С яхта около Спородите

[divein]

От: С яхта около Спородите

Аз съм навит. Ти само резервирай.

[divein]

От: С яхта около Спородите

След страхотното изживяване миналата година, пак решихме да прекараме семейната (без децата) ваканция на ветроходна яхта. Без колебания се събрахме същия екипаж и решихме отново да плаваме на Спорадите и да посетим местата, които пропуснахме миналата година. Пак проучвания и пазарлъци за лодка, но в крайна сметка резервирахме отново ANASSA. Естаственно Краси осигури провизиите, а те не бяха малко, както и всякакъв вид алкохол. Сигурен съм нямаше толкова добре заредена лодка във Волос.


Пътя на отиване мина леко. Бързо намерихме лодката и въодушевени се качихме на борда. Приемането мина рутинно, на доверие без да се впускаме в подробности, а бе претупахме нещата, но все пак се познавахме вече със собственика. Старите проблеми с нивомерите на водните и дизеловия резервоар не бяха отстранени, но за сметка на това бяха ъпгрейдвали ANASSA с подрулващо у-во (супер глезотия), инвертор за 220V, 2500W и Wi-fi рутер с безплатен интернет на борда!!! Натоварихме багажа включващ освен личния багаж, провизиите и 6 въдици, такъми и два комплекта екипировка за подводен риболов. Вечерта се почерпихме порядъчно в любимата ни таверна във Волос.
На 04.10.15 към 8ч потеглихме от Волос посока пристанище Нео Клима на о-в Скопелос.
Чакаха ни около 50 мили на мотор поради липсата на вятър. Пуснахме да влачим три въдици, две на воблери 15 см Yozuri DD и една с пискюл. В такава скука освен да пийваме бирички и ракийки нямаше какво друго да правим.






По пътя минавахме през подводни падини и възвишения, който предварително си бях набелязал, но за 8ч тролинг нямахме удър, нито видяхме джурум.
Швартовахме се с котва и кърма на кея на Нео Клима след обяд.



Наблизо имаше страхотен плаж , до който на няколко курса Краси ни пренесе с дингито. Това място е наистина уникално красиво и спокойно. Съчетанието на скали, плажчета, кристална вода и гора е впечатляващо. Като се пенсионирам отивам там да живея, ха хахха мечти....
Жените се радваха на топлото и слънчево време.





Краси сновеше между плажа и яхта и доставяше на жените храна и питиета като скъп рум сервиз.



Аз влязох с харпуна да хвана някой октопод за вечеря, да спася капото. Трябваха ми около 20-30 мин. да ги набарам къде се крият и с лекота извадих 6-7 не много едри октопода. Прибрахме се на лодката и с Краси отидохме от външната страна на кея да хвърляме воблери. Аз калих характера а той се разписа с една добра баракуда.



Заедно с октоподите и нея прибавихме към вечерята.



Не е нужно да ви обяснявам колко вкусни са вечерите на открито комбинирани със морска храна, студено узо и стари приятели.

Вечерта Краси хвърляше октоподиера от буната и закачи два октопода, но не успя да ги извади. И двата се откачаха в момента в който ги вдигнеш от повърхността. Явно има някакъв пиниз, който не ни е известен. На сутринта докато си пием кафето около яхтата водата завря и едри заргани хвърчаха над водата, като заря. Веднага взехме спинарките с воблерите, но докато стъкмим явно хищника напусна пристанището и въпреки упорството удар не последва.
Времето беше слънчево и топло. Плана за него ден беше да отидем до Патитири на о-в Алонисос. До там бяха около 20 мили или към 3часа на мотор. Нямаше за къде да бързаме и решихме да спрем за плаж и обяд в залива Стафилос. Хвърлихме котва на 6м дълбочина върху чист пясък близо до самия плаж. Залива е доста живописен и предлага добра защита от мелтемите през лятото. В сезона има и заведение на брега, но вече не работеше.
Ето и малко снимки от залива Стафилос (дано не бъркам произношението).









Влязох с харпуна за около час. Докато лежах между два камъка над мен мина един торук , но нямаше как да го стрелям,тъй като плуваше твърде близо до повърхността. Къпахме се, разходихме се до брега с дингито и след обяд вдигнахме котва и отплавахме посока Патитири.



На едната въдица сложихме 22см дълбоко газещ воблер, на другата 14см плитко газеща Рапала, а на трета сложихме октоподчета с воблер. Краси извади няколко паламуда на октоподчетата, но едра риба и този път не удари.


