До морето и назад

[100U]

От: До морето и назад

Мдаааа!
Доволен съм естествено.
Въпреки,че се измятках тук-там , този път /поне според мен/ се представих
значително по-добре на пътечките преди финала.
Така че, смятам е заслужена.
Пък и споделена с другари след страхотен ден е още по-сладка.

[Chinela]

От: До морето и назад

Браво момчета, много ме зарадва този фоторазказ, благодаря.

[Еделвайс]

От: До морето и назад

Браво, хубава разходка сте си направили, обожавам Родопите

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Благодаря.
Чинел, пак не се включи, макар и за малко!

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Ден 3

След обилна вечеря и умерено смучене, миналата нощ си легнахме навреме. Още в 5 ч. утринната тишина бе разкъсана от тътен на гръмотевици. Това, което ме успокои, поглеждайки през прозореца е, че облаците са твърде далеч и при нас не вали.
Оправяме се набързо, лепим раните и излизаме на закуска. Днес се разделяме с нашите приятели-Жоровци. Те завършват своето пътуване тук и се прибират с платформата, която ще дойде да ги вземе.



Събираме се да побъбрим докато чакаме закуската



Едно коте се усуква около нас и чака да му подхвърлим нещо



Раните са прецизно обработени и облепени





За по-малко от 5 минутки се притъмни, над главите ни се настаниха черни облаци и небето сякаш се разпори



Набързо преместихме закуската под терасата


и взехме със Стойчо да се вайкаме, какво ще мислим ако не престане скоро. А то вали и си усилва. Няма никакви изгледи да престане днес. Онзи гологлавия веселяк по телевизора също ни заплашваше, че ще ни пере дъжда. Времето си отлита, а дъждът засилва



Минаха сигурно два часа. Дъждът се сипеше като из ведро, ние се изнервихме. Вече сме двама, което е притеснително, защото в намален състав се чувстваме по-уязвими, а и часовникът избяга много напред.
Изчакахме моментът, в който дъждът намаля, взехме си довиждане с момчетата и двамата със Стоян отпрашихме към Тополовград. Снимки от дъждовните моменти нямам, защото прибрах апарата на дъното на раницата.
Още не бяхме излезли от Главатарци и ни запука здраво. Караме с наведени глави, тъй като дъждът ни вади очите. С очила е немислимо да се кара-просто не се вижда нищо. Облечени сме с дъждобрани, но това не бе достатъчно за да запазим дрехите си сухи. Зареждаме motor benzinli в Кърджали и без да се мотаем се изтегляме към Момчилград. / след няколко години, пътешествията ни из тези райони ще са затруднени от езиковата бариера. Така усещам нещата/
От Момчилград продължаваме по асфалта към Крумовград и малко преди да влезем в него се отделяме от пътя за да стъпим на черно към с. Чал. Тук времето малко се смили над нас и дъждът малко се укроти. Изрових апарата от раницата.







Предстои ни селото, което така силно ни впечатли миналия път.
Обезлюдяло, дори зловещо, с. Чал ни посреща. Голяма част от жителите му са в Турция, останалите са забравени тук:

Хаотично подредени, набити камъни се виждат между гъстата растителност, което ми говори, че това е гробищния парк на селото.

Влизаме в селото. Тук няма какво да коментирам



































Много се замотах със снимките и за да не изнервям спътника си, прибирам апарата. Всъщност се оказа, че махалата не е съвсем обезлюдена. Срещнахме един човек, който отглежда говедата там. Спомена и за още един жител, чиито ИЖ-ета видяхте по-горе на снимката.

Тук гпс-ът ни завъртя и малко се поомотахме. Пропуснах да спомена, че навигацията ни сдаде багажа още от самото начало, но разчитахме на тази на Жоро. Той ни предложи неговата, но ние отказахме. Проблем с нашия гпс беше, че картата изчезна и се виждаше само една черта, по която трябваше да вървим. Никакви алтернативни маршрути, нищо повече.

Едно от многократните ни смени на посоката на движение

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Тук пък е изникнала ограда с порта, която се наложи да развръзвам половин час. Така се беше оплела мрежата, че ме хванаха бесните



В крайна сметка я преодоляхме и продължихме по пътя си към гр. Маджарово.

