До морето и назад

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

И кво?
То май при нас май утрото се познава от вечерта!
"Бай Вълчооо, мокро, А?!
Жорка /Донечки/, тук малко не се справях с лява степенка,дясна степенка и яко газ, а по скоро си припявах една любима песен от предните пътешествия:
"Буксувай на място, айде пълна ГАЗЗЗЗ!

стЪпенка, Стойчо, стЪпенка.
Поправи го преди някой остроумен да ти каже, че не играят степ , ако се сещаш .....

Само ако знаеше какво те чака на другия ден ........ капчица нямаше да близнеш!
Ако остане време ще пусна и следващия етап!
Айде сега, да смУчеме, че е обяд вече

[100U]

От: До морето и назад

стЪпенка, Стойчо, стЪпенка.
Поправи го преди някой остроумен да ти каже, че не играят степ , ако се сещаш .....

Само ако знаеше какво те чака на другия ден ........ капчица нямаше да близнеш!
Ако остане време ще пусна и следващия етап!
Айде сега, да смУчеме, че е обяд вече

"Степ бай степ" ...............не ги разбираш ти тези работи, но има време да се научиш
Айде да СМУКНЕМ,пък може и да ти дойде музата за следващата част!

[Chinela]

От: До морето и назад

Момчета, не пускайте всичко на куп, че после няма какво да четем цяла зима.
И утре е ден, че и после пак, накрая цензурираните кадри, после преговор и .....Коледата дошла.

[s_s1]

От: До морето и назад

Мдааа... Правилно. Чак тази сутрин попаднах на тази тема и от сутринта до сега се хиля, като я чета. Сринахте ми работното ежедневие с Вашия разказ.

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Момчета, не пускайте всичко на куп, че после няма какво да четем цяла зима.
И утре е ден, че и после пак, накрая цензурираните кадри, после преговор и .....Коледата дошла.

Бързам, защото 100Ю вече започна да изтрезнява и ще бера ядове като се осъзнае, че всички се смеем на негов гръб

А по Коледа ако няма какво да правиш, обади се. Стоян ще ти изготви програма.

>>>

Ден 6

Ако знаехме само какво ни чака, щяхме да си хванем автобуса. Да споменавам, че вали-няма нужда. Това за нас вече e ежедневие.
След като вчера се изложихме и не успяхме да стигнем заветната цел, днес сме твърдо решени да се докопаем до Троян. Бърза закусчица и по моторите


Яд ме е, че стотици невероятни гледки останаха скрити в мъглата. Мрачно, потискащо време


Някъде над Жеравна


Тук тракът ни води по една хубава кръшна пътечка. Направи ми впечатление, че на места е прекалено тясна за АТВ ама си викам, никога не съм имал такава машина, а и съм си аматьор-разходкаджия, какво пък ми разбира главата от атв-та и техните възможности








Разчитаме само и единствено на навигацията. Няма никаква видимост, на места следите на моторите се губят в тревата или локвите


Поне е забавно




Намъкнахме се в една букова гора


с интересни препятствия




много приятно. Направо виждам как ще прекараме бая време тука


Колкото и да съм смотан, все ми се струва, че не може да се мине „безпроблемно“ тук с атв. Ама и този път реших, че опитът ми не е достатъчен
Пак имаме възможност за избор:
назад към

Или напред към


Очевидно тези дървета не са тук от вчера. Явно е, че трасето на състезанието е заобикаляло тези бариери. Реките течащи по склоновете обаче са заличили отпечатъците. Не си струва да пренасяме моторите, защото тези повалени букове са през 20 метра. Вече се усъмних, че този трак май не е за атв-та, а си е баш за ендуро. Просто не сме се разбрали нещо.... Както и да е, вече сме тук нямаме и никакво намерение да се връщаме. Смело и напред


Ами така е! Който смуче до никое време, на другия ден му е кофти и друг му кара мотора


Като състезател по горско ориентиране е така. С бусолата в ръка, имаш чувството, че ще побегне ей сега


