Arctic Norway 2014

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

24.08.2014 Lofoten



Николай е станал значително преди мен, кафето е топло в кафеварката, а гледката – както може да предположите – умопомрачителна; не стига това, ми излизайки от “бунгалото” се озовавам в компанията на тези три разкошни пернати създания:



следва затвърждаване на искрената ми любов и интерес към пернатите, а тези три конкретно нямаха абсолютно нищо против близостта на обектива ми















от паркингчето, на което спахме, правим повторно посещение до Nusfjord, който стигнахме снощи по тъмно; за целта трябва да прехвърлим зъберите и да се озовем от другата страна на все по-стесняващия се “полу-”остров Lofoten, чийто край неизбежно наближаваме









(това е едно от многото сладководни езерца, на един метър над които снощи се носеше призрачната мъгла по залез…)

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

и самият Nusfjord – петнайсетина рибарски къщури, скупчени една до друга на малкото равна (даааа бе!!) земя, сгушила се между водите на фиорда и стръмните отвеси на бреговете му; място няма – туку след входа на селцето, на малко по-височко, на, вероятно, единственото свободно местенце хората са спретнали малко паркингче за такива като нас; нататък път няма, а още по-малко място за коли на любопитни туристи



















за тези наколни къщета поспорихме известно време дали са за постоянно обитаване или са по-скоро вили… не мисля, че има адекватен начин да разрешим спора, но е факт, че са нови, наколни и, разбира се, червени!

в гърлото на фиорда има ферма за риба (треска вероятно, видях я да скача между обръчите…) и отгоре й са се настанили ей тия готованци, за които нямам ни най-малка идея от кое семейство са…. (приемат се професионални мнения)

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

връщаме се на главния път и буквално един завой след плажа, на който спахме снощи, попадаме на друг, още по-голям и лъже-тропически







(мхм! това е моя милост - благодарение на iphone; не че съм фен - но Николай снима, откакто притежава това чудо на техниката, побиращо се в джоба му...)

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

в желанието си да отдалечим максимално момента, в който земята под краката ни просто ще свърши и ще трябва да се натоварим на ферибот за Norway mainland, свървваме по всяка отбивка на пътя – той, пътя, и без това е само един, а отбивките – общо 2… едната стига до селцето Sund, което на общо трийсетте си калпака население има цял 1 брой музей – на техниката! или иначе казано – на всички видове ДВГ, които могат да бъдат монтирани на плавателно средство; а където има двигатели – има и такива, които да ги поправят… този конкретно е си е жив Металург – толкова далече от всичко и всички, като ти се скъса витлото по средата на зимата – единствения начин е да си направиш сам ново, от каквото има…







рискувайки да кажа някоя глупост – като че ли на горната снимка, в долния ляв ъгъл, в кадър е влязъл и колянов вал от някое такова корабно ДВГ, вече пенсионирано…









малко преди A (изписва се A с кръгче отгоре, ама се чете O – старонорвежки му работи…) преминаваме през пътностроително мероприятие, което просто няма как да не отбележа! пък и в този пътепис като че ли има твърде малко модерна архитектура (или архитектура изобщо), да не кажа никаква…





това горе са железца за натягане, тъничките като струни колонки от пред (колкото се може по-тънки, че да не ти възпрепядстват гледката…) са поцинкована стомана (представете си каква поцинковка е това, да издържи на температурните амплитуди и соления влажен вятър зимата)









единствената снимка на сушаща се риба – всички дървени ракове бяха вече празни; на тази обаче, не се суши риба – а рибешки глави! малко след нея стигаме до местата, където прибират реколтата







на Lofoten, за разлика от голяма част от континентална Норвегия, няма нито земеделие, нито скотовъдство – просто няма къде; има само риба…

какво правят със сушените рибешки глави – мога само да предполагам; някъде чух, че навремето са наторявали земите си със смляни сушени рибешки остатъци…

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

предпоследното населено място – Reine













къщурките стъпват на камъните под тях ей така:







фериботчето, на което се товарим, му трябват няколко часа, докато обиколи няколко населени острови по пътя и ни закара до град Bodo; пристигаме по тъмно…





следва...