В изоставена постройка виждам стадо странни коне, които побягнаха панически




Подминавам някаква информационна табела сред нищото и се връщам да я видя.

Оказва се, че тези коне са:

Щеше ми се да остана за да им се порадвам. За пръв път през живота си срещам диви коне, но за съжаление отново няма време. Нали все бързаме, бързаме..... Така цял живот, докато един ден се обърнем и .....
Някъде преди Маджарово.











Пристигаме на бензиностанцията в града.


и 100Ю веднага подхваща с въпроси човекът, който ни обслужи. Нали на онова тамагочи само една черта излиза и ни е шубе да не кривнем някъде


Хапваме по нещо сладичко и възпламеняваме отново.
Царството на лешоядите







Трябва да се види там, на място. Снимките не струват, колкото и да са добри.

Началото на яз. Ивайловград



В мокрите дрехи и ботуши взех да се сбабичасвам. Ходилата ми започнаха да болят все едно съм ги рязал с бръснарски ножчета. Вече не се търпеше. Преди гр. Любимец дадох знак на Стоян да спре за да му дам наставления: „Търси някъде аптека, че си е е*!ло майката”

ЕТо го спасението


Влизам аз вътре да пазарИм, а Стоян остана да съблича дъждобрана навън, че сега пък стана жега. Изчаках търпеливо опашката пред мен и като дойде моя ред започвам да кърша пръсти пред млада и чаровна фармацевтка:
- Добър ден. Да ми препоръчате нещо за гъбички?
- Клотримазол, казва тя. Викам й
- Не се изразих правилно, за краката, че съм мокър от 3 дни. Тя се усмихва леко и ми сочи рафтче зад гърба ми. Награбих няколко флакона: за подсушаване, за хидратиране, за нам си кво. Тя ми обяснява, че не е необходимо да взимам всичко, но аз настоявам. Следващият ми въпрос е:
- Навремето имаше крем „Здраве”. Съществува ли още?
Питаме за какво ми е, ама аз лаконично отговарям. Аптекарката ми дава. Последното ми желание е кутийка лепенки за рани, че моята свърши. Момичето ми опакова покупката и тъкмо да я питам свободна ли е за вечерта и дали няма да си даде телефонния номер и Стоян си подава главата през ресните за насекоми. Задава малоумният въпрос, от който се изчервих и забравих какво щях да питам:
- Много се извинявам! Имате ли нещо за „протъркано”? Викам си „Аре, ние сме поредните дето скачат да им се защитават правата. Клотримазол, нещо за протъркано ....” Оставаше само кутийка презервативи и лубрикант да си вземем. Както и да е.
Яхаме моторетките и тръгваме към едно кръчме където ядохме миналата година по време на асфалтовото ни пътешествие. Хапваме по една супа и някой друг кюфтак и продължаваме напред.
Скастрих Стоян да внимава къде кара, че на миналия ни преход пропусна трака, стъпихме на магистралата и докато слезем от нея ни се е#! мамето. Този път уцели и поехме към с. Оряхово.



Натъкнахме се на някакъв интересен долмен







Някъде след с. Костур, по закона на гадостта, точно на финала се надянахме-пътека с тръни, драки и паднали дървета. Ще го играем пасивните в секса за пореден път




Не снимам в този участък, че слизам през 3 минути да бутаме, разчистваме и т.н.

Все пак успяхме да се измъкнем. Стоян е изключително доволен от това постижение







Традиционна снимка


За разлика от преди, сега изневеряваме на хотелчето в с. Срем и ще ползваме препоръчаното от Жоро Донечки. (Жоре, да си жив и здрав. Мястото беше чудесно, храната превъзходна)



Тук моторите са на почит

Поздравявам, взимам ключа от рецепцията и бягаме към стаите. Нямам търпение да смъкна всичко от раменете и г0а си.