Тука пак се предоверих на навигацията и тръгнах да подсичам падналите дървета отдолу

Не ми беше необходимо много време за да установя, че с пистовите гуми доста трудно ще се върна обратно


Лошото е, че и Стоян смъкна неговия мотор долу. Сега се налага да изкараме и двата мотора отново на пътеката и да атакуваме отгоре. Минавам пръв за да проуча. Забих се някъде към билото, та едва намерих обратния път, след като видях, че горе няма нищо. Естествено, накрая намерих нишата на колегите преди нас и заобиколих гадния участък. Сега следва нещо още по-гадно-връщането назад пеша. Отивам да търся Стойчо.





А! Ето го и него, но защо ли е без мотор и къде ли е той?


„Да ти е*а и мотора, да ти е*а и скаридите!“ Мърмори си под носа, а аз не смея да го бъзикам, че току виж съм си загубил някое зъбе


Стояне, къде ти е моторът?

„Някъде назад. Ако искаш иди го вземи, аз продължавам пеша.“
Как ще зарежем толкова вярна машина насред гората!? Докато си почива Стоян, аз рипнах като младо сърне и докарах мотора му при моя.
Вече той поема руля


Дано не загинем като бунтовници тука


ЕЕЕЕ, видя му се колая






Тая поляна ни се видя като оазис в пустиня. Дъждът не спира, но това не означава, че не си пресушихме хидраторите на тая пътека. Смукам маркуча като бебешка залъгалка-нищо не пуска.



Не е належащо да го споделям, ама за протокола:
В скритите от тревата коловози, изтърканата гума на 100Ю поднесе и той направи странен пирует. Понечих да бръкна за апарата, но чух, че извика „Крака, крака!“ и разбрах, че не е шега. Оплетен в задната вилка и натиснат от мотора. Горкия крак, за втори път се опитва да го строши, но без успех.
Каза, че го боли, но го движи и ще продължим.

Запътили сме се към прохода Вратник. Пак загубихме много време, пак по тъмно ще се кара




Зловещо




Малко преди да излезем на прохода съзирам някаква група хора, някои от които бяха облечени в зелени сигнални жилетки. Като се приближихме още малко видях и че пътят е заграден с ленти. Викам си „Айде ... акция на горските или полиция.“ За части от секундата огледах алтернативните пътища, а такива имаше. Сетих се обаче, че няма какво да ме притеснява. Нито карам булдозер, нито имам резачка, нито пък нося пушка. Ние само си смУчеме, спим до изтрезняване и пак си караме за да стигнем до мястото, където ще се насмУчемЕ.
Оказва се, че това не са никакви полицаи, никакви горски. По-лошо е. Съдии на рали Сливен.


Айдеееее, откарахме вечерта тука. Без да искаме попаднахме на трасето на състезанието и трябва да изчакаме всички да финишират. Друг начин няма! Лелеее, побеснях. Преди години бях луд на тема рали, сега пак го харесвам този спорт, ама трябваше ли баш сега да се озовем на това място и по това време.
Стоян вика: „Като не ни пускате да си вървим, давайте нещо за смУчене!“
Времето, което трябваше да чакаме по техните думи бе между 2 часа-2 часа и половина. Аз започнах да се занимавам с нещо докато стартиря първия




