Tweet
Целта на това пътуване бе да посетим Албания, като си избрахме, по съвет на вече посетилите държавата, по - цивилизованата и южна част. За целта решихме да минем през северна Гърция. Участници бяхме - аз, Стефан с мотор BMW R1150R и Кънчо с мотор YAMAHA TDM 900i.
На 18.06.2013 г. около 07 ч. се срещнахме на бензиностанция Лукойл в Панагюрище, пихме по кафе, преброихме се, и предвид очертаващото се време в Панагюрище
подадохме газ и потеглихме в търсене на по-топли и сухи географски ширини. Минахме по новият път за Велинград - много е добър, измръзнахме на Юндола и без да спираме никъде се озовахме в Петрич. Заредихме баките до горе и взехме решение да караме по пътя през Килкис покрай Дойранското езеро и да се насочим към Едеса. Пътя е нелош и много спокоен. В Едеса най после извадихме фотоапаратите и направихме фотосесия
Спуснахме се до водопада
минахме зад водата
Отпочинахме малко в паркчето, похапнахме нещо и се отправихме към крайната цел за дена - град Кастория. Пътя от Едеса до Кастория върви през планини и е уникален за каране - чувствахме се, като в рая за мотористи
. На пристигане в Кастория небето беше страшно почерняло и се очертаваше сериозен потоп, така че решихме без много размотаване да търсим хотел. Намерихме такъв на брега на езерото и спазарихме цена 20 евро нощувка със закуска. Видя ни се скъпо но навън вече прехвърчаха първите едри капки дъжд. Едва свалихме куфарите и небето се продъни. Дъжд и мълнии падащи във водата. Яка гледка особено като си на сухо. Гледката от терасата на стаята
Като спря да вали, се качихме на моторите и направихме една кратка обиколка на нощна Кастория - много красиво светлините на града се отразяват в езерото, хапнахме по гирос, взехме по една бира и обратно в хотела.
На следващия ден слънцето се показа срамежливо и решихме да огледаме на светло прелестите на Кастория. Гледките от хотела
Събрахме багажите и отново акостирахме на пристанището на Кастория
Обозначихме се
Заснехме рибарите и птиците около тях
Погледахме участниците в някаква регата
още малко снимки
Общо взето усещането от този град бе нещо средно между Созопол и старият Пловдив.
Дойде време да напускаме Кастория и да се отправяме към границата с Албания. Като отправна точка приехме град Коница, но решихме да минем по три и четвъртокласни пътища. Природата на около бе такава
Всички бе много красиво, докато в един момент на пътя не се появиха огромни камъни
Огромно свлачище в резултат на дъждовете. И тогава дойде този момент
Нямахме избор и върнахме едни 50 км. на обратно и избрахме друг маршрут
. Тук около това градче имаше някакви огромни сипеи подобни на мелите около Мелник, но в черен цвят на почвата. Малко по късно се наджипиесихме много яко, като успяхме да разгледаме от близо егати и смотаните села, преди отново да излезем на правилният път. Разбрахме по трудния начин, че Джи Пи Ес картите ни не са актуални за този район, и често се налагаше да коригираме с хартиената карта. Все пак в късният следобед пристигнахме в Коница и се настанихме в хотел "Панорама", като спазарихме цена от 15 евро нощувка със закуска на човек. 
Гледката от балкона на стаята
Поразмотахме се малко из градчето и тъй като отново заваля, купихме храна и бира и се прибрахме в хотела.
На сутринта гледката от балкона бе такава
и решихме, че вече е време да влизаме в Албания и се насочихме към КПП Какавия.
Минахме безпроблемно, обменихме малко пари и подкарахме към град Гирокастро
Прословутите бункери
Тъй като в България така и не намерихме от къде да закупим карта на Албания, тази ни дойде добра
Заснех я и до края на пътуването през албания се ръководехме по нея - не ни подведе.
На около 5 км. преди Гирокастро на пътя бе организирана блокада от военни, полиция и жандармерия - маскирани и с автомати Калашников в ръцете. Спираха и проверяваха всичко движещо се по пътя. С нас се отнесоха добре, но не посмяхме да снимаме. Леко постреснати и в неведение продължихме към Гирокастро. Градът е стар исторически център с красиви каменни сгради и крепост музей.
Паркирахме на една от стръмните градски улички и седнахме в близкото кафене да се подкрепим с кафе и вода. Тук се запознахме с Коста - местен който говореше свободно английски.