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

и картата на деня, на която се вижда колко никак не ни се е тръгвало...

[acid rain]

От: Arctic Norway 2014

брависима!!!

[drago varvar]

От: Arctic Norway 2014

Давайте още,защо спряхте на това фери

[Джори]

От: Arctic Norway 2014

Прекрасно пътешествие с което ми представяте северни красоти с чудесните снимки.

[bgrali]

От: Arctic Norway 2014

Искрено ви завиждам за това, което сте видели и преживяли.
С пътеписа и снимките и ние можем да се докоснем до тази невероятно красива северна земя.
Благодаря за споделеното.

[Александър Вълков - Outback]

От: Arctic Norway 2014

За мен това е най-допълващата ме разходка, на място което чувствам като свое. Една мечта, която се надявам да докосна лично скоро. Благодаря Ви че ме пренесохте там.....Страхотно сте изкарали.

П.П. Ако може малко инфо и за логистичната страна - кемпер, рентал цени, локации ще съм много благодарен.

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

25.08.2014 Bodo – Hamaroy – …

Норвегия си е Норвегия по всичките си 3500 км крайбрежие, от Oslo та до Kirkenes… може би не толкова драматична на места, по-торфеста на други, ледникова на трети …
от Bodo потегляме на север

















по пътя имаме само едно набелязяно място за спиране – малко селце на име Hamaroy, в което преди 5 години норвежците издигнаха музей на един от националните си герои – Knut Hamsun; ние идваме заради музея (който, разбира се, беше затворен), но това е една добра причина да се запознаем и с националния герой…

музеят е дело на Steven Holl (не-норвежец) и след доста дълги дебати, в крайна сметка, отваря врати 2009 г. за 150 години от рождението на Knut Hamsun.














всъшност великият норвежец, носител на Нобелова награда за литература, е роден в Lom – населено място, намиращо се далеч на юг, на трасето на един от най-красивите пътища на Норвегия – national tourist route 55; толкова далеч на север го е отвела бедността на семейството му и някъде към 16 годишна възраст той избягва и отново се връща в Lom.

историята му в рамките на норвежката народопсихология е доста странна и противоречива, защото, макар да е смятан за един от най-влиятелните писатели за последните 100 години, след края на втората световна война той е осъден за държавна измяна от Норвежката държава, поради политическите му убеждения…

най-мразения и най-обичания

доста странен е факта, че цялото творчество (10 тома) на Knut Hamsun е преведено и издадено на български през далечната 1929 г; следващото му издаване, при това на едва три от романите му, е чак след промените и сега те почти не могат да бъдат намерени, освен в антикварните книжарници.

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014



продължаваме почти безцелно на север, към Tromso



















































следва

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

[g.milusheva]

От: Arctic Norway 2014

26.08.2014 back to Tromso

остава ни съвсем малко до момента, в който трябва да се разделим с къщичката на 4 колела, която услужливо ни приютяваше и разхождаше из северна Норвегия; тази раздяла – с Норвегия, е мъчителен процес и фактът, че не ни се случва за първи път, не я прави по-лесна за преглъщане; шляем се без посока, просто за да опазим за по-дълго усещането за… мир? не. не знам за какво.





калината на горната снимка е многоуважавано дръвче и може да се види, целенасочено садено, почти навсякъде около къщите; червените й цветове изглеждат изумително пъстро на фона на зелено-оранжевата листна маса на наближаващата есен; а толкова на север – есента определено витае във въздуха в края на август.





измежду многото горски плодове, повечето от които познати и в бг, този беше най-странния – ако някой го припознае – моля за информация



норвежците рибарстват; много; навсякъде









докато безцелно обикаляме наоколо, се гмурваме в ниските облаци и слънцето бавно започва да занича на запад









замръкваме в Трьомсо, за да можем на сутринта да хванем първия от трите ни дълги полета към дома.



общата дължина на трака ни за тези 6 дни е едва 2000 км;

2000 км, изпълнени с неподправена северна магия, невероятно не-норвежко безоблачно време и никакъв дъжд;

2000 км, които бих пожелала всекиму.