Tweet
Тази година решихме да прекараме семейната почивка на ветроходна яхта из гръцките острови или по точно Спорадите. Краси се нави веднага, с когото бяхме плавали заедно пролетта около Тасос, остана да навием и жените, който досега не са плавали и представа нямаха какво е. Още повече, че шкипер ще бъда аз въпреки скромния ми опит. Навихме жените и към нас се присъединиха и още една двойка наши приятели. Заформихме екипаж от 6 души и всички много яка компания. Аз се заех с организацията по избора и резервацията на лодка. След дълго проучване и много пазарлък резервирах лодка Beneteau OCEANIS 40 2009г на име ANASSA, която трябваше да вземем от Волос. И така всички се кефиха и чакаха с нетърпение, само на мен ми беше приседнало при мисълта, че ни предстои плаване с неопитен капитан с непозната лодка в абсолютно непознати води и с почти неопитен екипаж включващ жени и то нашите!! ! Всички предпоставки за провал и риска да откажа останалите от ветроходството бяха на лице и изцяло на моята глава.
Краси се зае да накупи провизии за едноседмичната ни почивка и най вече алкохол.
Пътя от 950км до Волос мина гладко и ентусиазирано. Запомнящо беше само надписа на една от вратите на тоалетна по магистралата в Гр.
Пристигнахме във Волос и паркирахме до марината. Започнах да търся "нашата" лодка на мястото където ми казаха от чартърната компания, но колкото и да гледахме такава лодка там нямаше. Взеха да ми се въртят какви ли не мисли. В крайна сметка я намерихме на другия край на кея. Ето я и ANASSA, нашият дом през следващите 7 дни.
Представител на фирмата ни чакаше пред току що излъсканата лодка и започнахме дългата процедура по приемане на лодката. За тези, които не знаят, това е преглед на всички детайли, след което се разписва протокол, че я приемаш в изправност и плащаш депозит 1800Е. Ако счупиш или загубиш нещо по време на плаването компанията удържа част или цялата сума от този депозит. Протокола беше от над 10 стр. с изброени на англииски части и инвентар. Нали се сещате, че това си е чист хазарт и компанията винаги може да те преметне, ако поиска. Невъзможно е за час или два, след 12ч път да огледаш всичко на непозната лодка. Лодката беше в добро техническо състояние със само две забележки - дисплея за нивото на горивния танк и на единия воден не показваше вярно, но ни направиха демонстрация, като наляха не повече от литър нафта и резервоара преля. Разписах се като селски кмет и оставих депозита. Сега ANASSA беше наша. Вечерта таверни и узо и уиски в кокпита. Ето го и екипажа без Краси, който снима.
На следващата дъждовна сутрин отплавахме към Ахилио, малко градче на около 5 часа от Волос. Още докато излезем от пристанището и Краси се зае с подготовката на въдиците.
Знаех че в залива туни едва ли ще има и сложихме стандартен такъм за паламуди, с октоподи и воблер. Не след дълго Краси ги почна по 2 по 3 излизаха паламуди по около 500гр, идеални за вечерята.
Вечерята беше осигурена, когато дъжда се усили много и стана като мъгла, а до Ахилио имахме още поне 2 часа. Взех решение да нощуваме в селцето Палио Трикери на едноименния остров, който беше само на 40 мин път от нас. Започна едно гледане на чартплотера на картите и четене в пилота как и къде има дълбочини за спиране (все пак газим 1,60м). Пристанах с котва и кърма на върха на малко понтонче точно пред таверната.
Веднага се почна с узо, октоподи и калмари в таверната за предястие. Кръчмаря се съгласи да ни приготви 6 паламуда за вечеря, дори ни ги сервира на яхтата с купа лед, явно ни личи, че обичаме местните питиета. Ние пък в замяна му подарихме литър Орешашка гроздова и той остана доволен.
Вечерта задуха страничен вятър, та се наложи да пускам допълнителни шпрингове от кърмата. Остана само притеснението дали котвата е хванала добре, да няма изненади през нощта ако вятъра се усили. Узото надделя и всички си легнахме, като всеки който се събудеше хвърляше по едно око навън дали всичко е ОК. За щастие нощта премина спокойно. На сутринта станахме рано защото ни чакаше дълъг път около 40 мили до Нео Клима на о-в Скопелос.
Карахме на ветрила на лавировка през целия път при насрещен вятър от около 15-20 възела. Лодката се държеше чудесно и аз много се изкефих.
