Tweet
Колеги, тъй като май аз съм най-ранобудният, все на мен се пада честа да давам първите мнения за поредния кръг от ендурошампионата, така че ще направя кратко представяне на състезанието като се опитам да посоча силните и слабите му места от моята гледна точка.
С две думи мога да определя Сакар 2005 като най-атрактивното и емоционално състезание до сега! За първи път ни бе предложена различна схема на състезанието - два манша от по 40 км + екстрийм тест.
Стартът беше на поляна над Тополовград, където бяха сложени няколко автомобилни гуми и две не дебели дървени трупи за атракция на публиката. Ред Бул разпънаха атрактивна арка и паркираха въпросните две джипки в комплект с мацките, но бях твърде зает със състезанието за да им обърна внимание.
Сигурно състезанието щеше да почне навреме, но се появиха спънки от страна на местната полиция, тъй като щеше да се пресича главн път. Знаете, че в Сопот уважаемата полиция спираше движението по главния път София-Бургас, а тук се вдигна голям шум около това как тъй да се спре трафика на важната "артерия" Тополовград-Харманли и по този начин Митков още повече ми се издигна в очите! 
Така или иначе се направиха компромиси и от двете страни и се реши на 7-ма контрола преди шосето състезателите да спират, да се спира и времето им и като се съберат, на тумби да се пускат за да доизкарат още 1 км до финала. Това много усложни времеизмерването и съзаде дискомфорт както на състезателите така и на съдийския апарат.
Стартът бе даден в 11.00, както обикновено, пред доста публика която беше застанала на високия бряг отсреща. След атрактивните препятствия и качването по два не много стръмни бряга следваше обиколка на овощна градина и с рязък завой наляво ни напъхваха в едно обрасло с ниски дъбове и храсти дере, което като че ли нямаше край, особено след първия манш, когато минаваш всички тия драки за пръв път. За мен пък това се оказа още по-трудно, тъй като за нещастие изтеглих No.1 и трябваше да пробивам за първи път пътека в гъсталака, стискайки очи и зъби през шибащите клони, където явно трасето беше правено пеш. Тази част взе силите на доста неподготвени състезатели, тъй като май досега нямаше в никой кръг толкова засукан етап!? Накрая ни чакаше първа контрола и за разпускане организаторите бяха направили леко каране около 3-4 километра, пресичайки поточета, поляни, затревени била и отново влизахме в дере с храсталак, на който в началото стоеше и втората контрола. Пресичайки дерето и следващото след това сечище се устремявахме по дълъг горски път с много завои и във втория манш като видях колко пъти следи от спирачки навлизаха навътре в гората направо се учудих как се е разминало без сакътлъци и сериозно ударени!
Накрая на горския път пак ни чакаше екстрем от катерене и спускане по големи и стръмни камъни, а след почивака от 1 минута навлизахме в екстрийм теста, на който паднало голям майтап!
Той представляваше една набраздена от долчинки поляна, на която имаше три по-трудни елемента:
1. Скок от голям камък, под който те чака друг по-малък и първия път аз стоях там на "кантар" на предна гума поне 2 секунди ;
2. Преминаване по разцепена скала с дупка в средата, колкото да ти заседна гумата ако се забавиш и скок от нея;
3. Скок от чешма с височина метър и тридесет, който скок всеки преодоляваше, както намери за добре. Едни правеха салта напред, други бутаха моторите до там и ги пускаха да падат сами, трети ги пренасяха внимателно. А бе, шоу голямо се получи! Киро от Шумен снима там и с фотоапарат и с камера и скоро се надявам материалите да станат за да се посмеем от сърце.
Накрая на теста ни чакаше и трета контрола, която ни изпращаше в гори тилилейски по горски път с два-три по-трудни момента към билото на Сакар и към 5-та контрола. Следваше малко асфалт и започваха да ни спускат надолу по мек горски път с много канавки и крави , докато отново излязохме на поляната над екстрийм теста, но не минавахме по него, а отпрашвахме през полето към следващото атрактивно препятствие - тунел под шосе, на края на който ни очакваше дълбока до кръста локва, дълга около 4 метра. Там ако се поколебаеш и влезеш бавно си загубен! Аз усуках яко газ и докато ауспуха избълбука 2-3 пъти бях на другия бряг, но имаше такива, които газеха до кръста в тинята и тикаха угаснали мотори и ATV-та, а после ги изправяха на челна стойка за да им се изтече водата. 
