The Life Nomadik

[JohnnyBravoBG]

От: The Life Nomadik

За Панама ти бях изпратил клипчета за една девойка, която си купи яхта, цялата обрасла в мухъл и успя да я съживи
Това е нещо като интро:

Разгледай клипчетата в YouTube канала и WhiteSpotPirates
Целият ремонт на яхтата го извършва в The Shelter Bay Marina.

Пази дингиуто там,че крадат повече от нас.

Те са без динги
Ние им подарихме каяк, който надявам се да не им го пипат, защото после пак трябва да правим упражнения

[Венци- малкия]

От: The Life Nomadik

Тази Кака сме я "обсъдили" вече
Untie the Lines - Соло шляене из карибско море

Там също има ценни съвети от Боса и Ник

[NIKSD]

От: The Life Nomadik

BENZBOSS и NIKSD и всички, благодарим ви пак за инфото! И ние като Джони Браво се кефим на положитения тон тук. Отворих нов файл озаглавен :"БГ пирати" и започнах да копирам вътре всичката информация, която пишете- за Панама и Колумбия и Сан Блас...Безценна... Сега дойдохме в Пуерто Рико да накупим продукти и като имаме хубав прозорец потегляме за Аруба. Има ли нещо, което трябва непременно да купим от Пуерто Рико, нещо важно или евтино, което го няма по-нататък? Предполагам и в Панама се намира всичко (части за лодката, хранителни припаси и т.н.)

Ааа, няма за какво. То пък и голямото инфо де, чоплим само от тук, от там.

За Пуерто Рико не знам много, бях там преди месец и нещо, ама транзит, и като не ми се халага, даже не се и заглеждам. По принцип американските територии винаги са по-евтини от където и да е другаде.

Внимателската с прехода през Карибско море- преди 2-3 години ни се наложи да спираме в Картахена след като изкъртихме котвата и предната "стена" на тежка пълен кил лодка мръдна няколко сантиметра назад. В марината имаше 2-3ма без мачти. Преди 2 месеца на път от Панама до Тортола, пак около Картахена, една вълна ми огъна неръждавейките тръби на доджера в кокпита. Стигнахме до щормови чаршафи на 50 Ойстер. Хич не го обичам това място...

Като вали много /то пък кога не вали много там/ Рио Магдалена /Barranquilla в Колумбия/ сваля цели дървета в океана. С 30 възла попътен, ако нацелиш дървото... Картахена има няколко магазина за яхтено оборудване, по моите представи, с беден асортимент. За цени не помня, ама няма да е по-евтино от Пуерто Рико. Града е опасен, стойте където са туристите /около крепостта и района наоколо/. Вървете и вижте и двете крепостти /мирише зверски на пикня, тия не си поплюват, където го напъне-там/. С документите в Колумбия беше лесно- спряхме пред марината на котва, бяхме се помлели с брата, на сутринта идва една кака, чука по борта, срещу $100 /или там някъде/ оправи всички бумаги. Супермаркетите в Картахена са заредени, има всичко. Брата ви е писал, на 3 преки са от марината, безплатен Интернет в сладкарницата вътре.

Сан Блас- За купуване само най-елементарното. Представи си какво можеш да купиш от пътуваш цигaнски катун. Продават и нафта и бензин, цените са като за "нося ти го с гребното kany от хоризонта, ба ми са мамата да греба... $$$..." Нещо от рода на $7-$8 на галон ми се върти в главата /преди 2 месеца беше, ама нали не ми трябва, не ги плащам аз, та не ги и помня/. Оправяне на документи само в Порвенир, става бързо и лесно, и $200 за Cruising permit, това задължително. НЕ влизайте по тъмно, много от картите не са добри, предния път дърпах един от камъните, тоя път видях още няколко "нови" лодки на рифа. Класиката в жанра я знаете- влизаш около обед със слънцето да не ти пече в очите, и караш на око.
Ако все пак е зор да се влиза, отсвирваш Порвенир, влизаш през Канал Холандес и взимаш котва зад Кайо Холандес /веднага источно от канала/. Канала има място да вкараш няколко самолетоносача на куп през него. На другия ден като светне, отивате Порвенир и си оправяте бумагите. На тихо време- далече от мангроув храстите, ще ви напитят едни буболечки и ще ви разбрицат аурата до безобразие!

