Tweet
Историята за спасяване на пещерата Башовишки печ, с.Орешец,
общ.Димово, Видинско
Историята продължава!!!
През лятото на 2010 г. бяхме информирани за това в масива „Пъкина глама“ в землището на с.Орешец, общ.Димово, Видинска обл. на „СК-13 Печ“ АД е дадена концесия за добив на варовици от находище „Орешец“. Още тогава сигнализирахме МОСВ (п-мо вх.№48-00-1314/08.10.2010), за опасността от това разкритата кариера да увреди вместената в недрата на концесионната площ пещера „Башовишки печ“ като същевременно съобщихме за нейните природни достойнства. С тревога посочихме, че при изготвянето на ОВОС , авторите на доклада не са взели предвид съществуването на пещерата, в резултат на което МОСВ е дало „зелена светлина“ за отдаване на концесията. Поискахме своевременна намеса от страна на МОСВ за излизане от положението като направи възможното за коригиране на концесионната площ.
Три месеца след внасянето на сигнала все още не бяхме получили отговор от МОСВ, което ни накара да се жалваме (вх.№48-00-1314/04.02.2011). Резултатът е, че с писмо (изх.№48-00-143/14.02.2011)ни съобщава, добре известни факти свързани с местоположението на пещерата и в рамките на процедурите по ОВОС и оценка за съвместимост (каквато според нас не е правена) не постъпила информация за засягане на пещерата от реализацията на инвестиционното намерение – тоест Решението по ОВОС №13-4/2009 на министъра на околната среда за одобряване на инвестиционното предложение е напълно редовно. От нас бе поискано да предоставим допълнителна информация за точното местоположение на пещерата „като географски координати или координати в система 1970“. Същевременно бяхме уведомени че, цитирам : „ На база представената от Вас допълнителна информация, компетентния орган ще прецени необходимостта от проверка на място и изясняване на обстоятелствата и последващи действия“ (край на цитата). Исканата информация, включително умалено копие от топографска карта с нанесени върху нея границите на концесионната площ и плана на пещерата проектиран върху нея е изпратена своевременно в МОСВ (вх.№48-00-1314/28.02-2011). Необходимо е обаче да се подчертае, че същата информация е била изпратена още със сигналът ни от 2010 г. ! Още по-важно е обаче е да се знае, че досега МОСВ дори не е направила дори усилие да предприеме цитираните по-горе действия!!!
Междувременно, поради влизането в сила на изменения в Закона за подземните богатства (ЗПБ ,ДВ.бр.23/1999., изм. И доп.ДВ,бр.19/2011 г.), според който компетентен орган по случая вече е МИЕТ. Поради това, МОСВ със свое писмо (48-00-1314/11.03.2011) препраща да се обърнем за решението на въпроса към него. Своевременно се обърнахме към МИЕТ (п-мо вх.№70-00-14/24.03.2011) с искане министерството да поиска от концесионера разработването на алтернативен проект за добивна дейност на кариерата при който пещерата да попадне извън контура на добива. Към писмото бяха приложени съответната карта документация, данни за местоположението и копия от предхождащата кореспонденция в МОСВ. Последва второ писмо до МИЕТ в което им бе предоставена допълнителна информация за пещерата (вх.№ 70-00-14/24.03.2011).
Последва лаконичен отговор (изх.№70-00-14/12.08.2011). И „топката отново се прехвърля“ на МОСВ. Съветват ни да прецизираме предоставените данни за пещерата в дирекция „Национална служба за защита на природата“ и да предприемем необходимите действия пещерата да бъде защитена по смисъла на българското законодателство. Освен това в писмото подписано от зам.министър Делян Добрев се декларира, че: „ В случай, че пещерата бъде защитена със съответния нормативен акт и попада в границите на находище „Орешец“ , ще бъдат предприети необходимите действия концесионерът да разработи проект за експлоатация, при който пещерата да попадне извън обсега на добива“. Скандално е, че писмото на МИЕТ се основава на информация предоставена му от Михаил Михайлов – Директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ при МОСВ (вх.№ в МИЕТ 70-00-14/29.04.2011). То съдържа лъжливи и противоречащи си твърдения относно наличните в МОСВ данни за пещерата, както и оспорими тълкувания на нормативната уредба отнасяща се до опазването на прилепите у нас ( ЗБР и Бернска, Бонска, EUROBATS конвенции, IUCN – Red List, Директива 92/43/ЕЕС, които са ратифицирани от България).
