става брат" питам аз " А нищо един колега който е слезнал преди малко каза че е загубил няколко болта от колелата" След малко въпросният колега се изкачва с един кросак и се оглежда , нашия му даде болта и го пита колко липсват "Няколко" казва оня.Жената от другото семейство което беше с нас каза да го запомним и следващия път да не се качваме при него.На тия байри ако ти откачи някой дингил ще стане голямо мазало.Самото изкачване и слизане ме накефи повече от самата гледка.

Сигурно е доста голям кеф да обикаляш тия чукари с някое кросово моторче.Като слязохме долу времето започна да се мръщи доста и поехме с пълна газ към Доспат за да хапнем някъде.Така и по пътя не видяхме някаво ресторантче за да се отбием а зад нас започна да се смрачава все повече и повече.Навигатора направи голяма отстъпка като реше че "айде няма да ядем давай към Цигов чарк там като се настаним ще ядем .....ама много."За пътя пак само хубави неща гладък нов асфалт с добри завой и никакъв трафик.Спряхме до една чешмичка да се поразтъпчем и от някъде изкочи цял шоколад.Тъй като ни беше паднала кръвната захар го глътнахме за норматив.

Над чешмичката имаше табела и се зачудих колко ли струват имотите там и какво е условието за да си купиш земя

Тъй като започна да ръми яхнахме Спас испряхме чак в Цигов чарк.В първото хотелче от списъка се оказа че няма места но съседното било празно.Казва се "Къща за гости Стоян" като мен Стаята ни струваше 30 лева и имаше вана .След цял ден студ това е голем кеф.Киснах цял час докато гъбясах.Тъй като пак бяхме сами в целия хотел а си имаше и напълно оборудвана кухня отскочихме до магазина напълнихме торбата и се разположихме като донски казаци на софра.

Същата вечер гледахме по новините за пороя който е ударил северозапада и разбрахме че не сме сгрешили като променихме маршрута.Ще взема да вярвам на тия прогнози.
Така завърши и третия ден.Направи ми впечатление че цените в заведенията и магазините на Цигов чарк са бая соленички.

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Сабахлян ден четвърти .Бе пак се оцъклих рано.Когато съм в къщи и съм на работа 30 камили трябва да ме дърпат за да стана.При това пътуване забелязах че бързаме да стигнем до нещата който сме планували да видим но докато ги разглеждаме вече мислено съм но мотора и карам по пътя.Край решено е ще се търси вариант за купуване на по голям мотор за по дълги пътувания.Или както обичам да казвам минаха 40 години от моя живот в работа ,мъки и ядове решил съм останалите 2/3 да ги прекарам в ядене пиене и пътуване.А дано. Задължителното кафенце и газ.Бяхме решили да минем и разгледаме пещерата Снежанка след Батак.В момента в който се включихме в отбивката за пещерата пред нас тръгна една зелена кола .Карахме след нея до място обособено като паркинг.От автомобила слезе човек и разбрахме че това е екскурзовода за пещерата.Казани да продължим по пътя пеша и ще стигнем до пещерата .Докато заключа мотора да наместя багажа той хвана пътя и изчезна ,огледахме се и видях че на тази гола поляна няма никой.Решехме каските и раниците да ги вземем с нас.Оставихме дисагите в тях има само дрехи и да ги чопнат ще се оправим.И така в пълно бойно снаряжение поехме към пещерата.

След около километър и половина на пътя видяхме хора от горското който разчистваха пътя от паднали дървета .Питах ги колко остава до пещерата и отговора бе 2 км. също така казаха че от паркинга имало пътека която била по пряка .Бе този екскурзовод не можа ли да ни я покаже .Завъртяхме петите и обратно ,друг път ще я гледаме таз пещера.

Тука от близо се вижда тунинга на дисагите.Сритах Спас и газ към Пещера.Предната вечер навигатора беше прочел че в града има възстановена крепост ПЕРПЕРЕК.Намерихм ме я и я щурмувахме.

Тук един идиот са го заключили и се молеше за хляб.

Същия тоз са го затворили защото е искал да разрушава.

И за малко да гепя обувките след четири дена в мото боти.

Айде и една снимка на тракийката ПЕРПЕРА .

Общо взето добре са се справили с възстановяването също като при Цари Мали град.От крепоста се открива много добра гледка към града .Съвета ми е който мине през Пещера нека да отдели половин час за разходка .

Като слязохме при мотора последва дежурният въпрос "Къде ще ядем" след бърза справка с хартиеният GPS бе решено Панагюрище.Речено сторено .В Панагюрище спрахме само да хапнем и газ към Копривщица.Там пълен ужас ,центъра пълен автобуси и милиони баби и дядовци щъкат по сергиите.Две три бързи снимки и газ към Клисура.