Като я закършите за цивилизация /и за ядене и гориво/, Колон е на около 60 мили. Много внимателно с подхода- бумагите казват да се обадиш на Кристобал контрол VHF 12 като си на 10 или 15 мили от поднодния буй. Аз чак толкова зор не си давам, с нашите 7-8 възла, като му се обадя 2 часа преди да се появя там, на диспечера му пуши тиквата, ще ме забрави 100 пъти.
Единствената марина е Shelter Bay, картите са точни, подхода е лесен. Шефа се казва Jon, има много хлор в басейна, ресторанта брадясваш докато ти обърнат внимание, има малък magazin за хранителни продукти, и още един за яхтено оборудване. Филтри, шегели, бушони, котви, въжета... Гориво се купува от там в неограничени количества, ремонти всякакви, сух док включително. НЕ ходете в Колон, един от най-престъпните градове в света! С такси може да отидете до големите супермаркети преди града, има всичко и е евтино. Никакви нерви там. В сдамия град аз влизам само с въоръжена охрана /нали съм гринго и карал скъпи лодки, няма хич да ми се кумят.../.

За сега това се сещам, тук е 8 сутринта, още не ме е хванало кафето и ми е зор.

[NIKSD]

От: The Life Nomadik

Аааа, и тона в тоя форум е положителен, защото има едни зелени, оранжеви, че и тук-таме червени гадове, дето блъскат с голямата тесла. Е сега ми се иска да му тегля една майна на Венци-малкия дето не дойде тук за малко да се повозим на някое корито, ама смея ли, ще ми банне и кучето /нищо, че нямам куче/.

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Продължаваме да си водим записки. Само леко да поясня- нас цените на горивото не ни интересуват... Не ползваме никакво гориво. Последно зареждахме преди 14 месеца във Флорида (декември 2013). От тогава -Бахамите, Доминикански Републики и целите Kариби до Тринидад и Тобаго и Барбадос и обратно до Пуерто Рико (без да зареждаме) и резервоарите са още пълни... Имаме 1500 вата слъневи панели и литиумни батерии и пускаме и вдигаме котва на платна По време на затишие Иво дърпа лодката с каяка...Имаме машина за вода. Нямаме генератор и нямаме и динги вече, само един стар спукан каяк, а вече имаме и втори нов каяк, благодарение на нашите спонсори KayakShop.bg да са живи и здрави! Идеята ни е да живеем и плаваме оф-грид с минимален бюджет. Не ходим по марини и по ресторанти... За Сан Блас само се чудим дали ще можем да навигираме из рифовете на платна... Е, през Панама Канал ще включим моторите, няма как

Ето малко повече за нас и за лодката (копирах от блога), а може направо там да четете TheLifeNomadik. com

Всяко пътешествие започва с мечта.

Ние сме семейство от Варна. В момента живеем, учим се и пътуваме на борда на катамарана Фата Моргана. Ние сме Иво, Мира и 11-годишната Мая.


Мира, Иво и Мая


Нашите странствания с платноходка по света започнаха през юли 2013 г. Напуснахме работа, училище и дом, за да докажем, че съществуват алтернативен начин на живот, образование и пътуване извън системата, в търсене на свобода и приключения, посещавайки някои от най-красивите и девствени места на планетата с минимален бюджет.