Съществуващото положение възбуди сериозно безпокойство у членовете на Комисията по опазване на карста и пещерите при БФСп. Усилията й , съвместно с изследователите на пещерата в лицето на пещерен клуб „Бонония“ – Видин и пещерен клуб „Искър“-София както и специалисти от различни институти на БАН, бяха насочени към по- пълното и детайлно и комплексно проучване на пещерата с цел установяването на нейния статус, което да позволи да се направи аргументирано предложение за обявяването й за природна забележителност! (в съгласие с направеното от МИЕТ предписание). Същевременно се обърнахме за експертиза и към Геологическият институт на БАН.
В края на 2013 г. са събрани достатъчни факти и данни въз основа на които да се предприемат мерки за опазването на пещерата. Основавайки се на тях Комисията изготвя писмо до МОСВ (вх.№48-00-102/31.01.2014) с искане за отмяна на Решение №13-4/2009 по ОВОС на министър на околната среда и водите. Същевременно се иска МОСВ да разпореди проверка на изложените новоустановени факти , настъпили след датата на Решение № 13-4/2009 г.. и назначаването на изработването на нова Оценка за въздействието върху околната среда и съвместимостта с предмета и целите на ЗЗ по Натура 2000, за да бъдат избегнати представените по-долу непоправими вреди и последици за околната среда и културното наследство. Същевременно, чрез Националният природонаучен музей при БАН (НПМ) (изх.№64-РД/08.02.2014, в МОСВ бе внесено аргументирано предложение за обявяване на пещерата Башовишки печ за защитена територия – статут „природна забележителност“. С писмо (изх.№33-00-18/27.02.2014) подписано от зам.министър Ат.Костадинов , МОСВ съобщава на вносителя на предложението, за това че пещерата и ситуирана на територия отдадена на концесия. В писмото си МОСВ продължава лъжливо да твърди, че не разполага с информация за местоположението на пещерата , независимо от това, че такава му е предоставена още през 2010 и 2011 година, а и че такава се съдържа в самото предложение за защита внесено от НПМ. От музеят се иска да предостави „информация относно точното разположение на пещера „Башовишки печ“, включваща географските координати или координати в система 1970 г. на цялото пещерно образувание, а не само на входа му“.
Същевременно МОСВ , чрез писмо подписано този път от зам.министър Чавдар Георгиев, отговаря на писмото с искането ни за отмяна на Решението по ОВОС (изх.№48-00-102/26.02.2014). Освен познатите ни общи приказки, ни уведомяват, че писмото ни ще бъде изпратено до концендента и МИЕ, с молба за организиране на работна среща с участието на наши представители, концесионера, МИЕ и МОСВ. Впрочем такава среща бива насрочена, на 15.05.2014, но по неизвестни за нас причини, ние не бяхме надлежно уведомени за това и тя се е състояла при отсъствието на представители на спелеоложката общност и концесионера. Във връзка с организирането и обаче, МОСВ ни поиска „възможно по-подробна схема, с нанесети коти и/или координати , с които разполагате към момента, за да бъдат наложени върху плана на запасите от полезното изкопаемо, въз основа на което да бъдат предприети по-нататъшни действия от съответните компетентни органи“. На
В изпълнение на искането на МОСВ, с препоръчани писма, бяха изпратени на министерството и РИОСВ – Монтана книжни копия на дигиталната карта на пещерата любезно предоставена ни от изследователите й от пещерен клуб „Бонония“ – Видин и отново данни за местоположението на пещерата , а именно нейните GPS координати, и умалено копие от топографска карта с проектирано върху нея разположението на пещерата. Обратната разписка, с която разполагаме показва, че писмата са получени на 14.03.2014.
Липсата на информация за това каква ще е по-нататъшната съдба на пещерата, ни накара да се обърнем за пореден пък към МОСВ и с настойчив тон да искаме бързо решаване на поставените въпроси с опазването на Башовишки печ. В края на писмото си предупредихме министерството, че ако не вземе спешни и неотложни мерки ще направим проблема достояние на обществеността и всички възможни международни институции имащи отношение към природозащитата – нещо което наистина предстои да направим.
Първата реакция на МОСВ бе обаждане по телефона от една негова служителка (на този етап ще запазя името й в тайна) , която с неприемлив за държавен чиновник тон ми потърси сметка, защо и как съм бил заплашвал министерството и да ни задава разни въпроси. Обяснихме й каквото трябва и тя „успокои топката“. В крайна сметка се разбрахме, че МОСВ ще инициира втора междуведомствена среща за решаване на проблемите на пещерата.
Същата се свика на 09 юли 2014 в сградата на МОСВ, за което бяхме надлежно уведомени !