Снимачен екип щрака и там и вярвам, че ще видим и това шоу!
Точно след тунела си взехме 5-та контрола и два пъти прекосявайки дерето, през трънясало поле и висока трева се насочихме към "Светилището" - огромни обли камъни, които преминавахме през тесен процеп. И там е имало изпълнения, но ние карахме първи и никой не снимаше все още. След скалите трасето свиваше в малка горичка, трънаци и се спускаше в тясно дере, след което ни чакаше стръмно изкачване директно нагоре по склон през много ниски храсти и остри камъни, където нямаш право да спираш за да не се наложи да се връщаш за нов опит. Изкачваики се на билото вземаш 6-та контрола и по тесен, изпъстрен с остри завой затревен път слизаш към Тополовград. Дори последните 2-3 километра се караше с пълна газ по гладък черен път до 7-ма контрола на пресечката с въпросния асвалтов път. След кратък или по-голям престой, при който можеш да излееш водата от ботуште си, както направи моят партнер Магарето на тумби се прибираш към старт/финала. Поради заболяване на Данчо се наложи да карам със Стоян Стоянов - Магарето, но момчето показа, че имаме добри ендураджии в Crazy job и си свърши работата чудесно!
Това е описанието на цялото трасе и аз конкретно мисля, че то беше много атрактивно и дори на екстрийм теста имаше публика, която ръкопляскаше на по-красивите изпълнения, както и на комичните ситуации.
Накрая едно циганче с изумен поглед и възхищение в очите ни попита: "Бате, в кое село утре ще отивате да правите така?"
Факта, че за обикновения човек, този кръг се превърна в шоу е много радващо и това значи много
Както всеки път и сега имаше доволни и недоволни. На едни водата беше много, на други храстите дойдоха в повечко, на трети екстрийма им беше противен, но това е то ендурото - издържливост. Които иска да ходи на разходки, може да го направи къде да е извън състезанието.
Появиха се и дежурните приказки за местните и трасето, но състезанието беше в два манша и имаше време всеки да даде втория път по-добро време, и да докаже колко е добър, както направихме ние. Първи манш 1ч.12мин, втори манш 1ч30сек.
Контролите бяха наистина поставени на такива места, че който съкратеше губеше контрола и доста двойки се опариха от това този път!
Имаше неудачи с настаняването на състезателите и организаторите трябва сериозно да помислят над този проблем!
Определено на мен и старозагорци тази схема на провеждане на кръговете повече ни хареса. Това беше хибрид между нашата досегашна система и кръгът от световния шампионат, за който толкова материал изписахме във форума. Имаше атракция за публиката, за репортерите, за снимачни екипи и чувството, че участвуваш в шоу и постоянно те гледат не те напуска, а така се чувствуваш по-полезен за публиката. Карането из джандемите 80-90 километра където няма жива душа е скучна работа и това не е от полза нито за състезатели, нито за публика
Колкото повече се приближаваме към световните ендуро стандарти, по малко недоволни ще има и всеки ще трябва да се сърди единствено на себе си 
Искам да благодаря на домакините и най-вече на Димитър Семерджиев - Шопа, че се нагърби с такова голямо мероприятие и то стана факт в един край, където съм сигурен, че заразихме много младежи с болеста "Ендуро" и популяризирахме този чудесен спорт в още едно кътче на България!
Искам да благодаря и на Верчето, която наистина се оказа мъжко момиче, голям приятел на нас, ендураджиите и тича от състезание на състезание в 4Х4 до съдийстването на нашите кръгове, без това да и носи никакви дивиденти, а ей тъй, заради любовта и към off road-a и към ... мен.
Димитър Семерджиев спонсорира акцията по видеоматериала за да има всеки от нас диск с The best от 8-ми кръг!
Тук му е мястото за снимков материал, но вярвам, че нашият уважаван колега от 4Х4 Киро & Со, ще обработи материала по-бързо ище ни зарадва с атрактивни снимки и DVD от най-интересните моменти на състезанието.
Жалко за Митков, който можеше отново да даде много по-добро класиране, но неговият партнер и братчед Митко Митков (ММ) се полакоми за наградата "Феърплей" и загубиха много време. Утре всъщност той ще разкаже по-подробно за случая.