От къде се взе идеята, за подобно лудо приключение и каква е причината да изберем този нестандартен начин на живот

Много са хората, които следват мечтите си. Бавничко, от разстояние ги следват и ги гледат в гръб как се приближават и как полекичка растат с времето, като тикви.
Иво не е от тези хора. Той не следва нищо и никого, той се бори. Откакто го познавам, вече повече от 20 години, щом се появи нова мечта, която от зародиш се превръща в чудовище за секунди, той се засилва, скача и на врата и започва една ужасна битка. Независимо колко е голяма, страшна или неосъществима мечтата, той се вкопчва в нея със зъби и нокти и не я пуска нито за миг. Тя започва да подскача, да се мята като див кон, а той върху нея едвам успява да се задържи. Даже понякога пада с такава сила на земята, че тези насядали отстрани гледащи в недоумение си викат: „Ето го падна, знаехме си… То да укротиш подобна огромна мечта не е така лесно, не е за всеки. Пък и това не е начинът.“ Но още преди да са си завършили мисълта, Иво е отново на гърба и, напълно сигурен, че ще успее този път, колкото и време да му отнеме, колкото и усилия да му коства, защото тя му принадлежи. Като драконите на Аватар.
Иво


После един ден срещнахме Митко. Необикновен човек с необикновена мечта, която се оказа заразна.
Понякога мечтите и идеите са заразни и се прихващат от човек на човек. Много трябва да се внимава. Така стана с идеята за лодката. Митко ни разказа за миналото, за неговата Фата Моргана. После ни разказа за бъдещето и за неговата мечта да зареже всичко и да отплава към хоризонта, към южните морета, към тоталната свобода.
Първоначално мечтата беше само една малка идея не по-голяма от микроб, но бързо порастна до размерите на житено зрънце и сама се зася. Преди да се усетим беше вече толкова огромна, че заемаше половината къща и беше невъзможно да я игнорираме. Посъветваха ни да я изкореним защото била вредна, като бурените, нищо добро нямало да ни донесе. Обаче ние вече си бяхме свикнали с нея и знаехме, че ако я изкореним после цял живот ще съжаляваме и ще се чудим какъв ли е бил ароматът на цветята и, вкусът на плодовете и. Пък и вече се беше трансфорирала от идея в мечта и от мечта в решение. Решихме да си купим лодка и да плаваме по света. Нарекохме лодката Фата Моргана в чест на Митко и неговата мечта.
Митко на неговата платноходка

Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват, докато децата им ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват.
Решихме да проверим дали „Свободата“ е само понятие или наистина съществува.


В началото незнаехме нищо за яхти и още по-малко за катамарани (двукорпусни лодки), нямахме никакъв опит в мореплаването и ветроходството и ни беше страх да не купим някой неадекватен боклук, който на втория ден да се разпадне. Започнахме да четем всичко каквото ни попадне за лодки и да говорим с хора, които знаят повече от нас и постепенно научихме доста и си изградихме някаква представа за това какво бихме искали да представлява нашият плаващ дом.
Ivo

На първо място искахме да е здрава, сигурна и устойчива на лошо време, способна да прекосява океани. На второ място искахме да е достатъчно голяма и комфортна за нашето четиричленно семейство, за да не се чустваме притеснени или мизерни. На трето място, искахме лодката ни да е способна да се движии само на платна, без да ползваме мотора, тъй като се оказа, че много яхти са направени да се движат на мотор повечето време. Наричат ги „моторни ветроходи“.
В крайна сметка купихме 12 метров катамаран „леопард“ построен през 2001 година в Южна Африка, защото решихме че отговаря на всички наши изисквания. Фата Моргана е тежка, стабилна и сигурна лодка, изглежда малка отвън, но е е обширна и комфортна отвътре и въпреки че има не един ами два мотора по 44 конски сили всеки, не ни се налага да ги ползваме често.