Срещата беше ръководена от г-жа Айлин Хасан – гл.експерт ? в отдел „Натура 2000“ при Дирекция НСЗП при МОСВ. На срещата присъстваха 13 души (вкл.водещата), представители на
МОСВ, МИЕ, Геологическият институт на БАН, Министерство на културата – НИНКН, концесионера СК-13 Печ АД, спелеоложката общност. В този смисъл имаше широко представителство на всички заинтересовани страни, но за сметка на това тя бе некомпетентно и зле ръководена. Не бе воден протокол, както е редно при такива случаи. Постигна се съгласие Българската федерация по спелеология да предостави , за кой ли път, карта и допълнителна информация за пещерата , каквато се съдържа в предложението ни за обявяването й за природна забележителност. Представителите на концесионера декларираха, устно, че няма опасност да нарушат целостта на пещерата или това би било възможно едва след 25 години, ако кариерата работи със същите темпове. Представителя на Министерството на културата, се оказа некомпетентен по въпроса с движимите паметници на културата, какъвто представлява голямото находище на палезоологичен материал в пещерата. Никой от МИЕ не взе отношение по въпроса! В крайна сметка никой не разбра какво ще се случи по-нататък и какви превантивни мерки ще бъдат взети относно опазването на пещерата от унищожаване. Не получихме отговор на въпроса какво е движението по въпроса за обявяване на пещерата за природна забележителност – това бил друг казус! Според МОСВ цялата работа се „спъва“ от липсата на карта на пещерата и нейни координати, въпреки че всеки от гара Орешец знае нейното местонахождение и имаме възможно най-добрата карта на пещерата. По добра версия на картата би могло, евентуално да се направи срещу 4-цифрена сума, която няма кой да плати. Но никой не е в състояние да плати загубата на пещерата като част от нашето природно и научно богатство, ако тя по един или друг начин бъде поразена.
Настояваме пред МОСВ да продължи, а и ускори процедурите по обявяването на пещерата Башовишки печ за природна забележителност. Потвърждаваме искането си за отмяна на Решение №13-4/2009 по ОВОС и разпореждането на проверка на изложените новоустановени факти както и назначаването на изработването на нова Оценка за въздействието върху околната среда и съвместимостта с предмета и целите на ЗЗ по Натура 2000. Настояваме МИЕ да предприеме необходите мерки , щото концесионерът да коригира проекта си за експлоатация по начин, при който пещерата да попадне извън обсега на добива. Исмаце писмени гаранции , че с дейността си кариерата не застрашава и няма по никакъв начин да застраши целостта на пещерата като природен обект и местообитание! Няма да допуснем повече МОСВ, търсейки формални поводи, да стопира процедурите по опазването на пещерата.
Башовишки печ (Башовички печ).
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: пещерата се намира на ок. 1.7 km западно от с. Гара Орешец, обш. Димово, обл. Видин. Входът е разположен на 130 m от границите на защитена зона BG0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан” .
ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ НА ВХОДА: N43.66576 E22.71876, 310 m н.в.
ОБЩА ДЪЛЖИНА НА ПОДЗЕМНИТЕ ГАЛЕРИИ: > 4000 m (по последни данни от проучванията през 2013 г.). В официалния регистър на пещерите към Българската федерация по спелеология е с рег. № 2741 и картотечен код 201003.
ТЕМПЕРАТУРА: Температурата на подземните галерии варира според сезона, но във вътрешността около първия сифон се колебае между 10.6ºС в началото на март и 11.9ºС в началото на октомври. Температурата на водата във сифона през октомври е била 11.7 ºС.
ОТКРИВАНЕ И ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА: Известна е още от миналия век като пещера светилище, чиято вода има целебни свойства. Водите на изтичащата от нея река са използвани за задвижване на воденици. През 1959 г се проучват първите 200 m. През 1961 г входът на пещерата е взривен от новооткритата кариера "Башовица". По инициатива на пещерняците Светослав Гаврилов и Богдан Тодоров от пещерния клуб към ТД “Бонония” – Видин, на 24.06.1979 г. след осем часа копаене с "Фадрома" и изкопана над 100 куб.м. скална маса входът на пещерата е отворен отново. Същата година се проучват първите 200 m. През следващите години и особено след 2010 г. изследователите проучват и описват общо над 4000 (http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/345#comment-2324 ) галерии, което нарежда пещерата сред най-дългите 15 пещери в България.