Пристанището на Патитири представлява голям залив с кей за кораби, яхти фериботи и свободно място за заставане на котва. На кея има колонки за ток и вода, но не успяхме да открием Мария, която продава картите. Имаше свободни места и ние застанахме отново с котва и кърма към кея. По невнимание бяхме забравили да извадим едната въдица и правихме маневрите с влакно зад кърмата. Размина ни се и не успяхме да го навием около винта. Разходихме са в града, а вечерта хапнахме в таверна KAMAKI. Препоръчаха ни пълнени калмари, които се оказаха невероятно вкусни. Не пропускайте тази таверна, ако имате път към Патитири.




Вечерта скалите около пристанището са ефектно осветени и атмосферата е очарователна. Ловихме дребни сепии на полингиасто, направо от лодката, а един грък направо ги накъса от кея на някаква изкуствена примамка.
При влизане или излизане на кораби в пристанището, дори малки рибарски лодки поради плитките води се получава голяма скорца. Първия път като се случи бях долу и едва не паднах на пода, все едно някой се блъсна в нас. Така че ако спирате там, отдалечете кърмата повече от кея и задължително пускайте и шпрингове от мидела или от носа. Не разчитайте само на кърмовите въжета!!! Сега като се сещам какъв напън беше и то в пълно безветрие, си мисля че по-безопасния вариант е на котва в залива. Но това не го пишеше в пилота.
Изкарах нощта на тръни. На сутринта отидохме на разходка до старата столица, която е на около 30 мин вървене пеша от града. Разположена е на върха на острова и гледките от там са зашеметяващи. Стари къщички, тесни улички , романтика. За съжаление пусто заради края на сезона.








По обяд на 06 октомври вдигнахме котва и се отправихме на изток към остров Кира Панагия.
Плавахме отново без вятър на мотор, като естествено влачихме трите въдици. За съжаление и този път риба не удари, въпреки откритите и дълбоките води.




Между Алонисос и Кира Панагия видяхме в далечината скачащи риби. Насочих лодката натам с надеждата за удар. Като наближихме видях скачащи над гладката водата паламуди. Заобиколихме джурума, но без удар. Рибите се скриваха и след малко пак заиграваха наблизо. Пробвахме дори минахме направо през поредния джурум, но без никакъв успех. Не се виждаше друга риба да ги гони нито паламудите да се хранят с ем. Просто си скачаха, рибешка му работа.

Отказахме се и продължихме към целта.

Кира Панагия малък остров без населени места и пристанища, част от морския резерват обитаван от тюлени и костенурки. Планувахме за първи път да нощуваме на котва в залив. Най подходящ за това е залива Планитис, представляващ естествено „пристанище” защитено от всякакви ветрове. Разположен в североизточната част на острова, залива има тесен скалист вход около 70-80м и вътре се разширява на два ръкава. Влизането и излизането е трудно дори опасно при силно североизточно време.



Обходихме залива и пуснахме котва на 7м дълбочина в южната част на залива. Проверих котвата дали е хванала добре със заден ход на 1500 оборота и се уверих, че лодката не мърда. Оттам нататък волна програма, някой се къпаха в морето, ние се разходихме с дингито до брега.






Вечерта си сготвихме уловените паламуди на фурна и отпразнувахме първата нощ на "открито" с бутилка първокласно шампанско.


Няма да забравя атмосферата през нощта в залива. Гробна тишина и отражението на звездите върху огледалната повърхност. Все едно плуваш в звезди...Никога не бяхме го виждали. Въпреки спокойното море, разпределихме вахти, да има човек в кокпита ако времето се промени.
Най-хубавото на този остров, е че телефоните нямат обхват, няма интернет дори радио не се хваща. Човек има нужда да се откъсне макар и за ден от света, да остане насаме с природата.
Всичко мина спокойно, само дето се успах и не успях да посреща изгрева. Последните прогнози, които проверявах предните дни, вещаеха за днес разваляне на времето с дъжд, гръмотевици и пориви на вятъра от 30 възела. По план трябваше да отидем до столицата гр. Скопелос, разположен от северната страна на едноименния остров. Чакаха ни 35 мили и аз бързах да тръгнем , за да можем да изпреварим до колкото успеем развалянето на времето. Към 8ч вдигнахме котва, при тихо, но облачно време. Плавахме на мотор с вдигнат грот. Влачехме отново трите въдици. Заобикаляйки южно Кира Панагия извадихме един по-добър паламуд. Не ми даваше мира мисълта, че нямаме удар на едра риба и затова реших да минем северно от Алонисос, където дълбочините рязко се увеличават. Така и направихме, тролихме на места където дълбочините показани на картата достигаха 1600м. И този път не удари нищо. Видяхме само два заспали на повърхността огромни делфина. Дори помислих, че са китове. Стояха неподвижно на повърхността и се чуваше само дишането им. Чак като ги наближихме се размърдаха и бавно ни разминаха. Отдалечени от сушата, повлачихме няколко часа, но решихме да поемаме към Скопелос, тъй като бяхме далеч, а времето напредваше. След обяд се появи вятър 15-20 възела и най-после изключихме мотора. Време беше да си припомним как плава на ветрила.