Фата Моргана-Разположение

1.-Кабина (склад)

2-Кабината на Мая

3-Кабината на Иво и Мира

4-Салон

5-кухня

6-тоалетна

7-тоалетна

8-баня

9-рулево

Кабината на Иво и Мира

Кабината на Мая (вечен безпорядък)

Стълбите от кухнята към левият корпус



В левият корпус се намират двете кабини на Мая и на Виктор, с тесен коридор и тоалетна посредата. Сега когато Виктор вече не живее с нас на лодката, ползваме неговата кабина за склад. В десният корпус се намира нашата кабина, малка тоалетна и голяма баня с душ. По средата между двата корпуса има издигнато помещение разделено на две пространства. По-голямото е салона с 4-5-местен диван около трапезарна маса, която може да слиза надолу с механизъм и се превръща в думестно легло за гости, а по-малкото е кухнята където си имам мивка с две ванички, електрически хладилник и фризер с хоризонтално затваряне, фурна с двоен котлон на газ и няколко шкафчета и долапчета.
Леглото на Иво и Мира (с прозерец към звездите)

кухнята и хола





Всеки сантиметър на лодката е максимално уползотворен, няма нито едно неизползваемо място. В предната тясна част на корпусите, под леглата и под дивана има големи пространства за багажи и провизии. Двете тоалетнички са доста тесни, и ако си един много дебел човек няма да можеш да се събереш вътре. Дори „голямата баня с душа“ най-вероятно би ви се сторила малка, ако не сте живяли на лодка преди и ако я сравнявате с банята в къщи. Но имайте в предвид, че много лодки изобщо нямат нито бани нито тоалетни. Само една кофа с въже на дръжката…
Тоалетната до спалняата на Иво и Мира (електрическа, работи с копче, което помпа морска вода)

„Голямата“ баня с душ



Но най-обширното пространство на нашата яхта, където си прекарваме най-много време е „верандата“ в задната част където е руля. Там имаме втора маса с място за 6 човека и още 2 места срещу масата. В сравнение с повечето 12-метрови лодки, еднокарпусни и катамарани, нашата веранда е огромна. Когато имаме гости спокойно се събираме десетина човека. Тук се храним и гледаме филми вечерно време на ротиращ се телевизор, който Иво монтира и можем да гледаме в салона или на верандата.
Верандичката. В Гватемала на гости ни дойде цялото село индианци от племето Кекчи.



Когато бяхме в Гватемала платихме да ни ушият от специален прозрачен материал заграждение, нещо като „опаковка“ на верандата. Прилича малко на оранжерия или на остъклен балкон, само че има ципове и може да се отваря напълно от всички страни за да не се запарваме вътре като доматчета в горещините на тропиците. Но ако стане студено, по време на дъжд или когато плаваме и вода хвърчи от всякъде, затваряме „оранжерията“ и така нищо вътре не се мокри.
The cockpit with its new enclosure



Много от нещата на нашата лодка построихме и променихме след като я купихме. Например, Иво напълно промени механизма за вдигане на дингито от водата, който преграждаше достъпа към задната част на лодката и сега там спокойно си минаваме и даже си монтирахме барбекю на парапетчето. Често си печем рибка, пилешки крилца, пържолки, каквото изпадне. Освен това, махнахме мекия покрив над верандичката и построихме твърд покрив от фибростъкло върху който монтирахме поле от слънчеви батерии. Произвеждаме повече ток от колкото имаме нужда и захранваме всички електронни уреди на борда: хладилника, компютрите, телевизора, лампите, машината за превръщане на морска вода в сладка и т.н. Колегите-мореплаватели навсякъде ни завиждат за слънчевите батерии и литиумните акумулатори, а ние по цели вечери светим като коледна елхичка, правим си лед, аз даже си ползвам машината за правене на хляб и изобщо не пестим ток, имаме прекалено много.
Най-задната част на Фата Моргана

Иво и Виктор монтират слънчевите батерии



Повечето хора имат дизелови или бензинови генератори и периодично ги пускат да си зареждат акумулатроните батерии, които им зареждат електрониките. Ако нямат генератор, направо пускат двигтеля на лодката който върши същата работа, но харчи още повече гориво. Често това им е оправданието защо не плават на платна дори когато имат благоприятен вятър, ами се придвижват на мотори. Да заредим батериите, казват. Ние сме едни от малкото, които нямат генератор и нямат нужда от генератор, нито ни се налага да включваме двигателите за да зареждаме акумулаторите. Слънчевите батерии са ни предостатъчни, с 1500 вата зареждащи литиумни акумулатори, които Иво след дълго четене в интернет намери много евтини, купи и инсталира сам. Всъщност, до сега не сме срещнали нито сме чували за друга лодка с литиумни акумулаторни батерии, произвеждаща подобно количство слънчева енергия, която няма нужда да купува гориво за правене на ток. Нито ни трябва гориво да се придвижваме, защото използваме изключително само платната и вятъра.
Поле от слънчеви батерии (снимка от мачтата)