С две думи мога да определя Сакар 2005 като най-атрактивното и емоционално състезание до сега! За първи път ни бе предложена различна схема на състезанието - два манша от по 40 км + екстрийм тест.
Стартът беше на поляна над Тополовград, където бяха сложени няколко автомобилни гуми и две не дебели дървени трупи за атракция на публиката. Ред Бул разпънаха атрактивна арка и паркираха въпросните две джипки в комплект с мацките, но бях твърде зает със състезанието за да им обърна внимание.
Сигурно състезанието щеше да почне навреме, но се появиха спънки от страна на местната полиция, тъй като щеше да се пресича главн път. Знаете, че в Сопот уважаемата полиция спираше движението по главния път София-Бургас, а тук се вдигна голям шум около това как тъй да се спре трафика на важната "артерия" Тополовград-Харманли и по този начин Митков още повече ми се издигна в очите! Така или иначе се направиха компромиси и от двете страни и се реши на 7-ма контрола преди шосето състезателите да спират, да се спира и времето им и като се съберат, на тумби да се пускат за да доизкарат още 1 км до финала. Това много усложни времеизмерването и съзаде дискомфорт както на състезателите така и на съдийския апарат.Стартът бе даден в 11.00, както обикновено, пред доста публика която беше застанала на високия бряг отсреща. След атрактивните препятствия и качването по два не много стръмни бряга следваше обиколка на овощна градина и с рязък завой наляво ни напъхваха в едно обрасло с ниски дъбове и храсти дере, което като че ли нямаше край, особено след първия манш, когато минаваш всички тия драки за пръв път. За мен пък това се оказа още по-трудно, тъй като за нещастие изтеглих No.1 и трябваше да пробивам за първи път пътека в гъсталака, стискайки очи и зъби през шибащите клони, където явно трасето беше правено пеш. Тази част взе силите на доста неподготвени състезатели, тъй като май досега нямаше в никой кръг толкова засукан етап!? Накрая ни чакаше първа контрола и за разпускане организаторите бяха направили леко каране около 3-4 километра, пресичайки поточета, поляни, затревени била и отново влизахме в дере с храсталак, на който в началото стоеше и втората контрола. Пресичайки дерето и следващото след това сечище се устремявахме по дълъг горски път с много завои и във втория манш като видях колко пъти следи от спирачки навлизаха навътре в гората направо се учудих как се е разминало без сакътлъци и сериозно ударени!
Накрая на горския път пак ни чакаше екстрем от катерене и спускане по големи и стръмни камъни, а след почивака от 1 минута навлизахме в екстрийм теста, на който паднало голям майтап!
Той представляваше една набраздена от долчинки поляна, на която имаше три по-трудни елемента: 1. Скок от голям камък, под който те чака друг по-малък и първия път аз стоях там на "кантар" на предна гума поне 2 секунди
;2. Преминаване по разцепена скала с дупка в средата, колкото да ти заседна гумата ако се забавиш и скок от нея;
3. Скок от чешма с височина метър и тридесет, който скок всеки преодоляваше, както намери за добре. Едни правеха салта напред, други бутаха моторите до там и ги пускаха да падат сами, трети ги пренасяха внимателно. А бе, шоу голямо се получи! Киро от Шумен снима там и с фотоапарат и с камера и скоро се надявам материалите да станат за да се посмеем от сърце.