Влязохме в пристанището на гр. Скопелос в късния следобед . Имаше доста лодки, тъй като преди нас беше пристигнала флотилия от чартърни лодки и бяха заели почти всички места. Успях все пак да се наместя между две лодки с котва и кърма към кея. Пуснах около 60м верига, и вързахме лодката допълнително с шпрингове, застраховка за очакваните ветрове.На брега беше адски задушно и топло, явно дъжда идваше. Заредихме танковете с вода (плаща се с карти 5 евро). Разходихме се из градчето.











Вечеряхме в най-близката таверна, пълна с ветроходци от всякакви яхти. Вятъра се усили, стана поривист и заваля силен дъжд с гръмотевици. Времето ни принуди да си изпием вечерните питиета на закрито, в каюткомпанията на АNASSA, обмисляйки, кое място да посетим следващия ден.


Сутринта ни посрещна мрачна и дъждовна, но поне вятъра беше отслабнал. Решихме да плаваме посока Орей на о-в Евия, с резервен вариант Палио Трикери, ако плаването стане трудно поносимо за екипажа. Чакаха ни 9-10ч в морето и към 9ч вдигнахме котва. Никоя от другите лодки не беше отплавала, явно им беше твърде рано. Духаше източен вятър комбиниран с остатъчна вълна от нощната буря. С вдигнат грот на първи риф и цялата геноа подскачахме по вълните. В канала между Алонисос и Скопелос се получаваше отвратителна отразена вълна и в комбинация с насрещния вятър, бях принуден да запаля мотора. Излязохме от южната страна на о-в Скопелос , където вълните бяха по-големи, но поне попътни. Прибрахме геноата и вдигнахме целия грот, движехме се на фордевинт право по курса. Правих около 8 възела, но за миг се заблях и лодката направи спонтанен повород и грота изтрещя със страшна сила. Добре че нямаше хора на палубата иначе щяха да бъдат „отсервирани” в морето. Реших да не рискувам повече и смених курса на бакщак и лавирахме към о-в Евия. Вълната и дългия преход си казаха думата и част от екипажа им стана кофти, а другите изпозаспаха. В ранния след обяд вятъра отслабна и отново на мотор влязохме в канала между Евия и континента. През цялото време влачихме едната пръчка с воблер, другата с воблер и октоподчета, а третата със „жив” сафрид утежнен с 200г олово. В ръкава имахме удар отново на октоподчетата и Краси извади пълно чепаре със скумрии. Презаметна и веднага отново удариха няколко от същия размер. Зарадвахме се че отново ще ядем прясно уловена риба. Не сме си правили труда да се връщаме на мястото с пасажа, тъй като вече всички бяхме изморени.


В пристанището направих няколко кръгчета, но свободни места нямаше. Добре че един местен се размаха с ръце и ни показа, че можем да пристанем на място където аз не бих посмял тъй като всички мъртви котви бяха заети и аз трябваше да хвърля нашата върху тях. Престраших се щото беше около 6м дълбоко и ако нещо се оплете не е проблем да гмурна и да го оправя. Пуснах по далеч котвата и веригата легна върху другите.



Нямахме търпение с Краси да отидем да по хвърляме воблери. Покътерихме се по едни камънаци и хвърляхме от външната страна на кея, но без резултат. Преместих се от вътрешната страна и на трето хвърляне, тъкмо затворих бигела и нещо ми грабна воблера. След кратка борба и няколко пируета във въздуха грабнах с ръка този красавец.


Леферче към 1,5 - 2 кг, но с голямо сърце. Удари на любимото ми за Гърция едно 9см Страйк про. Веднага Митака уреди да ни приготвят рибата в близката таверна и да вечеряме на борда на открито.