И както споменах, с безплатната слънчева енергия си произвеждаме безплатна питейна вода с помощта на десалинаторна машина, която инсталирахме още в началото. Машината има капацитет да прави 50 литра вода на час и харчи 11-12 ампера ток на час. За да поддържаме пълни до дупка водните резервоари на лодката които побират 800 литра вода, пускаме десалинаторната машина за по 1-2 часа на всеки 2-3 дена. Тя работи на принципа на обратната осмоза, или прекарване на морската вода чрез много високо налягане през филтри. Резултата е прясна вода лишена от всякакви соли и минерали, чиста течност, напълно годна за пиене и не по-малко „вкусна“ от обикновенната сладка вода, само че без хлор и без минерали. Чиста Н2О която ползваме не само за пиене, но и за миене, за къпане и за пране, без да пестим много. Къпем се всеки ден по 1-2 пъти и перем на ръка в кофи само със сладка вода. Когато е облачно и дъждовно, правим по-малко ток, но и харчим по-малко защото не се налага да пускаме машината за вода, ами събираме дъждовна вода посредством маркучи, които се спускат от двете страни на големият твърд покрив към кофи или директоно към резервоарите за вода.
Пране на лодката

И така, оборудвахме лодката и я превърнахме в напълно независим от всякакви горива кораб. Повечето хора ходят да зареждат дизел или бензин поне 1-2 пъти в месеца: за лодката, за дингито или за генератора. Ние изобщо не зареждаме. Това ни спестява не само огромно количество пари, но и ни позволява да пуснем котва в някой безлюден залив, където наблизо няма жива душа, и да си стоим там неограничено време, без да имаме нужда да зареждаме бензин, дизел или сладка вода. Освен това по този начин съвестта ни е чиста спрямо природата. Фата Моргана е напълно екологична и не замърсяаваме нито водата нито въздуха. Също така си имаме вече два каяка-един стар и един нов и само тях ги ползваме да ходим до брега и навсякъде, дори на места където дингитата немогат да ходят.


Иво дърпа лодката по време на затишие, защото моторите са забранени със закон на борда на Фата Моргана

[BENZBOSS]

От: The Life Nomadik

Е признавам си без бой - аз рядко съм виждал лодки с толкова много слънчеви панели и без ветрови генератор,но явно катамарана ги носи без проблем.

Рифовете на Сан Блас не са толкова опасни,но не са и обозначени добре на много от картите,виждат се обаче.Вятьр ще има,постоянен и като сила и като посока та проблема да влизате там на платна е никакъв.

Бях гледал някъде слънчево барбекю ма не се сещам къде,това на ширините на които плавате ще е убиец.Ако ви изпадне от някъде едно Торкидо / електрически извънбордов / го грабнете за бъдещото динги.

Кьде е старото?

[Zeehond]

От: The Life Nomadik

Включвам се, без да имам нищо полезно за казване, а само, за да оспамя темата с едно ето такова човече:

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

В началото си купихме едно динги от Флорида, защото ни казаха, че без динги не може, а ние не знаехме нищо за лодки и за плаване и т.н. и слушахме какво ни се казва. Мъкнахме го до Куба, Мексико, Гватемала, Бахамите и т.н. и накрая го продадохме в Гренада, без да сме го ползвали. Взехме му повече пари, отколкото го купихме, щото в Гренада дингитата са по-скъпи

За Торкидо сме мислили за самата лодка, ама са скъпи и за сега сме така. А иначе много сме навити като остане време да си направим едно самоделно динги, от тези дето са на платна и гребни.

