За това пътуване се събрахме трима мераклии. Митко Петров с Ямаха FJR 1300, Жоро Черноземски с Хонда VFR750, и двамата от Пловдив, и аз с БМВ R 1100 GS от Пазарджик. Първоначалният ни план беше първият ден да минем през Сърбия по маршрута Ниш - Кралево - Рашка - Копаоник - Нови пазар и да влезем в Черна гора някъде пред Беарне, а после Колашин - Подгорица - Будва. В последният момент обаче вечерта преди тръгването, за да объркаме вражеското разузнаване, за заблуда на противника и за да избегнем дъждовете, които тормозеха Сърбия в последно време решихме да завъртим обиколката наобратно и да тръгнем от там, от където смятахме първоначално да се прибираме , а именно през Македония и Албания.
Към 6,30 сутринта на 22 май - четвъртък изкарах БМВ-то си от гаража добре натоварено с екипировка и хранителни продукти и потеглих към град Септември. Там на прелеза на Помак експреса се бяхме уговорили да се чакаме. В 7 часа цялата група се събра там и потеглихме.
Групата на прелеза на Септември.
Маршрута ни в България беше Белово - Костенец - Самоков - Дупница - Благоевград - граничен пункт Станке Лисичково. Към 8,30 бяхме на границата. За 2 минути минахме нашата и спряхме пред Македония. Когато ни видяха на македонският граничен пункт как пристигаме с моторите всички излязоха, подредиха се в редица и започнаха силно да викат:
-Живела братска Бугарска армия!.... Майтап бе хора...
Поискаха ни паспортите, талоните на моторите и зелените карти от Гражданската отговорност. Някаква митничарка тръгна да проверява куфарите ми. Отворих единият страничен, а вътре домати краставици и друго ядене. Само лук нямаше...
-В Македония няма ли домати? Попита ме митничарката.
-Да, ама тия са мои. Отвърнах.
-Толкова рано и домати?
-Ами имам оранжерия...
Повече не ме проверяваха. Тези домати в същност бяха купени на пазара в Пазарджик, но повече не ми се обясняваше. Продадоха ми ги за български, но може и македонски да са били... Маршрута ни през Македония беше следният. Делчево - Штип - Велес - Прилеп - Битола - Охрид - Струга. Трябваше да прекосим цяла Македония почти по диагонал. Бяхме решили да заредим в България бензин и след това да минаваме границата, защото там бил по-скъп, но в после разбрахме, че това трябвало да го направим в Благоевград, защото повече бензиностанции до границата нямаше. В същност имаше, но не работеха. Бяха фалирали. В последствие се оказа, че в Македония цената на бензина А95 е 79 денара за литър, което при курс за 1 лев = 31,5 денара прави 2,50 лева за литър. Така, че не можахме да се прекараме... Спряхме да напълним резервоарите в Делчево, като попитахме може ли платим в левове, защото денари нямахме. Оказа се, че можело. Заредих за 25 лева и дадох 30 защото нямах по-дребни. Бензинджията ми върна 150 денара вместо 5 лева, защото и той нямал. Това са към 4,70 лева, но всички останахме доволни от сделката. Няма да си разваляме добрите бизнес отношения за някакви си стотинки нали? Вече имах и денари. Потеглихме нататък из Македония. Красива страна с хубави пътища, много слаб трафик и толерантни спокойни водачи.
Някъде из Македония.
Малко след Делчево минахме по край езерото Калиманци. Много красиво място.
Групата на брега на езерото.
Малка част от езерото Калиманци.
На Штип малко се объркахме и влязохме в града вместо да го подминем, но бързо се ориентирахме и пак хванахме пътя. Това влизане в Штип ни позволи два пъти и в двете посоки да дефилираме гордо по край университета му, който се казва "Гоце Делчев"... Между Велес и отбивката за Прилеп се качихме за 20-30 километра на магистрала, където платихме на излизане 50 денара такса (патарина), или към 1,60 лева. От Прилеп се спуснахме на юг към Битола.
Части от Битола.
Дедо Влади пред Битола.
На 63 километра на запад от Битола е Охрид. Подминахме го по край Охридското езеро и отпрашихме за Струга. Там е по-красиво, по-кротко и спокойно, освен това е на 5 км от границата с Албания, която щяхме да щурмуваме на следващият ден.
Бавареца на брега на Охридското езеро.
Охридското езеро.
На брега на езерота в началото на Струга спряхме в хотел "Галеб". Стаята беше 26 евро, или по 13 евро на легло. Моторите вкарахме вътре и ги паркирахме пред стаите, които бяха на първия етаж. Багажа, който не ни трябваше за спането направо си остана по моторите, а ние направихме един тур за овации из Струга, заредихме малко бири и се подкарахме.
Пред стаята ни в хотела.
Другите два мотора и части от хотел "Галеб".
От Охридското езеро изтича река Черни Дрим. Това е началото на реката.
Малката кола с голямата лодка.
Така приключихме вечерта. Тестовете, които направихме на бирата показаха, че бира "Златен дъб" е по-хубава от "Скопско пиво."
