Вече много хора ходиха до Сицилия и показаха част от красотите и, но аз бих желал да ви покажа и нашата гледна точка, пък и докато пиша пътеписа още веднъж преживявам пътуването .
И така, в края на юли прогнозите за времето сочеха яко дъждовна Европа и ние решихме да се насочим яко на юг. От доста време се точехме на Сицилия и решихме, че сега е момента. Ние - това сме аз - Стефан
и съпругата ми Силвия
Придвижваме се с моторетка BMW R 1150 R, вече десетгодишна.
Та на 28.07.2014 год. / понеделник / около 08 ч. потеглихме от Панагюрище. Целта за деня бе Игуменица, от където по справка с нета, трябваше да хванем ферибот за Бриндизи, Италия. Около 11 ч. бяхме преди Петрич, и решихме да се отбием до храма на Ванга.
Поразходихме схванатите си задници, поснимахме, хапнахме в близкото кръчме, заредихме бензин и влязохме в Гърция. Малко след Солун се отклонихме по магистралата към Игуменица и след стотина километра спряхме на единствената бензиностанция на тази част от магистралата. Беше яка жега, сипахме бензин, пихме по фрапе
и хайде отново на път.
Около 19 ч. пристигнахме на пристанището на Игуменица и тук ни чакаше първата изненада. Заявеният като тръгващ в 24 ч. ферибот, се оказа тръгващ в 04: 30 ч., като ни викаха за товарене в 03:30 ч. За сметка на това цената бе добра - 60 евро за двама с мотора он дек. Взехме билети и се замотахме по крайбрежните заведенийца. Снимахме залеза,
хапнахме, пихме по нещо, напазарувахме провизии за ферито, заредих бензин и около 24 ч. кацнахме на пристанището. Предвид многото време за чакане, си извадих шалтето, проснах го на завет и успях да си поспя.
Около 04 ч. се качихме на ферито и бегом в ресторанта, където си доспахме по канапетата
Като разсъмна излязохме на палубата да погледаме. Ферито се движи в пролива между Албания и остров Корфу - много е красиво
Сгради по остров Корфу
Отсреща са Албанските брегове
Някакво малко островче по средата на пролива, с фар на него
Около обед наближихме Бриндизи
Пое ни пилотска лодка и акостирахме
На борда се запознахме с италианци, живеещи в региона. Хората ни обясниха, че магистралите в южна Италия и на остров Сицилия / с изключение на отсечката Палермо - Месина / са безплатни и ни препоръчаха да караме по тях, като стриктно спазваме ограниченията предвид високите глоби. Препоръчаха ни да зареждаме бензин по малките селца, а не на самата магистрала, при това от колонките на самообслужване, като цената на горивото е по ниска с около 15 евроцента на литър. Иначе цената на бензина в Италия бе умопомрачителна - около 1,8 - 1,9 евро / л. Та така слязохме от ферито
и поехме на юг. Очакваха ни около 500 км. до върха на ботуша. Тъй като поради по-късното тръгване на ферито бяхме поизостанали от графика, решихме да преспим на континента максимално на юг и на следващият ден сутринта да минем на острова. Спряхме се на къмпинг Luna в Gioia. Пристигнахме доста късно, платихме 25 евро за целия катун и се разпънахме
Обиколихме къмпинга и ни направи впечатление чудесният басейн, непонятно за нас напълно безлюден
Ние обаче въобще не му се чудихме
Плацикахме се в басейна докато се стъмни - релакса бе пълен - хапнахме остатъците от гръцките провизии и легнахме да спим.
На другата сутрин поехме към Вила сан Джовани от където се качихме на фери за Месина.
Спомням си, че почакахме малко ферито и когато разрешиха качването, аз подкарах мотора без да съм си сложил каската. Един от охраната ме спря и ми обясни, че ако ще качвам мотора на самоход, трябва да съм с каска на главата, а ако искам да съм без каска, да гася двигателя и да бутам. Сложих си каската
Сицилия ни посрещна такава
Акостирахме в Месина и поехме на юг
Яка жега и ужасен трафик. Въпреки това поихме по панорамния път по крайбрежието, като целта бе Таормина. По пътя имаше страхотни гледки
Стигнахме до Таормина, паркирах моторетката на един тротоар и тръгнахме на разходка. Имаше невероятно много туристи от всякакви националности и раси. Скоро ни обхвана клаустрофобия, напазарувахме малко сувенири, хапнахме сладолед и тръгнахме към остров Изола белла
Помотахме се по брега покрай островчето - голяма красота, и отново поехме на юг
Карахме през живописни градчета по улици настлани с черни базалтови плочи
Насочихме се по шосетата към природен парк Етна. Започнахме да се изкачваме все по-нависоко. Наоколо всичко започна да се покрива с черни пластове камъни и сгурия от втвърдена лава
Стигнахме площадката с хотелите. От тук към върха и вулкана ставаше само с лифт и специални автомобили. Ние се разходихме наоколо, поснимахме
Времето напредваше и ние се насочихме към град Сиракуза, където предвиждахме да преспим тази вечер. Карахме до старият град и там спазарихме нощувка за 50 евро за двамата в хотел Архимед. Разтоварихме багажа и излязохме на вечерна разходка
Двете дървета от нощните снимки, заедно с няколко други бяха израсли в някакъв специално ограден и осветен парк - като ги погледнеш и имаш чувството, че си в декора на Аватар. Нощна Сиракуза ни впечатли много и аз реших на сутринта при изгрев да изляза и да направя малко дневни снимки. Прибрахме се в хотела и преситени от емоции се отдадохме на почивка.
