Това пътуване беше планувано за през месец май, но поради наводненията и затворените пътища в Сърбия и Хърватия го отложихме за август.
15 август 2014
Тръгнахме от София по-рано в 07.00 ч. с идеята, че евентуално можем да стигнем вечерта до Плитвички езера(930 км) и да нощуваме в някий от къмпингите там. Резервния вариант, ако има много чакане по пътищата заради пътуващите турци към западна Европа беше да стигнем до Загреб (800 км) и да спим в къмпинг Plitvice до околовръстното шосе.
На границата със Сърбия нямаше коли и минахме бързо, изненадата дойде като пристигнахме на хърватската граница. Опашка от 5 км и чакане от 6 ч за да влезем пак в ЕС. Добре е че в един кемпер винаги можеш да намериш какво да правиш за да ти минава времето – прередихме багажа който сутринта набързо бяхме натоварили, готвихме и хапнахме, гледахме филми и т.н.
Придвижването до Загреб след това беше в добро темпо въпреки натовареното движение и чакането на тола за плащане на магистралата. Пренощувахме в къмпинга и на сутринта на 16 августтръгнахме за Плитвички езера(130 км). За тези които още не са ходили там е най-красивият Хърватски национален парк и един от най - красивите паркове в света.
Представлява комплекс от 16 красиви, малки и големи кристални синьо-зелени езера, които преливат едно в друго чрез пенести водоскоци и водопади. Наред с езерата, в непосредствена близост до каскадите, са направени малки горски пътеки и дървени мостове, а с лодка се прекосява най-голямото езеро Koзяk.
Плитвички езера благодарение на своята красота, е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световно природно наследство.
След добрата разходка след тази природна красота продължихме към къмпинг Medveja – около 9 км отОпатия, на 3 км след Ловран.
След като видяхме колко е натоварено движението по магистралите и по-колко се чака за плащане по толовете,( а и по радиото постоянно даваха актуална информация по колко км са опашките на изходите на различните магистрали), сложих отметката на навигацията да избягва платените пътища и тръгнахме по добре поддържаните междуселски пътчета. Така можехме да се насладим и на други прекрасни гледки, но все пак не успяхме напълно да избягаме от трафика на „милионите“ туристи нападнали Хърватия през август и след като излязохме на крайбрежния път преди Нови Винодолски трябваше да почакаме на 7 км опашка час и половина за да преминем през един сфетовар, може би единствения в това населено място.
Все пак след като заобиколихме Риека пристигнахме в къмпинга в 21:30.
15 август 2014
Тръгнахме от София по-рано в 07.00 ч. с идеята, че евентуално можем да стигнем вечерта до Плитвички езера(930 км) и да нощуваме в някий от къмпингите там. Резервния вариант, ако има много чакане по пътищата заради пътуващите турци към западна Европа беше да стигнем до Загреб (800 км) и да спим в къмпинг Plitvice до околовръстното шосе.
На границата със Сърбия нямаше коли и минахме бързо, изненадата дойде като пристигнахме на хърватската граница. Опашка от 5 км и чакане от 6 ч за да влезем пак в ЕС. Добре е че в един кемпер винаги можеш да намериш какво да правиш за да ти минава времето – прередихме багажа който сутринта набързо бяхме натоварили, готвихме и хапнахме, гледахме филми и т.н.
Придвижването до Загреб след това беше в добро темпо въпреки натовареното движение и чакането на тола за плащане на магистралата. Пренощувахме в къмпинга и на сутринта на 16 августтръгнахме за Плитвички езера(130 км). За тези които още не са ходили там е най-красивият Хърватски национален парк и един от най - красивите паркове в света.
Представлява комплекс от 16 красиви, малки и големи кристални синьо-зелени езера, които преливат едно в друго чрез пенести водоскоци и водопади. Наред с езерата, в непосредствена близост до каскадите, са направени малки горски пътеки и дървени мостове, а с лодка се прекосява най-голямото езеро Koзяk.
Плитвички езера благодарение на своята красота, е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световно природно наследство.
След добрата разходка след тази природна красота продължихме към къмпинг Medveja – около 9 км отОпатия, на 3 км след Ловран.
След като видяхме колко е натоварено движението по магистралите и по-колко се чака за плащане по толовете,( а и по радиото постоянно даваха актуална информация по колко км са опашките на изходите на различните магистрали), сложих отметката на навигацията да избягва платените пътища и тръгнахме по добре поддържаните междуселски пътчета. Така можехме да се насладим и на други прекрасни гледки, но все пак не успяхме напълно да избягаме от трафика на „милионите“ туристи нападнали Хърватия през август и след като излязохме на крайбрежния път преди Нови Винодолски трябваше да почакаме на 7 км опашка час и половина за да преминем през един сфетовар, може би единствения в това населено място.
Все пак след като заобиколихме Риека пристигнахме в къмпинга в 21:30.
Коментар