Той ни обясни, че полицейската блокада била заради събитията в близкото село Лазарат - столица на албанската нарко мафия. Обясни ни, че в държавата е спокойно и предложи да оставим при него каските и якетата си докато обикаляме из града. Доверихме му се и не сбъркахме. Града е много красив
Качихме се до крепостта и посетихме музея в нея, където видяхме този як танк
За този самолет пишеше, че бил американски, свален през 1954 от албанската ПВО
Самата крепост и гледките от нея си струват разглеждането
Помотахме се още малко и се върнахме при моторите. Намерихме всичко недокоснато. Опитахме се да дадем на Коста някакви пари за услугата, но той отказа да вземе каквото и да било. Натоварихме се по моторите и поехме към град Саранда. Военните отново ни спряха, но ни познаха и ни пуснаха без повече проверки. Този път гледахме по спокойно на около. Направи ни впечатление, че няколко къщи бяха полуразрушени и димяха - явно ги бяха пердашили здраво. Отново не посмяхме да снимаме
. След това поехме по пътя към Саранда - уникален. За първи път се сблъсквах с типичен албански път - много стръмен, много тесен и яко завои - пълен кеф от карането и обяснимо никакви снимки . Набързо пристигнахме в Саранда и се плеснахме на пристанището
Наоколо яко хотели и екзотика
Зарязахме моторите на пристанището и тръгнахме да си търсим хотел. Харесахме това - хотел Делфини
Спазарихме цена 15 евро нощувка със закуска и се настанихме. Бяхме на линия 0,5 - балкона ни бе над водата
Разхвърляхме се по по леки дрешки, разтоварихме багажите и се отправихме към древният град Бутринт
Един от местните обитатели
минахме през кактусовата гора и посетихме музея на върха на крепостта
крепостта на отсрещния бряг на пролива
до която се стига с този сал - на него возеха дори и коли
Поехме отново по брега към Саранда, като спирахме за снимки по крайбрежието
на заден план е остров Корфу.
В хотела лека фотосесия и разпускане
Вечерта обиколихме цялата крайбрежна, хапнахме и отморихме - много ни хареса. На сутринта отново малко снимки
и поехме по пътя към Вльора. Пътят е невероятен - ту е по крайбрежието ту в планината - красота
Албанските планини не са много високи като абсолютна стойност, но предвид факта, че тръгваш от морското равнище и за няколко километра се озоваваш на над 1000 м. надморска височина и веднага пак се спускаш до морето, си е екстремно преживяване. С навлизането във Вльора всичко интересно свърши - сиво и прашно. Не ни хареса нищо и дори и не снимахме. Ядохме във Вльора - поне храната бе добра - изобщо в Албания храната на всякъде ни хареса. След това продължихме към Елбасан и от там влязохме в Македония. По пътя нищо интересно за отбелязване - освен факта, че Джи Пи Еса се опита да ни набута в циганската махала на Елбасан, но бързо се усетихме и изчезнахме от там без липси . В Охрид се настанихме у наш приятел, лека разходка около езерото
Имахме намерение на следващия ден да посетим Свети Наум и по панорамния път през Галичица да се прибираме, но вечерта разбрахме, че Кънчо трябва бързо да се прибере в България. Така на следващия ден прибирането бе експресно през Щип и Благоевград
Равносметката - 5 дни около 2000 км. път по около 500 лв. на човек разходи и много емоции неизмерими в пари. Дано не ви е доскучало .
На 18.06.2013 г. около 07 ч. се срещнахме на бензиностанция Лукойл в Панагюрище, пихме по кафе, преброихме се, и предвид очертаващото се време в Панагюрище
подадохме газ и потеглихме в търсене на по-топли и сухи географски ширини. Минахме по новият път за Велинград - много е добър, измръзнахме на Юндола и без да спираме никъде се озовахме в Петрич. Заредихме баките до горе и взехме решение да караме по пътя през Килкис покрай Дойранското езеро и да се насочим към Едеса. Пътя е нелош и много спокоен. В Едеса най после извадихме фотоапаратите и направихме фотосесия
Спуснахме се до водопада
минахме зад водата
Отпочинахме малко в паркчето, похапнахме нещо и се отправихме към крайната цел за дена - град Кастория. Пътя от Едеса до Кастория върви през планини и е уникален за каране - чувствахме се, като в рая за мотористи
. На пристигане в Кастория небето беше страшно почерняло и се очертаваше сериозен потоп, така че решихме без много размотаване да търсим хотел. Намерихме такъв на брега на езерото и спазарихме цена 20 евро нощувка със закуска. Видя ни се скъпо но навън вече прехвърчаха първите едри капки дъжд. Едва свалихме куфарите и небето се продъни. Дъжд и мълнии падащи във водата. Яка гледка особено като си на сухо. Гледката от терасата на стаятаКато спря да вали, се качихме на моторите и направихме една кратка обиколка на нощна Кастория - много красиво светлините на града се отразяват в езерото, хапнахме по гирос, взехме по една бира и обратно в хотела.
На следващия ден слънцето се показа срамежливо и решихме да огледаме на светло прелестите на Кастория. Гледките от хотела
Събрахме багажите и отново акостирахме на пристанището на Кастория
Обозначихме се
Заснехме рибарите и птиците около тях
Погледахме участниците в някаква регата
още малко снимки
Общо взето усещането от този град бе нещо средно между Созопол и старият Пловдив.
