Tweet
London - Ispwich - London - North Wales and back
Здравейте.
Много ми е приятно, че най-после ми се налага да пиша в този раздел
Сигурно ще имам правописни грешки, но това са подробности , така че ще ме извините.
Това ще е кратко писане, защото това ми е първият пътепис - така че да не се сърдите, че няма много снимки и писане.
Част 1
Като дойдох в Англия след известно време разбрах, че няма да мога без мотор. Та търсих по сайтовете и си купих от ebay едно старо BMW K100RT, 1987. Покарах го две години тук и накрая реших да го продам, Причината беше, че послдните 3 месеца прди да го продам, имах 50 мили навъртяни, а си стоеше само на дъжда.
Реших, че засега мотор няма да има.
Да, но преди около месец, месец и нещо пак нещо се замислих. Проблемът идва в това, че след като ти е влязло един път в кръвта просто няма оттърване.
И се започна едно търсене пак... ebay, autotrade, gumtree... около 2 седмици рових, чаках, проверявах... исках да си взема стар и надежден мотор - за пътувания.
Мислех дълго какъв да бъде и защо да бъде точно такъв и пак се спрях на старите BMW-та, К-серията.
Причината е, че тук са си доста разпространени и определено си имат доста добра репутация.
Не знам за вас, но за мен този момент, в който си избираш мотор има едно особено удоволствие и тръпка, някакво чревоугодничество докато ровиш стотиците обяви и мечтаеш
Та след около две седмици на 30 април си харесах едно старо, голямо и тежко BMW K1000LT, 1994 - в едно село до Ipswich.
Обадих се на човека, разбрахме се и се уговорихме да отида да го взема в събота 3 май.
Взех си билетче за влака и сутринта, пътя, каската и за мотор
Влакът за Ipswich, Liverpool Street Station, London:
и отново там на гарата преди да тръгна:
във влака:
И разбира се Ipswich train station, да не кажете че ви лъжа нещо
Там си почаках ей така 30-40 мин докато дойде човека, че се оказа селото малко на 30-35 мили от града. Дойде де, с една кола, взе ме и отидохме.
Видях мотора, повъртях се, повъртях се и си стиснахме ръцете.
Малко зор докато сключа застраховката по телефона, защото тук в Англия са кожодери, ама много добри кожодери. След уговорки и попълване на няколко страници въпросник се разбрахме за скромната сума от 307 паунда или нещо подобно беше. Тук мотор или кола се купува много лесно междудругото - аз дори в ентусиазма си забравих да поискам да напишем договор, т.е. аз си тръгнах ей така. Но тука ти е простено, просто собственикът си праща стария талон в КАТ по пощата и ти дава един отрязък - а ти си чакаш новите документи пак по пощата. И не плащаш нищо.
Но както да е. Взех мотора, и вече бившия собственик ме закара както го помолих до близката бензиностанция да заредя.
Ето я и бензиностанцията. И моторът разбира се
Запознайте се с Хелга:
Между другото човекът забрави да ми даде ключа за смяна на маслото и след това ми се обади да каже, че ще го прати по пощата. И дойде
От тук нататък до London не е много интерсно. Просто път, Кафенце по пътя и едно доволно треперене на ръцете като слезеш и си обикаляш мотора като котарак мишка
човекът ми подари е навигация с мотора, малко старичък Garmin, мисля че Nuvi 200W - оказа се, че има инсталирана стара карта, и аз естествено и се доверих та ме прати някъде из Северен Лондон, където ми беше първото загубване с мотора.
Оправих се с телефона. И се прибрах.
Всичко точно.
86 мили общо.
Част 2.
Аз съм си член на един BMW форум тук. Не знам, мисля че не е официалният в UK, или нещо подобно, но доста хора има и случайно разбрах че ще имат среща в HolyHead, North Wales за 23,24, и 25 май.
Получих покана, и естествено не ми трябваше много за да кажа да да да да
Исках да пробвам как ще се държи, мотора, дали няма да закъсам някъде, дали аз ще издържа, как ще ми се отрази, дали няма да се изгубя някъде... все пак това пътуване щеше да ми е:
- Първото с Хелга
- Първото по-далечно пътуване
- Първото пътуване из Англия сам с превозно средство
На 23 сутринта успях да стана, и естествено стегнах багажа в последния момент. Хубаво е, че не забравих нищо - то не че много неща взех де... една палатка, един спален чувал, малко дрехи.. някакви такива дреболии.