Вече се присламчва постепенно към трапезата


Минаха нулите, дойде време и за състезателите


Стоян проявява невероятен интерес към състезанието



Чакахме два часа за да приключи първия манш. Стана към 16.00ч. Съдията ни препоръча да не рискуваме да вървим към Твърдишкия проход, защото ще затварят и него. Мамка му! Какво ще правим пък сега!? Планът е сления: пускаме се някъде в ниското по пътя, заобикаляме и се качваме на Прохода на Републиката от където ще стъпим на трака. Междувременно се чуваме с групата от Троян, които ни убеждават да не тръгваме към Шипка, защото е много късно, а над Троян вече се е разразила буря.
Много кофти ми стана. Осъзнавам, че днешния ден е провал и ни очакват 150 километра асфалт. От друга страна времето е отвратително, гумите пикливи, а маршрутът с неизвестна трудност.
Припомням си условието, което си поставихме в началото на пътуването „ Не правим нищо задължително и на всяка цена“ и склоних да се откажа от този етап. Геройствата не са ни в стила. Не, че щяхме да умрем, но и не ми се спи насред гората в гръмотевична буря.
От гр. Гурково поемаме по Подбалканския, като сме отправили молба за асистенция към приятел от Троян. Развалихме му съботното каране и ще не ще се прибира в тях за да си остави мотора, да вземе колата с платформата и да ни пресрещне някъде по пътя.
Поглеждайки от Подбалкана към билото на планината виждах бели пенливи потоци там където никога преди това не бях виждал, дори в дъждовно време. И давайки си сметка какво сме си спестили бях доволен, че взехме това решение.
Тук е моментът да спомена, че за 6 дни и над хиляда и кусур километра из джендемите не се бяхме излагали на риск, както за тези 150-тина километра асфалт. Тъкмо бяхме стъпили на пътя и един хомосексуалист в насрещното, престъпи непрекъснатата линия и навлезе в нашето платно за да изпревари, като ни заби в мантинелата. От нас видя два съседни на показалеца пръста, но не бяха палци.
Малко след това, от второстепенен път, без да се съобрази с нас и скоростта ни от около 80 километра, изскочи един образ и отне предимството на Стоян, като ударът се размина буквално на 3-4 метра. Приканихме няколко пъти шофьорът на бялото раздрънкано и изгнило (обаче) БМВ да спре, но той не пожела.
Няма нещо по-ужасно за мен от това да карам мотор по един път заедно с автомобили и плиткоумни водачи.

На една чешма край пътя


Гумите ни не струват и 20 стотинки


Пихме водичка, хапнахме някоя вафла и продължаваме към Кърнаре.
Малко преди това, едно пежо ни присветна с фарове-край с карането за този ден.
Посрещаме го като Месия


Без много да се мотаем качваме кенгурата на ремаркето



Те ги качват, де. Аз се крия зад обектива

Доволен, предоволен. Вижте в планината какво се случва


Разхвърля се нашия и потегляме


Въпрос с повишена трудност за аудиторията:
Какви мисли блуждаят в главата на този хубавец:
А/ При каква температура се топи желязото?
Б/ Кое е най-дълбокото езеро в света?
В/ Каква салатка да си избере за мезе с бутилката ракийчица, която ще гаврътне, само веднъж да се докопа до сервитьора?


Качваме Кърнаре-Троян


Времето си е е*а*о мамата

Ама ние сме на сухо и топло

Пристигнахме в града при момчетата, които трябваше да карат с нас, само да не бяхме закъснели с един ден. Те са готови да си тръгват, чакат ни само да ни кажат здрасти и чао

Взехме си довиждане и те отпрашиха към Нови Искър, а ние с местните останахме за да измием малко моторетките


Получихме пълен съпорт-прибиране на моторите в гараж, закарване до хотела, предоставяне на облекло за галавечерята, вземане от хотела, каране в кръчмата, после връщане до хотела. Да си помисли човек, че са дошли шампиони от Ерзберг, а не от смУкачите турист ендуро тийм.

Оставям на вашето въображение да си представите в кръчмата с какво се занимавахме!

[s_s1]

От: До морето и назад

Снимките вече заради времето не са много качествени, но разказа е уникален. Благодаря.

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Снимките вече заради времето не са много качествени, но разказа е уникален. Благодаря.

