Tweet
Привет на всички :-)
Радвам се , че осъществих още един дълго мечтан от мен преход в Рила и най-вече , че откъснах време от ежедневието си (все по-рядко ми се случва), за да публикувам снимките.
Ще съм по пестелил откъм впечатления и ще оставя снимките да говарят сами, макар да ми се иска да ги опиша още по-вълнуващо.
Всъщност, тук описвам две разходки обединени в една тема. Кръстих темата "Величава Рила и нейните съкровища", защото дори пред компютъра, преглеждайки отново и отново снимките, още настръхвам от удовлствие и възхита от заснетото. Фото обектите, върху които съм акцентирал наистина са съкровища - безценни, ослепително красиви и вълнуващи. Горд съм, че са български и принадлежат на всички нас.
Това са тези обекти, природни или архитектурни, пред които изправили се човек остава безмълвен: 7-те рилски езера, Урдините езера, Рилският манастир, язовир Калин, връх Мальовица и цялата околност около тях.
Вероятно сте забелязали напоследък накъде ме влече и самият факт, че имам вече няколко фотописа в района на язовир Калин, издават че съм опиенен от магията на това място. С всяка следваща разходка откривам още и още от тази магия и отпивам от красота на този район в Рила. Самият аз не знам, колко още изненади се крият там, но всеки път откривам нови за мен места, въпреки че вече съм обиколил голяма част от тази местност. Така, малко по-малко събирам пъзела. Излишно е да казвам за нескончаемия магнетизъм и очарование, които ме обземат всеки път, посещавайки района около язовир Калин.
За разлика от другите ми досегашни посещения, това бе интересно и запомнящо поради това, че изкачихме пътя към язовира в ранна утрин, още по тъмно. Тръгнахме с един приятел през нощта от София и дори стигайки град Рила в подножието на планината, беше още тъмно. Истинската красота ни чакаше горе, където утринното слънце изпълни с невероятна красота познатите места, представяйки ги в различна светлина казано и в пряк и преносен смисъл. Въпреки, че вече за седми път се качвам до яз. Калин, имам запланувани още две качвания в графата "to do" (да се направи...)
Едното искам да е с преспиване горе над язовира, включващо заснемането на залеза, нощни пейзажи и изгревът и второто качване да е пешком зимно време.
Относно сбъдната ми мечта, то става въпрос за изкачването на Отовишки рид над хижа Иван Вазов и мястото, откъдето се виждат 7-те рилски езера накуп. Да, виждал съм ги многократно на чужди снимки, заснети напълно професионално през всички сезони, но исках и аз да се кача, да имам собствени снимки и да кажа: Бях там!
В предни разходки съм стигал доста близо до това място и гледка, снимал съм езерата, включително Урдин циркус, но не ми стигнаха силите и времето, за да обиколя всичко. Затова продължавам да дерзая и мечтая. Подобрих няколкократно пешеходната си форма, така че да не ми е пречка и причина да не успея. Всяка нова разходка допълва предната и дава насоки за следващата. Това е магията!
Двете разходки от които ще видите снимки са направени в края месец август и септемри 2014.
Първо ще представя последната септемврисйката, която астрономически вече е през есента, а втора ще е по-ранната, която бе края на летния сезон.
Село Кочериново в подножието на Рила, пътят към Рилския манастир
Изкачваме тесния път към язовира в ранни зори
Къпините още не са напълно готови
Краят на септемри, есента чука на врата. Чакам я с голямо нетърпение :-)
Пътят...
Загатната палитра
Едно дърво над Вец-а събира погледите
Обожавам да снимам тези завои
Слънцето вече огрява билата около нас
Стената на язовир Калин
Отново пътят
Надничам бързо през близката "тераса"
Връх Малък Калин
Язовирът
Оставяме джипа на Винчето, нарамваме раниците, фотоапаратите и тръгваме по пътя надолу към пътеката посока хижа Иван Вазов. Часът е някъде около 8
Слънчевите лъчи пробиват облаците и загадъчно хвърлят светлина към огромните дерете - Голяма и Малка Мокрица
Красиво
Пътят слизащ до стената на язовир Карагьол.
И самият Карагьол огрян от утринното слънце
Зелена мистика
Въх.......
Едно от Калините езера на фона на връх Малък Калин.