А взех си и една малка крачна помпа - имах чувството че предната гума спада - не ме питайте защо го имах това чувство - оказа се фалшиво.
Та нагласих си аз навигацията (вече обновена - така че вероятността загубване да е по-малка) и тръгнах.
Мноооого е готино в този момент. Чао, работа, чао град, чао нерви - само моторът, пътя и ти.
Естествео като добър градски турист аз не си проверявам нивото на маслото и нивото на водата. Оказа се, е Хелга е добра към мен - не ме предаде нито в един момент. Което не е оправдание разбира се
Сега и причината да няма толкова много снимки - валеше. Много. И духаше. И облаци. И много задръствания по магистралите. Ама много. Представете си 10-15 км задръстване и колите едвам пъплят. И така няколко пъти по пътя.
Около 305-306 мили в едната посока /около 490 км/. И карам по път където не го знам какъв е, в какво състояние и къде отива, само се осланям по навигацията.
Та в тези прекарасни условия ("типично Британско лято" както се шегуват тука) просто не ми се спираше за снимки, отделно и по магистралите няма много къде да спреш, като намериш бензиностанция там пък няма какво да снимаш
Та малкото снимки:
Тук имам 3 снимки, където накрая просто не изфържах и си спрях за по цигарка на една отбивка - това е малко преди Bangor, North Wales. Това в дясно е Irish sea. Фактически от Holyhead, където отивах тръгваха фериботите за Дъблин - фактически Дъблин е отсреща на 70 мили.
Та след още малко каране успях да пристигна и си намерих хората там, имаше само няколко човека. Ето и малко снимки от мястото - Anglesey Outdoor Centre.
Хелга с някакви младежи:
Ако времето на снимките Ви се струва мокро - така е ! може би 95 % от времето валя с ветрец, да не ти е скучно
Младежите до Хелга, отблизо:
Това тук е SOUTH STACK LIGHTHOUSE, HOLYHEAD, Северен Уелс. ей тук как валеше и духаше.. спокойно може да те бутне
Същото място, но поглед наляво:
А ей тук, един доста представителен, странен джентълмен дойде с този Royal Enfield. Оказа се от клуба, но ей така напук си купил това, защото BMW-тата били тежки:
А междудругото това си беше събиране и къмпинг само за членовете на клуба, не на форума. Аз го разбрах там. Но няма значение, беше интересно, виждаш нови интересни хора.
Това си беше местният бар на къмпинга - много хубави ястия, домашно приготвени:
Това е в тоалетната на бара, някакви карикатури и картинки с типичен английски хумор, къде странен, къде още по-странен:
Това е главната сграда на къмпинга, където си беше пълно с всякакви групи. Оказа се че това място било много добро за сърф. Аз не разбирам от сърф, но не разбрах защо е толкова добро Странна му работа.
А това тук са една двойка, момче и момиче, дойдоха с тези два BMW R1200 GS 2009. Явно си пътуват и то доста. Забележете седалката на моторът на момичето как е променена за да се свали:
Пак същата двойка мотори и моята палатка в ляво.
И пак двата мотора от друг ъгъл:
Това е снимка от сутринта. Умрях от студ през ноща. Валеше и духаше. И аз въобще не съобразих и тръгнах с един лек много тънък спален чувал. И без шалте. Което се оказа кофти вариант, въпреки меката трева - оказа се че през нощта не е толкова мека... Успях да посля около 4-5 часа и в 6 сутринта просто реших, че няма смисъл. Един от малкото моменти в които видях слънце:
Това е в една от стаите. Бяха ми казвали, но не бях виждал - В Уелс надписите по пътищата и на публичните места са на английски и на уелски. Абе странна работа си е:
А това е картата на района:
Този мотор ми хареса: 33 годишен, силно модифициран BMW R80 G/S. Собственикът му е не знам.. може би 60-65 годишен - Има си собствен гараж където ремонтирва и обслужва само BMW мотори около Leicester.
Та постоях малко и реших, че няма да я бъде още една вечер и реших че ще се прибирам. Просто още една вечер изгърбен и премръзнал не си е оферта.