ОПИСАНИЕ: Водна пещера. Непосредствено след входа започва голяма зала, която периодично се пълни с вода и се образува езеро. На 200 m от входа има сифон, който е проходим без водолазно оборудване ок. 3-4 месеца в годината. Отвътре идва поток с дебит ок. 0.25 литра/сек. След сифона следва галерия с дължина ок. 1900m. Първите 80m са наводнени, като дълбочината достига до 1-1.5m. Следва ок. 700m суха галерия, след което започва поредица от синтрови езера, които пресъхват през сухите месеци на годината. Следва галерия дълга ок. 300m, която завършва със сифон, който се преодолява чрез минаване през втория етаж на пещерата. Оттам продължава галерия дълга ок. 400m, която завършва със зала. Продължението е много тясно и е непроходимо от човек. На 800m от бента, ниско долу вляво има разклонение, което след 10-15m стига до 10 метров отвес. След преодоляването му започва възходяща галерия с дължина ок. 400m. Тя е без образования и е много тясна. Участъкът продължава с хоризонтални галерии с височина ок. 30-40 cm. Лявата галерия е водно огледало с дължина ок. 400m, която излиза в зала покрита с огромни блокове. Оттам се продължава още ок. 500m, като галерията постепенно се стеснява и се стига до сифон. Дължината на лявото разклонение е ок. 1000m. Пещерата е периодичен извор, от който след силни дъждове и при снеготопене е регистрирано да излиза вода с максимален дебит измерен на 3.12.1985 г.- 3000 литра/сек.
Видовият състав и числеността на прилепите в Башовишки печ се изследват от зимата на 2000 г. Установено е, че пещерата се използва по различен начин през сезоните от поне 7 вида прилепи, всичките от Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Най-висока е числеността на екземплярите по време на есенното струване (swarming), когато са установявани до над 300 прилепа от 7 вида. През зимата пещерата се използва от единични екземпляри. По сведение на пещерняци прониквали зад първия сифон, на няколко места във вътрешността на пещерата са били наблюдавани големи количества кости от прилепи, които вероятно са загинали от продължителен период с високи води (т.е. невъзможност да излетят навън). Предвид близостта на още две прилепни пещери (Козарника на 2.1 km и Цанкино врело на 2.3 km), в които са установени колонии от същите видове, както и в Башовички печ, трите пещери на практика формират регионален комплекс от прилепни убежища, които служат като алтернативи за размножаване, зимуване и есенно струпване на видовете от местните прилепни популации. Улови с мрежи проведени през м.септември показаха, че Башовишки печ е с най-голямо значение като обект за есенно струпване.
Поради високата си регионална значимост пещерата е включена в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (ИАОС/МОСВ) като обект за летен мониторинг на прилепи. Редовни наблюдения се извършват от 2010 г. насам от екипи на Центъра за изследване и защита на прилепите към НПМ-БАН.
В Башовишки печ досега са установени 3 вида безгръбначни животни:
Isopoda (мокрици): Trichoniscus bononiensis (троглобионт, регионален ендемит!)
Amphipoda (амфиподи): Niphargus pecarensis (стигобионт, регионален ендемит!)
Coleoptera, Leiodidae (бръмбари): Beronia micevi (троглобионт, регионален ендемит!)
И трите вида са ендемични за района и се срещат едва в няколко пещери в радиус от 3-4 км от Башовишки печ.
Предварителният преглед на събраният от пещерняците богат фосилен материал (направен от проф. д-р Николай Спасов) и анализа на направените снимки показва голямо количество на кости от плейстоценска бозайна фауна в много добра съхраненост. Между тях са кости главно от пещерна мечка (Ursus spelaeus), но също и от носорог, нечифтокопитен вид бозайник, който само по изключение (поради тафономичните особености на пещерите) бива намиран в пещерни наслаги. Голямото количество кости е все още в неизследваните пещерни галерии и представлява голям интерес за бъдещи палеонтологични изследвания.
ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ «БАШОВИШКИ ПЕЧ»
1. Опазване на значим обект от природно местообитание 8310 «Неблагоустроени пещери», което се обитава от 7 вида прилепи (Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus euryale, Myotis myotis, Myotis blythii, Myotis capaccinii и Miniopterus schreibersii) от Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО и включени в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, които са предмет и цел за опазване в защитена зона BG0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан”.
2. Опазване на най-дългата пещера в СЗ България (>4 km ).
3. Опазване на голям периодичен карстов извор с местно значение.
4. Опазване на богато фосилно находище от пещернa мечкa (Ursus spelaeus) и други все още неизследвани видове.
5. Опазване местообитанието на три ендемични вида пещерни безгръбначни животни.
общ.Димово, Видинско
Историята продължава!!!