Наближаваме бързо хижата, която благодарение на слънчевия констраст се откроява страхотно.
Ридът над Хижата е Отивишки, заедно с едноименния връх. Някъде посредата се отваря неповторимата гледка към 7-те рилски езера.
Невероятно мек и приятен цвят има тревата през тази част на годината. Полу жълта, полу зелена. Страхотна!
Вече сме в непосредствена близост до хижата.
Ранно есенна идилия. Спокойствие и красота.
Перфектно изглеждащи коне допълват гледките
Голям и Малък Калин, върхове красавци.
Без да следваме пътеката над хижата, хванахме право нагоре, за да спестим време. По трудно е, но доста по-пряко.
Това огромно дере е наречено Голяма Мокрица или Пазар дере. Изпълнено е от стотици водни басейни, ручеи, мочурляци и реки. Напълно оправдава названието си.
Цветове
Все по-високо, все по-красиво....
Вече сме на билото, засичайки билната пътека по рида.
Отляво ни се пада връх Скалица 2666м.
под нас е Отовишко езеро....
а пътеката, която хванахме е надясно към Отовишки (Отовица) връх 2696м.
Назад се виждат Винчето, пътят слизащ до язвовир Карагьол.
В далечината забелязвам красиви гледки. Максимален зуум.
Огромни пространства от страната на 7-те рилски езера
Облаците се шегуваха с нас :-)
Мислехме си, как точно ще стигнем до гледката и те ще ни я закрият, но не стана така
Наближаваме. Вече се вижда "Окото", 6-тото езеро.
Голяма Мокрица все си е така голяма
Най после бленувания момент.
Засякохме малко данни за пътя ни дотук. Считано от Винчето, пешком, през хижата и право нагоре над нея до билото и мястото на гледката:
около 3 часа времетраене , 7.8км разтояние, средна скорост: 2.8км/ч
Невероятно място!
С моя обектив едвам ги побирам и седемте в един кадър
"Бъбрека"
Лъки, моят верен кучешки приятел (от малък е по планините с мен) също се радва на гледките
Приятелчето ме щрапна за спомен с неговия Canon и с широкоъгълния обектив.
Радвам се , че осъществих още един дълго мечтан от мен преход в Рила и най-вече , че откъснах време от ежедневието си (все по-рядко ми се случва), за да публикувам снимките.
Ще съм по пестелил откъм впечатления и ще оставя снимките да говарят сами, макар да ми се иска да ги опиша още по-вълнуващо.
Всъщност, тук описвам две разходки обединени в една тема. Кръстих темата "Величава Рила и нейните съкровища", защото дори пред компютъра, преглеждайки отново и отново снимките, още настръхвам от удовлствие и възхита от заснетото. Фото обектите, върху които съм акцентирал наистина са съкровища - безценни, ослепително красиви и вълнуващи. Горд съм, че са български и принадлежат на всички нас.
Това са тези обекти, природни или архитектурни, пред които изправили се човек остава безмълвен: 7-те рилски езера, Урдините езера, Рилският манастир, язовир Калин, връх Мальовица и цялата околност около тях.
Вероятно сте забелязали напоследък накъде ме влече и самият факт, че имам вече няколко фотописа в района на язовир Калин, издават че съм опиенен от магията на това място. С всяка следваща разходка откривам още и още от тази магия и отпивам от красота на този район в Рила. Самият аз не знам, колко още изненади се крият там, но всеки път откривам нови за мен места, въпреки че вече съм обиколил голяма част от тази местност. Така, малко по-малко събирам пъзела. Излишно е да казвам за нескончаемия магнетизъм и очарование, които ме обземат всеки път, посещавайки района около язовир Калин.
За разлика от другите ми досегашни посещения, това бе интересно и запомнящо поради това, че изкачихме пътя към язовира в ранна утрин, още по тъмно. Тръгнахме с един приятел през нощта от София и дори стигайки град Рила в подножието на планината, беше още тъмно. Истинската красота ни чакаше горе, където утринното слънце изпълни с невероятна красота познатите места, представяйки ги в различна светлина казано и в пряк и преносен смисъл. Въпреки, че вече за седми път се качвам до яз. Калин, имам запланувани още две качвания в графата "to do" (да се направи...)
Едното искам да е с преспиване горе над язовира, включващо заснемането на залеза, нощни пейзажи и изгревът и второто качване да е пешком зимно време.