Казах им чао на хората и им пожелах приятно изкарване там - явно си беше, че само на мен ми прави впечатление студа - доста от хората там си се разхождаха по джапанки и къси ръкави, но... те и там са си израстнали.
Тръгнах като обиколих по брега малко насам натам, преди да хвана магистралите.
Ето снимка от брега, тъкмо започваше пак леко да вали:
Пак от същия бряг, само че малко по-надолу:
И пак от това място:
Малко по-нататък по пътя, реших поне първата магистрала да я избегна и да карам по малко по-второстепенен път, където можеше да спра и да пощтракам.
Ето типичен пейзаж там:
и пак :
И тук просто... пак си заваля. Ама така добре си валеше. И мен ми писна два дена само да ме вали и просто се качих на магистралата и обратно към Лондон.
Спирах от време на време за кафенце, цигарка и да почина, че си бях уморен. Малкото спане, заедно с натоварването, което аз нямам тренинг си казваха думата. Отделно пак огромни задръствания, мокри пътища и дълги колони.
Тръгнах около 10:00 и успях да се прибера в вкъщи в Лондон около 18:30, което си беше постижение с тези задръствания и умора.
Но много щастлив - Хелга се справи чудесно и бях много доволен.
Малко статисткити за това пътуване:
- Общо пътуване: 30 часа
- Изминато разстояние: 610 мили, около 980 км.
- Разход на гориво - 5/100 - зареждах няколко пъти и се учудих, но ми харесва. Дано и за в бъдеше да е там някъде разхода А иначе моторът си тежи - около 300 кг трябва да е.
- Разход на масло и вода - не знам, проверих ги после, в нормите си е
- Общо каране на мотора: 15 часа в двете посоки
- Удоволствие - на макс
Ами това е от мен.
Да си призная много ми хареса.
Въртят ми се идеи за едно малко по-дълго пътуване, но ще видим какво и как ще се получи.
Надявам се да Ви е било приятно ине обръщайте много внимание ако има грешки
Хубав и усмихнат ден.
Поздрави,
Калин
P.S. Карта на пътуването:
Много ми е приятно, че най-после ми се налага да пиша в този раздел
Сигурно ще имам правописни грешки, но това са подробности , така че ще ме извините.
Това ще е кратко писане, защото това ми е първият пътепис - така че да не се сърдите, че няма много снимки и писане.
Част 1
Като дойдох в Англия след известно време разбрах, че няма да мога без мотор. Та търсих по сайтовете и си купих от ebay едно старо BMW K100RT, 1987. Покарах го две години тук и накрая реших да го продам, Причината беше, че послдните 3 месеца прди да го продам, имах 50 мили навъртяни, а си стоеше само на дъжда.
Реших, че засега мотор няма да има.
Да, но преди около месец, месец и нещо пак нещо се замислих. Проблемът идва в това, че след като ти е влязло един път в кръвта просто няма оттърване.
И се започна едно търсене пак... ebay, autotrade, gumtree... около 2 седмици рових, чаках, проверявах... исках да си взема стар и надежден мотор - за пътувания.
Мислех дълго какъв да бъде и защо да бъде точно такъв и пак се спрях на старите BMW-та, К-серията.
Причината е, че тук са си доста разпространени и определено си имат доста добра репутация.
Не знам за вас, но за мен този момент, в който си избираш мотор има едно особено удоволствие и тръпка, някакво чревоугодничество докато ровиш стотиците обяви и мечтаеш
Та след около две седмици на 30 април си харесах едно старо, голямо и тежко BMW K1000LT, 1994 - в едно село до Ipswich.
Обадих се на човека, разбрахме се и се уговорихме да отида да го взема в събота 3 май.
Взех си билетче за влака и сутринта, пътя, каската и за мотор
Влакът за Ipswich, Liverpool Street Station, London:
и отново там на гарата преди да тръгна:
във влака:
И разбира се Ipswich train station, да не кажете че ви лъжа нещо
Там си почаках ей така 30-40 мин докато дойде човека, че се оказа селото малко на 30-35 мили от града. Дойде де, с една кола, взе ме и отидохме.
Видях мотора, повъртях се, повъртях се и си стиснахме ръцете.