Тук имах надежди за удар на по едра риба. На въдицата 50lb бях вързал 10м ФК 0,76 и воблер Yo-zuri Хидро магнум, а на другата въдица стандартния паламудски такъм. На ветрила поддържахме скорост от 5,5-6,5 възела, но нищо едро не удари. Само Краси си дърпаше редовните паламуди.
Още от морето ни посрещна уханието на борова гора, което накара всички ни да се влюбим в това селце. Пристигнахме в Нео Клима следобед, като бяхме изминали около 60 мили заради лавировката. Швартовахме се на борд за кея в перфектното осветено ново пристанище с безплатнен ток и вода.
И веднага в най-близката таверна.
Разходихме се из Нео Клима и вечерта с Краси взехме спинарките и излязохме от външната страна на кея да хвърляме воблери. Баракуди гонеха дребосъка буквално в краката ни, но не искаха и да погледнат воблера. Извъртяхме целия си арсенал, но без резултат. Разочаровани решихме да се отдадем на това, което повече ни се отдава, софрата под звездите.
На сутринта се събудих рано и реших да се поразходя със спинарката по ето този каменист плаж.
Набързо надърпах десетина перки на едно 9см. воблерче, които добавих към рибите, които Краси хвана през ноща от буната докато спим и рибената чорба беше почти готова. Прибрах на лодката за да направим план за деня. Прегледах прогнозата, която вещаеше безветрие и променлива облачност. Женската част от екипажа се бяха настроили за плаж, затова прецених, че днес деня ще е подходящ и е по-добре да го прекараме закотвени в някое заливче. Отворих пилота и набелязах страхотен залив съвсем близко от нас. Решихме преди залива да повлачим около едно близко островче, но този път на жива стръв. Краси хвана 5-6 кефалчета около педя. Аз стъкмих коравата сопа със ФК 200г олово, повод 10м ФК 0,76 и кука 2/0 на която закачих кефалчето и със скорост от 1,5 възела започнахме обиколка на острова.
Дали заради дълбочините от 70-100м или друго, но удър не последва. Извадих кефалчето живо, както го бях пуснал.
Отдадохме се на забавления.
В залива Понормос трябваше да застанем с котва и с дълго въже да се вържем за някое дърво на брега. Доста смях падна докато изпълним тази "сложна" маневра, въобще сейра за съседната яхта с германци беше на лица, ама да не ти пука. Започна плажът в красивия залив.
Всички влязоха да се къпят, но аз останах на лодката имайки някакво вътрешно предчувствие. Междувременно рибената чорба беше готова и гладни гладни седнахме на масата на чорбичка с ракийка. Тогава се появиха и първите пориви на вятър в иначе безветреното море. Не им обърнах внимание, докато не се усилиха и станаха по-продължителни, сигурен знак, че не е на добре. Обядвах, но не изтървах ориентирите, които си бях набелязал. Вятъра се усилваше и котвата започна да изтърва, а лодката да дрейфа по-малко. Вятъра натиска, а от нея страна е яхтата на германците, вече бях сигурен че веднага трябва да се измъкнем от тук. Да обаче някой трябваше да отиде до брега с дингито на гребла, да развърже въжето и да се върне яхтата, а ние през това време да сме обрали котвата и някак си да стоим неподвижно, докато той се качи. Ко-шкипера Краси се нагърби с най-отговорната задача да отиде до брега. Вятъра духаше силно, заваля и дъжд, ако Краси пуснеше въжето нямаше да може на гребла срещу вятъра да се добере с дингито до лодката. Не знам как щях да го прибера ако това станеше, затова му казах да се държи здраво за въжето, а ние от лодката ще го изтеглим без да се налага да гребе. Вятъра натискаше кърмата и въжето се беше опънало като струна. Неистови усилия струваше на Краси да си изтегли аванс и развърже възела от дървото. Не знам как, но успя и с ловки движения се качи на дингито и даде знак да дърпаме. В това време навивахме котвата, която естественно заяде 2 м преди да се покаже от водата. С пълна газ на 5-6м от другата яхта и с котва във водата успях да тръгна напред срещу вятъра. Всички се качиха и още не прибрали котвата си показахме носа извън залива и разбрах, че прибирането ще е негърско. Силния вятър беше вдигнал и вълна и лодката започна да подскача и да се блъска във вълните. Карах на мотор докато излезем на чистото. Огледах екипажа, на нито един в погледа не видях уплаха, по скоро облекчение, че се измъкнахме от залива. Завъртях лодката под 45гр спрямо вълната и тя почна да ги катери без да подскача толкова. Викам си сега ми е паднало да карам в такова време и предложих да не се прибираме веднага, а първо да покараме малко на ветрила. За моя изненада всички приеха. Извадих 1/2 от геноата (предното ветрило), подсигурихме въжето на ролрифа и изключих мотора и легнах на курс халвинд. Лодката залепна и стана още по стабилна. И така покарахме, кефихме се (най-вече аз де), снимахме клипове, но не изпусках още по-черните облаци с гръмотевици, които идваха от Изток. Реших че риска не си заслужава и поех курс към любимото ни Нео Клима.
