МОТО ТЕРАПИЯ 2014

[Mitko69]

Обратното броене започна.
От Пътуването с главно П ни делят някакви си 7 дни.
От друга страна за последните 2 месеца се посъбраха няколко мото-историйки и докато спомените са пресни сядам и започвам...

Близо една година след последното голямо пътешествие отново бяхме готови за път.
Двамата с Пепи открихме сезона на организираното мото пътуване с малка загрявка до Tail of the Dragon и околностите, което беше достатъчно да ни оттърси от зимната летаргия и вече нямахме търпение за истинското приключение.
Това беше второто ни ходене до Апалачите, но природата и невероятните пътища са толкова уникални, че няма как да не се разписваме поне веднъж годишно. Поради не много голямото разстояние (само 600 мили), това място определено ще фигурира в мото плановете ни и за в бъдеще.
Тъй като пуснах тема за пътуването ни до там миналата година http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=172907, сега ще прескоча подробностите, но ще пусна малко пролетни снимки от невероятните Smoky Mountains.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Докато чакахме да дойде заветната дата и поддържахме мото тръпката с разни кратки разходки около скучните Чикагски предградия, колегата Веско иницира едно ново мото забавление. Въпреки, че не бях подготвен, се включих къде от любопитство, къде да му правя компания. Старите кокали издържаха и всъщност се забавлявахме доста.

[choko]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Страхотно,благодаря

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

В оставащите два месеца до голямото пътуване се заехме с последните детаили и техническото обслужване на моторите.
Смених маслото, гумите и отидох на море в южната ни съседка-Мексико. По-точно района на Playa Del Carmen, Riviera Maya.
По-принцип това беше семейна ваканция която няма място в този мото-пътепис, но един месец преди заминаването ни за там, ме връхлетя идеята да покарам мотор в Мексико.
След кратко проучване се оказа, че само на 2 километра от хотела, в някаква бензиностанция давали мотори под наем.
Свързах се с тях и резервирах един IRON.
Собсвеника на бизнеса-Eikka, ми прати един майл няколко дни по-късно, с молба да му занеса малко резервни части. Използвах това за лек пазарлък и си осигурих транспорт от и до хотела. Не,че беше далече, сигурно щах да го взема пеша за 20-30 минути, но когато ги питах за адреса отговора беше нещо от рода на: “Адрес няма, излизаш на пътя до хотела и ходиш на юг. Минаваш през една джунгла, после още малко и друга джунгла, след това трета и ние сме там” Абе направо ги разбрах…
В деня предвиден за каране метнах 2-3 шишета вода в раницата и зачаках да ме вземат.
Не съм сигурен защо очаквах да ме вземат с кола, но в уреченият час се появи ето това.


Eikka беше Финландец, живеещ в Мексико от 13 години. Каза, че даването на мотори под наем му било повече хоби, отколкото бизнес. Преди 3 години навъртял 50000 км в Южна Америка със Супер Тенере 750, готин пич.
В офиса много експедитивно попълнихме някакви формуляри, дадох му едни пари, в замяна на което получих ключовете за ето това:


Даде ми каска и подарък-карта на английски. Последното се оказа изключително полезно, тъй като извън хотелите английски се говореше много малко, а български хич. Испанският ми нямаше как да е от полза, тъй като от петте думи които знаех, три бяха бира, текила и маргарита.
Мотора беше мой за 8 часа и 250 километра пробег. Забих поглед в картата и малко на тъмно направих програма максимум-посещение на руините на Тулум и Коба, останки на градове от ерата на Маите.
Заредих бензин-1$ за 1 литър, припалих гордостта на Американското мото-строене и поех на Юг, по магистрала 307.
Това беше третото ми каране на HD и със сигурност най-продължителното. Мнението ми за тази марка винаги е било на кантар, но след 250 км пробег бях категоричен, че освен ако не ми го подарят никога няма да притежавам Harley.
Въпреки, че пътят е успореден на Карибско море, в никакъв случай не може да се нарече панорамна магистрала. Между водата и шосето има ивица от поне 500-600 метра на която се редуват непристъпни джунгли и големи хотелски комплекси.
Пътуването беше относително спокойно- прекрасно време, тмпература около 30C, спокойно движение и горе-долу поносим път.
След два –три опита за излитане, установих, че на всяко кръстовище имаше легнал полицай, широк около 1.8м и висок поне педя. Маркировката в повечето случаи я бяха пропуснали. Това беше само началото, в последствие се сблъсках с още 3 вида препядствия на пътя.
-Бетонен легнал полицай, широк малко повече от педя и висок още толкова, мотора задираше всеки път когато преминах през тях и за момент се притесних, че може нещо да му стане.
-Метални пъпки, високи около 10 см. Разположени шахматно на шосето.
-Корабни въжета с диаметър около 10 см просто хвърлени на асфалта.

