Все повече пробойни в Теорията на относителността!

[Rabin]

http://lyubopiten.log.bg/article.php?article_id=150247
Преди време тук мина една тема, че Сашо Сълков в книгата си „Теория на абсолютността” намира няколко ключови противоречия в твърденията на Айнщайн. Не намирам темата, отварям нова. Оказва се, че има мощна критика, и наръч книги по въпроса, всяка по около 300 страници.
Разглеждам:
Черепачинский В.И. Оптика движущихся сред - ошибки и заблуждения (200.djvu и
Черепачинский В.И. Специальная теория относительности (СТО) - Сто лет абурда (2006).djvu
Има ги в торентите на горния линк. Изглеждат писани от грамотен човек.
Това на първо време.
п.с. В книгите има описани доста опити, не е суха теория.
Ето и малко от другите форуми.

Публикувано 25 септември 2010 - 01:27:30
Твърде добре написано и щеше да е още по-добре, ако беше вярно, но не е. Теорията на относителността, говоря и за двете, никога не е била призната от сериозните учени. Дори самият Майкелсон не харесвал своите опити, довели до създаване на "чудовището" СТО. Защо не успяват Майкелсон и Морли? Защото етерът около Земята се увлича напълно заедно с атмосферата и не се отчита разлика в скоростта на светлината. Обаче през 1991 г. българинът Иван Манев и американецът Ричард Милс от Института по физика в Питсбърг, щата Флорида правят опит с лазер, който всеки може да повтори. Поставят неподвижен лазер в направление изток запад и екран на 50 метра. Пуска се лъч на всеки час и се отбелязва. За едно денонощие лъчът описва елипса. Какво е обяснението?
Поток от слънчевото магнитно поле облива Земята и взаимодействува с етера около Земята. Поради наклона на земната ос и въртенето на Земята, взаимодействието се проявява в едната половина като сума, а в другата като разлика на двата потока. На екрана резултатът е елипса, със съотношение на малка ос към голяма ос 0,4 или синус от 23 градуса. С този опит се развенчава постоянната скорост на светлината и измислиците на Айнщайн.
Гравитацията на Нютон и Айнщайн не са различни видове гравитация. Законът на Айнщайн се явява частен случай на Нютоновата гравитация, защото Айнщайн без никакво основание приема ограничението, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Вярно е, че има и такава гравитация, но е частен случай. Скоростта на земната гравитация е само около 8 км/ секунда.
СТО казвала, че скоростта изменя потока на времето, а също и масата. Чий поток обаче, на космически кораб, който се отдалечава от Земята или на Земята, която се отдалечава от кораба? Нали всичко е относително? Това са смешни и несериозни неща.
Защо трябва да си представяме пространството като мембрана, която се изкривява? От това става ли по-ясно какво е гравитацията? Не, поредната глупост. Много по-логично е да си представим топче, завързано за ластик, който се разтяга. Тогава ще говорим за сили в разтегнат ластик, а не за изкривено пространство, което е пълен аналог на изкривено мислене и невежество.
Светлината се привличала от масивни тела. Може да е вярно, но може да е обикновено пречупване на лъча, преминавайки през по-плътна среда. И как може да се привлича светлинния лъч, след като съвременната наука твърди, че фотонът нямал
маса?
Има дефицит на сиво мозъчно вещество в науката, а не на маса.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982

п.с. 2.
Защо гравитацията да е изкривяване на пространство, а магнитното/електрическо поле да е нещо различно?

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Няма сериозна научна теория, която да претендира че е истина свише. Тя си има област на приложимост и обикновено знаем и поне приблизително границите на тази област. Но за да се отхвърли една научна теория на базата на това, че не ти харесва - трябва да се казваш Паули или Ландау и да предложиш веднага своя и по-добра. Примерно самият Айнщайн на свой ред се е цупил на квантовата механика, ама от това нищо не е произлязло и до днес.

За всички нас, останалите, СТО е един работещ инструмент. Като казвам работещ - имам предвид че не просто е излязъл от рамките на експерименталното потвърждение, ами с него се правят ежедневни инженерни сметки и сметките излизат винаги. ОТО няма чак този статут - много от нейните крайни случаи все още чакат проверка, известни са и условия в които тя никаква работа не върши въпреки че би трябвало. Но и с нея се правят инженерни сметки и те също излизат. За да се критикуват такива неща, те преди всичко трябва да се познават в детайли, а ако се правят експерименти за доказване на нещо различно - те да бъдат възпроизводими от други и да издържат на елементарна критика. Примерно в гореописания лазер на 50м трябва да се отчетат разни дреболии като температурни разширения на въздуха и на фундамента, на който е поставен този лазер. Поставен в мазето, никаква елипса няма да направи, а на открито ще ви се смее всеки геодезист. Критика на ангро може да се прави за нови теории (и не е даденост че някой ще слуша), не за нещо което работи. За работещото първо трябва да обясниш защо то работи след като не е вярно.