През лятото на 2010 г. бяхме информирани за това в масива „Пъкина глама“ в землището на с.Орешец, общ.Димово, Видинска обл. на „СК-13 Печ“ АД е дадена концесия за добив на варовици от находище „Орешец“. Още тогава сигнализирахме МОСВ (п-мо вх.№48-00-1314/08.10.2010), за опасността от това разкритата кариера да увреди вместената в недрата на концесионната площ пещера „Башовишки печ“ като същевременно съобщихме за нейните природни достойнства. С тревога посочихме, че при изготвянето на ОВОС , авторите на доклада не са взели предвид съществуването на пещерата, в резултат на което МОСВ е дало „зелена светлина“ за отдаване на концесията. Поискахме своевременна намеса от страна на МОСВ за излизане от положението като направи възможното за коригиране на концесионната площ.
Три месеца след внасянето на сигнала все още не бяхме получили отговор от МОСВ, което ни накара да се жалваме (вх.№48-00-1314/04.02.2011). Резултатът е, че с писмо (изх.№48-00-143/14.02.2011)ни съобщава, добре известни факти свързани с местоположението на пещерата и в рамките на процедурите по ОВОС и оценка за съвместимост (каквато според нас не е правена) не постъпила информация за засягане на пещерата от реализацията на инвестиционното намерение – тоест Решението по ОВОС №13-4/2009 на министъра на околната среда за одобряване на инвестиционното предложение е напълно редовно. От нас бе поискано да предоставим допълнителна информация за точното местоположение на пещерата „като географски координати или координати в система 1970“. Същевременно бяхме уведомени че, цитирам : „ На база представената от Вас допълнителна информация, компетентния орган ще прецени необходимостта от проверка на място и изясняване на обстоятелствата и последващи действия“ (край на цитата). Исканата информация, включително умалено копие от топографска карта с нанесени върху нея границите на концесионната площ и плана на пещерата проектиран върху нея е изпратена своевременно в МОСВ (вх.№48-00-1314/28.02-2011). Необходимо е обаче да се подчертае, че същата информация е била изпратена още със сигналът ни от 2010 г. ! Още по-важно е обаче е да се знае, че досега МОСВ дори не е направила дори усилие да предприеме цитираните по-горе действия!!!
Междувременно, поради влизането в сила на изменения в Закона за подземните богатства (ЗПБ ,ДВ.бр.23/1999., изм. И доп.ДВ,бр.19/2011 г.), според който компетентен орган по случая вече е МИЕТ. Поради това, МОСВ със свое писмо (48-00-1314/11.03.2011) препраща да се обърнем за решението на въпроса към него. Своевременно се обърнахме към МИЕТ (п-мо вх.№70-00-14/24.03.2011) с искане министерството да поиска от концесионера разработването на алтернативен проект за добивна дейност на кариерата при който пещерата да попадне извън контура на добива. Към писмото бяха приложени съответната карта документация, данни за местоположението и копия от предхождащата кореспонденция в МОСВ. Последва второ писмо до МИЕТ в което им бе предоставена допълнителна информация за пещерата (вх.№ 70-00-14/24.03.2011).
Последва лаконичен отговор (изх.№70-00-14/12.08.2011). И „топката отново се прехвърля“ на МОСВ. Съветват ни да прецизираме предоставените данни за пещерата в дирекция „Национална служба за защита на природата“ и да предприемем необходимите действия пещерата да бъде защитена по смисъла на българското законодателство. Освен това в писмото подписано от зам.министър Делян Добрев се декларира, че: „ В случай, че пещерата бъде защитена със съответния нормативен акт и попада в границите на находище „Орешец“ , ще бъдат предприети необходимите действия концесионерът да разработи проект за експлоатация, при който пещерата да попадне извън обсега на добива“. Скандално е, че писмото на МИЕТ се основава на информация предоставена му от Михаил Михайлов – Директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ при МОСВ (вх.№ в МИЕТ 70-00-14/29.04.2011). То съдържа лъжливи и противоречащи си твърдения относно наличните в МОСВ данни за пещерата, както и оспорими тълкувания на нормативната уредба отнасяща се до опазването на прилепите у нас ( ЗБР и Бернска, Бонска, EUROBATS конвенции, IUCN – Red List, Директива 92/43/ЕЕС, които са ратифицирани от България).
Съществуващото положение възбуди сериозно безпокойство у членовете на Комисията по опазване на карста и пещерите при БФСп. Усилията й , съвместно с изследователите на пещерата в лицето на пещерен клуб „Бонония“ – Видин и пещерен клуб „Искър“-София както и специалисти от различни институти на БАН, бяха насочени към по- пълното и детайлно и комплексно проучване на пещерата с цел установяването на нейния статус, което да позволи да се направи аргументирано предложение за обявяването й за природна забележителност! (в съгласие с направеното от МИЕТ предписание). Същевременно се обърнахме за експертиза и към Геологическият институт на БАН.
