Tweet
Разходка в лятна Витоша до Черни връх. Денят, в който София бе ударена от невиждана градушка, причинила множество щети.
По време на градушката бях там горе по билата.
Витоша планина е интересна със своята куполовидна форма, подобно на голям вулкан. Погледната отгоре е почти кръгла, колкото е дълга, толкова е и широка. Има няколко високи (над 2000 метра върхове) и красива и разнообразна флора. Любима ми е през зимата. През летния сезон, както ще видите от снимките точно под билата от източната си част е осеяна с невероятни цветни градини. Специално около хижата има истинско богатство от цветни форми и багри. Цели полета в цветове, кои от кои по-красиви. Билата са зелени с ниска растителност, но дори там на височина от над 2000 метра, цветовете продължават да изпъкват.
Спонтанно реших да използвам денят за бърза разходка. Бърза значеше някъде наблизо.
Сетих се за хижа Академика и това, че никога не бях се качвал до нея ведната изключи всякакво колебание.
Маршрут:
София - Железница - х.Академика (Физкултурник) - вр. Черни връх - София.
Натоварих се на паркетника, накупих си сандвичи и напитки, въведох в навигацията името на хижата и подкарах. Хванах пътя през Бистрица към Железница и зачаках отклонението от което трябваше да започне офроуд маршрута. Маршрут, който според навито бе доста къс - около 5-6км.
По начало денят бе необичайно топъл. Не помня да ми е толкова горещо високо в планината.
Един странен факт: Тръгвайки от Железница, която е на около 1100м надморска височина, температурата към обед бе 23 градуса. Никакъв вятър.
Час по-късно бях под хижа Физкултурник, която е на над 1800м. и температурата пак бе 23 градуса и пак безветрие.
700 метра денивелация без промяна на температурата! И по начало 23 градуса не се водят жега, а точно така се чувстваха.
Подхванах отбивката и тръгнах да катеря по черен път, който бързо ме изведе до широко поле.
Следвах двойката утъпкани авто следи, които преминаваха през троволяците достигащи близо 1.2 метра.
Отново катерене през тревиста местност. Въобще не се вижда пътят. Ако има камък направо ще чуя удара и няма да мога да го предотвратя. Малко по нагоре пресякох пешеходния маршрут - една тясна пътека обикаляща Витоша, която е често използвана от велосипедисти. Преди години карай по нея с маунтин байк. Хванах я малко над долната станция на седалковия лифт Бай-Кръстьо и стигнах чак до Железница.
Още по нагоре гледките бяха приятни, но жегата навън смазваше.
а пътят, точно след като бе станал полегат, отново поемаше стръмно посока нагоре
Цветовете присъстваха навсякъде около пътя както с изпъкващи багри, така и с носещ се в нагорещения въздух аромат.
От храстите на близката горичка едвам се долавяше някаква хладина.
След изкачването пътят пресича млада борова гора
Стига до разклон, където трябва да се тръгне надясно и нагоре. Влиза се в гъста борова гора, чиято сянка примамливо подканяше.
Самият път е готина тръпка за софт офроудъри и неподготвени джипове. Има коловози, ерозия, кал....
Гората
Това трябва да е червена мухоморка. Малада е още, защото не е отворила "чадъра"
Отдясно свежа брезова гора, като от страниците на приказна книга.
И още интересни цветове
След горската част се излиза на открито и се вижда вече хижата.
Тук започват едемовите градини. Слизам и започвам да снимам, кадър след кадър...
Всички си заслужават.
Изпуснал съм при живия поглед този огромен зелен скакалец, попаднал в част от кадъра (горе).
Всичко около пътя е цветна градина. Дори тече шумен поток през шубраците. Много приятно, само ако не бе тази невероятна жега и задух.
Джипът оставх пред хижата.
Не намерих очакваната хладина и реших да походя пеш нагоре и да разгледам околностите.
хижата в гръб
Махала Чемерник в Железница. Отзад вече е Плана планина.
Точно след две минути излезнах на широко било. Виждаха се куполите, "гъбата" и военните постройки
Планински божур, или както е известен сред туристите "Витошко лале"
Расте само в района под връх Черната скала и Бистрисшко бранище.
Склонът, който горя преди няколко години. Доста доброволци се включиха в гасенето. Сега разбирам, че районът е точно в резервата.
Връх Голям Купен, точно над хижата. Целият от скали.
Връх Карачаир 2206м.
Понеже беше много топло, реших да отскоча набързо до Черни връх. Отдавна се канех да го направя и сега реших да не отлагам.
Бързо, защото беше вече следобед, а казваха, че се очаква дъжд. Затова подхванах без почивки, а на по равните участъци спретвах и кросче.
Искаше да я снимам. Летеше и кацаше пред мен няколко пъти.
Пътеката е много приятна и лека.
Поглед назад....
Връх Скопарник 2227м.
Отдясно му и зад него е местността "Черното плато"
Времето набързо се заоблачи, притъмня и задуха. Ясно бе какво следва. Ускорих още повече крачката, направо си тичах.