[s_s1]

От: The Life Nomadik

Извинете ме за идиотския въпрос, но макар, че нямате разходи за гориво от къде вземате пари за храна, пристанищни такси, дрехи и оборудване?
Не съм мореплавател и не знам как се намират в морето пари, но не съм и данъчен...

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Светослав, това съвсем не е идиотски въпрос. Това е първият въпрос, който всички ни питат.

Въпреки, че не харчим за гориво, за марини, за телефон(нямаме), за интернет (имаме антена) и т.н. имаме нужда да плащаме изброените от теб неща.

За храна не харчим много- ядем доста риба, купуваме най-евтиното и се запасяваме с чували брашно, ориз, макарони, консерви и т.н. в най-евтините места (на ресторанти много рядко ходим). Пристанищни такси- не знам как е в Европа, но в Америка, карибите, Бахамите и на всички други места, където сме били няма пристанищни такси. На котва е безплатно да стоиш колкото искаш на някои места или колкото е позволено като престой в държавата. Плаща се на влизане във всяка държава- повечето са 20-30$ за период от 1 до 3 месеца, а френските острови е безплатно и можеш да стоиш цял живот. На Бахамите е 300$ за 3 до 6 месеца престой. Дрехи си купуваме рядко и от магазини втора употреба, където има такива. Обувки (джапанки) също си купуваме 1 път годишно.

Но когато се скъса въже или счупи част или Иво пробие дупка в лодката и се налага кран да ни вади от водата за ремонт- там вече говорим за големи разходи. Също на всеки 2 години корпусите трябва да се боядисват. Най-много пари гълта лодката за поддръжка и ремонт.

И така, ние предвидихме всичко това преди да потеглим и си разпределихме бюджета, така че да ползваме спестяванията за всички тези разходи за няколко години, без да имаме приходи. Но след година плаване започнаха да излизат много интересни възможности за приходи също: публикувам статии и снимки срещу заплащане, Иво помага тук и там с поправки и ремонти на други лодки, предложиха ни да чартваме (но за сега не ни се налага) и т.н. Без да искаме и без да се напъваме, излизат доста интересни предложения за припечелване на пари от лодката.

Ето, преди 2-3 седмици, когато ни се спука стария каяк, се появиха момчетата от KayakShop.BG и ни спонсорираха за нов каяк на стойност 2000 лв. В блога има бутонче за дарения и често хора, които ни подкрепят в това начинание или просто харесват написаното и снимките, ни пускат по 10-20$ за бира и сладолед. Само от дарения събрахме пари за нов професионален фото-апарат за 2 месеца...

Планираме да напишем и книга, имаме и доста видео материал.

И така, оказа се, че когато правиш нещо просто ей така за кеф и от сърце, без да се мъчиш да изкарваш пари, без да разчиташ на никого за нищо, възможностите сами се откриват и сами идват...много е странно...

Иначе, не получаваме никакви детски или други парични добавки от нито една държава. След като напуснахме Канада, след 6 месеца, вече нямаме канадско жителство, а само гражданство (паспорти). Прекратени са ни здравните застраховки и детски надбавки от Канада. Но имаме право по всяко време да се върнем там и да заживеем там отново. Когато сме на територията на Канада отново ще стартират застраховки и т.н. Но за сега нямаме намерение да се връщаме.

Надявам се този отговор да е достатъчно изчерпателен, а иначе имаме статия в блога озаглавена Колко струва всичко това за повече финансова иформация.

[BENZBOSS]

От: The Life Nomadik

Мислете и за прекарване на лодки от една марина в друга,не се вадят много пари,но това поне го можете и няколко хилядарки няма да ви дойдат зле.Само трябва да оставите вашата на сигурно място.

Това поне го работим и мога да помагам

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Ето нагледен пример....Току-що се отвори още една страхотна възможност! Чудесна идея и със сигурност бихме прекарвали лодки в бъдеще. Ще трябва Иво да си изкара капитанско право първо, но това е лесно и почти само формалност. Мерси BENZBOSS !!!