Също така, през 15-20 км бяха разположени КПП-та с поне 5-6 яко въоръжени войници. Не бях сигурен дали това трябваше да ме успокоява или обратното, но беше време да спра да мисля и да се насладя на поредното мото пътуване.


Първата цел-Тулум.
Познанията ми какво точно се е случвало в тази част на света преди хyz годиниса доста оскъдни, а и няма смисъл от уроци по история точно тук, но си позволих едно копи/пейст от нета за съвсем бегла информация.

Tulum - оградения град

В езика Yucatec , Tulum означава "стена" , позовавайки се на голяма барикада , която обгражда селото. В езика на маите , Tulum е наречен Зама , което означава " зора ", подходящо име, дадено заради източното му местоположение. Изглежда " Tulum " е името, дадено на района от откривателите Stephens и Catherwood през 1841 . Stephens и Catherwood посетили Tulum точно преди началото на кастовата война през 1847 г. , дълго след като градът е бил изоставен.


История на района

Най –ранните надписи намерени в района датират от 564 г. Това поставя Tulum в рамките на класическата епоха , макар и да се знае , че разцвета е бил много по-късно , 1200 - 1521 г., по време на късния Post- класически период. Tulum е основното място за обширна търговска мрежа на маите с два морски и сухоземни пътища които се събират тук . Артефектите , открити в или в близост до мястото , потвърждават контакт с централната част на Мексико и Централна Америка . Археолозите са намирали медни дрънкулки и пръстени от мексиканските планини ; кремък и керамика от Юкатан , и нефрит от Гватемала. Tulum е център за международна търговия и който отговаря за дистрибуцията на стоки в Юкатан през Коба , Чичен Ица и свързващи населените места . Tulum се е смятал и за религиозен център където зад дебелите стени са защитавани свещените лидери.

Археолозите разполагат с доказателства, че населението е унищожено от испанците с болести донесени от стария свят. Tulum остава заселен около 70 години след завладяването , когато най-накрая е изоставен.



Както можеше да се очаква беше пълно с туристи, оставих мотора на сянка и се смесих с тълпата.
Впечатляващо, дали след наколко хиляди години, тълпи туристи ще обикалят останките на градовете в които живееме днес?
Времето, развалините, страхотния плаж и невероятното синьо море превърнаха деня в един от тези дни които имаме чуството, че може да преживеем само на сън. Беше страхотно…може би само туристите бяха малко в повече.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

След 2 часа ходене се метнах на мотора и отпраших към Коба. Отпраших е доста силно казано, защото въпреки картата се загубих още на първият километър. Видях едно такси, паркирало на сянка и спрях да питам.
На въпроса ми “на къде е Коба”, получих отговор “си сеньор” и човека посегна да ми отвори вратата?????? Май, че очакваше да зарежа мотора и да ме кара до Коба.

За щастие наблизо мина един мъж, който разбра въпроса и с много ръкомахане успя да ме упъти.
Отклоних се от магистрала 307 и поех към вътрешността на страната, направо през джунглата.
Веднага си пролича, че напуснах района направен за туристическото око и навлязох в истинското Мексико.
Минавах през малки села, където хората бяха отворили сегии около пътя и продаваха всевъзможни неща с надеждата, че някой ще спре. Мърсотия и прахоляк навсякъде, недостроени бараки, разхвърляни както им дойде, боклуците си ги изхвърляха направо в канавката до пътя. Абе пълна мизерия.


За разлика от Тулум, Коба не се намира на брега на морето, а дълбоко в джунглата.
Отново едно леко копи/пейст:
Археолозите смятат, че Коба е една от най-важните руини на полуостров Юкатан. Дизайнът и целта на това селище е много по-различна от други градове на маите , с различни селища , съществуващи в една област. Белите пътища водят от всяко населено място до главната пирамида, Nohoch Mul .