Следва продължение
И така, в края на юли прогнозите за времето сочеха яко дъждовна Европа и ние решихме да се насочим яко на юг. От доста време се точехме на Сицилия и решихме, че сега е момента. Ние - това сме аз - Стефан
и съпругата ми Силвия
Придвижваме се с моторетка BMW R 1150 R, вече десетгодишна.
Та на 28.07.2014 год. / понеделник / около 08 ч. потеглихме от Панагюрище. Целта за деня бе Игуменица, от където по справка с нета, трябваше да хванем ферибот за Бриндизи, Италия. Около 11 ч. бяхме преди Петрич, и решихме да се отбием до храма на Ванга.
Поразходихме схванатите си задници, поснимахме, хапнахме в близкото кръчме, заредихме бензин и влязохме в Гърция. Малко след Солун се отклонихме по магистралата към Игуменица и след стотина километра спряхме на единствената бензиностанция на тази част от магистралата. Беше яка жега, сипахме бензин, пихме по фрапе
и хайде отново на път.
Около 19 ч. пристигнахме на пристанището на Игуменица и тук ни чакаше първата изненада. Заявеният като тръгващ в 24 ч. ферибот, се оказа тръгващ в 04: 30 ч., като ни викаха за товарене в 03:30 ч. За сметка на това цената бе добра - 60 евро за двама с мотора он дек. Взехме билети и се замотахме по крайбрежните заведенийца. Снимахме залеза,
хапнахме, пихме по нещо, напазарувахме провизии за ферито, заредих бензин и около 24 ч. кацнахме на пристанището. Предвид многото време за чакане, си извадих шалтето, проснах го на завет и успях да си поспя.
Около 04 ч. се качихме на ферито и бегом в ресторанта, където си доспахме по канапетата
Като разсъмна излязохме на палубата да погледаме. Ферито се движи в пролива между Албания и остров Корфу - много е красиво
Сгради по остров Корфу
Отсреща са Албанските брегове
Някакво малко островче по средата на пролива, с фар на него
Около обед наближихме Бриндизи
Пое ни пилотска лодка и акостирахме
На борда се запознахме с италианци, живеещи в региона. Хората ни обясниха, че магистралите в южна Италия и на остров Сицилия / с изключение на отсечката Палермо - Месина / са безплатни и ни препоръчаха да караме по тях, като стриктно спазваме ограниченията предвид високите глоби. Препоръчаха ни да зареждаме бензин по малките селца, а не на самата магистрала, при това от колонките на самообслужване, като цената на горивото е по ниска с около 15 евроцента на литър. Иначе цената на бензина в Италия бе умопомрачителна - около 1,8 - 1,9 евро / л. Та така слязохме от ферито
и поехме на юг. Очакваха ни около 500 км. до върха на ботуша. Тъй като поради по-късното тръгване на ферито бяхме поизостанали от графика, решихме да преспим на континента максимално на юг и на следващият ден сутринта да минем на острова. Спряхме се на къмпинг Luna в Gioia. Пристигнахме доста късно, платихме 25 евро за целия катун и се разпънахме
Обиколихме къмпинга и ни направи впечатление чудесният басейн, непонятно за нас напълно безлюден
Ние обаче въобще не му се чудихме
Плацикахме се в басейна докато се стъмни - релакса бе пълен - хапнахме остатъците от гръцките провизии и легнахме да спим.
На другата сутрин поехме към Вила сан Джовани от където се качихме на фери за Месина.
Спомням си, че почакахме малко ферито и когато разрешиха качването, аз подкарах мотора без да съм си сложил каската. Един от охраната ме спря и ми обясни, че ако ще качвам мотора на самоход, трябва да съм с каска на главата, а ако искам да съм без каска, да гася двигателя и да бутам. Сложих си каската
Сицилия ни посрещна такава
Акостирахме в Месина и поехме на юг
Яка жега и ужасен трафик. Въпреки това поихме по панорамния път по крайбрежието, като целта бе Таормина. По пътя имаше страхотни гледки
Стигнахме до Таормина, паркирах моторетката на един тротоар и тръгнахме на разходка. Имаше невероятно много туристи от всякакви националности и раси. Скоро ни обхвана клаустрофобия, напазарувахме малко сувенири, хапнахме сладолед и тръгнахме към остров Изола белла
Помотахме се по брега покрай островчето - голяма красота, и отново поехме на юг
Карахме през живописни градчета по улици настлани с черни базалтови плочи
Насочихме се по шосетата към природен парк Етна. Започнахме да се изкачваме все по-нависоко. Наоколо всичко започна да се покрива с черни пластове камъни и сгурия от втвърдена лава
Стигнахме площадката с хотелите. От тук към върха и вулкана ставаше само с лифт и специални автомобили. Ние се разходихме наоколо, поснимахме
Времето напредваше и ние се насочихме към град Сиракуза, където предвиждахме да преспим тази вечер. Карахме до старият град и там спазарихме нощувка за 50 евро за двамата в хотел Архимед. Разтоварихме багажа и излязохме на вечерна разходка
Двете дървета от нощните снимки, заедно с няколко други бяха израсли в някакъв специално ограден и осветен парк - като ги погледнеш и имаш чувството, че си в декора на Аватар. Нощна Сиракуза ни впечатли много и аз реших на сутринта при изгрев да изляза и да направя малко дневни снимки. Прибрахме се в хотела и преситени от емоции се отдадохме на почивка.
Следва продължение
Коментар