В края на 2013 г. са събрани достатъчни факти и данни въз основа на които да се предприемат мерки за опазването на пещерата. Основавайки се на тях Комисията изготвя писмо до МОСВ (вх.№48-00-102/31.01.2014) с искане за отмяна на Решение №13-4/2009 по ОВОС на министър на околната среда и водите. Същевременно се иска МОСВ да разпореди проверка на изложените новоустановени факти , настъпили след датата на Решение № 13-4/2009 г.. и назначаването на изработването на нова Оценка за въздействието върху околната среда и съвместимостта с предмета и целите на ЗЗ по Натура 2000, за да бъдат избегнати представените по-долу непоправими вреди и последици за околната среда и културното наследство. Същевременно, чрез Националният природонаучен музей при БАН (НПМ) (изх.№64-РД/08.02.2014, в МОСВ бе внесено аргументирано предложение за обявяване на пещерата Башовишки печ за защитена територия – статут „природна забележителност“. С писмо (изх.№33-00-18/27.02.2014) подписано от зам.министър Ат.Костадинов , МОСВ съобщава на вносителя на предложението, за това че пещерата и ситуирана на територия отдадена на концесия. В писмото си МОСВ продължава лъжливо да твърди, че не разполага с информация за местоположението на пещерата , независимо от това, че такава му е предоставена още през 2010 и 2011 година, а и че такава се съдържа в самото предложение за защита внесено от НПМ. От музеят се иска да предостави „информация относно точното разположение на пещера „Башовишки печ“, включваща географските координати или координати в система 1970 г. на цялото пещерно образувание, а не само на входа му“.
Същевременно МОСВ , чрез писмо подписано този път от зам.министър Чавдар Георгиев, отговаря на писмото с искането ни за отмяна на Решението по ОВОС (изх.№48-00-102/26.02.2014). Освен познатите ни общи приказки, ни уведомяват, че писмото ни ще бъде изпратено до концендента и МИЕ, с молба за организиране на работна среща с участието на наши представители, концесионера, МИЕ и МОСВ. Впрочем такава среща бива насрочена, на 15.05.2014, но по неизвестни за нас причини, ние не бяхме надлежно уведомени за това и тя се е състояла при отсъствието на представители на спелеоложката общност и концесионера. Във връзка с организирането и обаче, МОСВ ни поиска „възможно по-подробна схема, с нанесети коти и/или координати , с които разполагате към момента, за да бъдат наложени върху плана на запасите от полезното изкопаемо, въз основа на което да бъдат предприети по-нататъшни действия от съответните компетентни органи“. На
В изпълнение на искането на МОСВ, с препоръчани писма, бяха изпратени на министерството и РИОСВ – Монтана книжни копия на дигиталната карта на пещерата любезно предоставена ни от изследователите й от пещерен клуб „Бонония“ – Видин и отново данни за местоположението на пещерата , а именно нейните GPS координати, и умалено копие от топографска карта с проектирано върху нея разположението на пещерата. Обратната разписка, с която разполагаме показва, че писмата са получени на 14.03.2014.
Липсата на информация за това каква ще е по-нататъшната съдба на пещерата, ни накара да се обърнем за пореден пък към МОСВ и с настойчив тон да искаме бързо решаване на поставените въпроси с опазването на Башовишки печ. В края на писмото си предупредихме министерството, че ако не вземе спешни и неотложни мерки ще направим проблема достояние на обществеността и всички възможни международни институции имащи отношение към природозащитата – нещо което наистина предстои да направим.
Първата реакция на МОСВ бе обаждане по телефона от една негова служителка (на този етап ще запазя името й в тайна) , която с неприемлив за държавен чиновник тон ми потърси сметка, защо и как съм бил заплашвал министерството и да ни задава разни въпроси. Обяснихме й каквото трябва и тя „успокои топката“. В крайна сметка се разбрахме, че МОСВ ще инициира втора междуведомствена среща за решаване на проблемите на пещерата.
Същата се свика на 09 юли 2014 в сградата на МОСВ, за което бяхме надлежно уведомени !