Краката така не са ме боляли никога, ама не съм и гъбясвал толкова. Изнежили са се в тая вода, повече от бебешко дупе


След баня е време и за доктор


След като приключихме с интервенциите по всякакви кървави отвори по тялото , слязохме за вечеря. Е, такива цени не бях виждал. В добрия смисъл на думата. Жалко, че от невероятната буря, която се разрази, спря токът и не успяхме да пробваме от много неща. Задоволихме се с това, което се приготвя на газ. Така прекарахме една "романтична" вечер на свещи и признавам си, в Смученето взех участие и аз ....

>>>

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Ден 4
Отварям очи и с радост виждам наченки на слънчеви лъчи през прозореца. Дали пък наистина ще имаме късмет да покараме един ден без да ни намокри!?



Огледалце, огледалце на стената, кажи ми ти, истината и не ме лъжи: Днес дали ще ни вали?



Хапваме набързо и се подготвяме да изминем последните километри до любимото синьо.
Избутваме моторите за да не събудим някой




Какво изражение, каква амбиция и хъс!!! „Дайте ми го тоя трак да му счупя гръбнака!“


Зареждаме гориво в Тополовград и се отправяме към с. Срем. Взе да мирише на море


Стоян кара напред, аз по него. Спрях за минутка да си оправя ботуша и тоя отцепи напред. Дадох газ да го настигна, но пропускам разклона за с. Устрем и се озовах на шосето за ГКПП-Лесово. Звъня му, не отговаря. Зачудих се какво да правя и решавам, че ще си активирам навигацията на телефона за да ме заведе до с. Срем. Този звъни. Върнал се да ме търси и по този начин се озоваваме на разстояние 15-20 километра един от друг. Разбираме се къде да се чакаме и потегляме натам.

Познатото ни магазинче в Срем. Спрели сме да заредим с шоколади


Стоян тъпче в раницата


А аз се тъпча мен си, за да не ми тежи на гърба


Поглед към с. Срем


Е това е кофтито на траковете. Където сме минали миналия път, сега не се познава по нищо, че е проходимо. Голяма част от миналогодишните ни пътища бяха изорани.


Излизаме на пътя, близо до границата, и си задаваме въпросът дали е необходимо отново да зареждаме след като сме изминали едва 30 километра, а следващата бензиностанция е наблизо-в Звездец? Тук взехме най-разумното решение и се отделихме от маршрута за да допълним


Въпреки хубавото време, 100Ю не пожела да се лиши от своя дъждобран и тръгна с него още от хотела. Взе обаче да му става топличко




Отново на трака






Малко след влизане в селото от една сянка изскочиха група гранични полицаи. Сигурно ни мислят за терористи-мотористи, преминали нелегално границата. Започва едно ровене в багажа, тъй като личните карти са набутани старателно на дъното. Тая проверка премина в раздумка, та загубихме половин час.
Вземаме си довиждане и продължаваме из нивите


Странджа


Прави ми впечатление, че пътищата в този район са прясно разривани и учудващо широки. По тях има следи от джипове. Лампата ми светва-изграждането им е пряко свързано с бежанската вълна. Мисля си обаче, че тук един бежанец не видях, та те са в центъра на София, не в гората






Най-накрая да видим синьо небе


За тези, които ще ходят за първи път из тези райони ще кажа: Внимавайте, защото навсякъде е опасано с електропастири. На пътищата са оставени „порти“-откачаш, минаваш и пак закачаш


До кльона






По думите на граничарите, ние в тази зона работа нямаме. За да навлезем в нея и да караме успоредно и непосредствено до оградата трябва разрешение. Не говоря за кльона-вътре, а за прилежащата територия от нашата страна. Ако не се лъжа казаха километър. От ‘де да го търсим това разрешение!? Карай пък ако ни спипат ще му мислим.

