Tweet
Всичко си беше наред, планирах всяка точка....общо 820км. до морето. Предимно Родопи, предимно криви пътчета с мноого завой. Предимно асфалт, единият Адвенчър с гуми Conti Trail Attack, другият с Pirelli Scorpion AT. Планът - два дни по около 400км., с проба грешките. Вечерта преди тръгването спонтанно решихме да тръгнем към яз.Широка поляна, докато не валеше.
Така и стана, озовахме се към 22:00 на място. Леко учуден, "курорта" приличаше на Съни бийч, хора , кемпери, заря, пак заря, ракети, изстрели, пак изстрели.....нямах сили за яз. Доспат, не ми се връщаше до Беглик и разпънахме лагера. Докато си намерим място, след няколко реплики в тъмното " туй е частно, ко търсите" и "аре бегай" стана около 9 градуса, и общо взето ми писна от всички местни "собственици" и разпънах без да ми дреме.
Очаквах някой да ми тресне " натурален" акт или незнамквоси....леко изнеревен си казах, че не може да е толкова лошо. Все пак съм на едно от най-красивите места, или поне такива спомени имах.
Сладка приказка, една бутилка гориво си замина с влагата и по палатките. Събудих се в рая, или поне ми се искаше. Екипировката Salewa и Ferrino се справиха повече от прекрасно.
Дотук добре, започнахме да се стягаме за дългата разходка. Леко подгряване до Доспат, малко снимки за внуците и отново он дъ роуд.
Карайки, реших че много асфлатово ми идва. Леко проучване на последните местни новини, уточнихме кои мостове липсват и реших да цепим напряко през Гьоврен за Мугла през Чамла. Оттам да продължим за Смолян, Мадан, Златоград, Кърджали......до моретооооо. Но както винаги става, нещо се обърка. Пътя до Чамла беше уникално изровен по завойте и местата където е текла вода напряко, каменни коловози и утаена хлъзгава калчица. Темпото падна, единият мотор не беше обут подходящо, аз с куфари и тонове багаж. Но стиснах зъби, казах си, ей къде са 20 километра. Имаше и хубавите си моменти този път, но просто подранихме много след поройните дъждове.
Общо взето следващите четири часа минаха в зор, падания, свличания, мега псуване и накрая изнервена ситуация. Бяхме заклещени между две дерета, пресечени от електрически пастир. Незнайно кой, как и кога поставил на средата на пътя. Знам какво причинява, нечовшки псувах този който си пазеше безценните картофи и себе си, че не се отказах овреме. Ама така са ме учили. Незнайно кой, как и кога поставил на средата на пътя. Картата беше проверена, път слънце / червено и синьо /. И не, няма минаване. Накрая преценихме че или го закъсваме или впрягаме всички последни силици и се връщаме. Ситуацията се усложняваше допълнително - мъртво скапани от умора, вдигане на мотори от по 250-300кг. не влизаше в сутрешните планове, телефони без сигнал, кемъл бегове без вода, един мотор без бензин, потрошени мотори и за капак започна да вали. Снимки е ясно защо няма, молех се да избутаме до Мугла безаварийно.
Бяхме загубили надежда, биехме отбой, но прецених че нямам сили за спускане по стръмната страна към Гьоврен и подкарах на въпреки към Мугла. Зарадвах се като видях конете на Чамла и чух шум от "законната" сеч.
Ура!
Стигнахме до заветната точка, Миро / уникалen пич, моторист Fazer-ист/ ни посрещна щедро с чешка бира и Ramstein, да е жив и здрав! Организира ни маркуч за бензин, след като се оказа че в селото има налична само нафта. Моето добиче стана донор на кило и канче, и тръгнахме в дъжда за Смолян.
Спасихме и горкото сакато таралежче, малко храна и вода за душичката.
Имах още едни 450-500 километра до морето. Започнах да обмислям преспиване по път. Даже изолирах половината градове от маршрута за следващо по-успешно пътуване. И пак много. Подкарах надолу, вече ми беше все едно, не се движехме по план.
В Смолян се разбра, че травмите и щетите са повече от нормалното. С колегата се разбрахме да се изпратим до Асеновград, оттам той обратно за Софето, аз да се напъна до морето. Поне не бях на болкоуспокоителни. Имах екипировка за преспиване, прогнозата не беше за дъжд след Пловдив. Да ама не!