Коба означава "Води разбърквани от вятъра ". Изключително подходящо име, тъй като това селище е заобиколено от две големи лагуни . В продължение на много години Коба е била игнорирано от историята на маите поради местоположението му. Намира се между Tulum в щата Кинтана Роо , и Валядолид в щата Юкатан , археолози първи научили за сайта в средата на 1800 -те години , но гъстата джунгла , кастовата война и липсата на средства , направили този район труден за изследване . Посетителите могат да се насладят на сенчести пътеки , които са на оригиналния sacbe ( бели пътища) , три селища , които показват архитектурата и голямата площ на този някога голям град . Тук се и намира най-високата пирамида на маите в Юкатан , Nohoch Mul.

Коба е окончателно открита за обществеността като археологически обект през 1973 . Археолозите са изчислили, че съществуват 6000 структури , но само три населени места са отворени публично. Това което прави това място различно от Чичен Ица , Ek Balam , или дори Tulum е, че Коба не е на едно място, а една голяма група от селища свързани към централната пирамида. Трите основни области, които могат да бъдат разглеждани в руините Коба са структурите на Nohoch MUL ( главната пирамида ), Conjunto Pinturas ( духовната област) и Macanxoc.

И тук беше същата картина, много народ, жега и в допълнение милиони кръвожадни комари.
Зарязах мотора и се направих на турист.
На входа на парка ме пресрещнаха 4-5 амигоса с рикши. Със заучени английски фрази ми обясниха, че ме очакват 2 километра ходене и те ще са повече от щастливи да ме повозят до там срещу 12$.
С присъщо Българско самочуствие повдигнах рамене и атакувах джунглата. След има няма 200 метра жегата, влагата и комарите ме накараха да преосмисля ситуацията. Обърнах се към рикшажийте и замахах с ръце. Един пристигна със свирене на гуми и ми се захили, канейки ме с ръка да сядам, да ама не. Първо да договориме цената. Останах изумен как веднага прие 5$ вместо 12$...


Този път, построен от Маите свързва Коба и Чеченица, дълъг е над 100км.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

По пътя на обратно за кратко ме заплющя силен тропически порой. Ако някой се интересува как е с къс панталон и къси ръкави на мотор в дъжд-определено не беше изживяване което искам да опитам отново…
Имах още малко време и реших да го прекарам в Puerto Aventuras. Нямах никаква представа какво е това, но името беше познато от многото реклами на летището и около магистралата.
Завих към оказаната посока и се оказах пред бариера. Мина ми през ума, че не съм за там, но изведнъж бариерата се отвори и един младеж ми замаха да влизам. ОК.
Оказа се затворен комплекс с огромен хотел, малки кокетни блокчета с частни апартаменти, много магазини, ресторанти, огромен делфинариум и марина.
Честно казано тук нямаше нищо което да ме задържи повече от 10 мин.
Направих няколко снимки, ей така да има и поех към изхода.

На излизане имаше две бариери, едната беше за изход само с карти, очевидно не за мен, а на другата се бяха наредили колона пикапи и бусчета с персонал. И аз там. Като ми дойде реда от някъде се появи един тинейжър, който го играеше нещо като охрана и ми завика на испански.
Обясних му възпитано, че ако иска нашият разговор да има резултат ще трябва да говори английски, той се наежи още повече и тонът му се втвърди сериозно за неговите 17-18 години.
Изпитах желание да слезна и да му отвъртя един зад вратник с възпитателна цел, но в крайна сметка навих масура (този Harley беше невероятно шумен), а с другата ръка си посочих ухото, коета на международния език на жестовете означва, ни те чувам, ни те разбирам. Проработи и ме пусна.
Какъв точно му беше проблема не разбрах, може би ми се караше, че си позволих да вдигам шум на местенце където хората бяха платили по 500 000$ за 100м2 парченце от Рая.
Емоциите ме завладяха чак когато върнах мотора. Тази обиколка не беше нищо особено, хиляди хора го правят всеки ден, но аз я направих с мотор!
ЯКО!
Още един Х на картата.

[Purple Elephant]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Охо, добре се забавлявате!!!
Мерси за разказа и снимките, и аз имам мерак някога да попътувам из Мексико... На всичко съм готов за да избягам от зимата!!

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Мексико-да, но далече от туристическия поток. От друга страна дори и Мексиканците не са сигурни къде вилнеят картелите и е малко руска рулетка, особено във вътрешността.

[suzuki team]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Мексико-да, но далече от туристическия поток. От друга страна дори и Мексиканците не са сигурни къде вилнеят картелите и е малко руска рулетка, особено във вътрешността.

Ама направо си нямаш идея колко много означава за някои от нас това което ни предоставяш!

Още един път огромно БЛАГОДАРЯ!