И така успешно само на 1/2 геноа влязохме в пристанището, което не беше защитено от този вятър и вътре имаше отвратителна скорца (мъртва вълна). Реших, че ако пристана на борд при тази вълна има вероятност да разбия лодката в бетона или най-малкото да спукам някой кранец, затова реших да застана във вътрешната част с котва и кърма към кея, т. нар средиземноморски стил. Тоя път маневрата се получи горе долу добре и максимално отдалечена от бетона беше вече безопасно нощуването въпреки, че продължаваше да клати.
Вечерта вятъра утихна, дори лъчите на залеза пронизаха облаците над съседния о-в Скиатос.
Бяхме изчерпали запасите от прясна риба и наш рибарски дълг беше да осигурим такава. Веднага с Краси се заехме с тази задача на същото място от външната страна на кея. Този път риба не гонеше, но въпреки това мятахме най-уловистите си воблери. Пръв закачи риба Краси на Seaspin momoti и то голяма баракуда. Разбира се кепа, канджата и щипките бяха в лодката. Аз слязох до камъните с намерението да вдигна рибата, но щом приближи видях, че се е закачила странично и ФК повода е в устата и. Едва докоснал рибата повода се скъса и тя си замина с воблера. Изпратихме я със звучна българска, но поне бяхме въодушевени. Измятах всичките си маркови воблери, но риба йок. По едно време до мен се чу отново вик РИБА, РИБА.. и видях че въдицата на Краси се е сгънала. Отново баракуда, която вече извадихме с кепа. Викам на къв воблер удари, а той на някаква китайка. След няколко замятания Краси извади втора риба, малко по-дребна от първата.
веднага и аз сложих една розова 170мм китайка и започнах да я водя като него, бавно и монотонно. Веднага последва удар и аз кепчосах баракуда. След едно две замятания извадих още една същия размер пак на китайката.
Решихме, че това е достатъчно за вечеря и се прибрахме на борда където останалите ни чакаха на масата. Хапнахме пържена баракуда и пийнахме по няколко узота. Заехме се да правим плановете за следващия ден.
Имахме желание да отидем до следващия, по далечен остров Алонисос, но в договора за чартъра има условие че трябва да сме на на-далечната точка от плаването до 1/3 от времето за чартър, тоест да имаш толеранс да се върнеш при влошаване на времето. В предвид че и прогнозите бяха за усилване на вятъра следващите дни, предпочетох да тръгнем към о-в Скиатос, тоест да започне малко по малко да се връщаме.
На следващата сутрин не бързахме да тръгването, тъй като разстоянието до Скиатос е късо. Духаше свеж вятър от СИ с макс скорост отчетена от уреда 19,5 възела. Перфектни условия за ветроходство, които нямаше как да пропусна. Влязохме навътре далеч от брега, където скоростта и посоката на вятъра бяха по-постоянни и с грот на 1 риф и цялата геноа се шляехме из водната шир накъдето ни кефне. И така няколко часа докато не решихме да се прибираме за да има време за разходки из столицата на Спорадите гр. Скиатос. Въдици въобще и не сме пускали.