Малко зор докато сключа застраховката по телефона, защото тук в Англия са кожодери, ама много добри кожодери. След уговорки и попълване на няколко страници въпросник се разбрахме за скромната сума от 307 паунда или нещо подобно беше. Тук мотор или кола се купува много лесно междудругото - аз дори в ентусиазма си забравих да поискам да напишем договор, т.е. аз си тръгнах ей така. Но тука ти е простено, просто собственикът си праща стария талон в КАТ по пощата и ти дава един отрязък - а ти си чакаш новите документи пак по пощата. И не плащаш нищо.
Но както да е. Взех мотора, и вече бившия собственик ме закара както го помолих до близката бензиностанция да заредя.
Ето я и бензиностанцията. И моторът разбира се
Запознайте се с Хелга:
Между другото човекът забрави да ми даде ключа за смяна на маслото и след това ми се обади да каже, че ще го прати по пощата. И дойде
От тук нататък до London не е много интерсно. Просто път, Кафенце по пътя и едно доволно треперене на ръцете като слезеш и си обикаляш мотора като котарак мишка
човекът ми подари е навигация с мотора, малко старичък Garmin, мисля че Nuvi 200W - оказа се, че има инсталирана стара карта, и аз естествено и се доверих та ме прати някъде из Северен Лондон, където ми беше първото загубване с мотора.
Оправих се с телефона. И се прибрах.
Всичко точно.
86 мили общо.
Част 2.
Аз съм си член на един BMW форум тук. Не знам, мисля че не е официалният в UK, или нещо подобно, но доста хора има и случайно разбрах че ще имат среща в HolyHead, North Wales за 23,24, и 25 май.
Получих покана, и естествено не ми трябваше много за да кажа да да да да
Исках да пробвам как ще се държи, мотора, дали няма да закъсам някъде, дали аз ще издържа, как ще ми се отрази, дали няма да се изгубя някъде... все пак това пътуване щеше да ми е:
- Първото с Хелга
- Първото по-далечно пътуване
- Първото пътуване из Англия сам с превозно средство
На 23 сутринта успях да стана, и естествено стегнах багажа в последния момент. Хубаво е, че не забравих нищо - то не че много неща взех де... една палатка, един спален чувал, малко дрехи.. някакви такива дреболии.
А взех си и една малка крачна помпа - имах чувството че предната гума спада - не ме питайте защо го имах това чувство - оказа се фалшиво.
Та нагласих си аз навигацията (вече обновена - така че вероятността загубване да е по-малка) и тръгнах.
Мноооого е готино в този момент. Чао, работа, чао град, чао нерви - само моторът, пътя и ти.
Естествео като добър градски турист аз не си проверявам нивото на маслото и нивото на водата. Оказа се, е Хелга е добра към мен - не ме предаде нито в един момент. Което не е оправдание разбира се
Сега и причината да няма толкова много снимки - валеше. Много. И духаше. И облаци. И много задръствания по магистралите. Ама много. Представете си 10-15 км задръстване и колите едвам пъплят. И така няколко пъти по пътя.
Около 305-306 мили в едната посока /около 490 км/. И карам по път където не го знам какъв е, в какво състояние и къде отива, само се осланям по навигацията.
Та в тези прекарасни условия ("типично Британско лято" както се шегуват тука) просто не ми се спираше за снимки, отделно и по магистралите няма много къде да спреш, като намериш бензиностанция там пък няма какво да снимаш
Та малкото снимки:
Тук имам 3 снимки, където накрая просто не изфържах и си спрях за по цигарка на една отбивка - това е малко преди Bangor, North Wales. Това в дясно е Irish sea. Фактически от Holyhead, където отивах тръгваха фериботите за Дъблин - фактически Дъблин е отсреща на 70 мили.
Та след още малко каране успях да пристигна и си намерих хората там, имаше само няколко човека. Ето и малко снимки от мястото - Anglesey Outdoor Centre.