Пресякахме Средна гора . На много места се носеше приятен аромат от розовите полета явно сега е сезона.

Слязохме на подбалканския път.

На входа на Клисура не пропуснахме да се щракнем с Боримечката и гаубиците наредени около него.

Пихме кафе на центъра и газ към Карлово.Настанихме се в хотел "МЕЛАНЖ" в центъра на града със вътрешен двор идеален за прибиране на мотори, преоблякохме се и давай на разходка.

Поразходих ме се първо хапнахме тортички а после лъзнахме по една голяма пица с по някоя друга бира и се приключи.Дъжда пак цял ден ни се размина ,малко приди да пристигнем в Карлово се е изсипало яко .Късмет на начинаещи въпреки че последните два дена валя навсякъде ние все се разминавахме.

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Ден четвърти.И двамата сме малко криви , предната вечер след като изгледахме прогнозите по всички канали и в нета във всички сайтове решихме че ще се прибираме.Навсякъде го даваха да вали силен дъжд с гръмотевици.По принцип смятахме да да тръгнем от Карлово през прохода Троян-Кърнаре , Троянски манастир, Ловеч, Габрово и да спим в Трявна но уви ще го оставим за слезващия път.Дежурното сутрешно кафе обличане на доспехите и товарене на Спас.Вече не си играх да завивам дисагите и да вали вечерта сме в къщи .Първата спирка Калофер,да ви кажа от всички градове където минахме тук почуствах най силно Българщината .Много български знамена спретнати стари къщи и един дядо който с който се видяхме на центъра ,разказани за паметника и ни покани за честванията на 2 юни.С радост бихме присъствали още повече че това е и рождената дата и на навигатора но отпуските свършват и двамата сме на работа.

А те тука един братчед на Спас седна конска сила тъкмо зарежда гориво.

И една снимка на едни стари диви рокери за които свободата е била всичко.

Направи ми неприятно впечатление състоянието на паметника .Добре бе идва празник нямали от къде да се отпуснат малко пари за да се почисти и ремонтира . Все пак Ботев е един от символите на България.Както дядото с мъка ни обясни от година на година честванията стават все по ялови.

Това са последните снимки ,от там нататък беше една надпревара с дъжда , който в крайна сметка ни настигна до Айтос.Така приключи нашата първа разходка с мотор.Равносметката 1060 км. 43 литра бензин , добрия Спас който се държа мъжки и не се оплака нито веднъж по време на пътуването и приятни емоции за които ще си спомняме доста време.Вечерта след като се прибрахме навигатора започна да чертае нов маршрут и планове за следващо пътуване.Чувствам че юли или август ще ни хване някоя болест за 5-6 дена и няма да можем да отидем на работа .

[ВладиЧ]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Aми дааааа! Така се започва и после няма отърване...

[automax]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Прав си Влади!

[Тодоров009 (Войводата)]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Странна работа. Обикновено любовта към тоз вид превозни средства се проявява в много ранна възраст, ама - к'во пък, никога не е късно!
Късмет си изкарал и с навигатора. Хиляда километра и доколкото разбирам без да мрънкоти! Бравос!

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Тя любовта към тези превозни средства е много стара ама чак сега успявам да и се радвам както требе.Щерката порасна и каза че вече сме свободни ....ей откога го чеках това...... и най вече случих на половинка която не е много уред в главата и ми се връзва на идеите че дори и ме задминава. Сега остана само да се разберем с началството че късна пролет ,лятото и ранна есен е време за почивки ,компенсации и тям подобни .

[Стефан2023]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Благодаря за споделеното колега, хубав пътепис и интересно разказан. И в кръга на шегата: сложи навигатора на диета, че той Спас за1060км. при тегло предполагам около 300 кг. ти е изял по-малко. Поздрави и пожелавам още милиони безаварийни и усмихнати километри.

[sozi]

От: ПЪРВА РАЗХОДКА С МОТОР

Благодаря за споделеното колега, хубав пътепис и интересно разказан. И в кръга на шегата: сложи навигатора на диета, че той Спас за1060км. при тегло предполагам около 300 кг. ти е изял по-малко. Поздрави и пожелавам още милиони безаварийни и усмихнати километри.

Колега за теб майтап ама за мен си е мъка имали сме случай сядаме на ресторант семейно /аз , съпругата и щерката като и двете са един калибър/ и след направените поръчки от тяхна страна сервитьорът носи четвърти комплект прибори .Човекът си мисли че чакаме още някои .мъка мъка