Приближавайки входа на пристанището започнах да се оглеждам за скала отбелязана на картата, като навигационна опасност. В пилота пише, че се пристава с нос или кърма или на градския кей или на понтона, но предупреждават че понтона е окупиран от чартърни компании и трябва да се иска разрешение. Обадих се по радиото на посочения 77 канал в пилота, да искам разрешение, но така и никои не ми отговори. Исках да избегна приставането с кърма към кея, защото много често в близост до кея дълбочината рязко намалява и можем да ударим перото на руля. Това не е проблем ако има някой на брега да ти поеме въжетата, но нас никой не ни чакаше. Не познавах водите в пристанището и затова предпочетох да ме изгонят от понтона отколкото да ударя перото. Пристанахме средиземноморски стил, въпреки наличието на мъртви котви и риска да закача с веригата някоя от тях, но не знам защо и останалите лодки бяха сторили същото (в рим като римляните). Маневрата се получи въпреки силния старничен вятър. Все пак се бях застраховал и пуснах котвата макс. далеч на 60м от понтона. Екипажа отиде на разходка, а аз се опънах в кокпита да поспя.
Вечерта естествено завърши в култова таверна, в която се пръснахвме от ядене и пиене за 85Е обща сметка.
Краси беше купил от рибарите една торба с бейби калмари. Вечерта като се върнахме на лодката стъкмихме една дънна въдица и сложихме за стръв калмарче. Два пъти я вадихме без стръвта, но удар не сме усетили. До 1:30 чакахме съседната яхта, която се готвеше да отплава. Имах притеснение да не би нашата котвена верига да е върху тяхната и тогава щеше да има маневри посред нощ. За щастие отплаваха без проблеми и ние си легнахме. На сутринта се събудих от виенето на вятъра във вантите и мачтата. Прогнозите вече бяха познали за усилването на вятъра. Плана беше да тръгнем от Скиатос и да отидем в едно курортно селце Милина на източния бряг на Волоския залив. Сбогувахме се със Скиатос. Ток и вода на понтона нямаше, но и пари никой не ни взема.
Задължителната закуска за шампиони преди отплаване.
За наш късмет вятъра беше попътен и не се усещаше толкова силата му. Карахме изцяло на ветрила със скорост 7-8 възела. Покарах малко и на пеперуда, но дали заради вълната или по-скоро липсата на умение, не успях да я нося продължително. Сложих един дълбокогазещ воблер заради вълната, а Краси заложи на стандартния такъм за паламуди. Той извади няколко риби, а при мен удар нямаше. На входа на Волоския залив в открито море се носеше откъсната рибарска мрежа около 30 м. Забелязах я в последния момент на около 10 м пред лодката. Не успях да я избегна въпреки маневрата. Изпищях от страх и се обърнах да погледна дали мрежата ще тръгне след лодката. Не знам как, въпреки че минах отгоре и не я закачихме. Това беше най-критичния момент от плаването за мен.
Пристигнахме в Милина към 17ч. Пристанището представлява малка буна заета на 90% с рибарски лодки и ограничено място за гости. Успях да акустирам на борд между две лодки на доста тясно място, чак и аз се учудих че успях.
Разходихме се, селцето е симпатично, но пусто заради края на сезона.
Вечерта си хапнахме бейби калмари, които Краси сготви вкусно и пихме до късно узо и уиски на лодката.
На следващия ден трябваше да се приберем във Волос, до който имахме около 3-4ч път. Решихме на сутринта да тръгнем по-рано за да можем ранния следобед да пристигнем и да остане време да разгледаме Волос и купим подаръци. Направихме си прощална снимка със целия екипаж.
Вятър нямаше никакъв и 4ч моторясвахме, по точно кареше автопилота, а ние си хапвахме.
Пътя мина скучно и унило, като изключим няколкото паламуда, които Краси хващаше, откачаше и пускаше обратно във водата. Преди да оставим лодката трябваше да минем през бензиностанцията за да напълнил резервоара догоре, така както я получихме. За наша приятна изненада бяхме изгорили 16л дизел за 6 дни плаване на обща стойност 22Е. Може би най-сигурното доказателство, за нашите ветроходни умения.
Швартовахме се не по най-професионалния начин на същото място от където тръгнахме. Уговорих се с Димитрис (представителя на фирмата) да дойде и в 18ч да започне предаването на лодката, а ние отидохме на шопинг и разходка.
Предаването мина без проблеми, върнахме лодката без нито една драскотина и без нито една липса. Стиснахме си ръцете със Димитрис и ни остана да се наспим добре и на следващата сутрин да потегляме към Варна. Е не се наспахме щото пак таверни после на лодката имаше алкохол за доизпиване и така някой откараха до 3ч посред нощ.
Направихме си и последна снимка за спомен с ANASSA.
На сутринта натоварихме багажа и с носталгия гледахме чистачката, която влезе да приготвя лодката за следващите туристи, които пристигаха същия ден.