Накрая на теста ни чакаше и трета контрола, която ни изпращаше в гори тилилейски по горски път с два-три по-трудни момента към билото на Сакар и към 5-та контрола. Следваше малко асфалт и започваха да ни спускат надолу по мек горски път с много канавки и крави
, докато отново излязохме на поляната над екстрийм теста, но не минавахме по него, а отпрашвахме през полето към следващото атрактивно препятствие - тунел под шосе, на края на който ни очакваше дълбока до кръста локва, дълга около 4 метра. Там ако се поколебаеш и влезеш бавно си загубен! Аз усуках яко газ и докато ауспуха избълбука 2-3 пъти бях на другия бряг, но имаше такива, които газеха до кръста в тинята и тикаха угаснали мотори и ATV-та, а после ги изправяха на челна стойка за да им се изтече водата. Снимачен екип щрака и там и вярвам, че ще видим и това шоу!Точно след тунела си взехме 5-та контрола и два пъти прекосявайки дерето, през трънясало поле и висока трева се насочихме към "Светилището" - огромни обли камъни, които преминавахме през тесен процеп. И там е имало изпълнения, но ние карахме първи и никой не снимаше все още. След скалите трасето свиваше в малка горичка, трънаци и се спускаше в тясно дере, след което ни чакаше стръмно изкачване директно нагоре по склон през много ниски храсти и остри камъни, където нямаш право да спираш за да не се наложи да се връщаш за нов опит. Изкачваики се на билото вземаш 6-та контрола и по тесен, изпъстрен с остри завой затревен път слизаш към Тополовград. Дори последните 2-3 километра се караше с пълна газ по гладък черен път до 7-ма контрола на пресечката с въпросния асвалтов път. След кратък или по-голям престой, при който можеш да излееш водата от ботуште си, както направи моят партнер Магарето на тумби се прибираш към старт/финала. Поради заболяване на Данчо се наложи да карам със Стоян Стоянов - Магарето, но момчето показа, че имаме добри ендураджии в Crazy job и си свърши работата чудесно!
Това е описанието на цялото трасе и аз конкретно мисля, че то беше много атрактивно и дори на екстрийм теста имаше публика, която ръкопляскаше на по-красивите изпълнения, както и на комичните ситуации.
Накрая едно циганче с изумен поглед и възхищение в очите ни попита: "Бате, в кое село утре ще отивате да правите така?"
Факта, че за обикновения човек, този кръг се превърна в шоу е много радващо и това значи много
Както всеки път и сега имаше доволни и недоволни. На едни водата беше много, на други храстите дойдоха в повечко, на трети екстрийма им беше противен, но това е то ендурото - издържливост. Които иска да ходи на разходки, може да го направи къде да е извън състезанието.
Появиха се и дежурните приказки за местните и трасето, но състезанието беше в два манша и имаше време всеки да даде втория път по-добро време, и да докаже колко е добър, както направихме ние. Първи манш 1ч.12мин, втори манш 1ч30сек.
Контролите бяха наистина поставени на такива места, че който съкратеше губеше контрола и доста двойки се опариха от това този път!
Имаше неудачи с настаняването на състезателите и организаторите трябва сериозно да помислят над този проблем!
Определено на мен и старозагорци тази схема на провеждане на кръговете повече ни хареса. Това беше хибрид между нашата досегашна система и кръгът от световния шампионат, за който толкова материал изписахме във форума. Имаше атракция за публиката, за репортерите, за снимачни екипи и чувството, че участвуваш в шоу и постоянно те гледат не те напуска, а така се чувствуваш по-полезен за публиката. Карането из джандемите 80-90 километра където няма жива душа е скучна работа и това не е от полза нито за състезатели, нито за публика
Колкото повече се приближаваме към световните ендуро стандарти, по малко недоволни ще има и всеки ще трябва да се сърди единствено на себе си
Искам да благодаря на домакините и най-вече на Димитър Семерджиев - Шопа, че се нагърби с такова голямо мероприятие и то стана факт в един край, където съм сигурен, че заразихме много младежи с болеста "Ендуро" и популяризирахме този чудесен спорт в още едно кътче на България!
Искам да благодаря и на Верчето, която наистина се оказа мъжко момиче, голям приятел на нас, ендураджиите и тича от състезание на състезание в 4Х4 до съдийстването на нашите кръгове, без това да и носи никакви дивиденти, а ей тъй, заради любовта и към off road-a и към ... мен.
Димитър Семерджиев спонсорира акцията по видеоматериала за да има всеки от нас диск с The best от 8-ми кръг!
Тук му е мястото за снимков материал, но вярвам, че нашият уважаван колега от 4Х4 Киро & Со, ще обработи материала по-бързо ище ни зарадва с атрактивни снимки и DVD от най-интересните моменти на състезанието.
Жалко за Митков, който можеше отново да даде много по-добро класиране, но неговият партнер и братчед Митко Митков (ММ) се полакоми за наградата "Феърплей" и загубиха много време. Утре всъщност той ще разкаже по-подробно за случая.
(благородно разбира се"
)
Ще ти намерим някое 
Абе, все си мисля, че една задна гума ще свърши работа 
Коментар