Относно сбъдната ми мечта, то става въпрос за изкачването на Отовишки рид над хижа Иван Вазов и мястото, откъдето се виждат 7-те рилски езера накуп. Да, виждал съм ги многократно на чужди снимки, заснети напълно професионално през всички сезони, но исках и аз да се кача, да имам собствени снимки и да кажа: Бях там!
В предни разходки съм стигал доста близо до това място и гледка, снимал съм езерата, включително Урдин циркус, но не ми стигнаха силите и времето, за да обиколя всичко. Затова продължавам да дерзая и мечтая. Подобрих няколкократно пешеходната си форма, така че да не ми е пречка и причина да не успея. Всяка нова разходка допълва предната и дава насоки за следващата. Това е магията!
Двете разходки от които ще видите снимки са направени в края месец август и септемри 2014.
Първо ще представя последната септемврисйката, която астрономически вече е през есента, а втора ще е по-ранната, която бе края на летния сезон.
Село Кочериново в подножието на Рила, пътят към Рилския манастир
Изкачваме тесния път към язовира в ранни зори
Къпините още не са напълно готови
Краят на септемри, есента чука на врата. Чакам я с голямо нетърпение :-)
Пътят...
Загатната палитра
Едно дърво над Вец-а събира погледите
Обожавам да снимам тези завои
Слънцето вече огрява билата около нас
Стената на язовир Калин
Отново пътят
Надничам бързо през близката "тераса"
Връх Малък Калин
Язовирът
Оставяме джипа на Винчето, нарамваме раниците, фотоапаратите и тръгваме по пътя надолу към пътеката посока хижа Иван Вазов. Часът е някъде около 8
Слънчевите лъчи пробиват облаците и загадъчно хвърлят светлина към огромните дерете - Голяма и Малка Мокрица
Красиво
Пътят слизащ до стената на язовир Карагьол.
И самият Карагьол огрян от утринното слънце
Зелена мистика
Въх.......
Едно от Калините езера на фона на връх Малък Калин.
Наближаваме бързо хижата, която благодарение на слънчевия констраст се откроява страхотно.
Ридът над Хижата е Отивишки, заедно с едноименния връх. Някъде посредата се отваря неповторимата гледка към 7-те рилски езера.
Невероятно мек и приятен цвят има тревата през тази част на годината. Полу жълта, полу зелена. Страхотна!
Вече сме в непосредствена близост до хижата.
Ранно есенна идилия. Спокойствие и красота.
Перфектно изглеждащи коне допълват гледките
Голям и Малък Калин, върхове красавци.
Без да следваме пътеката над хижата, хванахме право нагоре, за да спестим време. По трудно е, но доста по-пряко.
Това огромно дере е наречено Голяма Мокрица или Пазар дере. Изпълнено е от стотици водни басейни, ручеи, мочурляци и реки. Напълно оправдава названието си.
Цветове
Все по-високо, все по-красиво....
Вече сме на билото, засичайки билната пътека по рида.
Отляво ни се пада връх Скалица 2666м.
под нас е Отовишко езеро....
а пътеката, която хванахме е надясно към Отовишки (Отовица) връх 2696м.
Назад се виждат Винчето, пътят слизащ до язвовир Карагьол.
В далечината забелязвам красиви гледки. Максимален зуум.
Огромни пространства от страната на 7-те рилски езера
Облаците се шегуваха с нас :-)
Мислехме си, как точно ще стигнем до гледката и те ще ни я закрият, но не стана така
Наближаваме. Вече се вижда "Окото", 6-тото езеро.
Голяма Мокрица все си е така голяма
Най после бленувания момент.
Засякохме малко данни за пътя ни дотук. Считано от Винчето, пешком, през хижата и право нагоре над нея до билото и мястото на гледката:
около 3 часа времетраене , 7.8км разтояние, средна скорост: 2.8км/ч
Невероятно място!
С моя обектив едвам ги побирам и седемте в един кадър
"Бъбрека"
Лъки, моят верен кучешки приятел (от малък е по планините с мен) също се радва на гледките
Приятелчето ме щрапна за спомен с неговия Canon и с широкоъгълния обектив.
...не си сбъркал че си отишъл до " партизанското " село Падала.
Жокер - около 2600 метра е.
Коментар