В хотела имаше групи с ученици и абитюренти от Македония. Учениците ги укротиха много преди 23 часа, а абитюрентите отидоха някъде да празнуват. Много ми беше интересно да ги гледам. Млади, хубави и много добре облечени. Много силно впечатление ми направи, че изобщо не врещяха и не крещяха, както българските абитюренти. Нямаше никакво разкарване с коли и висене от прозорците им, нито викане и броене до 12, за да покажат, че са се научили да броят за толкова години. Изобщо цивилизована работа ми се видя, а не простотия по български. Както и да е. Да не се отвличаме от главната си цел. Утре тръгваме за Албания. За днес прехода ни беше от 550 километра.
Към 6,30 сутринта на 22 май - четвъртък изкарах БМВ-то си от гаража добре натоварено с екипировка и хранителни продукти и потеглих към град Септември. Там на прелеза на Помак експреса се бяхме уговорили да се чакаме. В 7 часа цялата група се събра там и потеглихме.
Групата на прелеза на Септември.
Маршрута ни в България беше Белово - Костенец - Самоков - Дупница - Благоевград - граничен пункт Станке Лисичково. Към 8,30 бяхме на границата. За 2 минути минахме нашата и спряхме пред Македония. Когато ни видяха на македонският граничен пункт как пристигаме с моторите всички излязоха, подредиха се в редица и започнаха силно да викат:
-Живела братска Бугарска армия!.... Майтап бе хора...
Поискаха ни паспортите, талоните на моторите и зелените карти от Гражданската отговорност. Някаква митничарка тръгна да проверява куфарите ми. Отворих единият страничен, а вътре домати краставици и друго ядене. Само лук нямаше...
-В Македония няма ли домати? Попита ме митничарката.
-Да, ама тия са мои. Отвърнах.
-Толкова рано и домати?
-Ами имам оранжерия...
Повече не ме проверяваха. Тези домати в същност бяха купени на пазара в Пазарджик, но повече не ми се обясняваше. Продадоха ми ги за български, но може и македонски да са били... Маршрута ни през Македония беше следният. Делчево - Штип - Велес - Прилеп - Битола - Охрид - Струга. Трябваше да прекосим цяла Македония почти по диагонал. Бяхме решили да заредим в България бензин и след това да минаваме границата, защото там бил по-скъп, но в после разбрахме, че това трябвало да го направим в Благоевград, защото повече бензиностанции до границата нямаше. В същност имаше, но не работеха. Бяха фалирали. В последствие се оказа, че в Македония цената на бензина А95 е 79 денара за литър, което при курс за 1 лев = 31,5 денара прави 2,50 лева за литър. Така, че не можахме да се прекараме... Спряхме да напълним резервоарите в Делчево, като попитахме може ли платим в левове, защото денари нямахме. Оказа се, че можело. Заредих за 25 лева и дадох 30 защото нямах по-дребни. Бензинджията ми върна 150 денара вместо 5 лева, защото и той нямал. Това са към 4,70 лева, но всички останахме доволни от сделката. Няма да си разваляме добрите бизнес отношения за някакви си стотинки нали? Вече имах и денари. Потеглихме нататък из Македония. Красива страна с хубави пътища, много слаб трафик и толерантни спокойни водачи.
Някъде из Македония.
Малко след Делчево минахме по край езерото Калиманци. Много красиво място.
Групата на брега на езерото.
Малка част от езерото Калиманци.
На Штип малко се объркахме и влязохме в града вместо да го подминем, но бързо се ориентирахме и пак хванахме пътя. Това влизане в Штип ни позволи два пъти и в двете посоки да дефилираме гордо по край университета му, който се казва "Гоце Делчев"... Между Велес и отбивката за Прилеп се качихме за 20-30 километра на магистрала, където платихме на излизане 50 денара такса (патарина), или към 1,60 лева. От Прилеп се спуснахме на юг към Битола.
Части от Битола.
Дедо Влади пред Битола.
На 63 километра на запад от Битола е Охрид. Подминахме го по край Охридското езеро и отпрашихме за Струга. Там е по-красиво, по-кротко и спокойно, освен това е на 5 км от границата с Албания, която щяхме да щурмуваме на следващият ден.
Бавареца на брега на Охридското езеро.
Охридското езеро.
На брега на езерота в началото на Струга спряхме в хотел "Галеб". Стаята беше 26 евро, или по 13 евро на легло. Моторите вкарахме вътре и ги паркирахме пред стаите, които бяха на първия етаж. Багажа, който не ни трябваше за спането направо си остана по моторите, а ние направихме един тур за овации из Струга, заредихме малко бири и се подкарахме.
Пред стаята ни в хотела.
Другите два мотора и части от хотел "Галеб".
От Охридското езеро изтича река Черни Дрим. Това е началото на реката.
Малката кола с голямата лодка.
Така приключихме вечерта. Тестовете, които направихме на бирата показаха, че бира "Златен дъб" е по-хубава от "Скопско пиво."
В хотела имаше групи с ученици и абитюренти от Македония. Учениците ги укротиха много преди 23 часа, а абитюрентите отидоха някъде да празнуват. Много ми беше интересно да ги гледам. Млади, хубави и много добре облечени. Много силно впечатление ми направи, че изобщо не врещяха и не крещяха, както българските абитюренти. Нямаше никакво разкарване с коли и висене от прозорците им, нито викане и броене до 12, за да покажат, че са се научили да броят за толкова години. Изобщо цивилизована работа ми се видя, а не простотия по български. Както и да е. Да не се отвличаме от главната си цел. Утре тръгваме за Албания. За днес прехода ни беше от 550 километра.
Коментар