До късно пийвахме узо, лафихме и се наслаждавахме на вкусния улов. На сутринта се разходихме из градчето, което на всички много ни хареса.




Беше време да тръгваме за да върнем лодката във Волос. Времето беше слънчево със слаб вятър. Повечето време карахме на мотор, но все пак успяхме малко и да ветроходстваме.





На връщане малко преди Волос, Краси хвана едно малко дорадо, което върна обратно и това беше. Едра риба отново не удари.


Швартовахме се на същото място, и предадохме лодката без проблеми. Изминахме 210 мили за 6 дни плаване, като почти всичките бяха на мотор с разход на гориво - 56 литра. Плаването мина изключително гладко и безпроблемно, без нито една напрегната ситуация. Успяхме да разгледаме много нови места и да нощуваме на котва, което със сигурност ще повторим. Имаме цяла зима да мислим къде ще плаваме догодина. За мое и на Краси голямо съжаление едра риба не успяхме да хванем, въпреки смея да твърдя че се подготвехме добре и се стараехме през цялото време. Дали не е сезона по това време, дали водата е още топла не знам, но местите рибари и те нямаха богат улов. Екипажа отново беше "6+", при маневрите и приставане почти не си говорихме, всеки си знаеше задълженията, което безкрайно ме улесняваше. Живот и здраве догодина пак...

[Венци- малкия]

От: С яхта около Спородите

Добре, че си ти, та да раздвижиш раздела

Много красиви места и страхотно приключение

[gadeff]

От: С яхта около Спородите

М'даа, по туй време с Геро си къпехме воблерите около Тасос...

Всичко ви е било както трябва, само едно не ми харесва...
Дето сте давали да ви готвят рибите по таверните.
То, ясно, че жените не го умеят.
Ама за мен приготвянето на рибата е половината удоволствие.
Та, догодина, ако ви трябва някой, дето не му става лошо от вълната и готви всичко морско/горско при всякакви условия, скачам в багажника

[Венци- малкия]

От: С яхта около Спородите

Няма къде да напалят огън. А да усмърдиш лодката, да нацапаш една камара тигани и т.н... не си заслужава.

[gadeff]

От: С яхта около Спородите

М, дааа абе не е лошо човек да се пробва...
По дивите плажове става, но за пристанищата няма как...

[NIKSD]

От: С яхта около Спородите

Какво е "подрулващо устройство"?

И ако може да препоръчам нещо- вместо да бичите котвеното стойки, пробвайте да качите iSailor на някой телефон, нагласете алармата за котва, и си легнете кротко.

Евала за репортажа!

[rosen_offroad]

От: С яхта около Спородите

Какво е "подрулващо устройство"?

Bow thruster - перка дето мести носа перпендикулярно на кила.

[NIKSD]

От: С яхта около Спородите

Хахаха, bow thruster! Така кажете бе, аз се счупих да се чудя какво ли са турили под самотно висящото перо на руля!

[spear]

От: С яхта около Спородите

Не е имало трофеи щото пак си пренебрегнал харпуна . Но сте се накефили на макс, поздравления!

[divein]

От: С яхта около Спородите

Всичко ви е било както трябва, само едно не ми харесва...
Дето сте давали да ви готвят рибите по таверните.

E така е ама не можахме да намерим никъде да продават барбекю, плюс това че беше вече и късно за готвене, варианта с таверната се получи идеален. Докато си пием узото ни изпекоха лефера, скумрията и изпържиха сафрида. И то за 10Е.

[divein]

От: С яхта около Спородите

И ако може да препоръчам нещо- вместо да бичите котвеното стойки, пробвайте да качите iSailor на някой телефон, нагласете алармата за котва, и си легнете кротко.

Определено ще го видя това приложение, щото е неудобно да се спи в кокпита.

[divein]

От: С яхта около Спородите

Не е имало трофеи щото пак си пренебрегнал харпуна . Но сте се накефили на макс, поздравления!

Юли, нарочно го взех този път с мен, но нещо не се съчетават с ветроходството. По 8ч бяхме в морето, я спрем в някой пясъчен залив за 1-2ч я не. Като спрем на пристанище вътре неможе да гмуркам,за да отида на някой нос, трябва да мъкна всичко на ръка. Просто не виждам как ще спрем някъде и няма да ме има поне 3-4 докато гмуркам. Не се получава, поне не и със жените.

[Венци- малкия]

От: С яхта около Спородите

Около Спорадите имеше и някакви морски паркове, та да нямате излишни главоболия.