Господ си ме поля обилно, може би за добро. Все пак маршрута си остава, живи и здрави сме, техниката се доказа. Всеки си взе своето, остават ми тези спомени в очакване на next trip.
Така и стана, озовахме се към 22:00 на място. Леко учуден, "курорта" приличаше на Съни бийч, хора , кемпери, заря, пак заря, ракети, изстрели, пак изстрели.....нямах сили за яз. Доспат, не ми се връщаше до Беглик и разпънахме лагера. Докато си намерим място, след няколко реплики в тъмното " туй е частно, ко търсите" и "аре бегай" стана около 9 градуса, и общо взето ми писна от всички местни "собственици" и разпънах без да ми дреме.
Очаквах някой да ми тресне " натурален" акт или незнамквоси....леко изнеревен си казах, че не може да е толкова лошо. Все пак съм на едно от най-красивите места, или поне такива спомени имах.
Сладка приказка, една бутилка гориво си замина с влагата и по палатките. Събудих се в рая, или поне ми се искаше. Екипировката Salewa и Ferrino се справиха повече от прекрасно.
Дотук добре, започнахме да се стягаме за дългата разходка. Леко подгряване до Доспат, малко снимки за внуците и отново он дъ роуд.
Карайки, реших че много асфлатово ми идва. Леко проучване на последните местни новини, уточнихме кои мостове липсват и реших да цепим напряко през Гьоврен за Мугла през Чамла. Оттам да продължим за Смолян, Мадан, Златоград, Кърджали......до моретооооо. Но както винаги става, нещо се обърка. Пътя до Чамла беше уникално изровен по завойте и местата където е текла вода напряко, каменни коловози и утаена хлъзгава калчица. Темпото падна, единият мотор не беше обут подходящо, аз с куфари и тонове багаж. Но стиснах зъби, казах си, ей къде са 20 километра. Имаше и хубавите си моменти този път, но просто подранихме много след поройните дъждове.
Общо взето следващите четири часа минаха в зор, падания, свличания, мега псуване и накрая изнервена ситуация. Бяхме заклещени между две дерета, пресечени от електрически пастир. Незнайно кой, как и кога поставил на средата на пътя. Знам какво причинява, нечовшки псувах този който си пазеше безценните картофи и себе си, че не се отказах овреме. Ама така са ме учили. Незнайно кой, как и кога поставил на средата на пътя. Картата беше проверена, път слънце / червено и синьо /. И не, няма минаване. Накрая преценихме че или го закъсваме или впрягаме всички последни силици и се връщаме. Ситуацията се усложняваше допълнително - мъртво скапани от умора, вдигане на мотори от по 250-300кг. не влизаше в сутрешните планове, телефони без сигнал, кемъл бегове без вода, един мотор без бензин, потрошени мотори и за капак започна да вали. Снимки е ясно защо няма, молех се да избутаме до Мугла безаварийно.
Бяхме загубили надежда, биехме отбой, но прецених че нямам сили за спускане по стръмната страна към Гьоврен и подкарах на въпреки към Мугла. Зарадвах се като видях конете на Чамла и чух шум от "законната" сеч.
Ура!
Стигнахме до заветната точка, Миро / уникалen пич, моторист Fazer-ист/ ни посрещна щедро с чешка бира и Ramstein, да е жив и здрав! Организира ни маркуч за бензин, след като се оказа че в селото има налична само нафта. Моето добиче стана донор на кило и канче, и тръгнахме в дъжда за Смолян.
Спасихме и горкото сакато таралежче, малко храна и вода за душичката.
Имах още едни 450-500 километра до морето. Започнах да обмислям преспиване по път. Даже изолирах половината градове от маршрута за следващо по-успешно пътуване. И пак много. Подкарах надолу, вече ми беше все едно, не се движехме по план.
В Смолян се разбра, че травмите и щетите са повече от нормалното. С колегата се разбрахме да се изпратим до Асеновград, оттам той обратно за Софето, аз да се напъна до морето. Поне не бях на болкоуспокоителни. Имах екипировка за преспиване, прогнозата не беше за дъжд след Пловдив. Да ама не!
Господ си ме поля обилно, може би за добро. Все пак маршрута си остава, живи и здрави сме, техниката се доказа. Всеки си взе своето, остават ми тези спомени в очакване на next trip.
Коментар