Дойде време да напускаме Кастория и да се отправяме към границата с Албания. Като отправна точка приехме град Коница, но решихме да минем по три и четвъртокласни пътища. Природата на около бе такава
Всички бе много красиво, докато в един момент на пътя не се появиха огромни камъни
Огромно свлачище в резултат на дъждовете. И тогава дойде този момент
Нямахме избор и върнахме едни 50 км. на обратно и избрахме друг маршрут
. Тук около това градче имаше някакви огромни сипеи подобни на мелите около Мелник, но в черен цвят на почвата. Малко по късно се наджипиесихме много яко, като успяхме да разгледаме от близо егати и смотаните села, преди отново да излезем на правилният път. Разбрахме по трудния начин, че Джи Пи Ес картите ни не са актуални за този район, и често се налагаше да коригираме с хартиената карта. Все пак в късният следобед пристигнахме в Коница и се настанихме в хотел "Панорама", като спазарихме цена от 15 евро нощувка със закуска на човек. Гледката от балкона на стаята
Поразмотахме се малко из градчето и тъй като отново заваля, купихме храна и бира и се прибрахме в хотела.
На сутринта гледката от балкона бе такава
и решихме, че вече е време да влизаме в Албания и се насочихме към КПП Какавия.
Минахме безпроблемно, обменихме малко пари и подкарахме към град Гирокастро
Прословутите бункери
Тъй като в България така и не намерихме от къде да закупим карта на Албания, тази ни дойде добра
Заснех я и до края на пътуването през албания се ръководехме по нея - не ни подведе.
На около 5 км. преди Гирокастро на пътя бе организирана блокада от военни, полиция и жандармерия - маскирани и с автомати Калашников в ръцете. Спираха и проверяваха всичко движещо се по пътя. С нас се отнесоха добре, но не посмяхме да снимаме. Леко постреснати и в неведение продължихме към Гирокастро. Градът е стар исторически център с красиви каменни сгради и крепост музей.
Паркирахме на една от стръмните градски улички и седнахме в близкото кафене да се подкрепим с кафе и вода. Тук се запознахме с Коста - местен който говореше свободно английски.
Той ни обясни, че полицейската блокада била заради събитията в близкото село Лазарат - столица на албанската нарко мафия. Обясни ни, че в държавата е спокойно и предложи да оставим при него каските и якетата си докато обикаляме из града. Доверихме му се и не сбъркахме. Града е много красив
Качихме се до крепостта и посетихме музея в нея, където видяхме този як танк
За този самолет пишеше, че бил американски, свален през 1954 от албанската ПВО
Самата крепост и гледките от нея си струват разглеждането
Помотахме се още малко и се върнахме при моторите. Намерихме всичко недокоснато. Опитахме се да дадем на Коста някакви пари за услугата, но той отказа да вземе каквото и да било. Натоварихме се по моторите и поехме към град Саранда. Военните отново ни спряха, но ни познаха и ни пуснаха без повече проверки. Този път гледахме по спокойно на около. Направи ни впечатление, че няколко къщи бяха полуразрушени и димяха - явно ги бяха пердашили здраво. Отново не посмяхме да снимаме
. След това поехме по пътя към Саранда - уникален. За първи път се сблъсквах с типичен албански път - много стръмен, много тесен и яко завои - пълен кеф от карането и обяснимо никакви снимки . Набързо пристигнахме в Саранда и се плеснахме на пристанищетоНаоколо яко хотели и екзотика
Зарязахме моторите на пристанището и тръгнахме да си търсим хотел. Харесахме това - хотел Делфини
Спазарихме цена 15 евро нощувка със закуска и се настанихме. Бяхме на линия 0,5 - балкона ни бе над водата
Разхвърляхме се по по леки дрешки, разтоварихме багажите и се отправихме към древният град Бутринт
Един от местните обитатели
минахме през кактусовата гора и посетихме музея на върха на крепостта
крепостта на отсрещния бряг на пролива
до която се стига с този сал - на него возеха дори и коли
Поехме отново по брега към Саранда, като спирахме за снимки по крайбрежието
на заден план е остров Корфу.В хотела лека фотосесия и разпускане
Вечерта обиколихме цялата крайбрежна, хапнахме и отморихме - много ни хареса. На сутринта отново малко снимки
и поехме по пътя към Вльора. Пътят е невероятен - ту е по крайбрежието ту в планината - красота
Албанските планини не са много високи като абсолютна стойност, но предвид факта, че тръгваш от морското равнище и за няколко километра се озоваваш на над 1000 м. надморска височина и веднага пак се спускаш до морето, си е екстремно преживяване. С навлизането във Вльора всичко интересно свърши - сиво и прашно. Не ни хареса нищо и дори и не снимахме. Ядохме във Вльора - поне храната бе добра - изобщо в Албания храната на всякъде ни хареса. След това продължихме към Елбасан и от там влязохме в Македония. По пътя нищо интересно за отбелязване - освен факта, че Джи Пи Еса се опита да ни набута в циганската махала на Елбасан, но бързо се усетихме и изчезнахме от там без липси
. В Охрид се настанихме у наш приятел, лека разходка около езеротоИмахме намерение на следващия ден да посетим Свети Наум и по панорамния път през Галичица да се прибираме, но вечерта разбрахме, че Кънчо трябва бързо да се прибере в България. Така на следващия ден прибирането бе експресно през Щип и Благоевград
Равносметката - 5 дни около 2000 км. път по около 500 лв. на човек разходи и много емоции неизмерими в пари. Дано не ви е доскучало
.
Коментар