Преди година и половина не знаехме как се пуска котвата и как се мести платното от едната страна на другата, а днес вече сме готови да прекарваме лодки Всичко е въпрос на мерак, умения и късмет.

[BENZBOSS]

От: The Life Nomadik

Ето нагледен пример.... Всичко е въпрос на мерак, умения и късмет.

Не му трябва капитанско,никой няма да ти иска капитанско ако решиш да прекараш една лодка от едно място на друго.Застрахователите може да искат,но става и с резюме - живея на лодка собствена,това и това мога,тук и там сьм плавал...........тралала...........закотвяш твоята някьде,плащаш едни 100 кинта някой да я наглежда,взимаш половината пари напред,качваш другата и я прекарваш до кьдето я искат,после се прибираш на твоята.

ГАРАНЦИЯ ще работите на по-малко пари от колкото ние защото можете да си го позволите пьк и така или иначе сте по марини и пристанища постоянно.Един флаг и малко надписи на лодката Пра'йм деливьрита 'секви ........и стоиш и чакаш да се обади някой да му я прекараш от Карибите до Щатите да речем.Нищо няма да ви струва,безплатна реклама на нещо което го можете и ви носи удоволствие.Ако/като се закачи някой правите някой лев,ако не си карате по старо му.Една фанелка с надпис Деливьри по море за пред хората в марините и се разхождаш като пуяк,много те знае някой кой си и какьв си.

Представете си,че вие искате да ви се вьрне лодката до България защото имате клиент там който иска да я купи и ви е дал капаро вече,а вие нямате време.мен ли ще наемете който ще ви сьдере 3 кожи или някой от сьседната лодка който може и да не ги бьрза много както ние или да не ги кара спортно ма ще вземе едни 30% от нашето.Кой какьв лиценз ще му иска - обаждаш се на застрахователя,че едни приятелче ще ти кара лодката,ходил тук и там и толкова,много знаят те за какво иде реч.

Ерик Галвес - агента в Панама който ползваме ни се обади едно време за лодка от там до Франция,нямахме вьзможност пьк и лодката беше малка и честно казано много не ни се занимаваше след като има други тук.За вас това не е проблем.Платната са лесни,Иво да изкара един курс с бири при някой механик на мотори,да научи кой филтьр,ремьк,помпа,импельр......как се сменя,че прекарване на лодка от едно място на друго не е плаване за кеф и Карибите до тук ние им слагаме по 500-600 часа на тия мотори.


Абе ще взимам %а%%%%% аз ма а да видим кога ще е










И за тия който ще скокнат То така ако става..............става,кой лови бас

[The Life Nomadik]

От: The Life Nomadik

Готови сме значи!!!

Само първо нека се пошляем като туристи и да изхарчим спестяванията...После много бързо ще си намерим работа

Предложиха ни вече да чартваме един огомен катамаран- само двамата- Иво капитан, Мира-готви и чисти и слугуваме на дебелите розови американци в Британските Вирджински Острови. Супер пари и никой не пита за капитанско право. Ама проблема е, че Иво ще изтърпи дбелите пияни розови американци не повече от 15 минути и после ще има убийства...

Така че идеята да се прекарват чужди лодки без идиоти на борда повече ни харесва.

Виждате ли, даже имаме избор...Точно така става!

п.с.
Иво завърши техникум за механик на дизелови двигатели. И двамата работихме като шофьори на камиони в Канада и Америка (не механици, ама все разправии с двигатели, нали така). Това, че ги мрази не значи, че не ги разбира Сега вече разбира и от слънчеви инсталации, може да ремонтира и да работи с фибростъкло и т.н. Типично български мъж, от тези дето са "майстор по всичко". Но от време на време, като хване чук или дрелка и пробива грешна дупка..."майстор Цани" После сам си я поправя грешката, ама...Учим се още

А с теб и брата все някъде ще пием по бира

[s_s1]

От: The Life Nomadik

Кефите яко!