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ама направо си нямаш идея колко много означава за някои от нас това което ни предоставяш!

Още един път огромно БЛАГОДАРЯ!

Иво,
Много добре разбирам какво имаш впредвид. И за мен е изключително удоволствие да чета пътеписите на колегите тук, а и навсякъде в нета. Зная, че има места които колкото и да искам няма да мога да посетя, но пътеписите ми помагат да се пренеса там, дори и за малко.
Те ме зареждат, помагат ми да превъзмогна стреса, дават ми нови идеи и ме отпускат поне за малко от лудото ежедневие и безмилостната борба за оцеляване.
Сигурен съм, че това важи за всички авантюристи, независимо от начина на забавление.
Бих искал да благодаря на всички колеги, които са отделили от своето време да споделят пътуванията си нас. Това означава МНОГО, колеги продължавайте да ни радвате и да ни правите съпричастни с лудите си планове, идеи и пътувания.

Радвам се, че и аз съм успял да направя нечий ден по ведър.
Ще продължавам и за напред. Сезонът не е свършил, интересното тепърва предстои.

[f500]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Благодарим за споделеното...Поздрави.

[Asteri]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Толкова много българи в хамериканско, просторен континент, а толкова малко споделено идва насам. Благодаря че променяш тази тенденция и поздравления за приятния разказ. И... ощееее!

[s_s1]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Благодаря, че споделяш с нас преживяното от теб.

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Целта на тазгодишното ни Пътуване беше едно малко градче в щата Юта-Моаб.



Защо Моаб?



Стратегически разположено между парковете Arches, Canyonland, Natural Bridges и Monument Valley от едната страна и Скалистите планини и Million Dollar Highway от другата, това градче беше идеално място за базов лагер и отправна точка към всички места които искахме да посетим. Бяхме наясно, че времето с което разполагахме може би нямаше да е достатъчно за всичко, но... каквото сабя покаже.

До тук добре, имаше само един малък проблем-първо трябваше да стигнем до там.
Разстоянието от Чикаго до Моаб е около 1400 мили. Планирахме да ги вземем за 3 дни. Първите 1000 cа ужасът за мото пътешественика-полета с царевица, път прав като конец, абе Скука с главно С.
Колкото и да не ни се искаше, решихме да пътуваме по магистрали, което щеше да ни даде малко по-висока средна скорост. Предстоеше ни да преминем през Айова и Небраска на бързи обороти и в края на втория ден да навлезнем в Колорадо. От там и ставаше интересно, но за този трип Колорадо беше само транзитна дестинация. Надявахме се да имаме време поне за по-дълги почивки, за да се насладиме дори и за малко на Скалистите Планини.
През изминалите месеци бяхме говорили толкова много за пътуването, чертахме маршрути, променяхме ги, че в един момент се изчерпахме. Имахме добър план и единственото което оставаше беше самото пътуване.
В крайна сметка се доказа, че плановете са за това за да се променят.
През цялото време на подготовката имаше едно малко съжаление, че Колорадо ще го минем транзит. Колкото и да се успокоявахме, че "пак ще дойдем", мисълта, че ще сме там и няма да има време за Скалистите Планини продължаваше да ни тормози. И така до момента в който смело взехме решение да удължим пътуването с един ден и да си подариме 500 незабравими мили в сърцето на Rocky Mountains.
Грубо казано интересната част започваше и свършваше в Colorado Springs.




Разпределено по дни пътуването изглеждаше така:
Ден първи: Чикаго-Небраска, около 580 мили, магистрално каране.
Ден втори: Небраска-Колорадо, около 480 мили, магистрала и първокласни пътища.
Ден трети: Колорадо, около 300 мили, предимно планински, но добре поддържани пътища.
Ден четвърти: Колорадо-Юта, 200 мили по планинската пътна мрежа.
Ден пети: Юта, 100+ мили и много ходене.
Ден шести: Юта, 400 мили, асфалт и черни пътища, плюс ходене.
Ден седми: Юта, като ден пети, но с добавени черни пътища.
Ден осми: Юта-Колорадо, 400+ мили, магистрала и високопланински пътища.
Ден девети: Колорадо-Небраска, 400+ мили, магистрала.
Ден десети: Небраска-Чикаго, 400+ мили, магистарла.
Както отбеляза Ванката, програмата беще толкова натоварена, че нямаше да имаме време за един банкет като хората…
Поради големите разстояния, които трябваше да изминем до Моаб и обратно, решихме да не се глезиме със обилни трапези по пътя, а да разчитаме на сандвичи в движение. Това ни даваше повече време за каране и малко повече място в куфарите, а този факт не беше за пренебрегване. Въпреки, че пътуването беше планирано за втората половина на Юли ни предстояха изкачвания над 4000 метра и малко допълнителни топли дрехи нямаше да са излишни. На теория звучеше добре, какво предстоеше да се случи беше друг въпрос.