Изкарахме си страхотно, на всички много ни хареса, дори повече от очакваното. Благодарности на целия екипаж, които се справиха блестящо и най-важното нито веднъж на лодката никой не повиши тон на никого. Дори и в напрегнатите моменти се бъзикахме на борда. Вече кроим нови планове и дестинации за другата година. Аз вече в хотел не смятам да почивам. А аз зимата смятам да се подготвя за тия туни, щото 6 дни без удар не ми хареса.
Краси се зае да накупи провизии за едноседмичната ни почивка и най вече алкохол.
Пътя от 950км до Волос мина гладко и ентусиазирано. Запомнящо беше само надписа на една от вратите на тоалетна по магистралата в Гр.
Пристигнахме във Волос и паркирахме до марината. Започнах да търся "нашата" лодка на мястото където ми казаха от чартърната компания, но колкото и да гледахме такава лодка там нямаше. Взеха да ми се въртят какви ли не мисли. В крайна сметка я намерихме на другия край на кея. Ето я и ANASSA, нашият дом през следващите 7 дни.
Представител на фирмата ни чакаше пред току що излъсканата лодка и започнахме дългата процедура по приемане на лодката. За тези, които не знаят, това е преглед на всички детайли, след което се разписва протокол, че я приемаш в изправност и плащаш депозит 1800Е. Ако счупиш или загубиш нещо по време на плаването компанията удържа част или цялата сума от този депозит. Протокола беше от над 10 стр. с изброени на англииски части и инвентар. Нали се сещате, че това си е чист хазарт и компанията винаги може да те преметне, ако поиска. Невъзможно е за час или два, след 12ч път да огледаш всичко на непозната лодка. Лодката беше в добро техническо състояние със само две забележки - дисплея за нивото на горивния танк и на единия воден не показваше вярно, но ни направиха демонстрация, като наляха не повече от литър нафта и резервоара преля. Разписах се като селски кмет и оставих депозита. Сега ANASSA беше наша. Вечерта таверни и узо и уиски в кокпита. Ето го и екипажа без Краси, който снима.
На следващата дъждовна сутрин отплавахме към Ахилио, малко градче на около 5 часа от Волос. Още докато излезем от пристанището и Краси се зае с подготовката на въдиците.
Знаех че в залива туни едва ли ще има и сложихме стандартен такъм за паламуди, с октоподи и воблер. Не след дълго Краси ги почна по 2 по 3 излизаха паламуди по около 500гр, идеални за вечерята.
Вечерята беше осигурена, когато дъжда се усили много и стана като мъгла, а до Ахилио имахме още поне 2 часа. Взех решение да нощуваме в селцето Палио Трикери на едноименния остров, който беше само на 40 мин път от нас. Започна едно гледане на чартплотера на картите и четене в пилота как и къде има дълбочини за спиране (все пак газим 1,60м). Пристанах с котва и кърма на върха на малко понтонче точно пред таверната.
Веднага се почна с узо, октоподи и калмари в таверната за предястие. Кръчмаря се съгласи да ни приготви 6 паламуда за вечеря, дори ни ги сервира на яхтата с купа лед, явно ни личи, че обичаме местните питиета. Ние пък в замяна му подарихме литър Орешашка гроздова и той остана доволен.
Вечерта задуха страничен вятър, та се наложи да пускам допълнителни шпрингове от кърмата. Остана само притеснението дали котвата е хванала добре, да няма изненади през нощта ако вятъра се усили. Узото надделя и всички си легнахме, като всеки който се събудеше хвърляше по едно око навън дали всичко е ОК. За щастие нощта премина спокойно. На сутринта станахме рано защото ни чакаше дълъг път около 40 мили до Нео Клима на о-в Скопелос.
Карахме на ветрила на лавировка през целия път при насрещен вятър от около 15-20 възела. Лодката се държеше чудесно и аз много се изкефих.
Тук имах надежди за удар на по едра риба. На въдицата 50lb бях вързал 10м ФК 0,76 и воблер Yo-zuri Хидро магнум, а на другата въдица стандартния паламудски такъм. На ветрила поддържахме скорост от 5,5-6,5 възела, но нищо едро не удари. Само Краси си дърпаше редовните паламуди.
Още от морето ни посрещна уханието на борова гора, което накара всички ни да се влюбим в това селце. Пристигнахме в Нео Клима следобед, като бяхме изминали около 60 мили заради лавировката. Швартовахме се на борд за кея в перфектното осветено ново пристанище с безплатнен ток и вода.