И не, електрическото поле не е нещо "различно" - описва се приблизително със същия математически апарат като гравитационното (в макро приближение) и магнитното поле е просто релативистки ефект на електрическото. Различното е че за електромагнитното поле знаем много повече - знаем кой го разнася, как се квантува, какво му е отношението с другите фундаментални сили (освен гравитацията) и тн - все неща от които за гравитацията никакъв хабер нямаме.

[peshunov]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Като невежа мога да допълня, че тази статия хич е ми харесва, заради въражения като:
"не е била призната от сериозните учени"...."измислиците на Айнщайн"..."Това са смешни и несериозни неща"...."Не, поредната глупост"
Не вярвам, че серьозен учен ще обвинява Айнщайн или когото и да било със световна слава в невежество и няма да предостави явни доказателства, плюс това, че теорията на относителността се използва много години с успех, въпреки възможността, че не е правилна....

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Няма сериозна научна теория, която да претендира че е истина свише. Тя си има област на приложимост и обикновено знаем и поне приблизително границите на тази област. Но за да се отхвърли една научна теория на базата на това, че не ти харесва - трябва да се казваш Паули или Ландау и да предложиш веднага своя и по-добра. Примерно самият Айнщайн на свой ред се е цупил на квантовата механика, ама от това нищо не е произлязло и до днес.
...

Наскоро мина едно хубаво филмче по NG - Космос се казваше, или нещо от рода. Споменаха, че много пъти се е случвало - новопрохождащи звезди да оборват светилата на тогавашната наука. Науката не се гради само с авторитет, и авторитетът в науката сам по себе си е спъвал новото с много години, да не кажа стотици.
Поне колкото четох - не се оспорват ефектите, които наблюдаваме. Оспорва се самия фундамент на ТО, т.е. има ли етер или няма. Това няма да промени сметките които ползваме ежедневно, като релативистичната корекция на GPS-ите. А Струнната теория казва, че вакуумът е субстанция, през която се движи светлината. За капак квантовите компютри са реалност, и единственото обяснение са други измерения, освен познатите ни.
Много неща няма как да проверим директно с линийка, примерно Лоренцовото скъсяване. А аз лично така и не разбрах при пътешествие със скоростта на светлината - Корабът ли се движи спрямо Земята, или Земята спрямо Кораба. Защото на кораба щяло да спре времето спрямо земното. Що не обратното?
Сашо Сълков недоумява какво е "маса в покой", след като не е дефинирана. Нито "маса", нито имаме отправна точка за "покой". В една от книжките пък недоумяват температурата в свръхсветлинния влак дали е абсолютна, защото температурата е функция на скоростта на молекулите и времето. Т.е. като гледаме леда от перона - дали случайно пътниците го виждат като пара в същия момент.
Аз не твърдя, че разбирам от тия неща, за да вземам позиция. Просто не изключвам това, за което говорят.

[andonoff]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Наистина, определена част от практическата инженерна дейност в днешно време се опира на опита, засега. Но е истина, също така, че това върши работа - самолетите веднъж полетели не падат сами, газовите турбини се въртят и 'правят' ток, и т.н. Особено при флуидите и свързаните с тях процеси, критериалните зависимости все още не са изместени от 'твърди формулировки' - степенните показатели, множителите, дори съставляващите в някои случаи, варират според автора. Това не означава, че това не е наука.
В днешната конюнктура, българска и световна, според мен трябва да се гледа с известна предпазливост на всеки опит за атакуване, или подлагане на съмнение, на някои от аспектите на прогресивното човешко развитие - науката в частност.

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

...Науката не се гради само с авторитет

Всъщност науката се гради със съмнение, което е точно обратното на авторитета. Не бъркай науката с обучението.

Дали има етер или няма е изцяло въпрос на условности. Разбираме се кое е етер, какви свойства има и нататък говорим за него. Ако предварително се разберем, че етер е това което описват уравненията на Максуел - определено има етер и той върши много работа на радиоинженерите и в оптиката. Същият етер обаче с трясък се проваля когато разглеждаме строежа на атома. Ако и там искаш да работиш с етер - ще трябва да вземеш цялата квантова електродинамика и да насменяш думичките в нея. С което няма да си опростиш живота. Или да измислиш друга хитрина която засега никой не е измислил. Та, имаме етер когато ни отърва и с това се приключва въпросът. Прочее, така е с всеки модел в науката.

Дали корабът спрямо Земята или Земята спрямо кораба - повтарям за около 6000-н път: В парадокса на близнаците се движи този, който търпи ускорение. Ускорението е абсолютно, ако и резултатното движение да е относително. Масата в покой е маса в една конкретна отправна система, в която обектът е в покой. Такава отправна система може да има или да няма и ако няма - няма маса в покой и точка. Не че лесно се работи с такава дефиниция, ама който е мъж - да измисли по-удобна (и работеща!). Температурата (в смисъла на статистическата термодинамика), досущ като масата, е определена само в отправна система, в която масовият център на разглежданата система от частици е в покой. Поради което една комета се състои от лед, независимо че спрямо нас всяка от частиците и има енергия, съответстваща на прегрята пара. Прочее, точно прегрята пара и ще получим, ако кометата дойде насам и превърнем насоченото движение на нейните частици, в хаотично. Ако ползваш друга дефиниция за температура (има такива и са полезни в някои случаи) температурата може и абсолютна да се окаже.