Срещата беше ръководена от г-жа Айлин Хасан – гл.експерт ? в отдел „Натура 2000“ при Дирекция НСЗП при МОСВ. На срещата присъстваха 13 души (вкл.водещата), представители на
МОСВ, МИЕ, Геологическият институт на БАН, Министерство на културата – НИНКН, концесионера СК-13 Печ АД, спелеоложката общност. В този смисъл имаше широко представителство на всички заинтересовани страни, но за сметка на това тя бе некомпетентно и зле ръководена. Не бе воден протокол, както е редно при такива случаи. Постигна се съгласие Българската федерация по спелеология да предостави , за кой ли път, карта и допълнителна информация за пещерата , каквато се съдържа в предложението ни за обявяването й за природна забележителност. Представителите на концесионера декларираха, устно, че няма опасност да нарушат целостта на пещерата или това би било възможно едва след 25 години, ако кариерата работи със същите темпове. Представителя на Министерството на културата, се оказа некомпетентен по въпроса с движимите паметници на културата, какъвто представлява голямото находище на палезоологичен материал в пещерата. Никой от МИЕ не взе отношение по въпроса! В крайна сметка никой не разбра какво ще се случи по-нататък и какви превантивни мерки ще бъдат взети относно опазването на пещерата от унищожаване. Не получихме отговор на въпроса какво е движението по въпроса за обявяване на пещерата за природна забележителност – това бил друг казус! Според МОСВ цялата работа се „спъва“ от липсата на карта на пещерата и нейни координати, въпреки че всеки от гара Орешец знае нейното местонахождение и имаме възможно най-добрата карта на пещерата. По добра версия на картата би могло, евентуално да се направи срещу 4-цифрена сума, която няма кой да плати. Но никой не е в състояние да плати загубата на пещерата като част от нашето природно и научно богатство, ако тя по един или друг начин бъде поразена.
Настояваме пред МОСВ да продължи, а и ускори процедурите по обявяването на пещерата Башовишки печ за природна забележителност. Потвърждаваме искането си за отмяна на Решение №13-4/2009 по ОВОС и разпореждането на проверка на изложените новоустановени факти както и назначаването на изработването на нова Оценка за въздействието върху околната среда и съвместимостта с предмета и целите на ЗЗ по Натура 2000. Настояваме МИЕ да предприеме необходите мерки , щото концесионерът да коригира проекта си за експлоатация по начин, при който пещерата да попадне извън обсега на добива. Исмаце писмени гаранции , че с дейността си кариерата не застрашава и няма по никакъв начин да застраши целостта на пещерата като природен обект и местообитание! Няма да допуснем повече МОСВ, търсейки формални поводи, да стопира процедурите по опазването на пещерата.
Башовишки печ (Башовички печ).
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: пещерата се намира на ок. 1.7 km западно от с. Гара Орешец, обш. Димово, обл. Видин. Входът е разположен на 130 m от границите на защитена зона BG0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан” .
ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ НА ВХОДА: N43.66576 E22.71876, 310 m н.в.
ОБЩА ДЪЛЖИНА НА ПОДЗЕМНИТЕ ГАЛЕРИИ: > 4000 m (по последни данни от проучванията през 2013 г.). В официалния регистър на пещерите към Българската федерация по спелеология е с рег. № 2741 и картотечен код 201003.
ТЕМПЕРАТУРА: Температурата на подземните галерии варира според сезона, но във вътрешността около първия сифон се колебае между 10.6ºС в началото на март и 11.9ºС в началото на октомври. Температурата на водата във сифона през октомври е била 11.7 ºС.
ОТКРИВАНЕ И ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА: Известна е още от миналия век като пещера светилище, чиято вода има целебни свойства. Водите на изтичащата от нея река са използвани за задвижване на воденици. През 1959 г се проучват първите 200 m. През 1961 г входът на пещерата е взривен от новооткритата кариера "Башовица". По инициатива на пещерняците Светослав Гаврилов и Богдан Тодоров от пещерния клуб към ТД “Бонония” – Видин, на 24.06.1979 г. след осем часа копаене с "Фадрома" и изкопана над 100 куб.м. скална маса входът на пещерата е отворен отново. Същата година се проучват първите 200 m. През следващите години и особено след 2010 г. изследователите проучват и описват общо над 4000 (http://iskar-speleo.org/drupal/?q=node/345#comment-2324 ) галерии, което нарежда пещерата сред най-дългите 15 пещери в България.