Това не знам къде е, но пък е хубаво
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/Evgeni_Enduro/To%20the%20sea%20and%20back-day%201/day%204/29.jpg[/img]

В село Граничар батериите на гпс-а сдадоха багажа и се налага да ги сменим

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад



Докато чакам, щракам




Тук за миг сърцето ми спря. Забелязах нещо по мотора си, което много скоро може да прекрати пътуването ми. Задната капла е проблемна от много време, но все подценявах този факт. Преди да тръгна имаше няколко хлабави спици и една скъсана. Търсих доста същите, но не намерих. Наложи се да купя по-дебели, да разпробия главината с няколко десети и да закърпя положението.
Сега обаче всички са се разхлабили, а нипелите са разбили зверски шината. Цялата капла се държи буквално на 5 спици, които очаквах да се скъсат всеки момент.
Смъкваме рязко темпото и почти без газ продължаваме напред. Като се добера до приморско ще мисля какво следва



Какво се подава


Сибирски крави


„Стига си ме снимал, че като ти фрасна един ....“




Като стигнахме Звездец с разочарование забелязахме, че бензиностанция вече НЯМА! Ще се наложи да зареждаме в Граматиково, днес е делничен ден и не би трябвало да имаме проблеми с работното време.
Вече сме там


За нещастие ни застигна


Бензиностанцията не баца!


По нищо не личи, че днес няма да работи. Замотахме се наоколо в очакване някой да се появи-никой. Ами сега!?
Вадя телефона и започвам да въртя на познати от Царево и Приморско. Трябват ни 5 литра бензин. В резервоарите си имаме не повече от 2 литра.
Свързах се с Тодор /от когото купих мотора/ и го моля за съдействие. След малко ни праща човек, който също се оказа, че няма гориво, но ни дава ценна информация-е река Велека е придошла и няма да можем да я преминем. Ново 20. Налага се да изменим посоката, като поемем към Малко Търново и на моста на Чучул да се спуснем по десния бряг на реката, който ще ни изведе в с. Кости. Речено-сторено, само дето си удължаваме маршрута, което ни изразходва от ценния ресурс. Стоян вече включи резерва, а до Синеморец има над 50 километра. Мамка му!

По път за Кости








Центъра на селото


В с. Бродилово изскача един колега с Ковровец. Стоян му препречва пътя все едно ще му правим акция. Обясняваме за проблема ни, като отбелязвам, че цената на горивото я определя продавача, а не Лукойл. Един от по-тъмнозелените наоколо ни дочу и веднага обявява, че е готов да се раздели със своите запаси от 4 литра, които всъщност са нашето спасение. Да, обаче човекът с мотора го контрира като му зададе въпрос: „А като им го продадеш с какво ще срежеш дървата ми, за които ти платих!?“ Скастри го набързо, обясни, че не може да ни помогне и си тръгна .....

Надничам в резервоара си, а там няма почти нищо. Денят е към своя край. Започвам пак с телефонните обаждания. Единия е на работа, другия в Бургас ..... Става ясно, че трябва да се оправяме сами. Има няколко варианта. Единият е да съберем останалото ни гориво в един от моторите, някой да се пусне по асфалта до Царево, да зареди и да продължим към Синеморец. Втория е да тръгнем към Ахтопол по черно, третия да рискуваме и да продължим по поречието.
Хвана ме яд, защото става въпрос за някакви 300-400 милилитра гориво, за които бях готов да платя колкото за един резервоар, само и само да завършим начертаното си пътуване.

С псувня на уста тръгваме двамата към Ахтопол


Тук виждам така очакваното море, но нещо не ми е радостно




Трябваше тази гледка да я видя при Синеморец, не тук. Красотата на Велека не може да се сравнява с тези тръни

Добрахме се до горивото


След бързи сметки след зареждане става ясно, че за 3-4 километра горивото нямаше да ни стигне.
Изправени сме пред дилема-дали да се върнем обратно към Бродилово и там да се закачим за трака или да се пуснем по шосето към Синеморец. Заради късният час и скапаната капла избираме второто.

Мамка му и СИнеморец, докопахме се макар, че имахме куп премеждия




Иииииии...... следват заучените пози


Времето, което спестихме от маршрута го оползотворяваме любувайки се на морето




Полежахме малко на плажа и е време да поемаме към Приморско. Бързам да стигна на оффроуд събора в перла, с надеждата да видя някой познат за да му искам клещи чираци, тръбен ключ или нещо подобно, с което да хвана контра на спиците и да ги попритегна малко. Е, не видях никой.