Нормално денят преди пътуването беше доста стресиращ. Няма да преувелича ако кажа, че бях в офиса само тялом. Умът ми бягаше 24 часа напред, треската на пътуването ме беше завладяла напълно. Гледах тъпо в една точка, а часовника като че ли беше спрял.
След няколко часа агония писах деня дъждовен, метнах се на мотора и отпраших към къщи.
Товаренето започна.
Въпреки, че имах нещо като списък, бях сигурен, че ще взема неща които няма да ползвам, както и, че ще забравя други които щяха да ми трябват. Нищо ново, познат проблем.
Концетрирах се върху уроците които научих при пътуването ни до Южна Дакота. Това, че беше средата на Юли не означаваше нищо. Миналата година ни пра дъжд, градушка и температурите бяха с около 15 градуса по-ниски от нормалните за сезона.
Якета, панталони, подплати...да има.





Сложих новата чанта за резервоара и установих, че е много близко до ГПС-а, направо се бутаха, едно от двете трябваше да се премести. Огледах се в гаража за някаква тенекия и набързо спретнах това:

[Mitko69]

От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014

Ден 1ви, Айова и Небраска.
Имайки впредвид, че този ден трябваше да пропътуваме около 580 мили, решихме да тръгнем рано и да се чакаме на една бензиностанция на 50 мили от нас, която се намираше непосредствено до магистралата. Това щеше да ни спести поне един час мотане, кафета и други губи време занимания. Срещата беше за 7 часа.
Навих си часовника за 5:30, но както можеше да се очаква отворих очи много по-рано. Станах, оправих се набързо и се метнах на мотора. Приключението започваше.



Събрахме се за 10 тина минути, казахме си по едно здрасти и запалихме моторите.
Групата се състоеше от 4 човека, като новото попълнение беше Митака. Той беше и единствения с мотор различен от Встром.
От дясно на ляво-Митака, Пепи, Ванката и аз.





Както стана дума преди малко, този ден трябваше да изминем малко над 570 мили и да търсиме къмпинг на Запад от Lincoln, Nebraska.
Карането щеше да бъде 100% по магистрала-I80. Това е една от най-натоварените магистрали в страната. Свързваща Източното и Западното крайбрежие I80 е известна не само с огромното присъствие на камиони, но и със силните странични ветрове в Небраска. Доста неприятно, но решихме да караме и ако стане непоносимо, да хванеме някой малък, успореден път. Това разбира се щеше да намали средната скорост, но по-добре бавно и сигурно, отколкото неприятни изненади за някакви си 30 минути спестено време.
Пътуването можеше да се определи с една единствена дума-СКУЧНО, всъщност, не, с две думи-МНОГО СКУЧНО.
Карахме с повишено внимание, заобиколени от царевични полета.
Поддържахме скорост от около 75-80 мили в час или поне това показваше спидометъра. За мен е загадка как Японците са направили двигател, който има нужда от реглаж на клапаните веднъж на всяка ледникова епоха, а не могат да направят точен километраж, върви ги разбери…
Поради различния капацитет на резервоарите решихме да спираме през 140 мили за гориво, идеята беше да се зареди в рамките на 10 минути и да продължаваме.
Първото зареждане беше на най-големият трък стоп в Америка, или поне така твърдеше табелата.






В общи линии планът работеше и към 1, когато стана време за обяд бяхме отхвърлили повече от половината път.
Може би защото беше Събота трафика не беше проблем, вятър имаше, но се търпеше.






Някъде към 4:30 пристигнахме в Mormon Island Campground.




Големият плюс на този къмпинг беше, че се намираше непосредствено до магистралата, има-няма 2 минути отклонение. Не се наложи да въртиме излишни мили до и обратно само за едното спане.
Големият минус беше, че се намираше непосредствено до магистралата. Шумът от непрестанният трафик беше доста неприятен, но каквото,такова. Щяхме да изтърпиме една нощ.







Опънахме палатките и изпратихме Пепи и Ванката за провизии. Планът за сандвичи го оставихме за друг път. Скара,бира и т.н.