По време на градушката бях там горе по билата.
Витоша планина е интересна със своята куполовидна форма, подобно на голям вулкан. Погледната отгоре е почти кръгла, колкото е дълга, толкова е и широка. Има няколко високи (над 2000 метра върхове) и красива и разнообразна флора. Любима ми е през зимата. През летния сезон, както ще видите от снимките точно под билата от източната си част е осеяна с невероятни цветни градини. Специално около хижата има истинско богатство от цветни форми и багри. Цели полета в цветове, кои от кои по-красиви. Билата са зелени с ниска растителност, но дори там на височина от над 2000 метра, цветовете продължават да изпъкват.
Спонтанно реших да използвам денят за бърза разходка. Бърза значеше някъде наблизо.
Сетих се за хижа Академика и това, че никога не бях се качвал до нея ведната изключи всякакво колебание.
Маршрут:
София - Железница - х.Академика (Физкултурник) - вр. Черни връх - София.
Натоварих се на паркетника, накупих си сандвичи и напитки, въведох в навигацията името на хижата и подкарах. Хванах пътя през Бистрица към Железница и зачаках отклонението от което трябваше да започне офроуд маршрута. Маршрут, който според навито бе доста къс - около 5-6км.
По начало денят бе необичайно топъл. Не помня да ми е толкова горещо високо в планината.
Един странен факт: Тръгвайки от Железница, която е на около 1100м надморска височина, температурата към обед бе 23 градуса. Никакъв вятър.
Час по-късно бях под хижа Физкултурник, която е на над 1800м. и температурата пак бе 23 градуса и пак безветрие.
700 метра денивелация без промяна на температурата! И по начало 23 градуса не се водят жега, а точно така се чувстваха.
Подхванах отбивката и тръгнах да катеря по черен път, който бързо ме изведе до широко поле.
Следвах двойката утъпкани авто следи, които преминаваха през троволяците достигащи близо 1.2 метра.
Отново катерене през тревиста местност. Въобще не се вижда пътят. Ако има камък направо ще чуя удара и няма да мога да го предотвратя. Малко по нагоре пресякох пешеходния маршрут - една тясна пътека обикаляща Витоша, която е често използвана от велосипедисти. Преди години карай по нея с маунтин байк. Хванах я малко над долната станция на седалковия лифт Бай-Кръстьо и стигнах чак до Железница.
Още по нагоре гледките бяха приятни, но жегата навън смазваше.
а пътят, точно след като бе станал полегат, отново поемаше стръмно посока нагоре
Цветовете присъстваха навсякъде около пътя както с изпъкващи багри, така и с носещ се в нагорещения въздух аромат.
От храстите на близката горичка едвам се долавяше някаква хладина.
След изкачването пътят пресича млада борова гора
Стига до разклон, където трябва да се тръгне надясно и нагоре. Влиза се в гъста борова гора, чиято сянка примамливо подканяше.
Самият път е готина тръпка за софт офроудъри и неподготвени джипове. Има коловози, ерозия, кал....
Гората
Това трябва да е червена мухоморка. Малада е още, защото не е отворила "чадъра"
Отдясно свежа брезова гора, като от страниците на приказна книга.
И още интересни цветове
След горската част се излиза на открито и се вижда вече хижата.
Тук започват едемовите градини. Слизам и започвам да снимам, кадър след кадър...
Всички си заслужават.
Изпуснал съм при живия поглед този огромен зелен скакалец, попаднал в част от кадъра (горе).
Всичко около пътя е цветна градина. Дори тече шумен поток през шубраците. Много приятно, само ако не бе тази невероятна жега и задух.
Джипът оставх пред хижата.
Не намерих очакваната хладина и реших да походя пеш нагоре и да разгледам околностите.
хижата в гръб
Махала Чемерник в Железница. Отзад вече е Плана планина.
Точно след две минути излезнах на широко било. Виждаха се куполите, "гъбата" и военните постройки
Планински божур, или както е известен сред туристите "Витошко лале"
Расте само в района под връх Черната скала и Бистрисшко бранище.
Склонът, който горя преди няколко години. Доста доброволци се включиха в гасенето. Сега разбирам, че районът е точно в резервата.
Връх Голям Купен, точно над хижата. Целият от скали.
Връх Карачаир 2206м.
Понеже беше много топло, реших да отскоча набързо до Черни връх. Отдавна се канех да го направя и сега реших да не отлагам.
Бързо, защото беше вече следобед, а казваха, че се очаква дъжд. Затова подхванах без почивки, а на по равните участъци спретвах и кросче.
Искаше да я снимам. Летеше и кацаше пред мен няколко пъти.
Пътеката е много приятна и лека.
Поглед назад....
Връх Скопарник 2227м.
Отдясно му и зад него е местността "Черното плато"
Времето набързо се заоблачи, притъмня и задуха. Ясно бе какво следва. Ускорих още повече крачката, направо си тичах.
Пък в уикито и 
Коментар