И веднага в най-близката таверна.
Разходихме се из Нео Клима и вечерта с Краси взехме спинарките и излязохме от външната страна на кея да хвърляме воблери. Баракуди гонеха дребосъка буквално в краката ни, но не искаха и да погледнат воблера. Извъртяхме целия си арсенал, но без резултат. Разочаровани решихме да се отдадем на това, което повече ни се отдава, софрата под звездите.
На сутринта се събудих рано и реших да се поразходя със спинарката по ето този каменист плаж.
Набързо надърпах десетина перки на едно 9см. воблерче, които добавих към рибите, които Краси хвана през ноща от буната докато спим и рибената чорба беше почти готова. Прибрах на лодката за да направим план за деня. Прегледах прогнозата, която вещаеше безветрие и променлива облачност. Женската част от екипажа се бяха настроили за плаж, затова прецених, че днес деня ще е подходящ и е по-добре да го прекараме закотвени в някое заливче. Отворих пилота и набелязах страхотен залив съвсем близко от нас. Решихме преди залива да повлачим около едно близко островче, но този път на жива стръв. Краси хвана 5-6 кефалчета около педя. Аз стъкмих коравата сопа със ФК 200г олово, повод 10м ФК 0,76 и кука 2/0 на която закачих кефалчето и със скорост от 1,5 възела започнахме обиколка на острова.
Дали заради дълбочините от 70-100м или друго, но удър не последва. Извадих кефалчето живо, както го бях пуснал.
Отдадохме се на забавления.
В залива Понормос трябваше да застанем с котва и с дълго въже да се вържем за някое дърво на брега. Доста смях падна докато изпълним тази "сложна" маневра, въобще сейра за съседната яхта с германци беше на лица, ама да не ти пука. Започна плажът в красивия залив.
Всички влязоха да се къпят, но аз останах на лодката имайки някакво вътрешно предчувствие. Междувременно рибената чорба беше готова и гладни гладни седнахме на масата на чорбичка с ракийка. Тогава се появиха и първите пориви на вятър в иначе безветреното море. Не им обърнах внимание, докато не се усилиха и станаха по-продължителни, сигурен знак, че не е на добре. Обядвах, но не изтървах ориентирите, които си бях набелязал. Вятъра се усилваше и котвата започна да изтърва, а лодката да дрейфа по-малко. Вятъра натиска, а от нея страна е яхтата на германците, вече бях сигурен че веднага трябва да се измъкнем от тук. Да обаче някой трябваше да отиде до брега с дингито на гребла, да развърже въжето и да се върне яхтата, а ние през това време да сме обрали котвата и някак си да стоим неподвижно, докато той се качи. Ко-шкипера Краси се нагърби с най-отговорната задача да отиде до брега. Вятъра духаше силно, заваля и дъжд, ако Краси пуснеше въжето нямаше да може на гребла срещу вятъра да се добере с дингито до лодката. Не знам как щях да го прибера ако това станеше, затова му казах да се държи здраво за въжето, а ние от лодката ще го изтеглим без да се налага да гребе. Вятъра натискаше кърмата и въжето се беше опънало като струна. Неистови усилия струваше на Краси да си изтегли аванс и развърже възела от дървото. Не знам как, но успя и с ловки движения се качи на дингито и даде знак да дърпаме. В това време навивахме котвата, която естественно заяде 2 м преди да се покаже от водата. С пълна газ на 5-6м от другата яхта и с котва във водата успях да тръгна напред срещу вятъра. Всички се качиха и още не прибрали котвата си показахме носа извън залива и разбрах, че прибирането ще е негърско. Силния вятър беше вдигнал и вълна и лодката започна да подскача и да се блъска във вълните. Карах на мотор докато излезем на чистото. Огледах екипажа, на нито един в погледа не видях уплаха, по скоро облекчение, че се измъкнахме от залива. Завъртях лодката под 45гр спрямо вълната и тя почна да ги катери без да подскача толкова. Викам си сега ми е паднало да карам в такова време и предложих да не се прибираме веднага, а първо да покараме малко на ветрила. За моя изненада всички приеха. Извадих 1/2 от геноата (предното ветрило), подсигурихме въжето на ролрифа и изключих мотора и легнах на курс халвинд. Лодката залепна и стана още по стабилна. И така покарахме, кефихме се (най-вече аз де), снимахме клипове, но не изпусках още по-черните облаци с гръмотевици, които идваха от Изток. Реших че риска не си заслужава и поех курс към любимото ни Нео Клима.