Трябва да се различават критиките, породени от неразбиране (родствени на "такова животно нЕма), от критиките, породени от различна интерпретация на наблюдавания свят.

Примерно, съществува термодинамична (или информационна) теория на гравитацията, възникнала преди 2-3 години. Тя претендира да обяснява и разни ъгълчета, които ОТО не може. Засега е известно, че за по-общите случаи дава резултати, идентични на ОТО, което е добър знак. Ъгълчетата тепърва ги мислят. Ако ти е интересно - виж нея вместо горните неграмотни буламачи. Пак там можеш да видиш и различен поглед върху температурата като такава.

[Паджеровод]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

А интересно Стивън Хокинг има ли съображения по въпроса? На него му имам голямо доверие, не знам защо, не че му разбирам много от материята.

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Има, разбира се - и съм ги чел, просто не мога да ги разказвам като него.

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Дали корабът спрямо Земята или Земята спрямо кораба - повтарям за около 6000-н път: В парадокса на близнаците се движи този, който търпи ускорение. Ускорението е абсолютно, ако и резултатното движение да е относително.

Тъй е. Гравитацията или ускорението забавят времето.
Дай да посмятаме. От нула до светлинна е около година (по далечен спомен) с ускорение с 1g, колкото земното. После пътувам ~4 години в центрофуга пак с 1g до Проксима. Година забавяне. После пак по тая схема обратно. Значи, аз 12 години съм бил подложен на точно толкова ускорение, колкото и близнака ми на Земята. Защо трябва да има разлика в часовниците?
В книгите има описани доста подобни парадокси, погледнах ги по диагонал.

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Хитрината е че той не е бил подложен на това ускорение. Ускорението е абсолютно, а не относително. Където и да си, можеш да определиш инерциална отправна система (не е задължително да си свързан с нея) и спрямо нея да познаеш кой се ускорява и кой не.

Пак заради това е абсолютно и въртенето.

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Хитрината е че той не е бил подложен на това ускорение.

Нещо не разбрах. Подложен е на ускорение колкото земното. В двете посоки поравно.

[Ясен]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Значи говориш за друг казус, това не е парадоксът на близнаците.

[//Радо//]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Интересно. Абонамент.
+1 За темата.

[господин никой]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

...
Защо гравитацията да е изкривяване на пространство, а магнитното/електрическо поле да е нещо различно?

Раби - гравитацията и електро-магнетизма са част от силите, които определят вселената... Светлината (например) е сбор от частици, които се подчиняват на тези сили, но не е част от тях самите. Същото е и с пространството. Естествено пространството НЕ Е сбор от частици. То би съществувало и без частици, които да го запълват.

На въпроса - различен тип въздействие. Гравитацията е чисто физичен тип феномен - въздейства чрез сили на привличане върху частиците (и пространството). При електро-магнетизма не е точно така. Там първо има два вида въздействие според вида на силата - електрическа вълна или магнитна, и второ - да, електро-магнетизма пренарежда частиците - дори и да е съвсем леко.

[Rabin]

От: Все повече пробойни в Теорията на относителността!

Раби - гравитацията и електро-магнетизма са част от силите, които определят вселената... Светлината (например) е сбор от частици, които се подчиняват на тези сили, но не е част от тях самите. Същото е и с пространството. Естествено пространството НЕ Е сбор от частици. То би съществувало и без частици, които да го запълват.

На въпроса - различен тип въздействие. Гравитацията е чисто физичен тип феномен - въздейства чрез сили на привличане върху частиците (и пространството). При електро-магнетизма не е точно така. Там първо има два вида въздействие според вида на силата - електрическа вълна или магнитна, и второ - да, електро-магнетизма пренарежда частиците - дори и да е съвсем леко.

Гравитацията не я водят като частици, поне в СТО, а като изкривяване на времепространството. В Стандартния модел пък въобще не участва.
Пространството гъмжи от частици-античастици. Няма как да е без тях, поради неопределеността на енергията за единица малък обем. Казимир го доказва и експериментално, уж.
Светлината е частица или вълна, според зависи. Светлината Е чист електромагнетизъм, като радиовълните също са вид светлина. Само честотата е друга.

Значи говориш за друг казус, това не е парадоксът на близнаците.

Ами отиваме с ускорение, поддържаме центрофуга дотам с почти светлинна скорост, и се връщаме съвсем класически? Не важи ли тоя парадокс? Това е ново за мен ако е така.