Снимка на кея




и към вкъщи


Разгъваме сергията




Тодор ми донесе някакъв инструмен и аз се заемам с обтягане на спиците. Другите се занимават с далеч по-благоприятни неща




Това е скараджията


Тоя опъна смукача




По някое време дойде и съфорумецът evelin d, от който Тодор е купил ХР-а, който пък го продаде на мен.
Така тримата собственици на верния кон, заедно със Стою смукача седнахме около масата и прекарахме няколко часа в разговори и смУчене!

[100U]

От: До морето и назад

Хехехехе!
Живи и здрави да сме да продължим с пътешествията, забелязвам,че
с "какъвто се събереш такъв и ставаш"(за теб говоря Евгени), скоро може да се прекръстим на "СМУКАЧИТЕ"!

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Хехехехе!
Живи и здрави да сме да продължим с пътешествията, забелязвам,че
с "какъвто се събереш такъв и ставаш"(за теб говоря Евгени), скоро може да се прекръстим на "СМУКАЧИТЕ"!

Че ти си се казваш така откак' те знам. Какво да прекръщаваме повече!?

[100U]

От: До морето и назад

Абе друго си е да сме двама!
Сам човек ...нали знаеш.
От 1-ви започвам да ти събирам членски внос.

[Chinela]

От: До морето и назад

Сега чакам и една поредица от непубликувани кадри, един вид "behind the scenes".

[Петков(Sidekick)]

От: До морето и назад

Браво момчета

[Evgeni Enduro]

От: До морето и назад

Сега чакам и една поредица от непубликувани кадри, един вид "behind the scenes".

Иване, тези кадри са класифицирани и се защитават от Закона за защита на КИ.
Вчера в нашия ОС обсъдихме въпросът и се реши, че при желание и срещу заплатен членски внос може да станеш член на неАнонимните смУкачи. Първо има проучване, после изпит и на третия ден вече може да участваш

Ден 5
Ставаме в уречения час, но трябва да заличим следите от миналата нощ. Всеки хваща по нещо-метла, лопата, препарат за съдове. След 30 минути всичко беше светнало-Ни лук яли ни на ракия мирисАли.
Понеже в един гпс не успяхме да съберем траковете за двете посоки, сме взели още един, идентичен.
Стоян сравнява настройките


Тук е разковничето. Преди да тръгнем на път, опипвахме маршрутите внимателно. Група приятели от Троян малко преди нас бяха правили Шипка-Емине по маршрута „Чесън и скариди“ и им се обадихме за съвет и разяснение по траковете. Момчетата казаха, че маршрутът бил прекрасен, никъде не са имали проблеми, дори големи атв-та са ги придружавали безпроблемно. Питахме дали този тряк е за мотори или за АТВ. Отговорът бе, че са карали по този за моторите. Предложиха ни да ни го изпратят, но Стоян прецени, че за по-лесно ще го изтегли от нета.

Тръгваме доволни по Шосе към Ясна поляна, Ново Паничарево, Маринка, Меден рудник, Равнец, Камено, Айтос. От там ще стъпим в калта и ни е малко да стигнем до вр. Шипка. Ще караме до Троян, където ни чакат приятели за да карат с нас на следващия ден към вр. Мургаш

Времето е хубаво, затова и настроението е такова


Веригитеса за изхвърляно, но докато ни приберат ще се грижим за тях


Малко след като тръгнахме времето започна да се смрачава. Става ясно, че ще ни вали и днес. Защо ли пък се учудвам!? През Ново Паничарево минахме няколко часа преди трагедията.
Небостъргача в Меден рудник


Над магистралата


Непосредствено преди да влезем в Айтос ни запука здраво. Долнищата на дъждобраните ни сме ги направили като лентички на художествените гимнастички. Налага се да търсим нови из града.
Спираме на първата железария, но ударихме греда. Дъждът се усилва все повече. Решаваме да поизчакаме малко пред един вход (На времето имаше едно детско „Малчовците“. Този много ми прилича на главния герой- Динки)


Тръгнал да жъне. Сигурно не сме единствените, които псуват дъжда

В крайна сметка се добрахме до голям хипермаркет и си купихме дъждобрани, които всъщност не изкараха повече от един час или първа среща с драките.
Поемаме по трака

„Чавдар през гора вървеше и на гората думаше: Горо ле, горо зелена! Имаш ли горо момчета, из тебе горо да бродят.....!?
Гората мъчлчи- не казва. Водата мълчи- не чува ......“ ....най се обади баГерче, то на Чавдар думаше .......