И така успешно само на 1/2 геноа влязохме в пристанището, което не беше защитено от този вятър и вътре имаше отвратителна скорца (мъртва вълна). Реших, че ако пристана на борд при тази вълна има вероятност да разбия лодката в бетона или най-малкото да спукам някой кранец, затова реших да застана във вътрешната част с котва и кърма към кея, т. нар средиземноморски стил. Тоя път маневрата се получи горе долу добре и максимално отдалечена от бетона беше вече безопасно нощуването въпреки, че продължаваше да клати.
Вечерта вятъра утихна, дори лъчите на залеза пронизаха облаците над съседния о-в Скиатос.
Бяхме изчерпали запасите от прясна риба и наш рибарски дълг беше да осигурим такава. Веднага с Краси се заехме с тази задача на същото място от външната страна на кея. Този път риба не гонеше, но въпреки това мятахме най-уловистите си воблери. Пръв закачи риба Краси на Seaspin momoti и то голяма баракуда. Разбира се кепа, канджата и щипките бяха в лодката. Аз слязох до камъните с намерението да вдигна рибата, но щом приближи видях, че се е закачила странично и ФК повода е в устата и. Едва докоснал рибата повода се скъса и тя си замина с воблера. Изпратихме я със звучна българска, но поне бяхме въодушевени. Измятах всичките си маркови воблери, но риба йок. По едно време до мен се чу отново вик РИБА, РИБА.. и видях че въдицата на Краси се е сгънала. Отново баракуда, която вече извадихме с кепа. Викам на къв воблер удари, а той на някаква китайка. След няколко замятания Краси извади втора риба, малко по-дребна от първата.
веднага и аз сложих една розова 170мм китайка и започнах да я водя като него, бавно и монотонно. Веднага последва удар и аз кепчосах баракуда. След едно две замятания извадих още една същия размер пак на китайката.
Решихме, че това е достатъчно за вечеря и се прибрахме на борда където останалите ни чакаха на масата. Хапнахме пържена баракуда и пийнахме по няколко узота. Заехме се да правим плановете за следващия ден.
Имахме желание да отидем до следващия, по далечен остров Алонисос, но в договора за чартъра има условие че трябва да сме на на-далечната точка от плаването до 1/3 от времето за чартър, тоест да имаш толеранс да се върнеш при влошаване на времето. В предвид че и прогнозите бяха за усилване на вятъра следващите дни, предпочетох да тръгнем към о-в Скиатос, тоест да започне малко по малко да се връщаме.
На следващата сутрин не бързахме да тръгването, тъй като разстоянието до Скиатос е късо. Духаше свеж вятър от СИ с макс скорост отчетена от уреда 19,5 възела. Перфектни условия за ветроходство, които нямаше как да пропусна. Влязохме навътре далеч от брега, където скоростта и посоката на вятъра бяха по-постоянни и с грот на 1 риф и цялата геноа се шляехме из водната шир накъдето ни кефне. И така няколко часа докато не решихме да се прибираме за да има време за разходки из столицата на Спорадите гр. Скиатос. Въдици въобще и не сме пускали.
Приближавайки входа на пристанището започнах да се оглеждам за скала отбелязана на картата, като навигационна опасност. В пилота пише, че се пристава с нос или кърма или на градския кей или на понтона, но предупреждават че понтона е окупиран от чартърни компании и трябва да се иска разрешение. Обадих се по радиото на посочения 77 канал в пилота, да искам разрешение, но така и никои не ми отговори. Исках да избегна приставането с кърма към кея, защото много често в близост до кея дълбочината рязко намалява и можем да ударим перото на руля. Това не е проблем ако има някой на брега да ти поеме въжетата, но нас никой не ни чакаше. Не познавах водите в пристанището и затова предпочетох да ме изгонят от понтона отколкото да ударя перото. Пристанахме средиземноморски стил, въпреки наличието на мъртви котви и риска да закача с веригата някоя от тях, но не знам защо и останалите лодки бяха сторили същото (в рим като римляните). Маневрата се получи въпреки силния старничен вятър. Все пак се бях застраховал и пуснах котвата макс. далеч на 60м от понтона. Екипажа отиде на разходка, а аз се опънах в кокпита да поспя.
