Tweet
Бях решил да не пиша повече (за да не съм единствения
) ама Венци ме убеди да не го правя, както и да е ето още един кратък и надявам се интересен (ако на някои му е интересно да пише тук) разказ.
Тръгнахме миналата неделя да се поразходим около Искъра, видях по картите че има нещо като път, пък и времето обещаваше да е хубаво (така си беше - най-красивият ден от октомври поне за сега). Потеглихме през НовиХан към Габра (Виж тракаhttp://<a href="http://htftp.offroad...iakovo.gdb</a>) а от там (все още по асфалт) продължихме да обикаляме Искъра от "другата" страна до Желязната врата с Катинара, добре заключен, това е задният вход на бивш резерват (резиденция) сега не знам какво точно е но е приказно красиво място пълно с живот (сърни, елени, глигани и каквото още се сетите, а има и коне). От там тръгнахме покраи оградата като преодолявахме дребни препятствия (като ров изкопан с багер
) но общо взето по хубав черен път, след което (моя грешка - никога в непознат раион не си настроиваите ГПС-а на 200м зашото не виждате лесно на къде отивате и може лесно да свърнете на обратно - както и стана) почти се върнахме обратно ама на време се усетихме и пак потеглихме направо през полето по посока село Борика. След не много екшън (малко кал и няколко рекички) но МНОГО красота (вижте снимките http://<a href="http://htftp.offroad...17oct2004/</a>) стигнахме в Борика където се убедих (за голямо съжаление) че не е добра идея да питаш местни хора за посоката - заклеха ми се че нататък няма път и няма минаване 
пък то се оказа че след малко джиткане около красивото езерце и катерене по съседният хълм си хванахме приятен черен път които отгоре на всичко вървеше и в предначертаната посока. Красота на килограми влезнахме в сечища (кал и коловози) срещнахме ловци (единият ни развесели шегуваики се че "дали ще се обърнем някъде с нивата или ще ни гръмнат по- погрешка все тая..." ха-ха-ха) пак послушахме местни (ловците) и пак се върнахме бая на зад но все пак стигнахме до пътя Ихтиман - Самоков (че бяхме вече изгладнели, ние си тръгваме късно което отчитам като грешка, това ни спря после да отидем или поне да се опитаме да отидем до извора на река марица - стана късно) ама аз избързвам, пак по реда. Два пъти спряхме около искъра защото беше прекрасно - като на морето и така яваш, яваш стигнахме до Боровец където хапнахме в ресторант "Хрима" (Горещо ви го препоръчвам като кухня, но следете келнерката да не забрави някоя поръчка имат страхотен пес – виж снимките). От там в още по добро настроение – бяхме много добре хапнали, потеглихме към двореца Ситняково (ремонтират го) много приатна разходка (ако джиткането с колата може да мине за разходка) (за закъснението вече казах и няма да се повтарям но ме хвана яд че не продължихме нагоре – нищо друг път, пък и на връщане наблюдавахме най-красивите облаци на залез слънце (не че снимките могат да ви пресъздадът атмосферат ама опитаите – хвърлете едно око. И накрая се прибрахме по нощите, уморени но Удовлетворени в очакване на следващият уикенд и следващото пътешествие ако времето е на кеф и ние сме в кондиция, дано за следващото пътуване си намерим компания че сама кола в гората още повече без лебедка си е ... ми притеснително от време на врем нищо че Нивата не ни е давала за сега поводи за притеснение (скрита реклама.
До ново четене, пишете харесват ли ви мойте глупости за да знам дали да се хабя и за напред.
) ама Венци ме убеди да не го правя, както и да е ето още един кратък и надявам се интересен (ако на някои му е интересно да пише тук) разказ.Тръгнахме миналата неделя да се поразходим около Искъра, видях по картите че има нещо като път, пък и времето обещаваше да е хубаво (така си беше - най-красивият ден от октомври поне за сега). Потеглихме през НовиХан към Габра (Виж тракаhttp://<a href="http://htftp.offroad...iakovo.gdb</a>) а от там (все още по асфалт) продължихме да обикаляме Искъра от "другата" страна до Желязната врата с Катинара, добре заключен, това е задният вход на бивш резерват (резиденция) сега не знам какво точно е но е приказно красиво място пълно с живот (сърни, елени, глигани и каквото още се сетите, а има и коне). От там тръгнахме покраи оградата като преодолявахме дребни препятствия (като ров изкопан с багер
) но общо взето по хубав черен път, след което (моя грешка - никога в непознат раион не си настроиваите ГПС-а на 200м зашото не виждате лесно на къде отивате и може лесно да свърнете на обратно - както и стана) почти се върнахме обратно ама на време се усетихме и пак потеглихме направо през полето по посока село Борика. След не много екшън (малко кал и няколко рекички) но МНОГО красота (вижте снимките http://<a href="http://htftp.offroad...17oct2004/</a>) стигнахме в Борика където се убедих (за голямо съжаление) че не е добра идея да питаш местни хора за посоката - заклеха ми се че нататък няма път и няма минаване пък то се оказа че след малко джиткане около красивото езерце и катерене по съседният хълм си хванахме приятен черен път които отгоре на всичко вървеше и в предначертаната посока. Красота на килограми влезнахме в сечища (кал и коловози) срещнахме ловци (единият ни развесели шегуваики се че "дали ще се обърнем някъде с нивата или ще ни гръмнат по- погрешка все тая..." ха-ха-ха) пак послушахме местни (ловците) и пак се върнахме бая на зад но все пак стигнахме до пътя Ихтиман - Самоков (че бяхме вече изгладнели, ние си тръгваме късно което отчитам като грешка, това ни спря после да отидем или поне да се опитаме да отидем до извора на река марица - стана късно) ама аз избързвам, пак по реда. Два пъти спряхме около искъра защото беше прекрасно - като на морето и така яваш, яваш стигнахме до Боровец където хапнахме в ресторант "Хрима" (Горещо ви го препоръчвам като кухня, но следете келнерката да не забрави някоя поръчка имат страхотен пес – виж снимките). От там в още по добро настроение – бяхме много добре хапнали, потеглихме към двореца Ситняково (ремонтират го) много приатна разходка (ако джиткането с колата може да мине за разходка) (за закъснението вече казах и няма да се повтарям но ме хвана яд че не продължихме нагоре – нищо друг път, пък и на връщане наблюдавахме най-красивите облаци на залез слънце (не че снимките могат да ви пресъздадът атмосферат ама опитаите – хвърлете едно око. И накрая се прибрахме по нощите, уморени но Удовлетворени в очакване на следващият уикенд и следващото пътешествие ако времето е на кеф и ние сме в кондиция, дано за следващото пътуване си намерим компания че сама кола в гората още повече без лебедка си е ... ми притеснително от време на врем нищо че Нивата не ни е давала за сега поводи за притеснение (скрита реклама.До ново четене, пишете харесват ли ви мойте глупости за да знам дали да се хабя и за напред.
Коментар