Хелга с някакви младежи:
Ако времето на снимките Ви се струва мокро - така е ! може би 95 % от времето валя с ветрец, да не ти е скучно
Младежите до Хелга, отблизо:
Това тук е SOUTH STACK LIGHTHOUSE, HOLYHEAD, Северен Уелс. ей тук как валеше и духаше.. спокойно може да те бутне
Същото място, но поглед наляво:
А ей тук, един доста представителен, странен джентълмен дойде с този Royal Enfield. Оказа се от клуба, но ей така напук си купил това, защото BMW-тата били тежки:
А междудругото това си беше събиране и къмпинг само за членовете на клуба, не на форума. Аз го разбрах там. Но няма значение, беше интересно, виждаш нови интересни хора.
Това си беше местният бар на къмпинга - много хубави ястия, домашно приготвени:
Това е в тоалетната на бара, някакви карикатури и картинки с типичен английски хумор, къде странен, къде още по-странен:
Това е главната сграда на къмпинга, където си беше пълно с всякакви групи. Оказа се че това място било много добро за сърф. Аз не разбирам от сърф, но не разбрах защо е толкова добро
Странна му работа.А това тук са една двойка, момче и момиче, дойдоха с тези два BMW R1200 GS 2009. Явно си пътуват и то доста. Забележете седалката на моторът на момичето как е променена за да се свали:
Пак същата двойка мотори и моята палатка в ляво.
И пак двата мотора от друг ъгъл:
Това е снимка от сутринта. Умрях от студ през ноща. Валеше и духаше. И аз въобще не съобразих и тръгнах с един лек много тънък спален чувал. И без шалте. Което се оказа кофти вариант, въпреки меката трева - оказа се че през нощта не е толкова мека... Успях да посля около 4-5 часа и в 6 сутринта просто реших, че няма смисъл. Един от малкото моменти в които видях слънце:
Това е в една от стаите. Бяха ми казвали, но не бях виждал - В Уелс надписите по пътищата и на публичните места са на английски и на уелски. Абе странна работа си е:
А това е картата на района:
Този мотор ми хареса: 33 годишен, силно модифициран BMW R80 G/S. Собственикът му е не знам.. може би 60-65 годишен - Има си собствен гараж където ремонтирва и обслужва само BMW мотори около Leicester.
Та постоях малко и реших, че няма да я бъде още една вечер и реших че ще се прибирам. Просто още една вечер изгърбен и премръзнал не си е оферта.
Казах им чао на хората и им пожелах приятно изкарване там - явно си беше, че само на мен ми прави впечатление студа - доста от хората там си се разхождаха по джапанки и къси ръкави, но... те и там са си израстнали.
Тръгнах като обиколих по брега малко насам натам, преди да хвана магистралите.
Ето снимка от брега, тъкмо започваше пак леко да вали:
Пак от същия бряг, само че малко по-надолу:
И пак от това място:
Малко по-нататък по пътя, реших поне първата магистрала да я избегна и да карам по малко по-второстепенен път, където можеше да спра и да пощтракам.
Ето типичен пейзаж там:
и пак :
И тук просто... пак си заваля. Ама така добре си валеше. И мен ми писна два дена само да ме вали и просто се качих на магистралата и обратно към Лондон.
Спирах от време на време за кафенце, цигарка и да почина, че си бях уморен. Малкото спане, заедно с натоварването, което аз нямам тренинг си казваха думата. Отделно пак огромни задръствания, мокри пътища и дълги колони.
Тръгнах около 10:00 и успях да се прибера в вкъщи в Лондон около 18:30, което си беше постижение с тези задръствания и умора.
Но много щастлив - Хелга се справи чудесно и бях много доволен.
Малко статисткити за това пътуване:
- Общо пътуване: 30 часа
- Изминато разстояние: 610 мили, около 980 км.
- Разход на гориво - 5/100 - зареждах няколко пъти и се учудих, но ми харесва. Дано и за в бъдеше да е там някъде разхода
А иначе моторът си тежи - около 300 кг трябва да е.- Разход на масло и вода - не знам, проверих ги после, в нормите си е
- Общо каране на мотора: 15 часа в двете посоки
- Удоволствие - на макс
Ами това е от мен.
Да си призная много ми хареса.
Въртят ми се идеи за едно малко по-дълго пътуване, но ще видим какво и как ще се получи.
Надявам се да Ви е било приятно ине обръщайте много внимание ако има грешки
Хубав и усмихнат ден.
Поздрави,
Калин
P.S. Карта на пътуването:
Прикачени файлове
...при мен ли е проблема или по жицата?
"
Коментар