Вечерта естествено завърши в култова таверна, в която се пръснахвме от ядене и пиене за 85Е обща сметка.
Краси беше купил от рибарите една торба с бейби калмари. Вечерта като се върнахме на лодката стъкмихме една дънна въдица и сложихме за стръв калмарче. Два пъти я вадихме без стръвта, но удар не сме усетили. До 1:30 чакахме съседната яхта, която се готвеше да отплава. Имах притеснение да не би нашата котвена верига да е върху тяхната и тогава щеше да има маневри посред нощ. За щастие отплаваха без проблеми и ние си легнахме. На сутринта се събудих от виенето на вятъра във вантите и мачтата. Прогнозите вече бяха познали за усилването на вятъра. Плана беше да тръгнем от Скиатос и да отидем в едно курортно селце Милина на източния бряг на Волоския залив. Сбогувахме се със Скиатос. Ток и вода на понтона нямаше, но и пари никой не ни взема.
Задължителната закуска за шампиони преди отплаване.
За наш късмет вятъра беше попътен и не се усещаше толкова силата му. Карахме изцяло на ветрила със скорост 7-8 възела. Покарах малко и на пеперуда, но дали заради вълната или по-скоро липсата на умение, не успях да я нося продължително. Сложих един дълбокогазещ воблер заради вълната, а Краси заложи на стандартния такъм за паламуди. Той извади няколко риби, а при мен удар нямаше. На входа на Волоския залив в открито море се носеше откъсната рибарска мрежа около 30 м. Забелязах я в последния момент на около 10 м пред лодката. Не успях да я избегна въпреки маневрата. Изпищях от страх и се обърнах да погледна дали мрежата ще тръгне след лодката. Не знам как, въпреки че минах отгоре и не я закачихме. Това беше най-критичния момент от плаването за мен.
Пристигнахме в Милина към 17ч. Пристанището представлява малка буна заета на 90% с рибарски лодки и ограничено място за гости. Успях да акустирам на борд между две лодки на доста тясно място, чак и аз се учудих че успях.
Разходихме се, селцето е симпатично, но пусто заради края на сезона.
Вечерта си хапнахме бейби калмари, които Краси сготви вкусно и пихме до късно узо и уиски на лодката.
На следващия ден трябваше да се приберем във Волос, до който имахме около 3-4ч път. Решихме на сутринта да тръгнем по-рано за да можем ранния следобед да пристигнем и да остане време да разгледаме Волос и купим подаръци. Направихме си прощална снимка със целия екипаж.
Вятър нямаше никакъв и 4ч моторясвахме, по точно кареше автопилота, а ние си хапвахме.
Пътя мина скучно и унило, като изключим няколкото паламуда, които Краси хващаше, откачаше и пускаше обратно във водата. Преди да оставим лодката трябваше да минем през бензиностанцията за да напълнил резервоара догоре, така както я получихме. За наша приятна изненада бяхме изгорили 16л дизел за 6 дни плаване на обща стойност 22Е. Може би най-сигурното доказателство, за нашите ветроходни умения.
Швартовахме се не по най-професионалния начин на същото място от където тръгнахме. Уговорих се с Димитрис (представителя на фирмата) да дойде и в 18ч да започне предаването на лодката, а ние отидохме на шопинг и разходка.
Предаването мина без проблеми, върнахме лодката без нито една драскотина и без нито една липса. Стиснахме си ръцете със Димитрис и ни остана да се наспим добре и на следващата сутрин да потегляме към Варна. Е не се наспахме щото пак таверни после на лодката имаше алкохол за доизпиване и така някой откараха до 3ч посред нощ.
Направихме си и последна снимка за спомен с ANASSA.
На сутринта натоварихме багажа и с носталгия гледахме чистачката, която влезе да приготвя лодката за следващите туристи, които пристигаха същия ден.
Изкарахме си страхотно, на всички много ни хареса, дори повече от очакваното. Благодарности на целия екипаж, които се справиха блестящо и най-важното нито веднъж на лодката никой не повиши тон на никого. Дори и в напрегнатите моменти се бъзикахме на борда. Вече кроим нови планове и дестинации за другата година. Аз вече в хотел не смятам да почивам. А аз зимата смятам да се подготвя за тия туни, щото 6 дни без удар не ми хареса.
Прикачени файлове
......(отличен разказ)
Коментар