Снимките не само заради времето не са читави, а и защото ме мързи да ги обработвам една по една и ги свалям от Фейсбук. Иначе догодина щях да ги публикувам

[100U]

От: До морето и назад

Емиии.....
То след тези описания, които за поредна година получавам от моя другар, няма
за какво да се опитвам да се оправдавам. Иди и докажи както се казва,че нямаш дъщеря .......
Радостното в случая е, че и той показва принадлежност към "СМУКАЧИТЕ ТУРИСТ ЕНДУРО ТИЙМ"
и всъщност си е направо признание.
Ха тогава да сме живи и здрави!
.....и по едно за новото име на нашия скромен отбор!

[NGK]

От: До морето и назад

Ей момчета, ма много добре се кара с вас . Ще чакам с нетърпение ПАК да покараме.

[LightOfJah]

От: До морето и назад

Ей момчета, ма много добре се кара с вас . Ще чакам с нетърпение ПАК да покараме.

Ха-ха, ма вярно е така . И аз добре си покарах .

[fanfan]

От: До морето и назад

Евгени, е тез падналите буки до Котел като ги видях отново и направо ми омекнаха капачките.Такъв зор с рязане и носене (прехвърляне)на мотори през дървета скоро не бях виждал и цялата хамалогия на края на 230 км преход,на дали има и 3 км от крайната цел( Котел) от 19 и 30 до 22 и 30 в проливен дъжд с гръмотевици отгоре направо се бяхме предали ето снимки от следващия ден .Оставихме един КТМ с скъсана верига да спи там.

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Евгени, е тез падналите буки до Котел като ги видях отново и направо ми омекнаха капачките.Такъв зор с рязане и носене (прехвърляне)на мотори през дървета скоро не бях виждал и цялата хамалогия на края на 230 км преход,на дали има и 3 км от крайната цел( Котел) от 19 и 30 до 22 и 30 в проливен дъжд с гръмотевици отгоре направо се бяхме предали ето снимки от следващия ден .Оставихме един КТМ с скъсана верига да спи там.

Хаха, значи не само защото сме разходкаджии сме брали ядове там.
Ши*аните раници по 12-13 кила на гърба (на Стойчо е повече, че носеше и гориво в стъклена бутилка) и изтърканите гуми ни забавиха толкова.То затова го има наш 100Ю на снимките как крачи по пътеката с две раници на него. Иначе не било чак такава философия, след хубав оглед, още преди първото паднало дърво, биеш право нагоре по хълма, караш успоредно на пътеката и се спускаш на чистото. Ама па как се хвърля чужд мотор там .... само аз си знам
Пробвахме и отдолу ама там се крие негърския
Вие сте били по тъмно,в дъжд и в края на деня, което е било много кофти за оня участък.
Ние бяхме с пресни сили

[100U]

От: До морето и назад

Абе и нататък не беше толкова чисто ама айде!
Опаааааа!
А какво си хвърлял там казваш?
А аз раницата ти ще нося а?
Така няма да се разберем!
Довечера първата от теб!

[RoadBoy]

От: До морето и назад

Ужасно съжалявам, че се разделих с ендурото
Ще се самонакажа с кърфици под ноктите, заливане с вряла вода и слушане на чалга


Браво момчета... въпреки, че Тор е бил нещо сърдит вярвам, че сте си искарали добре. Такива моменти се помнят

[suzuki team]

От: До морето и назад

Хаха, значи не само защото сме разходкаджии сме брали ядове там.
Ши*аните раници по 12-13 кила на гърба (на Стойчо е повече, че носеше и гориво в стъклена бутилка) и изтърканите гуми ни забавиха толкова.То затова го има наш 100Ю на снимките как крачи по пътеката с две раници на него. Иначе не било чак такава философия, след хубав оглед, още преди първото паднало дърво, биеш право нагоре по хълма, караш успоредно на пътеката и се спускаш на чистото. Ама па как се хвърля чужд мотор там .... само аз си знам


Пробвахме и отдолу ама там се крие негърския
Вие сте били по тъмно,в дъжд и в края на деня, което е било много кофти за оня участък.
Ние бяхме с пресни сили

Евгени,по подробни репортажи е трудно да се намерят! Благодаря много за което! Бъди здрав,че още много смучене те чака!