Тия мотористи, тяхното мами ..... Гората съсипаха, ей!


Достъп забранен.“ За да можем да си режем на спокойствие“. Що не си ......
[img] //htftp.offroad-bulgaria.com/Evgeni_Enduro/To%20the%20sea%20and%20back-day%201/day%205/11.jpg[/img]

Излизаме на Ришки проход и правим пауза за да стегнем на стоян веригата и да хапнем по един кроасан


Като попски ръкав срещу вятъра


Гумите вече са за мъгла, голяма игра върху гърба на мотора пада


Отново опаковани за път


Обадих се на приятелите, които ще ни чакат в Троян да минат през нас и да вземат някакви по-читави гуми, че си е мамата ....

Някъде по път за с. Риш




Времето ще си е такова цял ден


Ето тук влязохме в секса. Няма да ви казвам коя страна взехме, че ме е срам и не съм съгласен с твърдението на един приятел, че „ Не е важно дали си активен или пасивен, важно е да участваш“
Егати участието


Гняс до коленете, ама гняс


Стоян се надява, че като стъпи на тревата ще избегне калта, уви




Тук някой ще каже, че замазва щото не даваме газ-нищо подобно. И с газ и без си е все тая. А и гумите ги видяхте на какво приличат


Моторът реве, а 100Ю си пее песничка на Кирил Маричков – Моят свят
„И макар че от кал сме направени, Господи, аз не искам във кал да буксувам с мотора си. Моят трак не е тоя, искам по път да вървя!


Излязохме най-накрая от калта


И е ред на драките


От дъжда не ми пука, но от това тръпки ме побиват










Какво мазане на веригите, какви 5 лева...


С 300 зора и много пот се добрахме до някогашния к.к. Върбица. Почивката е необходима


Денят е наполовина, а ние все още не сме стигнали до Котел. Къде е Троян?


А, Стоян!


От дъждеца, ах, нас не ни е страх




Бивол


Конь


Още един бивол


Тая река я помним много добре още от 2010, когато минахме от Мургаш към Емине. Значи Котел е наблизо




Котел е наблизо, ама вр. Шипка не е, гр. Троян пък да не говорим. Зареждаме гориво в Котел и сядаме да обсъдим какво следва.
Часът е 18.00, а ние сме до никъде. Тръгнем ли, не знаем къде ще замръкнем. Вариантите за нощувки не са много. Останем ли, удължаваме си маршрута с още един ден.
В крайна сметка се вразумихме и потърсихме едно препоръчано хотелче в града


В този район това не се среща често


Времето беше гадно, а не знаехме какво ни очаква напред, ...+ това си беше време за смУчене. Стоян разправя: „Къде ти се водя по акъла? Шипка, Троян .... я виж колко евтино пиенье има тука!“
И хоп, не се усетих кога се изкъпахме преоблякохме и озовахме в механата .... и земи тая мастика, дръж тая сунгурларска, смУчи, смУчи .... до припадък

Ей го наши Стойчо. Пета врата бута докато уцели правилната стая

Намъкна се в стаята, настани се на кревата и пусна телевизора. Не щеш ли дават мотокрос.

В тази поза, до ранните часове Стойчо гледайки се подготвяше за трасето, което му предстоеше на следващия ден

[100U]

От: До морето и назад

И кво?
То май при нас май утрото се познава от вечерта!
"Бай Вълчооо, мокро, А?!
Жорка /Донечки/, тук малко не се справях с лява степенка,дясна степенка и яко газ, а по скоро си припявах една любима песен от предните пътешествия:
"Буксувай на място, айде пълна ГАЗЗЗЗ!

Аз ти казах за уроците:"COPY / PASTE"