ОПИСАНИЕ: Водна пещера. Непосредствено след входа започва голяма зала, която периодично се пълни с вода и се образува езеро. На 200 m от входа има сифон, който е проходим без водолазно оборудване ок. 3-4 месеца в годината. Отвътре идва поток с дебит ок. 0.25 литра/сек. След сифона следва галерия с дължина ок. 1900m. Първите 80m са наводнени, като дълбочината достига до 1-1.5m. Следва ок. 700m суха галерия, след което започва поредица от синтрови езера, които пресъхват през сухите месеци на годината. Следва галерия дълга ок. 300m, която завършва със сифон, който се преодолява чрез минаване през втория етаж на пещерата. Оттам продължава галерия дълга ок. 400m, която завършва със зала. Продължението е много тясно и е непроходимо от човек. На 800m от бента, ниско долу вляво има разклонение, което след 10-15m стига до 10 метров отвес. След преодоляването му започва възходяща галерия с дължина ок. 400m. Тя е без образования и е много тясна. Участъкът продължава с хоризонтални галерии с височина ок. 30-40 cm. Лявата галерия е водно огледало с дължина ок. 400m, която излиза в зала покрита с огромни блокове. Оттам се продължава още ок. 500m, като галерията постепенно се стеснява и се стига до сифон. Дължината на лявото разклонение е ок. 1000m. Пещерата е периодичен извор, от който след силни дъждове и при снеготопене е регистрирано да излиза вода с максимален дебит измерен на 3.12.1985 г.- 3000 литра/сек.
Видовият състав и числеността на прилепите в Башовишки печ се изследват от зимата на 2000 г. Установено е, че пещерата се използва по различен начин през сезоните от поне 7 вида прилепи, всичките от Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Най-висока е числеността на екземплярите по време на есенното струване (swarming), когато са установявани до над 300 прилепа от 7 вида. През зимата пещерата се използва от единични екземпляри. По сведение на пещерняци прониквали зад първия сифон, на няколко места във вътрешността на пещерата са били наблюдавани големи количества кости от прилепи, които вероятно са загинали от продължителен период с високи води (т.е. невъзможност да излетят навън). Предвид близостта на още две прилепни пещери (Козарника на 2.1 km и Цанкино врело на 2.3 km), в които са установени колонии от същите видове, както и в Башовички печ, трите пещери на практика формират регионален комплекс от прилепни убежища, които служат като алтернативи за размножаване, зимуване и есенно струпване на видовете от местните прилепни популации. Улови с мрежи проведени през м.септември показаха, че Башовишки печ е с най-голямо значение като обект за есенно струпване.
| ВИД | ПЕРИОД ЗА ОБИТАНИЕ | Максимална наблюдавана численост | ИЗТОЧНИК |
|
Зима | 5 | База данни проект Натура (2011-2012) |
|
Есенно струпване | 10 | База данни проект Натура (2011-2012) |
|
Есенно струпване | 10 | База данни проект Натура (2011-2012) |
|
Есенно струпване | 10 | База данни проект Натура (2011-2012) |
|
Есенно струпване | 1 | База данни проект Натура (2011-2012) |
|
Есенно струпване | 50 | База данни проект Натура (2011-2012) |
|
Есенно струпване | 200 | База данни проект Натура (2011-2012) |
Поради високата си регионална значимост пещерата е включена в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (ИАОС/МОСВ) като обект за летен мониторинг на прилепи. Редовни наблюдения се извършват от 2010 г. насам от екипи на Центъра за изследване и защита на прилепите към НПМ-БАН.
В Башовишки печ досега са установени 3 вида безгръбначни животни:
Isopoda (мокрици): Trichoniscus bononiensis (троглобионт, регионален ендемит!)
Amphipoda (амфиподи): Niphargus pecarensis (стигобионт, регионален ендемит!)
Coleoptera, Leiodidae (бръмбари): Beronia micevi (троглобионт, регионален ендемит!)
И трите вида са ендемични за района и се срещат едва в няколко пещери в радиус от 3-4 км от Башовишки печ.
Предварителният преглед на събраният от пещерняците богат фосилен материал (направен от проф. д-р Николай Спасов) и анализа на направените снимки показва голямо количество на кости от плейстоценска бозайна фауна в много добра съхраненост. Между тях са кости главно от пещерна мечка (Ursus spelaeus), но също и от носорог, нечифтокопитен вид бозайник, който само по изключение (поради тафономичните особености на пещерите) бива намиран в пещерни наслаги. Голямото количество кости е все още в неизследваните пещерни галерии и представлява голям интерес за бъдещи палеонтологични изследвания.
ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ «БАШОВИШКИ ПЕЧ»
1. Опазване на значим обект от природно местообитание 8310 «Неблагоустроени пещери», което се обитава от 7 вида прилепи (Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus euryale, Myotis myotis, Myotis blythii, Myotis capaccinii и Miniopterus schreibersii) от Приложение II на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО и включени в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, които са предмет и цел за опазване в защитена зона BG0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан”.
2. Опазване на най-дългата пещера в СЗ България (>4 km ).
3. Опазване на голям периодичен карстов извор с местно значение.
4. Опазване на богато фосилно находище от пещернa мечкa (Ursus spelaeus) и други все още неизследвани видове.
5. Опазване местообитанието на три ендемични вида пещерни безгръбначни животни.